Културата някога

[Last roman]

върбанов, стига избива комплекси във всяка тема, щото ще те банна. Аман от психопати.

[Doris]

Ами прав е човекът, комунизмът е причина за упадък на културата. Ако не вярвате, идете в Музея на тоталитарното изкуство, да се убедите.

Понеже тука се позовавате на Ньойския договор, искам да попитам в сила ли е още? Защото има някъде към 100 години вече от тогава, една световна война, една студена война. Та ако оставим само на морална преценка, ценностите, събрани от български територии преди този договор би трябвало да са си български.

[Frujin Assen]

Доколкото знам, още в края на 30 те години клаузите му една по една започват да отпадат, а мирният договор от 1947 напълно отменя всички предишни договори (включително ньойския).

[К.ГЕРБОВ]

Канал 5, Македония: Дали новото правителство в България ще върне македонското културно наследство?

12 Юни 2013 | 16:52 | Канал 5, Македония

Дали новото правителство на България ще върне македонското културно наследство? Правителството на новия премиер на България Пламен Орешарски има шанс да поправи грешката на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид да върне короната и жезъла на Свети Климент. Това се казва в материал на македонската държавна агенция МИА, цитиран от скопската телевизия Канал 5.

„Скъпоценната корона на Свети Климент е била открита и взета от къщата на семейство Филипче в Охрид”, се казва в материала. 
„Когато Българската армия през 1915 г. се е доближила до Охрид, най-видните граждани са се разтичали по църквите, за да скрият онова, което може да стане плен на окупаторите. В тази акция, тайно са били спасени десетки предмети от охридските църкви. Охридчани знаели, че са скрити на сигурно и никой няма да ги предаде на българите. 
Разбирайки какво е станало, българският владика Борис, който също е пристигнал в Охрид, предприел акция за откриване на охридските скъпоценности и да ги закара в София. Сред тях е скъпоценната корона на Свети Климент, която е стара повече от 11 века. За тази цел организирал тайна мрежа на свои информатори, за да открият къде и в кои граждани се намират ръкописите, предметите и другите скъпоценни предмети с историческа и културна стойност. Прибирайки информациите, той направил списък от 80 скъпоценности. За да ги събере, извикал на помощ Българската армия от гарнизона в Охрид. 
Търсеното е продължило с месеци, а акцията започнала от къщата на авторитетния гражданин Георги Икономов, където лично са влезли владиката Борис, полковник Пешинов, неговия адютант, поручик Найданов, подпоручик Михов, офицер от 23-ят пешеходен полк и висшия полицейски следовател, поручик Цеков. 
Полковник Пешинов веднага е информирал, че имат данни, че в къщата се намират големи скъпоценности от историческо значение, като плащеницата на Андроник Палеолог и летописите на Йоан Скилица. Понеже парализираният свещеник Икономов не е могъл да помогне в търсенето, полковник Пешинов е заповядал на редник Иван Безлев да отвори насила всички ковчези в къщата.
В първия опит бил открит само летописът на Скилица. Разследването продължило в къщата на Спространови в Охрид, които накрая трябвало да признаят, че плащеницата е в къщата на Икономов. Полковник Пешников я открил там и я взел. 
През следващите дни владиката и армията от къщите на авторитетните охридчани са ги отнели със специален конвой, а в София закарали летописа на Йоан Скилица от 13 век, който, заедно с Плащеницата, били подарени на църквата „Св. Богородица Перивлепта” от Теодор Комнен. Когато било прибрано всичко, което било открито, владика Борис е унищожил целия архив от този вандалски акт. Все пак, останали някои документи, който потвърждават грабежа на българската армия”, се казва в материала на МИА. По-татък се цитира и текста на документ. 

Документ за грабежа

Документът който потвърждава грабежа на Българската армия през 1916 г. е намерен през 1967 г. в Охрид. Той бил открит случайно от журналиста Йован Попоски. В своите мемоари написал, че преди 45 години пред една фурна в Охрид, докато чакал да купи геврек „забелязах, че на кепенците от фурната има един куп стара хартия, най-вероятно канцеларски материал, с печати и подписи. Ставаше дума за документи, с който фурнаджията завиваше гевреците. Докато чаках видях част от хартиите и на голяма моя изненада открих един исторически документ от времето на българската окупация на Охрид от 1916 г. Документът всъщност беше списък на големи произведения на изкуството, исторически и културни ценности, които са били събирани от българската армия в града и околностите и закарани в София. 
Питах фурнаджията дали мога да взема хартията, а той ми каза, че мога да ги взема всички, ако искам. Взех документа и по-късно го разгледах внимателно. 
Ставаше дума за автентичен списък с скъпоценности, които българският владика Борис събирал и изпратил в София. Оригиналният документ закарах в Охридския архив, а преди това внимателно го преписах на ръка. За съжаление, моят препис е „оригинал”, тъй като от архива ми казаха, че документът вече го няма. „Според документа на Попоски около осемдесет ценности били отнети от Охрид, сред които и короната на Свети Климент, която до днес е на „временно съхранение” в София, посочва телевизията. 
„В документа, подписан от комисията за „грабежи”, накрая от почти едногодишното търсене след ценностите пише: Днес, 28 ноември, 1916 г. въз основа на телеграма от 21 о.м. под номер 17762, на министър-председателя д-р Радославов, е съставен този акт за събраните, опакованите и изпратени на временно съхранение в София, долупосочените църковни старини, собственост на град Охрид...”, се казва в материала на МИА. 
Веднага след това били посочени всички старинни предмети отнесени от Охрид, сред които и такива, които струват цяло състояние. По заповед на българския премиер, пише агенцията, а с организация на владика Борис, били изнесени: „Иконата на Христа Спасител”, подарък от охридския архиепископ Димитър от 13 век; Надпис на плоча от бронз от Прокопие, архиепископ на Юстиниана прима; Плащеница на Андроник Палеолог, взета от църквата Свети Климент; Сребърна кутия с мощите на Света Матрона; Сребърен кръст от 1742 г.; Две покривки, подарък от Дук Комненер; летопис на Йоан Скилица от 13 век; Старо евангелие с лика на Свети Климент; 20 стари славянски ръкописи; Една сребърна икона, изработена в релеф, или общо 84 предмета. 
„Сред тези скъпоценни предмети е и златна корона на Свети Климент с кръст, както и неговият жезъл от слонова кост, със змия. Накрая на документа пише, че „актът е съставен и подписан от присъстващите, в четири екземпляра: един за министър-председателят Радославов, един за Охридското окръжно началство, за светата Охридска митрополия и за Народния музей в София. В документа са подписани Окръжният началник Петров, българският митрополит Борис, Околийският началник Петър Чауле, секретарят на Окръжното началство Огнянов, и охридският жител Сарджов.
Един от тези четири екземпляра е и документът, който открил Йован Поповски пред охридската фурна. 
„Само един от всички предмети взети от Охрид, Плащеницата на Андроник Палеолог, била публикувана преди Втората световна война в едно експертно списание в София”, заявил Поповски преди смъртта си. 
„Всички останали неща и до ден-днешен са на „временно съхранение” в София. И не само, че се съхраняват, а нищо от тях не е показано на обществеността. Като че ли все още се страхуват, че някой ще им ги поиска да ги върнат откъдето са били откраднати преди 90 години”, заявил Попоски. 
В текста на МИА, цитиран от Канал 5, по-нататък се казва: 
„С тази безскрупулна кражба, реализирана по искане на българското правителство от страна на охридския владика Борис, който заради опълчението на охридчани повикал на помощ и армията, тормозейки и тежко болни хора, какъвто е и случаят със свещеника Георги Икономов, успял да открие и да отнесе наистина ценни, може би и най-ценните предмети, които охридчани пазели с векове и никога нямало нужда някой „временно” да им ги „съхранява за да не им бъдат отнети. 
Това временно съхранение на охридските ценности продължава вече 97 години и е крайно време, за време на стогодишнината да се активира докъмента, който потвърждава, че всички предмети ще бъдат върнати в Македония, откъдето са взети „само на временно съхранение”. Понеже става дума за официален документ на българското правителство, смяташе Попоски, македонското правителство директно, но и чрез международните институции ако е необходимо, трябва само да поиска да се уважи документа и в Охрид да бъда върнати златната корона и жезъла на Свети Климент, заедно с всички други ценности, отнети в зимата на 1916 г. Според записките на Попоски част от предметите са в Народния музей в София, той тайно, чрез приятели 
успял да ги заснеме короната на Свети Климент. 
„В края на 60-те години на миналия век, припомняше си Попоски, разговарях с тогавашния съдия от Върховния съд на Македония, Стяавре Филиче, който казваше, че короната била вадена само на празника Свети Климент и била предавана от къща на къща. Скъпоценната корона на Свети Климент, българският владика Борис, полковник Пешинов, неговият адютант Нахданов, подпоручик Михов, висшият следовател Цеков – крадлива банда, съставена за взимане на охридското наследство, са я открили в къщата на Филипчевци. Радостни, че най-сетне имат короната на Свети Климент, сставили списък и изпратили предметите със силно военна охрана в София, където се намират и днес”, свидетелстваше Поповски, който си спомнил, че през 1968 година имал среща с Кръсте Цървенковски, с искане да се повдигне инициатива за връщане на отнетите предмети. Според Попоски председателят на комунистите на Македония само казал: „Стига сме се карали с българите”. А защо да има караници, след като предметите са отнети за „временно съхранение”. Оттогава нито едно македонско правителство не е повдигнало процедура за връщане на предметите и книгите отнесени от Охрид, въпреки че има пълното право за това, защото има документ и заключение на българското правителство, че всички предмети ще бъдат върнати веднага след Първата световна война. Според подписите на документа, ясно е, че в акцията в Охрид е участвала и армията, което означава, че нито един предмет не е даден доброволно, както твърдят някои български историци, според които мнозина охридчани с радост носили предметите и книгите. 

Владика Борис бил обикновен крадец

Българският владика Борис дошъл в Охрид през 1915 г. заедно с българската армия и добре знаел, че Охрид не е български, а македонски древен град и затова отнетото скъпоценно богатство го прехвърлил веднага в София, където все още се пази в тайните стаи на Народния музей. Заради заслугите, свързани с ограбването на Охрид, както твърдеше журналистът, владика Борис след Първата световна война е бил поставен за секретар на екзархията в Цариград. Но, понеже знаел как се краде, а вероятно и му харесвало, за няколко месеца е успял да вземе един милион лева от църковната каса. След като била открита кражбата бил понижен в длъжност и пратен в Бачковския манастир, където починал. 

Защо Македония трябва да иска да й бъдат върнати короната и жезъла на Свети Климент?

Според академик Георги Поп-Атанасов, Свети Климент се смята за един от най-изтъкнатите ученици и сътрудници на Кирил и Методий, а бил роден в Македония в 30-те години на миналия век. Както е известно, той придружава Светите братя в тяхната моравска мисия и активно участва в църковно-образователната дейност, която те са извършвали за време на техният престой във Велика Моравия. След пропадането на мисията и след смъртта на архиепископ Методий през 885 г. Климент заедно с Наум и Ангеларий се връщат сред славяните на Балканите и продължават мисията на своите учители. След кратък престой в българската столица Плиска, Свети Климент идва в Македония, където основава Охридската книжовна школа. В областта Кутмичевица, с главен център Девол, но и Охрид и Главиница, престоява 30 години – първо като учител до 893 г., а след това и като пръв епископ, който сред южните славяни проповядвал и служел на славянски език пълни 23 години. Освен с просветителска дейност, бил активен и в книжовната дейност, и затова се смята за един от основателите на македонската книжовност. Почти 11 века след неговата смърт, в Охрид започна възобновяването на неговия университет и това е още един повод сегашното правителство на Пламен Орешарски, което чрез МВнР анонсира нова страница в македонско-българските отношения, най-накрая да изправи тази грешка на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид, на който му принадлежат, да върне короната и жезъла на Свети Климент. В Охрид, в църквата, която носи името на Свети Климент и комплекса на Светиклиментовия университет, същото място на което посрещал и изпращал всички доброжелатели и самия Свети Климент преди 1100 години”. (http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/24823/ )

[Doris]

Хайде сега, това също не е за вярване, как така короната на Българската архиепископия в Охрид е станала общинска собственост на град Охрид, предавали си я от къща на къща като общински кон, защото всяка къща  има нужда от корона? Туй, че Охрид е древен македонски град също не го вярвам. Че е древен, древен е, но македонски е май от има-няма половин век. Че короната  е на свети Климент Охридски също е доста невероятно.

Според мен, за църковната утвар има две подходящи места - едното са църквите, другото музеите. Когато има голяма историческа стойност музеите са по-доброто място.  Важното е историческите предмети да се съхранят и да са достъпни за науката. Дали музеят ще е сръбски, черногорски, македонски, гръцки или български не е от толкова голямо значение и е въпрос на заварено положение.

 

Редактирано Юли 23, 2016 от Doris

[К.ГЕРБОВ]

Българските окупационни войски „заварили” короната в Охрид и я взели. По време на Царство България и Народна Република България управниците на държавата не са имали куража да я изложат. Идва школуваният в ДС безстрашен професор Божидар Димитров и я показва в музея, в който единствените собствени ценности са „трофеите” от Македония. При това заявява: крадени са, но аз няма да ги върна. Българите патриоти (познават се по лозунгите им „Българи, юнаци!”) ръкопляскат. Те разбират евроатлантическите ценности като: което съм успял да открадна, си е мое.

В театъра на това му викат „фарс”.

[vvarbanov]

Преди 21 часа, Last roman said:

върбанов, стига избива комплекси във всяка тема, щото ще те банна. Аман от психопати.

За това харесвам демокрацията, за тия неща които пиша през соца отдавна щях да съм в Белене.Сега е по добре, застрашен само от бан.

 

Преди 2 часа, К.ГЕРБОВ said:

Българските окупационни войски „заварили” короната в Охрид и я взели. По време на Царство България и Народна Република България управниците на държавата не са имали куража да я изложат. Идва школуваният в ДС безстрашен професор Божидар Димитров и я показва в музея, в който единствените собствени ценности са „трофеите” от Македония. При това заявява: крадени са, но аз няма да ги върна. Българите патриоти (познават се по лозунгите им „Българи, юнаци!”) ръкопляскат. Те разбират евроатлантическите ценности като: което съм успял да открадна, си е мое.

 

В театъра на това му викат „фарс”.

 

Тука не си прав.Българските диванни патриоти са руски поклонници, те се разграничават от атлантическите ценности.Макар че ако ги питаш не знаят какви са тия ценности.Те са същите като на братушките, но са им казали да мразят гейропата и те действат.

Много са логическите грешки и заблуди, които се правят съзнателно.Едната от тях е прилагането на двоен стандарт.Когато българите завладяват тази земя с огън и меч, това е хубаво защото основават България.Когато завладяват Америка и Австралия, това е лошо.Когато трябва да връщаме на македонците на преден план излизат евроатлантическите ценности които "забранявали " това.Щом стане въпрос за нашите архиви отмъкнати през ВСВ от руснаците,  се мълчи сякаш не  са атлантически ценности.

Едно е по време на война да се извършват убийства и грабежи  .Съвсем друго е тия неща да се правят в мирно време.Може ,случва се някой българин или гражданин на друга държава да открадне.Да се организират обаче крадците на държавно ниво и да се пратят да обират културни ценности от цял свят е изключително долно.

Значи някой спортист е допустимо да вземе допинг.Но да се организира цялата държава в използването на забранени фармакологични субстанции и мошеническа подмяна на урината е огромно падение.Тука страда репутацията на цялата държава.Само ние и рашките не ни е срам да крадем и мамим залагайки авторитета и името страната. 

Та според културата някога по време на война са грабили културни ценности.Но сега е забранено да се прави това, особено да наемаш, обучаваш, закриляш и да плащаш на крадци да задигат ценности от цял свят.

[Stefan Iv]

Върбанов, комичната ти омраза към социализма и руснаците, да не би да е от иманярският ти период (пардон машинкаджийски). Май си ял калая в Народната милиция на там намирисват нещата.

[Capitainofmarine]

Преди 4 часа, vvarbanov said:

те се разграничават от атлантическите ценности.

Ако някой ми обясни тези ценности , може и да ми харесват?!

 

Преди 43 минути, Stefan Iv said:

Върбанов, комичната ти омраза към социализма и руснаците, да не би да е от иманярският ти период (пардон машинкаджийски). Май си ял калая в Народната милиция на там намирисват нещата.

О, това е изненадващо, но понеже доколкото си спомням валутата, златните ценности и ценностите с исторически характер бяха с по-особена наказателна отговорност, не ще да се е разминало само с бой, дали няма и декларация за сътрудничество с органите,което си е задължителна практика когато не искаш и  за да не лежиш в Белене  !?

Редактирано Юли 24, 2016 от Capitainofmarine

[Doris]

Хора, хайде опитайте се да бъдете културни, все пак темата е за културата, а не за провокации, за излагане на тезите на македонския шовинизъм или за носталгия по социализма.

Когато вселенският патриарх Вартоломей вдигна пушилка по същия повод за "крадени" неща, някой доста уместно забеляза, че е имало неочаквана полза, изразяваща се в повишения интерес към експозициите на НИМ и към българската история, свързана с въпросните експонати. Без да ще допринесе за повишаване на културното равнище в България.

Редактирано Юли 24, 2016 от Doris

[vvarbanov]

1 hour ago, Stefan Iv said:

Върбанов, комичната ти омраза към социализма и руснаците, да не би да е от иманярският ти период (пардон машинкаджийски). Май си ял калая в Народната милиция на там намирисват нещата.

 Проруската ядка се организира и активизира.Поста няма нищо общо с темата, открай-докрай лични нападки ad homnem.

 

Преди 34 минути, Capitainofmarine said:

О, това е изненадващо, но понеже доколкото си спомням валутата, златните ценности и ценностите с исторически характер бяха с по-особена наказателна отговорност, не ще да се е разминало само с бой, дали няма и декларация за сътрудничество с органите,което си е задължителна практика когатоне искаш и  за да не лежиш в Белене  !?

Групата действа твърде единно за да са случайни личните нападки.Личи си че има команден център синхронизиращ действията на низшите изпълнители.

п.п.Другари да се възхищавате от комунистическия режим, който е обявен за престъпен е психопатия.Не избивайте комплекси в темите защото подлежите на бан за тия неща.

Редактирано Юли 24, 2016 от vvarbanov

[Frujin Assen]

Специален поздрав за Върбанов, който отново ме накара като го чета да изпадам в умиление. Много яко си в матрицата!

 

[vvarbanov]

Чакам Киров, само той остана да се стовари на бедната ми русофилска глава.

Фружине, чалгарите не мога да ги трая,  ако искаш да ме зарадваш дай някой блатняк или руски романс.

Редактирано Юли 24, 2016 от vvarbanov

[Frujin Assen]

Преди 39 минути, vvarbanov said:

Чакам Киров, само той остана да се стовари на бедната ми русофилска глава.

Фружине, чалгарите не мога да ги трая,  ако искаш да ме зарадваш дай някой блатняк или руски романс.

 

Надявам се това да ти хареса. И малко нагледен материал.

 

 

И КЪДЕ БЕЗ ДРУГАРЯ СТАЛИН !!! НАЙ ВЕЛИКИЯ ЧОВЕК РАЖДАН НА ЗЕМЯТА ! ДА ЗДРАСТВУЕТ ВЕЛИКИЙ СТАЛИН!!!

[Doris]

В сталинизма има много фалш, но тук ясно се вижда в две направления: едното,че се представя за култура,а видимо е псевдокултура и второто, че се представя за народен, а всъщност е спуснат отгоре. Конкретно в случая от управляващия модератор.

Редактирано Юли 25, 2016 от Doris

[Р. Теодосиев]

Ако ще се коментира изкуството на Сталин или социалистическия реализъм то нека да е тук: 

Тази тема има друга насока, не се отклонявайте!

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Чакам Киров, само той остана да се стовари на бедната ми русофилска глава.

Това, че главата ти не е русофилска, е ясно. Иначе ситуацията е като в трагикомедията на Илф и Петров: „Бият Паниковски!”

Сам себе си залъгваш, Върбанов. Не харесваш и „демокрацията”, както твърдиш в друг твой пост. Човек, ако харесва обществото, в което живее, не пише с омраза. Ако нещо ти харесва в тази „демокрация”, то е, че тя ти дава възможност да изразяваш омразата си. А тя е към всички.

Може би очакваш някой да те похвали за острите ти думи към миналото? Били достойни да бъдеш изпратен в Белене. Ти май се опитваш да се изкараш дисидент? Те обаче, се уредиха още 1990-91 г.

Вижда се, че с изключение на един-двама, тук никой не ти обръща сериозно внимание. Това, което пишеш са глупости, Върбанов, и ако все още ти отвръщат, то е защото с неподбраните си и неадекватни думи дразниш хората - ти само това умееш. Някои подхвърлят каква ти е страстта – тя по-сигурно ще те прати в Белене.

Ти един път не можа да разбереш това, което съм написал. За това се радваш на демокрацията, защото ти позволява да си дрънкаш, каквото си наумиш, да приписваш на другите неща, които не са вършили, а сам себе си да изкарваш в бяло.

Време е обаче, да разбереш, че пишеш несвързани неща. Не всеки може да съчини такава идиотщина: „Българските диванни патриоти са руски поклонници, те се разграничават от атлантическите ценности.Макар че ако ги питаш не знаят какви са тия ценности.Те са същите като на братушките, но са им казали да мразят гейропата и те действат.”

Мисълта ти не е ясна. Явно се опитваш да си обясниш действията на някои, но разсъжденията ти са примитивни: дошъл някой, казал на едни хора нещо и те веднага го възприели. Ти май не контактуваш много с реални хора, а за всичко съдиш по написаното в някои определени медии. Или пък получаваш инструкции отнякъде.

Защо мислиш, че хората се манипулират така лесно, по себе си ли съдиш? Мислиш, че си намерил отговор на някои въпроси, но от написаното от теб се вижда, че не си наясно със самия себе си. Гузна ти е съвестта, но недей да я прочистваш с необосновани обвинения към другите.

[Doris]

Гербов, тезата ти, че културата го е закъсала, защото българите били стиснати (не купуват билети за "Квадрат 500") и крадливи (още от Първата световна война) се спука като балон, напомпан с ньойско-охридски въздух. Няма смисъл да  замазваш тоя факт с лични нападки и нравоучения.

[Stefan Iv]

On 25.07.2016 г. at 22:40, Doris said:

Гербов, тезата ти, че културата го е закъсала, защото българите били стиснати (не купуват билети за "Квадрат 500") и крадливи (още от Първата световна война) се спука като балон, напомпан с ньойско-охридски въздух. Няма смисъл да  замазваш тоя факт с лични нападки и нравоучения.

Дорис Гербов е написал много точен пост, не го оплювай. Вярно че сме в БГ, ама вес пак......

[Incorrectus]

Преди 55 минути, Stefan Iv said:

Дорис Гербов е написал много точен пост, не го оплювай. Вярно че сме в БГ, ама вес пак......

И кое му е точното? Че Гербов се подразни от споменатото от Върбанов ("люсито") и много грозно противопостави българи на българи - тези от времето на Л. Живкова, с тези от 1915г. Ами ако контрираш аргумент за "крадливост" на българи с такъв за "крадливост" на други българи, то какъв аргумент е това? А може би тези от 1915г. не са българи, а, Гербов? Напълни темата с цитати от македонистки глупости, които е противно да се четат сами по себе си, за това как българите трябвало да върнат короната. Защо пък да я връщат като си е тяхна и защо точно на държавата Македония, която в 1915 нито я е имало, нито македонски народ все още е имало. И най-накрая, какво общо има това с темата за културата?

[Stefan Iv]

Преди 6 минути, Incorrectus said:

И кое му е точното? Че Гербов се подразни от споменатото от Върбанов ("люсито") и много грозно противопостави българи на българи - тези от времето на Л. Живкова, с тези от 1915г. Ами ако контрираш аргумент за "крадливост" на българи с такъв за "крадливост" на други българи, то какъв аргумент е това? А може би тези от 1915г. не са българи, а, Гербов? Напълни темата с цитати от македонистки глупости, които е противно да се четат сами по себе си, за това как българите трябвало да върнат короната. Защо пък да я връщат като си е тяхна и защо точно на държавата Македония, която в 1915 нито я е имало, нито македонски народ все още е имало. И най-накрая, какво общо има това с темата за културата?

Първо прочети конкретния пост, а не всичко което е писал Гербов и след това коментирай. Научи се първо да четеш, а след това да пишеш.

[Incorrectus]

On 25.07.2016 г. at 22:40, Doris said:

Гербов, тезата ти, че културата го е закъсала, защото българите били стиснати (не купуват билети за "Квадрат 500") и крадливи (още от Първата световна война) се спука като балон, напомпан с ньойско-охридски въздух. Няма смисъл да  замазваш тоя факт с лични нападки и нравоучения.

 

1 hour ago, Stefan Iv said:

Дорис Гербов е написал много точен пост, не го оплювай. Вярно че сме в БГ, ама вес пак......

Коментирам каквото ти си цитирал по темата. А ако си мислиш, че ще спамя като теб върху личните нападки на Гербов, просто не си познал. Зададох също въпроси, но не към теб.

[Doris]

Преди 13 часа, Stefan Iv said:

Дорис Гербов е написал много точен пост, не го оплювай. Вярно че сме в БГ, ама вес пак......

 

Преди 12 часа, Stefan Iv said:

Първо прочети конкретния пост, а не всичко което е писал Гербов и след това коментирай. Научи се първо да четеш, а след това да пишеш.

Стефане, не съм казала, че Гербов е такъв или инакъв, та да ме обвиняваш, че го "оплювам". Коментирам само написаното от него.   Да, в България сме през 2016 г. Нито е времето, нито мястото да се устройва някакъв виртуален "другарски съд" или виртуално "линчуване".  Това е моето мнение по конкретния пост. Искам да кажа също, че ми е омръзнало всяка тема да се обръща в русофило-русофобска престрелка и по този начин да се обезсмисля.

И аз имах някаква идея за масовата култура, че може би и в нея има  качество и полза, но тя се загуби в спора кое как и защо е "крадено" и в канонадата против Върбанов.

Вчера се навършиха 1100 години от успението на споменатия тук св. Климент Охридски. Имаше хубав филм по Канал1 по този повод. По всички определения, които знам, този филм е масова култура, но аз го намирам за много стойностен. Показва как светецът е почитан и в България и в Македония и в Албания и в Гърция.

Но ето че разговорът се завъртя около уж Климентовата корона. И даже не за короната, ами за потребители на форума.

 

Редактирано Юли 28, 2016 от Doris

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

И аз имах някаква идея за масовата култура, че може би и в нея има  качество и полза, но тя се загуби в спора кое как и защо е "крадено" и в канонадата против Върбанов.

Продължавай спокойно да си излагаш идеята. Гербов не лепи балони.

[mnogoznaiko]

В наши дни думата „култура” се употребява и като „масова култура”. Най-общо казано, масовата култура е популярната, преобладаващата сред широките слоеве на населението, култура. Тя включва в себе си явления като музика, кино, литература, изобразително изкуство и навлиза във всички сфери на обществения живот – работа, развлечения, бит, спорт и т.н. Самият термин „масова култура” се появява през 40-те години на миналия век в текстовете на Хоркхаймер, посветени на критика на телевизията и  получава широка популярност благодарение на Франкфуртската социологическа школа. Масовата култура е обратното на традиционната, високата култура.

През XX век масовото общество и съпровождащата го масова култура стават поле на широки изследвания от редица мислители: Хосе Ортега-и-Гасет, Бодриар, Шпенглер, Ясперс, Умберто Еко и др. Хосе Ортега-и-Гасет например говори за наличието на „творчески елит”, съставляващ малцинство сред населението, и „маси” – основната, нетворческа част от населението. В този смисъл е възможно да се направи разграничение между културата на елита – елитарната, висока култура – и културата на масите – масовата култура, имаща много по-ниско качество и стойност от елитарната.

Постепенно изкуството започва да се превръща в стока за развлечение, контролирана от различни тенденции, имащи главно комерсиална цел. Печалбата, а не съдържанието започват да играят водеща роля при определянето качеството на произведенията. От естетическа гледна точка произведенията на масовата култура никога не могат да бъдат оценени като „шедьоври” (каквито са произведенията на високата култура), а като посредствени произведения, дължащи своята популярност не на качествата си, а на средствата за масова комуникация. Главната функция на масовата култура е да манипулира масовия човек, както и да компенсира неговия емоционален дефицит.

Масовата култура довежда до появата на друг съвременен феномен, наречен от Хоркхаймер и Адорно „културна индустрия”. Като всяка друга индустрия, и тази е изцяло пазарно ориентирана и произвежда стоки, които да бъдат купувани и да генерират печалба. Целта е създаването на „масов човек”, чието мислене е изцяло повлияно от средствата за масова информация. Той се превръща в пасивен консуматор, една атрофирала личност.

Масовата култура приписва определени норми и ценности на поведение на масите. За тази цел тя активно въздейства на психиката на хората, особено на областта на подсъзнателното, стимулирайки определени инстинкти. Масовата култура винаги изглежда поучителна, естетична, забавна, интригуваща. Най-важната и функция е да запълва свободното време на хората – ние се превръщаме в доброволни пленници на тази култура, разпространявана активно от средствата за масова комуникация. Свободното ни време се оказва регламентирано от обществото, което създава у всеки индивид илюзията за свобода на избора.

Каква идеология изповядва масовата култура? Тя стъпва навърху икономически тенденции и произтичащата от тях промяна на структурата на обществото. На лице е значителен ръст на благосъстоянието , както на западното общество като цяло, така и на конкретните му членове. Хората получават свободно време и ресурси , които да потребяват. Съществуването им започва да се реализира през консумацията на блага. Това портажда явлението, което Едгар Морен нарича „митология на щастието”. Всеки човек живее, за да бъде щастлив. Това може да изглежда като очевидна истина днес, но през по голямата част от съществуването на човечеството не е било така. Вече смисълът на човешкия живот престава да бъде дългът към рода и отечеството. Добродетелта и почитта към предците, престава да бъде ценност. А само чистото, неподправено лично щастие. Щастието като консумация – на храна, вещи, услуги, дори изкуство.

Появата на масовата култура несъмнено е свързана с научно-техническата революция и развитието на средствата за масова комуникация, създали нови начини за производство, разпространение и потребление на културата. Има обаче и няколко други теории за възникването на масовата култура. Според една от тях предпоставка за нейната поява е разпространението на книги като „Библия за начинаещи”, написани на по-достъпен език така, че да може да се четат и да бъдат разбирани от по-голяма аудитория. Друга възможна предпоставка е появата на авантюристичните романи в Европа през XVII – XVIII в. Пример за такъв е романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”, написан на разбираем език и отпечатан в голям тираж. И все пак това е само предисторията, докато истинската масова култура, такава, каквато я разбираме днес, се появява едва в края на XIX - началото на XX век и може би най-главната предпоставка за появата и е комерсиализацията на всички видове обществени отношения. За това говори и Карл Маркс в съчинението си „Капиталът”. Той нарича с името „стока” цялото многообразие от социални отношения в буржоазното общество. Стремежът тази „стока” да обхване и изкуството довежда до появата на масовата култура. За първи път в историята художествените произведения започват да достигат до всички, независимо от тяхното образование, доходи, обществено положение. Дори и най-бедните работници могат да си закупят вестник, в който пък се публикуват романи-подлистници, или пък да отидат на кино. Този всеобщ достъп до произведения на изкуството неминуемо води до тяхното опростяване, посланията им стават елементарни, достъпни за всеки – цялото съдържание се свежда до набор от базови, клиширани послания. Произведенията на масовото изкуство имат къс живот (но затова пък бурен). Те трябва да завладеят човека максимално, а после може спокойно да се отправят към небитието, защото ги чакат стотици заместници. Ролята на масовото изкуство е да утвърди новия вид морал – консуматорския.

В съвременния свят думата „култура” се употребява и по отношение на един друг термин – „субкултура”, съчетаващ я с латинското sub – под. Субкултура е термин, обозначаващ културата на обикновено неголяма група хора, отличаващи се с нещо от пробладаващото мнозинство от обществото. Субкултурата може да се отличава от доминиращата култура по различни признаци, сред които поведение, облекло, език, ценности и много други аспекти, заедно или поотделно. Британският социолог Дик Хебдидж прави изключително подробен анализ на явлението „субкултура” в книгата си „Субкултурата. Значението на стила”. Според него субкултурите обединяват хора със сходни интереси и вкусове, които не са удовлетворени от преобладаващата култура. Но единствено сходните интереси не са достатъчни за формирането на субкултура – тя е повече от просто група хора, например харесващи определен стил музика. За да се определи дадена група хора като субкултура, трябва да са налице и други черти, обединяващи ги като например сходен начин на живот, стил на обличане, жаргон и т.н. Именно това са маркерите, отделящи представителите на дадена субкултура от останалата част от обществото. Най-често имиджът е с особено голямо значение, тъй като чрез него всеки отделен член демонстрира пред света своята принадлежност към дадено общество. С времето обаче отделни елементи от стиловете на различни субкултури навлизат и в общоприетата, масовата култура. Типичен пример за това са да кажем кубинките Dr Martens, които преди са били запазена марка на скинхедовете, а днес се носят от доста по-широк кръг от хора.

Традиционно определението за субкултура се изгражда през пространствената й обособеност и предполага спецефични места , в които групата комуникира.  Счита се, че тези топоси носят определени характеристики и са част от конструираната идентичност, като стават ключови фактори за възможността индивидът да се идентифицира с другите, да определя граници, да създава йерархии, да натрупва „субкултурен капитал” (Сара Торнтън)

И все пак, за основаването на нова субкултура определено допринасят сходните интереси в различни сфери: от музикални предпочитания до политически възгледи и дори сексуална ориентация. Най-често субкултурите са затворени и странят от обществото. Това се дължи именно на стремежа им да се противопоставят на масовата култура, да се разграничат от нея. Те често дори влизат в конфликт с масовата култура, нерядко имащ агресивен характер.

Едни от най-ярките и известни субкултурни общности са младежките движения, свързани с някакъв определен, предпочитан от всичките им представители музикален стил. Най-често имиджът, поддържан от представителите на тези субкултури, наподобява или направо копира сценичния имидж на популярни в дадената субкултура изпълнители. Едно от първите подобни движения е небезизвестното хипи-движение, чиито представители са млади пацифисти, които харесват рок музиката и употребяват различни наркотични вещества. Много от отличителните черти на хипитата са взети и при формирането на други младежки движения.

Множество субкултури се основават също така и на някакво хоби, ако не на увлечение по определен стил в изкуството. Пример за такава субкултура е субкултурата на футболните фенове или хакерството, макар и това да е спорно, тъй като хакерите обикновено практикуват увлеченията си самостоятелно и нямат пряка връзка с други хакери, но пък споделят приблизително еднакъв начин на живот и убеждения.

Между някои субкултури се наблюдава вражда. Пример за такъв антагонизъм е конфликтът между металистите и рапърите например.

Въпросът с младежките култури е доста сложен и неедностранчив. Може би основната причина за това е нееднозначността на самото понятие „младост”. Най-общо казано, това е периодът от живота на човек, в който той преминава от своето детство в зрялата си възраст. Може би основната задача, която стои пред всеки „младеж” е неговата социализация и осъзнаване на мястото му в света и обществото. Сложността на проблема идва главно от нееднозначността на младежите, тъй като единственият отличителен белег на тази група е възрастта, която също е спорна – ако преди няколко десетилетия се е смятало, че човек става възрастен около двадесетата си година, когато навлиза в „света на възрастните” или трудовия свят, то днес младостта е доста по-дълъг период от живота на човек и продължава някъде до към 28-мата или дори 30-тата година. Това, разбира се, се свързва главно с удължаване на образователния период от живота на човек. Това показва, че в наши дни младежта е изключително многочислена социална група, което неминуемо прави ролята и в обществения и културен живот изключително важна.

И така, младежките култури са основният метод за социализация на младежта. Те се появяват благодарение на стремежа на всеки млад човек да се самоосъзнае и самоутвърди, изразявайки своята същност, нейните артистични, организационни и други заложби. Често пъти те остават недобре приети сред широката общественост и на отделните младежи се налага да търсят и организират други, по-малки общества от съмишленици, с които да се разбират и поддържат.

Много изследователи  намират обяснение за появата на феномена „младежки култури” във вечния и непреходен конфликт между поколенията – между родители и деца, стари и млади, професори и студенти. Тази теория звучи сравнително правдоподобна, имайки предвид факта, че по-възрастното поколение е преминало своята социализация 25-30 години преди по-младото. Понякога условията, в които са се социализирали едните и другите се оказват толкова различни, че между тях се появява нравствена пропаст, която пък поражда различни конфронтации. Същевременно с това не бива да забравяме и че възрастните хора донякъде са загубили способността си за адаптация към новостите, с които изобилства светът на младежда.

Най-често конфликтът се таи в това, че младежта не споделя йерархията на ценностите на по-възрастните – младите винаги поставят на първо място нравственността, докато възрастните отделят повече внимание на различните институции, управляващи живота на човек – образование, законодателство и т.н. Младежите също така винаги подхождат емоционално и изключително енергично към проблемите, което не се харесва на по-възрастното поколение. Всичко това кара младежите да се обединяват около своите „общи врагове” – родители, учители, политици, масовата култура или дори други младежки култури, създавайки си свои общества от съмишленици, в които се чувстват разбрани и подкрепяни. Културата на тези общества до известна степен напомня на народната култура – нерядко тя не се отличава с особени естетически качества, което обаче се компенсира с непресторена искреност и емоционалност. Друга обща черта между младежките култури и народната култура е това, че в общия случай и двете са противопоставени на масовата култура.

Както субкултурите, така и младежките култури освен със свои произведения на изкуството, разполагат и със свой жаргон, начин на обличане, начин на прекарване на свободното време, дори начин на живот. В този смисъл, младежката култура и субкултурата до голяма степен се припокриват като понятия.

Днес съществуват две основни концепции за разбирането на субкултурните общества. Едната, представен от Бирмингамският център за културни изследвания е тази, в чийто център се поставя бунтът , отказът и вечната опозиция на част или група от обществото, която е винаги срещу доминиращата култура, класа, власт. Според Д. Хебдидж  (той описва пънк културата, като възникнала от една недоволна част от работническото общество в Англия) стилът на дадена субкултура, е своеобразен опит за комуникация едновременно (отрицателна) с доминиращата класа и (положителна) с тази, към която индивидът се самоопределя, като поддържа позициите си там, споделяйки не само общото недоволство, но и изразявайки го със стила на останалите от групата.

Постмодерната гледна точка определя другата концепция за разбирането на съвременните субкултури.. Според Дейвид Мъгълтон в днешните общества се забелязва размиване на границите и различията между различните класи, а доминиращата култура става все по-трудна за определяне. Тези процеси на сливане, размиване и преобръщане правят почти невъзможно удържането на границите на дадена субкултура и определянето й като такава.

 Според статиите с изследвания на някои съвременни субкултурни групи у нас обаче, поместени в книгата „Новите млади и новите медии” (2009) днес се наблюдава своеобразен разпад на субкултурните общества, все по-често преминаване от група в група и все по-голяма невъзможност на младите да се самоопределят като принадлежащи само към една група. Основната причина за този културен феномен се обяснява с появата на новите неограничени възможности за комуникация (реална или не), предизвикващи тази множественост на индивидите, които по всяко време, независими от пространството и неговите граници, могат да бъдат каквито поискат, принадлежащи на множество различни субкултури и едновременно с това - на нито една.