Населението на Балканите

[resavsky]

Преди 13 минути, Стоедин said:

Не беше ли някъде в подбалканските полета? Сопот или Сливен ми се върти из главата...

така де няма го в списъка на Глишев.Също както и Преслав който продължава да си съществува макар и маргинализиран до известна степен.

[Frujin Assen]

Ши зема да са обида.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Аневско_кале

[Atom]

Аз съм скептичен към метода на Глишев. Средна големина от 12000 за град през средновековието е значително число. Оптималната големина на един пазарен и занаятчийски център, който обслужва съответния аграрен район е 2-3000 човека. От там нататък освен пазар и занаятчии трябва да има и нещо друго - административен център на значителна територия, важен търговски възел или градът да е специализиран в производството на нещо което се пласира далеч извън пределите на собствената му аграрна територия. 

[templar1307]

Преди 3 часа, Стоедин said:

От 1300г. до 1346г. няма причина за демографски колапс. Няма големи сражения с много жертви, природни бетствия, епидемии, нашествие на други народи.

Заяждане си е от моя страна, признавам си, но първите години на управлението на Светослав не са никак спокойни, освен войните с ИРИ имаме и сепаратиското движение на братята на бившия цар Смилец, а след това и пък и още от възкачването му сложни отношения с чичо му Елтемир, та е възможна и не малка миграционна вълна на противници на царя.

Като цяло съм съгласен с теб, но пак цифрите ми се виждат огромни.

[Стоедин]

Преди 10 часа, resavsky said:

така де няма го в списъка на Глишев.Също както и Преслав който продължава да си съществува макар и маргинализиран до известна степен.

Човека се е постарал. Нищо не пречи това което е написал да се допълва и коригира. Всичко това е гимнастика за ума и разтягане на локуми, но може и да се роди нещо смислено накрая...

[Galahad]

В списъка, който изглежда е правил Глишев не виждам някои важни центрове като Преслав и Крън. В Преслав първо е Петър-Теодор, а после и Мицо. Подбраните за сравнение обекти също са неудачни. Родос принадлежи на Ордена на хоспиталиерите, който се попълва отвън, а не чрез възпроизводство, а второ място тъй съществува като преден пост срещу исляма, т.е. в една перманентно напрегната обстановка и на трето място природо-климатичните условия на острова не са така добри като в България. Мистра добива някакво значение по времето, когато Византия угасва и територията й и сведена до минимум. Тъй че тям особени условия за развитие на значим град както примерно при Търново и Видин няма. По приемливо е положението на Дубровник, но млетската република съвсем няма късмета на свободните градове в Италия, като първо е под сянката на Сърбия, а после под несравнимо по-тежката сянка на Османската империя.

Не става дори ясно какво точно се включва в населението на града - обитателите на цитаделата, обитателите на цялата крепост, крепостта+субурбума. Примерно за Търново дали това е само Царевец, дали всичко зад стените, дали и Момина крепост, землянките между нея и Царевец, еврейската махала. Също дали в сметките влизат околните манастири и кои - на Света гора, "Преображенски" и "Света Троица" и т.н. Сещате се, че разликите между това, какво точно приемаме са в пъти.

[Стоедин]

Преди 9 часа, Atom said:

Аз съм скептичен към метода на Глишев. Средна големина от 12000 за град през средновековието е значително число. Оптималната големина на един пазарен и занаятчийски център, който обслужва съответния аграрен район е 2-3000 човека. От там нататък освен пазар и занаятчии трябва да има и нещо друго - административен център на значителна територия, важен търговски възел или градът да е специализиран в производството на нещо което се пласира далеч извън пределите на собствената му аграрна територия. 

Съгласен съм, че средно 12 000 е твърде много, но и 2000-3000 не ми се вижда достатъчно. Тези стойности биха прилягали на горна и долна граница на числеността на градовете. Например Търново между 10 000 и 15 000 души, а Преслав 2 000 души към 1300 г. Не казвам, че са толкова, но от това което съм чел и досега е казано по темата ми звучи логично.

[Atom]

Преди 1 час, Стоедин said:

Съгласен съм, че средно 12 000 е твърде много, но и 2000-3000 не ми се вижда достатъчно. Тези стойности биха прилягали на горна и долна граница на числеността на градовете. Например Търново между 10 000 и 15 000 души, а Преслав 2 000 души към 1300 г. Не казвам, че са толкова, но от това което съм чел и досега е казано по темата ми звучи логично.

Точно така. 2-3000 не е средно число, а оптимално при което се поддържа някакъв стандарт в съответния аграрен район. Всяко добавяне на други функции и дейности - напр. седалище на епископ, специфичен експортен продукт и т.н. увеличава населението.

[Atom]

Когато се говори за население на балканите, би трябвало да отчетем за кой период става въпрос. Общо взето учените са консолидирани, че демографските процеси в западна Европа се подчиняват на следните тенденции:

Цитирай

150—550: уменьшение населения
550—1000: стабильно низкий уровень населения
1000—1250: резкий рост численности населения
1250—1350: стабильно высокий уровень населения (за исключением периода Великого голода)
1350—1420: резкое уменьшение численности населения
1420—1470: стабильно низкий уровень населения
1470 и далее: медленное увеличение, ускорившееся в начале 16 века

Всеки от тези периоди си има своето историческо обяснение. Например, намалението през 150-550 е причинено от колапса на РИ, варварските нападения и климатични промени. Увеличението през 1000-1250 е поради затопляне на климата и промяна на земеделските технологии - железен плуг, триполна система, конски впряг... Намалението в периода 1350-1420 е заради чумата и т.н.

Ето една картинка, която илюстрира нагледно процеса в Англия:

 

 

Боя се обаче, че този модел не може да се приложи директно към балканите или източна Европа. Тук няма данни за промяна на земеделските технологии, а от друга страна през периода 1000-1300 източна Европа и Балканите са подложени на всевъзможни нашествия - печенеги, узи, кумани, татари. Т.е. рязкото увеличаване на населението което се случва в западна Европа през периода 1000-1250 при нас не би трябвало да се очаква и няма на какво да се опре. 

За да си отговорим на въпросите за населението на балканите, би трябвало да видим каква е изходната база, например към 700г. и какви процеси протичат през съответните етапи.

 

[Frujin Assen]

Това с варварските нападения предизвика в мен недоумение. Как си го представям? Да приемем, че населението на Италия е 1000 души (нарочно казвам невъзможно малко число за да не се заядете). Да кажем идват варвари. Знаеме, че варварите са били многобройни- примерно 200 души. Обаче населението общо намалява на 500 души. Излиза, че от тях 300 са римско население и 200 варвари. Говоря примерно.

От горната схема излиза, че "варварите са такива хора", за разлика от турците.

Колкото до нашествията на печенеги, узи и кумани споменавали сме, че това води до изтегляне на българското население в Тракия. Но Мизия не стои пуста, там се преселват огромен брой варвари. Демек имаме механично увеличаване на населението, но то въпреки това то като абсолютна бройка намалява. Излиза, че варварите извършват бая голям геноцид (за разлика от турците, които както казахме "не са такива хора").

Имаме ли данни, че печенеги, узи и кумани са изтребвали масово населението на балканите? Май не. Имаме ли данни, че масово са се поселвали на балканите? Май да. Значи по скоро би следвало да имаме увеличение на населението, отколкото намаляване.

А селджукците? Знаем, че когато идват селджукците на Византия и остават само балканите и поне аристокрацията се мести тук. А населението? А обикновените хора? Дали и те не се преселват от Азия в Европа? Май по скоро се преселват.

В Европа май няма такива механични преселения. Викингите се преселват, кои други, куманите в Унгария... не сещам за преселение на поляци в Германия и руснаци във Франция. Още по малко араби в северна Испания или Франция. Най много араби в Сицилия и южна Испания. Но към 1000-1250 Сицилия вече си е християнска, а не съм чувал мюсюлманското население на южна Испания да се преселва на север. Германците не само, че не поемат бежанци от изток, напротив натискат на изток и се разселват натам.

 

[Thorn]

Преди 29 минути, Frujin Assen said:

Имаме ли данни, че печенеги, узи и кумани са изтребвали масово населението на балканите?

 

Имаме. Практически всички селища в Дунавката равнина са унищожени от печенегите. Виж тук:

 

[Thorn]

За печенегите

[Frujin Assen]

http://www.promacedonia.org/vtz2/vtz_zakl.htm

Откъм 70-те години на XI в., при настъпилото положение на анархия в Паристрион и немощ на официалната византийска власт, се констатира известно сцепление между завареното население и чуждите, главно печенежки заселници. Това сцепление, което достига и до съжителство, до симбиоза, се констатира не само сред селското земеделско население, но и в градовете по дунавската граница, където се заговорва за наличието на „миксоварвари". Освен тюркски елементи в дол н оду на вс ките земи проникват в по-малък брой, и то случайно, руски и дори англо-саксонски групи все по линията на граничарския институт и заселването на пустеещите земи в тези области, непрекъснато обезпокоявани от нашественици. Отношението пък на уседналите вече и отчасти смесени с местното население „варвари" и тези, които не престават да нахлуват откъм север, е различно — то се определя от политическата конюнктура и моментното отношение с официалната византийска власт. В края на XI и XII в. се заговорва за власи, главно като „келатори", т. е. особен род войници, охраняващи пътищата предимно в планинските райони, а и като скотовъдци, някои от които добиват значителна икономическа сила като прониари — собственици на стада.

[Thorn]

А каква е връзката?

[Евристей]

On ‎13‎.‎7‎.‎2016‎ г. at 13:09, Frujin Assen said:

 

Сега ще ви задам най гадния въпрос. Защо смятате, че населението расте непрестанно през вековете? Мързи ме да гледам точни цифри, но населението на света през 19 век беше нещо от рода на 1 милиард, а към края на 20 век ми се върти в главата 6 милиарда. Демек, ако има мегдан хората се размножават много бързо. През средните векове обаче се размножават бавно но славно. Що?

 

Фружине, явно  не четеш внимателно. Населението на света расте непрекъснато от ...XVII век насам и то с някои условности. До тогава положението е плаващо. Виждаш , че  има бум на прираста в западна Европа от XI  век до 1340 г. след това спад между 30% и 60 % и то не само на запад, но и на Балканите, Русия. Примерно популацията на Римска Галия  е достигната чак след X век. Знаеш ли Фружине кой е първият град стохилядник ?   Според Моделски, но не с "изсмукани от пръстите " данни, а с помощта на археологията. Това е Ур Халдейски който достига тази мега цифра през 2100г. преди Хр. Но оспорван точно през същото време от Гирсу според Чандлър  и ...Акад според Фокс !  И трите града са в Южна Месопотамия. Малко по рано първенството се държи от Гилгамешовия Урук с 80 000 души и близкия Лагаш с 60 000. Та представяш ли си какъв мравуняк е било тогава в Шумер ? Случайност ? Ама хората там и тогава са били много на ТИ с разните математически дисциплини и сигурно са съумявали да се изхранват, а и земя плодородна.

 

Преди 27 минути, Thorn said:

Имаме. Практически всички селища в Дунавката равнина са унищожени от печенегите. Виж тук:

 

Торн - бяхме говорили за така наречения геноцид във времената преди огнестрелното оръжие. За да убиеш някой трябва да го настигнеш и промушиш/съсечеш. Не е лесно, пък и селянина с брадва или коса и той като види дебелия маа здраво. Не е да ги наредиш в права линия и на автоматичен...или да хвърлиш бомбата на пазара.  Като видят едно село че гори, селяните от другите 5 се юрват към гората или по чукарите, кой нарамил козата на рамо, кой подкарал с тояга кравата. Да - перманентните грабителски походи водят наистина до сериозен срив на популацията, заради несигурност, опожарени посеви, отвлечен добитък, но все пак населението се оттегля в по трудно достъпните райони и ...животеца си продължава. Да не забравяме, че по време на въстанието на Асеневци, Преслав е описан от Хониат като голям град и непревземаем за въстаниците - тоест не само с голям гарнизон, но явно и населението е било...ромейско (или лоялно към империята)

[Atom]

Преди 55 минути, Frujin Assen said:

Това с варварските нападения предизвика в мен недоумение. Как си го представям? Да приемем, че населението на Италия е 1000 души (нарочно казвам невъзможно малко число за да не се заядете). Да кажем идват варвари. Знаеме, че варварите са били многобройни- примерно 200 души. Обаче населението общо намалява на 500 души. Излиза, че от тях 300 са римско население и 200 варвари. Говоря примерно.

Примерът ти е много объркан. Не става въпрос за еднократни събития, а за постоянна тенденция.

Да предположим, че към 150г. имаме 1000 човека. Да предположим също, че в резултат на междуособици, варварски нашествия и т.н. населението спада с половин процент на година и тенденцията се задържа така до 550г.. Този половин процент е в резултат на всички фактори - преки убийства, глад, епидемии и болести, висока  детска смъртност, ниска раждаемост и т.н.

В края на периода към 550г. в резултат от само 0,5% постоянен годишен спад, населението от предишните 1000 ще е спаднало до 135 човека. Плюс още 135 варвари които са решили да се заселят за постоянно и ето ти население от 300 човека.

[Евристей]

Отделно Фружине , вкарай условието на задачката/темата в някаква времева рамка, защото така озаглавено е много неясно....откъде започваме ? Тракия на Омир или Херодот - втория по многобройност народ след индийският ?  Римските провинции на полуострова ? Тъмните векове VI - VII ? Първа БГ държава ? Римска реконкиста ? Вторo БГ царство-господарство ? Османско робство/владичество/присъствие ?  Натам вече има сериозни доказателства и спирам. Но дай конкретика.

[Frujin Assen]

Конкретно за балканите. Знаем, че римското население на балканите към 600- 700 е унищожено напълно. Имаме някакви остатъци по албанските чукари и някакви остатъци на юг (бъдещите власи). Но те за момента са пренебрежимо малки. Солун е като остров в славянското море. Гърци има останали в Елада, но и там има славяни, че и в Пелопонес. Реално старото население е запазено само в района от Одрин до Цариград (приблизително). Всичко останало е анихилирано без остатък. Дори и да е имало оживели римляни, то те са принудени да живеят със славяните и се ославянчват. Тоест, също може да се пренебрегне.

Реално откъм година 650 (примерно) демографската ситуация на балканите няма нищо общо с това което е било по рано. Колко са били славяните? Не знаем. Нямаме даже приблизителни данни. Единственото което е очевидно е че са били многобройни. Другото което е очевидно е, че са били разделени на много племена и докато едни обсаждат Солун, други му изпращат храни. Това е и причината да станат жертва на Византия и България.

Още при Пресиян още повече Борис (850 година горе долу) вече няма независими славяни. Останали са само сърбите и хърватите. Мизийските, солунските, елинските и пелопонеските славяни са подчинени. Една част от тях стават българи, други стават гърци. Само в Пелопонес славяните успяват дълго време да се капсулират, но накрая и те са асимилирани. Може би това показва, че са все пак сравнително малобройни? Обаче хърватите докъдето не достига нито Византия, нито България изграждат една наистина могъща държава. Тоест хърватите са достатъчно много за да го направят.

Колко е било населението през ПБЦ? Нямам си дори приблизителна представа. Но е било многобройно. По това време силата на една държава се измерва не с ръста на БВП и дали валутата и пада, а чрез броя данъкоплатци. Византия по това време силно се озорва при войните с България, което показва, че населението било достатъчно многобройно да даде и пари и войници.

Имам една идея. Имаме си доста дълго време просъществувало княжество Ахая, западняците които са го владели не може да не са оставили някакви дори и косвени свидетелства за населението което владеят. Сещам се, че беше разделено на баронии (военни области) всяка от които трябвало да храни определен брой войници. Дали пък няма да се получи да сравним Ахая с някое западно графство? Няма ли някой по добре запознат с Ахая?

[Стоедин]

On 7/14/2016 at 21:25, Стоедин said:

"Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време."- Проф. Георги Атанасов: Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците

Това е цитат от друга тема в БГ Наука. Подчертаното е за Фружин и Галахад, аз черпя!

Удебеленото е леко глуповато изказване, но можем да го преглътнем. Числеността на армиите през ПБЦ и ВБЦ не зависи толкова от броя на населението, колкото от икономическите отношения в страната и политическото и устройство.

Но да се върнем към подчертаното. В края на 10 век в Североизточна България имаме над 200 селища и над 40 крепости, а в края на 14 век вече са ок. 5-6, а крепостите са ок 10...Някой има ли данни за северозападните български земи за подобен срив?

Ето малко фантастика въз основа на цитираните(не нося отговорност за точността им) факти: 10 век - 1. Североизточна България - над 200 селища и над 40 крепости

2. Северозападна България - неизв. брой селища и крепости

3. Цеверна централна България - неизв. брой селища и крепости

Ако приемем, че броя на селищата и крепостите е сходен в различните части на Цеверна България, то се получава горе-долу ок. 500-600 селища и ок. 100-120 крепости. Колко може да е средната им гъстота? Ако е ок. 1000 души средни това прави ок. 700 000 души в земите между Дунав, Стара планина и Черно море. Разбира се, може да е ок. 1 000 000 (не повече!) или пък ок. 100 000(но не по малко), ако броя на селищата и крепостите е толкова колкото предполижих...

Следва продължение...

Продължаваме, продължаваме...

края на 14 век - 1. Североизточна България -  ок. 5-6 селища(укрепени градове или по големи села?) и ок. 10 крепости.

2. Северозападна България - неизв. брой селища и крепости.

3. Северна централна България - неизв. брой селища и крепости.

Ако приемем, че броя на селищата и крепостите е сходен в различните части на Северна България, то се получава горе-долу ок. 15-20 селища и ок. 30 крепости. Колко може да е средната им гъстота? Ако е ок. 1000 души средни това прави ок. 50 000 души в земите между Дунав, Стара планина и Черно море. Разбира се, ако броя на селищата и крепостите е толкова колкото предполижих...

Абсурдно е, нали?

Според мен при повечето селища има приемственост, дори да има изветна пауза в съществуването им. Например, Търговище се споменава за първи път в турските регистри към средата на 16 век, но днес вече знаем много повече за града от средновековието(наричат го Мисионис, но дали е така не съм компетентен). Той е съществувал със сигурност до 12 век, но има и спекулации, че е завладян от османците към кр. на 14 век. Искам да кажа, е в България(днес) има ок. 260, а селата са ок. 5 000. Разбира се има селища които са изчезнали напълно, но има и такима които са нововъзникнали. Струва ми се, че обикновено "изчезналите" селища просто се местят няколко километра встрани(понякога наколко стотин километра, но схванахте идеята).

Може ли това да ни е ориентир? Разглеждам само територията на съвременна България - ок. 111 000кв.км. и ок. 5 300 селища. Колко да са градовете? Ок. 30 може би? Няколко стотин крепости с гарнизони(ок. 100 са без да броим градовете), ок, 100 манастира(днес са ок. 120) и ок 5 000 села.

[Стоедин]

Грдовете съществуващи към 14 век по нашите земи(за някои не съм убеден, че са градове, но така пише в Нета ). Ако ги разделим на голям(от 10 000 до 15 000д.), среден(5000 - 10 000д.) и малък(1000 - 5000) как бихте ги подредили(въз основа на оскъдните данни от епохата, а не по местен патриотизъм)? Според мен е нещо от сорта:

1. Търново (Царевград Търнов) - голям

2. София (Средец) - среден

3. Видин (Бдин) - среден

 4. Ловеч - среден

5. Оряхово (Рахова)? - малък

6. Никопол - малък

7. Силистра (Дръстър) -среден

8. Червен - малък

9. Провадия - малък

10. Шумен - среден

11. Варна - среден

12. Карнобат? - малък

13. Каварна (Карвуна) - малък

14. Мелник - среден

15. Айтос? - малък

16. Търговище (Мисионис)? - малък

17. Ямбол (Дъбилин) - малък

18. Стара Загора (Боруй) - малък

19. Пловдив (Плъвдив, Плъвдин, Филипопол) - голям

20. Кюстендил (Велбъжд) -среден

21. Копсис? - малък

22. Крън? - малък

23. Асеновград(Станимака) - среден

24. Несебър(Месемврия) - среден

25. Созопол(Аполония) - среден

26. Ахтопол - малък

27. Калиакра? - малък

28. Поморие(Анхиало) - малък

29. Перперек? - малък

30.Цепина? - малък

31. Преслав - малък

32. Разград? - малък

33. Перник? - малък

Два(2) големи града - ок. 25 000д.

11 средни - ок. 70 000-80 000д.

20 малки - ок. 50 000 -60 000д.

Общо ок. 150 000 души градско население на територията на днешна България(колко ли от тях са били българи е друг въпрос) Имам подозрение, че българите не сме бягали от градовете в селата по турско, а сме си продължили по старому до 19 век. Както впрочем и някои забрани относно облекло(цветове), оръжие и коне ми се струва са били практика и преди, но не по религиозен признак, а според съсловието. Но това е друга тема...

[Frujin Assen]

Ихтиман (Щипон)

Червен (голям)

Враца

Чипровец?

Свищов?

Лом?

Плевен?

 

[Atom]

Преди 14 часа, Frujin Assen said:

Конкретно за балканите. Знаем, че римското население на балканите към 600- 700 е унищожено напълно. Имаме някакви остатъци по албанските чукари и някакви остатъци на юг (бъдещите власи). Но те за момента са пренебрежимо малки. Солун е като остров в славянското море. Гърци има останали в Елада, но и там има славяни, че и в Пелопонес. Реално старото население е запазено само в района от Одрин до Цариград (приблизително). Всичко останало е анихилирано без остатък. Дори и да е имало оживели римляни, то те са принудени да живеят със славяните и се ославянчват. Тоест, също може да се пренебрегне.

Лингвистиката и генетиката показват друго. Генетично, българите могат да се моделират като смес от "славяни" и "средиземноморци", в съотношение горе-долу 50:50. Обаче, генетиците датират това смесване доста по-късно - някъде между 10-ти и 13-ти век. Големите промени в българския език, т.е. стартирането на балканизацията, протичат в почти същия период. 

[Frujin Assen]

Какво е станало между 10 и 13 век? Май властта на ромеите над България.

[Atom]

Преди 5 минути, Frujin Assen said:

Какво е станало между 10 и 13 век? Май властта на ромеите над България.

Покръстването, което става успоредно не само в България, но и на цялата територия на Балканите. Генезисът на днешните българи не завършва, а започва с него. 

[templar1307]

Преди 19 часа, Стоедин said:

19. Пловдив (Плъвдив, Плъвдин, Филипопол) - голям

Филипопол и областа му са просто разсипани първо от  Фридрих Барбароса, после от Калоян. Велансиен описва района като опустошен през 1208 г. След това там воюва кой ли не. Много е вероятно след войната между Йоан Асен и Теодор Комнин, областа и града да са довършени, след някакви опити на латините да ги възстановят.

Следват преминаването му ту в български, ту във византийски ръце, татарски нашествия, каталани, алани и всякаква наемническа сган вилнееща из Тракия. И накрая турците.

Въпросът е доколко се е възстановил Филипопол  към 14 век, даже краят му, за да е голям?

Преди 19 часа, Стоедин said:

6. Никопол - малък

Според мен няма как Никопол да е малък град. Има невероятно стратегическо разположение на брод на Дунав, пристанище, и великолепно укрепен.

Преди 19 часа, Стоедин said:

27. Калиакра? - малък

Тук е доста по различно. Преди години някой беше изказал идеята /ама не се сещам кой/, че Калиакра представлава нещо като система от близко разположени едно до друго селища, крепости, укрепления и пр., май включвайки и Каварна.