Защо е невъзможно това да е латински?

[pgeobul]

Здравейте. Благодаря на всеки, който отдели време да прочете това. Аз не разбирам латински, но възможно ли е думите tirem, vicem, citem, altom, sextem, imas(e), toutum, sum(som) ora altem, te qu citem, di lum(a) tirem, vere ni ale(m), грешно изписани и грешно разделени от мен, да имат смисъл и на латински (освен на "таен прабългарски език", използван в Именник на българските владетели).

[Doris]

Здравей! Не е невъзможно, защото няма категорично и еднозначно тълкуване на тези думи от именника. Има хипотези. Ако успееш да намериш походящи латински думи и изрази и да им дадеш някакво логично обяснение, може да създадеш своя хипотеза за именника и евентуално за прабългарския календар.

 

Редактирано Юли 16, 2016 от Doris

[makebulgar]

Напълно невъзможно е да са латински думи, тъй като повечето от термините си имат много точни съответствия в един източен език.

[КГ125]

Това не прави невъзможно да имат подобни и на друг език. Но отговорът на тоя въпрос е единствено и само от компетентността на добре запознатите с латинския ... 

[Doris]

Научната представа за именника се променя от идеята за случайно вмъкнат фрагмент към тезата, че именникът  е част от текстовете още от създаването им:

https://www.academia.edu/6062260/Архивският_хронограф_и_Летописец_елински_и_римски_I_редакция._Старобългарска_литература_39_40_2008_104_131._The_Archivski_Chronograph_and_Elinskij_Letopisets_I_recension_?auto=download

вероятно това ще доведе и до нови  теории за прабългарския календар.

[Galahad]

Приликата при звученето на някои думи съвсем не означава, че това са същите думи.

Относно календара, облеклото, титлите и имената на прабългарите има аварско и тюркско влияние, но при анализите на тези паметници се изпуска, че има и византийско - напр. датиране по индикта и дори византийски титли/длъжности като кесаря Тервел. Това не е нещо необичайно. Днес също навлизат доста чужди думи и имена като напр. президент, омбудсман, Ричард Груев и др. под.

Иначе Именника както се вижда и от местоположението му в сборниците си е от типа на Бревиария на патриарх Никифор и познатите от по-късно време примерно сръбски родослови. Най-вероятно Именника  е бил по-дълъг и е стигал до Борис или Симеон, но на руска почва са изоставили изписването му до края заради доста големия набор от непознати думи. Тогава не са били известни надписите от ПБЦ и доста от думите не е било ясно какво означават.