"Змийският град" край Сърница

[Б. Киров]

 

Преди 1 минута, Thorn said:

Голяма част от тези супер оръжия е нямало да проработят, защото германците не са имали необходимите материали и отработени промишлени технологии. Специални сплави за лопатки на турбините например. Т. е., много от проектите, които на хартия са изглеждали добре, на практика са щели да се сблъскат с "технологични сложности".

Между другото, американците например също са имали впечатляващи разработки, които просто не са приложени, поради ненужност с края на войната.

Тук нямаме никакъв спор.

За да изчистя неяснотите около въпроса за германските геолози и повече да не пиша за него, след като потърсих малко в Мрежата, ето какво изрових:

Светослав Шехов, който 17 г. е работил в минното предприятие "Редки метали" в Смолян, а като главен геолог

 

Първи започват да вадят уран у нас германците - през 1938 г. Те вадят рудата край Бухово, където тя излиза на повърхността. Сред хипотезите за използването му сега не се изключва и тази за опитите за направата на атомната бомба.

До 1992 г. в България се добива точно толкова уран, колкото е нужно да се захрани АЕЦ "Козлодуй". Никога не се е добивало в излишък, нито пък за износ. Това твърди Светослав Шехов, който 17 г. е работил в минното предприятие "Редки метали" в Смолян, а като главен геолог през 1992 г. е трябвало да участва в закриването на урановите мини в Родопите. "Не може да си представите ужаса, който изпитах, когато ми се обадиха как към Герзовица (находище край Смолян - б. ред.) пътува група немски специалисти. Дотогава живеехме в система на строга секретност и аз на моите близки не съм им казвал какво и какви количества сме добивали. Тогава разбирам, че немската фирма "Уранерц Бербау" изпраща хора и аз трябва да ги допусна до документите, които показват каква суровина има на Герзовица", разказва Шехов. Тогава е възложена и изработката на доклад на каква себестойност се добива уран в България, а в него участва и родопският геолог. Към онзи момент себестойността е била 65 долара на кг за добив, но от фирмата "Уранерц Бербау", която имала 130 рудници за уран по света, заявяват, че българската суровина е два пъти по-скъпа, връща годините назад Шехов.

България е една от 8-те страни в света със собствена уранова суровина и атомна централа, казва Шехов. "Към момента България има запаси от порядъка на 20 хил. т уран. И ако приемем, че потреблението е около 500 тона - най-сериозно заявявам, че сме осигурени за 40 г. напред с ядрено гориво", твърди геологът. Според него само в находище Герзовица има запаси за 15 г. напред.

Според Шехов една от грешките е, че в България е ликвидиран уранодобивът, без да се направи консервация, както са направили в много други страни. "Така, вместо да направиш една тапа на шахтите и да ги затвориш, ако някога ти потрябват, сега това е невъзможно. Трябва да се търсят нови подходи. На Герзовица имахме около 140 км галерии на различни нива през 40 метра височина.

 

Германската разработка на родопските мини е важен и недостатъчно осветлен момент от по-новата ни стопанска история. Очевидците са мъртви, архивните материали са непълни, голяма част от тях неволно или умишлено са унищожени. Но тук-там из планината още се срещат следи от германската рудна авантюра. Ловците се натъкват на никелирани стълбове от германски електропроводи, носещи щампа „1941". Те не просто още стоят изправени - те са поразително запазени благодарение на отличната си конструкция и качествените материали.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=834&aid=18822

Оказва се, че Родопите лежат върху уранова руда, само че по онова време германците не са а копаели, защото е по-дълбоко от тази край Бухово, която са добивали обаче. Но за сметка на това са разработили оловно-цинковите рудници в Мадан, ето какво пише в документите:

В състава на акционерно дружество “Пирин” са влизали: екслоатираните рудници “Бориева река” с производителност 70 хил. тона годишно и “Гюдюрска река” с производителност 25 хил. тона годишно, а също така и находищата Крушев дол и Петровица, които са били в стадия на проучването, обогатителната фабрика в Кърджали, електростанции с обща мощност 3821 квт/ч., централата в Кърджали с мощност 2835 квт, дизеловата електроцентрала в рудник Бориева река с мощност 870 квт и дизеловата електроцентрала в Ъглова станция на въжената линия с мощност 116 квт, въжената линия Кърджали - Бориева река - Гюдюрска река дълга 45 км., с производителност 480 тона за денонощие при работа на две смени.

В Държавен архив – Смолян са съхранени 1762 листа кореспонденция на немски и български език на минното акционерно дружество “Пирин” относно създаването на енергийните мощности, снабдяването с материали, набавянето на работна ръка и др. Съдържат се ценни сведения за производството, състоянието на дружеството, броят на работниците и т.н.

Дружеството е поставено в благоприятни условия от страна на властите. В писмо от 10 декември 1943 г. до управлението в София четем: “...на нас ни се правят от всички власти в България и Германия най-възможните улеснения при снабдяването ни с материали...” (ЧП № 483, а.е.1, л.371) През периода 1941-1944 г. “Пирин” работи на пълни обороти и изнася всички добивани концентрати с вагони за Германия, където те се преработват в металургичните заводи “Щолбергер цинк”.

След капитулацията на Германия, въз основа решенията на Берлинската мирна конференция и Закона на българското правителство “за предаване на германските имущества в България в собственост на Съветския съюз” от 31 май 1946 г., германските акции в акционерното дружество “Пирин” по състояние от 31.08.1946 г. са предадени в собственост на Съветския съюз.

В София се създава управление на съветските имущества в България и като негов представител при минно-акционерно дружество “Пирин” в края на 1946 г. е назначен минният инженер Иван Назаревич Мастаков. По негова инициатива в Родопите се организира комплексна геоложка експедиция от съветски специалисти, която започва в широк мащаб проучвателни и картировъчни работи.

На база съществуващите производствени мощности на действуващите предприятия: Минно акционерно дружество “Пирин” и Българското държавно минно предприятие “Родопски метал” с междуправителствени спогодби между НРБ и Съветския съюз от 3 май 1950 г. се учредява Съветско-българско минно-рудно дружество “Горубсо” ( от началните букви на руското “Горно-рудное болгаро-советское общество). Регистрирано е съгласно Указ № 307 на Президиума на Народното събрание на НРБ от 29 юни 1950 г.

Пред ГОРУБСО е поставена задачата в най-къси срокове да разработи полиметалическите местонахождения в Родопите и многократно да увеличи добива на оловно-цинкови руди и концентрати.

 

Зоя Начева – началник на Държавен архив Смолян

https://www.facebook.com/BulgarianArchives/posts/890404361033539

Това е само за протокола. Какво може да са търсели, ако въобще, защото архиви за това няма, германски археолози в Родопите? Кой да ти каже, градски легенди. Между нацистката окултна идеология, все пак, и истинската наука е имало нещо като мост и трансмисия и това нещо се нарича "Аненербе":

Аненербе (на немски: Forschungsgemeinschaft Deutsches Ahnenerbe, „Наследството на предците“, пълно название – „Немско общество за изучаване на древната германска история и Наследството на предците“) е организация, съществувала в Германия в периода 1935–1945 г., създадена за изучаване традициите, историята и наследството на германската раса с цел окултно-идеологическото обезпечаване на функционирането на държавния апарат на Третия райх. За инициатор се счита Хайнрих Химлер.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Аненербе

Аненербе е институт, в който работят стотици учени, някои от които наистина водещи и талантливи. Достатъчно е да се види внушителния списък на отделите:

Изследователски отдел по астрономия. Ръководител – Филип Фаут

Изследователски отдел по биология. Ръководител – Валтер Грайте

Изследователски отдел по ботаника. Ръководител – барон Филип фон Лютцелбург

Изследователски отдел по геология и минералогия. Ръководител – Ролф Хьоне

Изследователски отдел по разкопките. Ръководител – Ролф Хьоне, след него Ханс Шлайф, след него – Херберт Янкун

Изследователски отдел за германското изкуство. Ръководител – Емерих Шафран. Отделът започнал своята работа на 15 май 1938 г., а в края на годината е закрит.

Изследователски отдел по хералдика и родови емблеми. Ръководител – Карл Конрад Рупел

Изследователски отдел за германската архитектура. Ръководител – Мартин Рудолф

Изследователски отдел по германската филология и местен фолклор. Ръководител – Бруно Швайцер

Изследователски отдел по естествознание на праисторическия период. Ръководител – Рудолф Шютрумпф

Изследователски отдел по индо-германски и фински културни връзки. Ръководител – Юрьо фон Грьонхаген. Отделът е функционирал през 1937—1939 г.

Изследователски отдел по карстови образования и пещери (за военни цели). Ръководител – Ханс Бранд

Изследователски отдел по метеорология и гео-физически изследвания. Ръководител – Ханс Роберт Скултетус

Изследователски отдел по отдел ентомология и борба с паразити. Ръководител – Едуард Май.

Изследователски отдел по отдел генетика на растенията. Ръководител – Хайнц Брюхер

Изследователски отдел по отдел индо-германска арийска култура и езици. Изучаване на санскрит и ведическият език. Ръководител – Валтер Вюст.

Учебно-изследователски отдел по индо-германска немска култура и езици. Ръководител – Рихард фон Кинле

Учебно-изследователски отдел по история на индо-европейските религии. Ръководител – Ото Хут

Учебно-изследователски отдел за народни легенди, приказки и саги (бил распуснат скоро след неговото създаване). Ръководител – Йозеф Пласман

Учебно-изследователски отдел за германската култура и местен фолклор. Ръководител – Йозеф Пласман.

Учебно-изследователски отдел по народна медицина (изучаване на целебните треви, просъществувал до 1939 година). Ръководител – Александър Берг

Изследователски отдел по насипни обитаеми могили. Ръководител – Вернер Хаарнагел

Изследователски отдел по хербариите. Ръководител – Ернст Пфол

Изследователски отдел по приложна геология. Ръководител – Йозеф Вимер

Изследователски отдел по приложна социология на езика. Ръководител – Георг Шмит-Рор

Изследователски отдел по средните векове и нова история. Ръководител – Херман Льофлер

Изследователски отдел за Близкия изток. Ръководител – Виктор Христиан

Отделение за изследване на индо-германската немска музика. Ръководител – Алфред Квелмалц

Учебно-изследователски отдел по германистика. Ръководител – Вилхелм Тойдт. По-късно отделът ръководил Бруно Швайцер, след него Йозеф Пласман

Учебно-изследователски отдел по германска фолклористика. Ръководител – Рихард Волфрам

Учебно-изследователски отделение по германска традиция и етнография. Ръководител – Хайнрих Харманц

Учебно-изследователски отдел по топография и ландшафтен символизъм. Ръководител – Вернер Мюлер

Учебно-изследователски отдел по древна история. Ръководител – Франц Алтхайм

Учебно-изследователски отдел по изобразително и приложно естествознание. Ръководител – Едуард Трац

Учебно-изследователски отдел по келтските народи. Ръководител – Лудвиг Мюлхаузен

Учебно-изследователски отдел по средновековен латински език. Ръководител – Паул Леман

Учебно-изследователски отдел по история на индо-германско немско правораздаване. Ръководител – Вилхелм Ебел

Учебно-изследователски отдел по история на първобитното общество. Ръководител – Густав Беренс.

Учебно-изследователски отдел по история на първобитната история. Ръководител – Азиен Бомерс.

Учебно-изследователски отдел по коневъдство. Ръководител – Ернст Шефер

Учебно-изследователски отдел по класическа филология и Древният свят. Ръководител – Рудолф Тил, едновременно възглавявал и латинското отделение; гръцкото отделение ръководил Франц Дирлмайер

Учебно-изследователски отдел по култура на Северна Африка. Ръководител – Ото РьослерУчебно-изследователски отдел по писменост и символи. През 1935—1938 г. ръководител е Херман Вирт. Включен е сектор за изследване на символите (ръководител – Карл Теодор Вайгел). Впоследствие Вайгел е ръководител на отдела. Отделът по-късно е обединен с отдела по рунология.

Учебно-изследователски отдел по рунология. Ръководител – Волфганг КраузеУчебно-изследователски отдел по философия. Ръководител – Курт Шилинг

Отдел „Германски научен потенциал в действие“. Ръководител – Ханс ШнайдерОтделение за изследване на окултните науки. Изследвания по парапсихология, спиритизъм, окултизъм и други официално забранени в Третия Райх науки.Учебно-изследователски отдел за Централна Азия и експедиции. Ръководител – Ернст Шефер

Тези хора са се занимавали и с доста зловещи дейности, но главната им задача е била да докажат арийския произход на германците като наследник на най-древната и цивилизована човешка раса, това са търсели, според своята космогония, във всичките си експедиции, доказателства. Възможно е, хипотетично, да са търсели такива доказателства в Родопите, но нямам никакви данни за това. Именно Аненербе организира и финансира експедициите в Тибет, Кавказ, Южна Америка и др. места из целия свят.

 

[Thorn]

Ето ти един английски Глостър Метеор. Реално е воювал в края на войната. С английски двигатели си е, не е конструиран от германски спецове. Първи прототипи още през 1941 г.

Ето ти и един американски F-80. Първите са пистигнали в Европа през април 1945, не са успели да участват реално, но ги е имало.

 

 

[Б. Киров]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

The Meteor first flew in 1943 and commenced operations on 27 July 1944 with No. 616 Squadron RAF. Nicknamed the "Meatbox", the Meteor was not a sophisticated aircraft in its aerodynamics

че е бил единственият реактивен съюзнически самолет по време на ВСВ, лети от 1943, първата му бойна мисия е юли 1944 (по-малко от година преди края) и не е с добра аеродинамика;

За това не споря, така е, виж в предишен постинг какво съм пейстнал сам, твърдя, че са били с по-скромни качества от Месершмит262, и не само аз го твърдя, самите автори на статията си го признават, пък и резултатите от военните действия на двата самолета са красноречиво в полза на Ме262. Писах на Фружин че "Падащата Звезда", американския реактивен самолет, не е воювал.

 

[Last roman]

Преди 8 часа, ДеДо Либен said:

Не че нещо , но темата съвсем се отнесе.

да, темата неясно защо заби към месершмити, окултни нацита и пр. плява. Така че ключ.