Отиди на
Форум "Наука"

Банкова сметка за дарения за Голяма базилика в Плиска


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Ясно е какво ще се прави. То вече се прави. Възстановяват Голямата базилика, възстановяват двореца на Асеневци на Трапезица, възстановяват в Созопол разни неща, ще възстановяват източната стена на Плиска...

  • Мнения 61
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор
Публикува

тук възстановка няма. Само фантасмагорично надграждане с некачествени материали.

  • Потребители
Публикува (edited)

Най-тъпото при тези "възстановки", е че не се възстановят първо обектите, които се знае как са изглеждали, а такива, за които няма информация. Втори е въпросът, че и "възстановките" които са направени на обекти, за които има информация как са изглеждали ... изобщо не мязат на първообраза. Типични примери патриаршията на Царевец, от която има запазени фрагменти от стенописи и освен това Петър Богдан също дава кратка, но ориентираща информация. Или пък "Св. 40 мци", която за да бъде докарана в днешния си вид на обор са били премахнати останките от камбанарията.

"Замъкът на Асеневци" е типично казармено укрепление при главния вход на крепост. Такъв "замък" има и при главния вход на Царевец.

В Созопол се правят Божови фантазии. Иначе примерно мраморната олтарна преграда на раннохристиянската черква си седи на парчета, търкалящи се по пода на една галерия-ексобор и никой не смята да я сглоби, макар да има доста образци в световен мащаб на такива прегради.

Та с Голямата базилика:

1. Как ще изглежда отвън

2. Как ще изглежда отвътре

3. За какво ще служи - черква ли ще е, концертна зала насред полето ли, галерия с един автобус посетители месечно ????

Няма да се впускам в по-тънки въпроси, като напр. рентабилност - дали има някакъв план да носи някакви приходи, които да стигат поне за поддръжката й.

Само за пример - лъжемощите в Созопол бяха сложени в черквата "Св. св. Кирил и Методий" и освен това беше сложен и вход от 1лв. Резултата - вътре никой не влиза, при руините от черква до нея хората се снимат, а в другите черкви палят свещи. Но в тази не влиза никой. Та това пък е реалната икономическа изгода от божовите умотворения.

Редактирано от Galahad
правопис
  • Потребител
Публикува

Отвън Голямата базилика ще изглежда като църква. Ще има стени построени със строителен материал. Между редовете квадри от варовик ще има римски тухли и хоросан. 

Отвътре ще прилича на църква. Ще има икони, кръстове и стенописи. 

Ще служи като църква, дори и попа да идва само веднъж седмично, както е на много места. 

 

За църквата едвали ще се плаща вход, въпреки че някой беше говорил и за входни такси. Но там и в крепостта принципно можеш да си влезеш повсяко време без да плащаш. 

 

Като се дават примери за сравнение никак не е правилно да се дават примери от преди 40-50 години. Днес съвсем други хора и археолози работят по възстановките.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 8 часа, makebulgar said:

Отвън Голямата базилика ще изглежда като църква. Ще има стени построени със строителен материал. Между редовете квадри от варовик ще има римски тухли и хоросан. 

 

От Рим ли ще ги докарат или ще са както при останалите - евтини тротоарни плочки, които се ронят след първия сезон?

  • Потребител
Публикува

"При реставрацията на Голямата базилика в Плиска широко се използва западноевропейският метод на анестилозата, който се прилага за първи път в България, съобщават от НИМ.

Това означава да се ограждат оцелели строителни материали от оригиналния градеж.

При извършеното разчистване на обраслия с гъсти храсти и млади дървета терен около храма, се откриха десетки кубици камъни и архитектурни детайли от храма. Под вещото ръководство на наблюдаващия археолог и архитект тези камъни се вграждат заедно с новите в издигащите се постепенно стени на Базиликата.

Реставрацията се извършва с бял камък от кариера край Мездра, добиваща и изнасяща камък основно за Великобритания, Италия и Гърция. По състав той е напълно идентичен с камъка, от който е изградена в IX век Плиска.

Ослепително белият цвят на новите каменни квадри няма обаче да дразни наблюдаващите ги. Киселинните дъждове от трансграничните замърсявания ще ги състарят за 2-3 години, но екипът реставратори ще направи това и то с естествени субстанции, веднага след завършване на реставрацията, уточнява проф. Божидар Димитров."

https://news.bg/curious/s-unikalen-za-balgariya-metod-restavrirat-golyamata-bazilika-v-pliska-5000051.html

orig.jpg?_=1448306823

Интересно е, че базиликата се строи и на друго място - в Бесарабия:

"Копие на Голямата базилика в Плиска се строи в момента от бесарабските българи от град Арциз в Украйна, съобщава “Труд”.

Над 500 души работиха доброволно, за да се завърши църковният комплекс, разказа пред изданието Максим Димитров от Конгреса на българите в Украйна. За да се изгради базиликата хората изкупуват стари полуразрушени сгради и ползват материалите от тях за новия строеж."

http://novavarna.net/2015/11/01/българи-готвят-копие-на-голямата-бази/

  • Потребител
Публикува

ОТ

Чисто информативно: Temple of Neasden, най-големия хиндуистки храм в Лондон е изграден изцяло с бял камък от кариерата в Мездра и изглежда невероятно добре.

images.jpg

  • Потребител
Публикува

 Според мен трябва да се реновира всичко, което е възможно. Тоест да се поддържа живо, да работи и носи ползи за обществото. Руините сами по себе си представляват късане с миналото. Много по голям интерес ще се генерира от една напълно реновирана сграда, отколкото табела с някаква скица и описание : тук имаше, на това голо поле  една величествена  базилика, но сега няма :)  много пъти съм го споменавал,  трябва да ома приемственост и надграждане. Това е част от нашата история и дело нашите предци. Защо трябва да остава в калта?

  • Потребители
Публикува

Не е много сигурно на кои прадеди е дело „Голямата базилика”. Първата църква може да е издигната от владетелите от Първото българско царство, но окончателния си вид базиликата е придобила по византийско време. Тогава са извършвани там сериозни строителни работи.

гиби 5.jpg

Папата е дал парите, защото авторите на „въстановката” на базиликата в Плиска са предложили покривът да бъде като на фалшивата реконструкция от 1891 г. на първата църква „Свети Петър” в Рим.

Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

Drawing and graphic reconstruction of the Constantinian basilica over the grave of St. Peter in Rome. The figure shows, according to the caption, the building in 1450. In the right background, however, the Sistine Chapel can be seen, whose construction started in 1475 and finished in 1483. Since the foundation stone was laid for the new St. Peter's Cathedral in 1506, the drawing shows the state between 1483 and 1506. Drawing from H.W.Brewer, 1891 https://en.wikipedia.org/wiki/Old_St._Peter's_Basilica#/media/File:Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

  • Глобален Модератор
Публикува

Дисниленд "Плиска", или Голямата базилика "до покрив"

Три различни вида "автентичен материал", използван до момента в последния етап от възстановката на Голямата базилика в Плиска

Три различни вида "автентичен материал", използван до момента в последния етап от възстановката на Голямата базилика в Плиска
Фотограф: Спас Спасов

Първата камара "автентичен каменен материал", с който директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров възнамерява да възстанови Голямата базилика в Плиска, вече е стоварена на обекта. Това показа проверка на "Дневник".

За започналата поредна "консервация" на най-големия християнски храм в Европа до началото на ХV век говорят преплетените от вятъра снопове червено-бели предпазни ленти, скелето и стърчащата арматура на току-що отлети бетонни колони. Стар военен КАМАЗ с отпаднало предназначение шумно се бори с дълбок, кален коловоз.

Градежът расте само на метри от аязмото, чиято вода през лятото на м.г. Димитров обви за "вълшебна", "жива". Пак там е и т.нар. гроб на първия български светец княз Боян Енравота. За откриването му директорът на Националния исторически музей разпрати тържествени пресрилийзи, но малко след това археологът доц. д-р Павел Георгиев, ръководил разкопките в Плиска, заяви, че плътният тухлен паралелепипед е известен от години. В него обаче нямало нищо.

 

 



Новата легенда

с която Димитров откри тазгодишния летен сезон са "автентичните камъни".

"След като исторически проучвания установиха, че каменният материал, от който са изградени крепостните стени, дворците и църквите в първата ни столица Плиска, е бил отнесен по заповед на Мидхат паша в периода 1866-1870 г. за строеж на гарови съоръжения по първата ж.п. линия у нас, и след като бе установено, че те са излезли отдавна от експлоатация и са полуразрушени, Божидар Димитров се обърна с молба към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски да му бъде предоставен въпросният материал". Такова дълго изречение в 3л. ед.ч. разпространи преди десетина дни самият Божидар Димитров.

От своя страна

Московски тутакси откликна

на молбата и... речено - сторено! Камъните вече се трупат край базиликата. Дали точно това са останките на древна България? - на този въпрос в Плиска отговарят само със загадъчни усмивки.

"Нямам официална информация за консервационните дейности, които се извършват в комплекса на Голяма базилика, каза в сряда Христина Стоянова, главен уредник на Националния историко-археологически резерват "Плиска". За всички въпроси по отношение на започналата реставрация се отнесете към проф. Божидар Димитров. Това, което знаем за изпълнителя и стойността на проекта научаваме от медиите. Виждаме, че се карат стари камъни, за които се твърди че са изнесени от Плиска, но също не знаем от къде са."

За растящите нови стени на Голямата базилика не искат да говорят и останалите археолози в резервата. Решават да споделят "лично мнение" само след гаранции, че имената им ще бъдат премълчани. Обясняват неразговорчивостта си с това, че "и без друго са натрупали достатъчно негативи, а сега всички в София са много чувствителни".

 

 



Според археолозите

проектът за възстановяване на базиликата е "безумен"

Това е изключително скъп проект, твърдят те. Никой не би могъл да даде гаранции, че той някога ще бъде завършен. Консервация на базиликата е извършвана няколко пъти до сега като "пораженията" по останките на някогашната грандиозна сграда са повече от очебийни. Единственият положителен ефект от активността на Божидар Димитров е, че заради него Плиска влиза в медиите и добива популярност.

"Миналата година тук бяха наши колеги от чужбина, разказаха служителите в комплекса. Разгледаха новите бели стени и сводовете, поусмихнаха се под мустак и попитаха: А това, кога всъщност е строено?". Казахме им - през 80-те години на миналия век. "Аха, разсмяха се вече неприкрито те, мно-о-о-о-го старо значи".

Прашната поляна край Голямата базилика е паркинг. Сянка хвърля само кривото дърво в средата й. Две табели обясняват, каквото има за обяснение и толкова. Миналата година в разгара на суматохата около "живата вода" на Божидар Димитров край "паркинга" имаше и голяма, избеляла военна палатка - скривалище от жегата за очакваните

тълпи от поклонници

А до нея на дълга почистена вършина се вееше националният флаг.

 

 



Сега сезонът на палатките все още не е открит. Край обекта има само малко строителен инвентар, дълъг маркуч и ръждив фургон.

"Ето там са останките на архиепископския дворец и манастира, сочи на север от Базиликата Христина Стоянова. Вижда се и кладенецът. Всичко това трябва да се извади от земята, за да се добие представа за целия комплекс. От другата страна са останките на първото училище. Там също има нужда от реставрация".

Според колегите й в Националния историко-археологически резерват "Плиска" начините да се създаде представа за величието на базиликата са много, а от тях възстановката е най-спорният и в същото време най-скъпият".

Може да се използва светлина, лазер, 3D компютърно моделиране, специални мрежи, с които да се очертаят грандиозните контури на сградата, обясняват археолозите. Вместо това обаче предпочетеният вариант е да се строи без каквито и да е гаранции, че възстановката ще отговаря на действителността.

Божидар Димитров обаче има друга,

героична визия за бъдещето

 

 



" Правителството на Бойко Борисов отпусна вече 500 хил. лв. за възстановяването на Голямата базилика, а стотици граждани дариха средства и материали, написа с прессъобщението си той. Кметът на община Хитрино, Нуредин Нуредин, вече дари камъни от Плиска, собственост на общината".

Според него "използването на автентичен материал е препоръчително при засилващата се реставрация на древни крепости и храмове в Европа".

За разлика от Димитров специалистите, работещи в комплекса "Плиска", смятат, че реставрацията едва ли ще го направи по-привлекателен.

"Хората идват тук, за да видят старини, не поредния "дисниленд" от цимент и твърде спорен "автентичен материал", казват те. От някогашния град към момента е консервирана и може да бъде разгледана само вътрешната му част. Погледнете полето наоколо - докъдето ви стигат очите. Всички тези десетина зелени "острови" са църкви. Така и не се намериха пари, да бъдат извадени над земята. Пълно е с постройки - вероятно жилища, те също не са проучени. Да не говорим за нехайството, заради което

безвъзвратно са загубени хиляди артефакти

Нивите наоколо продължават да се обработват с тежка селскостопанска техника и вече няма никакви шансове да открием нещо запазено".

В сянката на двора пред археологическия музей един от екскурзоводите на комплекса започва лекция. Разказва на голяма група ученици за Карел Шкорпил:

"През 1924 г. той става инициатор за основаването на Археологическото сдружение "Българска старина", което организира провеждането на най-мащабните разкопки в Плиска."

"Момчетата да станат, веднага да станат! Да седнат момичетата!" - прекъсва я с фалцет една от учителките.

"Е, защо, госпожо?" - пита единият от подканените да освободят мястото си.

"Защото са дами-и-и, за това! - отговаря учителката с все същия фалцет. И да слушаме внимателно лекцията!"

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/05/2771530_disnilend_pliska_ili_goliamata_bazilika_do_pokriv/

  • Глобален Модератор
Публикува
  • Потребител
Публикува
On 31.07.2016 г. at 11:02, Doris said:

С какъв патос е написано всичко това, все едно гледам кинопреглед от соца:-)

  • Потребител
Публикува

:)))  Голяма истерия, голямо нещо. Защо да е "дисниленд", а не "аквапарк", например? :)

Не съм забелязал някой да нарича рилския манастир, св. Мина, бачковския манастир , още десетки други, златограг, две трети от стария пловдив и прочие, "дисниленд" или официално "комплекс за забавления". В този ред на мисли добре, че от Ввъзраждането до наши дни хората не са ревали толкова, а напротив, правили са каквото им е по силите да реновират каквото могат, за да поддържат и оставят някакво наследство на поколенията напред.

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 20 часа, К.ГЕРБОВ said:

Не е много сигурно на кои прадеди е дело „Голямата базилика”. Първата църква може да е издигната от владетелите от Първото българско царство, но окончателния си вид базиликата е придобила по византийско време. Тогава са извършвани там сериозни строителни работи.

гиби 5.jpg

Папата е дал парите, защото авторите на „въстановката” на базиликата в Плиска са предложили покривът да бъде като на фалшивата реконструкция от 1891 г. на първата църква „Свети Петър” в Рим.

Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

Drawing and graphic reconstruction of the Constantinian basilica over the grave of St. Peter in Rome. The figure shows, according to the caption, the building in 1450. In the right background, however, the Sistine Chapel can be seen, whose construction started in 1475 and finished in 1483. Since the foundation stone was laid for the new St. Peter's Cathedral in 1506, the drawing shows the state between 1483 and 1506. Drawing from H.W.Brewer, 1891 https://en.wikipedia.org/wiki/Old_St._Peter's_Basilica#/media/File:Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

 

Аргументите против базиликата в някои моменти надминават по фантасмагоричност полета на въображението на нашия Божидар Димитров. Цитатът от ГИБИ не се отнася за Голямата базилика в Плиска, любопитен е с това, че възстановките по тия земи са вековна традиция, но опитите да се припише Плиска заедно с базиликата на Византия отдавна са отречени от историческата наука.

Проектът за възстановяването на базиликата заедно с покрива и пък е много по-стар (  1980 г.) от случката с гравюрата, дето някакъв посланик я открил и т.н. .

Освен това, папата е умен, с някакъв покрив няма да го излъжеш.

Вселенският патриарх също е дал пари за възстановяването на Голямата базилика в Плиска.

Преди 11 минути, kall said:

С какъв патос е написано всичко това, все едно гледам кинопреглед от соца:-)

Соцът не преливаше от патос по отношение на църквите.

 

Редактирано от Doris
  • Потребител
Публикува

Гербов, излишни са ти съмненията, чие дело е строежа на базиликата. Искам да кажа, че храма се е ползвал от българитр, намира се в бившата столица и в наши дни е част от културното ни наследство. Патриаршеският храм Ал. Невски в момента звучи дори по чуждо , отколкото голямата базилика, но никой не съм забелязал да обсъжда това.

  • Потребител
Публикува
1 hour ago, БатеВаньо said:

Според мен единствения проблем е свързан със зидарията - там трябва да се упражнява контрола строго.

Не позна, истинският проблем е самото съществуване на тези "възстановки". Или по-скоро фактът, че се позволява съществуването им.

  • Потребител
Публикува
1 hour ago, kall said:

Не позна, истинският проблем е самото съществуване на тези "възстановки". Или по-скоро фактът, че се позволява съществуването им.

Какви са твоите подбуди за тези помисли? Претеглени ли са позитивите и негативите, които биха съпътствали подобен акт от твоя гледна точка? Кой и как би загубил от реновирането на този обект.

Руините са си там. Те са известни. Дори и да има лека промяна в архитектурния план, как ще навреди това на самия комплекс.

Извън групата на специалистите, за които оставам с впечатление, че са запознати с всички находки от този терен и им е това работата-да консервират руините на кота нула, за останалата част на обществото, за обикновенния човек, реновираната сграда би предизвикала по-голям интерес и информацията за времената, логато базиликата е била действаща, би била по достъпна и по- лесно смилаема. Пак ще го кажа, руините сами по себе си прредставляват късане с миналото, трябва приемственост, защото това е нашето културно наследство, не на някой въображаем народ. Не се знае на кой от нас пра пра дядото или пра пра вуйчото е полагал първия камък там и бъдете сигурни, че едвали би им се харесало ако можеха да видят, че плода на техния нечовешки труд е в развалини.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 7 часа, Last roman said:

Голямата Базилика в Плиска вече се руши:

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/legendarnata-rok-grupa-queen-s-kontsert-v-sofiya?606822

Всъщност идеята на видеото е че се рушат възстановките от едно време, а базиликата няма как да се руши, тъй като не съществува. Тя съвсем няма да се руши, ако е заровена под метър земя. Изводът от видеото е, че базиликата трябва да се защити от ерозия... чрез покрив... до покрив.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, БатеВаньо said:

Според мен единствения проблем е свързан със зидарията - там трябва да се упражнява контрола строго.


Това е един от проблемите при възстановяването. Всички са ахнали по тия квадри, по тухлите и по двусантиметровите фуги, а това са си строителни материали. И така при възстановката сега може да се видят някакви ужасно празни фуги, които са оставяни за да има визуален ефект някакъв за туриста. Напрактика обаче фугите по строежите от ПБЦ са били плътно изпълвани с червен хоросан, а вероятно отвътре църквите още по онова време са били измазвани изцяло.  Но това е бял кахър, който може да бъде коригиран някога в бъдещето.

Редактирано от makebulgar
  • Потребители
Публикува
Цитирай

Гербов, излишни са ти съмненията, чие дело е строежа на базиликата. Искам да кажа, че храма се е ползвал от българитр, намира се в бившата столица и в наши дни е част от културното ни наследство. Патриаршеският храм Ал. Невски в момента звучи дори по чуждо , отколкото голямата базилика, но никой не съм забелязал да обсъжда това.

Какво да му се обсъжда на „Александър Невски”? Всичко се вижда на него, знае се как е решено да бъде създаден, има си и  име.

Ти знаеш ли името на „Голямата базилика”? Знаеш ли кога са построени трите сгради на едно и също място? Има ред камъни и върху тях се градят всякакви фантасмагорични хипотези - колкото тя е по-патриотична и грандоманска, толкова е по-привлекателна.

С тия аргументи, които привеждате, не виждам какво ви пречи, да застанете зад идеята базиликата да се изгради за трети път с най-модерни, много устойчиви материали. За какво трябва да се използват старовремски такива? В крайна сметка патриоти сме, а каквото направят българите, все е хубаво.

И да не забравите вътре да сложите восъчните фигури на Наум, Климент и Ангеларий. Самъй балшой учьонъй вчера каза, че в базиликата е било работното им място.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

След създаването на бутафорна храмова и военна архитектура, след създаването на кичозни паметници със светещи в червено очи, следващата стъпка вероятно би била да се доукраси Панагюрското златно съкровище.

Копира се гръцкият модел - всяко парче мрамор се обявява за велика археологическа находка, свързана с бляскавото минало на древна Гърция (Елада). Ако оставим псевдонауката настрана, от това печели туризмът. Но пък губи сериозната наука. 

Дано само не стане някакъв Плиска ленд. 

Изкушавам се да ви препоръчам едно скромно четивце, показващо как се създават стари и нови места за поклонение...    

https://chitanka.info/text/18659-teke

 

За още някой милион БД ще намери и черепа на Никифор, снопа на Кубрат, перодръжката на Климент Охридски, шестата глава на Йоан Кръстител, тръненият венец, положен на главата на Иисус Христос, копието на войника Лонгин, с което е бил прободен Иисус Христос, тридесетте сребърника, с които на Юда Искариотски е било платено, за да предаде Иисус (видът на използваните монети не е уточнен в евангелията, но според съвременните изследователи те най-вероятно са били тирски шекели или антиохийски статери) и дори - перо от лявото крило на архангел Гавраил, дясното копито на Сатанаил, люспа от змията в Райската градина и семка от ябълката, откъсната от Ева от дървото на познанието! А някой ден БД може да открие и челюст от тиквозавър! 

---

Разговор в магазин за сувенири: 
-Кутийката от слонова кост, която ми продадохте вчера, се оказа, че е пластмасова. Как не ви е срам!...
- Ами най-вероятно слонът е имал изкуствен зъб... Не е моя вината. 

Редактирано от ISTORIK
  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, ISTORIK said:

След създаването на бутафорна храмова и военна архитектура, след създаването на кичозни паметници със светещи в червено очи, следващата стъпка вероятно би била да се доукраси Панагюрското златно съкровище.

Копира се гръцкият модел - всяко парче мрамор се обявява за велика археологическа находка, свързана с бласкавото минало на древна Гърция (Елада). Ако оставим псевдонауката настрана, от това печели туризмът. Но пък губи сериозната наука. 

Дано само не стане някакъв Плиска ленд. 

 

Точно това не могат да разберат много съфорумци, именно че губи сериозната наука за сметка на евтините туристически атракции. Току размахват измисления аргумент, че така сме щели да оставим руините "в бурени и змии" видиш ли. Това показва, че много хора не правят разлика между реставрация, консервация и градене на измишльотини, както и не са запознати с международните стандарти в областта. Уви, в темата преобладават мненията от този тип, но както е казано "прост народ, слаба държава". С това отговарям и на ето този пост:

On 1.08.2016 г. at 16:58, БатеВаньо said:

Какви са твоите подбуди за тези помисли? Претеглени ли са позитивите и негативите, които биха съпътствали подобен акт от твоя гледна точка? Кой и как би загубил от реновирането на този обект.

Руините са си там. Те са известни. Дори и да има лека промяна в архитектурния план, как ще навреди това на самия комплекс.

Извън групата на специалистите, за които оставам с впечатление, че са запознати с всички находки от този терен и им е това работата-да консервират руините на кота нула, за останалата част на обществото, за обикновенния човек, реновираната сграда би предизвикала по-голям интерес и информацията за времената, логато базиликата е била действаща, би била по достъпна и по- лесно смилаема. Пак ще го кажа, руините сами по себе си прредставляват късане с миналото, трябва приемственост, защото това е нашето културно наследство, не на някой въображаем народ. Не се знае на кой от нас пра пра дядото или пра пра вуйчото е полагал първия камък там и бъдете сигурни, че едвали би им се харесало ако можеха да видят, че плода на техния нечовешки труд е в развалини.

 

Редактирано от kall

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!