Десет армии, които не сте очаквали да откриете на подобно място

[Р. Теодосиев]

1. Ахейските наемници на египетския фараон Сети I (1292-1279г. пр. Хр.)

Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка

В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия.

2. Походът на Десетте хиляди

десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток

През 402г. пр. Хр., по-малкият брат на персийският шах Артаксеркс II – Кир Младия, решил да събере армия с която да свали своя брат от трона и да застане начело на най-голямата империя в света до тогава. Кир събирал сили от всички краища на империята, но се оказало, че най-силният контингент в армията му били…гръцките наемници, събрани от цяла Елада. Това били хоплити-наемници, които останали без занимание след края на Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.). Това, което е изненадващо за тези 10 000 мъже не е че служели на персиец, а  че следвайки Кир Младия достигнали до Вавилон, прекосявайки Анатолия, след което срещу течението на Ефрат и прекосявайки планините в източна Мала Азия достигнали Трапезунд, а от там, натоварени на флотилия пребродили южните брегове на Черно море и едва 4 години по-късно се завърнали по родните си места. Десетте хиляди се оказали и най-коравото звено в армията на Кир. След като претендентът бил убит в битката при Кунакса (401г. пр. Хр.), елините продължили да се сражават още 3 дни срещу цялата останала противникова армия и издържали, Накрая Артаксеркс се видял принуден да им обещае свободен изход от Персия. Ала не след дълго шахът пристъпил думата си и с измама избил водачите на гърците. Хоплитите не се отчаяли, събрали се на импровизирано народно събрание и си избрали нови водачи, сред които бил и историкът Ксенофонт, който по-късно записал странстванията на своите другари в творбата „Анабазис“. Следвани по петите от персийски войски, атакувани от местни племена и борейки се с природните стихии, гърците успели да си пробият път обратно до Егейско море и да се измъкнат от множеството клопки, поставени им от техните врагове.

3. Срещата на арабската и китайската армии в Средна Азия

През 751г. Централна Азия и по-специално Киргизстан и още по-специално долината на река Тала станала свидетел на една доста неочаквана среща. Една срещу друга застанали армиите на Абасидския халифат и Империята Тан (Китай). В своя стремеж за експанзия към непознатите равнини на големия континент, двете империи навлизали все по-навътре, съответно на изток и запад. В крайна сметка, двете супер сили на VIII век се срещнали сред полята на дн. Киргизстан, много преди киргизите да се заселят там.  Двете армии наброявали приблизително по 40 000 души, като голяма част от китайските сили се състояли от местни наемници от племената карлуки, както и от полуномадските войнства, живеещi в областта Фергана. В хода на битката, тези войни изоставили китайците и преминали на страната на арабите. От десетте хиляди китайци оцелели едва 2000, но според източниците, арабите загубили около 20 000 души в самата битка и в преследване на разбития враг, благодарение на тактиките, приложени от китайския помощник-генерал Ли Сийе, който бил поставен начело на ариергарда от основния командир  Гао Сянджи. Победата на арабите спомогнала за разпространението на исляма в Централна Азия. Смята се, че в тази битка арабите пленили технологията за правене на хартия, която по-късно достигнала и до Европа.

4. Варяжката гвардия на византийските императори

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Използването на чужденци от далечни земи като лична владетелска гвардия не било изобретение на ромеите, но те определено надминали себе си в търсенето на войни на далечни разстояния. Началото на гвардията било поставено през 988г., когато Василий II получил като подарък от великия киевски княз Валдимир 6 000 войни от т.нар. „варяги“ – комбинация от славяни и скандинавция, въоръжени с характерното за викингите снаряжение – дълги ризници, конични шлемове и грамадни секири и кръгли щитове. В последствие Василий и неговите наследници пордължили да приемат на служба всякакви войни от Скандинавия, северна Германия и дори Англия. Смята се, че след битката при Хейстингс, голям контингент саксонски войни достигнал Византия и се заклел в служба на императора. Варяжката гвардия не просто служела на императора, а често се сражавала на първа линия в множеството войни, които империята водела. Василий ги използвал срещу Самуил, а в последствие през 1041г., варягите, в основната си част норвежци, помогнали за потушаване бунта на Петър Делян. Саксонски контингенти воювали срещу маврите и норманите в Сицилия и Неаполитания. Варяги се били и при Манцикерт и Мириокефалон. Гвардията придружавала Алексий Комнин когато влязъл в Никея през 1096г. Варяжката гвардия се сражавала и срещу кръстоносците през 1204г. Основната отличителна черта на нордическите войни, които служели в гвардията била тяхната клетва до вярност, която се давала до смърт и която била пряко свързана със скандинавското чувство за чест. Можем само да спекулираме, но вероятно мъжете от гвардията се радвали на сериозна популярност сред женската половина от византийското общество, както личи от писанията на Ана Комнина.

5, Келтите в Италия (1498-1559г.)

Червенобради гиганти, нарамили огромни мечове и носещи…поли. Това е гледка, която сериозно стресирала мъжете в ренесансова Италия и привличала вниманието на техните дами. В служба на френските крале, шотландци и ирландци често преминавали Алпите и се сражавали срещу испански и италиански коалиции в името на пари, плячка и препитание. Историята на келтските войни, служещи на династиите Капет и  Валоа е свързана със Уилям Уолас и т.нар. Auld Alliance (Стария съюз) от 1295г. между Шотландия и Франция, насочен срещу Англия. Шотландците, а покрай тях и ирландците често се включвали с разнообразни контингенти във войните на фреснките крале с Англия. След 1453г., когато Франция обърнала погледа си към Бургундия и Италия, кралете Валоа плащали щедро на обеднелите планинци и техните ирландски братовчеди в замяна на военна служба на Континента. Келтски полкове във френската армия съществували до Революцията (1789г.), а след реставрацията на монархията, Луи Фиип причислил ротите им към Чуждестранния легион.

6. Унгарските контингенти в Судан

След като през 1526г. Османската империя завладяла по-голямата част от Унгария, части от унгарската армия преминали в служба на османците. Сюлейман Кануни използва старата традиция да разпраща армиите на завладените народи в противоположните краища на империята и изпратил унгарските контингенти да омиротворяват…Египет. Сражавайки се срещу разбунтували се мамелюци, нубийски пустинни племена и всякакви други рожби на Тъмна Африка, които се опитвали да преминат османската граница, унгарците постепенно превърнали тези негостоприемни земи в своя нова родина, смесвайки кръвта си с тази на копти, нубийци и суданци. Днес техните потомци, т.нар, маджараби все още населяват Южен Египет и Северен Судан.

7. Грузинската гвардия на иранските шахове

 

В епохата на Сафавидската империя в Иран, Грузия се намирала под влиянието на шаховете, които имали думата при избора на многобройните грузински крале, управляващи земите на югозападен Кавказ. В замяна на владетелската благословия, грузинците често служели в редиците на иранските армии, а някои от най-верните командири на Сафавидите били с грузински произход. В края на XVIIв., когато династията започнала да запада, грузинските контингенти се оказали последната стабилна военна сила на залязващата империя. В периода 1698-1718г. грузински контингенти служели под командването на своите крале Георги XI и Давид II. Грузинците успели да нанесат няколко последователни поражения на афганските орди, които атакували Персия и дори за кратко преминали в контранастъпление, достигайки Кандахар. Останали без подкрепа на централната власт, грузинските войски постепенно се стопили и в крайна сметка били разбити.

8. Британският легион на Симон Боливар

След края на Наполеоновите войни, голяма част от войниците на Великобритания останали без работа и за това 7 000 от тях прекосили Атлантика и се записали в служба на Симон Боливар и неговата война за прогонване на испанците от Южна Америка. Съставен от ветерани от английски, шотландски, ирландски и хановерски произход, Албионският легион, както го наричали местните се сражавал в челните редици на най-разгорещените сражения от Южноамериканската война за независимост – Буяка (1819г.), Карабобо (1821г.) и Пичинча (1822г.), които довели до независимостта на Боливия, Еквадор и Венесуела.  В последствие, албионците се сражавали и при Аякучо (1824г.) в Перу – последната голяма битка от войната, която довела до краха на испанската съпротива. Британските войници се сражавали до самия край на кампаниите, а мнозина от оцелелите се заселили в Латинска Америка.

9. Американския флот в Алжир 1801-1815г.

Така изглеждали първите морски пехотинци

След като през 1783г. Великобритания признала независимостта на САЩ, американски търговски кораби започнали да плават в Средиземо море, където били атакувани от алжирските пирати. Правителството в САЩ решило, че няма да плаща откупи на „алжирските варвари“ и изпратило своята Атлантическа флота в Средиземно море, където американците провели първата си презокеанска експедиция, в която дейно участие взел новосформирания корпус на Морската пехота. В следствие на  поредицата успешни удари, нанесени от американците, берберите оставили търговските им съдове на мира, а янките се отдали на своята външнополитическа изолация.

10. Чуждестранният легион в Мексико 1862-1869г.

В имението Камарон

Когато през 1863г. поредната гражданска война разтърсила Мексико, император Наполеон III решил че е добра идея да завладее страната и да я превърне в част от френската колониална империя, която вече трупала актив в Африка и Индокитай. За целта, французите решили да не си цапат ръцете лично а да изпратят своите най-добри и най-лесно заменими войници – Чуждестранният легион. Контингентът чужденци бил натоварен на океанската флота на Франция и стоварен в пристанището Веракруз през 1862г.  Докато основните френски сили се заели да окупират страната, полковете на Легиона били изпратени на самоубийствени мисии по фронтовата линия. Най-прочутата от тях е отбраната на Камарон, в която 67 войници и офицери от легиона, водени от капитан Жан Данжу се сражавали срещу 3000 мексиканци, обсадени в едно имение. След неколкочасова престрелка, последните пет легионери атакуват на нож, оцеляват само двама, на които е позволено да се оттеглят от бойното поле с тялото на своя капитан. повече от 1/3 от жертвите, дадени от Франция във войната са от състава на Чуждестранния легион.

[Евристей]

Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

 

 

В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия.

 

А... интересно четиво , казах си Аз и сядам със студена бира да поотпусна и да понауча.....ама то след няколко реда - не грешка редакционна, а направо груба работа:  Вековното царуване на Рамзес I  ?!!  Основателят на XIX династия е управлявал не близо век, а.....2 години 1293-1291 г. ( Питър Клейтън) Той е близък съратник на последния фараон от XVIII династия Хоремхеб. (герой от Синухе-Египтянина / Мика Валтари- препоръчвам/)  След неговата смърт, Рамзес наследява трона на възраст над 50 години. Син е на висш военен Сети (Сетой) . Неговият син и наследник носи името на дядо си Сети I (Сетой) управлява 13 години (пак според Клейтън) Той лесно надминава славата на баща си, защото тя е твърде скромна за две годишното му управление. Кадеш е превзет именно от Сети I, след смъртта му, следва  контра-офанзива на хетите в Северна и Средна Сирия, синът на Сети, Рамзес II трябва да защити честта на египетското оръжие !. Той е фараонът, който царува "близо век"  - 75 години !  И той ще отвоюва Кадеш, който е завзет след експанзията на хетите,  непосредствено след смъртта на баща му Сети I. И той ще започне с наемниците, които ще се утроят при наследника му - 13-ят му син  Мернептах  , който сяда на трона над 60-годишен !  Е.....а ма аз не съм на Ти с египтологията, слабостта ми XVIII Династия , но не мога да не забележа фрапиращите грешки в близост до Нея !

Редактирано Август 8, 2016 от Евристей

[Doris]

Казакалаят на Михаил Чайковски 1853-1873 г.

Казакалаят е полк от османската армия, съставен от българи и поляци.

"Михаил (на полски Михал – с ударение на първата сричка) Чайка – Чайковски е роден на 29 септември 1804 година в с. Холчинец – в полски земи под руско владичество. В стремежа си за освобождение, след множество въоръжени стълкновения, заедно с други поляци той попада в Париж, сближава се с княз Чарториски, общува дори с  краля Луи Филип. (Бидейки популярен писател на романи, Хенрих Сенкевич го е смятал за свой литературен учител, б. р.).

През 1841 година отива в Турция с проект да създаде войскова част от 60 хиляди християни, с които, при евентуална война, да се бие за освобождаването на Полша. Приел името Мехмед Садък паша (да не се бърка със съименника му Мехмед Садък паша – известен османски държавен деятел от ХІХ в., б. р.), но според д-р Симеон Табаков – „останал си християнин – кръстел се и ядял печени прасета”. През 1853 година реализирал, макар и в умален вариант, проекта си. Създал в Одрин „Казакалай” – войскова част от 7000 християни. Освен от турското правителство,  въоръжение и дрехи за 1000 човека получил и от  Наполеон ІІІ.

В Сливен Чайковски е бил приет  много добре. Доброволци за казакалая се стичали от различни краища, повечето от Сливен и околните селища. Много от тях били хора с хайдушки наклонности, затова пък показвали чудеса от храброст, както изтъква Чайковски в спомените си.
От това време са останали няколко народни песни. В една от тях се пее: „Хайде да идем, да идем/ на Райноолу на хана/ казаци да се пишеме…/ хубаво да ни обличат/ със сини дрехи сукнени/ и с лустрени ботуши…”

„Българите  малко искали да знаят за деликатните цели на полка. За тях е било важно, че открито ще носят оръжие, ще яздят коне, ще въртят дълги саби – нещо, което за раята е било абсолютно забранено” – пише д-р Симеон Табаков. Хубавата униформа, цилиндрообразните – по френски образец, шапки, сабята, късата кавалерийска пушка и коня, с който можели да препускат през града и да карат турците уплашено да шепнат „Вай, Аллах!”, дали безмерна възможност за изява на всеизвестния сливенски бабаитлък. През един дълъг период полкът е бил съставен само от българи и поляци. Командите са били давани на славянски (малоруски) език.

Чайковски изтъква, че завързал приятелство с населението, което много се занимавало с „народно просвещение”. Гръцкото духовенство вече било изгонено и се правела „българска пропаганда”.

След участие в Кримската война при окупирането на Букурещ, Браила и по Прутската линия , също и в поход за  потушаване на въстание в Арабия, през 1866 година казакалая се установява и до 1873 година е на постоянна квартира в Сливен. Изпълнявал е  предимно жандармерийски функции по охраната на източния Балкан. В Търновско подобна задача е имал друг поляк – Мизеевич."

http://www.desant.net/show-news/29225/

 

[Thorn]

А след 1873 г.?

[Doris]

През 1872 Михаил Чайковски заминава в Русия и в полкът загубва християнско-славянския си характер. Войниците са потурчени и като официален език е въведен турския (преди това е използван украински език). Части от Казакалая участват в потушаването на Априлското въстание. Последно са се сражавали в Руско-турската война при с. Горни Дъбник, Плевенско. (информация от "Енциклопедия България" на БАН)

Колоритният М. Чайковски и неговият Казакалай за описани много впечатляващо в историческия роман "Медальонът" на Галина Златарева, който четох наскоро.

Редактирано Август 13, 2016 от Doris

[Skubi]

Амурат-паша alias Józef Zachariasz Bem. Легендарният дядо Бем който ръководи унгарските войски по времето на борбата им за независимост против австрийците. Преди това полското против руснаците. Омразата му срещу тях е толкова голяма, че емигрира в Турция защото смята да се бие на тяхна страна срещу руснаците.  

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бем,_Юзеф_Захариаш

 

[kramer]

Чайковски за какво отива в Русия, след като полкът му е създаден с антируска цел?

[Doris]

Чайковски остарява и го хваща депресия и носталгия по родината, която тогава е в границите на Руската империя. Не знам точно как, но успява да си уреди връщането, без да бъде заточен заради антируска дейност. Антон Бенковски, например, само за участие в полското въстание е бил заточен чак на Сахалин.