Който може прави

[Frujin Assen]

Има една стара българска поговорка, "Който може- прави, който не може- дава акъл". Всички ние сме свикнали като стене въпрос за армията постоянно да чуваме ред извинения "Няма пари, ние сме бедна и малка страна, по добре парите да се дават за пенсии и здравеопазване, заклинания и мантри за отговорности пред НАТО, стандарти на НАТО, конференции, събрания, дискусии, кръгли, квадратни, четвъртити маси, програми, заявки за намерения, пред зад, оттатък НАТО..." и накрая нищо.

Но, всеки разумен човек би задал въпроса - "А какво въобще може да се направи с тия малко средства, дори и да искахме". Ами много може да се направи, стига да има желание. И за да не съм голословен, ето какво правят хората по света когато искат.

Гватемала е малка страна от третия свят, тя е даже по бедна и с несравнимо по слаби традиции и възможности от България, но ... Който иска-може, който не иска -дава акъл.

В края на 70 те години след поредния кървав преврат и поредната гражданска война правителството на САЩ решило да наложи военно ембарго на Гватемала с надеждата тамошните военни да се осъзнаят. Гватемалската армия по принцип била въоражена със старо американско оръжие, което те купували за стотинки. Както и у нас те се сблъскали с крилата фраза "Пари нема действайте". Правителството обаче постъпило умно и назначило за началник на отдела за материално снабдяване кадърният и разсъдлив инженер полковник Хуан Франсиско Агилар Олива. През 1981 той се захванал за работа. Най важно било да се намерят бронирани машини за пехотата, които били един от основните козове във войната с различни партизани. Той взел за образец любимия на военните БТР V-100 Commando и решил, че произвеждат такъв. Как обаче?

Оригинала

Първоначално гватемалците построили пълномащабен дървен макет и се заели да заменят тези части които нямат с такива които имат. Корпуса бил изготвен от листове бронирана стомана копирани от оригинала и макета. Ходовата и моторната част, мостове, двигател, скоростна кутия и прочее били взети от обикновен камион. Доста повече проблеми видяли с производството на прибори за виждане от бронирано стъкло, но и с това се справили. Новата машина нарекли Armadillo (броненосец- по името на животното). Ако оригинала тежал 7,36 тона, то клонингът бил 8,6 тона, но съвременния двигател, макар и от камион бил достатъчно мощен за да осигури нужната тяга. Купола изобщо не се заели да правят, а поставили 2 картечници на стойки върху покрива на куполата. В корпуса били изрязани пълноценни амбразури за стрелба с автомат, което било особено нужно при близък бой. Били произведени 15 машини в началото на 80 те и още 15 в края на 80 те. Бронетранспортьора се получил удачен като конструкция, надежден в експлоатация и евтин. Той и днес продължава да служи в гватемалската армия доказвайки своите качества.

Гватемалският клон

Какъв е извода за нас българите обаче? Въпроса е да има желание и можещи хора. А нашите военни и инжинери определено могат и са го доказвали не веднъж и два пъти. За съжаление никой от политиците не мисли за армията. Както видяхме, когато човек иска може да направи нещо стойностно дори и без пари. Подобрен вариант на същата тази машина беше купен за нашата армия, и то само в няколко бройки, докато много по бедните и без традиции гватималци си произведоха сами-ей тъй за без пари.

Подобрения модел в българската армия

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Frujin Assen said:

Има една стара българска поговорка, "Който може- прави, който не може- дава акъл".

Фружине, ти не спираш да ме изненадваш! Откъде я изрови тази информация, човек?! Поздравления за което. Най-общо казано моето мнение е че „не който може прави”, а „който има желание, намира начин, може и прави”. А по-конкретно, написал съм го в една друга тема на Капитана, и то е точно по твоята тема:

„Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса.

Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами?

В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация.

Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина.

Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета.

Какво, според мен, е по-доброто решение?

Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата.

Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси.

И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена.

И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно.

Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано.”

[Capitainofmarine]

Мислех да пусна  нова тема но виждам че Фружин Асен пак е с един ход напред за което адмирации.

Новите ОТРК и ТРК на Украйна.

Ольха-300мм РСЗО с управляема ракета -заменя Точка У съгласно плановете на Киев.
https://www.youtube.com/watch?v=aqmGh9R3NCc&feature=youtu.be
26 августа 2016 года секретарь Совета национальной безопасности и обороны (СНБО) Украины Александр Турчинов присутствовал на полигоне под Одессой на испытательных пусках на промежуточную дальность в ходе очередного этапа испытаний разработанной на Украине 300-мм корректируемой ракеты "Вільха" ("Ольха") для использования из реактивной системы залпового огня "Смерч". Сообщается, что были произведены 14 пусков ракет с боевых машин РСЗО "Смерч", и все они были зачтены как успешны.
Истания украинской корректируемой ракеты "Ольха" для РСЗО "Смерч", 26.08.2016 (с) Аппарат СНБО Украины
Секретарь СНБО Украины А. Турчинов заявил по этому поводу, что "завершился очень важный и масштабный этап огневых испытаний ракет украинского производства в соответствии с задачами программы, утвержденной Советом национальной безопасности и обороны Украины".
По его словам, «все запуски ракет произошли чрезвычайно успешно».
«В отличие от российских аналогов, украинские ракеты - управляемые, и именно поэтому эффективнее и точнее поражают цели, что было доказано во время испытаний», - отметил секретарь СНБО Украины.
Турчинов отметил, что кроме пусков ракет, сегодня также произошло «тестирование системы управления реактивной системы залпового огня, созданная украинскими производителями и обеспечивает качественное управление огнем и точное наведение ракеты на цель».

«Сегодняшние успешные запуски ракет наши ученые, конструкторы и производители посвятили двадцатипятилетнему юбилея Независимости Украины», - отметил секретарь СНБО Украины.

Со стороны bmpd напомним, что первое испытание ракеты "Вільха" было произведено 22 марта 2016 года.

Разработку ракеты "Ольха" ведет кооперация украинских предприятий с ГП «Государственное Киевское конструкторское бюро «Луч» в качестве интегратора. ГККБ «Луч» разработало систему управления ракетой, по всей видимости, сочетающую инерциальное наведение с коррекцией по GPS.

Утверждается, что «дальность действия комплекса уже в ближайшей перспективе позволяет рассматривать его как замену ОТРК «Точка». При этом точность попадания – на порядок выше, нежели у «Точки».
Сообщалось, что заседании СНБО Украины 27 января 2016 года президент Украины Петр Порошенко "поручил государственным заказчикам вместе с Государственным концерном "Укроборонпром" при планировании оборонного заказа в 2016 году обеспечить разработку и закупку в интересах Сухопутных войск ВСУ ракетного вооружения в рамках проекта "Ольха".
Советник президента Украины Юрий Бирюков на своей странице в www.facebook.com поделился такими подробностями об испытаниях 26 августа:
А сегодня были запущены... (зачеркнуто цензурой)... да... да, мне Пастор разрешил!... да, вот клятва кровью... Так вот, сегодня было запущено 14 ракет. На разные дистанции и с разными начинками, обвешанные датчиками, передающие телеметрию. 14 запусков. 14 полностью (!) успешный запусков. 100% эффективность.

Гром балистическа ракета с 300 и повече км далекобойност аналог на Скад.
ОТРК «Гром» должен быть предназначен для поражения одиночных и групповых стационарных целей на дальностях от 80 до 290 км. Вес боевого блока одноступеневої баллистической ракеты составила бы 480 кг. Боевая часть (БЧ) могла бы быть выполнена по моноблочной или кассетной схеме. Моноблочная представляет собой осколочно-фугасную или проникающей осколочно-фугасную ампулу. Кассетная БЧ снаряженная осколочно-фугасними боевыми элементами. Расчетная площадь поражения ракеты - более 10 000 м2. Вес ракеты с пусковым контейнером длиной 7,2 м составляет 3,5 т. Бортовая система управления ракеты инерциальная, комплектуются системами навигации и наведения различного типа (радиолокационными, оптико-электронными). Автоматизированная пусковая установка комплекса «Гром» базировалась на шасси грузового автомобиля высокой проходимости и снабжена набором систем и оборудования для автономного осуществление подготовки к пуску и пуска ракеты, который осуществляется по минометному типом. По мнению специалистов, оптимальным вариантом структурного построения подразделений, оснащенных ОТРК «Гром», стали бы батареи с 2-3 самоходных пусковых установок и передвижного командного пункта.

Коршун крилата ракета с 280 км далекобойност - по думите на украинските наблюдатели аналог на Томахавк.
КБ «Южное» в инициативном порядке, простыми словами — за собственные средства, вело разработку крылатой ракеты «Коршун». Эта крылатая ракета по своим возможностям соответствует известнейшей на весь мир американской BGM-109 Tomahawk. А для «Коршуна» запорожская «Мотор Сич» подготовила двигатель МС-400, который по своим характеристикам аналогичен двигателю Р95-300, при этом легче на 50 кг. Стоит отметить, что двигатель Р95-300 используется в крылатых ракетах Х-55 и Х-555. А также в новейшей российской стелс-ракете Х-101.
В свою очередь, вопрос с размещением ракет на колесной платформе решил украинский КрАЗ. Он продемонстрировал многофункциональное шасси КрАЗ-7634НЕ. Технические возможности машины: колесная формула высокой проходимости 8х8, грузоподъемность до 27 тонн, двигатель фирмы Ford или Deutz, мощностью в 500-600 л.с., скорость до 100 км/ч. Размера шасси и грузоподъемности более чем хватает для размещения двух пусковых установок «Грома» или четырех «Коршуна».

Учитывая возможности этих комплексов, Украина с ними получит настоящий ракетный щит, благодаря которому в случае агрессии, командные центры, узлы связи, военные базы, аэродромы, склады и базы обеспечения противника будут уничтожены высокоточным оружием. Это позволит парализовать всю военную машину врага, нанеся ему невосполнимый урон.
Как пишет российский военный блог bmpd, который ведут специалисты Центра анализа стратегий и технологий (ЦАСТ), со ссылкой на украинских военных экспертов, проект «Гром-2» разрабатывается по заказу и на деньги Саудовской Аравии. В частности, «Павлоградский химический завод» уже получил от саудитов около 40 млн. долларов на доработку в интересах КСА комплекса, в состав которого входят баллистические и крылатые ракеты.