Утагава Хирошиге

[Б. Киров]

Утагава Хирошиге е японски художник - живописец и гравьор, популярен със своите пейзажи. Смятан е за последният майстор на стила укийо-е, означаващо картини на плаващия свят. Това са рисунки върху дърво, характерни с изтънченост, елегантност и впечатляваща цветова композиция.  Творчеството на Хирошиге е разделено на 3 етапа. В началото попада под влиянието на Хокусай, а по-късният му стил се приближава до този, развит в школата Оока, който е много по-близо до китайското изкуство.  Първият етап преминава като ученик, когато е силно повлиян от стила на учителите си. Ранните му творби се състоят главно илюстрации на книги, а по-късно преминава на гравюри на момичета, актьори, самураи и войни, всички в стила на школата „Утагава“. През втория етап създава пейзажи, както и гравюри на птици и цветя. В началото на 1830 година се отдава главно на рисунки на пейзажи, като променя подписа си. Първият му пейзажен цикъл е създаден през 1829 или 1830 година и е озаглавен „8 известни изгледа от Оми“. Последван е от серия от 10 гравюри със заглавието „Известни места в Източната столица“, при които ясно личи влиянието на Хокусай. Художникът е силно повлиян от западните стилове Импресионизъм и Постимпресионизъм. През живота си Хирошиге създава повече от 5000 гравюри и над 10 000 техни копия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Андо_Хирошиге

 

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yui (Satta Pass)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Fuchu (Abe River)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Yoshiwara (Mt. Fuji on the Left)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Ejiri (Distant View of Miho)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Okabe (Utsu Mountain)”, 1833, Woodblock print; Ink and colors on paper

 

Fifty-Three Stations of the Tokaido Hoeido Edition “Seki (Early Departure of a Daimyo)” , Woodblock print; Ink and colors on paper

Fifty-Three Stations of the Tôkaidô Highway;Chiryu,A Horse Fair in April, Woodblock print; Ink and colors on paper

Local Specialty Teahouse, Mariko, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper

Wintry Scene, Hamamatsu, from the series the Fifty-three Stations of the Tokaido (Hoeido edition) , Woodblock print; Ink and colors on paper

 

Редактирано Август 20, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Хирошиге е известен най-вече с гравюрите си, но лично на мен по-силно впечатление ми правят неговите импровизирани скици. Там вече се вижда защо този японски художник е бил силно повлиян от западноевропейския импресионизъм и защо от своя страна импресионистите са се вдъхновявали от японския стил на рисуване. Репродукциите в този постинг са от един от скицниците на Хирошиге:

 

 

 

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Хирошиге не може да се е влиял от импресионизма. Първата картина в този стил се появява в 1872 г., а японецът е починал през 1858 г. Импресионистите обаче, са се влияели от японският художник.

„Работы Хиросигэ, особенно его серии 53 станции дороги Токайдо (1833—1834) и 100 видов Эдо (1856—1858) оказали большое влияние на французских импрессионистов, в частности, на Моне и русского художника Билибина. Ван Гог сделал копии двух картин из цикла 100 известных видов Эдо.”

Едната от картините е „Мостът Осаши”. Вляво е японският оригинал, вдясно копието на холандеца.

В повечето картини на Ван Гог личи стилистиката на японската рисунка, която стилистика може да се нарече „експресивен импресионизъм”. Колоритът е като при импресионистите, а очертанията на фигурите и предметите придават динамика, макар че става дума за пейзаж.

Картината „Червените лозя в Арл” е типичен пример за „експресивния импресионизъм” на Ван Гог.

 

„Ескизите” на Хирошиге са си завършени композиции в стил „дзен”. Изобразяват се определени елементи от общата композиция. На практика това е рисунка тип „хайку”.

[dora]

Това а кураторът на музея "Ван Гог" в Амстердам, видео по въпроса. На холандски, със субтитри на английски.

 

И цяла лекция:

 

[Б. Киров]

1 hour ago, К.ГЕРБОВ said:

Хирошиге не може да се е влиял от импресионизма. Първата картина в този стил се появява в 1872 г., а японецът е починал през 1858 г. Импресионистите обаче, са се влияели от японският художник.

 

 

 

 

 

 

 

Гербов, абсолютно прав си, моя грешка (и на уикипедия) Хареса ми сравнението ти с дзен и хайку. Ето още от тези рисунки:

А ето и няколко картини на Хирошиге върху коприна:

 

 

Е, нещо не ми се получи с редакцията, затова тези рисунки останаха отдолу:

 

Редактирано Август 20, 2016 от Б. Киров

[dora]

извинявам се, човекът на първото видео не е куратор, а консерватор. тематиката е запазена.

[К.ГЕРБОВ]

Като студент се бях запалил по философията и изкуството „дзен”. Направих си  едно малко „книжле” самиздат. Беше с мои „свободни” преводи на Башо или Басьо, както го пишат руснаците. За илюстрации бях използвал изрезки от репродукции на Хокусай. Книгата пак беше руска (тези хора на времето и сега издават много литература). Купих си две книги, защото едната бе окипазена след изрязването. Другата трябва да е някъде в шкафовете в апартамента.

За съжаление не съм разполагал с репродукции на рисунките на Хирошиге. Идеални са за илюстрации на сборници с хайку.

[Б. Киров]

Преди 7 часа, К.ГЕРБОВ said:

Като студент се бях запалил по философията и изкуството „дзен”

Щом си бил запален по изкуство "дзен", предполагам, и тези рисунки би трябвало да ти харесат:

Zen Horse, Aoyama Seizan, 1920

Pears and Verse, Takeuchi Seiho

Zen theme, Hokusai

Hotei looks at the Fighting Roosters, Миямото Мусаши, който на млади години е бил един от най-великите майстори на меча, ронин

В зен ensō е кръг, рисуван с едно движение на ръката. Прави се с четка и туш за калиграфия и се практикува ежедневно като духовно упражнение от дзен-будистите. Някои го рисуват затворен, но повечето го оставят отворен, с което символизират несъвършенството на човека.

Редактирано Август 21, 2016 от Б. Киров

[К.ГЕРБОВ]

Изобразителното изкуство повече се усеща и не всеки може да обясни какво му харесва в дадена картина. Към самата философия дзен аз не проявих голям интерес. То е такава каша, като се има предвид, че е имало различни практики в Китай, Корея, Виетнам и Япония. Като всяка философия и дзен борави с условни, изкуствено създадени понятия, а аз съм човек прагматик.

Според мен последните рисунки са по-скоро идейни и мен не ме впечатляват. В тях няма поетика.

На мен ми харесва ранното дзен изкуство, което в Китай е наричано чан. Типичен представител през 12-13 в. е художникът Ма Юан. Изображенията представят съзерцаване и любуване на природата, намира се начин да се покаже, че съзерцаващият е в размисъл, в пейзажите и битовите картини се набляга на няколко детайла, които са хармонично разположени в общата композиция. И най важното: в рисунките се усеща лирика, те са рисувана поезия. Според мен хайку се е родило при общуване с такива картини.

За съжаление рисунките на Ма Юан са захабени от времето. Това са няколко от тях.

"По планинската пътека през пролетта"

"Учен със слугата си на терасата"

На тази не можах да открия заглавието

Последната картина „Рибар в зимно езеро” е прочута и се цитира в изкуствоведските учебници като дала тласък на експресионизма.

Тук има и други картини Category:Ma Yüan - Wikimedia Commons

Като видях тази рисунка на Хирошиге, веднага се сетих за „Рибарят” на Ма Юан.

[Б. Киров]

Като стана дума за китайски художници и връзката им с японското изобразително изкуство, тя е очевидна. В основата и на двата начина да се отразява света лежи връзката с пиктографската писменост – визуалното очертаване на най-характерното. Не случайно повечето от китайските и японските художници са и калиграфи, и поети. Трите неща винаги вървят ръка за ръка в източното изкуство – стих, надпис и картина. Ето няколко работи на Чжу Да (Бада Шанрен), принц по произход, монах по принуда, и според мен много експресивен и оригинален творец. 

Този китайски художник твори около 200 години преди Хирошиге и характерното за него е, че е много добър във всички жанрове - пейзаж, калиграфия, моментни рисунки, като първите две. Нещо повече, той с лекота рисува в стилистиката на различни художници, рисували преди него, има цели серии от пейзажи в стила на един или друг от големите майстори. Някои западни изкуствоведи го считат за един от предвестниците на модернизма и експресионизма в европейското изкуство. Лично на мен пейзажът ми напомня стила на Пол Сезан с неговата "геометризация" на формите и прехода към кубизма.

Редактирано Август 31, 2016 от Б. Киров

[К.ГЕРБОВ]

„Прието е да се датира с 1856 година началото на запознанството на френските художници с изкуство от дзенски тип, през тази година в Париж се е появил албум цветни гравюри на Хоксаи. Но поначало увлечението по японската графика се е изразявало в чисто външни приоми при изграждането на пейзажа, когато те са  прилагани от европейски художници, техните произведения, най-общо погледнато, са имали друго художествено качество, както справедливо отбелязва Н. И. Конрад в послеписа към книгата на Б. Роуленд „Изкуството на Изтока и Запада. Само за творчеството на Винсент Ван Гог и Анри Матис може да се говори като за явление сериозно свързано с дзен. ..”

Това е цитат от книгата на Евгения Завадская „Восток на Западе”, която си купих навремето. В нея се разглежда отражението на идеите на дзен в Западна Европа: във философията, в литературата, живописта и музиката.

Съчинението вече е преведено и на български език, но изглежда не е отпечатано. Вижда се, че не е и редактирано, затова има грешки.

Тук е целият текст на съчинението (в книгата няма илюстрации) Евгения Завадская – „Восток на Западе“ - Изток на запад, а разделът „Дзен и живописта на Запад” е тук http://iztoknazapad.com/?page_id=4656