Отчаяна от самотата

[Ronyy]

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

[vorfax]

Значии, не е идеалната утеха, но и на кофти хората им забиват нож в гърба и им се случват гадни работи. Нямай никакви съмнения в това, независимо какъв вид си дават. Не е съвсем вярно, че те са много щастливи и доволни от живота си, но несъмнено онези, които не си дават зор за да оправдаят чуждите очаквания имат едно бреме по-малко. С други думи малко не вземат насериозно останалите, което си е един много ценен урок, защото всяка възраст предоставя проблеми и ако се фиксираме в тях живота ни ще е низ от оправдания да сме депресирани.

За леша по лавиците, какво да ти кажа, има огромна пропаст между поколенията израснали в два различни строя - и политически и икономически.

Като цяло недей приема лошите неща за по-лоши, отколкото са. Онзи, който е решил да скъсате, може и да ти е направил услуга. Съвсем реални възможности са да му се беше приискало да те зареже вече бременна, или пък самата ти да се отегчиш от него след 5 месеца. Много важно е да придаваш различна тежест на постъпките и думите според това от кого идват. Има една мисъл, че жените могат да симулират оргазъм, а мъжете - цяла връзка. Щом този те е мамил и предал, бъди доволна, че си го разбрала на време и да не си посмяла и миг да го жалиш или да ти липсва.

ПП: Виж и дали се храниш, наспиваш, раздвижваш и забавляваш добре. Тези неща пряко влияят на психиката.

Редактирано Август 20, 2016 от vorfax

[Skubi]

Преди 3 часа, Ronyy said:

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. ......Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. ....... Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Ако нямаш, роднина, познат, който да Ти обясни, трябва първо да разбереш защо....Това е най-важвото....

Не трябва да се боиш да отидеш при психолог и той ако прецени при психиатер...

Или ако е набожен човек, и  при попът. Тези всички лица трябва да спазват анонимноста, така,че ако не искаш няма да узнае никой.....

Успех.

[makebulgar]

Самотата се лекува с общуване. Но постването на лична история във няколко форума никога няма да помогне от самосебе си. Нужно е търсещият помощ да общува с помагащите и да приема съвети..

Редактирано Август 20, 2016 от makebulgar

[vorfax]

makebulgar, с постването във форум също може да се започне общуване. И много ми се иска някой да беше ми обяснил някой неща докато бях малък. Щях да си спестя много болка.

Основно, в търсенето на себе си, изграждането на самочувствие и реална преценка е решаващо за това как ще понасяме несгодите или чуждото поведение, което цели нарочно или неволно да ни нарани. Затова прости думи като това, че нечие отхвърляне може и да не е показателно за личната стойност, може да се окажат спирачка пред един саморазрушителен поход към самообвиняване и агония. Помня, когато бях уволнен от една работа, че имаше един човек, който ми каза, че те губят. Мина много време за да се убедя в това - и че мразех тази работа, и че собствениците не бяха стока, и че перспектива там нямаше, и че ще получа по-голямо признание и успехи другаде от т.нар. специалисти, които знаеха по-малко и от мен. Но в този труден момент, тези думи на човека, който не потърси вина в мен, отвориха нов светоглед за очите ми. Защото много умея да се самообвинявам, да се взирам в себе си, както всеки, който е по-емоционален или творческа личност. И понякога една добра дума струва повече от всичко на света.

[kall]

Преди 4 часа, Ronyy said:

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Аз пък малко ще ти "посритам задника", т.е. ще ти дам отрицателна мотивация, както е при тренировките на американските елитни бойни части. Първо, твоето е просто хленчене за внимание, нищо повече. Ти си жена, следователно имаш много повече възможности в живота, докато си млада, разбира се. Просто вместо да търсиш възможности, ти хленчиш по форумите, това не е в твой плюс. Освен това запитай се дали не е в теб проблемът. Дали поведението ти не е всъщност ексцентрично, дори девиантно. Околните виждат тези неща, а както е казано "по дрехите посрещат". Няма как просто, ние сме социален биологичен вид, стадните чувства просто са задължителен фактор. Затова изключително се дразня на фрази като "аз просто съм си такъв/такава". Какво значи това? Ще си такъв/ва каквито се налага за нормална социализация, точка. Също така, подобно жалване и просене на внимание в нета показва високо самомнение, поне според мен. А това не е добре, светът не се върти около теб. Всъщност, повярвай ми, никой не се интересува от твоите проблеми, всеки човек си има достатъчно негови си ядове, те също могат да са причина за лошо поведение от страна на другите към теб. Факт. Помисли върху това, освен това помисли дали ти не отблъскваш хората именно със странно поведение и високи изисквания към тях. Ти не си кралска особа или някаква принцеса, че всички да са заинтересовани от теб. Не може да очакваш околните да те носят на ръце, трябва да имаш реалистичен поглед върху света. А за простотията и прочие- това е още от най-древни времена, няма какво да те впечатлява, просто си търсиш подходяща социална среда и не се социализираш с хора, нямащи даже средно образование. толкоз. Извинявай за острия тон, но ти правя огромна услуга, надявам са да можеш да го оцениш, макар че се съмнявам, че изобщо ще следиш темата;)  

[vorfax]

1 hour ago, kall said:

Аз пък малко ще ти "посритам задника", т.е. ще ти дам отрицателна мотивация, както е при тренировките на американските елитни бойни части.

В края на този курс на новодошлата ще дадем грамота за командос Идеалната формула е ясна - моркова И тоягата, а не "или".

[kall]

Преди 4 минути, vorfax said:

В края на този курс на новодошлата ще дадем грамота за командос Идеалната формула е ясна - моркова И тоягата, а не "или".

Само тояга, така се калява истински характер:-)

[Last roman]

абе девойката май се беше разписала преди 4 години със същия проблем. 

[Joro-01]

Хм... Да, прав си, видях и профила. ЕМи явно си е проблем.

Ще стана един от многото дето ще пробват наливат с кофата, ама нищо.

Девойко, виж сега как стоят нещата. Господ дава, но в кошара не вкарва. Явно си спазила (някои от) съветите дадени ти под първата история, или просто по стечение на обстоятелствата, не знам, но при тебе вече има промени към по-добро. Явно е време за равносметка. Отърси се от комплексите от преживяното, като начало. А след това, свикни и с мисълта, че никой не ти е длъжен и трябва работа (под една или друга форма) за да има положителна промяна. Придобивките и подобряването на състоянието не  идват сами. Сигурно и сега е гадно - има колеги дето не мож ги стгна, дори и като работиш. Никой не те кара да си им в обкръжението. Няма равен старт , sorry. Ако е вярно, че си доверчива и се раздаваш - научи се да не го правиш. Бъди малко по-егоист. Приемай неуспехите като уроци. Всекиго спохождат. И да си интроверт по природа, пак можеш да обърнеш нещата в твоя полза.

Ако нищо от писаното не ти харесва / пасва - прочети Хорхе Букай - "Нека ти разкажа". Нямам високо мнение за книжката, но за хора като теб може да е полезна.

 

 

 

Редактирано Август 21, 2016 от Joro-01
Допълнения

[vorfax]

Преди 4 часа, Last roman said:

абе девойката май се беше разписала преди 4 години със същия проблем. 

И в бая форуми, гледам. Натиснете на пауза да има възможност да изчете всичко :D

[Ronyy]

не мисля че някой има правото или е редно   без да е минал с обувките на другия по пътя по който той е минал да го съди и обижда и да се гаври с болката на някого, това пък него не го прави по добър а показва какъв е  всъщност  и дали може да е съпричастен към другите и техните проблеми и да погледне света през техните очи или само да си показва злобата и избива комплексите чрез това да  съди, критикува и обижда хората с проблеми,  второто всеки го може и показва колко си низък но да бъдеш човек в истинския смисъл на думата и да направиш първото изисква човечност и смелост

•  

Редактирано Август 21, 2016 от Ronyy

[самотния вълк]

Преди 15 минути, Ronyy said:

не мисля че някой има правото или е редно   без да е минал с обувките на другия по пътя по който той е минал да го съди и обижда и да се гаври с болката на някого, това пък него не го прави по добър а показва какъв е  всъщност  и дали може да е съпричастен към другите и техните проблеми и да погледне света през техните очи или само да си показва злобата и избива комплексите чрез това да  съди, критикува и обижда хората с проблеми,  второто всеки го може и показва колко си низък но да бъдеш човек в истинския смисъл на думата и да направиш първото изисква човечност и смелост

•  

Извинявай, но какво точно очакваш с тази публикация? Някой да те утешава или какво? Всеки си има проблеми. Да не мислиш, че аз нямам, или някой друг от писалите нямат? Всички си имаме. Но си ги решаваме, не хленчим по форумите. Хората ти писаха да се стегнеш и това е най-добрия съвет, който може да получиш. Какво очакваш повече? Да ти раздават виртуални прегръдки ли?

[kall]

Значи ето ценен урок №1: не всичко в този свят трябва да ни се харесва. Та, както казах, извинявай за грубия тон, но просенето на внимание по анонимни форуми не говори добре за теб. Което ти го пиша, ти го пиша като съвети, пък дали ще се обидиш, или ще ме послушаш- това си е твоя работа! Ти ще си строшиш главата, като няма нищо в нея, не аз...

[Galahad]

On 20.08.2016 г. at 15:45, Ronyy said:

Здравейте, реших да напиша тази история, защото смятам че имам нужда от подкрепа и разбиране, от утеха и приятел. Живях тежък и труден живот още от малка, никога не съм имала много приятели, а и дори да имах, те често ме предаваха, разочароваха и забиваха нож в гърба. Винаги съм била с добро сърце и често са се възползвали от това, раздавала съм се за другите а те накрая ме използваха и злоупотребяваха с доверието и добротата ми. Винаги аз съм била тази която се е раздавала повече и в приятелствата и във връзките. Така и не успях да намеря своята сродна душа както в приятелствата така и в любовта вечно се чувствам самотна. Всеки разбира нещата по свой начин, всеки е с теб до време а после те забравят и зарязват. Така се случва и с мен постоянно и не мога да разбера защо. Наскоро имах приятел който уж много ме обичаше аз също го обичах, но имахме доста проблеми и несходства в характерите, често се карахме, но любовта държеше връзката ни. Докато той не реши да ме предаде и изостави без дори да ми даде адекватни причини и обяснения, просто му омръзнах и егото му надделя над чувствата и ме изостави, градяхме мечти и бъдеще заедно, но той заряза всичко. Избра да се забавлява и гледа своят живот. След него се опитвах да завързвам нови запознанства, но съм много разочарована от днешните момчета, защото почти не останаха свестни такива и се питам докога добротата ще се смята за слабост и нормалните за луди а пошлостта и простотията ще се смятат за нещо нормално. Какво се случва в този объркан свят и защо е толкова трудно да се намери един нормален и свестен човек със ценности, който да уважава другия, да се съобразява с него и чувствата му, да е загрижен и да е с добро сърце. Докога такива като мен ще страдат сами в ъгъла а лошите ще са щастливи и ще живеят добре. Не издържам повече, искам да открия своята сродна душа, човекът който няма да ме предаде и в най-трудните и тежки моменти.

Това всъщност е доста популярен възглед. Не знам дали е лично преживяно или сбор от нечии "споделяния". Чувал съм го много пъти, макар с други думи и примери и разбира се в различни негови части. 

Човек се стреми към съвършенство, но нашият свят изобщо не е съвършен. Свръхжеланията и свръхочакванията носят само разочарования. Знам, че мнозина ще възразят, че това някой да е красив и с няколко милиона долара в сметката не е свръхжелание, защото то и милиардери има, но дори човек да е милиардер някои неща си остават съвсем същите и дори разочарованието е по-голямо, защото тогава той знае, че не всичко се купува и с много пари.

Ако взаимоотношенията с някой се сведат до правене на "жертви", то това показва, че връзката е доста проблемна. Ако това, което правите заедно не ви доставя взаимно удоволствие, а е наддаване на жертви, то живота ви няма да е никак приятен. Тъй че ако взаимоотношенията с въпросния приятел са били низ от жертви - въпрос на време е било да се разделите. С подходящия човек всяко нещо, което правите може да е приятно, а с неподходящия - и най-хубавите неща може да са кошмар.

[kall]

Преди 7 часа, Galahad said:

Ако взаимоотношенията с някой се сведат до правене на "жертви", то това показва, че връзката е доста проблемна. Ако това, което правите заедно не ви доставя взаимно удоволствие, а е наддаване на жертви, то живота ви няма да е никак приятен. Тъй че ако взаимоотношенията с въпросния приятел са били низ от жертви - въпрос на време е било да се разделите. С подходящия човек всяко нещо, което правите може да е приятно, а с неподходящия - и най-хубавите неща може да са кошмар.

Изобщо не е вярно това. При една връзка между двама човека компромисите и от двете страни са задължителни! Проблемът е когато жертвите ги прави само едната страна. Иначе е важно да се разбере, че започне ли връзка, вече няма "аз", вече е "ние", особено ако ще се създава семейство и ще се гледат деца. И мацето просто търси внимание, според мен. Изказвания от сорта колко добродетелна била и как се раздавала, как била високоморална, показват високо самочувствие, болно и наранимо его. Другите не са и на нивото, то така излиза. С такова мислене не ме учудва, че има тези проблеми. 

Редактирано Август 22, 2016 от kall
добавки

[Last roman]

айде, затваряме 'драматичната' тема.