Спирам с българската литература, не се издържа

[Р. Теодосиев]

ОК. Хвърлям пешкира.

За мен упражнението „Голямото четене на български автори” беше личен проект (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, текущата ѝ култура и пр.).

Това е третото ми лято, в което го правя активно и преднамерено, с любов и в личното си време. Оказа се, че съм написала над 55 ревюта (гледах по блога). Преди това си четях, без да пиша: изчерпателно Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Мирослав Пенков, Петър Делчев, Николай Грозни, цялата ЛФ (за съжаление)… Мисля, че в последните 3 години съм прочела над 100 нови български книги. Минимум. Колкото мога физически да поема от вълната нова БГ литература.

Повече не мога и не искам.

Това лято изринах ударно повече боклук, отколкото съкровища. (Карамфилов, Ляхова, Пенков, Бърдаров, Радко Пенев, но и Александър Томов, Светозар Стоянов, Янислав Янков, Атанас Раденски. И прочие.)

Спирам. Не може повече да продължавам така. Не се издържа. Не знам за общия БГ читател, но аз трябва да тегля чертата някъде.

Сегашното положение в родната литература е напълно сбъркано. Чета книга след книга и се ядосвам. Тук-таме зрънца, има хляб, ама виждаш как не е текъл процес на дебат, с когото ѝ да е било. Не е имало разговор, борба с редактор, мъки с текста, няма „архитектура”, конструкция дори. Дори диамантени люспи, които блещукат обещаващо, са оставени да потънат в пустинята от страници.

Между писателя и читателя буквално не преминава никой друг. Нито с рендето, нито с шкурката. Просто се е хвърляло на машината да принтира, безкритично.

И тъй като не съм вътрешна на „индустрията”, нямах категорична информация, та само се гърчех от безчетните страници плява и се чудех каква икономическа логика позволява това? Докато не видях миналата седмица „кървавото писмо” на някакъв публикуван автор, който обясняваше как си платил всички разноски за издаването в едно от най-престижните издателства в България – от корицата, странирането, „промоцията” та до разпространението и пр. А сега му я държат в складовете и не се напъват да я доставят в книжарниците.

Не ме интересува личната му драма, а принципът. Човекът плаща всичко за 500 бройки тираж, а издателството инкасира – като си покрива разходите плюс таксата за себе си. Същата логика като в рекламните агнеции. И мята книгите на поточната линия.

Разпитах малко, оказа се масово явление. И не в едно издателство. Чак знам и цените вече.

Плюс втори проблем. Хем авторите с гигантско его не дават да им се пипне нищо от „самородното злато”, хем новата школа редактори приемат ролята си само като „стилистично оглаждане” на думички и повторения. И то в галоп, защото се бърза. Ако въобще има включен редактор в процеса. Поради това се стига до сегашната ситуация: доминация на срамежливо прикрит самиздат.

Да повторим статистиката. Миналата година в България са издадени общо 3491 заглавия в областта на художествената литература, общ тираж 1 911 000. От тях преводни са 1363 с тираж 1 181 000, т.е. средно по 867 тираж на заглавие. И 2279 БГ заглавия само през 2015-а! Средни тиражи от 300-500 бройки на заглавие. 1000 продадени е постижение. 3000+ са култови. Сиромахов – извънземен.

И защо, драги ми автори, издатели и напористи деятели на „книжната мафия”, сте се докарали до тази сляпа улица от бозаво българско нискотиражие? Защото пазарът има определен размер и няма да се разтегне от бурна промоция, хватки, номера. Прикритата реклама и маркетингът с блогове и социални мрежи само ще променят решението дали да купиш една или друга книга, но няма да удвоят броя на книгите, бюджета, които човек може да отделя. Т.е. при сегашната „стрелба на тъмно” в безкрайните поля от заглавия, пълната плява седи на същия рафт като сериозните, истински, ценни творби и нито има как човек да се ориентира, нито кой да те ориентира. (Говоря буквално. Като си бях наскоро в България и се гмурнах в прекрасната книжарница „Гринуич“, просто се удавих. Хем търсих пристана с родните автори. Не само са твърде, прекалено много, но даже от един автор/ка има по 3-5 книги, които се „реализират” по няколко години, та става съвсем непрогледно кое има смисъл и кое – не.)

Медиите не се занимават повече с „ревюта” и професионална критика, вероятно това нито продава, нито е пикантно. И сегашната ситуация е абсурд. Вместо от професионална критика теренът е завзет от „ревюта” в блогове. И съчетания във Фейсбук. Някой път участват приятели на издателството, друг път самите „продуценти” на книгите в издателството. Вдига се шум от „анотации”, които са промоции, леко маскирани като ревюта. Отговорните редактори (демек продуценти на книгите) са едни мажоретки. И като коректен остава само каналът„от уста на уста”. Той работи, но силата му е за 500-1000 тираж, да кажем…

Попитах собствените си приятели по въпроса и поне няколко човека ми казаха:

„Повече преднамерено не чета български автори. Голяма боза.”

(NB: Аз не съм враг на творците. Дълбок почитател см им. Смятам, че самата писателска и издателска общност най-много има нужда от отзиви, корективи, коректни класации, професионално редактиране и наистина престижни награди в края на пътуването.)

Та ето изводите ми:

Не може да се издават безкритично хиляди книги на български автори и повече от половината да са фира.

Не е здравословно добрите български автори да продават 500 тираж.

Не е ОК всички да издават, колкото да си опитат късмета, а издателите безкритично да им вземат таксите.

Евтиният самиздат прави всичко бозаво и дави доброто.

Книгите на български автори трябва да са по-малко, да излизат по-трудно, да са повече работени, изстрадани, филтрирани.

Трябва да продават минимум 3000 тираж на заглавие и да имат великолепна услуга от цялата система. Трябва да има дебат и разговор за тях. Редакторите трябва да работят повече върху книгите (и явно да имат различна мотивация и роля).

Аз лично жадувам за ситуация, при която дадено издателство или името на определен редактор да е сигнал (даже печат) за качество. Да знам, че там пускат само категорично качествени автори и текстове. Първа ще бия тъпана за тях.

Явно не бива да се отглежда илюзията как на малък и „лимитиран” език и пазар може да се живее от професионално писателство. Това води до графоманство. В България в момента да живеят от това май могат 5 човека. И има още 100 талантливи автори, които обаче трябва да имат и „дневна работа”. Останалите хиляди са издали книга, но не са писатели.

Не желая повече авторите да изплюява по книга всяка година, редакторите да са мажоретки, издателствата – сводници, а аз мелачка за страници. Така че, мили ми издатели, в известен смисъл и аз ви напускам. Започвам да щадя себе си. Досега ви бях съучастник един вид, четях, на всеки давах кредит, че може да излезе нещо от тази трънка, но се оказа, че тече несекващ поток от мътилка.

Българската художествената литература ще има моите извинения. Сега ще отплувам към други брегове.

---

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите ѝ с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“

Източник: http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-izdatelite-samoubivat-balgarskata-literatura/

[самотния вълк]

Ще се самоцитирам

 

Цитирай

Севделин Порчев Голямо откритие! Много време й е трябвало на авторката на статията, за да разбере, че у нас издателства за българска литература няма. Има печатници. Плащаш си - отпечатват ти творението. А, че е пълна тъпня, на никой не му пука. Издателят си е прибрал парите, поредния кандидат писател е доволен, че има издадена книга. Дали става за четене или не, не е важно

 

[Frujin Assen]

Помните ли социализма? Тогава имаше цензура, не пускаха всичко. Що културтрегери ревяха като бели мечки в топло време, че им спирали песни, книги и прочее. После се оказа, че са им ги спирали защото са некадърници, но всеки се изкарваше най великия. Искахме свобода-имаме я! Сега всеки е по велик от Иван Вазов, глупости Вазов, по велик от Пушкин, Достоевски и Шекспир взети заедно. Я им кажете, че искате "филтрация" "отсяване"- незабавно ще зинат като хипопотами против вас, хем затънали в до уши в блатото на некъдърноста и посредственоста, хем отворили огромни усти как ги "цензурират" и "мачкат".

Висока култура с гол гъз не се прави. Иска се държавно издателство, което да да помага на младите автори и да отсява стойностното.

Редактирано Август 23, 2016 от Frujin Assen

[Doris]

М-да, много хубаво нещо беше соц цензурата. Нищо не може да се сравни с удоволствието да четеш забранени текстове и да слушаш забранена музика . А сега какво, най-много някаква хлабава модераторска цедка.

Колкото до текста, мисля, че в него има доста силно самонадценяване. Днес всеки може да си описва  в интернет литературните преживявания, но това не значи, че е станал корифей в литературната критика.

Редактирано Август 23, 2016 от Doris

[самотния вълк]

Преди 37 минути, Doris said:

М-да, много хубаво нещо беше соц цензурата. Нищо не може да се сравни с удоволствието да четеш забранени текстове и да слушаш забранена музика . А сега какво, най-много някаква хлабава модераторска цедка.

Колкото до текста, мисля, че в него има доста силно самонадценяване. Днес всеки може да си описва  в интернет литературните преживявания, но това не значи, че е станал корифей в литературната критика.

В статията няма и намек за литературна критика, а много точно описва нивото на българското книгоиздаване на български автори. Издателствата не правят никакъв подбор, издават всеки, стига да си плати. А в България кандидат писатели не липсват. Има няколко литературни сайта и почти всеки в тях, който получи няколко похвали, решава, че е време да има издадена книга. Деветдесет процента не стават за нищо.

[Р. Теодосиев]

Има два вида политики за култура едните са подчинени на държавата и тя ги финансира един от най-големите примери е Франция другите са оставени изцяло да действат самостоятелно и държавата не се намесва в културата - американсия пример. 

Ние сме много повече като Франция и социализма като изцяло контролиращ всичко в културата използвайки я като пропаганда ни е оставил впечатлението, че държавата е ДЛЪЖНА да дава пари и да го контролира...

Материала е много интересен и съм напълно съгласен с Виолета Станичич. Тук вина имат изцяло издателствата и те ще поемат цялата тежест на това, което са направили, защото хората просто ще спрат да купуват български автори.

[Doris]

Лично аз повече гледам от страни какво правят издателствата, но  забелязвам, че за тези, които печелят, печалбата идва не от самиздат, а от реални продажби, след като е платено на авторите или на тези, които държат правата. Но реално те са производители на стока, която търси пазар. Смешно е да искаш редакторите в някое издателство да ти отсяват добрата съвременна художествена литература. Те отсяват това, от което ще спечелят. Има един съвременен роман "Бели рози в черна ваза"  на Донка Петрунова, където много обстоятелствено е описано как редакторите оценяват материалите.

Кое е най-ценното  си проличава само с времето -след 20-50-100 години някои произведения и автори остават да се четат, други се забравят.

Редактирано Август 23, 2016 от Doris

[Frujin Assen]

На издателите им е през водосточната тръба кой какво издава и колко е качествено щом си плаща. А за състоянието на родната литература им е даже отвъд въпросната тръба. Те си знаят и си гонят интереса издавайки определени автори и жанрове, за тях всеки бездарник с пари е бонус. Както е казал Бай Ганьо "Имал си бол пари-дал си". Когато някой се счита за голямата работа и им тика пари в ръцете защо да не му ги вземат?

[самотния вълк]

То в България има повече автори, отколкото читатели, а и издателствата са бая.

И политиката им е сбъркана. Един автор се налага от издателството. Ако Дж. Роулинг беше написала тъпотията за Хари Потър в България, щеше да си плати да й издадат 300-400 бройки и до там. Никой никога нямаше да чуе за нея. Продаваемите автори се налагат агресивно, ама първо издателят трябва да види потенциал.

Абе темата за родните автори и издатели е ... мъка ми е

[Б. Киров]

Преди 16 часа, Frujin Assen said:

Иска се държавно издателство, което да да помага на младите автори и да отсява стойностното.

Ами то има, Фружине, издателството на СУ "Климент Охридски" и това на БАН са държавни. Какво ти пречи като млад автор да си дадеш ръкописа в някое от тях, там има стойностни редактори, ще ти помогнат много.

Редактирано Август 24, 2016 от Б. Киров

[dora]

Съгласна съм със статията, но според мен е нужно едно уточнение.

Отговорността в статията някак се хвърля в голяма степен на редакторите, а те не могат да пренапишат книга, която така или иначе за нищо не става. Не е физически възможно, като се има в какъв порядък голяма част от творбите на пазара наистина за нищо не стават.

Въпросът е комплексен, защото с политиката си на свободен достъп издателствата, медиите, етц., дадоха и  продължават да дава подиум на абсолютно всеки, без оглед на талант, способности и имане какво да каже. С което не само девалвираха изцяло стойността не само на писаното и говореното в общественото пространство, а със сриването на всякакъв ценз накараха всеки да повярва, че глупостите му могат да минат за интервю и бездарните му опити  - за литературен текст. С повишаване на неграмотността дори на работещите в медиите това само ще се задълбочава.

За самонадеяността и тоталната липса за възможност за себесъпоставка на авторите с това, което наистина е литература, в статията не става дума. А в това е поантата. Или, с прости думи, много от авторите са дотолкова културно и литературно ограничени, вкл. заради средата на безкритичност, за да може дори да не си дават сметка, че това, което са написали, не е за показване, какво остава за издаване. Преди изобщо да им мине през ума да се опитат да го разпространят. Просто защото не са чели достатъчно. Човек, запознат със световните литературни традиции, би се засрамил да тиражира свой текст, който е откровено слаб по всеки литературен критерий. Какво остава да си види името, свързано с един слаб текст и тиражирано в стотици копия. Но за такъв усет е необходима грамотност, отговорност към собствения труд, творческо и лично самоуважение, такива разни неща, към които никой всъщност не бива приучаван, защото не са приоритетни.

Лошото е, че това с неграмотността, липсата на професионален усет и лично и професионално самоуважение започва все повече да важи и за тези, през чиято цедка цялото това безлитературно и безстойностно производство би трябвало да мине.

Редактирано Август 24, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Р. Теодосиев said:

Спирам. Не може повече да продължавам така. Не се издържа. Не знам за общия БГ читател, но аз трябва да тегля чертата някъде.

Сегашното положение в родната литература е напълно сбъркано. Чета книга след книга и се ядосвам. Тук-таме зрънца, има хляб, ама виждаш как не е текъл процес на дебат, с когото ѝ да е било. Не е имало разговор, борба с редактор, мъки с текста, няма „архитектура”, конструкция дори. Дори диамантени люспи, които блещукат обещаващо, са оставени да потънат в пустинята от страници.

Между писателя и читателя буквално не преминава никой друг. Нито с рендето, нито с шкурката. Просто се е хвърляло на машината да принтира, безкритично.

 

 

 

Проблемът е много по-комплексен и не е заложен само в издателствата. Има тотална девалвация на ценности и оттам на словото. Думите не означават нищо, те нямат никаква стойност. Иначе в механизма на издателствата е отразен като в криво огледало целия обърнат наопаки свят на пазара в България. Там също действат принципите на мутренския капитализъм с мълчаливото съдействие на държавата. Това води до цяла верига от деградиращи последствия, крайният резултат от които е уродливата литературна продукция, заливаща пазара. Ала вече и за нея няма купувачи и много скоро клонът ще се счупи от самосебе си.

Редактирано Август 24, 2016 от Б. Киров

[самотния вълк]

Преди 46 минути, dora said:

Отговорността в статията някак се хвърля в голяма степен на редакторите, а те не могат да пренапишат книга, която така или иначе за нищо не става. Не е физически възможно, като се има в какъв порядък голяма част от творбите на пазара наистина за нищо не стават.

Вярно, редакторите не могат да пренапишат книга, която за нищо не става. Но пък тяхна работа е да отсеят това, което става и има потенциал. На много от световно известни писатели първите им опити са отхвърляни от много издатели. Примерно Джек Лондон изобщо в началото не е приет. Разказите му са връщани от всякъде, докато накрая не публикуват разказа му "За здравето на пътника".

От друта страна българските автори имат претенции, все едно са написали "Война и мир", най-малкото, очакват, че ще се продават като Гришам. Е, не става. Не винаги качествената литература е и продаваема литература.

[makebulgar]

Никакъв проблем няма всъщност. И всичко е нормално. Дори и Стивън Кинг казва, че въпреки че чете много не може да чете всичко, тъй като има и много плява и слаби писатели. Тъй че това срещу което вика журналистката се отнася не само за България, а се отнася и за целия свят и за САЩ. 

[Frujin Assen]

Сещате ли се за Георги Ифандиев? Той е един от малкото продаваеми български писатели. Само дето той пише книги ала "теория на конспирацията", а не белетристика, но все пак е продаваем автор. Та значи даже той каза в едно предаване на Георги Жеков "Опитах се да си продавам книгите сам, без издателство което се оказа грешка и изгубих пари". И това го казва един вече познат автор, който си има своята публика. Май работата опира и до реклама и ПР.

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Р. Теодосиев said:

И 2279 БГ заглавия само през 2015-а! Средни тиражи от 300-500 бройки на заглавие. 1000 продадени е постижение. 3000+ са култови. Сиромахов – извънземен.

 

 

При тираж 300-500 се вдига цената на 1 книга. Отделно издателството трябва да плати хонорар на писателя, заплати на служители, офис, данъци и т.н. И чак след като излезе от печатницата книгата започва драмата на издателя (ако той си е платил разходите), защото се появяват ТЪРГОВЦИТЕ; те не плащат. Тоест плащат колкото искат и когато искат (а те не искат), но не купуват от издателя. Там е заровено кучето за причината на ниските тиражи. И затова издателствата предпочитат на тях да им плащат авторите, а не те на авторите. Никой не може да зъдължи търговците на книги да се издължават на издателите, държавата е вдигнала ръце от това и казва „не ни интересува, оправяйте се сами.” Мутренските издателства се оправят, те имат вратове; другите бълват много и некачествено, за да оцелеят още някое време.

[Aspandiat]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Ами то има, Фружине, издателството на СУ "Климент Охридски" и това на БАН са държавни. Какво ти пречи като млад автор да си дадеш ръкописа в някое от тях, там има стойностни редактори, ще ти помогнат много.

И докато издадат книгата ти някое от тези две издателства от млад ще станеш стар автор.

[Б. Киров]

1 hour ago, Aspandiat said:

И докато издадат книгата ти някое от тези две издателства от млад ще станеш стар автор.

Бъзикам го Фружина, знам, че е така. Може и въобще да не станеш автор.

[Евристей]

Нещо май има носталгия и идеализиране на соц. цензурата ? Значи некадърният автор няма шанс да си пробута произведението него време, ако не е качествено ? Я пак !  Млад, надежден и ентусиазиран активист на ДКМС (Димитровски Комсомолски Младежки Съюз, пояснявам за младежта) представя произведението си за възхвала на БКП - и ? Да е жив и здрав издателя или редактора, който ще отхвърли "трудът" на младия талант. Просто кариеристчетата си намираха лесната тема (позволена и поощрявана и за некадърници) и напредваха. Или пък по задължение стартираш с произведение за партията, за да получиш карт-бланш за следваща тема. Такива гимнастики се правеха. Тогава трябваха връзки, сега пари. Това е разликата. Кое е по лесното ? Според зависи ! Но, не знам кое е по справедливото. Според мен, ако имаш желанието - да целуваш задници или да събираш пари - работата ще стане. Нещо средно беше след 1982г. - хем връзки, хем като отваряш вратата за да влезеш при Другарят, трябва да си помагаш с крак, защото ръцете са заети с пакетите пълни с дефицитна стока. След 90-та, успяха и автори, които влизат в категорията "нюхачи" (нагаждачи), тоест започват да пишат по теми , които предизвикват интерес, пример Христо Калчев. С така наречените " Вулгарни романи" придобива далеч по голяма слава, а и пари от цялото си дотогавашно творчество. (Което според мен е и значително по-качествено) И да не забравяме - нещо което е забранено е обезателно по-интересно (без задължително да е по-стойностно)  За сегашната реалия - български автор (и не само) за да бъде оценен в България, трябва да е получил призвание в чужбина. Такава е ситуацията, тук важи с пълна сила максимата " Никой не е пророк в собственото си село "

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Евристей said:

Такава е ситуацията, тук важи с пълна сила максимата " Никой не е пророк в собственото си село "

Яворов, Вазов, Елин Пелин и т.н. са били "пророци в собственото си село", защото е имало литературни критици като Боян Пенев и д-р К.Кръстев, имало е четяща и интелигентна публика на качествена българска литература в България. Все неща които днес липсват. Иначе за издаването, всеки графоман днес може сам да се издава и без издател, защото няма печатница, която да му откаже поръчката и книготърговец, който да не му вземе за продаване книгата. При това ще му излезе по-евтино. Добре че не всички графомани го знаят, защото иначе издателите ще останат без хляб.

Редактирано Август 24, 2016 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Евристей, ти както винаги прекаляваш. Какъв е проблема млад и талантлив автор да пише отвреме на време за Партията? Таланта му ли ще изчезне? Имало било нагаждачи-такива има винаги. Днес също. Пишеш ода против Путин и комунистите и Сорос ти дава пари. Според мен е по добре да има държавни издателства, които да подпомагат младите и качествени автори да си стъпят на краката. Аз също съм се отказал да чета български автори (предимно в интернет де).

 

[ISTORIK]

Темата е много интересна. 

Ще ви разкажа две истории със съвременни български писатели.

Първата се случи в края на миналия век в Смолян. В тамошна кръчма, на среща с местен автор (с печална слава), смятащ себе си за някакъв културтрегер ("Когато някой ми дава пари на заем, той спонсорира културата!", казваше, а после не връщаше парите.)... Това - между другото... Та, на тази среща местен читател му каза следното: "Приятелю, ти може и да ме убедиш да си купя книгата ти, но НЕ можеш да ме убедиш да я прочета!". 

Лично аз не съм чел нищо от този автор и не смятам, че нещо съм пропуснал.

Втората се случи през този век, но - в друг град. Купих си книга на млад (е, не съвсем млад, но нов) български автор. Пълна беше с пунктуационни, правописни и стилистични грешки. Текстът беше много интересен, ама всичките тези грешки бяха много досадни, най-меко казано.  

[Б. Киров]

Преди 15 минути, ISTORIK said:

"Приятелю, ти може и да ме убедиш да си купя книгата ти, но НЕ можеш да ме убедиш да я прочета!". 

Това си е култова фраза. Имаше един строителен предприемач пак по това време, та той казал нещо подобно на мой приятел: "Приятелю, строим, ама не щат да купуват - ще ги бием и пак ще купуват!"

[dora]

Преди 14 часа, самотния вълк said:

Вярно, редакторите не могат да пренапишат книга, която за нищо не става. Но пък тяхна работа е да отсеят това, което става и има потенциал. На много от световно известни писатели първите им опити са отхвърляни от много издатели. Примерно Джек Лондон изобщо в началото не е приет. Разказите му са връщани от всякъде, докато накрая не публикуват разказа му "За здравето на пътника".

Това е защото и писането е занаят като останалите, писател не се става от първи път. Пишеш, опитваш това, опитваш онова, става или не дотам, следващият път опитваш нещо друго и така докато чисто техническото изпълнение стане въпрос на рутина и престане да бъде спънка по пътя на реализирането на творческата идея. Явно е, че за да се стигне до публикуемите творби, всеки от тези творци минал през написването на много непубликуеми и вероятно никога не стигнали до очите на който и да било друг творби.

В тази връзка, това е нещото, което за мен прави много от българските автори изключително трудни за четене - спънатостта. Недобре усвоената дори техническа страна на нещата, какво остава за цялостната архитектоника, която прави от един текст литературно произведение. Нищо не е наред. Нито текстът е гладък за четене. Дори в съвсем формално граматически смисъл. Нито е стилистично консистентен. Нито инструментът на езика се ползва на място и добре. Нито идеята е ясна. Нито, ако е ясна, е добре реализирана. Нито структурата е целенасочена и на място, тоест отговаряща на замисъла (какъвто и да е той, защото и това понякога не е ясно). Ако пък що-годе това е постигнато, тонът е намерен, то авторът не е положил никакви усилия да се запознае, да направи собствен research, да попрочете малко за това, за което пише. В резултат на което и неизбежно необходимата за изграждане на достоверни идеи и образи фактология е толква съшита с бели конци, че героите са или шаблонни, или неубедителни, или някакви нескопосани проекции на собствената му некомпетентност. А идеите -  идеите са смешни. На всичкото отгоре книгите приличат на зле построени сгради - тръгнал авторът да гради колизеум, сложил основите, пък отнякъде нататък задачата се оказала твърде монументална, та с подръчни средства: чук, клещи и някаква майка (според вица) позакрепил нещо да стърчи там. Белосал отляво-отдясно доколкото си може и готово. Лошото е, че и утвърдени автори така правят....

 

А така текст не става. Ако някому липсва и базисният инструментариум на писане на текстове, как се очаква да напише каквото и да било?  За да стане от един текст литература този инструментариум трябва да е отлично разработен. Като перфектна, добре смазана машинка.

Днес обаче заради динамиката на времето у много се е затвърдила напълно порочната идея, че полагането на дългогодишни и системни усилия за усвояването на което и да било умение е ненужно,  загуба на време. Всичко трябва да става бързо и от първия път. Бърз оборот, бързи печалби, резултати на момента.

Само че както от първото докосване на музикален инструмент не се става виртуозен музикант, така и от първото натракване на някакъв боклучав текст не се става писател.

Както и никакъв друг, всъщност.

Постигането на експертно ниво на умения, или техническо съвършенство в която и да било област, казват някои от неврофизиолозите, отнема десетина години постоянно повтаряне. Докато човек приучи собствения си мозък да изпълнява това едно и също действие така, че то да не изисква никакво усилие.

Чудя се, кой ли днешен български автор десет години е писал ли, писал, преди да издаде...

Сигурно звуча цинично, но това е защото твърде много обичам литературата. И твърде много ми се иска този един съвременен български автор, чийто текст ще прочета с естетическа радост и възхищение от безупречните му литературни умения,  най-накрая да се появи.

----

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4019873/

Редактирано Август 24, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 56 минути, dora said:

Чудя се, кой ли днешен български автор десет години е писал ли, писал, преди да издаде..

Нямам наличен + 

Въобще не съм срещал такъв. Не е само обаче в многото писане в художествената литература, както във всяко изкуство - дар от небето е, без това нищо не става и с 20 години непрекъснато писане, има и такива безнадеждни случаи - продуктивни и бездарни. Затова е професионалната критика - да каже аргументирано и точно на всеки дали има талант и доколко. Ако няма такъв обективен и компетентен оценител, просто се губи критерий. С оперативна критика в България се занимават много малко ерудирани хора, и то между другото, а и широката публика не ги чете.