Спирам с българската литература, не се издържа

[Стоедин]

Аз не съм критик, а историк, но ще ти кажа какво не харесвам в романа на Дончев(във всичките му романи). Изказа му е тромав, спънат. Борави с езика все едно не му е роден. Опитите му да пише на старобългарски или пък среднобългарски са жалки. Героите му са прекалено схематични, липсва психологизъм при разгръщането на личността в романа. По точно има опит за подобно нещо, но неуспешно. Трудно ми беше да се идентифицирам с някой от героите. Финала беше потресаващ. Все едно априлското въстание, но на обратно, добрите печелят. Всъщност романа внушава, че турците(еничари, мохамедани и др) са страхливи и жестоки, но някак си ни владеят, защото ние сме покорни овце, а сме решили и ще ги смажем, но не го правим щото сме покорни овце(тавтологията ми е любим похват за внушения). Това е роман без положителен герой, но с много идеология и пропаганда. Например италианеца е олицетворение на Запада предал България и безучастно наблюдаващ и дори подпомагащ изстъпленията на турците. и така нататък...

Редактирано Юни 30, 2018 от Стоедин

[Б. Киров]

Преди 4 минути, Стоедин said:

Аз не съм критик, а историк, но ще ти кажа какво не харесвам в романа на Дончев(във всичките му романи). Изказа му е тромав, спънат. Борави с езика все едно не му е роден. Опитите му да пише на старобългарски или пък среднобългарски са жалки. Героите му са прекалено схематични, липсва психологизъм при разгръщането на личността в романа. По точно има опит за подобно нещо, но неуспешно. Трудно ми беше да се идентифицирам с някой от героите. Финала беше потресаващ. Все едно априлското въстание, но на обратно, добрите печелят. Всъщност романа внушава, че турците(еничари, мохамедани и др) са страхливи и жестоки, но някак си ни владеят, защото ние сме покорни овце, а сме решили и ще ги смажем, но не го правим щото сме покорни овце(тавтологията ми е любим похват за внушения). Това е роман без положителен герой, но с много идеология и пропаганда. Например италианеца е олицетворение на Запада предал България и безучастно наблюдаващ и дори подпомагащ изстъпленията на турците. и така нататък...

Явно сме чели два различни романа. Но може и да си прав. В интерес на истината, чел съм го отдавна и пиша по спомен, Ще го прочета пак и ще коментирам конкретно. Но виж това:

"И застанаха един срещу други Караибрахим и Манол, единият на кон, а другият стъпил на земята.

А Караибрахим беше хубав като паднал ангел и облечен като сарацин. Червена копринена дреха, цялата обшита в злато и сребро, падаше до коленете му. На лявата му ръка имаше жълт щит, под дясното му коляно — зелено копие. На пояса му висеше ятаган, а в кобурите от двете страни на седлото се показваха сребърните дръжки на пищови, заострени като клюн на грабливо пиле. Пушката му беше на гърба, в червена кожена капия. На главата носеше чалма от бял памук, в средата с дъно от пурпурночервена сърма, а на тюрбана се вееха черни пера. Шепи скъпоценни камъни имаше по него и коня му, а конят струваше два пъти повече от скъпоценните камъни.

И той не ни говореше, а думаше всичко на един конник до дясното му коляно — човек чужденец, нито турчин, нито българин, с меко лице и мека брада, със занесена усмивка на хубави устни.

Само две-три слова си казаха Караибрахим и Манол, а гневът на Караибрахим растеше. И когато той подкара коня си към Манол, един от двама им щеше да умре, ако не бях рекъл на Манол да се дръпне. И дали не сгреших, като се изпречих на пътя на съдбата, защото Манол навярно щеше да убие надменния Караибрахим и тогава халът на Елинденя щеше да е по-друг. Ала тогава пък нямаше да се сторят тия чудни дела, за които людете ще приказват, докато над Родопите се чува българска реч.

Един по един минаха край нас турците и всекиго от тях Манол погледна в очите. Нито един турчин не вдигна ръка, а още по-чудно е, че псетата дори не изръмжаха.

Когато отмина и последният конник, попитах Манол защо тъй втренчено гледа всеки човек. А той ми отвърна:

— Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат.

Преди тридесет години над Родопите мина черната буря на девшурмето, кръвния данък, и хиляди родопчани отидоха да се бият под свещеното знаме на пророка.

— Тия са спахии — рекох му, — а отвлечените българчета стават еничари. Еничарите вървят само пеша, пък тия бяха конници.

— Зная — отвърна ми той.

И повече и дума не продума за турците, а не можеше да не се разтревожи, защото те отиваха към неговите села.

Когато се върнахме при гроба, Манол ме накара да напиша на челото на жена му годините на живота й. А написах с въглен само годината на смъртта й, та сложих кръст, защото, като помисли човек, само годината на смъртта и само смъртта имат значение и само чрез смъртта си людете показват какво струват.

https://chitanka.info/text/2249/3#textstart

Не борави с езика сякаш не му е роден, добре борави. Има ритъм и мелодия в езика му, майстор на езика е. Може би те дразни идеологията в романа, това е съвсем друга работа, тя идеологията на Достоевски е попщина, според някои, а старецът Толстой е изперкал масон и аскет, проповядващ срещу църквата и държавата и въобразяващ си, според мен, че е прероденния Бог, но тия двамата са гениални писатели със или без мухлясалите си идеологически послания. Просто трябва да се разделят двете неща.

 

[Стоедин]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Явно сме чели два различни романа. Но може и да си прав. В интерес на истината, чел съм го отдавна и пиша по спомен, Ще го прочета пак и ще коментирам конкретно. Но виж това:

"И застанаха един срещу други Караибрахим и Манол, единият на кон, а другият стъпил на земята.

А Караибрахим беше хубав като паднал ангел и облечен като сарацин. Червена копринена дреха, цялата обшита в злато и сребро, падаше до коленете му. На лявата му ръка имаше жълт щит, под дясното му коляно — зелено копие. На пояса му висеше ятаган, а в кобурите от двете страни на седлото се показваха сребърните дръжки на пищови, заострени като клюн на грабливо пиле. Пушката му беше на гърба, в червена кожена капия. На главата носеше чалма от бял памук, в средата с дъно от пурпурночервена сърма, а на тюрбана се вееха черни пера. Шепи скъпоценни камъни имаше по него и коня му, а конят струваше два пъти повече от скъпоценните камъни.

И той не ни говореше, а думаше всичко на един конник до дясното му коляно — човек чужденец, нито турчин, нито българин, с меко лице и мека брада, със занесена усмивка на хубави устни.

Само две-три слова си казаха Караибрахим и Манол, а гневът на Караибрахим растеше. И когато той подкара коня си към Манол, един от двама им щеше да умре, ако не бях рекъл на Манол да се дръпне. И дали не сгреших, като се изпречих на пътя на съдбата, защото Манол навярно щеше да убие надменния Караибрахим и тогава халът на Елинденя щеше да е по-друг. Ала тогава пък нямаше да се сторят тия чудни дела, за които людете ще приказват, докато над Родопите се чува българска реч.

Един по един минаха край нас турците и всекиго от тях Манол погледна в очите. Нито един турчин не вдигна ръка, а още по-чудно е, че псетата дори не изръмжаха.

Когато отмина и последният конник, попитах Манол защо тъй втренчено гледа всеки човек. А той ми отвърна:

— Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат.

Преди тридесет години над Родопите мина черната буря на девшурмето, кръвния данък, и хиляди родопчани отидоха да се бият под свещеното знаме на пророка.

— Тия са спахии — рекох му, — а отвлечените българчета стават еничари. Еничарите вървят само пеша, пък тия бяха конници.

— Зная — отвърна ми той.

И повече и дума не продума за турците, а не можеше да не се разтревожи, защото те отиваха към неговите села.

Когато се върнахме при гроба, Манол ме накара да напиша на челото на жена му годините на живота й. А написах с въглен само годината на смъртта й, та сложих кръст, защото, като помисли човек, само годината на смъртта и само смъртта имат значение и само чрез смъртта си людете показват какво струват.

https://chitanka.info/text/2249/3#textstart

Не борави с езика сякаш не му е роден, добре борави. Има ритъм и мелодия в езика му, майстор на езика е. Може би те дразни идеологията в романа, това е съвсем друга работа, тя идеологията на Достоевски е попщина, според някои, а старецът Толстой е изперкал масон и аскет, проповядващ срещу църквата и държавата и въобразяващ си, според мен, че е прероденния Бог, но тия двамата са гениални писатели със или без мухлясалите си идеологически послания. Просто трябва да се разделят двете неща.

 

Прекрасен откъс. И макар писан далеч преди чудото на Интернет да ни сполети подчертаните от мен изречения ми се чинат превеждани с Гугъл преводача. Езика е изкуствен до нетърпимост. Вкарват се думи като люде и думаше, за да звучи по така, но е като кукерски костюм окичен с DVD.

Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат. Това е едно от най-нескопосаните изречения в българската литература! Да не говорим за това колко е безсмислено. Написано е като опит за сентенция, нещо като крилата мисъл, но с крила на пингвин и точно колкото един пингвин елегантна и красива. Да ма прощават любителите на пингвините...

 

 

[Frujin Assen]

Едни мои малко разпокъсани мисли с които не твърдя нищо, а просто разсъждавам на глас. 

Ситуацията в културата през 19 и началото на 20 век е била тотално различна от тази днес. От всички културни мероприятия единствено книгата е била масова. Балет, опера, театър и прочее са били достъпни само за малък брой хора които могат да посетят конкретна зала в конкретен момент. А книгата може да я има всеки и навсякъде. Поради това книгата е имала изключително висок статут, това е бил единствения начин да научиш нещо ново и да се развличаш. Вестниците и листовките са били нещо подобно на книгите. Съответно изискванията към тях са били невероятно високи, а заплащането на авторите също е било високо. Авторите са били нещо като днешните ВИПове, само че, много добре платени и смятани за най умните в обществото. Важно уточнение. Една балерина също може да стане звезда, да танцува много, в различни градове, но просто няма как да огрее всички и навсякъде, а една книга може да разнесе славата на автора си по цял свят. 

Разбира се, и тогава голяма част от хората не са се интересували от нищо друго друго освен от хубави жени и запои. НО, даже най големите отрепки са знаели, че Писател- това е нещо мега супер дупер. Когато в средата на 20 век идва масовата култура това е киното и телевизията. Това реално убива книгата като статусна вещ и писателите като звезди. Хората които преди не са имали никакъв досег с културата днес имат огромен, те гледат биг брадър, сапунени сериали и прочее. Съответно звездите са актьорите в тези продукции и те печелят големите пари. В жълтата преса не пишат вече какво е казал Вазов по еди кой си въпрос или дори жълтини за него, пишат за нашумелия участник в Биг Брадър. Големите хонорари не отиват при Вазов, а при некъв дебил който в ефир се е напил и си е развявал оная работа.

Демек, писателите на висока литература все още съществуват, тях пак си ги четат ограничен контингент културни хора, но те вече не са високоплатени звезди и масовата публика изобщо не ги знае. Поради това и качеството на литературата е спаднало драстично.

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Стоедин said:

Прекрасен откъс. И макар писан далеч преди чудото на Интернет да ни сполети подчертаните от мен изречения ми се чинат превеждани с Гугъл преводача. Езика е изкуствен до нетърпимост. Вкарват се думи като люде и думаше, за да звучи по така, но е като кукерски костюм окичен с DVD.

Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат. Това е едно от най-нескопосаните изречения в българската литература! Да не говорим за това колко е безсмислено. Написано е като опит за сентенция, нещо като крилата мисъл, но с крила на пингвин и точно колкото един пингвин елегантна и красива. Да ма прощават любителите на пингвините... 

 

 

Един добронамерен /не приятелски/ съвет: никога не се захващайте сериозно с литература, тъй както аз никога не се опитвам да пея, защото знам, че го правя много фалшиво. Ако това го бяхте написали на някакъв изпит, автоматично получавате двойка и влизате в рубрика "бисери", най-напред и преди всичко, защото не сте чел произведението, но не само.
В романа Манол е дете , отгледано от различни осиновители, защото родителите му са били отвлечени, още докато е бил бебе. Караибрахим е негов брат от такова приемно семейство, който е бил даден като дете за еничарин, вместо Манол. Ето защо Манол казва още в началото:
"Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат."
Това е буквално и е свързано със сюжета на романа, а не "опит за сентенция", но първото нещо, когато човек иска да се прави на капацитет в някаква сфера е да чете, а не да пише. Иначе рискува да стане "чукча".

п.с.  За пингвините пък защо се хванате сега, пингвинчето е символ на една от най-големите издателски групировки в света "Пенгуин букс", наскоро се обединиха с "Рандъм Хаус", друго любимо мое издателство, основано от Бенет Сърф, великият Бенет Сърф, който съм цитирал в този форум:

Penguin Books is a British publishing house. It was co-founded in 1935 by Sir Allen Lane, his brothers Richard and John,^[2] as a line of the publishers The Bodley Head, only becoming a separate company the following year.^[3] Penguin revolutionised publishing in the 1930s through its inexpensive paperbacks, sold through Woolworths and other high street stores for sixpence, bringing high-quality paperback fiction and non-fiction to the mass market.^[4] Penguin's success demonstrated that large audiences existed for serious books. Penguin also had a significant impact on public debate in Britain, through its books on British culture, politics, the arts, and science.^[5]

Penguin Books is now an imprint of the worldwide Penguin Random House, an emerging conglomerate which was formed in 2013 by the merger with American publisher Random House.^[6] Formerly, Penguin Group was wholly owned by British Pearson PLC, the global media company which also owned the Financial Times,^[7] but in the new umbrella company it retains only a minority holding of 25% of the stock against Random House owner, German media company Bertelsmann, which controls the majority stake. It is one of the largest English-language publishers, formerly known as the "Big Six", now the "Big Five"

https://en.wikipedia.org/wiki/Penguin_Books

 

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Frujin Assen said:

Демек, писателите на висока литература все още съществуват, тях пак си ги четат ограничен контингент културни хора, но те вече не са високоплатени звезди и масовата публика изобщо не ги знае. Поради това и качеството на литературата е спаднало драстично.

Не е точно така, Фружине, макар че има нещо частично вярно. За България съм донякъде съгласен, това е вярно. В Германия, например, сериозната литература се радва на голям успех, най-вече, защото книгоиздаването е много добре развито /със съдействието на държавата/ и книгите са на достъпна цена, чете се много, в това число "висока литература", подобно е състоянието и във Великобритания, руснаците по традиция четат много и жадно и имат много широк кръг от ерудирана градска интелигенция /каква дума само, нека да са интелектуалци/; в САЩ е Меката на електронните книги и цялата класика на английски език, а и огромен брой стойностни съвременни автори са достъпни в електронен вариант /и книжен/ на съвсем евтини цени, така че е голям пазар и за "висока литература".

[Пандора]

Преди 20 часа, Б. Киров said:

кръвния данък, и хиляди родопчани отидоха да се бият под свещеното знаме на пророка.

Наистина ли са хиляди ? Като цяло, авторът се опитва да произведе някакво народно говорене, при това от името на един от героите, но забравя, че самият той е интелектуалец, а героите му не. Освен това смятам, че героите и българите като цяло се ръководят в повечето случаи от по-първични инстинкти, особено ако се разказва лична драма. Типично социалистически тип на мислене и литература. Задължително от личната драма трябва да се изведе някаква идеологическа платформа - нашите са винаги добри. Да се чудиш откъде след Освобождението се пръкнаха Бай Ганьо и лошите капиталисти. И всичко това защото бащината земя е вредно да се възприема като частна собственост. Дюканж разказва историята на един Балза, който след турските нападения се отеглил във Венеция, после известно време живял във Франция и Рим. "После се убедил, че ще има повече полза да се оттегли в двора на Баязид, от когото би могъл да си възвърне част от земите. Така и направил. И за да му даде силна гаранция за верността в службата си, приел мохамеданската религия."

Истина е, че част от българите са останали верни на религията си и са я поставили по-високо от всичко, но има и друг тип герои. Други може просто да са обичали да ходят на война, при това без значение под кое знаме. Може това да им е било занятие и преди.  А тяхната история никой не разказва.

Истинската драма е в избора, а и двата избора носят и отрицателни и положителни последици. И тази драма започва от Иван Шишман още.

[Стоедин]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Един добронамерен /не приятелски/ съвет: никога не се захващайте сериозно с литература, тъй както аз никога не се опитвам да пея, защото знам, че го правя много фалшиво. Ако това го бяхте написали на някакъв изпит, автоматично получавате двойка и влизате в рубрика "бисери", най-напред и преди всичко, защото не сте чел произведението, но не само.
В романа Манол е дете , отгледано от различни осиновители, защото родителите му са били отвлечени, още докато е бил бебе. Караибрахим е негов брат от такова приемно семейство, който е бил даден като дете за еничарин, вместо Манол. Ето защо Манол казва още в началото:
"Диря да видя лик, подобен на синовете ми, а в синовете си диря лика на баща си и майка си. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат."
Това е буквално и е свързано със сюжета на романа, а не "опит за сентенция", но първото нещо, когато човек иска да се прави на капацитет в някаква сфера е да чете, а не да пише. Иначе рискува да стане "чукча".

п.с.  За пингвините пък защо се хванате сега, пингвинчето е символ на една от най-големите издателски групировки в света "Пенгуин букс", наскоро се обединиха с "Рандъм Хаус", друго любимо мое издателство, основано от Бенет Сърф, великият Бенет Сърф, който съм цитирал в този форум:

Penguin Books is a British publishing house. It was co-founded in 1935 by Sir Allen Lane, his brothers Richard and John,^[2] as a line of the publishers The Bodley Head, only becoming a separate company the following year.^[3] Penguin revolutionised publishing in the 1930s through its inexpensive paperbacks, sold through Woolworths and other high street stores for sixpence, bringing high-quality paperback fiction and non-fiction to the mass market.^[4] Penguin's success demonstrated that large audiences existed for serious books. Penguin also had a significant impact on public debate in Britain, through its books on British culture, politics, the arts, and science.^[5]

Penguin Books is now an imprint of the worldwide Penguin Random House, an emerging conglomerate which was formed in 2013 by the merger with American publisher Random House.^[6] Formerly, Penguin Group was wholly owned by British Pearson PLC, the global media company which also owned the Financial Times,^[7] but in the new umbrella company it retains only a minority holding of 25% of the stock against Random House owner, German media company Bertelsmann, which controls the majority stake. It is one of the largest English-language publishers, formerly known as the "Big Six", now the "Big Five"

https://en.wikipedia.org/wiki/Penguin_Books

 

 

Като сме почнали със съветите и един от мен. Стой по далеч от клишетата като това за чукчите и романите на Дончев(те са като мокет кърпен с клишета с надежда да замяза на бабините черги). Как реши, че не съм чел романа? Само това ли може да е причина някой да не харесва творчеството на академика? Изречението е написано да влезе в историята, но е объркано и оплетено като автора си.

1."Диря да видя лик, подобен на синовете ми? Манол има синове и се оглежда за техни братовчеди? Родителите му са отвлечени, но най-вероятно имат още деца и внуци? Техните деца или внуци са отвлечени за еничари?

2. а в синовете си диря лика на баща си и майка си? Ясно е, че спомена за родителите е неясен и избледнял, но синовете му носят кръвта на предците. Даже и аз мога да го схвана това проникновение.

3. Защото всеки човек, когото срещам, може да е мой брат." Любимото ми! Манол със стоте(милиона) бракя. Манол е осиновен, но дири лика на своя брат(сина на осиновителите) сред еничарите. Това е логично, но е двусмислено, защото може и да означава, че търси истински братя(деца на родителите си). Но нека не сме толкова повърхностни! Всеки взет за еничар е брат на Манол. Костов беше казал, че в България всички сме братовчеди, но през 17 век все още сме братя и сестри(малко на инцест бие, но и в самия роман има подобни намеци, за да е малко по пикантно за соцчитателя преял с Партия и петилетки). Почвам да се разколебавам. Наистина колко елегантен преход от частното към общото прави Дончев. От личната трагедия на Манол към драмата на целия народ. Настръхнах. Ами ако автора е имал предвид, че всички хора сме равни и братя и се борим за свобода(малко Просвещение за аромат)? Нееее, разбира се! Нито един турчин не вдигна ръка, а още по-чудно е, че псетата дори не изръмжаха.

И още един съвет - само не подхващай темата за кръвния данък, че да не ти пишат слаб по история.

[Б. Киров]

Не съм почнал със съветите, свърших, само един ви дадох.

И не пиша за романите на Дончев, а само за "Време разделно".

Благодаря за съвета ви за клишетата, все пак, има стойност. Вторият за темата за кръвния данък го игнорирам, няма нищо общо с разговора ни за "Време разделно" като литература, въобще не ме интересува.

Ами това е, щастие в живота ви пожелавам.

[Стоедин]

Жив и здрав бъди! Беше ми приятно да беседвам с интелигентен човек като теб и се надявам да няма лоши чувства. С удоволствие ще продължа да чета коментарите ти..

[Frujin Assen]

Киров, веднага да кажа, че не искам да споря с теб, нито да те поучавам. По скоро искам да ти задам някой интересуващи ме въпроси, тъй като виждам, че ти знаеш и може би си в състояние да удволетвориш любопитството ми.

Доколко във въпроса за високата култура става въпрос за размер? Тоест една книга на български има да кажем 6 милиона възможни читатели, а една на немски 80 милиона. Демек, ако един успешен български автор продаде примерно 1000 книги и за тях спечели примерно 1000 лв, то един немски автор ще продаде 15 пъти повече книги и съответно ще спечели 15 пъти повече пари само защото немскоезичните читатели са повече. Отделно ми се струва, че сработва и психологията. Примерно в София потребителите на висока литература са да кажем 1000 души, които си имат свое малко общество. В Берлин обаче това общество чисто поради размера  би било 15 000 души. От психологията знаем, че колкото по голяма е една общност, то толкова по лесно тя привлича нови членове. Искам да кажа, че в Берлин чисто психологически е по лесно да станеш почитател на високата култура, има сравнително многобройно общество в което да се включи човек. Това от своя страна увеличава процента на хората интересуващи се от висока култура. Да кажем издръжката на един симфоничен оркестър в София и Берлин е приблизително еднаква, но в Берлин ще го слушат даже не 15, а 20 пъти повече хора изхождайки не само от бройката хора, но и от психологията. И ако в Берлин държавата ще трябва да помага примерно с 20% от нужните пари да се поддържа оркестъра, то в София държавата ще трябва да осигурява не 20%, а по скоро 80%. 

Благодарение на размера българската висока култура изначално е в много по лошо стартово положение от германската.

[КГ125]

Я прочетете "ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ" на Петър Делчев, па тогава ми казвайте, че спирате да четете българска литература!!!!!

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Frujin Assen said:

Киров, веднага да кажа, че не искам да споря с теб, нито да те поучавам. По скоро искам да ти задам някой интересуващи ме въпроси, тъй като виждам, че ти знаеш и може би си в състояние да удволетвориш любопитството ми.

Доколко във въпроса за високата култура става въпрос за размер? Тоест една книга на български има да кажем 6 милиона възможни читатели, а една на немски 80 милиона. Демек, ако един успешен български автор продаде примерно 1000 книги и за тях спечели примерно 1000 лв, то един немски автор ще продаде 15 пъти повече книги и съответно ще спечели 15 пъти повече пари само защото немскоезичните читатели са повече. Отделно ми се струва, че сработва и психологията. Примерно в София потребителите на висока литература са да кажем 1000 души, които си имат свое малко общество. В Берлин обаче това общество чисто поради размера  би било 15 000 души. От психологията знаем, че колкото по голяма е една общност, то толкова по лесно тя привлича нови членове. Искам да кажа, че в Берлин чисто психологически е по лесно да станеш почитател на високата култура, има сравнително многобройно общество в което да се включи човек. Това от своя страна увеличава процента на хората интересуващи се от висока култура. Да кажем издръжката на един симфоничен оркестър в София и Берлин е приблизително еднаква, но в Берлин ще го слушат даже не 15, а 20 пъти повече хора изхождайки не само от бройката хора, но и от психологията. И ако в Берлин държавата ще трябва да помага примерно с 20% от нужните пари да се поддържа оркестъра, то в София държавата ще трябва да осигурява не 20%, а по скоро 80%. 

Благодарение на размера българската висока култура изначално е в много по лошо стартово положение от германската.

Фружине, питаш ме нещо, за което си задавам въпроси вече от поне 20 години и нямам точни отговори, но ще се опитам да формулирам тези, които имам съвсем накратко.

Накратко - размерът винаги има значение, но не е решаващ във всяко отношение

По-конкретно за книжния пазар: Активните читатели в България са около 41 процента от населението, което е грамотно, или около 2 млн., в Германия са около 30 млн., това е пазарът на книги, да го наречем.Тоест съотношението е 1:15 в полза на германския пазар като размер.

И оттук започват големите, огромните разлики в полза на германските книгоиздатели.

Първо - в покупателната способност на потребителите, разликата е приблизително 6:1 в полза на германския потребител, доходите.

Второ - в цената на книгата, средната цена на книгата в Германия е около 10 евро, в България над 10 лева, но при 6 пъти разлика в дохода, това прави възможност на германския читател да си купи книга 3 пъти по-евтино от българския.

Трето - достигнах до извода, след дълги наблюдения и конкретни, че основния проблем за относително високите цени на книгите е разпространителската мрежа и системата на книгоразпространение. В България дистрибуцията на книги е напълно опорочена, първо, от малкото на брой книжарници и вериги, второ, от напълно негарантираното изплащане от дистрибуторите на производителите, държавата не прилага законите, за да го гарантира, и трето - от прекомерно големите търговски отстъпки, достигащи 50 процента от цената. Всичко това в Германия е регулирано със закони, които се прилагат, книгоиздателите и книготърговците са обединени в силни браншови организации, които си гарантират правата със закони, тези закони се спазват, системата работи. В резултат, книгите са на достъпна за германския читател цена и продажбите са гарантирани.

Четвърто - държавата в повечето европейски страни провежда целенасочена политика за защита на книгата и просветата, насочена най-вече към родните автори в съответната страна. дотират се библиотеки, училища и читалища, като с държавни субсидии се изкупуват определени квоти от произведения на национални автори. В България такава политика няма. ДДС за книгите в цяла Европа е диференцирано ниско за книгите, в България не - това рефлектира в цената, цената рефлектира в покупките, те рефлектират в изпростяването на населението.

Накратко, ама съвсем накратко, това са причините един германец да си купува по 11 книги годишно, а един българин по 0.5 книга за същия период. Има и други, но е много дълга история.

На тези линкове има интересни данни, могат да се правят сравнения:

https://publishingperspectives.com/2017/06/borsenverein-2016-market-report-germany/

https://issuu.com/gremideditorsdecatalunya/docs/2017-estadistiques-fee-the-book-sec

Общо взето делим мегдан по некултурност и безкнижовност в Европа с румънците, но сме след гърците, примерно, германците кога ще ги стигнем, не знам, в друг живот.

п.с. Малко графики за илюстрация:

1. Обем на продажби на книги в Европа в млн. евро

2. Брой на книжарници в Европа

3. Евро на човек, похарчени годишно за закупуване на книги в Европа

4. Обем заглавия, издавани годишно в Европа

5. Процент на хората, които си купуват онлайн /чрез интернет/ книги и други печатни издания в Европа

6. Кой колко харчи за книги в Европа в евро по покупателна способност в съответната страна, не по номинал, тоест тук еврата не са номинални, а приравнени

7. Процент на хората в Европа по държави на възраст 25-64 г., които са прочели повече от 10 книги за 1 година