С 350 млн. лева от ЕС в България ще бъдат изградени 12 центъра за наука и върхови постижения

[ISTORIK]

350 млн. лева от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъдат насочени към развитие на българската наука. С парите ще бъдат изградени и усъвършенствани четири Центъра за върхови постижения и осем Центъра по компетентности. Това обяви днес в БАН вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева на представянето на насоките за кандидатстване по първите две процедури чрез подбор на проектни предложения по приоритетна ос 1: „Научни изследвания и технологично развитие“.

„Първият вид центрове ще са насочени към фундаментални научни изследвания. В тях ще работят повече от 70 нови изследователи по над 40 съвместни проекти с бизнеса. Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука. Според насоките в тях ще работят повече от 100 нови изследователи по над 110 проекта с частния сектор“, добави министърът. 

Центровете за върхови постижения ще бъдат оборудвани с по-скъпа научна апаратура и за тяхното построяване и обзавеждане ще се дадат 200 млн. лв. В същото време проучванията сочат, че всеки лев, инвестиран в наука, се връща 20 пъти в икономиката на държавата. 

В насоките за кандидатстване е записано, че изследователите в новите структури ще правят наука в четири основни тематични области - Мехатроника, Информатика и информационни и комуникационни технологии, Индустрия за здравословен живот и био-технологии, както и Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. 

Министър Кунева обаче увери, че всяка има 32 подразделения, обхващащи всички области на българската наука. С проекти за създаване на центрове ще могат да кандидатстват научно-изследователски институти, висши училища и/или техните основни звена, Българска академия на науките, Селскостопанската академия, публични и частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел и/или иновационни клъстери. Според вицепремиерът най-добрият вариант за тях ще е да кандидатстват като консорциуми.

„Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентности са израз на концентрация и синергия. Основните инструменти, които фокусират научноизследователските дейности, създават критична маса по стратегическите приоритети и осигуряват пряка връзка със секторите на бизнеса и публичните политики, ще бъдат центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Бизнесът ще може да участва като асоцииран партньор на центровете. 

Важно уточнение, е че при тези проекти не се изисква съфинансиране от страна на бенефициентите. Безвъзмездната финансова помощ е в размер до 100 % от общите допустими разходи“, добави още Кунева. Министърът обърна внимание и на контрола върху проектните предложения, като каза, че всички учени трябва да са поставени в равни условия и да спечелят най-добрите от тях. В насоките за кандидатстване е записано още, че ще се финансират изграждането на нови или модернизиране на същестствуващи изследователски инфраструктури, закупуване или обновяване на оборудването в тях, провеждане на науни изследвания в приоритетните области на ИСИС и въвеждане на нови методи за изследване и обучителни методи в центровете. 

Освен това, средства могат да се насочват и към провеждане на специализации във водещи научни центрове в чужбина на висококвалифицирани специалисти и изграждане на стратегически партньорства и съвместни научноизследователски програми с водещи европейски научноизследователски центрове. 

Срокът за подаване на документи е 23 януари 2017 г.  

Предвижда се центровете да бъдат изградени до 2023 г.

На срещата присъстваха зам.-министърът на образованието и науката Красимир Киряков, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, както и представителите на научната общност и бизнеса.

https://www.24chasa.bg/

[Last roman]

ще пада яко усвояване на пари, като се има предвид каква хищна хиена е обсебила министерството  

[kall]

Бе то само един поглед върху приоритетните направления и на човек му става лошо.... "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии", WTF!!!! Това направо изби рибата. Това ли са приоритетните направления в науката у нас?

[Last roman]

това са приоритетните направления за 'опраскване' на евросредствата. 

Редактирано Август 27, 2016 от Last roman

[Skubi]

Лош е подходът. Тези намерени парички са предимно от германски произход. Значи трябва да се изхарчат до стотинка защото са броени. Но. Никой няма да възрази ако към тези /на хартия чудесни/ проекта биват разработени с помоща на институти тясно свързани със Сименс, Бош или други големи предприятия в която и да били отрасли на индустрията....Тоест биват върнати на дарителите косвенно.

А да.

Центровете си искат съответен персионал за работа. Ей тук могат да си запълнят статутите с познати, приятели, роднини, чеда на политици, любовници на ректори които после ще изцапат 40-60% от средставата с добре документирани протоколи за ужастият, почти безчовечен труд който влагат в развитието на българската наука.

 

[makebulgar]

Фактът е, че каквото и да се пише и коментира тук, науката я правят другаде, и именно там който може само той ще вземе някой лев от въпросните милиони. Срамота е да не разбирате какво са реактивни и креативни индустрии. Изоставате.

[nik1]

Тая работа "мирише" лошо...

Няма проблем с направленията, мисля че нямаме научен и технически капацитет - достатъчно на брой и достатчъно подготвени учени , специалисти и менаджери, които да могат да развиват дейностите на центровете..

А да...Мегленчето (или авторът) ни мислят за идиоти  с това изречение

Цитирай

В същото време проучванията сочат, че всеки лев, инвестиран в наука, се връща 20 пъти в икономиката на държавата. 

В UK, страна с една от най-дългите научни и иновационни истории в Европа, и която е в топ-10 (на второ място https://www.globalinnovationindex.org/userfiles/file/reportpdf/GII-2015-v5.pdf ) на светованата класация "Глобален (обобщен) Иновативен Индекс", средната възвращаемост се оценява на... 28 -33 процента (в зависимост от сектора, където се влагат), а не "20 пъти"..

https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/333006/bis-14-990-rates-of-return-to-investment-in-science-and-innovation-revised-final-report.pdf

Освен това, като гледаме как БАН "възвръща" (на загуба) средствата влагани в него, можем да предположим че и тези центрове ще си останат "дупки" като него..(освен ако не си внесем "материала"- като учени, специалисти и менаджери от Холандия или Германия например)

http://www.mon.bg/?go=page&pageId=9&subpageId=429

--------------

Скуби, нашите селяци и андрешковци учени (мнозинството са мушляци и не са дотаъчно инициативни) не могат да се впишат в "културата" и на големите фирми..

/Имам приятел, шеф на звено, с апаратура на световно ниво, с която може да работи за Сименс , Бош или БМВ, но той само мънка, без да прави нищо конкретно... Не виждам да има стратегия за това какво да прави... Така са повечето БАН-аждии , аз също съм работил там малко и знам какво е/

Редактирано Август 29, 2016 от nik1

[kall]

И не е само БАН, в БГ имаме много повече изследователски институции, всичките на туй дередже. Само за справка- Селскостопанска академия, Институтите към Военномедицинска академия, Центърът към МЗ за радиационна защита, ВУЗ-овете( някои от тях имат и изследователски институти, например Лазерният институт към Физически факултет на СУ), Националният институт по метрология и подобни. 

BTW, Ник, не си прав за направленията, как може това да са стратегически направления, просто е смешно. Технологии в креативните индустрии... С какво подобна смехория е по-приоритетна от разработката на нови наноматериали или фундаменталните изследвания на поведението на частиците в газови смеси с различен тип градивни частици?

Редактирано Август 29, 2016 от kall
Питанка

[nik1]

 

Според мен грешиш. Направленията са сериозни (има и нано-технологии, спокойно).
Дори и това, което ти го смяташ за несериозно за мен е сериозно, като включва и  Hi-tech браншове 

(То това според мен е проблема.. Hi-tech и БГ-манталитета и капацитета трудно ще се "стиковат")

Цитирай

 

“ИНФОРМАТИКА И ИКТ”

• производства, особено Fabless и нови подходи за дизайн и/или асемблиране;

• ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии (във връзка с другите три тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри

• 3D дигитализация, визуализация и прототипиране;

• Big Data, Grid and Cloud Technologies;

• безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление;

• езикови технологии;

• уеб, хибридни и "native" приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти;

• използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ- базирани услуги и системи

 

 “МЕХАТРОНИКА И ЧИСТИ

• производство на базови елементи, детайли, възли и оборудване, ТЕХНОЛОГИИ” 2 вграждани като част от мехатронен агрегат или самостоятелно съставляващи такъв агрегат

• машиностроене и уредостроене, вкл. части, компоненти и системи, с акцент върху транспорта и енергетиката

• инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи

• роботика и автоматизация на процеси

• проектиране и производство на високо-технологични продукти и/или участие в над-национална производствена верига, вкл. в аеро-космическата индустрия

• био-мехатроника

• интелигентни системи и уреди, „интелигентни домове“ – „интелигентни градове“

• чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород- базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).

 

“ИНДУСТРИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ И БИО-ТЕХНОЛОГИИ”

• методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти (вкл. кисело мляко, мед и пчелни продукти, 3 хляб, вино, млечни и месни продукти, етерични масла, бира, билки и билкови продукти, козметични средства и продукти)

• производство на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, „космически“ храни)

• производство на инструменти, оборудване, консумативи за медицинска и дентална диагностика и терапия и/или участие в над- национална производствена верига

• персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства

• медицински и лечебен туризъм с акцент върху възможностите за персонализация (немасов, а персонален туризъм)

• нано-технологии в услуга на медицината

• био-технологии с пряко приложение за здравословен начин на живот

• „сини“ технологии и приложение на нови методи и технологии в устойчивото ползване на речни и морски ресурси

 

“НОВИ ТЕХНОЛОГИИ В КРЕАТИВНИ И РЕКРЕАТИВНИ ИНДУСТРИИ”

• културните и творческите индустрии (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистични занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио;

• компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер

• алтернативен (селски, еко-, културен и фестивален) и екстремен туризъм и спорт (за стимулиране на несезонен, немасов, а постоянен нишов туризъм);

• производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания)

 

Мисия невъзможна 

Редактирано Август 29, 2016 от nik1

[kall]

Проблемът е, че всичко, което виждам тук, са силно нишови и приложни, да не кажа дребно-занаятчийски области, производство на разни стоки за бита. Фундаменталните сериозни изследвания са някак си на заден план. А такива направления има в БГ. Говоря за изследвания например по създаване на нови материали с последващото им приложение, а не нишовото им приложение наготово в някакво производство, това идва в последствие. Или изследвания за поведение( просто за тяхното термодинамично поведение като статистически ансамбли, отделно евентуалните приложения) на частиците във високочестотна озон-аргонна плазма. Или пък поведението на почвените микроорганизмови екосистеми при облъчване с високи дози гама-радиация. Това е фундаментална наука, приложението после. А най-ми е смешно туй с туризма. Какви изследвания там, откога съчинените от пръстите "икономически" анализи( да се чете нескопосано написани дипломни работи от УНСС и Свищов) са изследвания, щото си мисля, че точно това ще са "изследванията" в това направление. Изобщо, целият тоя бъркоч ми се види създаден на принципа "дай да съберем модните сега по медиите тендеции, набедени за наука, за да можем да взимаме пари, отпускани ни от незапознати с материята държавни чиновници".  

[nik1]

Преди 2 часа, kall said:

Проблемът е, че всичко, което виждам тук, са силно нишови и приложни, да не кажа дребно-занаятчийски области, производство на разни стоки за бита.

Ти ги виждаш така, аз по друг начин..

Преди 2 часа, kall said:

Фундаменталните сериозни изследвания са някак си на заден план.

Според мен не е очевидно и предпоставено че фундаменталните изследвания са на "заден план", но и така да е, какъв е проблема? Принципно погледанто  чистата наука се прави в университетите, а в тези центрове за приложна наука и върoхви постижения  ще се прави приложна наука и R@D. (то е ясно че насочеността е приложна, и крайния продукт трява да са иновациите)

Преди 2 часа, kall said:

А най-ми е смешно туй с туризма

На мен въобще не ми е смешно.. Ако някой може да съдаде нови технологии в туризма и да ги внедри, то според мен заслужава най-високата държавна награда.. Защо? Зациклили сме в алохолния и масов туризъм, и се радваме ако стане беля или напечено в Турция или Гърция..Трябват нови решения -  това се знае и говори от години..

 

Преди 2 часа, kall said:

Изобщо, целият тоя бъркоч ми се види създаден на принципа "дай да съберем модните сега по медиите тендеции, набедени за наука, за да можем да взимаме пари, отпускани ни от незапознати с материята държавни чиновници".

Същия бъркоч (всъщност по-голям е) го има в  БАН, и навсякъде другаде в нашите научни институти и университети, Идеите за наука - било фундаментални изследвания или приложни се взимат от медиите (не само от научните), и се нагаждат според възможностите, Това се прави просто за да се имитира дейност, за да не закриват щатове или звена..Според мен учените са дори по-изобретателни ипи безскрупуллни от чиновниците в тази дейност,

Да, ефектът от дейността на БАН е като на гравитацията на черна дупка- влиза много, излиза нищо, Университетите ни дори с нагаждане на разни показатели , пак не могат да влезат в първата хилядарка в света..

 

[kall]

1 hour ago, nik1 said:

Според мен не е очевидно и предпоставено че фундаменталните изследвания са на "заден план", но и така да е, какъв е проблема?

Огромен! Това означава всъщност точно липса на истински научни изследвания. Фундаменталната наука е Алфата и Омегата.

Принципно погледанто  чистата наука се прави в университетите, а в тези центрове за приложна наука и върoхви постижения  ще се прави приложна наука и R@D. (то е ясно че насочеността е приложна, и крайния продукт трява да са иновациите)

НАСА и ЦЕРН да не би да са университети? И  о, ужас, имат обмен не само с ВУЗ-ове, но и с институции като БАН. Че и със самата БАН. Има също ред институции по света, които не са университети, по-скоро са аналог на нашата БАН, и се занимават с фундаментални изследвания. Примери- ми в Израел например е така. Да не говорим, че и в университетите може да се създава също приложна наука и R@D. Проблемът с университетите е, че те са преди всичко образователни институции, проблемът с едновременното занимание със студенти и научни изследвания не е маловажен и едното е за сметка на другото често пъти, поне при нашите условия( малко са ни преподавателите).    

На мен въобще не ми е смешно.. Ако някой може да съдаде нови технологии в туризма и да ги внедри, то според мен заслужава най-високата държавна награда.. Защо? Зациклили сме в алохолния и масов туризъм, и се радваме ако стане беля или напечено в Турция или Гърция..Трябват нови решения -  това се знае и говори от години..

Идеята за България като туристическа държава е нелепа и изключително погрешна, не знам кой е създателят и, заслужава публичен линч. Ние нямаме даденостите за масова туристическа дестинация като Гърция и Турция и никога не сме ги имали. Алкохолният туризъм е резултат точно от тая сбъркана идея. България става най-много за бутикова дестинация за силно ограничен брой ценители. Толкова. Туризмът не е нещото, което трябва да развиваме в БГ. Няма да има сериозни приходи от подобно нещо, но ще се перат яко пари. Виж, земеделието е друга работа.  и в него може да се внедряват нови технологии и да се извършва изследователска дейност. И какви нови технологии в туризма, това е просто смехотворно. Нови технологии в туризма, ха-ха:-) Изключително морбидна идея, признавам, подобни неща виждат употребяващите определени вещества:-)  

Същия бъркоч (всъщност по-голям е) го има в  БАН, и навсякъде другаде в нашите научни институти и университети, Идеите за наука - било фундаментални изследвания или приложни се взимат от медиите (не само от научните), и се нагаждат според възможностите, Това се прави просто за да се имитира дейност, за да не закриват щатове или звена..Според мен учените са дори по-изобретателни ипи безскрупуллни от чиновниците в тази дейност, Да, ефектът от дейността на БАН е като на гравитацията на черна дупка- влиза много, излиза нищо, Университетите ни дори с нагаждане на разни показатели , пак не могат да влезат в първата хилядарка в света..

Не е съвсем вярно, има го и тоя момент, но все още има и много сериозно работещи хора със собствени идеи( например използване на въглеродни тънки слоеве в медицината), които не имитират дейност, които работят във фарадеевски условия. Мога да изброя поне 10 такива човека, които познавам лично. И да, дори и мизерен, БАН генерира основния ни научен продукт( публикации, монографии, етс.), не ВУЗ-овете, не частния сектор. БАН! Та не е съвсем нищо, има много какво да се допипне и промени към по-добро, но не е нищо. Лошото е, че намаляха силно качествените ни учени навсякъде заради по-добрите условия зад граница. Но за това БАН( нито което и да е друго звено) сама по себе си няма вина.  

 

[Frujin Assen]

Цитат от Михаил Хазин:

"Днес е много трудно да си млад учен и да се занимаваш с наука. Пристигаш в някакво научно учреждение, а там едни хора вече крадат пари и имитират дейност. И ти им казваш - "Искам да се занимавам сериозно с наука" (разбирай - част от тези пари, които крадете, ми трябват за научната ми работа). Естествено незабавно ставаш чуждо тяло в колектива, камък в блатото на посредствеността, и колегите ти ще се опитат по всякакъв начин да се освободят от теб."

Редактирано Август 30, 2016 от ISTORIK

[nik1]

Преди 7 часа, kall said:

 

Не сме на едно мнение по всички въпроси..

БАН нямали вина, хайде бе, Я ми кажи каква наука правеше БАН през 70 години на 20 век, когато имаше и повече пари и модерна апаратура за него?Аз съм ходил  в БАН, когато ти не си бил замислен за раждане.
С малки излючения културата на БАН е била имитиране на дейност (и аз имам публикации), Сега нещата са още по-зле, и то защото "материалът" се е влошил.. Който не става за нищо (не става за реалния сектор), става учен , с излючения.

Част от изключенията просто си бият шута в чужбинско завинаги (знаеш ли колко мои познати не са българи вече) , други работят навън но щатът им се пази.

 

 

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[fantom4e]

не има лустрация, и останаха некадърните...

[insighting]

Цитирай

каква наука правеше БАН през 70 години на 20 век, когато имаше и повече пари и модерна апаратура за него

https://www.researchgate.net/publication/237202381_G_Kamiseva_Postizeniata_na_fiziceskite_nauki_v_BAN_Svett_na_fizikata_3_314-323_2005

Цитирай

Част от изключенията просто си бият шута в чужбинско

Като Петър Петров, Асен Йорданов и Кръстьо Кръстев, например...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Петров_(изобретател)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Асен_Йорданов

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръстьо_Кръстев_(физик)

[nik1]

За туризма:

Кал, не знам откъде са ти тези екстремистки възгледи за туризма, допускам че не излизаш от София или Софийско, и не познваш добре историята и географията на България, не си пътувал насам-натам из България..

Ще ти кажа две неща за твой размисъл  (ако някога излезнеш от екстремизма си) 

-Пловдив например за 2015 и 2016 година, е в топа  на две от най-престижните туристически класации (6 -то през 2015 на lonely planet за най-добрите дестианации в света, и 3-то за 2016 за най-добрата европейска дестинация) и изпреварва... Париж, Рим и Милано.

(Уникален с пластовете си култура и история, и с атмосферата си)

-Плажовете в южното ни черноморие са обявени за най-добрите в Европа..(ако си ходил на плажа на Велека, на "Липите" или на "Силистар", ще го знаеш)

ПС

Колкото до Гърция,  Гърция според мен ни превъзхожда главно заради морето си ;иначе - древната и култура (ако изключим  Атина) и история е предобладаващо из Анадола..

/В Гърция църквите които показват на турситите, с малки изключения са бутафорни..Например, отиваш като чуждестранен турист в Дидимотика,  водят те на най-голямата църква - "Златната", която е построена обаче през 80-те години на двадесети век, вместо да те заведат да видиш най-голямата джамия в Европа (по онова време е най-голямата) - тази на султан Баязид/

 

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[kall]

Преди 6 часа, nik1 said:

За туризма:

Кал, не знам откъде са ти тези екстремистки възгледи за туризма, допускам че не излизаш от София или Софийско, и не познваш добре историята и географията на България, не си пътувал насам-натам из България..

България не е туристическа страна и няма даденостите за такава, остави ти настрана културата и историята, те са си наши, силно нишови. Говорим за наука, за фундаменталната страна на нещата! Няма обща точка "наука-туризъм", изобщо смесването на тези двете е пълна глупост. Какво общо биха имали туризъм и разработване на нови наноматериали, примерно. Или с изследванията на високочестотна плазма.

Цитирай

 

БАН нямали вина, хайде бе, Я ми кажи каква наука правеше БАН през 70 години на 20 век, когато имаше и повече пари и модерна апаратура за него?Аз съм ходил  в БАН, когато ти не си бил замислен за раждане.
С малки излючения културата на БАН е била имитиране на дейност (и аз имам публикации), Сега нещата са още по-зле, и то защото "материалът" се е влошил.. Който не става за нищо (не става за реалния сектор), става учен , с излючения.

Част от изключенията просто си бият шута в чужбинско завинаги (знаеш ли колко мои познати не са българи вече) , други работят навън но щатът им се пази.

През 70-те и 80-те наистина се е създавал научен продукт в БАН, на световно ниво. Е, едно 60% от кадрите са били просто безполезен пълнеж, но и кадърните са били налице, нямало е просто къде да отидат другаде. С промените след 89 година нещата се влошиха драстично в страната като цяло, затова и качествените хора избягаха и остана пълнежът. Ако бяха взети мерки за задържане на кадърните хора( включая по-сериозен подбор на кадрите, да не се допуска влизане на глупаци в системата), нямаше научните ни институции да стигнат това дередже. А иначе доста ми е интересно какво се разбира под "реален сектор", науката все едно не е реален сектор, видиш ли. Частният сектор се занимава изключително с нишови инженерно-приложни тематики, но трябват фундаментални изследвания, които да дадат началото на подобни занаятчийски( на практика) разработки.

А, и за да има публикации, трябва да има и извършена експериментална работа с реални резултати зад тях.  

Редактирано Август 30, 2016 от kall
Скапано форматиране

[nik1]

Преди 23 минути, kall said:

България не е туристическа страна и няма даденостите за такава, остави ти настрана културата и историята. 

 

Това е смехотворно..Ти продължаваш с екстремистките си изцепки.. 

11 милиона чуждестранни посетители за 2015 (без да се броят вътрешните турсити) при 7 милиона население, да...Не сме туристическа страна разбира се, ние нямаме нищо общо с туризма. Ах да, и явлението културен  туризъм не съществува..

 

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[kall]

Преди 2 минути, nik1 said:

 

Това е смехотворно..Ти продължаваш с екстремистките си изцепки.. 

11 милиона посетители при 7 милиона население, да... Не сме туристическа страна разбира се, ние нямаме нищо общо с туризма. Ах да, и явлението културен  туризъм не съществува..

Повечето от тези посетители са от типа "британски алкохолен турист". Естествено, че не сме туристическа страна, радвам се, че се съгласяваш. Културният туризъм в БГ в момента е от типа "бутафорни крепости до зъбер", като реалната идея е да се усвоят едни евросредства. И кое е общото между науката и туризма, ще изследваме средностатистическия профил на алкохолния турист в БГ ли? Възможните за изследване проблематики далеч не се изчерпват с туризма. 

[kall]

Добре тогаз, да се върнем на ground state:-) Търсим пресечна точка "научни изследвания-туризъм"( подсказка- няма такава освен посещенията на някои и друг планетариум)

А и я ето нещо старо, но златно:

"Защо в България никога няма да има голям туризъм

Като гледам всякакви там планове и стратегии за развитието на държавата ни, направо ме напушва на смях – всички залагат на туризма като основен източник на приходи, всички ще го развиват, рекламират, промотират, подпомагат. Смех.

Огледайте се бе – колкото и да го коткате, туризмът ще бяга от България…

 

Ще бяга заради няколко очевадни фактора, заради които никой чуждестранен (а и български – повечето българи почиват в Турция и Гърция вече) турист няма кой-знае какви причини да избере китната ни държавица за летен, зимен, природен, културен или какъвто и да е друг вид туризъм. Даже селски – макарселяни да имаме, и да ги предлагаме в изобилие, даже за износ.

Никаква уникалност

Първо и най-важно – държавицата ни не е с нищо забележителна на туристическата, политическата или географската карта на света, колкото и пораздутото ни национално самочувствие да се мъчи да ни убеди в обратното:

Тва за “славната българска история” освен че са главно хероизирани легенди, не интересува никого извън собствените ни граници. У нас няма никакви исторически паметници, заслужаващи разглеждане – Мадарския конник едва се вижда на тая скала, толкова е ерозирал, а и си е само една рисунка, нямаме замъци, катедрали, видящи градини, пирамиди. Нямаме исторически фестивали нито хубави музеи. Каквото имаме, има сто други държави, дето го имат повече, по-старо, по-запазено и най-вече по-добре рекламирано и по-добре интегрирано в туристически продукт.

Същото и за “красивата природа” – едно, че у нас няма нищо кой-знае колко забележително като природа (същата, каквато е на целия Балкански полуостров и всъщност целия умерен пояс) и второ, че от дълги години каквото има се разрушава, изсича, опушва, замърсява, застроява, бетонира. Нямаме екзотични животни или растения, имаме екзотично наблъскани хотели, построени върху плажа.

България даже няма национална кухня – кюфтетата са турски, сръбските плескавици са по-вкусни, мусаката е гръцка (и бялото сирене вече, след като те взеха патента), а кисело мляко може да се заквасва само в България единствено във фантазиите на волен сидеров. С пълнени пиперки и бахур малко трудно ще превземем сърцата (и стомасите) на чужденците.

Изобщо тия приказки за “българската уникалност” с които ни пълнят главите още от училище, са въздух под налягане. Розовото масло, киселото мляко, Белоградчишките скали, Стоичков – това не са значими забележителности, които всеки чужденец знае и копнее да види – даже напротив – в каталога на световните туристически забележителности те са написани с толкова малки букви и толкова в края, че на никой не му стига търпението да рови до там.

Прекалена уникалност

Дори и някой да се излъже да дойде тук обаче, той рядко повтраря. Защо? Ето защо:

В България е мръсно. Много е мръсно и е мръсно навсякъде. Мръсно е в градовете, мръсно е и извън градовете. Най-кофтито обаче е, че това нашенското мръсно не е екзотично мръсно като в Индия – то по някакъв изумително скучен начин успява да е просто, съвсем обикновено мръсно.Особено мръсни са тоалетните – в българските тоалетни, колкото и грижливо да са почистени (което е рядкост) ВИНАГИ има един лек, едва забележим аромат на дрисня. Летящата на вятъра найлонова торбичка пък трябва да стане национален символ. Аспарух трябва да го рисуват как носи на копие не конска опашка, а найлонова торбичка.

В България е скъпо. В Египет, Индия, Тайланд и други места, където стотици милиони туристи от цял свят ходят годишно, можеш да спиш в хостели за по 1-2 долара на вечер (а тук хостелите почват от 20 лв.). Ако не си падаш по спане в хостели, в известните туристически дестинации в разгара на сезона може да намериш хотелски оферти ол-инклузив даже в пъти по-ниски от тия на нашето черноморие. Египет, 7 дни, 4 звезди, за 270 евро с пътя?!? Само високата цена на самолетните билети пречи на нашенци да ходят по-евтино в Куба и Бразилия, затова търчат по Гърция и Турция, които са на половин резервоар разстояние.

Не, наистина, ако си с един потенциален турист в Австрия примерно, какво ще направиш, за да го накараш да избере, че даже само да забележи Българиясред купчините брошури? Жирафи ли ще му покажеш, пирамиди ли? Карнавал със самба мацки, Колизеум или морски вълни за сърф? Даже жените, макар хубави и лесни, не са черни, кафяви, жълти или евтини, тъй че и екзотичния секс-туризъм не е кой-знае каква оферта…

"

Редактирано Август 30, 2016 от kall
добавка

[kall]

Едно интересно четиво за изтупване на праха от темата( хубаво е да се прочете най-долу и кой и какъв е авторът на това и какво е мнението му за "високите технологии в креативните индустрии", това понеже по-горе един съфорумец, защитаващ смехотворните хай-тек центрове, се хвалеше че имал "публикации", ама то и даскала ми по история имаше "публикации"):

"

Времето за спасяването на българската наука изтича

Георги К. Маринов*

Медийното пространство в последните седмици се доминира от започващата президентска кампания, изборът на генерален секретар на ООН и пр. наболели теми. Покрай тях на заден план остава една в дългосрочен план много по-важна за бъдещето на България тема -- финансирането на българската наука. Преди около месец от МОН обявиха колко пари от оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж” ще се използват за наука и в какви области тези пари ще бъдатнасочени . На кратко, 350 милиона лева ще бъдат отделени за изграждането на центрове за “върхови постижения” и центрове по “компетентности”, едните насочени към по-фундаментални изследвания, другите към съвместна работа с бизнеса. Идентифицирани са четири области за целенасочено финансиране: “Мехатроника и чисти технологии”, “Информатика и информационни и комуникационни технологии”, “Индустрия за здравословен живот и био-технологии”, и “Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии” . 

Веднага започнаха спорове и съмнения. Дали парите няма да бъдат откраднати, както често се е случвало преди? Дали въпросните центрове няма да представляват алтернативни научни институции, маргинализиращи вече съществуващите такива? Дали финансирането на зададените приоритетни области няма да бъде за сметка на други области от науката? Доколко може да говорим за фундаментална наука в случая? И други.

Ще си позволя да коментирам само едно от тези съмнения, тъй като то е свързано с централната тема на този текст: в изрази от сорта на “Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии” не се вижда нищо свързано със сериозна научна дейност, като това е просто най-яркият такъв случай от четирите; формулировката на останалите направления също буди съвсем основателни тревоги относно това доколко някаква реална наука ще бъде финансирана чрез тях.

Но най-важното в случая е, че начинът, по който парите от оперативната програма ще бъдат изхарчени, разкрива много за пълното неразбиране в българското общество и особено сред управляващите елити относно:

- същността и целите на науката

 

- връзката между фундаменталната наука и развитието на технологиите

- ролята на науката в обществото и защо тя трябва да се поддържа

- значението на науката (или по-скоро, на пропастта оставена от липсата на такава) за бъдещето развитие на България

Без да има добро разбиране в обществото по тези въпроси, българската наука е обречена на продължаващи непрекъснати скандали за пари, и в крайна сметка на окончателна мъчителна смърт. А с нея ще си заминат и шансовете на държавата да се измъкне от блатото, за което наличието на научна инфрастуктура и работещи на световно ниво учени на територията на страната е необходимо условие.

Защо трябва да се развива наука?

Абсолютно потресаващо е, че всеки път, когато се говори за финансиране на научни изследвания, това се обвързва с развитие на икономиката, връзки с бизнеса и пр. клиширана реторика, ясно демонстрираща, че в съзнанието на хората, от които идват тези изявления, единствената възможна полза от научната дейност е правенето на пари.

Такъв подход общо взето гарантира, че бизнес и икономика няма да се развиват и че пари няма да се направят (за това по-подробно по-долу), но по-важното е, че това виждане напълно обръща естествения ред на нещата и показва пълно неразбиране за заобикалящия ни свят.

В резултат на маргинализацията на научната общност от обществения живот в страната, следните прости истини изглежда са напълно забравени:

Първо, живеем във физически свят, управляван от природни закони, адекватно разбиране за който се дава от науката. Човешката икономика е една съвсем малка подсистема на този физически свят и всичко, което се случва в нея, се подчинява на тези закони. Катастрофална грешка е това да се забравя и да се гледа на света изцяло през призмата на краткосрочните интереси на икономическия растеж и бизнеса.

Второ, науката не е средство за генериране на технологии, които да правят пари. Науката е система от доказали се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят, и ако и да не е винаги перфектна, тя е единствената такава добре работеща система.

Напредъкът в разбирането на физическия свят, в който живеем, е нещото, което позволява технологичното развитие.

Но научният светоглед и мислене са много по-важни от каквито и да било печалби, икономически растеж, и пр. И това би трябвало да е очевидно за всеки. От изключителна важност за едно общество е решенията в него да се взимат информирано и рационално, от гледна точка на дългосрочния общ интерес. На всяко едно ниво, като се започне от отделния индивид и се стигне до държавата като цяло. Ако това не е така, рискът да се взимат погрешни решения с пагубни за бъдещето на обществото последствия нараства неимоверно.

Общество, в което науката и научното мислене отсъстват като фактор, е много по-лесно манипулируемо от външни и вътрешни интереси и рискува самоунищожение чрез серия от безумни решения, взети в условия на нарастваща дерационализация и деинтелектуализация.

Което впрочем описва доста точно станалото в България през последните няколко десетилетия. Научната инфраструктура в страната беше почти напълно унищожена и мнозинството кадърни учени напуснаха страната. Наука на високо ниво се прави само в много ограничен брой области, основно по-теоретични такива, които не изискват пари за скъпи експерименти, но и там прогнозите за бъдещето са негативни.

Същевременно общественото пространство се доминира в политиката от демагози, преследващи основно лично облагоденстване, и с много съмнителни интелектуални качества.

А по теми, засягащи заобикалящия ни физически свят, основно от псевдонаука и шарлатания: хомеопатия и всевъзможни други “алтернативни' медицини, астрология, мистицизъм, врачки, екстрасенси, уфолози, религиозни лица, и какво ли още не маршируват безпрепятствано по електронните и печатните медии.

Авторът прекарва по-голямата част от времето си извън страната, но редовно следи ставащото в нея по интернет и е наблюдавал с ужас не един и два пъти как в иначе сериозни публицистични предавания по телевизията се канят астролози с цел предричане на бъдещето и как в националния ефир се проповядват абсолютно анти-научни измишльотини по всевъзможни теми.

Това са белези на тотална дерационализация на обществото. Тук даже не говорим за бедни хора без образование, отиващи на врачка; става дума за формално високообразовани журналисти и медийни лица, които изглежда наистина вярват в тези неща.

Не е никак чудно, че едно такова общество е податливо на манипулация от политически демагози и външни влияния, и че е затънало по такъв начин в резултат.
За автора е очевидна връзката между липсата на подкрепа за науката в България, тясно свързаната с това липса на критична маса работещи учени в природните дисциплини (независимо от иначе огромния брой хора с научни титли), и дерационализацията на обществото, а оттам и много от останалите му проблеми.

Дали би било по-различно ако в страната имаше такава критична маса?

Има основателни причини да се мисли така.

В момента в България се затваря една плетеница от няколко порочни кръга.

Ако в страната имаше функционираща на световно ниво научна инфраструктура, тясно свързана с университетите и преподаването в тях, това щеше да има следните положителни ефекти:

- Щеше да има достатъчен брой високоуважавани учени от природните науки, които да участват в обществения живот като публични интелектуалци. Тяхното присъствие там може би щеше да елиминира псевдонауката и шарлатанията от медийното пространство.

- Те щяха да служат като модели за следващите поколения, демонстрирайки нагледно, че кариера в науката е опция за тях, и вдъхновявайки децата да се насочат към природоматематическите предмети. Това щеше да изгражда математическа грамотност и научен светоглед в подрастващите, което щеше да повиши драстично нивото на рационалност в обществото като цяло.

- Щеше да има огромен положителен ефект върху преподаването в средното училище -- учебниците шяха да са на високо ниво, учителите щяха да са много по-добре подготвени (тъй като университетските курсове нямаше да са архаични както сега, а на високо съвременно ниво), можеше да има активни и мащабни програми за привличане на талантливи деца към научните изследвания от ранна възраст (както се прави по света) и т.н.

- Всичко това щеше да продуцира много по-високо ниво на научна грамотност и рационалност в обществото, което от своя страна щеше да генерира много по-сериозна подкрепа за науката, затваряйки кръга.

- А наличието на критична маса високообразовани хора в обществото с мислене, фокусирано върху по-възвишени от всекидневното оцеляване теми, може би щеше да блокира една значителна част от безумията, които се вършат в него днес.
Вместо това, в момента наблюдаваме следното:

- В България са останали най-вече първо, сериозни учени на преклонна възраст, остатъци от едно време, които нямат енергия за такива битки; второ, млади учени-идеалисти, борещи се за оцеляване, които не са в достатъчно стабилна и сигурна позиция да ги водят; и трето, псведоучени, далавераджии, и кариеристи, на всякаква възраст, които използват научните си титли и академични позиции за лично облагодетелстване, и за които науката сама по себе си е от второстепенно значение. Не е ясно какъв точно е относителният дял на последната група, но общото впечатление е, че той е доста голям. А от нея да защитава науката в общественото пространство не може да се очаква.

- Унизителното финансово състояние, в което е поставена науката, я оставя без никакъв престиж в очите на обществото. Съответно много малко са децата, които се насочват към природоматематическите дисциплини в училище. Което затваря порочния цикъл -- колкото по-малко науката присъства в съзнанието на обществото, толкова по-малка е подкрепата за нея от страна на това общество.

- Още един порочен цикъл се затваря и от доминацията на шарлатанията в медийното пространство. Ако на хората им се казва всеки ден по телевизията и вестниците как научната медицина не може да им помогне и как еди какъв си “алтернативен” метод за лечение работи по-добре, то не може да се очаква те да се отнасят с доверие и уважение към науката. Което пък отваря още по-голям пазар за шарлатаните.

- Към всичко това се прибавя корупцията в системите на образованието и здравеопазването. Средностатистическият човек има директен контакт с хора с научни титли (кой е истински учен и кой не е за него не е възможно да каже) по две направления -- когато си прати детето или той самият постъпи във ВУЗ, и когато трябва да иде на доктор. ВУЗ-овете са прочути с корупционните си практики, които в много случаи напълно обезсмислят процеса на обучение; масовото изнудване на пациентите за пари в болниците също е добре известно. Естественият резултат от това е да се създаде впечатление у хората, че “науката” е просто още една схема за лично обогатяване на определени хора, към която правилният подход е този на дълбокото недоверие. Това е тих процес, който се разгръща ежедневно под повърхността на обшественото внимание, и на който няма кой да се противопостави.

От по-горното не бива да се подразбира погрешно, че на Запад науката се цени високо от всеки един човек в обществото и че там е някакъв рай за учените. Съвсем не е така. Анти-интелелектуализмът, невежеството и неграмотността са масово явление и там. Но все пак там има значимо ниво на подкрепа за научната инфраструктура от страна на елитите в обществото, които често имат директни връзки с академичните институции. И у нас има такива връзки, но тъй като подкрепа за научните изследвания няма, а интелектуалното ниво на елитите изглежда е много ниско, следствието от тях е още по-дълбокото ерозиране на академичните ценности и корумпирането на университетите и научните институти.

Резултатът от всичко това е, че България се превръща в страна от Третия свят, в която рационалното информирано мислене става все по-голяма рядкост. И почти всеки по-образован се маха от нея колкото се може по-бързо, което ускорява процеса.

И това би трябвало да е насоката, към която да се насочват отговорите на въпроса “Защо трябва да се развива наука?”

На ниво човечеството като цяло, науката трябва да се развива с цел все по-доброто разбиране на заобикалящия ни свят, което е изключително значимо само по себе си, като абстрактно добро, но е също така от критична важност за взимането на информирани решения на глобално и местно ниво.

От чисто практическа гледна точка, фундаменталните научни резултати са необходимо условие за по-нататъшния технологичен напредък.

Разбира се, тези цели биха могли да се осъществяват успешно и само на няколко места по света, а останалите държави да се ползват от резултатите. И такива виждания са изказвани публично от български политици в миналото.

Но има и още една много важна причина, която налага развиването на научните изследвания на местно ниво от всяка една държава, и тя е поддържането на качеството на човешкия материал в нея, чрез взаимовръзките между научните изследвания, образователната система и обществения живот, които изброих по-горе. Липсата на наука на сериозно ниво в една страна е на практика еквивалентна на принадленост на тази страна към Третия свят. Неразбирането на този прост факт от страна на политическия елит и обществото също е ясен признак за такъв статут.

Като трябва дебело да се отбележи, че не е достатъчно да се развиват само няколко приоритетни области с практическо приложение и напълно да се пренебрегва всичко останало. Научната грамотност и светоглед и адекватното разбиране за света, произтичащо от нея, включват един дълъг списък от дисциплини, като много от тях нямат никакви очевидни практически приложения (ключовата дума тук е “очевидно”, за това повече по-долу). Например, не е възможно един човек да разбира света около него без солидна подготовка в областта на еволюционната биология, тъй като няма как човешката същност и поведение да бъдат разбрани извън контекста на човешката еволюционна история.

Съответно не е никак добре в една държава да няма почти никаква еволюционна биология, и никакви публични интелектуалци, които да са експерти в областта. А положението в България е точно такова...

Подходът на МОН и правителството към употребата на средствата по оперативните програми за наука и образование е напълно неадкеватен в този контекст.

Как точно се развива наука?

Дискусията около бедственото положение на българската наука в последните 25 години винаги се е въртяла около липсата на пари. И това е оправдано -- липсата на пари наистина е гигантски проблем, който може да се реши само с наливане на много средства. Но това е само необходимо условие за изграждането на добре функционираща научна инфраструктура. Само по себе си то не е достатъчно, трябва да бъдат изпълнени още редица други изисквания за да се достигне до желаното ниво. За тях не се говори въобще. Което е функция на лошото състояние на науката в България -- поради високоспециализираната природа на научната дейност, това как точно се работи в една продуктивна лаборатория или научен институт често е ясно само на тези, които работят на такова място, и ако такива примери няма много, то не е чудно, че хората по-нагоре в йерархията не разбират как може да се стигне от сегашното положение до едно по-добро бъдещо такова.

Много спорове са се водили относно това дали финансирането трябва да е проектно или институционално, т.е. дали учените да си търсят пари поединично чрез кандидатстване за грантове със специфични проекти, или да им се дават пари директно през институциите, в които работят. В световната практика има примери за успешно приложение и на двата модела, както и на разнообразни смесени системи. Спорът относно това кой точно да се приложи у нас по-скоро отвлича вниманието от по-важния проблем, който е стабилността.

Как протича типичната кариера на учените, работещи в топ институциите на Запад? След взимането на бакалавърска степен, следва записване в докторантска (PhD) програма (в някои държави има задължителна магистърска степен преди това, в много други това не е така), където се получава основния тренинг в това как се извършват експерименти, анализират данни, пишат статии и т.н. (в най-добрите институции и за най-талантливитие студенти този процес започва активно още по-време на бакалавърската степен, а понякога дори и в гимназията).

Този период продължава поне 3 години и обикновено по-малко от 7 (поне това е така в природните науки). Най-често след това се прави т.нар “постдок”, период от няколко години, в които младият учен извършва изследвания, формално с цел допълнителен тренинг, реално с цел да покаже, че може да му се повери управлението на собствена изследователска група. Следващата стъпка е кандидатстването за професорска позиция. Точният статут на тази позиция варира от държава на държава, но важното е, че това е моментът, в който младият учен става независим и започва да търси собствено финансиране за изследванията си.

Масова практика е наелата го академичната институция да му даде сериозна сума пари (понякога достигаща един милион) като стартов пакет, с които да финансира закупуването на оборудване за лабораторията си и първоначалните експерименти и статии, на базата на които да кандидатства за грантове.

Оттук нататък младият професор се конкурира с всички останали лаборатории в областта си за държавно и частно финансиране на изследванията си, наема и тренира постдоци и PhD студенти, публикува статии, патентова изобретения, и т.н., в продължение на няколко десетилетия.
Което е възможно тъй като в системата има стабилност, на всички нива:

- Парите за наука никога не са толкова, колкото на учените би им се искало. Но ги има и ако си на достатъчно високо ниво и имаш добри идеи, може да очакваш да спечелиш достатъчно от тях за да поддържаш лабораторията си в продължение на десетилетия. Знаеш, че поне до някаква степен това зависи от теб, и че не си в пълна степен зависим от капризите на външни фактори, които могат да унищожат това, което си започнал, във всеки един момент.

- Това позволява да се разгърне реална изследователска програма, с дългосрочна визия за резултатите от нея. Т.е. да започнеш дадена линия на изследвния, когато на 30-35 години полагаш основите на лабораторията си, и спокойно да очакваш, че ще можеш да я довършиш десет, двадесет, че и повече години напред в бъдещето.

- Освен това знаеш, че институцията, в която работиш, те подкрепя напълно, тъй като е в нейн интерес ти да успееш, и като престиж, и финансово (чрез грантовете, които печелиш). Няма нужда да се страхуваш от политически интриги (не че ги няма, но те не застрашават самото ти съществуване като учен), явен и скрит саботаж, провал на усилията ти да изградиш лабораторна инфраструктура поради тотално институционално невежество и немарливост, и пр.

- Намираш се в среда на активен обмен на идеи, с много други хора, работещи на също толкова високо ниво като теб, с които се колаборираш активно (често не само в твоята тясна област).

Тази стабилност на благоприятните условия за работа е абсолютно необходимо условие за изграждането на добре функционираща научна инфрактруктура. Тя позволява хората да разгърнат креативността си и да придвижват науката и технологиите напред.

И обратното, ако няма стабилност, съчетана с богата колаборативна интелектуална среда, не могат да се очакват някакви сериозни резултати.

Би трябвало да е ясно на всеки, че такива условия в България в момента няма, и че целта би трябвало да е те да се изградят, и то колкото се може по-бързо.

Нека тогава се запитаме дали средствата по оперативната програма ще бъдат изразходени разумно от тази гледна точка?

Нищо подобно. Говорим за една в действителност доста малка сума -- 350 милиона в продължение на четири години, или по около 80-90 милиона на година. Това е крайно недостатъчно само по себе си. Но нито дума не се чува за мащабна програма за допълнително държавно финансиране на научните изследвания.

Което означава, че след като програмата свърши, науката ще се върне към сегашното си състояние. Т.е. ту има някакви мижави пари за наука, ту няма нищо, а когато такива пари се отпуснат, повечето от тях се крадат по разнообразни креативни схеми, което генерира непрекъснати скандали покрай Фонд Научни Изследвания (ФНИ), които пък от своя страна още повече сриват реномето на науката в очите на обществото.

На мен лично не ми е известно да има някакъв дългосрочен план за използване на парите по оперативните програми за изграждане на гореописаните условия на дългосрочна финансова стабилност, които да позволят да се развива сериозна научна дейност с реални резултати. Няма и никакъв признак, че МОН като цяло разбира как да направи нещо подобно.

Определените приоритетни направления подчертават това особено ясно. Което ме води до следващата болезнена тема:

Фалшивото разграничение между фундаментални и приложни изследвания

Фундаментален аспект на научното мислене и светоглед е несъвместимостта му със сляпата идеология, от всякакъв сорт. За истинския учен всичко подлежи на съмнение, преоценка и преосмисляне, и няма нищо свято, което да се приема безкритично.

Какво обаче стана в България след 1989 г.? Сменихме една идеология, по същество секуларна религия, чиито постулати не подлежат на съмнение, с друга такава, с обратен знак (комунизъм с пазарен фундаментализъм). В която поне официално се уповаваме също толкова безпрекословно.

И едната, и другата идеология са нанесли огромни поражения на науката в България. Преди 1989 г. това е ставало на ниво повишения -- абсолютно пагубно за културата и практиката в една научна институция е да се нарушават нормалните меритократични критерии за кариерно израстване, което е било масова практика тогава по партийна линия, и което е една от основните причини за огромния брой псевдоучени и шарлатани и тежката корумпираност на българските академични институции и до днес.

Но каквото е оцеляло от онези години, пазарният фундаментализъм е на път да доразруши, чрез изкривяването на разбирането за това каква е целта на научните изследвания и налагането на идеята, че ако от нещо не могат да се правят пари, от него няма смисъл. Обясних по-горе защо това е пагубно за науката като цяло, тук ще поясня защо това разбиране обрича на провал дори и обявената си цел -- правенето на пари.

Разграничението между приложни и фундаментални изследвания е почти изцяло изкуствено. Пълен мит е, че целенасоченето развитие на “приложните” изследвания ускорява генерирането на печеливши изобретения с полза за икономиката, което се демонстрира пределно ясно от историята на науката и технологиите. Ако говорим за минимални повърхностни напредъци, тогава може и да го броим за истина. Но ако става дума за наистина сериозна работа, това схващане е далеч от реалността.

Първо, много често технологиите се тласкат напред от открития в области с наглед нулево практическо приложение, второ, топ-лабораториите по света не мислят за себе си нито като за “фундаментални”, нито като за “приложни”, те си вършат работата, обогатявайки научното познание от една страна и патентовайки каквото имат за патентоване от друга. Ще дам няколко примера, които би трябвало да илюстрират добре за какво говоря.

Първите два са от моята собствена област. Една от най-основните операции в молекулярната биология е т.нар верижна полимеразна реакция (PCR), чрез която даден сегмент от ДНК може да бъде амплифициран. Без PCR както съвременната биология така и съвременната биотехнологична индустрия (на стойност десетки и стотици милиарди всяка година) биха били немислими. PCR бива изобретен в средата на 1980-те, но първоначално в много груба и неудобна за използване версия. Днешните удобни за използване реагенти съществуват благодарение на изолацията на ДНК-полимерази, оцеляващи и работещи на много висока температура (над 70 градуса Целзий).

Въпросните ензими са изолирани от архебактерии, живеещи в хидротермални извори, изучаването на които започва през 1960-те и 1970-те от чисто любопитство относно това какви са тези странни организми, живеещи във вряща вода, в концетрирани киселинни разтвори и пр. условия, наглед несъвместими с живота, без някой въобще да се е замислял какви приложения те биха могли да имат. Но ето че се оказва, че приложения има, и то какви.

Аналогичен е примерът с най-новата революция в генното инженерство -- т.нар CRISPR нуклеази, които позволяват лесното директно редактиране на геномите на почти всички организми (както и много други по-креативни неща). CRISPR е система за молекулярен имунитет срещу вируси, която се среща в разнообразни варианти в бактериите и архебактериите, и която бива открита в началото на миналото десетилетие и изучавана от чисто любопитство в продължение на около десетилетие след това преди да се осъзнае какви всеобхватни приложения тя има. Като е интересно да се отбележи, че ако и това приложение да стана в утвърдени центрове на науката в САЩ (Бъркли, MIT и Харвард), ранните изследвания в областта са концентрирани в Европа , и то не само в големи държави като Франция, Германия и Испания, но и в малка и незначителна такава, много подобна на България, като Литва.

Третият пример е може би най-успешната откъм приложна продукция институция в историята, развойното звено на американската телекомуникационна компания AT&T, Bell Labs. Списъкът с изобретения излезли от там, без които животът ни днес би бил немислим, е много дълъг: лазерът, транзисторът, клетъчните телефони, комуникационните сателити, соларните панели, операционната система UNIX, езикът за програмиране C, и още много други. Но освен всичко това Bell Labs генерира и осем Нобелови награди, някои от тях за чисто фундаментални открития, като например космическия микровълнов фон, както и множество фундаментални приноси в математиката и теоретичните комптърни науки.

Тайната на успеха на Bell Labs се крие именно в интеграцията на фундаменталните и приложните изследвания и в стабилните условия за работа, осигурени на учените там . До началото на 1980-те, AT&T се радва на монопол над телекомуникационните услуги в САЩ, което се е равнявало на ефективен скрит данък върху населението, тъй като цените на тези услуги са били по-високи отколкото са щели да бъдат ако е имало конкуренция. Но това е имало много благотворен ефект върху изследователскта дейност, тъй като, първо, за нея е имало много пари, и второ, липсата на конкуренция е осигурявала стабилност и свобода.

Било е възможно даден учен да се остави да работи в продължение на години върху нещо, без от него да се очакват бързи резултати, което е давало възможност за наистина креативна и задълбочена работа. Сериозен фактор зад цялостния модел е било и наличието на хора начело на цялата операция, които са разбирали как да създадат стабилни и стимулиращи условия за работа и как да интегрират работата на инженерите с тази на теоретиците, и които не са искали бързи резултати, носещи пари на момента. Контрастът между постиженията на Bell Labs от средата на 20-и век и този на съвременната IT индустрия, оперираща в условия на зверска конкуренция, чиито основен продукт са социални мрежи, компютърни игри, видиотяващи мобилни приложения и пр. средства за разсейване и пилеене на времето на хората, би трябвало да е очевиден.

А контрастът между тези примери за това как приложните и фундаменталните изследвания не могат да бъдат разделени едни от други от една страна, и присъствието на “Индустрия за здравословен живот и био-технологии”, и “Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии” в списъка с приоритетни области по оперативната програма, и на “Развитие на върхови и пазарно-ориентирани научни изследвания” като специфична нейна цел от друга, оставям без коментар.

Затварящият се прозорец за спасяването на българската наука

Още един трагичен аспект на цялата ситуация е, че има реален риск да се получи следното: парите по операционната програма ще се раздадат на проекти по зададените приоритетни насоки; дори и нищо да не се открадне (което е съмнително), изгледите реална наука или научна инфраструктура да бъдат изградени като резултат от цялото това мероприятие не са особено обнадеждаващи, поради изложените дотук причини. Оперативната програма ще свърши един ден и тогава ще се върнем на досегашното положение -- крайно несигурно държавно финансиране през ФНИ. И пак ще започнат протести за пари, и съвсем основателно.

Само че обществото тогава може да зададе следния въпрос: “Нали ви се дадоха пари по оперативните програми, какво направихте с тях и защо да ви даваме още?”. Че първо, парите по програмата не са кой знае колко, второ, че те не са били изразходвани разумно, и трето, че те може и да са били откраднати, няма да се осъзнава.

И това ще е тежък удар по и без друго много ниското реноме на българската наука.

Която все още може да бъде спасена, но прозорецът от време, в който това може да стане, се затваря бързо.

Добре известно е, че огромното мнозинство млади български учени напускат страната и се отправят по разнообразни дестинации по света. И авторът на този текст е един от тях. Като индиректен резултат на това изтичане на мозъци, българските академични и научни институции са оставени под контрола на хора, чиято мотивация и дейност често се разминават сериозно с дългосрочните интереси на науката в страната.

Научните институции, поради природата на научната работа, са особено уязвими към завземане отвътре от такъв тип хора. Научната дейност изисква пълна отдаденост и концентрация върху работата. Следствие от това е, че ако се води борба за власт между истинските учени, опитващи се да развиват реална наука, от една страна, и кариеристи, далавераджии и политически интриганти, от друга, истинските учени просто нямат шанс. Времето, което те посвещават на научна работа, е време, което техните противници оползотворяват много по-пълноценно във въртене на подли номера и измисляне на разнообразни схеми за завземане на властта в съответната институция. Битката е неравна.

Затова ако няма много силни механизми за изхвърляне на псевдоучените и измамниците от системата, с течение на времето те със сигурност обземат цялата власт.

Факторът, който пази топ-унивеситетите по света от такава съдба, е техният престиж и конкуренцията помежду им. Властта и влиянието, на които се радват ръководещите ги, зависят изцяло от академичната репутация на техните институции. Съответно е невъзможно за един престижен университет на световно ниво да си позволи да наема, да не говорим за повишаване в ръководни длъжности, хора, които не са изцяло отдадени на науката и на изследванията си. А ако в един академичен департамент има само истински учени, те няма как да търпят присъствието на псевдоучени, хора с чисто комерсиално отношение към академичната дейност и откровени мошеници, каквито за съжаление могат да се намерят в изобилие в българските университети, както е видно от непрекъснатите скандали в тях, за които се говори по медиите, и от това, което се разказва в средите на учените, но не винаги стига до медийното пространство.

От друга страна, колкото по-ниско е реномето на една изследователска институция, толкова по-малко има за губене от по-нататъшната загуба на престиж. А и става трудно въобще да се загуби престиж, тъй като от един момент нататък почти никой външен човек не следи с интерес какво става там. И това премахва гореописаните бариери пред превземането отвътре от лъжеучените.

Спасяването на науката в България няма как да не мине през решаването на този проблем -- как университетите и институтите да станат място, в което всеки един човек едновременно има нормални условия за работа и е изцяло фокусиран върху реална научна дейност. Много трудно е това да стане отвътре в рамките на академичната автономия такава каквато тя се разбира в момента, поради гореописаните причини. За съжаление, тази проблем дори не е идентифициран, да не говорим за някаква сериозна публична дискусия по него.

А решаването му е тясно свързано с вторият стълб, върху който една реалистична програма за спасяване на науката в България трябва да се крепи -- обръщането на изтичането на мозъци и връщането на колкото се може повече български учени, работещи извън страната, обратно в нея. Към момента това е трагична загуба на човешки потенциал за държавата, но то е също и огромна възможност. Академичната инфраструктура на България е първоначално градена именно по този начин -- в първите десетилетия на Третата българска държава, хиляди млади българи отиват да учат на Запад, връщат се и прилагат усвоените там практики на местна почва. В момента също има хиляди български учени извън страната, много от тях работещи на най-високо ниво и в топ-институции, и това е безценен ресурс, който трябва да се използва. Далеч не всички от тях са напуснали България завинаги и си спомнят за нея само с отвращение, точно обратното, много от тях биха искали да се върнат и да развиват висококласна научна дейност в родината си. Но за всеки един от тях поотделно това е невъзможно.

Ето как протича мисловният процес на един такъв учен когато започне да разсъждава по темата:

- Той започва да мисли как да изгради условия за продуктивна работа на местна почва, и естествено първото нещо, за което се сеща, са парите. Говорим за сериозни суми -- в научната област на автора на този текст (която е сред най-скъпите) за да се поддържа една лаборатория в конкурентноспособно състояние са необходими между половин и един милион долара/евро на година (в България те биха били малко по-малко поради по-ниските заплати, но не много по-малко понеже разходите за реагенти са еднакви навсякъде, тъй като често има само един производител в целия свят). Пари естествено нито има, нито има никаква гаранция, че ще ги има в дългосрочното бъдеще. Оперативните програми ще дойдат и ще заминат, а след това? Какво става през 2030 г.? Но нека да предположим, че въпросният учен е световна звезда в областта си и не би имал проблем да спечели пари от чужина. Проблемите пред него обаче едва сега започват.

- Сумите, цитирани по-горе, са само за неговата си лаборатория. Но във всеки един сериозен научен институт по света има сериозно количество много скъпо и жизненоважно за работата оборудване, което е общо за всички лаборатории в него, и с него често боравят специализирани лаборанти, с дългогодишен опит. Липсата на такова оборудване и на квалифицираните хора, които да работят с него, прави много изследвания невъзможни. Набавянето му обикновено не е по силите на един човек, да не говорим за намирането на кадри на високо ниво, които да го поддържат.

- Следващото нещо, за което българският учен в чужбина с намерение да се връща трябва да мисли, е членовете на лабораторията си. За да е конкурентноспособен на световно ниво, на него му трябват амбицирани и много талантливи докторанти и постдокторанти, които да са готови да работят по 12-14 часа на ден, седем дни в седмицата, и то около дузина от тях. И тогава той се сеща за скорошните новини, че в Софийския университет се приемат студенти и с тройки, и че даже и тогава местата не могат да се запълнят, че някъде към половината оценки на матурите по математика са двойки и това при смешно лесни тестове и занижени критерии за оценяване. И на него не му е ясно откъде точно ще дойдат тези студенти.

- Но да речем, че малка група такива студенти, които да не са забягнали на Запад, може да се намери по някакъв начин. Само че за да е конкурентен, човек има нужда и от активен обмен на идеи. За което е нужна активна интелектуална среда около него -- откритията, които се публикуват в момента, са направени обикновено поне година по-рано и ако човек разчита само на прочетеното от научните списания, той е обречен винаги да изостава. Обменът на идеи лице в лице между хората, много преди тяхната публикация, е от изключително значение за развитието на науката (именно това е причината концентрациите на научни институти около MIT и Харвард в Бостън и около Станфорд, Бъркли и UCSF в Калифорния да са водещите центрове на световната наука и технологично развитие). С кого да осъществява такъв обмен хипотетичният български учен ако се върне в България сам? Да, в България все още има отделни учени на високо ниво, но като цяло те са много малко.

- И не само това. Въпросният български учен се е наслушал, а ако е прекарал известно време в България, и нагледал, на истории за подли номера, политически игрички, и даже активен и пасивен саботаж на работата на тези, които искат да правят наука от страна на онези, които основно ламтят за власт и влияние. Нещо, с което той не би искал да си губи времето, а и знае, че е обречен да загуби една такава битка. Той също така знае, че ще бъде нарочен за унищожение от момента, в който стъпи на българска почва, тъй като в действителност почти никой в новия му институт/университет няма да го иска там. Излишната конкуренция не е добре дошла никому.

Осъзнавайки всичко това, българският учен, затъжил се по родината си, въздъхва дълбоко, изтиква тези мисли обратно в дълбините на съзнанието си, и се връща към конкретната си работа в някое далечно кътче на света.

Единственият начин, по който връщането на учените в България може да се осъществи, е чрез мащабна държавна програма с такава цел, с десетилетна продължителност и достатъчно достоверни гаранции за нейното продължение в дългосрочен план, подкрепена със съответното финансиране. Това ще позволи връщането на множество учени от една област наведнъж, които да се подкрепят един друг, и което ще елиминира много от проблемите, изложени по-горе.

Съвсем не става дума за колосални суми -- заделянето на поне един процент от БВП за научни изследвания и два, за предпочитане три, за науката като цяло би осигурило необходимото за работа на световно ниво финансиране на няколко хиляди лаборатории от разнообразни области, плюс още сериозен брой чисто теоретични изследователи (в които дисциплини и потенциалът на първо време е най-голям, тъй като там традициите са най-запазени). Това е разход, който поради изброените дотук причини, влиза в графата на тези, които една държава не може да си позволи да не направи. Разход, който бледнее пред парите, прахосани посредством взевъзможните безобразия, които се вършат в страната, и който ако се прави, би могъл да намали количеството на тези безобразия в дългосрочен план. И който в крайна сметка в един момент в средносрочното и дългосрочно бъдеще може и да започне да генерира лелеяните пазарно-ориентирани изобретения.

Но отново -- има ли някакъв признак, че покрай парите от оперативнате програми се планира нещо такова? Не, нищо подобно не се забелязва.

А времето постепенно изтича. Учените на млада и средна възраст на Запад създават семейства и се устройват там, и от един момент нататък връщането им става невъзможно.

И това вече е наистина загубен човешки потенциал. А и не е ясно докога България ще може да праща завършващи гимназисти в елитни западни университети, които да получават тренинг там и да могат евентуално след това да се върнат, тъй като средното образование в страната продължава да върви стремглаво надолу. Може би винаги ще има отделни елитни училища в столицата и още няколко големи града, но ако тенденциите в момента се запазят, в крайна сметка и тяхното ниво може да се срине до неприемливо ниски стойности.

Времевият прозорец за спасяването на българската наука се затваря. Но вместо да обърне сериозно внимание на това, държавата е идентифицирала като свой приоритет новите “технологии” в креативните и рекреативните индустрии...

Aвторът е завършил Масачузетския Технологичен Институт (MIT) през 2008, а през 2014 получава докторската си степен от Калифорнийския Технологичен Институт (Caltech); научната му работа се фокусира върху изучаването на механизмите на регулацията на генната експресия и тяхната еволюция чрез методите на функционалната геномика.

"

http://www.mediapool.bg/vremeto-za-spasyavaneto-na-balgarskata-nauka-izticha-news255308.html

Редактирано Октомври 18, 2016 от kall

[Р. Теодосиев]

Тъкмо и аз смятах да споделя статията. 

Времето изтича и може би само трябва да цитирам част от статията:

Но има и още една много важна причина, която налага развиването на научните изследвания на местно ниво от всяка една държава, и тя е поддържането на качеството на човешкия материал в нея, чрез взаимовръзките между научните изследвания, образователната система и обществения живот, които изброих по-горе. Липсата на наука на сериозно ниво в една страна е на практика еквивалентна на принадленост на тази страна към Третия свят. Неразбирането на този прост факт от страна на политическия елит и обществото също е ясен признак за такъв статут.

[П. Теодосиев]

Който не е чел този материал от проф. Николай К. Витанов от 91 брой на БГ Наука да го направи - http://nauka.bg/2016/91/Chernite-Hroniki-na-Vitanov.pdf

Много е важно ние да разберем, че хората правят науката, а тези центрове както и София Тех Парка ще си седят празни и ще изглеждат лъскави, но наука там няма да се прави. Имаме вече научни институти, защо не се инвестира в хората, младите, които искат да се занимават с наука в България, да им се даде апаратурата и нормална заплата, а не по-ниска от докторантска стипендия.

[ISTORIK]

Ако България спре да развива науката си, ще стане част от Третия свят.

http://archive.ec/2BtYU

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/10/18/2846576_mneniia_daily_-_bez_nauka_kum_tretiia_sviat/?p=0#addcomment