Защо едни от първите ръкописни български истории са създадени от монаси?

[Б. Киров]

Цитираните данни за грамотност на българското население са от „Българска книга: енциклопедия”, съст. Ани Гергова, Пенсофт, 2004

В текста се казва 3.3 процента, обаче по „ретроспективни данни от 1880”, а всъщност тези „ретроспективни данни” са от първото преброяване в Княжество България, чието население по това време е 2 007 919 души. При второто преброяване от 1887, след Съединението, населението вече е 3 154 375 души, заедно с това на Източна Румелия; тогава са фиксирани като грамотни 10.71 процента от мъжете и 14.5 процента от жените (включително и деца над 7 години); ако се вземат данните от тази година без децата са съответно 17 процента за мъжете и малко над 4 процента за жените. Последното ясно показва, че сред жените преди Освобождението неграмотността е била много по-голяма, а след това новата българска държава е работела здраво, за да намали тези разлики между мъже и жени.

И пак си остава открит въпросът – в преброяването от 1880 г. вероятно не са влезли десетките хиляди българи емигранти в чужбина, сред които процентът на грамотността е бил по-висок; също така, не са влезли повече от 1 млн. българи от Източна Румелия.

Според мен, този процент на грамотност – 3.3 от 1880 г. в Княжество България – е занижен и не съвсем коректно отразен в първото преброяване в Княжеството, имайки предвид, че почти във всяко българско село и градче е имало училища, издържани от селските или градски общини. Иначе ми е трудно да си обясня почти четирикратното увеличение на грамотни мъже и жени само за 7 години, дори и с мерките предприети от новата българската държава. Но ако някой има по-точни статистики за първото преброяване, нека ги цитира.

 

Данните за населението са взети от тук:

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Редактирано Август 30, 2016 от Б. Киров

[vorfax]

И все пак, някакси, нека се върнем към темата, а не неща, които не я касаят. Очевидно, потвърдено беше, на грамотността в България се залага едва в края на 19-ти век. Това няма нищо общо с първите ръкописи на българската история, освен че намеква онова, което написах - грамотността по времето, когато монасите са били почти единствените грамотни хора в България, е дивергирала към нула.

Преди 49 минути, Б. Киров said:

Според мен, този процент на грамотност – 3.3 от 1880 г. в Княжество България – е занижен и не съвсем коректно отразен в първото преброяване в Княжеството, имайки предвид, че почти във всяко българско село и градче е имало училища, издържани от селските или градски общини. Иначе ми е трудно да си обясня почти четирикратното увеличение на грамотни мъже и жени само за 7 години, дори и с мерките предприети от новата българската държава.

Защо грамотността от 3% ти се струва занижена? Какъв е аргумента? Странно е и че посочваш увеличаването на едно почти нищо 4 пъти като голямо чудо, като споменаваш в същото изречение, че има извънредните държавни мерки за целта.

Аз пък мисля, че тези 3% са силно завишени. А наличието на килийни училища само по себе си не е доказателство за нищо, освен че се учи писмо и четмо. Защо така смятам? Защото, както наскоро четох, хората учели (да не се бърка с "научили") буквичките по 4 години, защото ходят да се учат, после работят и като се върнат следващата година се оказва, че нищо не им е останало в кратуните. Критерият за грамотност също не е ясен, но едва ли е отразявал високи граматични познания или богат набор от думи. Т.е. понятията "грамотност" тогава и днес са несъпоставими. Трудно може да се посочи случай, в който умението да се пише влиза в употреба. А когато има нужда да се напише документ никой не би се осмелил със своята свещена неграмотност да извърши този грях. Ходи се при учения човек - даскала, даже ако е в друго село. А какво се е учило в килийните училища може да видим в "Под игото", където ги учат, че кирилицата била изнамерена от Св. Кирил и Методий. Нито знаят, че се ползва два пъти "свети", нито, че Методий нищо не е изнамерил.

 

[nik1]

Може би трябва да включим и самообучението при част от българите (като научаване на някакво четене и писмо в къщи, научаване от ментора, от чорбаджията и т.н.)

ПС

Джендо Стоянов не е ходил на училище, но може да чете не само български по онова време, а и османски (интересен за мен е въпросът с османския му, не толкова за българския).. После пък става писател/публицист и журналист.

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 37 минути, vorfax said:

И все пак, някакси, нека се върнем към темата, а не неща, които не я касаят. Очевидно, потвърдено беше, на грамотността в България се залага едва в края на 19-ти век. Това няма нищо общо с първите ръкописи на българската история, освен че намеква онова, което написах - грамотността по времето, когато монасите са били почти единствените грамотни хора в България, е дивергирала към нула.

Защо грамотността от 3% ти се струва занижена? Какъв е аргумента? Странно е и че посочваш увеличаването на едно почти нищо 4 пъти като голямо чудо, като споменаваш в същото изречение, че има извънредните държавни мерки за целта.

Аз пък мисля, че тези 3% са силно завишени. А наличието на килийни училища само по себе си не е доказателство за нищо, освен че се учи писмо и четмо. Защо така смятам? Защото, както наскоро четох, хората учели (да не се бърка с "научили") буквичките по 4 години, защото ходят да се учат, после работят и като се върнат следващата година се оказва, че нищо не им е останало в кратуните. Критерият за грамотност също не е ясен, но едва ли е отразявал високи граматични познания или богат набор от думи. Т.е. понятията "грамотност" тогава и днес са несъпоставими. Трудно може да се посочи случай, в който умението да се пише влиза в употреба. А когато има нужда да се напише документ никой не би се осмелил със своята свещена неграмотност да извърши този грях. Ходи се при учения човек - даскала, даже ако е в друго село. А какво се е учило в килийните училища може да видим в "Под игото", където ги учат, че кирилицата била изнамерена от Св. Кирил и Методий. Нито знаят, че се ползва два пъти "свети", нито, че Методий нищо не е изнамерил.

 

Имало е килийни, а след 1835 и т.н. взаимни училища, (още по-късно и класни) в които се са се учили повече предмети , но да, доколкото разбирам идеята е била българите не бъдат безписмени, а не грамотни в класическия (сегашен или на този в началото на 20 век) смисъл.

Във взаимните училища се е учило 2 години, дори не 4 години, както е в по-късните т.н. класни училища.

Цитирай

Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. )

 

По-скоро виждам, че има разминавания в вижданията и критериите /методиките за оценяване на това, което се нарича грамотност..

 

 

 

 

 

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[Евристей]

1 hour ago, vorfax said:

 

Защо грамотността от 3% ти се струва занижена? Какъв е аргумента? Странно е и че посочваш увеличаването на едно почти нищо 4 пъти като голямо чудо, като споменаваш в същото изречение, че има извънредните държавни мерки за целта.

Аз пък мисля, че тези 3% са силно завишени.

 

Нали ставаше въпрос за Грамотност ? Лесно е 3% от населението е 60 000 души. Толкова ли според теб са тези които са грамотни ? Само в Елена за Даскалоливницата, Юрдан Ненов пише, че броят на учениците е надминавал 500 души ! През първите десетилетия на XIX век ! http://history.elena.bg/daskalolivnitzata.htm    Северна България има 647 български училища, в които се учат 25 523 момчета и 5 169 момичета. В Мизия, Тракия и Македония има общо около 1500 училища, от които 50 класни с два, три и повече класа.   Колкото и на ниско ниво да са повечето от тях, все са научили " възпитаниците" да си напишат името...А колко са тези, които преди това са учили по килийни и манастири ? Елински ? В Солун, Атина, Роберт Колеж в Истанбул ? Само в Русия над 300 души завършват висше и средно образование, много повече са в Западна и Централна Европа ? Нещо тия 60 000 няма да стигнат ми се струва

[vorfax]

Преди 2 часа, Евристей said:

Нали ставаше въпрос за Грамотност ? Лесно е 3% от населението е 60 000 души. Толкова ли според теб са тези които са грамотни ? Само в Елена за Даскалоливницата, Юрдан Ненов пише, че броят на учениците е надминавал 500 души ! През първите десетилетия на XIX век ! http://history.elena.bg/daskalolivnitzata.htm    Северна България има 647 български училища, в които се учат 25 523 момчета и 5 169 момичета. В Мизия, Тракия и Македония има общо около 1500 училища, от които 50 класни с два, три и повече класа.   Колкото и на ниско ниво да са повечето от тях, все са научили " възпитаниците" да си напишат името...А колко са тези, които преди това са учили по килийни и манастири ? Елински ? В Солун, Атина, Роберт Колеж в Истанбул ? Само в Русия над 300 души завършват висше и средно образование, много повече са в Западна и Централна Европа ? Нещо тия 60 000 няма да стигнат ми се струва

Продължаваш да разсъждаваш по тема, която не е поставена тук. Бъркаш вековете.

On 26.08.2016 г. at 14:32, Р. Теодосиев said:

... „История славянобългорская“ от 1762 г.  на Паисий Хилендарски, Анонимната зографска история в препис от 1785 г. и „История во кратце о болгарском народе словенском“ от 1792 г. на Спиридон Йеросимонах.

 

[Евристей]

On ‎26‎.‎8‎.‎2016‎ г. at 23:58, vorfax said:

Към 1878 година едва 3% от населението на България е грамотно.

За това идеше реч.

Цитирай

Защо грамотността от 3% ти се струва занижена? Какъв е аргумента?

И продължението..

[nik1]

С данните и методиките за оценяване за грамотността има обърквания; 1500 училища за цяла България през 1878 година изглежда голямо число..

ПС

В цяла Русия има около 1500 училища през 1850 година, като еднокласните (това са църковните училища) са три-четвърти от тях..

стр 150

https://books.google.bg/books?id=7MKADAAAQBAJ&pg=PA151&lpg=PA151&dq=Zemstvo+schools+number+about+1878&source=bl&ots=vsuZVEDZq7&sig=VNR4JNnDQT1NRaAmlnwucucPeBQ&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiyz62vmenOAhXJRhQKHeSEAfEQ6AEIOzAD#v=onepage&q=Zemstvo schools number about 1878&f=false

Редактирано Август 30, 2016 от nik1

[vorfax]

Ако в нач. на 19 век е имало 1500 училища за 2 млн. население, а през 2010 г. е имало 2500 училища за 7,4 млн. население, това означава, че време оно е имало двойно повече училища на калпак население. Изглежда е имало какво да доказваме на Европа и света (:

ПП: Големия брой училища може да се обясни с минималните изисквания една сграда да се превърне в училище, както и необходимия персонал към нея за да функционира. На практика може ли един единствен учител да преподава изброените "граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение"?

Редактирано Август 30, 2016 от vorfax
емотиконска подмяна

[vorfax]

Преди 1 час, Евристей said:

За това идеше реч.

И продължението..

Въпросът е бил реторичен. Мислех, че се подразбира, след като започвам мнението си с това:

Преди 5 часа, vorfax said:

И все пак, някакси, нека се върнем към темата, а не неща, които не я касаят. Очевидно, потвърдено беше, на грамотността в България се залага едва в края на 19-ти век. Това няма нищо общо с първите ръкописи на българската история, освен че намеква онова, което написах - грамотността по времето, когато монасите са били почти единствените грамотни хора в България, е дивергирала към нула.

[Frujin Assen]

Преди 1 час, vorfax said:

 

ПП: Големия брой училища може да се обясни с минималните изисквания една сграда да се превърне в училище, както и необходимия персонал към нея за да функционира. На практика може ли един единствен учител да преподава изброените "граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение"?

Да, може.

[nik1]

Преди 22 часа, nik1 said:

Не става дума за комплекси ("аз" и "комплекси" е последното в този форум, аз съм най-големия "разбивач", по-голям дори от теб, защото имам повече спорове в тази насока, с моя приятел КГ125 сме спорили години по такива тези, с години), а за коригиране на това мнение в интерес на истината..

По мнението, че народът през средновековието и османлъка е неук и неграмотен, няма никакъв спор мисля..

След реформите на танзимата, българите строят училища.. Та какво друго да правят с тази народопсихология и история на подтиснати и дискриминирани исторически, и на нещастни и нехаресващи се хора. Гледаме да се развиваме, да се променяме към по-добро..Все гледаме на Запад, гледаме  да догонваме най-добрите, да заимстваме нещо от тях (та сме и правили разни  експерименти - като комунизма). 

Показателно в тази връзка е че в периодът 1878-1908 повече от половината от бюджета ни отива за училища и военни (чел съм го, не си го измислям)

ПС

Гледаме да се образоваме, дори и заради това че тук трудът не е ценност, ("учи за да не работиш"), поради което качеството няма голямо значение, и поради тази ни народопсихологична и културна особеност - на преден план излиза количеството 

Трудът за българина не е ценност (и това е ясно от изследванията на ценностите, цитирал съм такива във форума), За тази особеност, както за всяка друга си има причини -у нас по времето на осмалъка и след него, с труд не се е ставало богат (особено при българите), а с връзки и протекции..

По времето на осмаслъка нещата са още по-брутални.. Ако си гледал 250 овце, то 150 от тях  е трябвало  да харижеш на османския бирник или на кърджалиите,та по добре е било да си натискаш парцалите и да не вдигаш глава, ако нямаш протекциите на двора.. Досещам се в тази връзка и за високите нива на завист при българите - завист към успелите и богатите, и отрицателните нагласи към авторитета . Мнозинството българи смятаме че "авторитетът не е хубаво нещо" вижте изследванията на WVS- т.е гледаме да се снишаваме, от една страна, от друга страна смятаме авторитетите за негодници и/или изедници. 

 

 

 

PS

"Трудолюбие" или "работливост"?

Отношението към труда, и отношението към почивката (или по-точно към прекарването на свободното време според желанията си) са различни нагласи, и между двете нагласи няма причинно-следствена връзка.

Българите не поставят труда високо в ценностите си (т.е те не са "трудолюбиви"), но също така не поставят почивката високо в ценностите си (не са "мързеливи").  

За последната ценност и нагласа:
Почивката и мързелуването са подлагани на остракизъм и отхвърляне. Важно е да се спомене според мен и следното във връзка с отношението ни към свободното време: ние сме тревожна култура, нещастни сме (българите сме на предпредпоследно място в света по индекса за щастие, т.е ние сме една от най-нещастните нации), не сме особено щастливи и в семействата си , и поради това не ценим времето отделяно за семействата си..(в много от случаите пък си тровим взаимно живота)

По илюстратривно казано: българите повече мразим почивката, отколкото недолюбваме труда, и резултат е че работим повече, отколкото нациите при които се преферира почивката (за това ни виждат като "трудолюбиви", всъщност в английския няма различни думи за "трудолюбиви" и "работливи")

 В тази връзка: при американците например нагласите са "обърнати" - те ценят високо както труда, така и почивката и свободното си време (и времето прекарвано със семействата си), но пък според изследванията за това колко време работят - те работят по-малко от нас (ние сме по работливи от тях, но не сме по-трудолюбиви)

 

фигура 5.3 илюстрира горното, (вижте и фигура 5.1):

http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

 

 

[К.ГЕРБОВ]

Колко грамотен трябва да бъде човек, че да напише една, макар и кратка история на цял един народ? Не е ли имало в предишните векове в България и други грамотни монаси, които дори не са си правили труда да запишат ставащото по време на техния живот?

 

Паисий не е живял в обикновен манастир, а на Атон. В така наречената монашеска република той е имал на разположение не една, а много библиотеки, които е ползвал. Би могло да се предполага, че от ръкописите и книгите в тях, и от беседи с монасите, е разбрал, че някои народи имат написана своята история.

 

Несъмнено обаче най-голям подтик да напише българската история Паисий е получил, след като се е запознал с руския превод на историята на Мавро Орбини, отпечатан през 1722 г. Сам обяснява:

 

„Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко — едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал… От този Маврубир и от много други истории събрах за много време същественото, поразпространих и съставих тази историйка. При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно.”

 

Българската история, публикувана в руския превод на Орбини, не е чак толкова малка - съставлява 47 страници. Паисий е имал основа, която е можел да допълни. Не искам да омаловажавам труда му. Неговата история е основата, българите да поискат да възродят отново държавата си. Не случайно 1762 г. се приема за начална на Българското възраждане. Но си мисля, че написаното от Орбини е дало вдъхновение (а и увереност) на Паисий да напише История славянобългарска. Имал е една стабилна насока.

[vorfax]

On 30.08.2016 г. at 11:11, nik1 said:

... Ако си гледал 250 овце, то 150 от тях  е трябвало  да харижеш на османския бирник или на кърджалиите...

Не се ли спомена в тази тема (не мога да го открия, където се говореше, че глад е нямало), че максимум са се вземали 20%?

В крайна сметка тези 3% от които тръгва Следосвобожденска България никой не обори, като изключим, че на някой им се сторили малко, което не е аргумент, защото на мен ми се сториха прекалено много.

А темата наистина не е за 19-ти век, а за 18-ти. По простата причина, че данни трудно би могло да се съберат за тогава, аз дадох за първия период, за който има данни. Остават неаргументирани всички опити да се потвърди кипенето на интелектуална дейност по българските земи по времето на Паисий. Нещо повече, условията на иго са против това. По това време други народи са вдигали катедрали, а ние сме вкопавали църкви в земята.

[nik1]

Преди 33 минути, vorfax said:

Не се ли спомена в тази тема (не мога да го открия, където се говореше, че глад е нямало), че максимум са се вземали 20%?

В крайна сметка тези 3% от които тръгва Следосвобожденска България никой не обори, като изключим, че на някой им се сторили малко, което не е аргумент, защото на мен ми се сториха прекалено много.

А темата наистина не е за 19-ти век, а за 18-ти. По простата причина, че данни трудно би могло да се съберат за тогава, аз дадох за първия период, за който има данни. Остават неаргументирани всички опити да се потвърди кипенето на интелектуална дейност по българските земи по времето на Паисий. Нещо повече, условията на иго са против това. По това време други народи са вдигали катедрали, а ние сме вкопавали църкви в земята.

На книга е  почти така:  десятък(общ данък за раята) и джизие ( харач- поголовен  данък за немюсюлманите), плюс извънредни данъци (авариз регистрите за извънредните данъци) но при липса на контрол и защита над раята и не само христистиянската (в 16 -17 век централната власт  запада -империята е в криза ) се е стигало до ограбване и произвол. В 17 век "културата"  на събиране на данъците се е изпортила (малко или повече)  в такава  насока.

Да не забравяме и кърждалиите (Голяма част от Тракия до началото на  19 век  е обезлюдена и е била гора по това време)

Ето един цитат от съобщение ( на КГ125)

 

Цитирай

 

В мътилката на 17 век множество български селища изчезват, а българските семейства на много места намалавят с от 30% до 100%, т.е. изчезват съвсем.

 

Дори султанът издава заповеди на местните кадии да вървят да издирват раята и да я връщат в населените места, само че това се оказва неизпълнима задача.

 

Ето откъс на един ферман, илюстриращ тежката криза от 17 век:

“Раята изчезва отпреди 10-20, а някои и отпреди 30-40 години. Раята от тимарите отиде във вакъфите, а раята от вакъфите – в тимарите, в градовете и селата на султанските хасове.”

(Ферман от 1640 г.)

 

Ето и причината, изречена от един прозорлив и справедлив турчин, каквито впрочем винаги е имало немалко:

 

„Как може раята да търпи такова насилие, как народът може да понася такава неправда?! ... Такова насилие и притеснение, каквито търпят горките селяни, не е имало в нито една страна на света, в нито една държава! ..... Някои села се разбягват, тъй като жителите им не могат да понесат гнета на насилниците. Не остават нито имената на селата, нито следа от тях.”

(Кучи бей Гюмюрджински, османски политически писател от 17 век)

 

(цитатите са по „Българската народност през 17 век”, проф.Елена Грозданова)

 

 

 

Не че раята изчезва , просто се мести и бяга от произвола..

Редактирано Август 31, 2016 от nik1

[insighting]

Преди 4 часа, К.ГЕРБОВ said:

Колко грамотен трябва да бъде човек, че да напише една, макар и кратка история на цял един народ?

Ето я историята съвсем накратко, отпечатана на ученическа тетрадка. При желание тя може да бъде дописана и продължението да се помести от вътрешната страна на втората корица.

[dora]

On 29/08/2016 at 17:58, Евристей said:

Така, така, Но вкарай и ограничител - "ранното средновековие", иначе не става, защото геният на един Данте Алигиери 1265-1321г. вече влиза/нагазва в същинското средновековие и не е създаден в манастир, нито този на Франческо Петрарка или Джовани Бокачо ! Те са се създали и развили  също в  средновековието. А пионери в така наречената "манастирска цивилизация/култура/" са айришите , считани до приемането им в  християнството за примитивен и жесток народ. В разглежданата тема , времево , Европа отдавна е излязла от "интелектуалният продукт" създаден в манастирите.

Струва ми се, че вие по-скоро визирате литературата. Светска литература е имало винаги. Аз обаче имам предвид книжнината, интелектуалния продукт в по-широкия смисъл. Вижте напр. генезиса на университетите ("studia generalia") от катедралните и монашески училища в Западна Европа; или ролята на манастирите за развитието на медицината (напр. Хилдегард фoн Бинген); запазването и изучаването на класическите текстове (Аритотел); превода на текстове - философски, медицински, правни; ранното развитие на астрономията (Бийд, чиято Хистория Еклесиастика* , между другото  е чудесен пример за основополагащ исторически труд, написан в манастир - в духа на темата); схоластиката (Анселм, Пиер Абелар и т.н.). "Сума Теологика" на Анселм е фундаментален текст в европейската философска традиция; доказателството му за съществуване на Бог - възхитително, изящно упражнение по логика.

И така нататък

С което искам да кажа, че в това книжнина да се появява точно в манастирите няма нищо чудно или несвойствено. С векове там всъщност й е било мястото. Не само защото св. Бенедикт постановява, че монасите трябва задължително поне два часа на ден да се занимават с четене и писане (без средновековните манастирски скрипториуми основните текстове на класическата гръцка философия, върху които ляга пък Ренесансът, вероятно изобщо нямаше да бъдат запазени).

------

* http://www.bl.uk/collection-items/bedes-ecclesiastical-history

-------

И понеже споменах Хилдегард фон Бинген, ето и малко звук:

 

Редактирано Август 31, 2016 от dora

[dora]

1 hour ago, dora said:

"Сума Теологика" на Анселм е фундаментален текст в европейската философска традиция; доказателството му за съществуване на Бог - възхитително, изящно упражнение по логика.

p.s. осемстотин и кусур години по-късно по пътя на математиката Гьодел стига до същото заключение като Анселм

 

[Евристей]

Преди 14 часа, dora said:

Струва ми се, че вие по-скоро визирате литературата. Светска литература е имало винаги. Аз обаче имам предвид книжнината, интелектуалния продукт в по-широкия смисъл. Вижте напр. генезиса на университетите ("studia generalia") от катедралните и монашески училища в Западна Европа; или ролята на манастирите за развитието на медицината (напр. Хилдегард фoн Бинген); запазването и изучаването на класическите текстове (Аритотел); превода на текстове - философски, медицински, правни; ранното развитие на астрономията (Бийд, чиято Хистория Еклесиастика* , между другото  е чудесен пример за основополагащ исторически труд, написан в манастир - в духа на темата); схоластиката (Анселм, Пиер Абелар и т.н.). "Сума Теологика" на Анселм е фундаментален текст в европейската философска традиция; доказателството му за съществуване на Бог - възхитително, изящно упражнение по логика.

И така нататък

С което искам да кажа, че в това книжнина да се появява точно в манастирите няма нищо чудно или несвойствено. С векове там всъщност й е било мястото. Не само защото св. Бенедикт постановява, че монасите трябва задължително поне два часа на ден да се занимават с четене и писане (без средновековните манастирски скрипториуми основните текстове на класическата гръцка философия, върху които ляга пък Ренесансът, вероятно изобщо нямаше да бъдат запазени).------

 

 

 

Уважаема @dora, визирам не само литературата, а ЦЯЛОТО образование, което започва да се откъсва/отделя от юрисдикцията на манастирите. Затова вметнах, че трябва да се начертае времева рамка. Хилдегард фoн Бинген е живяла през ....XII  век ! Тогава безспорно манастирът е бастион на знанието, но, в разглежданата тема визираме период - XVIII век  и то в българското етническо землище ! Тогава в Европа гъмжи от университети отдавана откъснали се от "покровителството" на манастирите. и тръгнали по трънливия път на светското образование. Да вземем например Айзък Нютон, който получава образованието си първоначално в Грантъм ....кралското училище, не в манастир ! След това и в Кембрийдж.   Сега, духовенството (най-вече висшето и средното) като цяло до XVII век продължава да е най-образованото съсловие (класа), но висшето образование е поело своят си път и то е далеч от манастирите.  Разбира се в нашата си реалия, където самостоятелният път на държавно развитие е "замразен"  в краят на XIV век, манастирите ще са тези, които ще запазят "рехавото пламъче" на знанието, след, което от там ще тръгне факлата на прогреса. Но времево нещата не съответстват с тези в Европа, че и в Русия. Една аналогия - след Освобождението, учредителното събрание в Търново приема конституция по....белгийски модел ! Тоест не започваме от там където сме спрели : XIV век, прескачаме абсолютизма и просветеният такъв , а направо скок в конституционната монархия.

[dora]

Здравейте отново, Евристей

Никой не отрича различните обстоятелства. Моят акцент е върху общото - ролята на манастирите, книжнината, произвеждана в религиозните институции.

Тезата ми е, че това, че книжнина се произвежда от точно от монаси, точно в контекста на манастирите,  и това  - само по себе си -  е напълно в реда на нещата.

Вероятно се питате защо настоявам на това. Причината е, че в голяма степен в съзнанието на съвременния човек битува схващането, че ренесансът и просвещението са се появили някак от само себе си и се случват в пълна опозиция на предхождащата ги средновековна парадигма,  с което съставляват своеобразна революция срещу "мрачното средновековие".

Само че това не е вярно, защото процесът е еволюционен. Това някак си често се пропуска.

Без основата на средновековната схоластика и манастирите, без знанието, пазено, произвеждано и натупвано с векове точно в манастирите, точно от дълбоко религиозни хора, нито европейската цивилизация щеше да е това, което е (и от която ние да заимстваме впоследствие, както и давате пример с белгийския модел на конституцията), нито която и да било от следващите фази от европейското развитие щеше да се състои. Ако искате, дори погледнете един Макс Вебер: без протестантството, без протестанската етика, сегашният развит свят нямаше да е себе си. И вероятно нямаше да е развит (ако ми позволите да лансирам подобна малко крайна теза).

Ролята на християнството и църквата (колкото и парадоксално да звучи това на съвременния човек това) за произвеждането на този "интелектуален продукт", за които говоря, не бива да се пренебрегва. Защото всъщност знанието не изчезва, само за няколко века парадигмата на знанието просто се сменя; идейно и институционално. Това не значи, че в средновековието знание не се произвежда - произвежда се и то още как. Само че то се разполага в друга парадигма. Която обаче не е по-малко способна от която и да било друга да произвежда блестящи, будни умове, за каквито бяха посочени примери.

Затова и не е чудно, че и в българския случай подобни блестящи, будни умове, ще се появят точно в контекста на манастирите.

Или, ако желаете, нека зададем въпроса обратно. Защо да е чудно, че първите ръкописни български истории се създават от монаси. Защо да не е от монаси? Това би ни казало за нагласите ни към миналото много повече. Тези нагласи ми се ще да поставим малко под въпрос. Например за да видим, че начинът ни на мислене днес продължава да е толкова силно повлиян от Просвещението, че няколко века по-късно продължаваме да разполагаме представите си за миналото в историчски необективните дихотомии на "преди" и "след".

Редактирано Септември 1, 2016 от dora

[К.ГЕРБОВ]

Цитирай

Основните произведения, на чиято база ще се аргументирам, са „История славянобългорская“ от 1762 г.  на Паисий Хилендарски, Анонимната зографска история в препис от 1785 г. и „История во кратце о болгарском народе словенском“ от 1792 г. на Спиридон Йеросимонах. Общото между тях е, че са писани в един период – втората половина на XVIII век, и че авторите им са монаси. Дали това е съвпадение или има обективни предпоставки?

Общото и при трите съчинения е, че авторите им са били монаси на Атон и вероятно са се познавали. Според Васил Златарски там е „изгряла зората на Българското възраждане”.

Това е извадка от предговора към „История во кратце о болгарском народе славенском”, отпечатана под редакцията на В. Н. Златарски през 1900 г.

[resavsky]

Блазуис Клайнер също е монах пък макар и францискански.

[КГ125]

On 30.08.2016 г. at 11:11, nik1 said:

 1/ моя приятел КГ125

2/ Гледаме да се развиваме, да се променяме към по-добро..Все гледаме на Запад, гледаме  да догонваме най-добрите, да заимстваме нещо от тях (та сме и правили разни  експерименти - като комунизма). 

3/ Гледаме да се образоваме, дори и заради това че тук трудът не е ценност, ("учи за да не работиш"), . 

 

 

 

1/ it is an honour ) 

2/ гледаме и на Изток  - това е естествен процес на търсене на мястото на младите нации; 

3/ това не е възрожденска и след възрожденска теза - това е от социализЪма. 

 

[КГ125]

пп Чудна тема, впрочем:) Отваря чудесни врати в няколко посоки

[nik1]

Преди 14 минути, КГ125 said:

това е от социализЪма. 

 

Ц-ц-ц-ц, нъц.. Де да беше.. Вижте  какво е отношението към труда при литовци, латвийци, естонци..чехи, пък и ..грузинци..

Няма такова нещо като "социалистически" ценности.. СоциализЪмЪт може да засили някои нагласи, но не може да създаде нови..