Защо едни от първите ръкописни български истории са създадени от монаси?

[templar1307]

Абе, хора, какво се пънете толкова, ами като са напр. 3% какъв е проблемът? А, ако са 66% ще сме много горди нали? Простотия българска както винаги. Аз лично предпочитам 3% интелектуалци пред 66% псевдоинтелигенция, за вас незнам! 

Да се твърди, че българинът е бил масово грамотен през 19 в. е просто смешно.

[Galahad]

Причините са:

1. Образованост - монасите са можели да пишат. Поради липсата на собствена държава и ограничения достъп до държавния апарат е имало доста ограничен брой чиновници, които са другата голяма грамотна група. Показателно е, че най-старата история за която има сведения, макар и на Волжка България е била притежание на къдията, т.е. съдията Йа'куб ибн Ну'ман.

2. Свободно време - монасите са разполагали с повече свободно време, което им позволявало да имат интелектуални занимания.

3. Приемственост - манастирите и черквите със своите библиотеки осигурявали запазването и копирането на вече готовите текстове, докато при частните лица всичко е зависело от интересите на наследниците на автора. Между началото на 19в. и Освобождението има няколко леториса писани от светски лица, но те са в един екземпляр, което ще рече, че загубата на оригинала е водел до изчезване и на самото съчинение. В някои случаи обаче е имало тъй да се каже семейни традиции при воденето на летописа, като напр.  поп Йовчо от Трявна, сина му поп Никола и внук му Йонко Попниколов.

[Frujin Assen]

На другия ден аз стигнах в моето село, гдето щях да бъда учител. Беше неделен ден и сред селото отпред чорбаджийската къща играеше хоро. Млад, тридесят годишен момък, с фес и със зелен чембер (кърпа), превързан на главата, сиви колчаклии потури, с широк ален пояс, със силяхлък на кръста си и сирмена паласка отзадя му, свиреше с гайда сред хорото и скачаше в същото време. Гайдата му беше от ония рядкости, които само малцина са в състояние да притежават. Ручилото й, което ревеше като мечка, беше дълго като същински кавал; а около пискуна висяха много пискюли, в краищата на които имаше множество пъстри муниста от всякаква боя и големи орлови нокти, за украшение. Тоалетът му се допълняше още от една харбия, втикната на пояса му, с жълт ремик вързана на края, и капсулия пищовче с червена дръжка. На въпрос от моя страна, кой е негова милост, свещеникът и няколко още селяни, от по-първа ръка хора, с гордост отговориха: "Нашият селски учител" - т. е. моят предшественик.

- Еспидепсан човек беше той, но не иска да остане за дълго време в селото ни - прибави един от присъствующите селски първенци не без съжаление.

- Освен даскаллъка той ни помагаше и в много други работи - допълни други един селянин. - Нощно време обикаляше из село със стражата; като не можеше да се намери кехаята, изпълняваше длъжността му; по време на вършитба, когато жените биваха заняти, месеше хляб, подквасваше млякото и пр. Няма да забравим неговото добро.

- Много ще да го търсим ние - прибави трети един селянин.

- Аз се надявам, че и новият ни даскал няма да падне от него по-долу - потвърди святиня му, като ме гледаше в очите що ще кажа в отговор на думите му.

 

Имаше и още един случай, но не ми се рови, където някакъв грамотен чел на другите вестник редовно. Много често се споменавала думата Германия и Захари Стоянов решил да се бъзикне с него и го питал какво е "Германия". Образования пич малко се замислил и обяснил, че са хора германи-разбойници.