За нагласите на българите към труда

[nik1]

Масата селяни са селски пролетариат, които никога няма да имат шанса бъдат станат средна класа, за която маса трудът си остава антиценност , мъка за изкарване на насъщния..  (Ако сте чели  нещо от "аграгна икономика"- разпокъсаните им нивици, правят стопанствата им излючително неустойчиви)

Да цитирам ли шопски поговорки от едно време, или какво пише Ат. Буров за селяните и тяхното "трудолюбие"?Знаете ли че почивните дни, религиозните празници, на селяните по онова време са стотици?

Средната класа не се измерва с наличие на имоти, храна на масата, и стандарт на живот (то по твите разбирания вероятно всички кубинци или южнокрейци са средна класа, но това е нелепо), а с качествени параметри:

-Парите се въртят и правят пари  (предприемачество);

-други хора работят за човека;(той работи, но и други работят за него)

-независмост

-

ПС

В темата "Ще ни имали след сто години нас Българите" с Киров отделихме дни по тази материя и цитирахме какво ли не като изследвания, ама вие мълчахте като насрани задници и п..тки... Сега ви е лесно да се правите на велики и знаещи (лесно е, защото нищо не знаете и нищо не разбирате , а това е така защото не четете, А не четете, защотото сте мързеливи селски задници, които освен да си правите правите "душевни чекии" във форума, за нищо друго не ставате)

 

 

 

[самотния вълк]

Всичко това е интересно, но какво общо има с темата?

[Skubi]

Преди 52 минути, самотния вълк said:

Всичко това е интересно, но какво общо има с темата?

Нищо. Но отлично се вижда, че грамотността и интелигенцията са две различни неща. Може някой да е умен и да има библиотека от дипломи, но си остава примитивен ахмак. А други даже и основно да нее завършил да е много по-интелигентен.....Ето за тези вторите се е старал Паисий да осигури възможност за напредък....

[самотния вълк]

Преди 27 минути, Skubi said:

Нищо. Но отлично се вижда, че грамотността и интелигенцията са две различни неща. Може някой да е умен и да има библиотека от дипломи, но си остава примитивен ахмак. А други даже и основно да нее завършил да е много по-интелигентен.....Ето за тези вторите се е старал Паисий да осигури възможност за напредък....

Безспорно!

Има един лаф - учено, ама просто.

По селата съм общувал с хора от по-стари поколения, които и основно нямат, но бяха изключително интелигентни.

Преди 1 час, nik1 said:

Да цитирам ли шопски поговорки от едно време, или какво пише Ат. Буров за селяните и тяхното "трудолюбие"?Знаете ли че почивните дни, религиозните празници, на селяните по онова време са стотици?

Знам какво казва Буров в разговорите си Памклиев, но нещата не са точно така. Може и да има стотици празници, но това не значи, че не се върши никаква работа. Животните нямат почивен ден. Може да е празник, но кравата трябва да се издои, да се нахрани. Селянинът може и да спазва празника и да не ходи на работа на полето, но у дома си има достатъчно ангажименти около животните, които отнемат поне четири часа дневно.

И, ако се върнем към първоначалната тема, ами такива са, защото през 18ти век монасите са единствените образовани българи. Или са огромен процент от грамотните. Това, по мое мнение е свързано и с темата за българската литература.

[kall]

Само ще го оставя това тук:

"Защо не искам да спасявам българското село

Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване.

Обаче на кого му пука? Не и на мен.

 

Забелязал съм, че особено жителите на големите градове и хората, които нямат никакъв досег с провинцията извън ходенето на вилата, имат особено романтичен поглед върху живота на село. В техните представи той е като изваден от разказ на Йовков: китни малки селца насред дивно красива природа, където щастливи селяни с пот на челото се трудят от сутрин до вечер, за да произведат насъщния за нас гражданите, хранят се с чисти продукти и живеят по 100 години, като през това време успяват да възпитат многобройната си челяд в здрав морал, трудолюбие и честност.

Може би именно поради усърдно преподаваната в училище българска литература от края на 19 и началото на 20 век, в която изобилстват подобни идилични картинки, много от хората са убедени, че българското село е пазител на най-добрите традиции на народа ни, че селските хора са солта на земята, пазители на моралните устои и че без техния труд сме обречени хем на гладна смърт, хем на разпад като нация. Е, тия хора, дето го мислят това няма как да са по-далече от истината.

В момента живея в малка община, а и работата ми далеч по-често отколкото ми се иска ме запраща в други, също така малки, че даже и по-малки общини и ме среща с хората, които живеят там, с начина им на живот, с манталитета и мисленето им, с бита и икономиката на българското село. И аз отдавна съм видял, че от гореописаната мила картинка само дивната природа е останала в наши дни и то не навсякъде. Българското село е изтъкано единствено и само от мизерия и просто няма как да е иначе.

Хората в селото живеят в 19 век

Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа. Но продължават да копаят, защото така са свикнали и са убедени, че “България ши са упрай” само ако всички “гражданя” хванат мотиката и сторят същото, въпреки, че е видно самите те колко са се “управили”. Хората в селото са болни, защото мисленето им за тяхното здраве е не от 19, а от 9 век. Масово на село започват деня си с буркан домашно вино и пушат арда качак, мазната, препържена и солена храна се смята за най-добра, всички блъскат до изнемога непродуктивния си труд без да ги е еня за здравето им. На 45 години започват да вземат първите лекарства срещу сърдечносъдови заболявания, на 55 са вече стари, а на шейсет – едва кретащи развалини. Хората в селото са неуки, необразовани и прости защото образованието им е от 19 век – училища няма поради щото не може да има училище с 5 ученика във всяка паланка, а затвореното селско общество ражда социални аномалии, толерира ниската култура, агресивността и невъзприемчивостта към новото.

Затова младите масово бягат от село

И бягството им е по съвсем разбираеми прични – искат да работят, а в селото няма какво, искат да учат, а в селото няма къде, искат да имат достъп до качствена здравна помощ, a големи болници и квалифицирани лекари има, нормално, само в големите градове, където те могат да помагат на най-много хора. Интелигентните, активните и амбициозните хора отиват там, където са университетите, библиотеките, театрите, интернет, където е икономическият живот, възможностите за развитие, големият пазар – и всичко това просто не може да съществува на село, а само там, където има големи струпвания от хора – в града.

Затова селата обезлюдяват – хората не искат да живеят в тях

Това не бива да плаши никого – селото просто не е нужно да съществува. В белите държави конкурентноспособна фермерската продукция не се произвежда от белчо и сивушка, а от високотехнологични комбайни, а който не иска да се гъчка в панелки живее в къща в предградията и работи в центъра. Няма как да върнем развитието на страната си назад (макар някои политици яко да опитват) – икономиката и обществото се развиват и вместо да се вайкаме за изгубеното романтични минало, нека го оставим в книгите, където му е мястото и да се поогледаме за практическото, реално настояще. Пък тогава току виж и на бъдещето си сме хвърлили едно око.

"

[Thorn]

Вижте, въпросът е елементарен:

      В домодерната епоха  урожайността на селскостопанското производство е недостатъчна. Следователно,  то може да се развива само по екстензивен начин. Ако искаш повече продукция - обработвай повече площ. С времето (почти) всички годни за обработване площи започват да се обработват.

     Същевременно тогавашните селскостопански технологии изискват неимоверно количество ръчен труд. Следователно за всички тези площи, включително онези в дън-гори тилилейски трябва голямо количество работна ръка. Която и консумира основната част от реколтата.

     Същевременно тогавашните транспортни технологии изпитват затруднения както при превоза на работниците, така и на продукта. Следователно за тогавашните условия е изгодно всякаква транспортна дейност да бъде ограничена максимално. Работниците следва да живеят близо до местоработата, консумацията да става близо до производството.

 

  При това положение, простата икономическа логика ДИКТУВА съществуването на максимален брой села - условно казано - един вид лагери на селскостопански работници.

 

 

САМО ЧЕ,

 

От тогава всичко това е променено и сега икономиката диктува изчезването им. Естествен процес и няма какво да жалим за тях. Животът в градовете е много по-добър.

 

 

 

[vorfax]

Някой има ли статистика какви пари се хвърлят за лотария в България спрямо други европейски държави?

[самотния вълк]

Преди 4 часа, kall said:

Само ще го оставя това тук:

"Защо не искам да спасявам българското село

Често се чуват гласове от общественици, политици, граждани: “Едикакво си трябва да направим, за да спасим българското село!“. И наистина, населението на селата у нас непрекъснато намалява, жителите им мигрират към градовете, всяка година по няколко села изчезват от картата на страната поради обезлюдяване.

Обаче на кого му пука? Не и на мен.

 

Забелязал съм, че особено жителите на големите градове и хората, които нямат никакъв досег с провинцията извън ходенето на вилата, имат особено романтичен поглед върху живота на село. В техните представи той е като изваден от разказ на Йовков: китни малки селца насред дивно красива природа, където щастливи селяни с пот на челото се трудят от сутрин до вечер, за да произведат насъщния за нас гражданите, хранят се с чисти продукти и живеят по 100 години, като през това време успяват да възпитат многобройната си челяд в здрав морал, трудолюбие и честност.

Може би именно поради усърдно преподаваната в училище българска литература от края на 19 и началото на 20 век, в която изобилстват подобни идилични картинки, много от хората са убедени, че българското село е пазител на най-добрите традиции на народа ни, че селските хора са солта на земята, пазители на моралните устои и че без техния труд сме обречени хем на гладна смърт, хем на разпад като нация. Е, тия хора, дето го мислят това няма как да са по-далече от истината.

В момента живея в малка община, а и работата ми далеч по-често отколкото ми се иска ме запраща в други, също така малки, че даже и по-малки общини и ме среща с хората, които живеят там, с начина им на живот, с манталитета и мисленето им, с бита и икономиката на българското село. И аз отдавна съм видял, че от гореописаната мила картинка само дивната природа е останала в наши дни и то не навсякъде. Българското село е изтъкано единствено и само от мизерия и просто няма как да е иначе.

Хората в селото живеят в 19 век

Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа. Но продължават да копаят, защото така са свикнали и са убедени, че “България ши са упрай” само ако всички “гражданя” хванат мотиката и сторят същото, въпреки, че е видно самите те колко са се “управили”. Хората в селото са болни, защото мисленето им за тяхното здраве е не от 19, а от 9 век. Масово на село започват деня си с буркан домашно вино и пушат арда качак, мазната, препържена и солена храна се смята за най-добра, всички блъскат до изнемога непродуктивния си труд без да ги е еня за здравето им. На 45 години започват да вземат първите лекарства срещу сърдечносъдови заболявания, на 55 са вече стари, а на шейсет – едва кретащи развалини. Хората в селото са неуки, необразовани и прости защото образованието им е от 19 век – училища няма поради щото не може да има училище с 5 ученика във всяка паланка, а затвореното селско общество ражда социални аномалии, толерира ниската култура, агресивността и невъзприемчивостта към новото.

Затова младите масово бягат от село

И бягството им е по съвсем разбираеми прични – искат да работят, а в селото няма какво, искат да учат, а в селото няма къде, искат да имат достъп до качствена здравна помощ, a големи болници и квалифицирани лекари има, нормално, само в големите градове, където те могат да помагат на най-много хора. Интелигентните, активните и амбициозните хора отиват там, където са университетите, библиотеките, театрите, интернет, където е икономическият живот, възможностите за развитие, големият пазар – и всичко това просто не може да съществува на село, а само там, където има големи струпвания от хора – в града.

Затова селата обезлюдяват – хората не искат да живеят в тях

Това не бива да плаши никого – селото просто не е нужно да съществува. В белите държави конкурентноспособна фермерската продукция не се произвежда от белчо и сивушка, а от високотехнологични комбайни, а който не иска да се гъчка в панелки живее в къща в предградията и работи в центъра. Няма как да върнем развитието на страната си назад (макар някои политици яко да опитват) – икономиката и обществото се развиват и вместо да се вайкаме за изгубеното романтични минало, нека го оставим в книгите, където му е мястото и да се поогледаме за практическото, реално настояще. Пък тогава току виж и на бъдещето си сме хвърлили едно око.

"

Само да попитам кой е виновен за това положение? Хората или политиката на държавата, която тотално е абдикирала от селото?

Само за информация, някъде четох статистика, че около 70% от стопанствата във Великобритания са т.н. хоби-ферми, които произвеждат около половината от селскостопанската продукция. Това са стопанства, при които поне един от съпрузите ходи на работа, а фермата подпомага бюджета. У нас такова нещо няма. Т.е. има, но се поддържат с инат и упорство, без никаква печалба за собствениците.

 

[kall]

Преди 2 часа, самотния вълк said:

Само да попитам кой е виновен за това положение? Хората или политиката на държавата, която тотално е абдикирала от селото?

Само за информация, някъде четох статистика, че около 70% от стопанствата във Великобритания са т.н. хоби-ферми, които произвеждат около половината от селскостопанската продукция. Това са стопанства, при които поне един от съпрузите ходи на работа, а фермата подпомага бюджета. У нас такова нещо няма. Т.е. има, но се поддържат с инат и упорство, без никаква печалба за собствениците.

 

Не съм напълно съгласен с всичко в статията, просто я оставих като "храна за размисъл" за хората. Има доста верни моменти, например проблемът с изолираността на селската среда, малкото на брой неселение и произтичащите последствия. А иначе основната идея на статията е именно, че проблемите на селото не са работа на държавата. Ако хората там са достатъчно предприемчиви и организирани, ще намерят начин селото да оцелее и да се развива въпреки всичко.

[vvarbanov]

Може да се каже, че българите пазят традициите по отношение на труда.Има стара поговорка "За лудо работи, за лудо не стой".

Повечето работодатели все още я спазват стриктно като плащат малко или въобще не дават заплата.

 От какво зависят нагласите на българите към труда?Защо някои народи имат по добра икономика и работят повече?Защо Източна и Западна Германия имаха коренно различна икономика, а един народ имаше различно отношение към труда?

Добре че е историята с нейните прекрасни примери.Тя дава недвусмислен отговор на тия въпроси.

[kall]

Още нещо за размисъл. Понеже се споменава, че изчезването на селата е естествен процес- измирането на хора при епидемия също е естествен процес. Трябва ли да му се противопоставяме, след като е естествен? Просто чуденка:-) Ха дано сега се получи дискусия, щото темата е интересна...

[laplandetza]

Аз също съм живял и разговарял с доста хора родени преди 1927г, както и с хора родени преди балканските войни. Изгледан съм с помощ от подобни хора, един от тях роден 1905 . 

Всички уважаваха труда, но както всяко нещо с него не бива да се прекалява, по тоя повод дядо ми казваще приказката / От работа няма да станеш ни по богат, ни по здрав, ни по умен, но по болен ,със сигурност. Тези всички възрастни хора от обкръжението бяха комунисти или със социалистически убеждения. От там и разбирането за колективен и осмислен , труд.

Земеделие не се прави на дребни парчета, не се прави  разделно, това което е сега не е ефективно, не беше добро и онова в <зрелия> соц по други причини.

Както се развиват нещата , скоро земеделската работа ще стане съвсем научно/технологична , <на нивата> отива в историята.

[laplandetza]

Преди 2 часа, kall said:

Още нещо за размисъл. Понеже се споменава, че изчезването на селата е естествен процес- измирането на хора при епидемия също е естествен процес. Трябва ли да му се противопоставяме, след като е естествен? Просто чуденка:-) Ха дано сега се получи дискусия, щото темата е интересна...

 

Ако разбираш в селата да живеят хора обвързани в аграрната промишл. , то много от умиращите сега села никога няма да се съживят, ще има едно уедряване в презаселването, ще се заличат много малки села и такива в неизгодно положение спрямо бъдещата ситуация.

Защо да се противопоставяме , какво ще постигнем, дали ще е добре за населението на Бг.

[Frujin Assen]

Ами какво ще постигнеш? Ами елементарно. В момента в България се развива латифундистко земеделие от латиноамерикански тип, когато един чорбаджия разполага със земята на няколко села. Съответно той наема на работа при себе си малцина. Останалите следва или да умрат от глад или да се преселят в града. Резултата-села вече няма. Живота в градът е такъв, че хората имат малко деца (за разлика от селото) и са по изнежени (за разлика от селяните). В един момент пристигат едни бежанци, които са мюсюлмани и искрено ненавиждат местните неверници, смесват се с братята роми които традиционно имат висока раждаемост... След един век историка Асан Яшаров от държавния университе на Нуристан пише есе "Културното наследство на кяфирите от Нуристан".

Картинката се повтаря в цяла Нова Арабия (бивша Европа).

[laplandetza]

Преди 4 минути, Frujin Assen said:

Ами какво ще постигнеш? Ами елементарно. В момента в България се развива латифундистко земеделие от латиноамерикански тип, когато един чорбаджия разполага със земята на няколко села. Съответно той наема на работа при себе си малцина. Останалите следва или да умрат от глад или да се преселят в града. Резултата-села вече няма. Живота в градът е такъв, че хората имат малко деца (за разлика от селото) и са по изнежени (за разлика от селяните). В един момент пристигат едни бежанци, които са мюсюлмани и искрено ненавиждат местните неверници, смесват се с братята роми които традиционно имат висока раждаемост... След един век историка Асан Яшаров от държавния университе на Нуристан пише есе "Културното наследство на кяфирите от Нуристан".

Картинката се повтаря в цяла Нова Арабия (бивша Европа).

Глупости. Има смесване на население. Ще се отрази и на елита, но няма да има араби или дори ислямът е под въпрос.

[Skubi]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Ами какво ще постигнеш? Ами елементарно. В момента в България се развива латифундистко земеделие от латиноамерикански тип, когато един чорбаджия разполага със земята на няколко села. Съответно той наема на работа при себе си малцина. Останалите следва или да умрат от глад или да се преселят в града. Резултата-села вече няма. Живота в градът е такъв, че хората имат малко деца (за разлика от селото) и са по изнежени (за разлика от селяните). В един момент пристигат едни бежанци, които са мюсюлмани и искрено ненавиждат местните неверници, смесват се с братята роми които традиционно имат висока раждаемост... След един век историка Асан Яшаров от държавния университе на Нуристан пише есе "Културното наследство на кяфирите от Нуристан".

Картинката се повтаря в цяла Нова Арабия (бивша Европа).

Подзаглавие:

Македонци, траки, даки, римляни, славяни, българи, племена населяващи балкана в миналото......

[insighting]

On 4.09.2016 г. at 1:52, kall said:

А иначе основната идея на статията е именно, че проблемите на селото не са работа на държавата. Ако хората там са достатъчно предприемчиви и организирани, ще намерят начин селото да оцелее и да се развива въпреки всичко.

Моделът е познат като 'Затворено еволюционно стопанство без държавна намеса', където липсва пространствена мобилност на работната сила.

[ISTORIK]

Има редица предимства и недостатъци на живота в голям град. В големия град, а още повече - в мегаполисите - има много повече работни места, но - и по-висока безработица. Транспортът е добре развит, но задръстванията, мръсният въздух, шумът и возенето в претъпкани автобуси са неизбежни. По-голяма е и престъпността. Ярките светлини, икономическото развитие, по-големите възможности за лечение и забавления, големите градски библиотеки, добрите детски градини, гимназии и университети, бързият интернет, възможностите за спортуване, добрият баланс между работа и свободнно време... привличат все повече хора, което води до затруднения с намирането на жилище. Модерните градове са свързани с целия свят и въпреки това много от техните жители се чувстват изолирани (например - седейки пред компютъра). 

Урбанизацията в световен план се засилва, малките села стават все по-малки, а накрая се обезлюдяват съвсем. Убива ги липсата на деца в тях. Единственият начин за оцеляване на селата е няколко близки села да се обединят и да формират градче. Или пък - по-голямо село. В момента съотношението градско към селско население у нас е 73% срещу 27%. Населението от големите градове мигрира в столицата, населението малките градчета се мести в големите градове. Селското население отива в малките градчета. Така - постепенно - селското население се мести в градовете.А оттам - и в столицата. Не е чудно, че селското население носи своя селски манталитет в града, а гражданите усещат това. 

В световен мащаб големите градове се превръщат в мегаполиси. Токио има 38 000 000 д. население. Много от мегаполисите имат по-голямо население от редица европейски и извъневропейски държави. Най-големите мегаполиси са: Токио-Йокохама, Джакарта (31 млн. д.), Делхи, Сеул-Инчеон, Манила, Мумбай, Карачи, Шанхай (23 млн.д.), Ню Йорк (21 млн. д.), Сао Пауло, Пекин, Мексико сити, Гуанджоу-Фошан, Осака-Кобе-Киото, Москва, Дака, Кайро, Банкок, Лос Анджелис, Колката, Буенос Айрес, Техеран, Истанбул (13 млн д.), Лагос, Шенжен, Рио де Жанейро, Киншаса, Тианджин, лима, Париж (11 млн д.), Ченгду, Лахор, Лондон... и така нататък. 

Наистина селското стопанство вече не е това, което е било преди век-два. Вече има компютърно управляеми системи за интелигентно земеделие, големи земеделски стопанства, големи ферми... Никой не си играе на дребно с една крава, едно прасе, две кози или две овци и три кокошки. Селското стопанство отдавна не е обгрижане на кокошарник с 10 птици, а - сериозен бизнес, който изисква сериозен първоначален капитал. Възвращението после е в милиони евро. 

Ето как изглежда мегаполисът Токио... 
 

Редактирано Септември 5, 2016 от ISTORIK

[vorfax]

On 3.09.2016 г. at 18:25, kall said:

Хората в селото са бедни, защото икономиката им е от 19 век. Дядовци и баби нарамили мотики пъплят по малките си градинки и копаят усилено, произвеждайки колкото да не умрат от глад, без да могат да спечелят някакви пари от цялата работа.

Това просто не е вярно. Селата се обезлюдяват, а лозята остават непорязани защото младите бяха привлечени от удобствата на градския живот и ги напуснаха. Урбанизацията такова мамата на селото, а не някаква въображаема неефективност. За каква неефективност говориш, като една баба комшийка само с 10-ина лимона (дървета) си изкарваше повече от пенсията? Как да нямало пари, ти знаеш ли с продадената ракия и вино от лозята колко хиляди лева се правят? Баба ми зимата правеше губери, покрай нея знам как се чепка вълна и се върти вретеното. Ти знаеш ли колко са скъпи? А знаеш ли, че за един ден мога да изям плодове на стойност 50 лв.? Къде са тея богати граждани, които имат 0 цяло и нещо си деца? Къде ще ги сравняваш със семейство от 10 деца, което не разчита на помощи?? Къде ще сравняваш гражданите, които ядат мляко, в което няма мляко и ядат салами, в които няма месо? Гражданина мечтае за ливада и да иде на планина, а да има собствен дом му е мечта. Селянина не ги мечтае, защото си ги прави.

И откъде накъде хвърляте работата на полето или в стопанството в 19-ти век? Да не мислите, че на село ядем доматите с колците? На нивата ходехме само да си вземем зърното и балите слама. Има си комбайни, виждал съм паламарка, но не съм ходил на полето с нея. За кравите има машини за доене, не сме диваци. За животните се купуват смески. За земите се ползва не само оборски тор, но и амониева селитра, откак се помня, което вдига добивите, на и без друго богатата почва. Наскоро стана въпрос, че българските земи са едни от най-богатите в света.

Недейте заблуждава, че едно семейство (а това не значи "бабите и дядовците") не може да си осигури дом, прехрана и пари в изобилие като гледа животни и обработва земи. Това Е средна класа и за разлика от наемниците в градовете предоставя нещо, за което ние изтупаните граждани можем само да си мечтаем - сигурност, че няма да останем без доходи или на пътя.

[Thorn]

Де да се живееше само с "чисто" мляко и домашно произведена храна. А то, кола, компютър, модни дрехи, лекар наблизо и т. н.

[Thorn]

И обвиняваш "урбанизацията", все едно, че това е някакво зло. По-горе ти написах защо  едно време тя е била ограничена. Защото неразвит транспорт не позволява лесно да се закара храна на стотици хиляди и и милиони непроизвеждащи я, а и неразвитите селскостопански технологии (без ГМО, които са основата на всичко което ядем от векове, без торове, без хербициди и пестициди) не оставят кой знае колко излишна храна. 

 

След като в момента НЕ Е НЕОБХОДИМО 90% от населението да се занимава с производство на храна, изчезва и необходимостта от това 90% от населението да живее в селата. Съответно няма смисъл да се влагат огромните средства, които обществото влага за поддържане на огромна и вече ненужна инфраструктура, необходима за да може тези села да са малко от малко пригодни за съвременен начин на живот. 

 

Ерго - ликвидирането на селата е процес, който трябва да се приветства и да се стимулира.

[ISTORIK]

Аз не казвам дали урбанизацията е хубаво или лошо нещо. Давам някои плюсове и минуси на този процес. И казвам, че светът върви натам. 

Малко село -> голямо село -> малък град -> голям град -> столица. Това е пътят към урбанизацията. Единият вариант е миграцията на населението от малките села към по-големи селища. Другият вариант е окрупняване на селата и градовете, присъединяване на села към градовете... 

Не твърдя, че "ликвидирането на селата е процес, който трябва да се приветства и да се стимулира". 

Редактирано Септември 5, 2016 от ISTORIK

[Thorn]

Представи си село Средорек. Условно Средорек, защото истинското такова не го познавам толкова. В планината е, до най-близкия голям град има 40 км. Там живеят около 40-50 души, почти всички пенсионери в няколко махали. Пътят зимата трябва да се чисти, което отнема вероятно повече време и пари отколкото да се удвоят пенсиите на на тези старци. Чат пат трябва да се кърпи, но е естествено, че ще е по остатъчен принцип, т. е. вечно ще е в лошо състояние. И въпреки това, през 10-20 години вероятно ще се прави ремонт за няколскостотин хиляди лева. Водопроводът ще е в отчайващо състояние, платените суми за вода няма да покрият и един процент от сумата за поддръжката му, но това ще е вменено в лиценза на местното ВиК като "социална" функция. Същото и за електроразпределението. Магазин не си оправдава съществуването, хайде пак едни субсидирани програми. За образование не говорим, здравеопазване - и то тъс субсидия и пак недостъпно. 

 

С две думи - ако сметнем сумите, които се харчат за поддръжка на инфраструктура сметнати на глава от населението, за всеки от онези 50 дядовци или баби се харчи много, далеч повече отколкото за живеещите в града. А реалния резултат е пак мизерен.

 

Е какъв е смисълът от съществуване на село Средорек?

[Frujin Assen]

Преди 5 минути, Thorn said:

Представи си село Средорек. Условно Средорек, защото истинското такова не го познавам толкова. В планината е, до най-близкия голям град има 40 км. Там живеят около 40-50 души, почти всички пенсионери в няколко махали. Пътят зимата трябва да се чисти, което отнема вероятно повече време и пари отколкото да се удвоят пенсиите на на тези старци. Чат пат трябва да се кърпи, но е естествено, че ще е по остатъчен принцип, т. е. вечно ще е в лошо състояние. И въпреки това, през 10-20 години вероятно ще се прави ремонт за няколскостотин хиляди лева. Водопроводът ще е в отчайващо състояние, платените суми за вода няма да покрият и един процент от сумата за поддръжката му, но това ще е вменено в лиценза на местното ВиК като "социална" функция. Същото и за електроразпределението. Магазин не си оправдава съществуването, хайде пак едни субсидирани програми. За образование не говорим, здравеопазване - и то тъс субсидия и пак недостъпно. 

 

С две думи - ако сметнем сумите, които се харчат за поддръжка на инфраструктура сметнати на глава от населението, за всеки от онези 50 дядовци или баби се харчи много, далеч повече отколкото за живеещите в града. А реалния резултат е пак мизерен.

 

Е какъв е смисълът от съществуване на село Средорек?

1 Пътят зимата НЕ СЕ чисти. Теоретически трябва, но не го правят. Такива села обикновено зимата остават откъснати от света.

2 Да, пътят се ремонтира рядко, номера е, че и движението е малко, та и ремонт особено не е нужен

3 Водопровода кара на остатъчен принцип

4 Електричеството е ужасно, слаб ток, често се чупи

5 Магазин НЯМА, който иска нещо ходи до градът. Функцията му изпълнява кмета или някой човек който ходи до градът с бус и после продава каквото са поръчали хората (хляб, масло, сол и т.н.). Прочее продава го по скъпо отколкото го е купил в градът.

6 Образование? Ти мислиш да образоваш 70 годишни старци? Естествено за образование не се дава и стотинка

7 Здравеопазване? В градът! От време на време доктор Иванова от градът идва в селото, но никой не и плаща повече за това.

Реално селата се държат заради пенсиите. Пенсията дава възможност на един старец да преживява някак след като вече не може да работи. Измирането на селата е необратимо. В градът се живее по лесно, не по богато ПО ЛЕСНО!

Поради всичко това, следва в това село освен 50 старци да има и 30-50 по млади които да работят земята, да имат доходи и те така.

 

[самотния вълк]

Преди 9 минути, Thorn said:

Е какъв е смисълът от съществуване на село Средорек?

Е, ако продължим с това полухипотетично село...

Щом е в планината, сигурно има условия за отглеждане на малинови насаждения. Или условия да планинско овцевъдство. Ама не се отглеждат нито малини, нито овце, защото няма кой, младите са по градовете. А, те са там, защото не си струва да се блъскат по баирите. Нямат средства да почнат, пък и да почнат няма къде да се реализира продукцията. И тук е ролята на държавата. Да се създаде механизъм, при който да се финансират хората да почнат бизнес. После да има как да си реализират продукцията. Едно семейство ще гледа десет декара малини, друго стотина овце. Има мераклии, но икономическото положение ги отказва. Прекупвачи изкупуват произведеното за жълти стотинки. В момента литър краве мляко се изкупува на 25-30 ст. На магазина е 1,70 лв. Ами хората няма да гледат животни и ще бягат към градовете.

Помня като дете баща ми и дядо ми гледаха животни. Но имаше осигурен фураж и изкупуване. Примерно гледаш 5000 бройлера. Получаваш смеска за тях, след две месеца ги изкупуват и се тегли чертата - толкова пари за пилетата, толкова за фураж, предаваш еди колко си кг и остава да получиш толкова и толкова. И се печелеше от това.

И стига с тези митове за модерно земеделие и огромни ферми. В Западна Европа средния размер на фермите е около 300 декара. У нас дребен арендатор е този, който обработва 2000 декара, а има и със стотици хиляди. И това са все зърнопроизводители. Защото там са парите. Държавата подпомага не на произведена продукция, а на единица площ. Което е пълна идиотщина. Сто хиляди декара за държава като България е безумие.