Американският външен дълг - световен проблем

[Б. Киров]

Тъй като тук дебатът абсолютно се отплесна от темата, поставена от Капитана, бих искал да го върна отново към нея.  Цитирам обобщен текст от руската Уикипедия, но данните са същите и в английския вариант:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Государственный_долг_США

Държавен дълг на САЩ (англ. The United States government debt) — Дълговете на федералното правителство на САЩ пред неговите кредитори.

Към държавния дълг на САЩ не се числят дълговете на отделните щати, корпорации или физически лица. На 1 септември 2016 държавния дълг на САЩ е 19 500 млрд. Долара (19.5 трлн.); около 5 трлн. долара е дългът към други държави (външния дълг!), от които 1.3 и 1,1 съответно към Китай и Япония (близо половината от външния дълг); съотношението между държавен дълг на САЩ и БВП на САЩ е било най-голямо през 1946 г. (след края на ВСВ) – 121,2 процента. Във таблиците по-долу се вижда графиката на това съотношение по години, както и това при републиканци и демократи е бил правен (синьо (д) и червено (р); вижда се също така, че голямо повишение е имало по времето на Роналд Рейгън, когато се наливаха огромни разходи в т.н. „звездни войни”.

Тъй като САЩ имат най-високия възможен кредитен рейтинг ААА (по оценки на Fitch и Moody’s), то съответно плащат малки проценти лихва по своя държавен дълг. Трябва също така да се подчертае, че 70 процента от държавния дълг на САЩ не е външен дълг и е номиниран в американски долари, поради което вероятността от дефолт (фалит) на САЩ практически е равна на 0, нула, зеро.

 

 

 

[insighting]

On 12.09.2016 г. at 19:53, nik1 said:

http://data.worldbank.org/indicator/BN.CAB.XOKA.CD

https://en.wikipedia.org/wiki/Balance_of_payments

http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Balance_of_payment_statistics/bg

http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=MEI_BOP

Обобщено казано, неравновесията в платежния баланс на САЩ са очевидни. Дефицитът се дължи на твърде ниския износ на стоки/услуги и на пасивния баланс на прехвърлянията. Това води до недостиг на девизи. Когато разходът на девизи се повиши, вътрешнонационалното количество пари се съкращава. По този начин обаче в страната се ограничава инфлационната тенденция. 

Постоянно пасивният платежен баланс създава и големи проблеми, защото поради недостатъчните девизи, вносът се заплаща с кредити, върху които се начисляват лихви, а това оказва влияние върху производството. 

Щатският проблем от години е коментиран. За него казват, че е бомба със закъснител. Сътресенията ще засегнат световната търговия и обменните курсове, тъй като нито една страна в света не може безкрайно да задлъжнява. В момента със своя огромен доларов минус САЩ все още може да си позволи този нескромен дефицит от своята стопанска дейност. 

[Galahad]

При проследяване на дълъг период като този в таблицата от 1910г. досега заради инфлационните процеси действително е по-удачно да се гледа някакъв допълнителен критерий, като напр. БВП. На щатската валута не и махат периодично по някоя нула като на нашите левчета, но въпреки това с времето и тя се обезценява и днес трябват повече номинални единици.

Трябва обаче да се отчетат и някои други фактори, като напр. т.нар. "инвестиции" - сиреч работниците работят примерно в Китай, но печалбите на работодателите отиват в САЩ. Предполагам се сещате за немалко наши и чужди вождове, дето си купуват там имоти и пращат чедата си, вместо да ги пратят в завода с чужди инвестиции в тяхната си страна.

Втори е въпросът, че аз имам някои опасения относно този начин на развитие на икономиката, защото има риск страните в които са производствата в един момент да игнорират производителите, тъй като вече имат квалифициран персонал и някакви пари за производство дошли от данъци взети от инвеститорите и работниците им. Ясно е, че китайската стомана и китайските бои за дрехи са боклуци, но когато има голям обучен персонал някои тънкости, за които е достатъчно да се известни на малцина не са чак толкова непреодолими. За някои държави системата е бъгава и те нямат шанс да изместят традиционните икономически фактори, но все пак има и такива, които имат шанс. Донякъде това, че най-важните детайли се произвеждат в страната на инвеститора, а в страната на инвестицията се правят само второстепенните също е някаква гаранция, че старите икономически лидери няма да бъдат изместени. Но все пак ми се струва, че в днешно време гаранциите силно се надценяват.

[Б. Киров]

Някои очевидни неточности и глупости в уводната статия на Кр. Иванджийски:

Цитат: „Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона.” – втората цифра от това изречение е очевидно измислена и нереална, защото само БВП на САЩ и Китай са над 35 трлн., защо тогава трябва да вярваме на първата, а и на всички останали.

Цитат: „Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението” – горките американци, където чертата на бедността е 20 000 долара годишно (всички данъци от ДДС на такива хора се връщат от бюджета на хората в края на годината, заедно с много други облекчения), а храната, дрехите и бензина са по-евтини отколкото в България. В България под чертата на бедността са 40 процента, а за „средна класа” минават тия с 1000 долара месечен доход (на „бедния” американец е 2000 долара при по-ниски цени за живот), но „средната класа” в България е 5 процента – всичко останало е под нея. Да ги ожалиш тия изнемогващи американци.

Цитат: „И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше.” Очевидно не отговарящо на действителността: 70-те и 80-те години за златни за американската икономика и научно-технически прогрес (затова социалистическата система рухна, тя не издържа на конкуренцията), през 90-те набра сила Ай-ти сектора с персоналните компютри и Интернет; бензинът през 90-те в САЩ струваше 25 цента за литър (около 40 ст), в България по онова време беше над лев...

Цитат: „На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.” Това отново е плоска пропаганда, не става въпрос за „талони за храна”, а за „талони за намаление” в супермаркетите, където всеки с такъв „талон” купува с отстъпки – рекламен трик на фирмите, никакви „талони за храна” няма

Цитат: „Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.” Това „капитализмът е система, която се гради върху лихвите” е колосална глупост, защото капитализмът е система, която се гради върху капитала (инвестирани Пари (капитал), които създават с ум, предприемчивост и труд Печалба, наречена Пари Прим)

Мога да продължа още дълго с подобни манипулативни твърдения и полуистини от статията, но е досадно. Ако човек е решил да бъде критичен не бива да си позволява да не бъде обективен към цифри и факти, иначе е "шменти-капели".

Редактирано Септември 13, 2016 от Б. Киров

[vvarbanov]

Киров, защо Люксембург има такъв голям външен дълг?

[Б. Киров]

Преди 12 минути, vvarbanov said:

Киров, защо Люксембург има такъв голям външен дълг?

Върбанов, здравей. Мисля, че в една друга тема ти я показа тази цифра, и аз тогава не ти повярвах, но после видях, че е така. Доколкото тогава прочетох нещо, може и да не съм разбрал вярно, допускам, че е заради вложените пари на чужди корпорации, банки, лица, но имащи местна регистрация в Люксембург, чиито задължения се калкулират като външни дългове на Люксембург. Ако някой има по-добро обяснение сега, нека ме поправи. Допускам го по аналогия и със Сингапур, за който четох доста, и там изрично се разграничаваха държавния външен дълг, за който Ли Куан Ю декларираше в мемоарите си, че е нулев (нямам причина да мисля, че не е бил точен), от обобщения външен дълг, който тук в една таблица видях, че е много голям.

Редактирано Септември 13, 2016 от Б. Киров

[sirius]

Киров, талони за храна в америка има и цифрата ако не е точна, то не е много далеч от истината. Става въпрос за т.нар. фууд стампс (тачно талони за храна, осигурявани от държава ли щат ли незная, а купоните за отстъпки са отделно и те са си фирмени истории.

Общо взето, това което си цитирал... общо взето... е вярно. 20 хиляди на година в америка си е зор.
Вече има страни с отрицателна лихва. Ако не се лъжа япония и май някои страни в европа.

Дълго време, няколко години слушах Питър Шиф (Peter Schiff) по тубата. Правеше анализи на пазара и изобщо на икономиката на сащ и по света и между другото обясняваше какво е това нещо икономика. Още го прави. Абе няколко години бая нещо изгледах - Бъфет, Джим Роджърс, Насим Талеб и кой знае още колко филми и филмчета.

За мен, щатите никога не са били в такова тежко положение като сега. Хубаво имат статута на световна валута и могат да печатат на воля, но това вървеше докато нямаха реални противници и военната им машина работеше спокойно. Но нямат производство. Сравнява се БВП на китай и сащ, ама китайския е основно от производство, а американския е надут от всякъде. Значи.. нямат производство, военната им машина се задъхва, русия си върна паритета и дори може да си позволи и да мръдне малко навън. И изпревари сащ по технологични оръжия. Да, по-малко са все още. Но пък китай и русия връзват военен съюз което вече е много за америка - и с двете едновременно не може да се сбори. Без да слагаме иран щото и той е по-скоро с тях от колкото с америка. Назряващите антиамерикански настроения в европа много лесно може са се превърнат в проруски. В това се изразява тежеста на американското положение сега. И си е тежко. Аз не ги виждам да се оправят преди да стигнат до положението да внасят втора ръка велосипеди и коли от китай. В това отношение външния им дълг им е най-малкия проблем. Далеч по-голям проблем им е че хората им са много зле - образование, възпитание, ценности и пр. И ние вървим нататък де, ама все още сме след тях по озомбяване.

[sirius]

Тъкмо попаднах на това нещичко тук. Че и прясно. Рон Пол - един от кандидат президентите, с опит в най-горните етажи на властта. 

Накрая добре го каза: Няма държава в историята, която е успяла да заобиколи икономическите закони.

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, sirius said:

Киров, талони за храна в америка има и цифрата ако не е точна, то не е много далеч от истината. Става въпрос за т.нар. фууд стампс (тачно талони за храна, осигурявани от държава ли щат ли незная, а купоните за отстъпки са отделно и те са си фирмени истории.

Общо взето, това което си цитирал... общо взето... е вярно. 20 хиляди на година в америка си е зор.
Вече има страни с отрицателна лихва. Ако не се лъжа япония и май някои страни в европа.

Дълго време, няколко години слушах Питър Шиф (Peter Schiff) по тубата. Правеше анализи на пазара и изобщо на икономиката на сащ и по света и между другото обясняваше какво е това нещо икономика. Още го прави. Абе няколко години бая нещо изгледах - Бъфет, Джим Роджърс, Насим Талеб и кой знае още колко филми и филмчета.

За мен, щатите никога не са били в такова тежко положение като сега. Хубаво имат статута на световна валута и могат да печатат на воля, но това вървеше докато нямаха реални противници и военната им машина работеше спокойно. Но нямат производство. Сравнява се БВП на китай и сащ, ама китайския е основно от производство, а американския е надут от всякъде. Значи.. нямат производство, военната им машина се задъхва, русия си върна паритета и дори може да си позволи и да мръдне малко навън. И изпревари сащ по технологични оръжия. Да, по-малко са все още. Но пък китай и русия връзват военен съюз което вече е много за америка - и с двете едновременно не може да се сбори. Без да слагаме иран щото и той е по-скоро с тях от колкото с америка. Назряващите антиамерикански настроения в европа много лесно може са се превърнат в проруски. В това се изразява тежеста на американското положение сега. И си е тежко. Аз не ги виждам да се оправят преди да стигнат до положението да внасят втора ръка велосипеди и коли от китай. В това отношение външния им дълг им е най-малкия проблем. Далеч по-голям проблем им е че хората им са много зле - образование, възпитание, ценности и пр. И ние вървим нататък де, ама все още сме след тях по озомбяване.

Сириус, здравей. За талоните "фууд стампс" си прав, проверих, така е - има федерална програма и такива получават редица хора, категоризирани "под линия на бедността", различна в различните щати, но това е допълнителна помощ за тях. Програмата е създадена още през 1939. Линията на бедността в САЩ е доста висока обаче - със закон е въведена "минимална работна заплата" за час 7.5 долара на час, но в някои щати (Калифорния, например - 15 долара), тя реално е над 10-12, което сумарно пак прави над 80 долара дневно, или около 20 000 долара годишно. Никак не е зле, а допълнително такива хора, освен споменатите данъчни облекчения и връщане на ДДС (което варира между 6-8 процента в различните щати), се оказва, че получават и "фууд стампс".

Това за лихвите е съвсем друга тема - централните банки намаляват лихвите, за да стимулират хората и фирмите да не ги държат замразени в банките, а да ги въртят в бизнес и да ги харчат. В САЩ в момента Федералния Резерв заема на другите банки суми срещу 3 процента, те прибавят сигурно още 2-3, така че човек може да изтегли кредит срещу 5-6 процента, което е много по-добре срещу реалните 12-14 в България, несравнимо по-добре.

Всичките ти останали аргументи по-долу излизат от обхвата на темата за външния дълг на САЩ като световен проблем и са съвсем други теми. Те са повече политически и геополитически.

Това, което си постнал в следващия постинг, ми прилича повече на расов бунт от рода на "Черният живот струва", което все пак е доста далече от темата за американския външен дълг като световен проблем.

п.с. След като го изслушах, виждам, че тезата на Рон Пол няма нищо общо със снимката, която излиза на клипчето, преди да го пусна. Пол говори за принудителна инфлация на долара, като държавата въведе нещо като "финансов смъртен закон" за спестяванията на гражданите. Той сочи редица примери от историята, когато това се е случвало - например с известните "грийнбекс" при Линкълн и внушава убедително, че това отново е неизбежно. Например, държавата със закон да задължи пенсионерите, които имат 23 трлн долара във фондовете, да инвестират една трета от тези пари (7 трлн) в държавни ценни книжа (обезценени), като така си "помогне" да погаси дълга си. По принцип това е възможно, както е възможен всеки предполагаем бъдещ сценарии, но винаги има и други сценарии, нещата не са еднопосочни. Затова писах, че този дебат в темата е подранил поне 4 месеца - защото едни са плановете на Доналд Тръмп и републиканците за намаляване на държавния дълг, съвсем различни са тези на Хилари Клинтън и демократите; затова и тази предизборна кампания е безпрецедентно ожесточена.

Редактирано Септември 14, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 13 часа, insighting said:

Обобщено казано, неравновесията в платежния баланс на САЩ са очевидни. Дефицитът се дължи на твърде ниския износ на стоки/услуги и на пасивния баланс на прехвърлянията. Това води до недостиг на девизи. Когато разходът на девизи се повиши, вътрешнонационалното количество пари се съкращава. По този начин обаче в страната се ограничава инфлационната тенденция. 

Постоянно пасивният платежен баланс създава и големи проблеми, защото поради недостатъчните девизи, вносът се заплаща с кредити, върху които се начисляват лихви, а това оказва влияние върху производството. 

Щатският проблем от години е коментиран. За него казват, че е бомба със закъснител. Сътресенията ще засегнат световната търговия и обменните курсове, тъй като нито една страна в света не може безкрайно да задлъжнява. В момента със своя огромен доларов минус САЩ все още може да си позволи този нескромен дефицит от своята стопанска дейност. 

Балансът и дефицитите  оказват директно влияние върху стабилността (колебанията) на долара.Например, за 2015 година децифитът на САЩ е с 40 милиарда долара по-малък от предвиждания, което позволи долара да задържи нивото си..

Ето едно описание на факторите които влиятят върху стабилноста на долара (мисля че повечето тук нямаме съмнения в неговата стабилност в настоящия момент)

http://www.currencytrading.net/features/50-factors-that-affect-the-value-of-the-us-dollar/

 

[nik1]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

защото едни са плановете на Доналд Тръмп и републиканците за намаляване на държавния дълг, съвсем различни са тези на Хилари Клинтън и демократите; затова и тази предизборна кампания е безпрецедентно ожесточена.

Ще е интересно темата да има продължение през другата година, по това време на годината

Мисля че Тръмп ще спечели, но доларът изглежда го чакат по-лоши дни от днешните ("черният лебед")

(в най-мрачните предвиждания се говори за Глобална рецесия)

Не ме разбирайте погрешно- аз съм десен и поддържам всяко виждане за намаляване на данъци, но е ясно че Тръмп се отказа от тази си политика -последното му предложение беше за някакво мижаво намаление на  най-високите ставки от 39 на 35% , т.е започвам  да смятам че Тръмп в политическите си ценности и възгледи е популист ( rignt wing socialism), освен това той се закани да замрази международната търговия 

(Ясно ми е че за либертарианското дясно отдавна няма място в САЩ -вижте колко хора гласуват за либертарианската партия на САЩ, и за нейните кандидати за президент)

https://en.wikipedia.org/wiki/Libertarian_Party_(United_States)

ПС

http://www.currencytrading.net/features/50-factors-that-affect-the-value-of-the-us-dollar/

...

...

Politics

Government policies often have a great impact on the value of the dollar. Savvy foreign investors know to keep an eye on the state of our political affairs, especially as they impact the strength of our economy and our ability to service the national debt.

4. Budget deficit and national debt: The US government’s budget can affect the dollar’s value, too. If foreign investors see that the government is spending more money than it currently has, they know that it will be forced to borrow from future generations as well as from the private sector from foreign entities. The US national debt currently stands at $9 trillion and is growing by over $1 billion per day.
5. Little or no default on debt: When the government keeps a good credit history, risk goes down and the dollar goes up. Fortunately, the US is currently considered the world’s most credit-worthy borrower, which in large part explains why the dollar has remained strong.
6. President’s popularity: Often, the popularity of the US president is tied to the value of the dollar. Experts debate whether or not the two have an effect on each other, but reports point out that "international investors like to a see a strong U.S. executive because they prefer a single national decider setting the agenda and fear a fractious, parochial Congress."
7. Terrorist attacks and war: Attacks damage consumer and business confidence, hampering economic growth. They also increase the likelihood of war, and consequently, a budget deficit to support associated spending. An ongoing war can quickly become expensive. It makes investors nervous because it will likely increase our national debt, and slightly increase the risk of default.
8. Geopolitical events: Anything that could be seen as precipitating a conflict or foreign involvement can affect the dollar negatively. The value isn’t necessarily about what it’s actually worth, but rather what investors think it’s worth. Perception is often reality in the forex markets.
9. Consistent policies: If investors feel that things will largely stay the same, they’ll flock to the dollar because it’s a safe bet. This increases demand and thus, the value of the dollar. Remember, unlike many other investment vehicles, forex is hurt by volatility. This is especially true with regard to financial policy: if investors believe US policy is on the right track, they’ll want to put money in dollar-denominated investments. Conversely, investors can lose faith in an economy that can change with new policies, so they’ll see the dollar as less of a safe bet.
10. Government expansion: New departments and increased government functions cost money, too. Like other government expenses, expanding or creating new groups like the TSA and the Department of Homeland Security can lower the dollar’s value due to their opportunity cost against other expenses in the budget.
11. Elections: Confidence in or wariness of a new administration can cause investors to flock to or flee from the dollar. Also, as new members of Congress are elected, new laws are passed which can affect our economy. Foreign investors may react positively or negatively to these changes, affecting the dollar’s value.
12. Tax cuts for consumers: Tax cuts for consumers fuel spending, which can improve the economy of our country as well as others, like China. This can be good for the dollar as long as it does not deepen the trade deficit or our budget deficit. On the other hand, increases in taxes discourage personal spending, but they help with government spending and debt. This can slow the economy, but at the same time lessen our deficits.

Редактирано Септември 14, 2016 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

Мисля че Тръмп ще спечели, но доларът изглежда го чакат по-лоши дни от днешните ("черният лебед")

(в най-мрачните предвиждания се говори за Глобална рецесия)

Не ме разбирайте погрешно- аз съм десен и поддържам всяко виждане за намаляване на данъци, но е ясно че Тръмп се отказа от тази си политика -последното му предложение беше за някакво мижаво намаление на  най-високите ставки от 39 на 35% , т.е започвам  да смятам че Тръмп в политическите си ценности и възгледи е популист ( rignt wing socialism), освен това той се закани да замрази международната търговия 

Аз не съм убеден, че Тръмп ще спечели, докато все още тече кастинг, но мисля, че американския елит залага и на „двата коня”, така че и който от тях да спечели, да бъде подсигурена стратегията му (на елита) за следващия мандат – в случая контра-балансът са вицепрезидентите, и двамата са доста характерни фигури, което по принцип за американската система не е характерно. Самият Тръмп отговори на въпрос преди около месец, че би направил „сделка” с републиканския естаблишмънт в смисъл да приеме партийни фигури в екипа си; Тръмп е изключително обигран популист и опортюнист (думата буквално означава човек, който се възползва от възможностите на момента) – виж как запълва празнините сега в отсъствието на Клинтън, вчера е говорил за социалната политика по отношение на майките с малки деца, преди това се обърна към малцинствата и веднага качи процентите; той го е научил от бизнеса, спомням си, че в шоуто му „Стажантът” караше всеки кандидат да обосновава мотивите в действията си, и онзи, който умееше да направи най-добре това получаваше бонус и одобрителната реплика от него: „политик си ти... еди кой си”. Мисля, че това, което той е говорил в предварителните избори, както и това, което говори сега, значително ще се различава от реалните му действия като Президент, ако бъде избран, но си прав, че това ще започне да става ясно след около година; същото, дори в по-голяма степен, според мен, важи и за политиката на Хилари Клинтън, ако тя бъде избрана за следващия Президент.

Редактирано Септември 14, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Тръмп се държи като участник и състезател в TV-състезание решен да спечели на всяка цена, вярно е.. 
Но от друга страна, според мен това е единственото в което си остава предсказуем.. 
Извън шоуто за пред избирателите си (бялата работническа класа и white trash-a^[1]) , виждаме постоянно скандали, изцепки и реваншизъм , дори към републиканците -за последното вижте и тази новина: 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/08/03/2805506_trump_otkaza_da_podkrepi_visshi_republikanci_za_vtori/

^[1]Той напада корпорациите, в тяхното "поле", в "дясното" "поле",  заради това че изнасят работни места, и заради това че реализират печалбите си в чужбина, и се заканва че "това няма да продължи"..

http://www.dnes.bg/usa/2016/06/06/silicievata-dolina-sreshtu-donald-trymp.304723

Силициевата долина срещу Доналд Тръмп
"Ханделсблат": Корпоративна Америка е безпомощна

ПС

И демократите играят по правилата на ТV -състезанията, като са заели много от традиционните ниши на републиканците (не подценявайте играта на демократите):американския оптимизъм и вяра, патриотизма и американизма, на величието на Америка (това  е така, защото Тръмп залага на песимизма, страховете, неудачите, и това е нещо нормално - неговият таргет са бялата работническа класа и white trash-a) 

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/08/05/2806500_amerikanskite_demokrati_levi_politiki_no_s/

 

Редактирано Септември 14, 2016 от nik1

[БатеВаньо]

@Кироув, в западния свят , човека е най-важния ресурс. Най-вече то този , който бенефитира дхржавата.

Всеки в трудоспособна възраст има персонален кредитен рейтинг, който е определящ какви параметри ще получи при кандидстстване и теглене на кредит. Разбира се доходите позволяват по-големи суми, но лихвата, срока и вида и зависи от това, какъв личен коефициент има. Специално за лихвата-(потребителски например)тя варира от 3,5% до 39% напрактика. Дори ако не си плащал данъци, закъснявал си със сметки и т.н., може и да не се отпусне такъв.

това е просто информация.

Интересно ще ми бъде, след като сириус живее в Канада, дали би споделил на практика какви са общите условия там по кандидатстване за моргич, потребителски, бинес или кредитна карта.

[nik1]

Преди 51 минути, nik1 said:

Тръмп се държи като участник и състезател в TV-състезание решен да спечели на всяка цена, вярно е.. 
Но от друга страна, според мен това е единственото в което си остава предсказуем.. 
Извън шоуто за пред избирателите си (бялата работническа класа и white trash-a^[1]) , виждаме постоянно скандали, изцепки и реваншизъм , дори към републиканците -за последното вижте и тази новина: 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/08/03/2805506_trump_otkaza_da_podkrepi_visshi_republikanci_za_vtori/

^[1]Той напада корпорациите, в тяхното "поле", в "дясното" "поле",  заради това че изнасят работни места, и заради това че реализират печалбите си в чужбина, и се заканва че "това няма да продължи"..

http://www.dnes.bg/usa/2016/06/06/silicievata-dolina-sreshtu-donald-trymp.304723

Силициевата долина срещу Доналд Тръмп
"Ханделсблат": Корпоративна Америка е безпомощна

ПС

И демократите играят по правилата на ТV -състезанията, като са заели много от традиционните ниши на републиканците (не подценявайте играта на демократите):американския оптимизъм и вяра, патриотизма и американизма, на величието на Америка (това  е така, защото Тръмп залага на песимизма, страховете, неудачите, и това е нещо нормално - неговият таргет са бялата работническа класа и white trash-a) 

http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/08/05/2806500_amerikanskite_demokrati_levi_politiki_no_s/

 

http://nypost.com/2016/07/30/why-white-trash-americans-are-flocking-to-donald-trump/

[insighting]

Преди 6 часа, nik1 said:

Балансът и дефицитите  оказват директно влияние върху стабилността (колебанията) на долара.Например, за 2015 година децифитът на САЩ е с 40 милиарда долара по-малък от предвиждания, което позволи долара да задържи нивото си..

Ето едно описание на факторите които влиятят върху стабилноста на долара (мисля че повечето тук нямаме съмнения в неговата стабилност в настоящия момент)

http://www.currencytrading.net/features/50-factors-that-affect-the-value-of-the-us-dollar/

 

Дефицитът в баланса е обобщаващ преглед на външноикономическите отношения на САЩ. Например след като доларът престава да бъде водеща валута, се въвеждат т. нар. 'специални права за теглене', с които се изплащат външните дългове и по този начин покриват слабия долар.

Дефицитът, възникнал по политически причини, влияе директно върху вътрешнонационалната стопанска дейност. Гарантира ли Централната банка курса на долара? Косвените държавни мерки достатъчни ли са за отстраняване на дългосрочния дефицит?

Когато курсът на долара е висок, това означава, че външната стойност на собствената парична единица е малка. Тези колебания се усещат веднага при планиране на пътуване в чужбина. Върху долара влияние оказват и слуховете. Ако ви кажат, че стойността на долара ще се понижи утре, как ще използвате тази информация? Спекулантите на фондовата борса обаче знаят.

[Б. Киров]

Според мен, най-добър начин да разберем нещо, е да го видим в изворите му, в оригинал. Затова тук ще публикувам на два пъти цялата реч на Доналд Тръмп, произнесена в Детройт на 8.08.2016. Тази реч, като изключим дозата популизъм в нея, съдържа синтезирано икономическия план на Тръмп и то след Републиканската конвенция, която го номинира за кандидат на партията; това е съществено, защото в нея той вече не говори единствено от името на Доналд Тръмп, а и от позицията на номиниран кандидат на партията. Тази реч не е превеждана досега на български, извинявам се за някои неточности, които може би съм допуснал, но ако има такива, те не са смислови, а стилистични. Добре би било да се преведат и изказванията на Хилари Клинтън по отношение на нейната икономическа политика, за да се направи сравнителен анализ. Но пусто време не стига за всичко, сложете и вие по едно рамо.

https://www.youtube.com/watch?v=Y_aXfUet-Hg

Американски икономически план: Да спечелим световната конкуренция

Чудесно е да бъдем в Детройт днес. Ние сега започваме един голям разговор за икономическото възраждане на Америка. Това е разговор Как да Направим Америка Велика Отново за всеки, и особено за най-онеправданите.

Град Детройт е мястото, където започна нашата история. Детройт някога бе икономически център на света. Хората на Детройт помогнаха на Америка да се издигне на позицията си на световна икономика, доминираща целия свят през 20 век.

Когато някога ние следвахме своята американски приоритети, Детройт процъфтяваше. Инженери, строители, работници, доставчици и безброй други работеха неуморно всеки ден, осигурявайки своите семейства и сбъдвайки Американската мечта.

Но за за мнозина граждани на града, тази мечта отдавна е мираж. Когато изоставихме американските си приоритети (policy of America First), ние започнахме да строим други страни, вместо своята собствена. Строителите на небостъргачи отидоха в Пекин и в други градове на света, докато фабриките и домакинствата в Детройт започнаха да се срутват.

Нашите пътища и мостове започнаха да се рушат, докато ние пръскахме парите на данъкоплатците за тях за милионите бежанци.

Днес Детройт има брутен продукт на човек под 15 000 долара, много по-малко от средното за страната. 40 процента от жителите му живеят под чертата на бедността, много повече от средното за страната. Безработните са два пъти повече от средното – половината граждани на Детройт нямат работа.

Детройт оглавява листата на най-опасни като криминална престъпност градове – онези мълчаливи жертви, за които няма да чуете думичка от Хилари Клинтън. Накратко, Детройт е жив и нагледен пример за провалената икономическа политика на моите опоненти. Всичко което ви изброих досега, а и много, което не съм, е резултат от политиките, предлагани от Хилари Клинтън. Тя подкрепя високите данъци и радикалната регулация, които прогониха работата от вашата общност...и докараха криминалната престъпност, която прави живота ви несигурен...и имиграционната политика, пресушаваща местния бюджет...и търговските договори като NAFTA, подписан от нейния съпруг, които изпратиха вашите работни места в Мексико и други държави...и тя подкрепя образователни програми, лишаващи вашите образоващи се деца от свобода и избор.

Тя е кандидат на миналото. Наша е кампанията на бъдещето.

Това е град, контролиран от демократични политици на всяко ниво, и ако ние не променим цялата политика, няма да има никакви положителни резултати.

Днес аз ще ви изложа моята икономическа визия. В следващите седмици ще ви предложа повече детайли, и ако това ви интересува, ще можете да ги видите в моя сайт на кампанията ми.

Нашата опозиция отдавна е пресъхнала за идеи. Всичко което Хилари Клинтън може да предложи е още повече от същото: повече данъци, повече регулации, повече бюрокрация, повече рестрикции за енергията на Америка и за производителността на Америка. Ако вие сте някаква чужда сила, която желае да източи мощта на Америка, не ви трябва нищо повече от икономическата политика на Хилари Клинтън. Нищо не би направило чуждестранните ни конкуренти по-щастливи от данъчния и регулативен терор върху нашите компании, който съкращава работни места. Главната идея във всяка идея на Хилари Клинтън е да ви накаже за това, че работите и правите бизнес в САЩ. Цялата й политика облагодетелства другите държави за наша сметка. Ето защо, тя се опитва да ни противопоставя един на друг и да ни оплита в политическа реторика, която ни лепи етикети, и ни насъсква един срещу друг. Моята кампания е отворена към всеки един, който се чувства американец, за връщането на онази държава, която има за свой приоритет американските граждани. И сега конкретно как изглежда моя икономически план America First.

Първо, нека говорим за данъчната реформа.

Данъците са една от големите разделителни линии в тази кампания. Хилари Клинтън, която е прекарала времето на цялата си политическа кариера в работа за увеличаване на данъците, планира ново данъчно увеличение, убиец на работни места, в размер на 1.3 трлн. Долара. Нейният план ще обложи много малки бизнеси с почти 50 процента. Наскоро тя пак заяви, че иска да вдигне данъците на средната класа.

Аз предлагам общо намаление на данъците върху доходите, особено на средната класа американци. Това ще доведе до милиони нови добре платени работни места. Богатите ще плащат своя справедлив данък, но никой няма да плаща толкова много, че да се налага да закрива работни места, или иначе казано, да намаляваме нашата конкурентна способност. Като част от тази реформа, ние ще елиминираме сегашното правило за необлагане на лихвите, както и редица други хитри вратички, толкова удобни за Уолстрийт и хора като мен, но несправедливи за американските работници. Опростяването на данъчната система е главна особеност на моя план. Нашият сега действащ данъчен закон е толкова тромав и усложнен, че ние губим 9 млрд часа годишно, за да попълваме данъчни декларации. Моят план ще редуцира броя на данъчните ставки от 7 на 3 и драматично ще ускори процеса. Ние сега работим съвместно с Републиканския Конгрес върху този план и данъчните нива, които се предлагат са съответно 12, 25 и 33 процента. За огромен брой американски работници това означава, че няма да плащат никакви данъци (tax rate will be zero). Докато израбатим тези нови данъчни правила, ще се водим от нашите общи непоклатими принципи: работни места, растеж и възможности за бизнес. Тези реформи ще са най-големите от времето на Рейгъновите данъчни реформи, които ни осигуриха години на непрекъснат икономически растеж и нови работни места. Тази реформа е в пълен контраст с икономическия план Обама-Клинтън за повишаване на данъците, които са убиец на работни места и нарастване на бедността.

Ню Йорк вече живее под тежестта на проваленото лидерство на Хилари Клинтън. Вашингтон Поуст публикува унищожителна статия за неизпълнените обещания на Хилари Клинтън. Тя говореше за нови 200 000 работни места в Ню Йорк, докато беше сенатор. Но какво стана? Цитирам Вашингтон Поуст: „Откриването на нови работни места стагнира по нейно време, като в промишлеността работните места се съкратиха с 25 процента...бившата Първа Лейди не успя да защити репутацията си на добър законодател... Много от обещаните от нея работни места никога не се откриха, а други съществуващи мигрираха към други щати...данните сочат реално намаляване след нейния първи мандат като сенатор.”

Сравнете това с написаното за мен в една скорошна статия на New York Post от Стив Cuozzo, "Как Доналд Тръмп помогна да се съхрани Ню Йорк," там пише, че аз - и това е директен цитат - "нагази в ландшафта на празните витрини на Пето авеню, в запуснатите площи, в които се бяха превърнали Central Park и зоната на Wall Street от която компаниите се бяха изнесли ... и почти със сила на волята, изразявайки рядко срещана вяра в бъдещето, той стана инструмент за бързата регенерацията на квартали и забележителности, които се смятаха за почти мъртви. " Това е, което аз искам да направя с нашата страна – искам да дам нов летящ старт на Америка. Хайде сега да погледнем какво направи политиката Обама-Клинтън в национален мащаб. Тяхната политика произведе 1.2 процента растеж, най-ниският от времето на Голямата Депресия, а заедно с това удвои държавния дълг. Днес има 94.3 млн. американци, които нямат постоянна работа, а когато президентът Обама встъпи в длъжност те бяха 80.5 млн. – увеличиха се с още 14 млн. Данъчната политика Обама-Клинтън, техните регулативни мерки и безконтролно харчене създадоха една нация от „тихи американци” без постоянна работа. Собствениците на домове са най-малко като брой за последните 51 години. Около 12 млн. Американци бяха прибавени към ползвателите на купони за храна (фууд-стамп), откакто президента Обама влезе в Белия дом, още нови 7 млн. американци отидоха под чертата на бедността. Ние имаме най-ниското число на работна ръка за последните 40 години. 59 процента от афро-американските младежи са безработни. Във всяко пето американско домакинство няма работещ човек на постоянна работа. Петте процента, които статистиката отчита за безработица е една от най-големите фалшификации на модерната политика. В същото време всяко американско домакинство изкарва с 4000 долара годишно по-малко, отколкото преди 16 години. Средностатистическият работник днес плаща 31.5 процента от своята заплата за данъци. И като капак, щатските данъци и местни такси му извличат от джоба още 10 процента.

Съединените щати имат най-високите бизнес-данъци между развитите индустриални държави в света, около 35 процента. Като прибавим към това и щатските данъци, цифрата стига 40 процента. С други думи, ние наказваме компаниите за това, че произвеждат продукти в Америка – нека си изнасят производството в офшорни зони и там да си ги произвеждат, някъде зад граница. Това е да обърнеш нещата против самия себе си – всички наши политики следва да са насочени към това да запазим работните места и богатството вътре в Съединените Щати.

Според моя план, нито една американска компания няма да плаща повече от 15 процента върху бизнес-печалбата си като данък. Малките бизнеси ще са най-печелещи от този план. Според плана на Хилари Клинтън, малките бизнеси трябва да плащат три пъти повече, отколкото аз предлагам, и нейните ненормални регулации на практика ще ги елиминират тотално от бизнеса. Нашата нова политика на ниски местни данъци ще сложи край на политиката на корпорациите да изнасят трилиони долари зад граница и така да убиват местни работни места, нещо което пресушава нашата страна и произвежда градове като Детройт днес. Никой не би спечелил повече от този план от американците от ниската и средна част на средната класа. Моят план също така ще помогне да се облекчи цената за гледане на деца, като позволи на родителите да отделят сумата за отглеждането и грижите на децата си, спестени от техните данъци. Ние също така ще върнем трилиони долари на американския бизнес, които сега са паркирани зад океана. Нашият план ще върне този кеш у дома, като въведем 10-процентния данък. Тези пари ще бъдат реинвестирани в щати като Мичиган.

На второ място – реформа на регулациите.

 

(следва продължение)

 

[nik1]

http://www.mediapool.bg/klintan-obvini-tramp-che-shte-potopi-ikonomikata-na-sasht-v-retsesiya-ako-stane-prezident-news250717.html

Забележка: това го казват и различни експерти (от Citigroup, от Moody's ), а Клинтън е достатъчно умна, за да се опре на експертите, за разлика от своенравният, и никого не зачитащ Тръмп.

Проблемът изглежда не е само в това каква политика ще се води от президентите, а и какви думи и послания ще се изпращат и казват (в допълнение към написаното за слуховете).

/Ако генерал Радев, хипотетичния бъдещ български президент говори каквото си иска- няма никакъв проблем, от нас нищо не зависи; Но ако един "антисистемен" президент на най-голямата икономика в света започне да говори каквото му дойде на главата - става малко комплицирано за глобалната икономика ;)/

 

Цитирай

 

В речта си Клинтън използва минали изказвания на Тръмп, за да демонстрира неподготвеността му в икономическата област, например, че САЩ могат да продават свои активи, да направят дефолт по плащанията по дълга си и че заплатите са твърде високи. Тя повтори и негов коментар, че бременните служителки са "неудобство".
 

Клинтън посочи, че пазарите често бележат покачване или спад след коментари на кандидат-президенти. Намекът, че САЩ могат да спрат да си изплащат дълга, може да доведе до глобална паника, заяви тя.
 

Клинтън използва и публикуван по-рано днес доклад на Мудис, според който плановете на Тръмп биха довели до дълга рецесия и съкращаване на близо 3,5 милиона работни места в САЩ. Тя заяви, че икономисти от всякакви политически идеологии са съгласни, че идеите на Тръмп биха били пагубни.

 

 

[nik1]

Тръмп не е LKY, а тази програма е написана от  експертите му  (след заканите му срещу корпорациите, не съм убеден че разбира програмата)

 

Цитирай

 

Икономическата му програма е тюрлюгювеч от добре известни консервативни идеи и нови лозунги от кампанията

 

 

Той привлича хаоса. Доналд Тръмп искаше да представи в понеделник в обширна реч своята икономическа политика, за да смени най-накрая темата след катастрофалната седмица, по време на която той пропадна в класацията за одобрение заради своите свободни тиради. Но тази стратегия всъщност не сработи.

Точно 14 пъти протестиращи прекъсваха доклада на Тръмп пред Детройтския икономически форум в претъпканата зала. Акцията им бе добре координирана. Повечето са жени, като на всеки няколко минути скачаше по една, извикваше на висок тон нещо и бе отвеждана от охраната навън. И всичко това допълнително измъчи заекващия Тръмп, който четеше прожектирана на аутокю реч. 

Още по темата

Доналд Тръмп обеща най-голямата данъчна революция в САЩ от времето на Рейгън

 

Но това не бе мъчение само за него. Въпреки че републиканският кандидат се отказа от обичайните си фрази, той все едно влезе в ролята на бизнес лидер, на успешен бизнесмен в шоуто "Стажантът", пише в свой коментар за германското списание Der Spiegel Марк Питцке.

Личеше си, че той представя чужди мисли, а не своите. Неговият план „America-first“ (свобода на действие за САЩ по целия свят, за да могат да защитават собствените си интереси – бел. ред.), е тюрлюгювеч от добре известни консервативни идеи и нови лозунги от кампанията. Някои предложения ще са от полза за най-богатия 1% от американците, а другите може да привлекат средната класа, но са или замазване на очите, или просто политически приумици.

„Ние предлагаме едно ново бъдеще", каза той. „Американизъм, не глобализъм е нашият нов девиз“. Но как ще се постигне това, Тръмп не пояснява в детайли, с изключение на няколко реда. Вместо това той обеща през следващите дни да представи новите си планове в конкретика - въпреки че точно това трябваше да е целта на тази празнична реч.

„Новото бъдеще" на Тръмп се основава на три стълба: данъци (понякога увеличения, понякога понижения), регламенти (премахването им), търговия (далеч от останалата част на света).

Данъци

Тук е съществената новина – Тръмп предлага водещата ставка по данъка общ доход да падне от 39,9 на сто до 33%, вместо както бе предложил по-рано – до 25%. Същевременно той възнамерява да намали корпоративния данък („за всички – от самостоятелно заетите до концерните във  Fortune-500“) до 15% - радикално понижение спрямо сегашната най-висока става от 35%. А данъкът за наследството трябва да отпадне напълно.

Най-облагодетелствани от тази план биха били „богаташите сред богатите“. Според редица независими експертни организации най-много ще спечели „горният 1%“. Нищо чудно – екипът икономически съветници, който Тръмп представи в петък, се състои от милионери, милиардери и акули на Wall Street.

"Най-голямата данъчна революция от времето на Рейгън“, нарече предложенията си Тръмп, но на фона на факта, че предполагаемият успех на прокламираната от републиканците „Рейгъномика" отдавна е опроверган.

Регулации

Това е едно вековно хоби за американските консерватори - държавата е наложила на бизнеса твърде много правила и така докарва особено малките предприятия до фалит. Тръмп пое тази реторика като значителен жест към скептичните републиканци в Конгреса, но без да навлиза в детайли.

Като президент той веднага ще наложи „мораториум върху новите правила на органите". Съществуващите регулации ще бъдат анулирани в зависимост от „значението им за здравето и безопасността". Това е също една атака по заобиколен начин над мразената от десните американска агенция за околната среда.

„Ще заменя бюрократите от експерти“ (каквато и да е разликата), провикна се шумно Тръмп, а здравната реформа на Обама, разбира се, ще бъде анулирана. Нищо от това обаче не може да стане без съдействието на Конгреса и без наличието на алтернативи. Но Тръмп умело премълча това.

Търговия

Любимата тема на Тръмп. За него Транстихоокеанското партньорство (ТТП) ще бъде "предателство" за американската промишленост и ще бъде "още по-голямо бедствие" за автомобилната индустрия, отколкото Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), влязло в сила при президентството на Бил Клинтън през 1994 г.

Тръмп заяви, че ще изтегли САЩ от ТТП и ще предоговори НАФТА. Освен това САЩ ще наложат наказателни мита за страни, които мамят. Нищо ново тук – но потенциално фатални идеи, които биха могли да доведат до нова рецесия дори според политически консервативната Търговска камара.

Но Америка на Тръмп не се нуждае от останалата част на света. „Американски коли ще се движат по улиците, американски самолети ще свързват градовете, американски кораби ще патрулират в морето, американска стомана ще обвива навсякъде в страната нашите небостъргачи“, извика той в края на речта си.

 

 

[nik1]

Икономическите програми на Тръмп и Клинтън

Най-съществените разлики са в политиката за данъците

http://www.economic.bg/bg/news/7/ikonomicheskite-programi-na-tramp-i-klintan.html

Лятото е скучен сезон за фондовите пазари по принцип. Обемите  рязко намаляват. От време на време ставаме свидетели на странни движения, но впоследствие отново настъпва скуката.

Именно на такова „безветрие“ на фондовите пазари сме свидетели в момента. То обаче е точното време за задълбочени анализи и прогнози за бъдещи събития. Накъде ще поеме американската икономика след президентските избори - това е въпросът според мнозина анализатори?  

Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп вече официално оповестиха основните  акценти на икономическите си програми. Разликите са съществени, като най-големи са в анонсираните данъчни политики, които биха провеждали при успех на изборите.

Те най-общо  могат да бъдат представени по следния начин - според програмата на Тръмп в резултат на заложеното намаляване на данъците в американската хазна през следващите 10 години ще влязат 9.5 трилиона долара по-малко,  според тази на Клинтън -  през същия период в следствие на програмираното увеличаване на данъците за най-богатите американци и компании в бюджета на САЩ ще постъпят 1.1 трилиона долара повече.

При Клинтън се предвижда нулева данъчна ставка за годишен доход под 9 275 долара, при Тръмп нулевата ставка е при годишен доход от 29 000 долара.  За годишен доход между  415 050 и 5 милиона долара данъчната администрация на Клинтън ще прибере 39,6% , а за годишен доход над 5 милиона долара - 43.6%. При Тръмп годишен доход над 154 000 долара ще се облага с 33%.  Описвам подробно скалата за облагане, защото за американците това е изключително важно, когато тръгнат към избирателните урни. Всички обичат ниските данъци, особено те.

По отношение на търговските тарифи, Доналд Тръмп определено се изявява като  протекционист на „произведено в Америка“ . Той иска да наложи 35%  вносно мито на всички мексикански стоки и 45% на китайските, т.е. ако китайски телевизор струва 100 долара,  най-ниската цена на която той ще се продава в търговската мрежа в Щатите, ще бъде 145 долара.

Според програмата на Клинтън тези митнически тарифи ще доведат до търговска война, която от ще намали конкурентоспособността на американските стоки на международните пазари.

Тръмп залага на отваряне на нови работни места  като удвои инвестициите в инфраструктурни проекти, намали таксите и премахне значителна част от регулациите.  Неговият фокус  е в производствения сектор, където от 2000 година насам работещите са намалели с 5 милиона души. Според Хилъри Клинтън увеличаването на трудовата заетост преминава през повишаване квалификацията на работната ръка, която ще бъде финансирана от увеличените данъци на богатите американци. В допълнение Хилъри Клинтън твърдо залага на държавните инвестиции в енергопроизводство от алтернативни източници.

Различията между двамата претенденти за президентския стол на най-голямото стопанство в света са съществени. Става въпрос наистина за битка на „леви“ и „десни“ идеи.  Американската икономика показва първите симптоми на икономически забавяне. Вече се говори за индустриална рецесия.  В такава ситуация винаги по-наложителни са „десните“ икономически идеи. Предстои да видим дали избирателите ще ги подкрепят.

[Б. Киров]

Преди 11 минути, nik1 said:

Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп вече официално оповестиха основните  акценти на икономическите си програми. Разликите са съществени, като най-големи са в анонсираните данъчни политики, които биха провеждали при успех на изборите.

Те най-общо  могат да бъдат представени по следния начин - според програмата на Тръмп в резултат на заложеното намаляване на данъците в американската хазна през следващите 10 години ще влязат 9.5 трилиона долара по-малко,  според тази на Клинтън -  през същия период в следствие на програмираното увеличаване на данъците за най-богатите американци и компании в бюджета на САЩ ще постъпят 1.1 трилиона долара повече.

При Клинтън се предвижда нулева данъчна ставка за годишен доход под 9 275 долара, при Тръмп нулевата ставка е при годишен доход от 29 000 долара.  За годишен доход между  415 050 и 5 милиона долара данъчната администрация на Клинтън ще прибере 39,6% , а за годишен доход над 5 милиона долара - 43.6%. При Тръмп годишен доход над 154 000 долара ще се облага с 33%.  Описвам подробно скалата за облагане, защото за американците това е изключително важно, когато тръгнат към избирателните урни. Всички обичат ниските данъци, особено те.

По отношение на търговските тарифи, Доналд Тръмп определено се изявява като  протекционист на „произведено в Америка“ . Той иска да наложи 35%  вносно мито на всички мексикански стоки и 45% на китайските, т.е. ако китайски телевизор струва 100 долара,  най-ниската цена на която той ще се продава в търговската мрежа в Щатите, ще бъде 145 долара.

Според програмата на Клинтън тези митнически тарифи ще доведат до търговска война, която от ще намали конкурентоспособността на американските стоки на международните пазари.

Тръмп залага на отваряне на нови работни места  като удвои инвестициите в инфраструктурни проекти, намали таксите и премахне значителна част от регулациите.  Неговият фокус  е в производствения сектор, където от 2000 година насам работещите са намалели с 5 милиона души. Според Хилъри Клинтън увеличаването на трудовата заетост преминава през повишаване квалификацията на работната ръка, която ще бъде финансирана от увеличените данъци на богатите американци. В допълнение Хилъри Клинтън твърдо залага на държавните инвестиции в енергопроизводство от алтернативни източници.

Различията между двамата претенденти за президентския стол на най-голямото стопанство в света са съществени. Става въпрос наистина за битка на „леви“ и „десни“ идеи.  Американската икономика показва първите симптоми на икономически забавяне. Вече се говори за индустриална рецесия.  В такава ситуация винаги по-наложителни са „десните“ икономически идеи. Предстои да видим дали избирателите ще ги подкрепят.

поне нещата започват да си идват на място - "Става въпрос наистина за битка на "леви" и "десни" идеи." Това, че са му го писали експерти на Тръмп и е сричал от ай-кюто всъщност не е чак толкова лошо. Но може би трябва да се вгледаме в цифрите и политиките, които предлага всеки един от двамата, за да видим дали става реално въпрос за "леви" и "десни" идеи или не са димна завеса от реторика. И най-важното, какво от всичко това на практика е възможно изпълнимо, а не обещавано. Всъщност, каквото и да си анализираме ние, думата ще имат американските избиратели.

п.с. Че Тръмп не е Ли Куан Ю, няма и грам съмнение . За мен е наистина изненада, че той прескочи бариерата на вътрешнопартийните избори.

Редактирано Септември 14, 2016 от Б. Киров

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

поне нещата започват да си идват на място - "Става въпрос наистина за битка на "леви" и "десни" идеи." Това, че са му го писали експерти на Тръмп и е сричал от ай-кюто всъщност не е чак толкова лошо. Но може би трябва да се вгледаме в цифрите и политиките, които предлага всеки един от двамата, за да видим дали става реално въпрос за "леви" и "десни" идеи или не са димна завеса от реторика. И най-важното, какво от всичко това на практика е възможно изпълнимо, а не обещавано. Всъщност, каквото и да си анализираме ние, думата ще имат американските избиратели.

п.с. Че Тръмп не е Ли Куан Ю, няма и грам съмнение . За мен е наистина изненада, че той прескочи бариерата на вътрешнопартийните избори.

Да, и аз това си мислих за "димните завеси" ( и кои от обещаваните неща са десни а кои леви) , и за "възможносто и изпълнимото"

ПС

Май няма нужда да прехвърлям темата в "Икономика", явно виждаме нещата по подобен начин.. (а не ми се вярва другите съфорумци да прояват голям интерес)

Редактирано Септември 14, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

Да, и аз това си мислих за "димните завеси" ( и кои от обещаваните неща са десни а кои леви) , и за "възможносто и изпълнимото"

ПС

Май няма нужда да прехвърлям темата в "Икономика", явно виждаме нещата по подобен начин.. (а не ми се вярва другите съфорумци да прояват голям интерес)

Чак сега видях, че тази тема е в раздел История, което ме подсети за оня виц, където един актьор имал реплика: „Парапуев, подай ми меча!”, ама все бъркал 5-та буква от името и подменял „п” с „х”...То и с Тръмп в това шоу същата работа .

[insighting]

Аз пък се сетих за рицаря-шегобиец Динадан от артуровия кръг. Хуморът е унищожител на болезнените емоции. По-остър е от стоманения резец. Но по-мощно оръжие от меча е писалката. 

За да се разбере обаче Щатският проблем, е необходимо да се посочат някои факти от развитието на стопанската му история. За укрепване на следвоенната икономика е било създадено Споразумението от Бретън Уудс, подкрепено от 44 държави. Въз основа на него в края на 1945 г. се създава Международният валутен фонд. Главната задача на Фонда се състои в това да осигурява стабилност на валутите, но през 1971 г. системата на твърдите обменни курсове се сгромолясва, защото САЩ отменят задължението си за обмяна на долара в злато. 

Затова големите индустриални държави преминават към системата на свободната обмяна. Една след друга останалите валути също преминават към 'плаване'. Причината за приемане на 'плаващите валути' е именно падащият курс на долара. 

Обстоятелствата, породили разпадането на предишната система, се дължат на милиардните разходи за двете войни - Корейската и Виетнамската, военната помощ и помощта за развиващите се страни, вносът на суровини и петрол, надвишаващ износа. Инвестициите в чужбина също са оказали влияние. 

Ролята на щатския долар се поема от една изкуствено създадена валута, чийто паритет се приспособява към промените във валутните съотношения. 

Твърдата валута обаче се завръща през 1972 г. поради недостатъците на системата на плаващите курсове и се създава 'Блоково-плаваща валутна система', приета от 6 страни.

През 1979 г. на нейното място идва Европейската валутна система. Нейни членове са 12 страни. Валутата-кошница променя дяловете си при приемането на нови членове или при промяна тежестта на някоя от валутите с 25%, т. е. водещият билатериален курс на европейската валута се получава от съотношението на твърдия валутен курс към неговата тежест в кошницата. 

Историята проследява няколко интервенции, направени под формата на кредити. След този диапазон на вариране дългосрочните последици за вътрешната икономика са видими. Въпреки че щатският долар непрекъснато спада, експортът за САЩ остава постоянен по отношение на количествата. Ситуациите на девизните пазари и до днес не са кой знае колко променени.

Необходимостта от регулиране на външноикономическите отношения е предпоставка за обединяване на няколко държави. Предоставяйки част от своя суверенитет на съвместните ръководни органи, те получават определени права. 

Да вземем за пример EFTA. Тя възниква като алтернатива на Европейската общност. Нейните напълно реализирани цели се изразяват в правото на всяко предприятие да се установи в коя да е от страните-членки и да развива законна дейност, да има свободно движение на капитали и услуги, да се води единна политика по отношение на конкуренцията (спазване на забраната за частни картелни споразумения), държавите да си сътрудничат в областта на социалната политика и да съгласуват стопанската си политика. По този начин международната организация постига едно наднационално обединение - Европейски Съединени Щати.

[nik1]

ОТ

В продължение на обсъжданията за политиките на републиканци и демократи, "димните завеси" и "размяна на ролите". Ако видим какви дерегулации извършва Клинтън (телекомуникации и банки, подписва NAFTA), или видим големите данъци по времето на Рейгън (68 (50)-25), и ги сравним със сегашните в САЩ, може би трябва да преразгледаме някой от вижданията за "New Democrats". (Някой беше написал, че Обама е бомбардирал повече страни от Буш-младши, и е депортирал е най-много имигранти)

https://en.wikipedia.org/wiki/New_Democrats