Американският външен дълг - световен проблем

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

Чак сега видях, че тази тема е в раздел История, което ме подсети за оня виц, където един актьор имал реплика: „Парапуев, подай ми меча!”, ама все бъркал 5-та буква от името и подменял „п” с „х”...То и с Тръмп в това шоу същата работа .

(Не помня дали съм го писал - стар виц: Глашатая в селото, бие барабана и обявява: "Довечера, в кино-салона, ще дават шведски сексуален филм "Баба дала на войника!""

На излизане по средата на прожекцията един коментира с друг: "А, бе, тоя глашатай е глух, мааму стара! Филмът не е шведски, ами съветски. Не е сексуален, ами социален и не е "баба дала на войника", ами "балада за войника"")

...

Редактирано Септември 15, 2016 от Малоум 2

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

В продължение на обсъжданията за политиките на републиканци и демократи, "димните завеси" и "размяна на ролите". 

Всъщност размяна на ролите, или по-точно препокриване на ролите, може да се получи някъде към центъра и в двете партии, зад реториката на политическите кандидати за Президентския пост, които на този етап търсят все по-силни и по-силни позициониращи ги аргументи. Според мен, дори при бегъл прочит на биографиите на двамата номинирани за вицепрезиденти - републиканецът Майк Пенс и демократът Тимъти Кейн - веднага се вижда тази тенденция. Ето накратко кои са те:

Майк Пенс (1959) е шест пъти избиран като конгресмен от Републиканската партия от 2001 до 2013 и е Председател на групата на конгресмените от тази партия (House Republican Conference) от 2009 до 2011; постът е стратегически важен, защото фигурата на председателя определя ключови въпроси по отношение на законодателната дейност на партията в сферата на сигурността и финансовата политика. Пенс е ярко изразена партийна кандидатура, описващ себе си като „християнин, консерватор и републиканец, в този ред”. Той произхожда от католическо ирландско семейство, на млади години е католик, по-късно, през 1995, преминава към Евагелистката църква; служил е в армията като офицер морски пехотинец, има бакалаварска степен по история и е доктор по право; женен е от 1985 (жена му е преподавател и художник) имат три деца.

Сенатор Тимъти Кейн (1958) е бил кмет на Ричмънд, Вирджиния, през 2005 е избран за губернатор на щата и остава на този пост до 2010; през 2009-2011 е председател на  Democratic National Committee (DNC), партийната структура на партията, която подготвя Конференцията и работи с кадровия потенциал на партията; през 2012 е издигнат от партията си като кандидат за Сената и печели мястото на изборите. Кейн е от смесен ирланско-шотландски етнически произход, роден е в Мисури, прекарва детството си в Канзас. Получава бакалавърска степен по икономика в Университета на Мисури, после докторска степен по право в Харвард, след което е лектор в Университета по право в Ричмънд. Той от 1979 до 1981 работи с образователни мисии на йезуитите в Ходурас като доброволец, там научава добре испански. След завършването на Харвард се жени за колежката си от университета Анн Холтън (дъщеря на 61-я губернатор на Вирджиния, видна фигура на републиканската партия), и двамата отиват да живеят във Вирджиния. Двойката също има три деца. Кейн и жена му са ревностни католици. Кейн е извънредно общителен и комуникативен политик, цялата му кореспонденция като губернатор от 145 000 мейла е публично достъпна, намира бързо общ език с медиите, някои от които го определят като „микро-мениджър” (играч на терен) в политиката и едновременно с това "wonk", термин, означаващ човек, който може да прави стратегии в политиката. Има хоби да свири на хармоника.

Тези двама толкова различни в политическите си позиции на пръв поглед политици, които са почти връстници, всъщност имат няколко много съществени допирни точки, поради което си позволих да пиша, че донякъде са „контра-баланс” на силно оцветените фигури на кандидатите за Президент:

-          и двамата са „центристи” по отношения на партийната политика на крайните крила на своите партии, участвали са често в т.н. bipartisan групи, смесени работни групи от демократи и републиканци в Сената и Конгреса, когато републиканци и демократи се обединяват за конкретни общи действия в законодателството

-          и двамата са изявени привърженици на отворената глобална търговия и съответните организации, свързани с нея - TPP и NAFTA.

-          и двамата са привърженици на силно военно присъствие на САЩ във военната сфера, и безкомпромисна война срещу тероризма, по-специално Ислямска държава (Кейн е член на Senate Foreign Relations Committee, най-важният стратегически орган за външна политика)

-          и двамата не са привърженици на идеята да бъде забранено напълно носенето на оръжие от американски граждани (самият Кейн има лично оръжие, но настоява за по-стриктен контрол при продажбите)

-          и двамата са ревностни католици и християни, утвърждаващи традиционните семейни ценности

Според мен, който и от двамата кандидати, Тръмп или Х.Клинтън, да бъде избран за президент на САЩ, преходът ще бъде гарантирано плавен, а реалните проблеми за държавния дълг ще се решава в следващия мандат балансирано и далече по-компромисно от предизборно декларираните платформи.

[insighting]

Цитирай

Евентуалната победа на милиардера Доналд Тръмп в надпреварата за държавен глава на САЩ може да нанесе сериозен удар върху китайската икономика.

Оценката на експерта сочи, че предложението на Тръмп за 45 на сто повишаване на тарифите за китайските стоки - с цел намаляване на търговския дефицит с Америка, ще предизвика 87 процента спад в износа на азиатската държава до САЩ.

Във финансови измерения процентите възлизат около 420 милиарда долара, без да се отчитат финансовите загуби от оттеглянето на инвестициите на чуждестранни компании.

С течение на времето това би означавало сериозен удар върху брутния вътрешен продукт на Китай. Така експертът сочи в своето проучване, че въз основа на дългия период на съкращаване и мултипликационния ефект, БВП на азиатската държава ще падне с 4.82 процента, което се равнява на около половин трилион долара.
 

Към пълното съдържание на статията: https://money.bg/economics/kitay-shte-zagubi-stotitsi-miliardi-ako-donald-tramp-specheli-izborite.html?utm_source=Money.bg&utm_campaign=91fbb93b57-newsletter&utm_medium=email&utm_term=0_4083c8632e-91fbb93b57-90415505

Нетният социален продукт към фактора разходи се образува от потреблението и нетните инвестиции. Мултипликаторът на инвестициите показва с колко се променя доходът на населението при определено повишаване на постоянните нетни инвестиции. Графиката на мултипликатора представлява крива с форма на стълба. След като се пресметне развитието, се получава регулираният доход и сумата на тази безкрайна геометрична прогресия е реципрочната стойност на граничната стойност за спестяване. Ако текущите нетни инвестиции се понижат с тази сума, то приходите на населението се намаляват неколкократно с тази сума, т. е. имаме отрицателен мултипликаторен ефект. А понижаването на приходите е в зависимост от понижената гранична склонност за потребление.

Често инвестиционните ефекти не се наблюдават. Това важи при поддържане на постоянни цени, въпреки че мултипликаторният модел обяснява взаимните връзки между търсене, доходи на населението и заетост. При по-високи доходи се консумира повече. Ако търсенето на инвестиции се повиши, най-напред се увеличават заплатите и печалбите в инвестиционната промишленост.*

Теорията за инвестиционния мултипликатор може да бъде разширена до обща теория за мултипликатора на разходите. Чрез него могат да се проследят промените в потреблението на частните домакинства и държавното потребление, частните нетни инвестиции или външният приход.

---
* При инвестиции за рационализиране обаче няма определена връзка между нетните инвестиции и заетостта. 

Редактирано Септември 16, 2016 от insighting

[Frujin Assen]

22 % от населението на страната е било под прага на бедността през миналата година. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). 325 лева е била линията на бедността през изминалата година, като под това ниво са се оказали 1 585 000 българи, отчита националната статистика. Оттам са категорични, че линията на бедност се увеличава с 0.6 %, има ръст от 0.2 % в бедното население.

През 2011 година за бедни са се смятали хората, които разполагат със средно 283 лева. Пет години по-късно сумата нараства едва до 325 лева.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2015 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта, обясниха от НСИ.

Оттам допълниха, че сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (43.7%). По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

 

 

[insighting]

On 7.09.2016 г. at 22:11, Galahad said:

какви са скритите козове на САЩ?

http://www.rbc.ru/finances/16/09/2016/57dba48e9a794775d22f1327?from=newsfeed

[nik1]

Преди 9 часа, insighting said:

Към пълното съдържание на статията: https://money.bg/economics/kitay-shte-zagubi-stotitsi-miliardi-ako-donald-tramp-specheli-izborite.html?utm_source=Money.bg&utm_campaign=91fbb93b57-newsletter&utm_medium=email&utm_term=0_4083c8632e-91fbb93b57-90415505

Нетният социален продукт към фактора разходи се образува от потреблението и нетните инвестиции. Мултипликаторът на инвестициите показва с колко се променя доходът на населението при определено повишаване на постоянните нетни инвестиции. Графиката на мултипликатора представлява крива с форма на стълба. След като се пресметне развитието, се получава регулираният доход и сумата на тази безкрайна геометрична прогресия е реципрочната стойност на граничната стойност за спестяване. Ако текущите нетни инвестиции се понижат с тази сума, то приходите на населението се намаляват неколкократно с тази сума, т. е. имаме отрицателен мултипликаторен ефект. А понижаването на приходите е в зависимост от понижената гранична склонност за потребление.

Често инвестиционните ефекти не се наблюдават. Това важи при поддържане на постоянни цени, въпреки че мултипликаторният модел обяснява взаимните връзки между търсене, доходи на населението и заетост. При по-високи доходи се консумира повече. Ако търсенето на инвестиции се повиши, най-напред се увеличават заплатите и печалбите в инвестиционната промишленост.*

Теорията за инвестиционния мултипликатор може да бъде разширена до обща теория за мултипликатора на разходите. Чрез него могат да се проследят промените в потреблението на частните домакинства и държавното потребление, частните нетни инвестиции или външният приход.

---
* При инвестиции за рационализиране обаче няма определена връзка между нетните инвестиции и заетостта. 

Само да вметна: Бях чел че В САЩ (и в Германия) коефициентът на мултипликация при обществените разходи е 1.2-1.3, а в Българие е около 0.7-0.8, т.е по-малък от единица (с изключение при целевите разходи и инвестиции по европейски програми, при които контролът и ефективността/ефикасността са високи, и коефициентът на мултипликация е 1.1-1.2)..

Това е важно да се осмисли,  за да се разбере защо високите данъци в САЩ и традиционно високите нива държавни разходи не дърпат надолу икономиката и надолу. (В Българият случаят не е такъв)

Редактирано Септември 16, 2016 от nik1

[templar1307]

Преди 8 часа, Frujin Assen said:

22 % от населението на страната е било под прага на бедността през миналата година.

Ти вярваш  ли на това Фружине?

[Frujin Assen]

Данните са от Националния статистически институт. Ако и на него не вярваме, то тогава това говори много лошо за държавата.

[Б. Киров]

Да върнем отново темата в нейните рамки.

Реч на Хилари Клинтън от 11.08.2016 в Уорън, Мичиган, 3 дни след „икономическата реч” на Доналд Тръмп, в която реч Клинтън по същество противопоставя на Тръмп своята икономическа визия. Тази реч също не е превеждана на български, въпреки, че е коментирана и тълкувана. Забележително е началото на речта й, което разгръща пред очите ни една съвършено различна картина на щата, а и на Америка, от тази, очертана в речта на Тръмп:

https://www.youtube.com/watch?v=oBhkz4qD3XA

„Благодаря ви! Благодаря ви много. Искам да ви кажа, че съм развълнувана да бъда тук по редица причини. Първо, прекрасно е да се върна отново в Мичиган. Тук наистина можеш да усетиш енергията и динамизма, които се излъчват от този щат. В Детройт ние имаме нови бизнес начинания, които сега се откриват. Квартали като Midtown и Eastern Market отново се възраждат. Автомобилната индустрия е най-големия си възход тази година. В Ann Arbor процъфтяват високотехнологичните фирми. Нова генерация от инженери получават подготовка в  Houghton. А тук във  Futuramic — колко сполучливо намерено име! — сме на фронтовата линия на това, което вярвам, че ще се превърне в истински производствен ренесанс на Америка. Току що направих къса, но вълнуваща опознавателна разходка с помощтта на Mark Jurcak и John Couch (собственици на бизнеса), които ми разказаха как е била основана тази компания, нейната ранна история като фирма за доставки на автомобилната индустрия. И тогава, през 2000, когато пазарът започнал да се променя, те били изправени пред избор. Ние също сме се изправяли пред избор в живота, нали? И тази компания е можела да каже просто: „Хей, нашият бизнес вече не върви така добре, ние трябва вече да го закриваме.” Но това, което се е случило тук, е същото, което се е случило из цяла Америка. И тази компания днес е една от най-проспериращите в космическата индустрия. И тъй като тя има висококвалифицирана работна сила и работи етично, Futuramic днес е с лице към бъдещето. И това, което се случва тук е, че тези хора работят за конструирирането и построяването на ракетата SLS, която ще има мисията да лети до Марс. Аз видях тук два отделни модула на F-35, които висококвалифицираните работници с абсолютен перфекционизъм свързаха в едно цяло. И това, на което вярвам с цялото си сърце, е ставащото тук би могло да се случи на много други места, ако вложим мисълта си в него, ако подкрепим високотехнологичните производства. Ако сме страна, която още веднъж ще потвърди разбирането, колко е важно да се правят по този начин нещата. Ние винаги сме били строители (builders) и отново трябва да се върнем към корените си! Така че, ако искаме да имаме прогрес, не бихме могли да бъдем доволни, докато не видим случващото се тук оживление и възраждане да обхване целия щат Мичиган. Вдъхновяващо е да наблюдаваш тази комбинация от пословичната американска трудоспособност със супер-напреднали иновативни технологии.

Аз знам, че моят опонент в тези избори е бил тук в Мичиган миналата седмица, и като че ли той е бил на съвсем друго място. Когато е посетил Детройт в понеделник, той е говорил единствено за фалити, бедност и престъпност. Той е пропуснал да види толкова много от това, което прави Мичиган велик. Тръмп описва Америка като страна в разруха. Той казва „страна от Третия свят.” Огледайте се, приятели мои, вижте как тук се изработват модулите за ракети – такива неща не се случват в страните от Третия свят. Неговите песимистични възгледи са напълно погрешни. Най-добрите дни на Америка предстоят и ние трябва да сме на висотата на нашето мислене това да се случи. Просто имайте предид какво притежаваме като активи: ние имаме най-динамичната, продуктивна работна сила в света, без изключение. Ние имаме най-иновативните предприятия, топ колежи, най-напредналите програмите за обучение в света. И най-добрата наука и технология. Ние имаме огромен капацитет за производството на чиста енергия. Ние сме упорити, целенасочени, работещи здраво. Няма нищо, което Америка да не може да постигне - ако го правим заедно. И аз знам това, защото това е заради което бях издигната. И не мисля, че м-р Тръмп разбира каквото и да е от това. Той не предлага нито едно заслужаващо доверие решение за което и да било икономическо предизвикателство, пред което сме изправени. Тези предизвикателства се появиха дълго преди Голямата Рецесия, и те все още са тук в периода на възстановяването ни. Има още толкова много неравенство, толкова слабо е движението напред. Все още твърде много е инерцията назад. Има толкова много неща в полза на всички нас, които биха могли да бъдат направени, за да успеем всички като американци. Защо не ги правим? Заради могъщи частни интереси и тенденция да се поставят идеологически бариери пред прогреса, заложени в мъртвата хватка на Конгреса. Как да не бъдем неудовлетворени и дори гневни, наблюдавайки пропуснатите шансове? Ако имам щастието да стана ваш Президент, аз ще разчитам на вашата подкрепа всеки един ден, докато съм на този пост. Моята мисия в Белия дом ще бъде да направя така, че икономиката да работи за всеки в тази страна, не само за тези на върха. Това за мен е лично, персонално. Аз съм продукт на американската средна класа, родена съм в Чикаго, отрасла съм в предградията. Моят дядо работеше във фабриката Scranton lace mill в Scranton, Пенсилвания, 50 години той работи там. И защото той работи там здраво, моят баща получи възможност да отиде в колеж, и после да стартира свой собствен малък бизнес – а после да ме изпрати в света, където да следвам моите мечти. Няма значение колко далече ме отведоха тези мои мечти, аз винаги ще помня това: аз съм дъщеря на собственик на мълък бизнес и внучка на фабричен работник. И аз съм горда че съм такава.

И така, какво искам аз. Искам всяко американско семейство да може да разкаже същата история. Щом работите здраво, получавате отплата, имате възможност да дадете шанс на децата си да постигнат техните мечти. Това е фундаментът на Америка. И дали ще съхраним този фундамент в 21-век днес е заложено на карта в тези избори. Затова има четири въпроса, които се надявам хората на Америка да са задали на двамата кандидати преди нощта на изборите, и от чиито отговори ще зависи техния избор:

Първо, кой кандидат има реален план да създаде добре платени работни места?

Второ, кой ще възстанови справедливостта в нашата икономика и ще гарантира, че тези на върха плащат своя справедлив дял от данъците си?

Трето, кой реално ще се сражава за правата на работещите семейства?

И четвърто, кой ще обедини хората в една общност, за да постигнат резултати, правещи живота им по-добър?

Когато става въпрос за създаване на нови работни места, ще кажа, че това не е толкова лесно, както го представя плана на Доналд Тръмп, дори експерти консерватори казват, че неговият план ще ни върне обратно към рецесията. А според независим анализ, направен за сенатор Джон Маккейн, ако приемем за изпълнение всички идеи на Тръмп – от намаляването на данъците за богатите и корпорациите, до обявяването на търговска война на Китай и депортирането на милиони здраво работещи емигранти – резултатът ще бъде 3.4 млн. по-малко работни места. В контраст, същият анализ сочи, че според нашите планове ще бъдат създадени повече от 10 млн. нови работни места.

Нека ви кажа как точно ще стане това. Аз съм сигурна, че всеки американец желае да работи здраво, ако има възможност да си намери работа, която е достойна и достатъчно добре платена, за да осигурява семейството му. Още от първия ден (на моето президентство) ние ще започнем работа и с двете партии (в Конгреса и Сената) да прокараме законодателство за инвестиции в нови добре платени работни места, най-мащабното от времето на ВСВ. Ние ще отворим пред американците възможност да работят за модернизиране на нашите пътища, мостове, тунели, жп линии, пристанища и летища. Ние вече сме закъснели с това, приятели мои. Ние живеем с инвестициите, направени от нашите родители и баби и дядовци. Ние също ще помогнем на градове като Детройт и Флинт да модернизират изоставените си квартали, инвестирайки в жилищно строителство на достъпни цени, ще ремонтираме училища и остарели водопроводни мрежи. Нашата амбиция е да осигурим на всяко домакинство в Америка широколентов Интернет до 2020. Все още 5 млн. деца в Америка живеят в домове без никакъв достъп до Интеренет, помислете каква пропаст за запълване е само това.

И ще изградим една по-чиста, по-устойчиви електрическата мрежа с достатъчно възобновяема енергия за задвижване на всеки дом в нашата страна. Някоя страна ще бъде суперсилата за чиста енергия на 21-ви век и това ще създаде милиони работни места и предприятия. Това е най-вероятно ще бъде или Китай, Германия, или Америка. Искам това да бъдем ние! Ние изобретихме технологията, ние трябва да го направим и да го използваме и да го изнасяме, което ще помогне да расте нашата икономика.

И тук ще кажа нещо, което не сте чували достатъчно от демократите: голяма част от нашия план лежи върху идеята да се увеличи мощта на частния сектор да създава повече работни места с по-високо заплащане. А това за нас означава, че ще създадем инфраструктурна банка, която да допълни и подкрепи частните фондове в техните инвестиции. 25 млр. Държавно финансиране заложени в такъв вид финансиране са в състояние да отключат 250 млр. реално финансиране и да дадат мощен тласък на нашите инфраструктурни планове.

И ние ще инвестираме $ 10 милиарда в това, което се нарича "Да го направим в Америка", партньорства за подкрепа на американското производство и се ангажираме с научни изследвания, които могат да създават цели нови индустрии. Когато Марк и Джон ме развеждаха из предприятието, аз говорих с част от работниците, и ги питах, откъде идва цялата тази прецизна технология, използвана тук, в Futuramic. Казаха ми, от целия свят – от Германия, Япония, Италия. Аз искам да върнем производството на тази прецизна технология обратно тук в Съединените Щати. Няма никаква причина да не произвеждаме сами тези високотехнологични машини и да ги изнасяме зад океана, за да снабдяваме с тях целия останал свят, вместо да ги купуваме от него.”

(продължението следва)

Както виждате, когато се четат в оригинал икономическите планове на двете партийни кандидатури, виждат се и много общи виждания, зад партийната реторика. Има и съществени разлики, разбира се, затова е хубаво да се направи сравнителен анализ на целите речи.

[insighting]

Към новината:
https://money.bg/politics/osven-ttip-sasht-i-es-gotvyat-druga-sdelka-za-usd38-triliona-za-koyato-ne-ste-chuvali.html?utm_source=Money.bg&utm_campaign=e51c4741dd-newsletter&utm_medium=email&utm_term=0_4083c8632e-e51c4741dd-90415505

 

[sirius]

Плаче за премеждане.
 

 

[Б. Киров]

Преди 37 минути, sirius said:

Плаче за превеждане.

Ами преведи го. Аз го изслушах, обаче освен заплахи, не чух никакъв рационален съвет от този достопочтен мъж с впечатляваща биография (десетилетия конгресмен и сенатор от Републиканската партия, член на Комисията за Външни връзки и Финансовата комисия към Сената, личен приятел с Рейгън и Грийнспан, следователно абсолютен "инсайдер" в Елита) как американците да си "спасят" парите от задаващата се колосална финансова криза (според него); не мога да разбера мотивите му да прави такива публични изявления; Сириус, според теб какви са? Човеколюбиви ли?

Редактирано Септември 17, 2016 от Б. Киров

[sirius]

" Човеколюбиви ли?"  

Не Киров, от мракобесие е. От човеколюбие се бомбят държави. Като Югославия, Либия, Ирак, Сирия. Ако е малко, още ще се бомбят.


Изложени са доста факти за състоянието на САЩ в момента. Той показва плевнята - пък който е разбрал ще си намери вратата.
Ама май някой не иска да се видят нещата. Никоя власт не иска да се компрометира. И сега е така. Всичко се вижда Киров

 

[Б. Киров]

Преди 1 минута, sirius said:

" Човеколюбиви ли?"  

Не Киров, от мракобесие е. От човеколюбие се бомбят държави. Като Югославия, Либия, Ирак, Сирия. Ако е малко, още ще се бомбят.


Изложени са доста факти за състоянието на САЩ в момента. Той показва плевнята - пък който е разбрал ще си намери вратата.
Ама май някой не иска да се видят нещата. Никоя власт не иска да се компрометира. И сега е така. Всичко се вижда Киров

 

Според мен, мое мнение, това си е партийна агитация за политиките на Републиканската партия, много силна консервативна дясна политика .- говори за "златен стандарт", за спиране печатане на "пари от въздуха", за липса на производство на реални стоки, които да ги остойностят (та чак Мойсей от Библията цитира с хлябовете, стара школа); подтекстът на тези негови изявления е "гласувайте за правилната (дясната) политика, нормално е, човекът е десен консерватор, републиканец. Защо не се сети да ги говори тези неща, докато печатницата за пари ги бълваше трилионите преди 4 години, къде беше той тогава, защо се появява точно днес? Има един-единствен начин обезценените пари да получат "златно покритие" без злато - като заработи на пълни обороти икономиката и ги напълни с реална стойност, това казва на американската публика Рон Пол, той си е десен, консерватор. Прав си, не го прави от човеколюбие, но не го прави и от "мракобесие", според мен. Нищо лично. Политика.

[sirius]

Киров, политиката е само начин за отреагиране на действителноста. Долара не е нито десен нито ляв. Пържолата или боба или дрешката, не са нито леви нито десни.
Леви и десни е само един начин за обяснение (и съответно за отреагиране), който ни е натресен от ... от кой Киров? Щото долара не е ляв или десен, нито кравата.

За мен подтектът на видеото е - хора запасявайте се, изнасяйте се, "диверсифицирайте" в злато и сребро и го закопайте. Не в банка. Щото обикновения американец с дългове може само да се запаси с основното необходимо - брашно, сапун, олио, захар, цигари. Този от единия процент с многото милиарди в акции, може само да ги продава и да купува истинско злато. Може да си го закопа, но може и да го инвестира там, до където колабирането (взрива) на америка няма да стигне. А това са азия, латинска америка (евентуално) и русия евентуално.

Темата за политиката и доколко реално отразява света около нас е отделна хубава тема, която няма да се допусне в този форум. По едни причини за които не е хубаво да се говори. Като Волдемор - не трябва дори да се произнася.
Политиката може да вирее само когато фундамента е здрав. А фундамента е хляб и сигурност. Хляба не е нито десен нито ляв. Той е продукт на точно определени действия. Храна е имало доста преди политиката да се появи като такава. Така че да се обясняват реални неща с политика е някак ... бутафорно. 
 

[Б. Киров]

 

1 hour ago, sirius said:

Темата за политиката и доколко реално отразява света около нас е отделна хубава тема, която няма да се допусне в този форум. По едни причини за които не е хубаво да се говори. Като Волдемор - не трябва дори да се произнася.
Политиката може да вирее само когато фундамента е здрав. А фундамента е хляб и сигурност. Хляба не е нито десен нито ляв. Той е продукт на точно определени действия. Храна е имало доста преди политиката да се появи като такава. Така че да се обясняват реални неща с политика е някак ... бутафорно. 

С риск да досадим на другите форумци с двустранния диалог, ще се опитам накратко да защитя мнението си. Ако погледнеш историята на САЩ през последните стотина години (условно), ще видиш, че е имало вече три подобни големи кризи – Голямата Депресия през 30-те (реакция от свръхпроизводството след ПСВ), огромния дефицит след 1945, последван от бум в производството и технологиите, и последната Голяма Рецесия от спукването на балона с кредитите. Тези кризи са циклични, и излизането от тях също е циклично. Като махало е и сега следва връщане към производството и икономиката, както и рестриктивна фискална политика, наричано за някакво удобство „дясна политика”. Тези движения се виждат и по кривата на държавния дълг, която съм постнал в предишен мой постинг. Затова днес в предизборните дебати се чуват доста крайни десни идеи, толкова крайни, че трябва да ги изрича един шоумен (първата му кандидатура за вицепрезидент беше Опра Уинфри, ако някой е пропуснал този факт, смятай колко си е вярвал в началото, че ще стигне дотук, ама ей на, „возвиси ся”). Същевременно, при цялата си лява реторика, демократите, които са „лява ръка” на елита (винаги по-слаба) в икономиката изведнъж започват да прокарват десни предложения с наливането на държавни фондове в частния бизнес и връщането на високотехнологичното производство и новите технологии на алтернативна енергия приоритетно на американска земя (е искат си и високите данъци, ама на тях им е навик). Елитът в Америка демонстрира прагматизъм и адекватност, адаптирайки се, и това, според мен, ще стане видно през мандата на която и да е от двете алтернативи – демократи или републиканци (по-вероятната, по мое лично мнение). Двамата вицепрезиденти стоят като „стопери” съответно отляво (при Тръмп) и отдясно (при Клинтън) на своите титуляри. И това не е въпрос на политика, а на икономика - хляб и пари, както ти пишеш.

 

П.с. Не съм фен на „Хари Потър”, и сравнението с Волдемор някак не го схващам.

[sirius]

Има циклични природни закони. Но да не смесваме природните с икономическите. Особено когато икономическите са толкова притиснати до политическите.
Изобщо, не можем да разглеждаме нещата частично, фрагментирано. Ако искаме да разберем нещо голямо. 
Има си процеси на производство - те са си естествени - имаш крава пиеш мляко. Когато дойде валията и ти каже че ти трябва лиценз и такса за кравата. Лиценз за преден ляв крак, за преден десен и пр. Това вече е политика. Власт. И политиката може да е инструмент на властта, може и да не е. Властта (по принцип) е естествен процес. Това е или монархията или т.нар. "земна" власт произтичаща от превъзходството в способностите на лидера. При монархията е ясно - там се раждаш цар, обучаваш се като цар и царуваш. Т.нар. земна власт е в признанието на лидера като по-способен. Това е естествената част от нас, с която виждаме че някой може, знае, разбира повече от нас и сами го слушаме. Но това е само при условие, че сме в един отбор (държава).
А в момента икономиката и финансите са дотолкова употребени и изкривени, че работим повече от колкото преди хиляда години въпреки огромния технически прогрес.

Да не забравяме, че демокрацията е измислена в условия на робовладелство. Същото е и сега. Демокрацията е НАЧИН да се артикулира едно състояние и СИЛАТА да се наложи като правилно. Това е начин да се каже "АЗ СЪМ ПРАВ и ще правиш каквото аз кажа че е правилно ЗАЩОТО ИМАМ СИЛАТА ДА ТИ НАЛОЖА това. Или просто да те убия". Югославия, Либия, Ирак (и много други които спестявам) - не пожелаха да правят каквото им се каже за правилно. Те решиха, че сами могат да определят какво е правилно. И бяха демократизирани. Същото е и в сащ спрямо обикновения чернокож или червенокож - полицая може да го застреля като куче. И го прави. Това е сегашната "световна" политика артикулирана като "демокрация". 

Така политиката може и има два смисъла. Единият е да се представи, артикулира текущата власт. Да се заяви по приемлив начин: "ето ние сме властта и силата и ако не приемаш това, то ние имаме силата и правото да те накараме да го приемеш". Никой не е толкова глупав да заяви в прав текст "ти си ми роб".
Другият смисъл е на водене към нещо си, направляване. Царя също води, без да е необходимо поданиците да разбират.

И понеже цялата система, т.нар. световна, е стигнала тавана във визията към която "води", то отдавна на никъде не се води, само се отстоява власт и контрол.
Щото визията кои сме ние, какво искаме и къде отиваме се простира далеч над визията на властта. И тук опираме до хилядолетно търкане между знанието кои сме ние и властта. Най-яркия пример е Христос, който власта е опънала на свеж въздух. Аз бих се радвал Рамус да се включи, защото той може доста сподели, но той като видя колко акъл се лее тук... не знам дали пак ще нагази.

[Б. Киров]

Преди 11 минути, sirius said:

Най-яркия пример е Христос, който властта е опънала на свеж въздух.

Това е добро попадение, ама избягахме от темата в гори тилилейски. За Рамус още си броя до 10, той е в друг раздел и тема.

Ако трябва да съм сериозен, тази тема, постната с първата статия така бомбастично, е много дълбока и сериозна и изисква поне две неща като компетентност: сериозни познания по макро-икономика и много добро познаване на американската политическа система и история. С ръка на сърце заявявам, че нямам необходимия теоретичен багаж да я водя задълбочено, просто изказвам свои лични виждания, без претенции за експертност и тежест.

Редактирано Септември 17, 2016 от Б. Киров

[sirius]

Поне такава е съвременната парадигма. Но христос е попаднал на място в което властта е нещо, което се приема сериозно. Индийците имат друго отношение към властта и буда не са го опънали на въздух.

Аз не разглеждам нещата потематично. Потематичното е докъм 8-9 клас. Нататък би трябвало да се разглеждат процесите в пълнота.

Понякога, всъщност често, частичното знание е по-скоро начин да не се знае за цялото, за по-големите процеси. Ако го съотнесем към човека, това е начин да се учи за пръсти, нокти, косми, най-много до ръце и крака и така да не се учи какво е човека. Ама така е, в такова време сме се родили. Тематично.

[nik1]

On 9/17/2016 at 21:30, Б. Киров said:

Според мен, мое мнение, това си е партийна агитация за политиките на Републиканската партия, много силна консервативна дясна политика .- говори за "златен стандарт", за спиране печатане на "пари от въздуха", за липса на производство на реални стоки, които да ги остойностят (та чак Мойсей от Библията цитира с хлябовете, стара школа); подтекстът на тези негови изявления е "гласувайте за правилната (дясната) политика, нормално е, човекът е десен консерватор, републиканец. Защо не се сети да ги говори тези неща, докато печатницата за пари ги бълваше трилионите преди 4 години, къде беше той тогава, защо се появява точно днес? Има един-единствен начин обезценените пари да получат "златно покритие" без злато - като заработи на пълни обороти икономиката и ги напълни с реална стойност, това казва на американската публика Рон Пол, той си е десен, консерватор. Прав си, не го прави от човеколюбие, но не го прави и от "мракобесие", според мен. Нищо лично. Политика.

С една забележка: Рон Пол мина към либертарианците и в момента се изявава като десен (икономически консервативен)  либертарианец.

Нормално е Рон Пол да подкрепя десните политики (без намеса на държавата в икономиката) , друг е въпросът доколко такива са възможни за провеждане в САЩ..

(Либертарианското дясно според мен започва да прилича все повече на комунизма, т.е превръща се в утопия)

ПС

Намеса на държавата ще има без или със мадам Клинтън или мистър Тръмп, важно е до какво ще доведе тя,

Това което предлага Мадам Клинтън лично за мен ми прилича на икономика тип "Рейгъномикс". Аз не се наемам да кажа до какво ще се случи ако мадам Клинтън спечели изборите и програмата и се осъществи в целият си мащаб, но ето малко информация и факти за размисъл относно Рейгъновото управление..
 

Цитирай

 

In 1980, Jimmy Caner's last year as president, the federal government spent a whopping 27.9% of "national income" (an obnoxious term for the private wealth produced by the American people). Reagan assaulted the free-spending Carter administration throughout his campaign in 1980. So how did the Reagan administration do? At the end of the first quarter of 1988, federal spending accounted for 28.7% of "national income."

Even Ford and Carter did a better job at cutting government. Their combined presidential terms account for an increase of 1.4%—compared with Reagan's 3%—in the government's take of "national income." And in nominal terms, there has been a 60% increase in government spending, thanks mainly to Reagan's requested budgets, which were only marginally smaller than the spending Congress voted.

The budget for the Department of Education, which candidate Reagan promised to abolish along with the Department of Energy, has more than doubled to $22.7 billion, Social Security spending has risen from $179 billion in 1981 to $269 billion in 1986. The price of farm programs went from $21.4 billion in 1981 to $51.4 billion in 1987, a 140% increase. And this doesn't count the recently signed $4 billion "drought-relief" measure. Medicare spending in 1981 was $43.5 billion; in 1987 it hit $80 billion. Federal entitlements cost $197.1 billion in 1981—and $477 billion in 1987.

Foreign aid has also risen, from $10 billion to $22 billion. Every year, Reagan asked for more foreign-aid money than the Congress was willing to spend. He also pushed through Congress an $8.4 billion increase in the U.S. "contribution" to the International Monetary Fund.

His budget cuts were actually cuts in projected spending, not absolute cuts in current spending levels. As Reagan put it, "We're not attempting to cut either spending or taxing levels below that which we presently have."

The result has been unprecedented government debt. Reagan has tripled the Gross Federal Debt, from $900 billion to $2.7 trillion. Ford and Carter in their combined terms could only double it. It took 31 years to accomplish the first postwar debt tripling, yet Reagan did it in eight.

 

Taxes

Before looking at taxation under Reagan, we must note that spending is the better indicator of the size of the government. If government cuts taxes, but not spending, it still gets the money from somewhere—either by borrowing or inflating. Either method robs the productive sector. Although spending is the better indicator, it is not complete, because it ignores other ways in which the government deprives producers of wealth. For instance, it conceals regulation and trade restricdons, which may require little government outlay.

If we look at government revenues as a percentage of "national income," we find little change from the Carter days, despite heralded "tax cuts." In 1980, revenues were 25.1% of "national income." In the first quarter of 1988 they were 24.7%.

Reagan came into office proposing to cut personal income and business taxes. The Economic Recovery Act was supposed to reduce revenues by $749 billion over five years. But this was quickly reversed with the Tax Equity and Fiscal Responsibility Act of 1982. TEFRA—the largest tax increase in American history—was designed to raise $214.1 billion over five years, and took back many of the business tax savings enacted the year before. It also imposed withholding on interest and dividends, a provision later repealed over the president's objection.

But this was just the beginning. In 1982 Reagan supported a five-cent-per-gallon gasoline tax and higher taxes on the trucking industry. Total increase: $5.5 billion a year. In 1983, on the recommendation of his Spcial Security Commission— chaired by the man he later made Fed chairman, Alan Green-span—Reagan called for, and received, Social Security tax increases of $165 billion over seven years. A year later came Reagan's Deficit Reduction Act to raise $50 billion.

Even the heralded Tax Reform Act of 1986 is more deception than substance. It shifted $120 billion over five years from visible personal income taxes to hidden business taxes. It lowered the rates, but it also repealed or reduced many deductions.

According to the Treasury Department, the 1981 tax cut will have reduced revenues by $1.48 trillion by the end of fiscal 1989. But tax increases since 1982 will equal $1.5 trillion by 1989. The increases include not only the formal legislation mentioned above but also bracket creep (which ended in 1985 when tax indexing took effect—a provision of the 1981 act despite Reagan's objection), $30 billion in various tax changes, and other increases. Taxes by the end of the Reagan era will be as large a chunk of GNP as when he took office, if not larger: 19.4%, by ultra-conservative estimate of the Reagan Office of Management and Budget. The so-called historic average is 18.3%.

 

Regulation

For all the administration's talk about deregulation (for example, from the know-nothing commission which George Bush headed), it has done little. Much of what has been done began under Carter, such as abolition of the Civil Aeronautics Board and deregulation of oil prices. Carter created the momentum and Reagan halted it. In fact, the economic costs of regulation have grown under Reagan.

Some deregulation has occurred for banks, intercity buses, ocean shipping, and energy. But nothing good has happened in health, safety, and environmental regulations, which cost Americans billions of dollars, ignore property rights, and are based on the spurious notion of "freedom from risk." But the Reagan administration has supported state seat-belt and federal air-bag requirements. This concern for safety, however, was never extended to the Corporate Average Fuel Economy (CAFE) rules, which, by imposing fuel-efficiency standards, promote the production of small cars. The shift to small cars will cause an estimated 10,000 to 20,000 highway deaths over the next ten years.

 

Bureaucracy

By now it should not be surprising that the size of the bureaucracy has also grown. Today, there are 230,000 more civilian government workers than in 1980, bringing the total to almost three million. Reagan even promoted the creation of a new federal Department of Veterans' Affairs to join the Departments of Education and Energy, which his administration was supposed to eliminate.

 

Trade

The Reagan administration has been the most protectionist since Herbert Hoover's. The portion of imports under restriction has doubled since 1980. Quotas and so-called voluntary restraints have been imposed on a host of products, from computer chips to automobiles. Ominously, Reagan has adopted the bogus fair-trade/free-trade dichotomy, and he was eager to sign the big trade bill, which tilts the trade laws even further toward protectionism.

 

Results

Reagan's fans argue that he has changed the terms of public-policy debate, that no one today dares propose big spending programs. I contend that the alleged spending-shyness of politicians is not the result of an ideological sea-change, but rather of their constituents' fiscal fright brought about by $250 billion Reagan budget deficits. If the deficit ever shrinks, the demand for spending will resume.

This is the Reagan legacy. He was to be the man who would turn things around. But he didn't even try. As he so dramatically illustrated when he accepted the plant-closing bill, there has been no sea-change in thinking about the role of government.

 

 

 

[nik1]

Преди 8 минути, nik1 said:

С една забележка: Рон Пол мина към либертарианците и в момента се изявава като десен (икономически консервативен)  либертарианец.

Нормално е Рон Пол да подкрепя десните политики (без намеса на държавата в икономиката) , друг е въпросът доколко такива са възможни за провеждане в САЩ..

(Либертарианското дясно според мен започва да прилича все повече на комунизма, т.е превръща се в утопия)

ПС

Намеса на държавата ще има без или със мадам Клинтън или мистър Тръмп, важно е до какво ще доведе тя,

Това което предлага Мадам Клинтън лично за мен ми прилича на икономика тип "Рейгъномикс". Аз не се наемам да кажа до какво ще се случи ако мадам Клинтън спечели изборите и програмата и се осъществи в целият си мащаб, но ето малко информация и факти за размисъл относно Рейгъновото управление..
 

 

ПС

Осноният спор и разлики, за мен,според мен, в тази кампания са между социално консервативното (бих казал "популисткото" социално консервативно) и социално либералното.. Доколкото има спор и дебат в икономическото "поле" - спорът е изместрен в средата, в центъра (където ляво- и дясно-центристкото се препокриват и преплитат по дефиниция)

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

С една забележка: Рон Пол мина към либертарианците и в момента се изявава като десен (икономически консервативен)  либертарианец.

Нормално е Рон Пол да подкрепя десните политики (без намеса на държавата в икономиката) , друг е въпросът доколко такива са възможни за провеждане в САЩ..

(Либертарианското дясно според мен започва да прилича все повече на комунизма, т.е превръща се в утопия)

Здравей, Ник. Май само двамата останахме в тази тема да пишем по същество. Рон Пол на тези години може да си позволи да проповядва като утопист-либертарианец; и комунизма е утопия, но „реалния социализъм” (държавен капитализъм), базиран върху тази утопия, не беше – това като отклонение.

Нямаме разминаване във вижданията, също съм на мнение, че дали мадам Клинтън или мистър Тръмп бъдат избрани за Президент, държавата ще се намесва в икономиката, повече или по-малко, както очевидно от цитираното го е правела по времето на Рейгън. Големите различия са във външната политика, но това е за друга тема, ако е изобщо за този форум.     

[nik1]

 

Цитирай

 

Рон Пол: Американската икономика е обречена на провал

Публикувано от: Северина Йорданова

Днешната икономическа система е създадена, за да се провали, смята Рон Пол, американски политик, член на Камарата на представителите и председател на Института за мир и благоденствие на Рон Пол (Ron Paul Institute for Peace and Prosperity), пише Вести.ру.

Според известния със скандалните си изказвания политик светът трябва да се стреми към система на доброволни договори и индивидуални свободи, а също така да унищожи централните банки.

В интервю пред телевизия Russia Today той обясни, че свободният пазар и капитализмът просто не могат да съществуват съвместно, макар и да се смята, че икономиката в САЩ е устроена именно по този начин.

“Смятам, че проблемът е в семантиката. Когато някои хора казват, че са против днешния капитализъм, аз казвам, че съм против така наречения капитализъм. Аз обичам „свободния пазар“. Но свободният пазар и капитализмът не могат да съществуват едновременно.

В Америка има интервенционизъм. Имаме планова икономика, социална държава, имаме инфлационизъм, централно икономическо планиране от страна на централната банка.

Всичко това е твърде далеч от свободния пазар. Хората, които наричат това „свободен пазар“ и печелят от него, изглеждат глупаво. Те казват „Знаем, че това е лошо. Трябва ни социализъм“. И ето ви го проблемът.

Тоест, има проблем в определенията и разбирането за това какво означава политиката, която водим в САЩ. Аз подкрепям свободните пазари, но не и настоящата ни система.

Отнасям се към нея много критично защото тя е обречена да се срине. Тя е предназначена да поощрява богатите и да унищожи средната класа, а също и да финансира всички грешки на правителството. Така че да – системата се провали. Хората трябва да отхвърлят това, което имаме сега, но не бива да отхвърлят свободния пазар и свободната рационална икономическа политика, защото това не е проблемът. Проблемът е, че нямаме достатъчно свободни пазари.

Днешната икономическа ситуация е обречена на неуспех, но така беше и със социализмът. Сега трябва да се стремим към повече лична собственост, доброволни договори и индивидуални свободи, а също и отхвърляне на централните банки.

Протестирахме срещу социализма. Социализмът беше пълен провал. Ако не искаме да вървим към социализма, трябва да се насочим към собствеността и свободата. Тогава ще можем да си говорим за реална алтернатива.”

За Доналд Тръмп

“Той има харизма, обаяние, привлича вниманието и освен него няма никой друг, който да говори за реални икономически въпроси. Но той има регресивен характер – връща се назад.

Възнамерява да върне всички в тъмните времена, като си мисли, че може да използва меркантилизма, да защитава природните ресурси, да повишава данъците и да обвинява всички други – мексиканците или китайците.

От това ще има разрушителни последствия за икономиката. Идеите му нямат нищо общо със свободата.

Напротив, свързани са с противоположното – допълнително засилване на икономическото планиране, а икономиката на САЩ вече разполага с тези средства. Тръмп върви в грешната посока, също както и Сандърс.”

 

 

По скоро считам, че демокрацията и капитализма (дясното) са несъвместимите неща.

И Тръмп ^[1] и Клинтън изглеждат като заложници на демокрацията, на избирателите си.  Както написа един път Невски, "ако имаш 1000 акра земя, ще е нормално да искаш държават да не ти се меси в делата", само че във всяка позната демократичната система, по-голямата част от избирателите си остават хората от ниската класа..

^[1] Може да не ни се вярва, но ето какво казва Тръмп в едно интервю:

Speaking like a typical establishment Republican who is too diffident in his own views to correctly define the role of government and how it helps the average person, Trump continued to defend federally controlled healthcare.

COOPER:  So in terms of federal government role, you're saying security, but you also say health care and education should be provided by the federal government?

TRUMP:  Well, those are two of the things.  Yes, sure.  I mean, there are obviously many things, housing, providing great neighborhoods...

For good measure, he tossed in housing!  Free housing, great neighborhoods!  Bernie Sanders all the way!

- See more at: https://www.conservativereview.com/commentary/2016/03/is-trump-running-to-make-socialism-great-again#sthash.elpugK8z.dpuf

https://www.conservativereview.com/commentary/2016/03/is-trump-running-to-make-socialism-great-again

http://thepulse2016.com/karen-r-effrem/2016/04/01/trump-lists-education-among-top-three-roles-of-federal-government/

Редактирано Септември 21, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Големите различия са във външната политика, но това е за друга тема, ако е изобщо за този форум.     

Подкрепям виждането ти.

[nik1]

On 9/16/2016 at 19:14, nik1 said:

Само да вметна: Бях чел че В САЩ (и в Германия) коефициентът на мултипликация при обществените разходи е 1.2-1.3, а в Българие е около 0.7-0.8, т.е по-малък от единица (с изключение при целевите разходи и инвестиции по европейски програми, при които контролът и ефективността/ефикасността са високи, и коефициентът на мултипликация е 1.1-1.2)..

Това е важно да се осмисли,  за да се разбере защо високите данъци в САЩ и традиционно високите нива държавни разходи не дърпат надолу икономиката и надолу. (В Българият случаят не е такъв)

ПС

Мултупликаторите в САЩ при публичните разходи са доста добри  (в повечето изследвания са по-големи от единица, има изследвания в които достигат до 3), на фона на "продънените" български, които са по-малки от единица, а в много случаи отрицателни

Вижте за по прегледно страници 17-20

http://econweb.ucsd.edu/~vramey/research/JEL_Fiscal_14June2011.pdf

Ако трябва да бъдем обективни,  на фона на тези изследвания мадам Клинтън стои близо до"земята" както се казва:  "взимай повече данъци, харчи повече, и ще си гарантираш растежа"

Пак повтарям това не се случва в България, Гърция, и т.н.

Защо? Заради лоши практики, слабо ефективно управление и институции, управление от назначени Калинки (непрофесиналисти, но верни и наши хора), висок корупционен натиск, силни олигархични зависимости, несъстояли се реформи в образователната и съдебната система  и така нататък.. Което значи че да си социалист  в България, значи че и мислиш най-лошото..

вижте за по прегелдно таблиците (от страница 6 нататък)

https://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2013/wp1349.pdf