Състояние на държавата към момента

[Rado Obreshkov]

Моментно състояние на Република България.

Вчера при новините, че 3000 места са останали свободни в университетите и, че Пищова и Радо шишарката се кандидатират за президентските избори нещо в мен се пречупи. Затова реших да напиша тези редове.

Бих искал да започна с обзор на моментното състояние, проблеми и вероятни решения на всичко в нашата страна.

Да започнем от най- ингнорираната тема от народа ни, а всъщност най- важна.

Младите хора- От раждането си всеки човек е разход както за родители си така и за държавата (обществото) до момента в който той започне да работи и да внася в общата сметка.

В момента стигнахме до един колосален парадокс- държава (гражданите) и родителите харчат колосални суми за да изучат децата си. Основно, средно, бакалавър, магистър и когато целия този процес траещ 26 години ( най- малко ) излиза един човек който неможе да се реализира на пазара на труда.
Защо се получава така?

Да започнем от старата приказка- Учи маминото за да не работиш! От къде се появи това грешно твърдение, че ако учиш няма да работиш и  пари ще падат от небесата? Защо всички си мислят, че да си началник или, че всеки става за началник и ще получава заплата за това, че си клати краката на бюро. Много далеч от истината. Реалните управители (били те от ниво бригадир до изпълнителни директори) работят от сутрин до здрач ( често и у домовете си наваксват или се подготвят за предстоящия ден). Днес 08.09.2016 университетите за пореден път обявиха, че недостигат хора за да се запълнят обявените места. В същото време средно специално вече почти се закри. Всички искат да стават икономисти, прависти, началници и няма кой да работи. Между образованието и пазара на труда няма никаква връзка. Университетите са пълни с млади хора който нито знаят какво ще работят след като се дипломират. Университетите продават един продукт наречен диплома който няма никаква пазарна стойност. Преподавателите са или роднини и са взети просто заради името или са отдавна изкукали пенсии който знаят само комунизъм. Няма почти никакви кадри там който да имат връзка с реалния пазар. Затова в предметите се изучават неща от 40 години на 20 век. И да има някой кадърен или го смазват или той напуска като се сблъска с реалността. И това произвежда младежи който имат твърде високо мнение за себе си и способностите си, а никакво покритие. Набито им е в главата, че производство е мръсна дума, те са бъдещи началници и всяка работа от по ниско равнище е срамна за тях, а те няма как да започнат от високо поради липсата на знания и умения. Когато искаш да го научиш на нещо той не желае да почне защото то е под нивото му. Твърде много университети всички с право и икономика. Крайно време е да се намалят за да се коригира този дисбаланс. Друга концепция е да не се плаща за всеки студент (на глава), а на реализиран продукт (университетите предлагат продукт) студентите да се длъжни да подават информация или работодателя когато наеме някой да подава информация в НОИ за реализацията на всеки завършил в 5 годишен срок. Ако той се е реализирал в друга сфера различна от завършената университета или не се е реализирал въобще да не получава пари за създадения продукт който не се консумира. Така университетите ще питат работодателите какво им трябва и бройките ще са само толкова колкото са нужни защото иначе ще водят до загуби за самия университет.
Появи се и друг парадокс, за който също е крайно време да се поговори. Сега има евро проекти за стимулиране на младешката заетост. Един път обществото и родителите са изхарчили една сума пари за да го направят икономист и сега за да може да се реализира някъде защото в университетите липсва тотално мисъл за проучване на пазара и да се създаде база данни какви кадри са нужни и ще се реализират. Да се пускат само толкова места и да се борят кадрите за местата сега трябва да се изхарчат още пари за ремонт на един дефектен продукт, а най лошото е, че самите младежи не желаят. Те чакат обещатана им скъпоплатена ненатоварваща работа за която сънуват всички. Сега тези проекти са една задънена пътека ( пари има, желание има, хора желаещи да се преклалифицират няма).

Има толкова обявени работни места, а в същото време говорим за голяма безработица. Кафенетата са пълни, а в производствата се усеща ясна липса на кадри.

Според мен вместо с тези европроекти да се симулира дейност ( взимаме пари, административно отчитаме дейност защото между стотици отдели и административни работници се прехвърлят стотици листи и се води дейност), но реално резултата е нулев. Кадрите ако започнат работа масово се отказват или отпадат. Или дори проекта незапочва поради липса на кадри. По смислено е да се обявят програми за подпомагане на старт в бизнеса на млади работодатели (но да е само за производство) Например стари пустеещи държавни и общински сгради да се преработят на цехове където първите 2,3 години млади работодатели да не плащат наем, а само да потдържат сградите. Да се освободят от данаци те и работниците който ще наемат, като се ползват парите по тези европроекти за тази цел. Това ще им позволи да започнат доста по лесно бизнеса си. Може също да се започнат програми държавата да изкупува продуктите им на преференциални цени с цел създаване на пазар.

Втора точка е ниските заплати.
Тук има много истини за казване. Да вземем за пример, че лице Х работи за 700 лева. След данъците остават чисти 550 и 150 лева са данъци. Много хора в България не знаят, че това което виждат на фиша си е само 40% от данъците. Работодатели плащат останалите 60%.
От това следва, че реално работника взима 550 лева чисто и 375 лева са данъци. От тези 550 чисто взети от работника ако приемем, че ги изхарчи всичките се приспадат 20% ДДС= 110 лева. От това следва, че раобтника е използвал от изработените си пари 440 лева за нуждите си и е платил 485 лева данъци на държавата. Това е ако през този месец той не плати други данъци, такси и тн. на държавата. От това следва, че повече от 50% от трудът на този човек отива за изхранване на държавния апарат ( тъй като насреща не получава почти нищо той не е мотивиран да плаща данъци). Прост пример пътищата в индустриалните зони. Ако този човек ползва собствена кола за да ходи до работа ( на запад този разход се признава и подлежи на възтановяване на данъци) той минава по разбитите пътища ( повечето индустриални зони в България са в плачевно състояние, някой нямат асвалт, а чакъл) и след като си е платил данъците в общината си разбива колата плюс данъците и акциза на горивата. След това отива да я ремонтира където пак плаща 20%ДДС за частите и трудът. От това следва, че той два пъти е платил данъци за удоволствието да си разбие колата. И нашите депутати се чудят защо хората не искат да плащат данъци. Държавата се нуждае от толкова много данъци по две причини. Първо за да се издържа и второ защото производството е малко и това води до по малко приходи от добавена стойност. Повечето фирми вече са за прекопуване, туризъм, заведения и тн. За да се вдигнат заплатите трябва да се намали драстично държавния апарат – 800 000 са на държавна заплата и да се направят повече фирми с производство. Ако половината от тези хора се преместят от държавната заплата където генерират само разход в производството и започнат да генерират приход то нещата ще се балансират.

Трета точка- ДДС.

Почти всеки ден слушаме за източване на ДДС, за акции на данъчните по различни обекти, как всеки крие ДДС и тн. В момента един клиент няма за какво да изисква касов бон. За него това е една хартия която даже неможе да ползва за да запише нещо. Просто се изхвърля и затова никой не ги взима. Ако се направи на 3 месеца гражданите да могат да си въстановяват 2-3% от ДДС-то срещу представени касови бележки. Всички граждани от самосебе си ще се превърне в данъчен. Те ще изискват от всички търговци касови бонове и ще си ги прибират и пазят защото това за тях ще са пари. Така ще намалее нуждата от държавни служители който да обикалят и да ловят фирмите криещи ДДС и ще се изкарат оборотите на всички.

Четвърта точка – Тоталната липса на политическа концепция за развитие.

В момента партиите превърнаха изборите в бит пазар. Сега предстоят президентнски избори. Но нито един от излъчените кандидати или предстоящи няма ясна концепция за предстоящото по време на мандата му. Кадрите са меко казано безизвестни или известни с това, че са известни. Няма една светска личност с която да се припознаеш или да сме чули да е направил нещо смислено за държавата и обществото. Същото е и при изборите за кмет или парламент. Първо се изливат тонове лъжи и кирливи ризи едни за други и след това почват да вдигат обещания ( за 1000 лева минимална заплата, за едни светли предстоящи години и какво ли още не). Но никой не разбира, че партиите и политиците трябва да застават пред нас както ние пред банка когато искаме кредит. Да те искат кредит на доверие от нас гражданите защо тогава не застават с ясни планове. Кратки изложения на вижданията си и след това как точно ще ги изпълнят. Или за какво точно искат кредита на доверие? И след като не го оправдаят защо ние не си искаме доверието както банките парите? За мен предизборна кампания трябва да се води както когато искаш кредит за бизнес.
Ясно изграден план, концепция, виждания, от къде ще дойдат приходите, за какво ще отиват разходите, да предвидиш до колкото е възможно промените.
Когато обещават по високи заплати – от къде ще се вземат парите?
Когато обещават промени в образование или здравеопазване какво ще ни коства като данакоплатци и до какво ще доведът тези промени за нас?
Как една държава като Зимбабве има електронно правителство, а при нас се прави всичко възможно то да не се направи само и само да има още причини за раздуване на и без това колосалния държавен апарат?

Това е началото. Пиша тези редове не за да обидя някой или за да се водят безсмислени спорове, а за да накарам повече хора да се замислят. Че те са работодателите на всички в сверата на държавния апарат. Че те трябва да изискват от политици, държавници, общинари и да следят за изпълнението на изискванията си. Докато ние си говорим за какво ли не времето си минава и поредната далавера е направена и поредния кадърен човек си е заминал завинаги от България. Моля само да се замислите и да дадете началото на промяната.

 

 

[makebulgar]

Всъщност ситуацията е малко по-различна. Образованието в България съвсем не струва колосални суми и много хора учат не само първо, но и второ висше, специализират, пишат докторати и т.н. Тоест целта на образованието не е да задоволи някаква бройка работни места, с която бройка да се съобразяват университетите, а целта е хората да се образоват, така че да са умни, знаещи и квалифицирани за различна работа. Така образованите българи имат избор да работят за някой тук, да работят някъде навън, или тук да си направят някакъв бизнес. Колкото повече умни глави излязат от университетите толкова повече нови неща ще се създават и икономиката ще просперира повече. Това, че има обявени работни места не означава непременно, че безработните трябва насила да бъдат впрегнати в тези работни места. Безработните са си преценили знанията, възможностите и желанията, и когато работните места не ги удовлетворяват финансово няма да се наемат, и ще си стоят по кафенетата или ще изкарват някой лев на черно. Работодателите също се стремят да наемат хора за по-малко пари, тъй като иначе може и да фалират или пък просто си гонят печалбата, на което имат право. Държавата в случая може единствено да контролира и да увеличава минималната работна заплата с което да принуждава работодателите да наемат хората за повече пари.

Това е за първите две точки, а останалите също не са много добре изложени и обмислени.
 

[Rado Obreshkov]

На фона на доходите образованието най вече в друг град както са повечето студенти не е евтино. 
Разходите не са само за учебници, а квартира или общежитие, храна, транспорт, ток, вода и др. 
Дори и за основно и средно не трябва да се смятат само парите за самото образование, а и за издръжка на индивида.
Родителите и държавата влагат в продукт който накрая няма нито желание, нито качества да се реализира. 
Това, че не ги удовлетворяват работните места финансово- е няма как да започнеш с висока заплата след като нямаш трудови навици, знания, и продуктивността ти е много ниска. Нали трябва да се изработят тези пари. 
Основния проблем е, че парите в държавата се генерират от производство (което до голяма степен вече е заличено) и от туризъм, а всички знаем там що за хаос е.
И така тези 2 икономически дейности трябва да изхранват всички останали (защото те внасят чрез износа си към други страни капитал в държавата)
Магазините масово продават вносни стоки (пасив), целия държавен апарат се изхранва от работещите, а не носи никакви приходи (пасив), всички обслужващи дейности ( адвокати, ПР агенти, банки, заведения, таксита и др.) се изхранват след като хората от производството използват услугите им (пак пасив).
Та от къде да дойдат по високи заплати?
 

[insighting]

Преди 19 часа, Rado Obreshkov said:

Моментно състояние на Република България.

 

И да има някой кадърен или го смазват или той напуска като се сблъска с реалността.

Втора точка е ниските заплати.

Да носиш отговорността на главен счетоводител срещу нетно заплащане от 200 лв. - ето това е реалност. Истинската реалност на програмите за заетост. 
 

[insighting]

On 10.09.2016 г. at 20:05, templar1307 said:

insighting, няма такова чудо като горният ти пост! А, вземи си тъпотиите и оди да драскаш за  Илияна Йотова!

Няма такова чудо при европейските програми. Националните обаче още са недомислени. А Вие защо се обиждате?
 

On 9.09.2016 г. at 15:41, Rado Obreshkov said:

Когато обещават по високи заплати – от къде ще се вземат парите?

Процентният дял на доходите на наемните работници в националния доход формира т. нар. квота на заплатите. Съществува взаимозависимост между квотата на заетостта, квотата на заплатите и квотата на единичната заплата. Когато квотата на заплатите нараства по-бързо от квотата на наемните работници, се повишава квотата на единичната заплата. 

Подобренията и новите инвестиции повишават реалния национален доход, тъй като това води до увеличаване на производителността. За да се съхрани пълната заетост обаче, заплатите също трябва да бъдат увеличени. И едно такова увеличение не би следвало да се обвързва с повишаване на цените, например. Но ако повишението на заплатите нараства по-бързо от производителността, се стига до увеличаване на цените, защото работодателите искат да запазят квотата на своята печалба. 

P.S. Всъщност синдикалните организации водят политика по отношение на заплащането на труда.

[Galahad]

Моментното състояние е последица от предходния период, а не някакво моментно чудо. Кризата на образованието и икономиката започна през 1944г., когато се наложи тоталитарната система и всичко се ръководи от бюрократи, които реализират "гениалните си идеи" без да държат връзка с реалността. Ако това се прави при пазарна икономика, фирмата просто фалира. Но когато се прави в тоталитарна система с планова икономика фирмата може и да процъфтява, а държавата да става все по зле, защото всичко зависи от това къде бюрократите насочват парите, а не дали от това има полза.

Откъсването на икономиката от реалността естествено води да криза на производството и все някога идва момента когато държавата фалира, а заедно с нея и нерентабилните предприятия.

Образованието след 1944г. също се ръководи от бюрократи. През време на турското робство всички занаятчии са си имали калфи и чираци, които са се обучавали при тях. Този модел всъщност продължава да си действа на Запад, макар в един доста усъвършенстван вид. Вече има не дюкяни, а големи заводи и чираците се учат в техникуми казано по нашенски, но идеята си е старата - техникума е свързан със завода, тъй че учениците се подготвят в учебното заведение, после карат практика в завода и след това си остават там до пенсия. У нас някой "гениален" бюрократ измисля специалност и учредява кетап за завършилите я. Дали завършилия тази специалност после може да работи нещо с придобитите през обучението познания е съвсем отделен въпрос и отговорът обикновено е  - не. Много хора у нас работят нещо, което няма абсолютно никаква връзка с придобитите от тях кетапи.

Втората съществена разлика е, че доходите на Запад са относително високи и всеки може да живее прилично и без висше образование, което значително снижава мерака да се блъска 5г. за кетап, дори след това да се живее по-богато отколкото тези с по-ниско образование.

Третата особеност на родната система е, че през последните 20 години у нас се нароиха огромен брой кетаполивници произвеждащи специалсти с доста неясни по своята същност и предназначение специалности. У нас има висше образование за какво ли не, макар в крайна сметка накрая завършилия да работи по тази специалност също така добре и за същото заплащане като някой с основно. Просто няма какво толкова да се учи повече от това, което се преподава до 8 клас, тъй че през останалите 7-9г. на човека са се предавали предмети без особена полза.

Проблемът може да се реши само по естествен път, когато бюрократичната система бъде игнорирана и се замести с пазарен модел. Сиреч да се правят предприятия и училища за кадри за тях съобразно икономическите потребности, а не за изпълнение на "гениалните" идеи на някой бюрократ - напр. България да е на първо място в света по производство на електрокари.

[БатеВаньо]

Електронното правителство е бич за корупцията. Съществуването или липсата му е индикатор за обема корупционни практики.

[insighting]

БатеВаньо, защо ми вменявате подобен пост, какъвто не съм публикувала? Ако толкова Ви интересуват картелните споразумения, информация може да получите от разузнавателните агенции. 

P.S. Обърнете внимание на пунктуацията.

Редактирано Септември 14, 2016 от insighting

[kramer]

Я, какво интервю:

http://bez-cenzura.com/epitzentar/hyusein-hafazov-az-sam-velik-turchin-balgariya-skoro-nyama-da-ya-ima-shte-stane-turska-teritoriya

 

Дали е вярно? Ако отговорът е "да", не виждам какво е притеснението от хилядите руснаци по Черноморието - явяват се единствения демографски резерв - еднакви по вяра, близки по език и кръв. И всичко това на фона на демографската криза в страната и наплива от емигранти.

 

[Frujin Assen]

Крамер, преди време имаше един тракторист който обясняваше как българите са нация от изроди и до мръкнало той и многобройните му привърженици вадят калашниците и почват революция. Та и с Хафъзов така...

Колкото до това което е написал Радо Обрешков... България е самоколонизирала се страна (при това от 1944 та до днес). Нашите политици са щастливи да са компрадорска администрация. За тях проблеми не съществуват. Един истински държавник не би спал по цяла нощ да мисли как да вдигне производството, още на 40-50 години от притеснение и стрес ще е болен от 100 болести... С един едър бизнесмен би се случило същото, още млад би бил развалина от опити да оправи ситуацията не само с бизнеса си, но и с държавата (защото държавата и бизнеса са скачени съдове). Нашите политици и бизнесмени обаче са му намерили лесното. Те просто претакат държавните пари. Веднага давам пример за такова претакане. На всички е ясно, че съвременния живот без бензин (горива) е невъзможен. Поради това хора близки до най високите държавни върхове внасят незаконно бензин и го продават. Много правилно каза за ДДС, това реално е данък оборот за всички и всичко. Откъде иначе държавата да намери пари? Какви данъци да събере и от кой бизнес? Това което каза за многото и неефективно работеща държавна администрация и друго което съм срещал "парламента е много голям" са пускани от самата власт лъжовни идеи да карат хората да стрелят в грешната посока. Нека дам пример. Имаме безработен, който на ден пие по две ракии за 4 лв и мрънка, че няма пари. Когато стене въпрос за финансовото му състояние, той постоянно говори, че вече ще пие по 1 ракия и така ще има повече пари. Номера обаче не е в това по колко ракии пие на ден-истинския въпрос е - Ти защо не работиш? Та нали, ако си намери работа, той ще може да си позволи не по 2 ракии, а по 20 на ден. Обаче него го мързи, но естествено не може да си го признае. И за да не се води този разговор много по изгоден е разговора "Колко ракии на ден пиеш".

Истинския въпрос към политиците трябва да е "Докога в България няма да има производство". А не "Защо в парламента има 240, а не 120 депутати".