"Разделени сме на Княжество България и Източна Румелия"

[nik1]

Без политика и политиканстване моля

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/24/2495726_specialna_tema_bulgariia_na_tri_skorosti/

 

 

 

Знаете ли колко отнема пътуването с влак между София и Габрово? Ако случите на влак, на който нищо да не му се счупи и който изпълнява разписанието си, може да се доберете дотам за 6-6,30 ч. Да, пътуването с влак между два български града, разположени на около 200 км. един от друг, отнема малко по-малко отколкото да долетите от Лондон до Ню Йорк.

Но дори извън чудния свят на БДЖ, за останалите български градове София пак ще остане друга държава, далеч не само географски. Столицата е не само многократно по-голяма от следващите Пловдив и Варна, което й придава съвсем друга тежест, но й се развива по съвсем различни правила и със съвсем различна скорост от останалите. Тя е огромен магнит, който изсмуква ресурси и хора и така затруднява още повече околните и по-далечните градове. Това е процес, който се случва в много други държави. Но вместо да го отчете и да инвестира в създаването и поддържането на поне още няколко регионални центъра на растеж, държавата реши, че регионалната политика се заключва в това да централизира максимално финансите и да раздава на всеки по малко. Комбинирано със задействането и на друг магнит освен София - свободното движение в ЕС, в последните седем години разликите между регионите не само не се намалиха, а се задълбочиха драматично. Няколко от областите в България стигнаха до това, което ако социолозите и икономисти бяха автомонтьори, щяха да наричат "долна мъртва точка". Очевидно е време да се признае, че сегашният модел на развитие не работи и да се помисли какво може да се промени.



Друга държава

Регионалните профили на Института за пазарна икономика, картите на Европейската комисия, статистиката на самите общини и цифрите от бизнеса показват, че вече няма нищо общо между София и другата част от България. БВП на глава от населението е скочило от 2 на 2,5 пъти повече в София в сравнение с останалите, а безработицата е почти несъществуваща, за разлика от дори другите големи градове. София притежава двойно повече висшисти в работоспособна възраст от най-близкия голям град - Варна. Тя е финансовия, административния и академичен център на страната. Логично, бизнес активността е съвършено различна - данните от ОП "Конкурентоспособност" показват, че по място на изпълнение, фирмите в столицата са спечелили проекти за почти 300 млн. лв, като най-близкият град е Пловдив с двойно по-малко. С някои разликата вече е непостижима: София е само 15 пъти по-голяма от Видин, но има 100 пъти повече приходи от имотни данъци и такси (основно перо в общинските бюджети). Поръчките от столицата, казват от сайта за доставки Bgmenu, са 1,5 пъти по-чести от тези в страната и с цели 40% средно по-скъпи (виж инфографиката).

Дори на европейско ниво, София не стои лошо. От 2003 до 2013 г., според Bloomberg Philanthropies and LSE Cities, София е най-бързо растящият град в Европа - среден ръст на БВП от 6,9%. Според Brookings institute, със своите 2,5% ръст на БВП и 3,4% на заетостта за 2013 г., София е дръпнал със 196 места сред големите метрополии на света и е влязъл в топ 30 на най-бързо растящите градове. Забележителното е, че единственият друг град от региона в първите 30 е Будапеща, а останалите са 4 турски и десетки азиатски градове.

Ако българското правителство беше решило да отдели София в отделен регион за планиране, както направиха много други държави от Централна и Източна Европа, тя щеше да влезе в друга графа - сега българските региони са графата на най-ниско развитите в ЕС, където получават най-много пари и съфинансират само с 15%. София по всички показатели попада в по-високата категория и щеше да трябва да доплаща повече пари за европейското финансиране, което получава. Със своите 33 хил. долара БВП на глава от населението (измерено в паритет на покупателна способност), София е средноевропейски, а не български град. Разстоянието до Пловдив може да е малко над час по магистралата, но измерено в разделение на възможностите, вероятно е над 10 години.

Линията "Тракия"

Това разбира се, е естествен процес. По целия свят метрополиите изпреварват националните икономики, а когато един град дърпа толкова много ресурси от една цяла държава, е нормално да успява да води с няколко обиколки. Големият скок на София обаче съвпадна с няколко други процеса, които протичаха в същото време и това съвпадение нанесе може би непоправими щети на развитието на страната.

Първо, заедно с гравитацията на големия град, която така или иначе действаше от десетилетия, изведнъж се появи нов, още по-силен магнит: ЕС. Свободното движение и вдигането на границите и на ограниченията за работа, подействаха шоково и изтеглиха навън онези, които имаха желанието и възможността да напуснат. Това допринесе за обезлюдяването на още места в България и фаталното намаляване на работната ръка дори в онези центрове, където имаше шанс за развитие. Вземете например Кюстендил - град, който има всички потенциални условия да се развива, включително кмет, който с всички условности е доста инициативен (виж текста на стр. 15). Липсата на финансов ресурс, който да бъде инвестиран в проекти с реално измерение за икономиката, както и липсата на хора, обрича тези усилия.

Което ни води до втория проблем. И той е, че централната власт отказва да разпознае това като проблем. След като години наред изобщо отказваха да се занимават с регионална политика, властите в България приеха на готово спуснатата от Европейската комисия такава, което допринесе за неравномерното развитие на различните части на страната. "Ние нямахме регионална политика до присъединяването към ЕС, а после ЕС ни задължи с техните модели да планираме. Беше ли ефективно? Не.", констатира програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев. Средствата, предназначени за всички, като тези от "Регионално развитие" и "Програма за развитие на селските райони", бяха разпилени на максимално много места, без никакви концентрирани инвестиции, в проекти без доходност и възвращаемост. Така малки и средни градове се изпълниха с градинки и площади, които освен че не носят икономически ръст, ще трябва и да се поддържат занапред.

Големите инвестиции пък бяха концентрирани в Южна България - отчасти заради трансграничните коридори, които ЕС финансира, отчасти защото проектите бяха в по-напреднала фаза и засяга повече хора, което поведе след себе си още едно фатално разделение. Ако погледнете картата на България днес, ще видите, че двата града, които показват някакви признаци на устойчив ръст и надежди за бъдещето, са Пловдив и Бургас. Те се намират по нещо, което можем да наречем "линията Тракия" - единствената изцяло изградена магистрала в България. Тя свързва летището на София с пристанището на Бургас и де факто е линията на съживяването. Магистралата едва ли сама по себе си е върнала виталността на региона, но е факт, че най-големите градове по нея бълбукат. "Курорти, магистрали, пристанища, столица - всичко е на юг", посочва Явор Алексиев от ИПИ. Единствената изцяло нова ж.п. линия в страната след няколко години също ще дублира "Тракия". Емил Савов - зам.директор на Националното сдружение на общините, смята че последните седем години не само са разширили пропастта между големи и малки, но и са допринесли за доубиването на втори голям регион освен Северозападния - Северен централен. "Когато започвахме, имахме един най-беден в Европа регион, сега са два", казва той, позовавайки се на статистиките на Евростат. Министърът, отговарящ за еврофондовете в последните години - Томислав Дончев, признава реалността. "Разделени сме на княжество България и Източна Румелия", казва той.

От тази гледна точка, строежът на "Хемус" не е просто икономически или транспортен проект, а кръвопреливна линия, която да помогне на центрове като Русе, Велико Търново и Плевен и по-малките градове около тях. Това разбира се, не е панацея - една магистрала няма да реши всички проблеми, трупани в по-малките населени места. Но признаването, че имаме огромен проблем, който иска целенасочени инвестиции, е добро начало за планове.

Край на възрожденските блянове

Размерите на този проблем са видими с просто око. Първият и най-важен показател е липсата на хора. Дори в градове като Пловдив и Варна, които са традиционно силни притегателни центрове, качеството на работната ръка страда, тъй като голяма част от образованите и активните вече не са там. Градове като Видин пък вече са под чертата - според изследването на ИПИ, процентът на висшистите в работоспособна възраст в областта е под 15. Част от тези хора в някои места могат да бъдат привлечени обратно, както правят Пловдив и Русе (стр. 11 и стр. 12) но това е труден и дълъг процес - за разлика от икономическите, демографските процеси трудно могат да бъдат контролирани.

Може обаче да се максимизира всяка възможност вълната да бъде ако не обърната, поне спряна. София например, вече е препълнена и скъпа и трудно може да поеме много по-голям прираст на населението, смята Захариев. "Също така, няма да има втора активна вълна навън, каквато имаше преди години", казва той. Студентите, все по-голяма част от които учат навън, биха могли да бъдат привлечени обратно, ако им се предостави възможност за развитие. Преливането на компании в Пловдив е симптом на този процес. "Определено София има няколко предимства, които постепенно започват да избледняват на фона на добрите инвестиции, които се правят в някои от градовете. На първо място това е инфраструктурата", казва Ираван Хира, управляващ директор за България на Hewlett-Packard Global Delivery Center. "Хората в IT индустрията са по-гъвкави и това къде живее не е сериозно препятствие за тях. Някой ако иска да започне работа, няма значение дали той живее в София или Пловдив." Емил Савов посочва кои фактори гледат най-често младите семейства при избора си дали да останат някъде - добро образование и добро здравеопазване.



За да се случи този процес, трябва промяна на мисленето за регионите. Време е да се изправим пред факта, че миналото няма да се върне - възрожденският модел със строежа и обновяването на читалища в селата няма да доведе обратно млади хора там, както посочва Надя Данкинова от фонда за финансиране на общини "Флаг". Никоя община не е достатъчно голяма, силна или финансово развита, за да се бори самостоятелно със София. Ето защо начинът, по който се клъстерират общините в Пловдив, за да се развиват заедно, е показателен за бъдещето. Единствената възможност за развитие на по-малките населени места е да работят съвместно, за да подсилват предимствата си и да минимизират слабите места. Такива клъстъри биха могли да се образуват на доста места - околните общини на Варна могат да повторят пловдивския модел, а градове като Велико Търново-Габрово могат да използват наличието на индустриална база в единия и технически университет в другия.

Това е задача на местните власти, но от централната се иска да помогне чрез подобряването на връзките между тях и чрез позволяването да се кандидатства за съвместни инвестиции, не в площади и градинки, а в проекти, които помагат на икономиката. Емил Савов дава пример с допълнителните субсидии, които всяка година се раздават "на подпис" от финансовия министър на различни общини, за най-различни дейности. "Преди години, във Великобритания беше решено изцяло да се спрат тези субсидии и да се дават пари само на общини, които имат съвместни проекти с бизнеса", казва Савов. Нищо не пречи в България да се случи същото - мрънкането на кметовете ще се засили, защото няма да получават пари "на калпак" за красиви витрини, но дългосрочният ефект би могъл да бъде повече от добър. Идеята на кабинета "Орешарски", който събра в общ фонд за 500 млн. лева такива предложения, беше добра, но изпълнението беше ужасно. Ако се стесни ситото и се въведе контрол, подобен на този за еврофондовете, тази схема може да работи.

Това ще значи самите общини да започнат да работят много по-активно с финансови инструменти, които през този програмен период ще имат на разположение. Те са по-натоварващи от грантовите схеми, но са много по-благодатни за развитие, посочва Данкинова. Също така, това е поле, на което те могат да тичат заедно със София, която не е най-добрия пример. "Доста администрации вече развиха подобна или дори по-добра от софийската структура за управление на европари. Но тъй като проектите не носят икономически ръст, това не се усеща", констатира Надя Данкинова. Пример е Бургас, където данните за икономическата активност все още не отразяват този ръст, който имат публичните инвестиции.

Заради политическия стремеж да се даде по малко на всички, почти никъде не се инвестира адекватно и това води до масово западане. Има твърде много общини в България, които не са финансово жизнеспособни и съществуват само с политическа цел. Намаляването им би трябвало най-накрая да излезе на дневен ред, вместо да се случва обратното, както е сега. Защото, ако заемем думите на Алберт Айнщайн, лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

Пловдив: Дълго чакан възход

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

 

Иван Джеферов е доказателството, че в Пловдив нещо се случва. Млад програмист с хоризонт за работа целият свят, който се чувства повече от щастлив да живее в родния си град. Харесват му духът и хората, но това, което истински го вдъхновява тук, е да бъде част от нещо ново, което тепърва се заражда, оформя и развива. Иван е двигателят на малката start-up общност в Пловдив и свързващата връзка с бързо растящата IT индустрия. Той обитава карето в центъра между ул. "Отец Паисий" и бул. "6-ти септември", където се намират двата му проекта - co-working пространството Hackcafe и лабораторията за иновации "Печатницата". И двете с мисия да свързват младите хора с идеи, визия и потенциал, независимо дали се занимават с програмиране, дизайн, архитектура или бизнес.
Докато крачиш след Иван из възродения арт квартал "Капана", срещаш много от тях. Някои са се върнали от чужбина, други от София, а трети никога не са избирали да живеят на друго място. Но през последните години всички те са открили много причини да са тук - работа, възможности за развитие, среда за създаване на семейство, интересен и богат социален живот.

Teзи живи общности са знак, че Пловдив изживява своя дълго чакан възход. Защото, както ще ви кажат всички тук - доброто място за живот е и добро място за бизнес. Пловдив и околностите му са един от най-бързо развиващите се региони в страната и според макроикономическите показатели. Областта е шампион в привличането на чуждестранни инвестиции благодарение на мащабния индустриален център "Тракия икономическа зона". Компаниите, обединени в него, са вложили над 1 милиард евро досега. Производството формира около половината от БВП на региона и дава работа на 67 хиляди души, а местната икономика е в растеж дори в годините на криза и стагнация.

Въпреки че Пловдив се гордее с титлата "индустриална столица на България", през последните няколко години общинската администрация полага целенасочени усилия да привлича и сектори с висока добавена стойност като IT и BPO. Според Industry Watch Пловдив вече е втората дестинация след София за аутсорсинг на бизнес процеси. IT и BPO компаниите с офиси в града вече са около 100 и наемат 3500 души. Според проучвания на общината секторът има потенциал да достигне 10 хиляди заети в следващите няколко години и това е възможност за града да задържа младите хора, но и да привлича таланти от цялата страна. Пловдив от години е притегателен център за хората от Смолян, Стара Загора, Пазарджик и безработицата в града е пренебрежимо малка.

И въпреки това никой няма да определи успеха на Пловдив като бум. Истината е, че в развитието си градът не е имал резки пикове и спадове. Дългите години некадърно управление на града забавиха възможността той да се изяви като лидер по-рано. А добрите резултати, които забелязваме днес, са продукт на натрупване - на целенасочени усилия на бизнеса и плавен ръст. Моделът на Пловдив стъпва на няколко важни стълба - ясен профил на икономиката, който не я поставя в зависимост от един сектор подобно на големите морски градове, малка основна община, което е довело до естествено обединение със съседните за привличане на повече инвестиции, екосистема от предприятия, в която едни бизнеси водят след себе си други, и компании, готови да инвестират в преодоляване на ключовите недостатъци на средата - образование и пазар на труда.

Как се печели бизнес

"Няма община по-активна от нас", хвали се кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), когато разказва какво прави администрацията, за да привлича инвестиции. В общината работи отдел за бизнес развитие, който обслужва потенциалните инвеститори, отделя ресурси за проучвания на средата с идеята да спестява пари на компаниите, работи активно с Агенцията по инвестиции. Тотев обаче е наясно, че е нужно много повече. И основната му работа всъщност е да убеди собствениците на предприятия, че Пловдив ще бъде гостоприемен град за техните семейства. "Правим проекти, които да правят града по-хубав, и като дойде жената на инвеститора, да каже "това е едно добро място за живот", обобщава той. И дава примери с разширяването на пешеходните зони в града, изграждането на велоалеи, подобряването на пътищата, обновяването на центъра и квартал "Капана".

Естествено титлата Европейска столица на културата, която Пловдив спечели миналата година в състезание с четири български града, се използва като маркетингов инструмент за привличане на бизнес. Едрите индустриалци в региона са ангажирани в подготовката на конкурса, някои са привлечени и като спонсори, защото идеята е да започнат "да горят с града", както се изразява кметът. Ухажването на инвеститори обаче е бавен и труден процес. "Борили сме за компании по 10-12 месеца и накрая нищо, но продължаваш напред", вдига рамене Тотев. Днес той говори със самочувствие и поради факта, че ГЕРБ е на власт, а това означава и по-голямо внимание на държавата към Пловдив. Тотев все още има доста спорен имидж в града заради видео, в което говори за фалшифициране на изборни бюлетини, но развитието някак оставя това на заден план.

Основите в Пловдив обаче са поставени отдавна, още когато регионът избира да се позиционира като индустриален център. Инициативата започва като частна - строителната фирма "Сиенит" изкупува парцелите, окрупнява ги, оформя зоните, работи по привличане на първите чужди компании Liebherr, Ferrero, Miroglio. "Тракия" нямаше обаче да се развие в мегапроекта, който е днес, без подкрепата на местната власт, смята председателят на борда на директорите на "Сиенит холдинг" и съуправител на икономическата зона инж. Пламен Панчев. "Никой не може да успее сам - нито Пловдив, нито ние, нито малките общини", категоричен е той. И разказва, че процесът по изграждане на взаимно доверие между бизнес и администрация е не по-малко дълъг и сложен от това да привлечеш инвестиции за един милиард евро: "Да можеш да се обадиш на човек от администрацията и да му кажеш "внесохме документите, можете ли да ги разгледате за една седмица вместо за месец, защото инвеститорът ще открие 1200 работни места" или да ти се обади кметът и да каже "трябва да дадете още един документ, за да можем да ви свършим работа, това е двустранен процес".

В "Тракия икономическа зона" са обединени 9 общини (Пловдив и по-малките Марица, Раковски, Куклен и т.н.) и 6 индустриални зони, всяка със собствен профил, които предлагат много по-големи площи и възможности на инвеститорите. Клъстърът е сериозен индустриален център, конкурентен на алтернативите в Югоизточна Европа. Сега зоната се радва на нова вълна от инвестиции, предимно от компании от Западна Европа и Америка. Само през тази година е закупена земя за изграждането на още три завода на обща стойност над 100 милиона евро, които в следващите години ще създадат заетост за 2000 души.

"Създадохме вече една критична маса от предприятия и когато дойде нова компания, вижда, че има екосистема. Имаме нещо, което е устойчиво", твърди кметът Иван Тотев. А зам.-кметът по инвестициите Стефан Стоянов допълва, че тенденцията да идва голям инвеститор, който да изтегля след това и изпълнители в региона, е много силна. Например германският концерн за хладилна техника Liebherr, който е в Пловдив от 15 години, има около 2500 работници, разширявал е производството си няколко пъти и е довел още 7-8 подизпълнители, разкрили работни места за 1000 души. "Ефектът се мултиплицира и в това е смисълът на клъстъра", обяснява Стефан Стоянов. Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) Пловдив предлага най-добрата среда за малки и средни предприятия. Това е тъкмо заради наличието на голям бизнес, който могат да обслужват.

Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."

Как се задържат инвеститори

Местната власт е фокусирала усилията си по привличане на нови инвестиции в секторите, в които разпознава потенциал - автомобилната индустрия, аутсорсинга и IT. "Вече започваме да подбираме инвеститорите, с които ще работят нашите отдели. Ако е просто поточна линия, не ни е много интересно, защото все още ни липсват в града достатъчно работни места за висшисти", обяснява Стоянов. Преди три години тръгват от офис на офис, за да представят възможностите на града. Днес компаниите в сферата наемат по 100 - 200 души. Миналата година общината организира конференция за аутсорсинг, след която още фирми проявяват интерес към Пловдив. Офиси вече са разкрили "Софика", Telus, Scale Focus, Unify и 60К.
 

Софтуерната компания "Вискомп", клон на германската Euroweb Group, е една от първите, стъпили на пазара в Пловдив през далечната 2007 г. Започват с 5 души, сега са 80. Георги Гроздев е пловдичанинът, който тогава убеждава немския си партньор, че е важно да отвори офиса си тъкмо тук. Пловдив не е загубил конкурентните си предимства си от тогава - голям брой студенти, 30% по-ниски разходи за наеми и заплати спрямо София, по-висока лоялност на служителите. "Аутсорсингът е първата стъпка за по-висококвалифициран труд и предполагам, че лека-полека след тях ще започнат да идват и други фирми. А и София се препълни", коментира Гроздев. Паралелно с това в града се оформя и физиономията на предприемаческа общност, която се стреми да създаде вътрешна икономика около присъствието на IT и BPO компании. В Hackcafe и "Печатницата" на Иван Джеферов например се събират малки екипи, които работят върху иновации, свързани с продукти на същите тези бизнеси.

Голямото предизвикателство и пред традиционните индустрии, и пред IT сферата обаче и тук са хората. Въпреки че Пловдив е вторият по големина регион в България, въпреки че привлича миграция от съседни области, въпреки че има 7 университета с 40 хиляди студенти, бизнесът все още има сериозен проблем да си набавя кадри. От една страна, защото хората на Пловдив дълго време изтичаха към София и е нужно време този тренд да се обърне, от друга - защото тези, които са тук, имат да наваксват с образованието. Съществува голямо несъответствие между свободните работни позиции и уменията на хората, записани в бюрата по труда. Или както обобщава икономистът от Industry Watch Георги Стоев: "Образованието трябва да бъде приоритет на всякакво ниво - политика, бизнес и община, защото, хубаво, има ниски данъци, евтина земя и заводи, но като ти трябва да наемеш трима души, ги няма." Инж. Панчев от "Тракия икономическа зона" също подчертава, че голяма част от усилията им за задържане на инвеститори в момента минава през убеждението, че има подготвена работна ръка. И големите бизнеси дори са готови да участват с инвестиции в подобряване на образованието, в свързването му с реалната икономика. Те спонсорират и част от курсовете и обученията, които се провеждат в Hackcafe. "Тази екосистема извън училище всъщност създава новото поколение трудов ресурс", коментира Георги Стоев. Той организира курс по предприемачество за ученици в Пловдив и наблюдава, че и от другата страна има глад за обучение.

Наред с това в Пловдив действа и IT клъстър, в който влизат общината, ПУ, ТУ и 25 частни компании, които съфинансират неговите проекти. Основната му цел е да създаде обучителни центрове, които да подготвят кадри буквално според нуждите на всяка една фирма. Директорът на Математическата гимназия в Пловдив Ивайло Старибратов, който управлява клъстъра, е оптимист, че до началото на следващата учебна година ще бъдат поставени основите на едно добро бизнес образование в града. Защото, както казва той: всичко, което бизнесът иска, са мислещи хора.

Варна: Дългата сянка на миналото

• 
• 
• 
• 

Преди година рапърът Мишо Шамара емигрира в Съединените щати - предпочете да кара камиона на свой приятел в Чикаго. Така Варна символично скъса с миналото, но остана и без самоиронията, с която от години лекуваше депресията си на голям град неудачник, който всички сочат с пръст.

А в миналото Варна има какво да остави. По данни на Института за пазарна икономика, обявени преди последните редовни избори за местна власт през 2011 г., администрацията на тогавашния кмет Кирил Йорданов беше пречка пред бизнеса и развитието на града. Показателите, отразени в проучване на института от този период, показваха, че общината заема едва десето място в страната по качество на бизнес средата. Така „морската столица“ се оказа изпреварена от градове като Габрово, Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана и Бургас.

Сега, четири години по-късно, анализите на института не звучат така отчайващо

Според тях пазарът на труда във Варна за първи път бележи обрат, като през т.г. безработицата и заетостта почти са достигнали средните стойности за страната. Чуждестранните инвестиции в нефинансовия сектор във Варненска област през 2012 г. са 3105 евро на глава от населението. В същото време средногодишният доход на лице от домакинство за 2013 г. е бил 4912 лв. срещу 4514 в Пловдив и 4234 в Бургас. Въпреки цитираните данни обаче според варненци, а и според представителите на бизнеса „светлината в края на тунела“ е все още твърде далече. „След смените в общинската администрация и назначаването на нов главен архитект на града сроковете за издаване на строителни разрешения се движат няколко пъти по-бързо, отколкото преди две-три години, казва Пламен Андреев, управител на „Планекс холдинг“. Една от причината за това вероятно е и намалелият обем на строителството след 2008 г. Но в същото време реформите в местната администрация изостават и това е едно от най-големите предизвикателства пред кмета на града."

Една от най-сериозните критики към общинската администрация във Варна продължава да бъде работата й в сферата на обществените поръчки. В средата на 2013 г. Агенцията за Държавна финансова инспекция публикува доклад от одитна проверка, извършена в последната година от работата на бившия кмет на града Кирил Йорданов. Наред с описаните примери за очевидно пилеене на публичен ресурс, съмненията за измами и корупция, на остра критика в него бяха подложени договорите, сключени за поддръжка на общинската инфраструктура. Те бяха обявени за противоречащи на Закона за обществените поръчки, тъй като легитимираха монополното право на отделни компании да работят в различни части на града до 2016 г. Според един от най-фрапиращите примери, посочени в доклада, разликите в цените, предложени от монополистите за еднакви дейности се различават до 1600 пъти. Въпреки това категорични препоръки за прекратяване на тези договори не бяха направени. Така се стигна до парадокса, на същите компании през миналата и тази година да бъдат възложени дейности, финансирани със средства от държавния и общинския бюджет, както и със средства по различни оперативни програми. Тяхната стойност до момента надхвърля 60 млн. лв. В най-общ план "монополът" е големият премълчан, но ясен проблем на Варна. Именно монополизирането на икономиката, на политиката, започнало още в края на 90-те години, стана причина за неочаквания взрив на недоволството от начина на живот в града през зимата на 2013 г. Тогава по данни на полицията по улиците на Варна излязоха повече от 30 хил. души. "Градът страда от безпорядъка, превърнал се в негова основна характеристика, обобщава Васил Даскалов, един от създателите на центъра за съвременно изкуство „Кънтемпорари спейс“ във Варна. За четирите мандата на бившия варненски кмет Кирил Йорданов градът се оказа в плен на монополите – икономически, политически, творчески..., казва той. Изчезна конкуренцията, а оттам и възможността за реализация на нови идеи, на модерно мислене. Варна изгуби творческия си потенциал, хората, които го носеха, емигрираха – в София, в чужбина.“ Особено болезнен е контрастът с Бургас. Към края на 2013 г. стойността на изплатените суми по договори на Варна като бенефициент по оперативните програми е 357 лв. на човек, или малко под средното ниво за страната. Тази сума е приблизително еднаква с полученото по оперативни програми в Пловдив (305 лв. на глава от населението), но близо три пъти по-малка от тази в Бургас (835 лв.). „Макар че Бургас все още трудно може да се съизмерва с Варна, там заради близките си контакти с правителството общинската администрация успя да привлече солидно по обем европейско финансиране. Това се отрази чувствително не само на строителството, но и на бизнес климата в общината като цяло, казва Пламен Андреев. Затова след 2011 г. и особено през 2013 г., когато частичните избори за кмет във Варна бяха спечелени от кандидата на ГЕРБ, вече няма оправдание за това градът да не е сред приоритетите на правителството“, смята той. Държавата е възприемана като големия длъжник на Варна. Заради „обърнатия й гръб“ през последните години сериозно страда и туризмът по Северното Черноморие, твърдят представителите на браншовите организации в сектора.

Според туристическия бизнес инвестициите в инфраструктура по Южното Черноморие, направени в периода 2009 – 2013 г., по време на първото правителство на ГЕРБ, са довели до видимо „дискриминиране“ на Варна

В резултат на това е пострадал не само градът, но и развитието на „Златни пясъци“ като един от елитните курорти в страната. „Проблемът с лошите транспортни връзки и непрестанното повтаряне, че липсата на магистрала отдалечава Варна от вътрешността на страната е малко преувеличен, отговаря задочно Мариета Чакърова, управител на дружеството за озеленяване и консултантски услуги "Свемар". Истината е, че Варна беше сред най-тежко пострадалите общини от икономическата криза. Администрацията на бившия кмет на града Кирил Йорданов не направи нищо, за да смекчи удара. Мерките, предприети тогава, бяха формални, за отбиване на номера“, твърди тя.

Чакърова е на мнение, че тежък проблем на Варна е липсата на връзка между академичния потенциал на града и бизнеса. „Петте университета би трябвало да са „инкубатор“ за иновации, база за развитие на високотехнологични производства, но нищо подобно не се случва, казва тя. Бизнесът в общината е ориентиран основно в сферата на услугите. Липсва базата, която създава реален продукт и работни места.“ Тя смята, че едно от възможните обяснения за това е в липсата на свободни терени в общината за развитие на нови индустриални зони. „В това отношение Пловдив има сериозно предимство“, казва тя.

Венцислав Танчев е управител на туроператорската компания „Сънтурс“ и собственик на луксозен бизнес хотел във централната част на Варна. За шеста поредна година той води българската класация на Trip Advisor в категорията си. Дружеството, управляващо хотела, е и сред редовните спонсори на най-престижните културни събития в града. „Преди няколко години мои приятели, които се занимават с организирането на фестивали за съвременен танц, архитектура и дизайн в Пловдив ми подхвърлиха идеята да открия „копие“ на варненския си хотел в Пловдив, разказва той. Изпратих писмо с намерения до общинската администрация там и не повярвах на очите си когато още на следващия ден получих личен мейл от заместник-кмета на града. Той съдържаше пълен списък с общинските терени, подходящи за реализацията на идеята ми“. Втората изненада, която донася на Танчев контактът му с общинската администрация в Пловдив, е, че освен първия списък той получава и втори, с подобни, но вече частни терени, предлагани от агенциите за недвижими имоти в града. „Звучи невероятно, но по-късно в личните ми разговори с представители на общината в Пловдив ясно ми беше заявено, че за тях няма значение какъв терен ще избера за хотела си – частен или общински. Важното беше идеята да бъде реализирана.“ Танчев признава, че не е имал повод за подобен контакт с администрацията на сегашния варненски кмет Иван Портних, тъй като още в последните години от управлението на предшественика му Кирил Йорданов е спрял да мисли за други проекти в града. „Демотивиращо е усещането, че всички усилия за повече качество, за създаването на стойност във Варна потъват като в черна дупка. Застоят, който продължи прекалено дълго, се отрази фатално не само на бизнеса, казва той. Промени се манталитетът на хората и това е най-лошото!“ С „ниския хоризонт“ пред града Венцислав Танчев обяснява и провала на Варненската кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. Същото мнение споделят и хората, заети пряко с реализацията на културни проекти във Варна. „Градът започна да губи преднината си веднага след 1990 г., казва театралният режисьор Елица Матеева. Тогава заминах за София и се върнах десет години по-късно. Заварих пълен погром в бизнеса, в социалната сфера, в работата на общинската администрация и отношението към околна среда.“ Според Матеева главната причина за това е отнетата мотивация за спазване на правилата. „Това демотивира гражданите, отнема енергията им, казва Матеева. Хората, които управляват града, демонстрират пълна липса на визия за бъдещето. Дефицитът на идеи е заразен – той тръгва от върха на пирамидата и стига до основата й.“ На въпроса кой е виновен художникът Димитър Трайчев отговаря: „Общинският съвет и местната администрация се отказаха от диалога с гражданите.“ „Колко време е нужно оттук нататък, за да се съвземе Варна ли? Петнайсет, двайсет години – не по-малко, е песимистичната прогноза на проф. Владимир Иванов, преподавател по във факултета по “Изкуство, култура и масови комуникации” на Варненския свободен университет. И то само при условие, че се намерят читави хора, които да обърнат кормилото на града. Защото България отдавна е „пирамидална република“ в която столицата закономерно е станала „държава в държавата“, нехаеща за бъдещето на провинцията“. За Димитър Трайчев решенията имат по-ясни очертания, но хоризонтът на видимата промяна продължава да е далече: „Местният бизнес има нужда от процедура по „избелване“ твърди той. Това означава преди всичко прозрачност в харченето на публичните средства, но не само „по процедура“! Трябват разумни политически решения, основани на качествена експертиза и образование!“. След петнайсет години застой, отнета перспектива и изгубено самочувствие темата за това кой е виновен във Варна трудно ражда дебат. На 6 март 2013 г. бившият кмет Кирил Йорданов прекрати преждевременно четвъртия си пореден мандат. Подаде оставка, напусна града и като много от съгражданите си избра да живее в София. За спомен от протестите, довели до оставката му, недалече от централния вход на варненското кметство остана една пуста вишка на плажен спасител – защото „делото на давещия се“ отдавна е негов личен проблем.
 

Иван Портних: Варна е била блокирана от модела Кирил Йорданов

Кога Варна започна да губи преднината си като най-интензивно развиващ се град след София?

Варна започна да губи преднина заради неуспеха на предходната администрация да осмисли необходимостта от европейски средства като основен лост за развитие на града. Бившето управление претърпя пълен провал за привличането им. За сравнение Бургас точно в тези години успя да привлече много средства и видимо градът се разви в годините когато Варна забави своето развитие. Важното е, че в момента, в рамките на стария програмен период, успяхме да спасим в максимална степен проекти, обречени на провал. Трудно се наваксва изоставането, но работим активно и днес реализираме проекти за над 300 млн. лв. Толкова привлечени външни средства не са влизали във Варна за целия период на прехода.

Носи ли някой персонална отговорност за ступора, в който се оказа градът?

Варненци решават кой може да носи отговорност за управлението и кой не може. Волята и оценката им за управлението станаха ясни на последните местни избори и виновните за ступора си отидоха.

Споделяте ли мнението, че Варна се оказа блокирана от монополите както в местната политика, така и в икономиката?

Варна е била блокирана от модела на управление, налаган от администрацията на Кирил Йорданов [Йорданов управлява Варна в продължение на 14 години като през това време беше подкрепян от различни политически сили - бел. ред.]. Като наследство, например, получих рамкови договори с времеви хоризонт до 2016 г., свързани с поддържането на инфраструктурата. Ако бяха развалени, щяха да последват от една страна безкрайни дела за пропуснати ползи, а от друга страна блокиране на всички дейности, свързани с ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура. Безспорно е, че следващите процедури за тези дейности трябва да бъдат по-отворени и прозрачни. Доказателство, че работим за максимално ефективно използване на публичните средствата в тези сфери, са решенията на КЗК и ВАС, които в последните месеци потвърждават една немалка част от процедурите, които извършваме. Ако мога да разширя темата - подготвяме нова процедура, с много нови изисквания, за избор на фирми за сметопочистване на града. Ще настояваме категорично, например, за евро 5 стандарт за автомобилите, с които оперират фирмите, за по-голяма кратност на извозването и на брой съдове за сметосъбиране. Така чистотата в града ще бъде на друго ниво. Активно променяме традициите и по отношение на друг монолол – електроснабдяването. С много труд община Варна успя да излезе на свободния пазар на ел. енергия и вече седем общински обекта, сред които сградата на община Варна, подлези, фонтани и кметството в Аспарухово избират сами доставчик. Предстои още 34 общински детски заведения – детски градини и ОДЗ-та, и 34 общински училища, да излязат на този пазар, като се очаква да намалят разходите си за ток до 35%.

Кои грешки в управлението на града искате да поправите на всяка цена?

Инфраструктурата е в критично състояние, затова коренно променихме начина на работа – извършваме пълна рехабилитация на улиците вместо кърпежи. До скоро бе налагана порочната практика с кърпене на дупки, за която бяха харчени огромни средства, а в замяна не остана здрав асфалт в града. В момента вървят цялостни ремонти – включително с подмяна на подземната комуникация, на над 10 булеварда. След това машините ще влязат и в малките улички, където положението също е трагично. Друг проблем – дефицитът с места в детските градини, е решен на 100% - чрез строеж на нови детски градини и оптимизация. Стартираме работа и по изграждане на паркинги и етапно въвеждане на синя зона в най-конфликтните точки на града.

Какви са перспективите пред Варна? Какъв е времевият хоризонт, в който може да бъде отбелязан осезателен напредък?

Варна е град с огромен потенциал и ние сме амбицирани да го докажем. Ако всяка година се е работило с темповете, с които ние реализираме проектите си днес, Варна щеше да изглежда по друг начин. Но – това е предизвикателство, което сме решили да преодолеем, и само след няколко месеца резултатите от усилията ни ще станат видими. За година и половина управление, мисля че показваме добро темпо на работа. Ако го поддържаме цял мандат, градът ще върне имиджа си на морска столица на България.
 

Русе: Ренесанс на забавен каданс

• 
• 
• 
• 
• 
• 

“Вървиш в центъра на Русе и се чудиш дали си в България”, казва за града на брега на Дунав Момчил Бояджиев от “Оргахим”. Това може би е малко пресилена констатация, но Русе бавно се събужда от рецесията и това си личи първо в централната му част. Реновацията за 5.4 млн. лв. на площад “Батенберг”, където се е намирал старият център, е почти приключена, а кметът Пламен Стоилов казва, че до края на тази година ще бъдат усвоени още 190 млн. лв. по 43 проекта. Булевардът на входа на града към Дунав мост, важна артерия, свързваща центъра с квартал “Родина”, както и строената близо 40 години “Арена Русе” са другите големи проекти, които трябва да бъдат завършени през 2015 г.

Освен от ремонти градът също гъмжи и от културни събития - този месец няма ден без представление в театъра, а “Мартенските музикални дни” за 55-и път ще посрещнат хиляди гости от страната и чужбина, които пък ще напълнят местните хотели, а може би и двата нови музея в града. В последните години няколко инвеститори от чужбина и София отварят заводи и развойни центрове в града, привлечени от университета и географското му разположение. Погледнато отстрани, изненадващо или не, Русе не запада, въпреки че "дунавската икономика", както могат да бъдат обобщени големите градове по северната ни граница, очевидно не работи особено добре.

И въпреки това почти няма човек, които да не споделя усещането, че градът може много повече. “Не виждаш града да трепти”, казва Явор Попов. Само на 24, той без да иска става известен в града, след като напуска работата си в голяма лондонска консултантска компания и решава да започне курс по икономика в математическата гимназия, на която е възпитаник. Сега той се упражнява в учителската професия, която винаги е ценял, и за пръв път от пет години има повече време да наблюдава развитието на града. И той, както и много други русенци смята, че проблемът с напускащите града хора е една от най-сериозните пречки, които спъват развитието му. Населението намалява с бавни, но постоянни темпове, като според НСИ естественият прираст (0,37 промила) е почти два пъти по-нисък от средния за страната (0,64) а ограниченият наплив на вътрешни мигранти няма как да промени усещането за обезлюдяване.

Друг съществен проблем на града се усеща още на път за него - разстоянието от столицата и лошото състояние на пътната инфраструктура, особено прословутата с катастрофите си отсечка Русе - Бяла. Както кметът Стоилов, така и представители на бизнеса твърдят, че това е един от най-сериозните проблеми, които обаче не могат да се решат само от местната власт. На въпрос дали русенци се чувстват в периферията на страната, Катя Горанова от бизнес центъра за подпомагане на МСП отсича: “Ние СМЕ периферията на страната.” И не е единствената, която смята, че развитието на инфраструктурата на Русе, а и на цяла Северна България, далеч не е национален приоритет. Доцент Николай Ненов, директор на Регионалния музей, също смята, че лошите пътища пречат, но на един друг отрасъл с голям потенциал за Русе - културния туризъм.

Под ръководството на пълния с енергия доцент музеите заживяват нов живот - през 2014 г. се отчитат най-висок брой посетители от 15 години насам, като за три месеца от откриването си екомузеят в града е приел 17 хил. гости, а в деня на откриването й в къщата музей “Баба Тонка” са влезли над 4 хил. души. Статистиката показва, че русенци отстъпват само на Варна и София по посещения на театри, музеи и кина. Според Ненов градът и околностите му са перфектно място за “уикенд туризъм”, който обаче не може да се разгърне без добра връзка с останалата част от България. Затова местните културни дейци се отварят навън - Орлин Дяков, директор на драматичния театър “Сава Огнянов” (който се помещава в култовото Доходно здание и е един от малкото театри в страната, които са “на зелено”) споделя, че в последните години градът се е превърнал в мост за културен обмен основно с Румъния, но и с други крайдунавски страни.

Бъдеще на север

Докато магистрала “Хемус” стигне до Русе и го свърже с останалата част от страната, за града перспективата се намира на север. При отварянето на границите през 2007 г. в града се очакваше вълна от румънски шопинг туристи, за която частни инвеститори от града и от чужбина ударно започнаха издигането на пет мола и няколко по-малки търговски центрове с обща планирана търговска площ от 152 хил кв.м. От кризата оцеля само един от тях, като дори и той не е запълнил капацитета си. Според Милен Добрев от търговско-индустриалната камара след неуспешната авантюра с привличането на румънски купувачи в моловете сега тенденцията се обръща и русенските експортно ориентирани бизнеси търсят излаз в Румъния.

Изобщо потенциалът за развитие на града в рамките на регионални европейски и дунавски инициативи се оползотворява не само от културните среди в града, а и от университета. Под ръководството на ректора Христо Белоев бившото висше техническо училище “Ангел Кънчев” е изградило модерен кампус дори по европейски стандарти, и то използвайки основно средства по различни еврофондове. Той споделя с неприкрита гордост, че чужди компании като “Сименс”, “Мьолер” и “Джонсън контролс” използват лабораториите на университета за развойна дейност, а няколко големи предприятия са решили да инвестират в града заради института.

Точно големите предприятия от тежките индустрии са тези, които безусловно могат да се нарекат гръбнакът на русенската икономика. В "Индустриален парк – Русе", който заема площ от 369 дка в близост до “Дунав мост”, работят седем завода, наели общо 1800 души. Един от тях е френското предприятие за автомобилни компоненти - “Монтюпе”, което наема над 700 души и реализира 31 млн. лв. печалба само през миналата година. Немската “Витте аутомотиве” също стъпи в града, създавайки 350 работни места през миналата година. Момчил Бояджиев от “Оргахим” споделя, че градът е идеално място за развитието на големия бизнес - близостта до букурещкия пазар, двата европейски транспортни коридора, които преминават през Русе, както и речният транспорт по Дунав отварят вратите за по-лесна търговия. От друга страна, университетът, който напоследък акцентира на кариерното развитие на студенти още от малките курсове, снабдява предприятията със специалисти.

Въпреки, че темпът на ръста на чужди инвестиции да е двойно по-голям от средния за страната, русенци все още получават само 1500 евро на човек в сравнение с 2250 евро на глава от населението в Габрово. Освен това големите чуждестранни инвеститори се приемат със смесени чувства в града - ниското заплащане води до голямо текучество на заетите, а замърсяването на въздуха навява лоши спомени за кризата с румънския хлорен завод от 80-те. Самите компании отклониха поканата за разговор или не отговориха въобще.

Възход и падение на малкия бизнес

Русе обаче страда от факта, че докато голям бизнес има, средният и малкият не процъфтява. Малките и средните стагнират или са придобити от по-големите си конкуренти, особено в мебелния и шивашкия сектор. Според Калин Минев, директор на Агенцията за развитие на човешките ресурси, най-сериозната пречка пред възстановяването на малкия бизнес в града, е липсата на финансиране. “Няма инструменти за старт в бизнеса - банките отказват на младите хора достъп до кредитиране”, твърди Минев, чиято организация заедно със бизнес центъра са подпомогнали създаването на над 600 устойчиви работни места от малки бизнеси в региона. Цифрите подкрепят това твърдение - средно на всеки русенец се полагат 152 лева по оперативни програми с бенефициент - общината, като средната сума за страната е 380 лв., а за Габрово - 940 лв. Макар еврофондовете да субсидират големите инфраструктурни проекти, те не стигат поравно до всички - малките областни центрове Ценово и Вятово са на дъното по усвояване на средства, а там безработицата е 30-40%. Според кмета Стоилов това е и причината за по-ниските резултати на областта като цяло. Околните селища също страдат от факта, че двете иначе добре оборудвани болници са разположени в града, което ограничава достъпа до тях, а недостига на финансиране и лекари е обезпокояващ - всеки общопрактикуващ лекар се грижи за малко над 2000 души при 1589 души в страната.

Секторът на компютърните технологии е един от малкото в града, в които малките и средни бизнеси не само преобладават, а и просперират. В последните години дори се наблюдава навлизане на фирми от София - развойният център на “Сирма груп”, в който работят 40 програмисти, е тук от 7 години, а тази година и “Мусала софт” ще отваря русенски офис. Според Ивайло Къцарков от “Мусала” има три основни причини, които правят Русе привлекателен за сектора - ниските наеми на офис площите, добрите и спокойни условия за живот, както и добре развито ИТ общество. А университетските и частни инициативи в сектора наистина правят впечатление - в университета освен курсове, преподавани от специалистите на “Сирма”, се намира място и за доброволческата инициатива на момчетата от Jumpstart, които преподават програмиране и уеб дизайн безплатно. Освен това трима млади информатици и предприемачи скоро откриха първото в града мултифункционално споделено работно място на НПО-то “StartUp Factory”, което трябва да позволи на младите хора да спечелят отново града си.

Макар че е трудно да говорим за тенденция за масово завръщане в посока Русе, много млади хора не са отхвърлили изцяло идеята да се завърнат в родното място. Къцарков споделя, че авангардът на Мусала Софт в града ще са кадри, които са родом от там, а Явор разказва, че не е единственият от своя приятелски кръг, който се е завърнал наскоро. Кметът пък лансира своя инициатива да направи своеобразен събор на русенци, живеещи по света и у нас, и да стимулира най-активните и популярни от тях да служат за посланици на града.

Но за да се завърнат перманентно русенци, разбира се, ще трябва нещо повече от събори, речи и посланици. Стимули за малкия бизнес, акцент върху образованието извън престижните гимназии и интеграция с околните общини са само част от промените, които са нужни на града. Магистралата е само първото условие.

Видин: Забравеният град

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

“Вие тук би трябвало да цъфтите.“ Красимир Кирилов, председател на Търговската палата във Видин, често го чува от гостите в града. Би трябвало, но действителността е много различна. Може би от всички райони в България Видин е този, който най-малко използва потенциала си. А той наистина е много голям и необяснимо занемарен – пристанище на най-пълноводната европейска река и основен транспортен коридор, мост до Румъния, близост до две граници, готови индустриални зони, вековни традиции в търговията, много плодородна земя, исторически, природни, културни забележителности, условия за туризъм, евтини имоти… Всичко това изглежда потънало в прах – в пряк и преносен смисъл, докато местната власт е застинала в очакване на кмет. Само идващите след 22 март круизни кораби с туристи се очаква малко да раздвижат икономиката на града.
 

Поглед за кратко

Може да не ви се вярва, ако не сте го виждали, но Видин е един от най-красивите български градове. Целият център е пълен с архитектурни паметници, тук е и една от малкото запазени средновековни крепости - Баба Вида, има остатъци от някога разцъфтяващата еврейска общност в града. Гостите от круизните кораби обаче остават за ден-два – прекалено малко, за да може регионът да разчита на туризъм, но достатъчно, за да бъде това перо сериозна част от бизнеса на Видинско. По данни на НСИ за миналата година нощувките в област Видин са общо 46.5 хил., от които над 10 хил. са от чуждестранни посетители. Общите приходи от нощувки са около 1.83 млн. лв. Това обаче е много по-малко от друга област на Дунава - Русенската например. В нея броят на нощувките за миналата година е 134 хил., а приходите са 6.26 млн. лв. При това броят на хотелите във Видин е само с 6 по-малко, отколкото в Русе, но броят на леглата е почти двойно по-малък - 960 на 1600.

Всъщност другият бизнес извън туризма е много малко – показателно е, че за цялата област най-големият работодател е община Видин. Защо градът не се развива е въпрос с повече от един правилен отговор. Местните ще ви кажат, че до голяма степен виновни са последните кметове, и ще са прави. Предишният, Румен Видов, е с повдигнати обвинения за длъжностно присвояване. Последно избраният Герго Гергов е отстранен от съда заради нарушения при организиране на търгове. Видов остави общината с над 20 млн. лв. дългове, а от думите на сегашния и.д. кмет Добромир Дилов – от последните мандати са наследени много неизгодни договори.

Другият „виновник“, нарочван десетилетия наред, е централната власт. И тук също има голяма доза истина – много фактори за развитието на града зависят от централната власт.

По данните на ИПИ за област Видин брутният вътрешен продукт на човек е по-малко от 5 хил. лв. (2011 г.), най-ниският в България. Официалната безработица в края на 2013 г. е 17.7%, а едва една трета от пътищата са определени "в добро състояние". Достъп до интернет имат 44% от населението - в други области положението е по-добре, но има и доста по-зле.

Нищо не е напълно изгубено все още?

И все пак поне малка част от стъпките за решаване на проблемите могат да се направят със собствени усилия и без това да коства непосилни разходи. Илюстрирано с пример от истинския живот – преди не много време кандидат-инвеститор идва в града и е на среща в свободната зона. След срещата споделя, че не може да си представи как ще вложи пари тук, след като е видял срещу себе си шефа на зоната, стоящ зад бюро, на което е имало толкова прах "да се подпишеш" (историята мълчи за кой шеф е ставало въпрос, сегашният е тук от 5 февруари). Подобни впечатления те посрещат на много места. Общината и областната управа приемат критики, макар на много от тях да имат готови отговори защо не се получава.

Иначе видимо градът все пак някак се движи. В момента общината работи по най-големите си инфраструктурни проекти за последните години – водния цикъл за 75 млн. лв. и депо за битови отпадъци за 20 млн. лв. Това не е знак за особена грижа от страна на държавата - и двете са спуснати със задължение, за да се изпълнят националните цели. Заради водния цикъл улиците са разкопани и това е основният източник на праха из града (освен обичайния пясък, останал от зимното почистване), но до лятото всичко трябва да е приключило, да се асфалтира наново и градът да има пречиствателна станция, увери Добромир Дилов. По думите му водният цикъл ще помогне много на предприятията в града – например за да получат сертификат за опазване на околната среда при производството, отпадните води трябва да минават през пречиствателна станция. Сега такава няма, а липсата на сертификат им затваря много пазари. „За да има развитие на Северозапада, трябва да има инфраструктура, инвеститорите сами ще дойдат“, смята Дилов оптимистично. Той уверява, че общината би съдействала на всеки, който иска да прави бизнес в града. Според Дилов погледите за развитие трябва да се насочат към коопериране със Сърбия и Румъния. Забрави ли ни София
 

Едното обяснение за липсата на икономическо развитие на Видин и района е лошата инфраструктура. Другото – липсата на хора, които да работят. Едното е поправимо, другото - пожелателно. Ако преди години основният проблем на Видин е било икономическото изоставане заедно с цяла Северозападна България, сега това се е трансформирало в застой и все по-дълбока пропаст дори в сравнение с Монтана и Враца. „Реално нищо не се случва. Аз се върнах във Видин през 2000 г. и нищо не се е променило досега“, коментира Красимир Кирилов. По думите му за последните 3 години общо 15 хил. души са напуснали областта. За сравнение – съседната румънска обл. Долж е с население от 689 хил. души, обяснява областният управител Момчил Станков. Съседна Румъния е важна, защото също е част от неизползвания потенциал – едва сега се задвижват някакви общи проекти, и то на ниво местен ентусиазъм. Според Кирилов нещата могат да потръгнат по-добре, ако се приеме предложението, което на няколко пъти са отправяли, да отпаднат таксите за Дунав мост 2 за леки автомобили с регистрация от двете съседни области. В първите три седмици преминаването им е било безплатно и това е довело до много посещения – очакванията са, че ако това се направи, много румънци ще предпочетат да пазаруват във Видин.

Мост и след моста - нищо

"Инфраструктурата е в лошо състояние“, коментира областният управител Момчил Станков. По данните от областната управа само от началото на тази година преминалите автомобили и камиони са 120 хил. По думите на Станков натовареността на моста е много над първоначалните очаквания и това вече е създало сериозен проблем с довеждащата инфраструктура. Нещо, което можеше да се види още при строежа му, но за години наред така и не беше направено нищо за нормален достъп.

Няколко часа преди нашия екип във Видин беше на посещение транспортният министър Ивайло Московски, който е бил щедър на обещания. За проектиране на разширение на главния път от Ботевград до Видин (Е79) са осигурени пари, а за строителство трябват около 500 млн. лв. Те обаче ще се търсят евентуално по „Транзитни пътища VII“, защото Е79 е изваден от финансиране по ОП „Транспорт“. Московски е обещал да се работи по изграждането на интермодален терминал – най-вероятно ще се разшири „Свободна зона Видин“. Неясно за кога е отложена газификацията – това е сериозна пречка за много инвеститори.

Кирилов разказа, че и той, и други местни предприемачи са разочаровани от срещата с правителството, проведена преди около месец в Монтана. Той даде за пример презентация на индустриалните зони в България – с нея са уверявали какви са предимствата на зони в София и други места, а някъде там, с далечна снимка, е спомената тази във Видин. Без да остане време дошлите от Видин предприемачи да говорят спокойно с икономическия министър Божидар Лукарски. Обяснили им, че няма време и ще започва пресконференция. Колкото до обещанията във Видин да дойде автопроизводител – наистина се преговаря според запознати, но всичко е на фаза начални разговори.

Наследство Според Станков инфраструктурата гони инвеститори, но проблемите са комплексни. Единият е застаряващото население, свързано с него е липсата на висше училище, както и на професионални училища. Според Станков, ако има университет, тогава и повече млади хора ще остават в града. Сред по-старите носталгията по 80-те и 90-те години е много, много силна. Тук все още има много хора, които освен за социализма много съжаляват и за годините на югославското ембарго, когато са се препитавали с контрабанда. А може би вековните връзки със Сърбия са ги карали да се чувстват по-близо до Белград, отколкото до София, и 9.09.1944 г. е убил голяма част от духа на града наред със затварянето на границите. Последното е означавало цялостна промяна и на икономика, и на население. Вместо богатите, предприемчиви производители и търговци са се настанили работниците, радващи се на мегаломанските проекти и осигурената заплата. До момента, в който демокрацията и неуспешната приватизация убива всичко и Видин бавно тръгва надолу. А безброй хора, много от които дори не са ходили там или са минали за ден-два, му залепят етикета „северозападнала България“. Лошото е, когато и политиците го мислят.

Последното е означавало цялостна промяна и на икономика, и на население. Вместо богатите, предприемчиви производители и търговци, пътували редовно до Виена, са се настанили работниците, които се радват на мегаломанските проекти на социализма, осигурената заплата, работническия стол или работата като чиновници. До момента, в който демокрацията и неуспешната приватизация убива всичко това и Видин бавно тръгва надолу. А безброй хора, много от които дори не са ходили там или са минали за ден-два, му залепят етикета „северозападнала България“. Пророчество, което се сбъдва.

Туризъм напук

Един от малкото сектори, които се развиват в региона на Видин, е туризмът. Посещенията в областния град обикновено се комбинират с такива до Белоградчик и понякога – близката планинска община Чупрене. Във Видин постоянно има културни, кулнарни и всевъзможни инициативи– тази година туристическият сезон ще бъде открит с дегустация на вина от близки изби и от съседните региони на Сърбия и Румъния. Музеят „Кръстатата казарма“ често показва изложби, а през няколко месеца се организират и по-големи събития – например Средновековен фестивал, фолклорни събори, концерти, автомобилни състезания. Основната част от туристите във Видин са българите – често това са групи от ученици, студенти и семейства.

Круизните кораби по Дунав носят другия приток на посетители – миналата година в града са акостирали 167 кораба, обясни Цецка Цолова, директор на туристическия отдел в общината. Цолова смята за добра идеята на ресорното министерство да се стимулира вътрешния туризъм. Основната част от посетителите идват с цел културни посещения, но градът предлага и кулинарен, както и винен туризъм в областта. Мненията за инфраструктурата и посещаемостта са разнопосочни – според някои липсата на двулентови пътища пречи, но според кмета на Белоградчик Борис Николов не е това проблемът.

Според него големият проблем е липсата на цялостна визия за туризма през последните 25 години. Ако е море и планина за ски – е лесно. Но исторически, културен и еко туризъм се развива и предлага далеч по-трудно. Николов, както и местната власт във Видин, е на мнение, че е било много несправедливо липсата на приоритет за региона при усвояването на пари от новите европейски фондове. Така местни фирми и организации, повечето от които малки, са поставени в ситуация да се съревновават с тези, които имат много повече оборот и възможности да наемат консултанти например.

В Белоградчик

От общината в Белоградчик разчитат и на туристите от круизните кораби, с новия мост идват и доста румънци. Сърбите обаче се броят на пръсти и една от причините е липсата на граничен пункт наблизо – този до Белоградчик, между Салаш и Ново корито, беше започнат при предишното правителство, вложени са доста средства, а сега е изоставен. За чужди туристи от общината разчитат на проектите „По пътя на римските императори“ и „По пътя на виното“.

Удобно на служители, не на посетители

Областният град обаче има сериозен недостатък – работното време на забележителностите. То е чиновническо – до 17 или до 17.30 часа, често има обедна почивка (в музей „Кръстата казарма“ тя е два часа), туристическият център до крепостта „Баба Вида“ - той почива събота и неделя и ако тогава решите да се разходите из Видин, няма да намерите служители. Замъкът „Бабини Видини кули“ е единственият запазен средновековен замък в България и е наистина странно, че България така и няма политика да се рекламира с такива забележителности, но е готова да харчи милиони за бутафорни крепости.

Някои туристически обекти във Видин не е ясно кога са отворени. Например прочутата джамия на Осман Пазвантоглу, която е единствената в Европа (а вероятно и в света) без полумесец на минарето.

Никой виновен, никой отговорен

Най-лошият пример за пропусната възможност за посещения е еврейската синагога. Тя е втората по големина в България, но дори и изоставена, се вижда, че е била много по-красива. В момента синагогата няма покрив, има ограда, която е почти паднала и за възстановяването на сградата топката постоянно се подхвърля. От общината се оправдават, че синагогата е на еврейската организация „Шалом“, която не им разрешава да я ремонтират. Последната налична информация от „Шалом“ е за споразумения за възстановяването й и набиране на средства. Нищо от това не се е случило – от общината казаха, че преди време са укрепили основите да не падне. Това обаче едва ли скоро ще е пречка – стените са напукани, а вандали изтръгват и тухлите – част от тях са наредени в средата и скоро някой е палил огън. По пода има боклуци, празни бутилки, капачки, спринцовки, кабели и опаковки от презервативи.

На този фон Видин е много горд с толерантността си и участието си в спасяването на българските евреи. Те са напуснали града масово в края на 40-те и началото на 50-те, повечето за Израел. От тях са останали много красиви къщи и познайте – много от тях се рушат, а от общината казват, че не могат да се разберат със собствениците им, не могат и да ги възстановяват сами, защото нямат пари. Така че – ако искате да ги видите, идете по-скоро, защото скоро може и да ги няма.

Кюстендил: Кой остана в града на черешите

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

По малката стръмна уличка на кюстендилското село Гърляно в годината преминават може би повече чужденци от Западна Европа, отколкото се разхождат в центъра на самия областен град. Причината за това са търговските партньорства на най-динамично развиващата се компания от района, производителят на професионално кухненско оборудване AB Term. Фактът, че редица инвеститори, работещи с българския пазар, минават през тази малка уличка, не пречи тя да е в типичното за много места състояние - тотално неподдържана. Собственикът на фабриката Михаил Абаджиев е настоявал многократно пред местната власт да отпуснат средства за ремонт, но такива така и не се намират. Това обаче не е най-големият проблем на AB Term. Токът в селото по думите на Абаджиев е „като в дискотека“, а когато работиш с машини за милиони евро, това не може да не е сериозно притеснение. Такива истории в България има доста и бихме искали да кажем, че и в Кюстендилска област са много, но не би. Чуждите инвеститори и успешните фирми тук нямат много проблеми с инфраструктурата, защото с малки изключения, просто ги няма. Това, което има в Кюстендил, е икономически упадък, ниска инвестиционна активност и негативни демографски процеси. И мини и череши.

Без пари и без хора

Въпреки (все пак) задоволителната инфраструктура, над средния за страната дял на домакинства, които ползват интернет, ниските данъци, активен кмет, близост до столицата, а и като цяло разположение в регион с добри икономически показатели, Кюстендилска област е на едно от последните места по привлечени чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната и ниска икономическа активност. Накратко, няма най-важното - хората и парите. През 2013 г. ПЧИ са 38.8 млн. евро, което е със 17.3% повече от предходната година по данни на териториалното статистическо бюро. Но макар ръстът спрямо 2012 г. да е голям, средствата не са достатъчни, за да се справи областта с негативните икономически тенденции. Ето защо, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) я постави в една група с Кърджали и Враца по отношение на социално-икономическите контрасти. Това са области с добра образователната среда и относително привлекателни условия за бизнес, които въпреки това имат слаби икономики и лошо икономическо развитие. Демографската картина в Кюстендилска област също представя най-лошото от днешна България. Населението на възраст над 65 години е два пъти повече от населението до 15 години, а около 45% от общия доход на жителите в областта се формира от пенсии при средно 25% за страната. Заетостта е ниска. Близостта до София пък не е плюс, а по-скоро проклятие за Кюстендил. „Всички, които завършват висше образование, се насочват да търсят работа в столицата и не се връщат тук, а много млади заминават за чужбина“, обяснява собственикът на AB Term, Михаил Абаджиев. Това, разбира се, значи, че когато инвеститорите все пак се появяват, те срещат предизвикателството с липсата на работна ръка.

Черешката на италианския бизнес

За лошото представяне на област Кюстендил в проучването на ИПИ, според кмета на града Петър Паунов, отговорността е по-скоро малките общини от района. „Усилията, насочени към управлението от последите години, са в точно обратна посока и те вече дават резултат. Затова мога да кажа, че тези тенденции не са валидни за общината“, заяви той.

Действително в града са се случили по-голямата част от преките инвестиции, а се правят и публични такива. Младите хора по улиците са си все още там и бутат бебешки колички, но от всичко това не личи Кюстендил да има потенциала да изтегли и останалите общини напред със себе си, макар там да живеят над 45 хил. жители, което е една трета от населението на областта. Освен при населението фрагментацията е силна и при бизнеса. Най-големите работодатели са минното производство в Бобов дол (което работи на загуба и е почти пред закриване), заедно с ТЕЦ-а там и фармацевтичните компании в Дупница. В община Кюстендил, където никога не е имало тежка промишленост, шивашките и обувни предприятия осигуряват над 2000 работни места по данни на кмета Петър Паунов. Близо половината от всички преки чуждестранни инвестиции през 2013 г. са насочени именно към тези сектори, в които има и чувствителна италианска доминация.

Земеделието е другият жив бизнес. В преработката на плодове и зеленчуци, и в частност черешите, компанията „Балкан фруит“, зад която стои отново италианска собственост, е реализирала през миналата година приходи от над 13 млн. лв. и печалба от 1.8 млн. лв. Това я прави една от най-печелившите за цялата област. За сравнение в същата година приходите на текстилната фирма „Велена“, в която има близо 250 заети са 5.2 млн. лв., а печалбата едва 80 хил. При все че бизнесът на първата е по-скоро сезонен. Да се намерят фирми от района, които работят с голяма добавена стойност е доста трудно, което говори много за състоянието на бизнес средата в Кюстендил. Сред тях освен AB Term е предприятието за кондензатори „Кемет Електроникс“.

Много надежди и малко дълг

Иначе кметът, който сега приключва втория си мандат, признава, че дългата сянка на ВИС-2 все още се чисти от лицето на града, но в сравнение с 90-те години, когато изсипването на огромна маса контрабандни пари е деморализирало цялото общество, а почтеният местен бизнес е бил прогонен и никой е имал желание да работи, нещата се променят. Самият Паунов е активен в тази посока. Когато в изследването на ИПИ през 2013 г. областта беше посочена като най-корумпираната в България, той лично се среща с екипа на института за разговор. Твърди се, че данните от изследването са били разлепени из целия град , а само година по-късно показателят се променя и вече е около средния за страната. На страницата на общината се появява и формата за обратна връзка "Кметът ви чува" и Паунов твърди, че вече няма тайни за него, а черната статистика за корупцията в областта отдава отново на по-малките общини. "България загуби и много пари по еврофондовете, защото подобни малки общини бяха сфера на корупция и на абсолютно некомпетентно управление. Няма и как една община с нула обществен капацитет да се развие добре и да привлече инвеститори", казва той.

Тъй като не разчита на държавата за друго извън еврофондовете, значителни усилия на местната власт в Кюстендил за подобряване на инвестиционния климат са концентрирани в развиване на условията за културен и балнеотуризъм. Екологията и минералните води на града са голямото му богатство, по думите на кмета. Тъй като никой не е поискал да инвестира в развитието на местния туризъм, общината сама го е направила. През 2011 г. е емитирана облигационна емисия от 6.5 млн. евро, с които Кюстендил изгражда собствена балнеоложка инфраструктура и хотел с 200 легла. Този дълг още тегне над публичните финанси на града с бюджет от 33.5 млн. лева. И не е съвсем сигурно, че ще бъде ефективно насочен.

Но амбициите Кюстендил да се превърне в балнеоложки център подобно на Велинград и Сандански и да развива заедно с това всички други видове туризъм (включително и ски), изглежда са единствените по-сериозни перспективи за съживяване. Към старата инфраструктура има и приватизационен интерес, вече е обявена начална тръжна цена за градската баня и за няколко общински хижи. Но ако не се инвестира достатъчно в рекламата на лечебната минерална вода, за да се гарантира разпознаваемост на мястото, областта може и да остане с около 76 хил. нощувки на туристи годишно, каквито са данните за 2014 г. За сравнение, легловата база само на малкия Велинград вече надмина 10 хил., а туристите през годината са около 200 хиляди.

За да постигне целите си обаче, общината трябва да насочи внимание и към кадрите, които ще са необходими на сектора. И в момента успешни бизнес проекти в туризма, какъвто е петзвездният СПА хотел "Стримон" в града, страдат именно заради недостига на квалифицирана работна ръка и текучеството. „Деветдесет и девет процента от заетите при нас са местни. Липсата на добри и подготвени хора обаче е големият ни проблем. В града има английска гимназия и професионално училище по туризъм, но ние сме принудени да правим вътрешен курс по езика и компютърна грамотност дори за хората, които идват от тези учебни заведения веднага след завършването си“, обяснява Деян Дичев, генерален мениджър на хотела.

Трудното намиране на работници е проблем във всички сфери на бизнеса и съществува от поне 20 години, според собственика на AB Term, Михаил Абаджиев. „От 10-12 човека, които кандидатстват за работа при нас, един-двама стават за работата от гледна точка на познания и мотивация. Но пак трябва много усилие и търпение да ги дообучим“, казва той. Ръководителят на производството например е от София и живее на квартира в Кюстендил, а един от инженерите е македонец от Крива паланка. „Оправяхме работната му виза с месеци“, спомня си Абаджиев. И казва, че ако София дърпа кадрите, Македония може да дръпне и малкото останал бизнес - в момента според него тя предлага и кадри, и много по-добри условия за правене на бизнес от България, а вече има кюстендилски производства, които са се преместили там. Това, разбира се, не е изцяло вина на местната власт - условията зависят до голяма степен от централната - но е парадокс как близостта с две граници и столица вредят, вместо да помагат.

Ангажирането на ромите в пазара на труда също е въпрос, който тепърва трябва да се решава. Според различни оценките са около 15% от населението в Кюстендил, но едва един от пет работи, въпреки че усилията на неправителствения сектор за фокусирани именно в интеграцията на ромската общност в областта.

Бъдеще на хоризонта

Напредъкът на района зависи в голяма степен от усилията на местната власт да бъде по-активна в промотирането му и пред инвеститори с интерес в други сфери на дейност. „Тези 10-15 фирми, които са успешни и работят тук, също могат да помогнат чрез контактите си. Те са посланици сред големия европейския бизнес“, казва Абаджиев от AB Term. Но както и малката стръмна уличка показва, за бизнеса е трудно да стигне до Кюстендил. И още по-трудно да остане.


Петър Паунов, кмет на Кюстендил

Полага ли местната власт в Кюстендил усилия, за да задвижи в позитивна посока икономическите процеси и в осемте по-малки общини в областта?

Ние няма как да направим нещо за някого, който живее в каменната ера и не иска да се махне оттам. Не се ли промени законът, за да се намали администрацията, това е смърт. Повечето малки общини в България с нулев обществен капацитет няма как да имат и добър управленски капацитет.

Какво се е променило най-съществено в икономическия живот на Кюстендил по време на управлението ви?

Когато станах кмет, това беше община на архаизма, съпроводена със спомените за основаването на ВИС 2. В момента, в който започнахме да разчистваме публичния сектор с ясни правила, за съжаление дойде икономическата криза. Но пък инвестирахме много в културата, образованието и сигурността. Това вече дава резултат и се създаде една хигиенна обществена среда. Успяхме да привлечем инвеститори за над 8500 декара общинска земя. Развиваме балнеотуризма.

Общината направи мащабна инвестиция в изграждането на балнеологична инфраструктура и хотел. Смятате ли, че тя ще е печеливша и какво правите, за да се популяризира градът като балнеологична дестинация?

Аз винаги съм бил упрекван, че не рекламирам Кюстендил, но съм на мнение, че трябва да рекламираме едва когато всичко е готово. От това, което има на земята, Кюстендил има всичко без море. След два месеца почти няма да има сегмент в туризма, на който да не можем да отговорим и при все това с публична гаранция, но и конкуренция. Вярвам, че инвестицията ще е печеливша.

Какво правите за интеграцията на ромската общност в града?

Ромите знаят много добре, че тук могат да работят, но не и да търсят лесно препитание чрез социални помощи и кражби. Не и в този град. Имаме десетки програми за квалификация и образование, включително проект в тази област с Нов български университет.

Разчита ли общината много на средства, отпускани по еврофондовете, за да намали негативните икономически тенденции?

Всички общини разчитат. Политическата конюнктура обаче често не позволява това, защото е важно и кои са хората, които управляват програмите.


 

[Aspandiat]

Ники, е мецни едно мнение по темата или на нас чакаш?

[Galahad]

Статията се състои от верни данни и неверни изводи. Ще се спра само на заглавието, защото поне за мен е твърде досадно да изредя всички "изводи-бисери". В Италия наистина има богатия север и бедния юг, но у нас като говорим за бедност, тя е навсякъде. Но за да съм по-ясен ще се спра на началния пример за времето за пътуване. Заради скапаните родни пътища и транспортния хаос всъщност за където и да се пътува, това съвсем не е бързо. Няма значение дали се държи посока север-юг или изток-запад. Има значение колко по-малко общо има с държавата превозвача. Ако това е държавното БДЖ пътуването може да е много бавно, ако е по-малко зависим от държавата автобусен транспорт тогава може да е доста по-бързо и съвсем бързо ако е с личен транспорт. Иначе пътуването от София до Бургас БДЖ може да го вземе за не по-малко от 7-8 часа, а от Бургас до Варна за над 5 часа.

Ясно е също така например, че не може във всяко село да има и университет, тъй че меренето по брой университети също едва ли е удачно. Има държави с "университетски градчета" - т.е. това са малки градчета, където е концентриран голям брой студенти. Това обаче е основния "бизнес" на това градче и основно средство за препитание на населението. И тази ситуация твърде малко влияе на икономическото състояние на държавата. Има също "културни центрове", т.е. селища където са концентрирани разни културни обекти, но самите селища нито са големи, нито имат някакъв по-голям източник на доходи от културата (напр. Сенремо). Под източник на доходи естествено имам предвид всичко онова, което по някакъв начин е свързано с основната дейност, а и тя самата трудно би се осъществявала без него - хотели, студентски общежития, ресторанти, столове, служба по чистотата, медицински пунктове, магазини за сувенири, книжарници за учебници и т.н. Има например университети, в които се стичат да учат платежоспособни студенти от цял свят и доходите им от такси може да са по-големи от тези на предприятия в някои други страни със същия по брой персонал.

[nik1]

Предполагам би следвало да се каже че разделението е между "беднен юг" (Пловдив, Стара Загора и Бургас) и "много беден север" (Монтана и Видин например).

Наистина бедността и нас е навсякъде , да кажем условно без София, но има градации. В този смисъл -заглавието" става" според мен, бива го

Да, инфраструктурата ни не е добра - имам предвид пътища и ЖП инфраструктура (с изключение на магистралите),  но така е май из целите Балкани, те са с лоша ингфраструтура, с изключение на магистралите, Пътуванията дори и на растояния около 200 километра отнемат време.

/От Орменио до Александруполис, разстоянието е 165 километра; като  жп -линията върви в близост до коритото на Марица..С влака на ОSE пътуването отнема 3 часа и половина- 4 часа/

Редактирано Септември 12, 2016 от nik1

[nik1]

Възрожденският модел, колко и носталгия да ни носи, мисля е обречен. Дори да се дават "по-малко на всеки" пари от бюджета или от ЕС , в един момент те ще свършат, например - при следващата финасова криза (кризите са неизбежни), и тогава населението ще се  до-съсредоточи в големите градове..

Същите процеси текат в Гърция от 7-8 години насам (след 2008), населението на малките градове намалява за сметка на големите 3-4, или за сметка на емигриралите в чужбина гърци.

--------------------

Това мисля е разумно предложение, само че ще трябва доста  политическа и обществена воля за да се изпълни..

Цитирай

За да се случи този процес, трябва промяна на мисленето за регионите. Време е да се изправим пред факта, че миналото няма да се върне - възрожденският модел със строежа и обновяването на читалища в селата няма да доведе обратно млади хора там, както посочва Надя Данкинова от фонда за финансиране на общини "Флаг". Никоя община не е достатъчно голяма, силна или финансово развита, за да се бори самостоятелно със София. Ето защо начинът, по който се клъстерират общините в Пловдив, за да се развиват заедно, е показателен за бъдещето. Единствената възможност за развитие на по-малките населени места е да работят съвместно, за да подсилват предимствата си и да минимизират слабите места. Такива клъстъри биха могли да се образуват на доста места - околните общини на Варна могат да повторят пловдивския модел, а градове като Велико Търново-Габрово могат да използват наличието на индустриална база в единия и технически университет в другия.

Това е задача на местните власти, но от централната се иска да помогне чрез подобряването на връзките между тях и чрез позволяването да се кандидатства за съвместни инвестиции, не в площади и градинки, а в проекти, които помагат на икономиката. Емил Савов дава пример с допълнителните субсидии, които всяка година се раздават "на подпис" от финансовия министър на различни общини, за най-различни дейности. "Преди години, във Великобритания беше решено изцяло да се спрат тези субсидии и да се дават пари само на общини, които имат съвместни проекти с бизнеса", казва Савов. Нищо не пречи в България да се случи същото - мрънкането на кметовете ще се засили, защото няма да получават пари "на калпак" за красиви витрини, но дългосрочният ефект би могъл да бъде повече от добър. Идеята на кабинета "Орешарски", който събра в общ фонд за 500 млн. лева такива предложения, беше добра, но изпълнението беше ужасно. Ако се стесни ситото и се въведе контрол, подобен на този за еврофондовете, тази схема може да работи.

Това ще значи самите общини да започнат да работят много по-активно с финансови инструменти, които през този програмен период ще имат на разположение. Те са по-натоварващи от грантовите схеми, но са много по-благодатни за развитие, посочва Данкинова. Също така, това е поле, на което те могат да тичат заедно със София, която не е най-добрия пример. "Доста администрации вече развиха подобна или дори по-добра от софийската структура за управление на европари. Но тъй като проектите не носят икономически ръст, това не се усеща", констатира Надя Данкинова. Пример е Бургас, където данните за икономическата активност все още не отразяват този ръст, който имат публичните инвестиции.

Заради политическия стремеж да се даде по малко на всички, почти никъде не се инвестира адекватно и това води до масово западане. Има твърде много общини в България, които не са финансово жизнеспособни и съществуват само с политическа цел. Намаляването им би трябвало най-накрая да излезе на дневен ред, вместо да се случва обратното, както е сега. Защото, ако заемем думите на Алберт Айнщайн, лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

 

[Frujin Assen]

Ники, от това което се казва в горния текст аз лично като прост човек не разбрах почти нищо.

В началото открива топлата вода, като казва, че селата и малките градчета се обезлюдяват. Това за клъстерите въобще не го разбрах. Как точно индустрията на Габрово и университета в Търново да си помагат? В университета да се обучават млади хора, които после да работят в Габрово ли?

После иска да се развиват проекти с бизнеса. Тук вече почна да ми присветва. Един вид европарите да се раздават на "наши бизнесмени" по места. Последния абзац също беше много добър-да се дава на малко хора (бизнесмени) по много. Какво точно преведено на човешки език следва да значи " самите общини да започнат да работят много по-активно с финансови инструменти"? Кмета да раздава повече?

Доколкото схващам разковничето тук е да не се дават пари за градинки, а за бизнес-тоест да се дават на наши хора.

Обаче как точно ще става тоя номер? Общината ще отпуска целево пари на бизнесмена А за да открие още работни места във фирмата си? Ще има съвместни общинско-частни фирми които ще развиват бизнес?

Имайки предвид, че голяма част от бизнеса в България живее от това да претака държавни и европейски пари оставам с чувството, че тук целта е "нашите хора" да вземат тези пари.

Накрая една еретична мисъл. А защо с тези пари общината (и държавата) не открият общински, държавни фирми които да дадът работа на хората, а печалбата да се инвестира в инфраструктурата на градът?

Редактирано Септември 12, 2016 от Frujin Assen

[ISTORIK]

Имаше една статия за китайските инвестиции у нас. Интересна е и е добро допълнение към тази. 

Ник, ако искаш, копирай и нея!

[sirius]

Ник, самата статия е политическа. Само е боядисана с факти. Изводите са си политически.
При комунизма идеята на стриктно "съгласуваните" материали, бе да се набие колко сме велики и колко загниващ и империалистически бе запада и америка.
Власта бе сменена и сега идеята е да се набие как ние сме трето качество и колко развита е америка и запада.
Това е политика. Колкото и научно да се боядисва. Научен капитализъм.

В момента все повече се натягат две тенденции. Едната е на текущата власт, и другата на малкото (поне проявени) все още национални сили, европейските национални сили и по-големите руско-китайски сили, които дишат във врата на сегашната власт. И текущата власт вече няма обществената подкрепа. И статуквото се удържа с все по-големи усилия. И по-пресиращи.

От известно време вече силно се виждат усилията да се прехвърли вината за плачевното ни състояние на "третокачественоста" ни и на комунистите и ДС. Ама и това взе да се изтърква. Какво ще правим, как ще опазим капитализма и америка?

[nik1]

Преди 8 часа, nik1 said:

 

Това мисля е разумно предложение, само че ще трябва доста  политическа и обществена воля за да се изпълни..

 

 

Преди 8 часа, nik1 said:

Цитирай

За да се случи този процес, трябва промяна на мисленето за регионите. Време е да се изправим пред факта, че миналото няма да се върне - възрожденският модел със строежа и обновяването на читалища в селата няма да доведе обратно млади хора там, както посочва Надя Данкинова от фонда за финансиране на общини "Флаг". Никоя община не е достатъчно голяма, силна или финансово развита, за да се бори самостоятелно със София. Ето защо начинът, по който се клъстерират общините в Пловдив, за да се развиват заедно, е показателен за бъдещето. Единствената възможност за развитие на по-малките населени места е да работят съвместно, за да подсилват предимствата си и да минимизират слабите места. Такива клъстъри биха могли да се образуват на доста места - околните общини на Варна могат да повторят пловдивския модел, а градове като Велико Търново-Габрово могат да използват наличието на индустриална база в единия и технически университет в другия.

Това е задача на местните власти, но от централната се иска да помогне чрез подобряването на връзките между тях и чрез позволяването да се кандидатства за съвместни инвестиции, не в площади и градинки, а в проекти, които помагат на икономиката. Емил Савов дава пример с допълнителните субсидии, които всяка година се раздават "на подпис" от финансовия министър на различни общини, за най-различни дейности. "Преди години, във Великобритания беше решено изцяло да се спрат тези субсидии и да се дават пари само на общини, които имат съвместни проекти с бизнеса", казва Савов. Нищо не пречи в България да се случи същото - мрънкането на кметовете ще се засили, защото няма да получават пари "на калпак" за красиви витрини, но дългосрочният ефект би могъл да бъде повече от добър. Идеята на кабинета "Орешарски", който събра в общ фонд за 500 млн. лева такива предложения, беше добра, но изпълнението беше ужасно. Ако се стесни ситото и се въведе контрол, подобен на този за еврофондовете, тази схема може да работи.

Това ще значи самите общини да започнат да работят много по-активно с финансови инструменти, които през този програмен период ще имат на разположение. Те са по-натоварващи от грантовите схеми, но са много по-благодатни за развитие, посочва Данкинова. Също така, това е поле, на което те могат да тичат заедно със София, която не е най-добрия пример. "Доста администрации вече развиха подобна или дори по-добра от софийската структура за управление на европари. Но тъй като проектите не носят икономически ръст, това не се усеща", констатира Надя Данкинова. Пример е Бургас, където данните за икономическата активност все още не отразяват този ръст, който имат публичните инвестиции.

Заради политическия стремеж да се даде по малко на всички, почти никъде не се инвестира адекватно и това води до масово западане. Има твърде много общини в България, които не са финансово жизнеспособни и съществуват само с политическа цел. Намаляването им би трябвало най-накрая да излезе на дневен ред, вместо да се случва обратното, както е сега. Защото, ако заемем думите на Алберт Айнщайн, лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.

 

 

Казано по-просто, начините за дръпване напред са:

Създаване на клъстери

http://www.move-it.eu/bg/какво-е-клъстер

 

Публично частно партньорство

http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135798101

 

(вместо раздаването на пари на ръка)

 

 

 

 

[Frujin Assen]

Благодаря Ники. Както и предполагах, общините ще дават пари на бизнеса. Сладка работа... Може и да има ефект де, но при нашето ниво на корупция... Без Белене (или поне централния софийски затвор) да заработят на високи обороти все ще има съмнения. Колкото до клъстерите, помня подобно нещо имаше при социализма. Демек като има добив на дървен материал наблизо ще построим дървообработващо предприятие, пък до него мебелна фабрика и прочее от този род. Само не ми стана ясно, как кмета на общината ще накара бизнесмена А да развива този вместо онзи бизнес и да се кооперира с бизнесмена Б? Най вероятно ще им плаща с европари, защото иначе трябва да ги кандърдисва, а те може и да не искат.

Колкото до градинките и раздаването пари "на ръка", това е по скоро социална дейност. За строежа им се хващат братя роми, а за поддържането сестри ромки.

[nik1]

Общата идея на публично-частното партньорство е бизнесът да се развие в партньорство или "съдружие" с общината/държавата, и в последствие да носи ползи както за себе си, така и за общините/държавата (общините/държавата "публичен партньор", бизнесът е "частния партньор"). 

Частния партньор (бизнесът) осигурява финансирането на дейността.

Цитирай

Чл. 8. (1) Частният партньор осъществява дейността от обществен интерес и осигурява нейното финансиране.

 

За клъстерите:

Бизнесът сам по себе си има интерес от създаването на клъстери (те са нещо като "мрежи", които реално допринасят за повишаване на конкурентноспосбността и ефективността на предприятията, особено по-малките, които иначе без тези "мрежи" и подкрепа от страна институциите не биха инвестирали и създали производство), но общината (по-голямата) трябва да кооридинира този процес, а по-малките общини трябва да са активни участници в него..

За създаването на клъстери има и отпуснати "от горе" пари на общините , трябва само да се намери желание в общинските управници и институциите..

Общините и държавата също имат интерес от създаването на такива мрежи (създаването на подходяща инстрастуктура, създаване на подходяща регулаторна среда, осигуряване на връзка на бизнеса с местните вузове и др. ), местните финасовите институции -също имат интерес..

(Общините ще спечелят от данъците и таксите които събират, и от нарастването на доходите от заплати на населението - което нарастване ще оживи локания бизнес живот)
 

Ето какъв е ефектът от създаването на работещи клъстери:

http://econ.bg/Новини/Пловдив-новата-индустриална-столица-на-България_l.a_i.693512_at.1.html

http://www.plovdiv.bg/пловдив-събра-на-първа-среща-бизнес-кл/

Редактирано Септември 13, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 9 часа, Frujin Assen said:

Накрая една еретична мисъл. А защо с тези пари общината (и държавата) не открият общински, държавни фирми които да дадът работа на хората, а печалбата да се инвестира в инфраструктурата на градът?

Дори и в случаите когато общината или държавата остане на зелено, бизнес начинанията си остават крайно рискови,(чиновниците не са бизнесмени, а общините и държавата не са компании и играчи с многолетен опит на пазара), 

Всеки некорупмиран общински съветник ще предпочете тези пари да бъдат внесени в сметка или да се закупят ценни книжа например, нежели да се правят фирми и бизнеси. (Всяко бизнес начинание е рискова дейност, особено когато един прохождащ бизнес трабва да се конкурира с утвърдения и работещия вече)

 

[Frujin Assen]

Благодаря за разясненията, но пак не можеш да се откъснеш от "птичия език". От това, че има файда от клъстерите стана ясно. Че е изгоден за бизнеса стана ясно. Само че ... какво е пречело досега на бизнесмен А и бизнесмен Б да се кооперират в бизнес. Щом има печалба и полза от нещо, то бизнеса и без кмета да им дава акъл ще го направят. "подкрепа от страна институциите"- това на човешки език какво следва да означава? Че кмета ще им намали данъците? Ще им спести бумащината? Ще дава пари? Потретвам, ако нещо е полезно за бизнеса, то бизнесмените и сами ще го направят без да има нужда еврочиновници или кмета да ги учи как да си развиват бизнеса.

Чл. 8. (1) Частният партньор осъществява дейността от обществен интерес и осигурява нейното финансиране.

Отново ме хвърли в тъча. Пак не разбрах. Значи, едни пари идват в общината. Това което описваш е, държавата дава парцела, бизнесмена построява цеха и работата върви. Обаче кмета има суха пара, ако финансирането го осигурява частника, то кмета какво да ги прави тия пари? Да купува парцели ли? Които после да раздава.

Аз си го представям горе долу така, кмета отива при собственика примерно на шивашки цех и му дава едни пари да си разшири бизнеса и да наеме още работници. Да кажем, от този съвместен бизнес частника изплаща някакъв дивидент на общината. И кмета какво прави с тези пари? Строи градинки? Ще защо е нужно тогава парите да се претакат през частни фирми? То по принцип идеята е чудесна, хем ще се развива местния бизнес, хем ще се строят и градинки. Нооооо това си е много работа и риск. Всеки нормален кмет няма да пожелае да се занимава с тия фокуси, ако не е свързано с корупционни схеми. Що са му излишни главоболия?

[nik1]

 

Преди 43 минути, Frujin Assen said:

Благодаря за разясненията, но пак не можеш да се откъснеш от "птичия език". От това, че има файда от клъстерите стана ясно. Че е изгоден за бизнеса стана ясно. Само че ... какво е пречело досега на бизнесмен А и бизнесмен Б да се кооперират в бизнес. Щом има печалба и полза от нещо, то бизнеса и без кмета да им дава акъл ще го направят. "подкрепа от страна институциите"- това на човешки език какво следва да означава? Че кмета ще им намали данъците? Ще им спести бумащината? Ще дава пари? Потретвам, ако нещо е полезно за бизнеса, то бизнесмените и сами ще го направят без да има нужда еврочиновници или кмета да ги учи как да си развиват бизнеса.

Какво има за неразбиране? Общините и държавата участват и правят това което е във възможностите им и компетенциите им, но не е по възможностите на бизнеса...Написах го по-горе, ти явно не желаеш да четеш и мислиш, желаеш само да вдигаш шум..
 

Цитирай

 

Общините и държавата също имат интерес от създаването на такива мрежи (създаването на подходяща инстрастуктура, създаване на подходяща регулаторна среда, осигуряване на връзка на бизнеса с местните вузове и др. ), местните финасовите институции -също имат интерес..

 

 

 

 

Общинините и държавата например:

- Създават или оптимизират инфраструктурите /от улици и жп. линии, до .. пречиствателни станции/, които са (така че да са) подходящи за предприятията от клъстера. 
- Създават подходяща регулаторна рамка, или оптимизират настоящата.
- Правят учебните програми услужливи към бизнеса на клъстера.
И всичко друго което се досетим, което е във възможностите им и компетенциите им, но не е по възможностите на бизнеса.

 

 

 

 

 

Редактирано Септември 13, 2016 от nik1

[Frujin Assen]

Ники помниш ли темата за конспирациите? Там ти казах, че по простите хора никога няма да повярват на учените защото не ги разбират и думите им отскачат като вода от масло. И аз така не те разбирам. ТВ Атака, която ти така недолюбваш обяснява всичко просто и ясно и ми светва от първия път. А тук ти разтягаш локуми в сума ти постове и пак нищо не мога да разбера.

Общините и държавата участват и правят това което във възможностите им, но не е по възможностите на бизнеса...

Какво е това нещо? Да им намери пазари ли? Да им осигури евтина работна ръка? Или да им спести бумащината? Дай най сетне един пример взет от тавана, но бъди по конкретен. И после се чудиш, защо масата българи не подкрепят либералите. Ами продължавайте да говорите на "птичи език" и гарантирано никой няма да ви разбере.

[nik1]

Преди 6 минути, Frujin Assen said:

Ники помниш ли темата за конспирациите? Там ти казах, че по простите хора никога няма да повярват на учените защото не ги разбират и думите им отскачат като вода от масло. И аз така не те разбирам. ТВ Атака, която ти така недолюбваш обяснява всичко просто и ясно и ми светва от първия път. А тук ти разтягаш локуми в сума ти постове и пак нищо не мога да разбера.

Общините и държавата участват и правят това което във възможностите им, но не е по възможностите на бизнеса...

Какво е това нещо? Да им намери пазари ли? Да им осигури евтина работна ръка? Или да им спести бумащината? Дай най сетне един пример взет от тавана, но бъди по конкретен. И после се чудиш, защо масата българи не подкрепят либералите. Ами продължавайте да говорите на "птичи език" и гарантирано никой няма да ви разбере.

 

Написах два пъти до тук, в какво би могло се състои участието на държавата и общините..

 

 

Преди 26 минути, nik1 said:

Какво има за неразбиране? Общините и държавата участват и правят това което е във възможностите им и компетенциите им, но не е по възможностите на бизнеса...Написах го по-горе, ти явно не желаеш да четеш и мислиш, желаеш само да вдигаш шум..
 

Цитирай

 

ПЪРВИ ПЪТ

Общините и държавата също имат интерес от създаването на такива мрежи (<осигуряват> създаването на подходяща инстрастуктура, създаване на подходяща регулаторна среда, осигуряване на връзка на бизнеса с местните вузове и др. ), местните финасовите институции -също имат интерес..

 

 

 

 

ВТОРИ ПЪТ

Преди 26 минути, nik1 said:

Общинините и държавата например:

- Създават или оптимизират инфраструктурите /от улици и жп. линии, до .. пречиствателни станции/, които са (така че да са) подходящи за предприятията от клъстера. 
- Създават подходяща регулаторна рамка, или оптимизират настоящата.
- Правят учебните програми услужливи към бизнеса на клъстера.
И всичко друго което се досетим, което е във възможностите им и компетенциите им, но не е по възможностите на бизнеса.

 

 

 

[nik1]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Отново ме хвърли в тъча. Пак не разбрах. Значи, едни пари идват в общината. Това което описваш е, държавата дава парцела, бизнесмена построява цеха и работата върви. Обаче кмета има суха пара, ако финансирането го осигурява частника, то кмета какво да ги прави тия пари? Да купува парцели ли? Които после да раздава.

Правилно, кметът си прави каквото си иска с парите..

 

[nik1]

Преди 53 минути, Frujin Assen said:

Общините и държавата участват и правят това което във възможностите им, но не е по възможностите на бизнеса...

Какво е това нещо? Да им намери пазари ли? Да им осигури евтина работна ръка? Или да им спести бумащината?

Това е от компетенциите само и единствено на бизнеса..

Общините и държавата се грижат и отговарят за законите и регулациите, за инфраструктурата, за образованието.

Цитирай

Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."

http://plovdiv.topnovini.bg/node/627410

Цитирай

"Някои неща нямаше да се случат, ако не бе инициативата на "Клъстер проектиране и строителство", коментира инж. Пламен Панчев - председателят на управителния съвет на "Клъстер проектиране и строителство", организатори на събитието. "Така например имаше наредба, която усложняваше заустването на отпадъчните води на предприятията, дори и на общинските пречиствателни станции. Това естествено рефлектираше върху предприемаческия интерес. С юридическа компания "Респект консулт", член на клъстера, в партньорство с Областна администрация - Пловдив, и  Министерството на околната среда изчистихме този казус. Наредбата бе променена и всички работят по-лесно - и бизнес и местна власт", подчерта той.

 

https://uni-plovdiv.bg/pages/index/471/

Цитирай

Учеб­ният план и учеб­ни­те про­гра­ми на вклю­че­ни­те учеб­ни дис­ци­пли­ни за вся­ка спе­циал­ност мо­гат да се ви­дят на фа­ку­лтет­ния сайт fmi.uni-plov­div.bg. През учебната 2013/2014 г. учебните планове и програми бяха актуализирани в изпълнение на проект на Европейския социален фонд. Актуализацията беше извършена със съдействието на партньорите на ФМИ от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Клъстер информационни и комуникационни технологии – Пловдив. Сега в учебните програми са заложени за изучаване най-съвременните знания и технологии в областта на математиката, компютърните науки и педагогиката на обучение по математика, информатика и информационни технологии. На факултетния сай­т има по-по­дроб­на ин­фор­ма­ция за кан­ди­дат­ства­щи­те относно спе­циал­но­сти­те във ФМИ.

 

Редактирано Септември 13, 2016 от nik1

[nik1]

Либералите и либертарианците от Източна Румелия работят за благото на България, и показват как се прави либерална икономика, а не шуробаджанашка и олигархична 

http://www.investor.bg/bylgariia/451/a/kitaiski-investitori-izgrajdat-logistichen-megaproekt-krai-plovdiv-214495/

Китайски инвеститори изграждат логистичен мегапроект край Пловдив

В новия глобален "икономически град" ще има офиси и изложбени площи на фирми от Китай, България, Европа, Близкия изток и Северна Африка

Китайски инвеститори от Шънджън ще изграждат логистичен мегапроект в "Тракия икономическа зона" в Пловдив, съобщават от пресцентъра на зоната.

На практика проектът представлява „глобален икономически град“, в който ще има офиси и изложбени площи както на китайски производители, така и на фирми от близките ни балкански страни и цяла Европа, Русия, Турция, Близкия изток, Северна Африка.

На практика това ще превърне Пловдив в световен логистичен хъб, посочва се в съобщението.

Още по темата

Германската Osram изгражда завод край Пловдив

 

Нови 1 500 работни места ще бъдат разкрити в Тракия икономическа зона тази година

 

FT: България се превръща в топ дестинация за аутсорсинг

 

Пл. Панчев: Очакваме над 1,1 млрд. евро инвестиции в "Тракия икономическа зона"

 

Споразумението е подписано от инж. Пламен Панчев, създател на "Тракия икономическа зона" и председател на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“ АД, и Чън Дзундзиен, председател на холдинга „Портър Сити“.

 

„EU-China New Economy Cooperation Pilot Zone – Plovdiv“ (Евро-китайски пилотен проект за сътрудничество) представлява иновативна платформа за бизнес, логистика, финанси, директна връзка между потребителя и производителя, за онлайн и офлайн търговия, обяснява Чън.

Проектът е пилотен за Европа. България и "Тракия икономическа зона" са избрани след предварителни проучвания на китайската страна, като инвеститорите подчертават традиционно приятелските отношения между двете държави, добрия инвестиционен климат, привлякъл толкова много чуждестранни инвеститори, стратегическата географска локация.

България е и първата европейска спирка по Пътя на коприната, подчертава Чън.

Според икономическото министерство мястото на този пилотен проект е точно в "Тракия икономическа зона" като подкрепяна от правителството индустриална зона, както и на фона на добрите отношения с Китай.

 

Редактирано Септември 13, 2016 от nik1

[nik1]

 

Цитирай

 

Инфраструктура, образование и здравеопазване-водещи в плановете за развитие на Южна България

Автор:

Topnovini.bg

Понеделник, 12.09.2016 | 17:13

 

Снимка: Пресцентър МРРБ

 

 

 

Опитахме се да приложим три от научените уроци от първия програмен период в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., заяви Павлова пред участниците във форума. Един от тях е да не се изпълняват проекти на парче, които нямат обвързаност с друг вид финансиране. Затова с екип от архитекти и урбанисти се опитахме да направим модел за развитието на нашата страна, чрез който да се минимизират последствията от обезлюдяването и миграцията към големите градове, тъй като над 75 % от населението на страната работи и живее в деветте големи града, обясни тя. Ако тази тенденция продължи няма да можем да задържим младите хора в малките населени места. По тази причина избрахме моделът на умерен полицентризъм като най-подходящ за България. Това означава, че чрез инвестиции в инфраструктурата ще подкрепим поне по един сателитен малък град на деветте големи града, както и средните градове, поясни министърът.

 

 

Мисля че от 10-те най-населени града само при 6 най-много 7 от тях се очертава някакво "по-добро" икономическо бъдеще, и мисля че само тези 6най-много 7 града ще успяват да задържат младите си хора 

Тенденциите в Плевен, Сливен, Добрич и Шумен са намаляване на населенията им, и са превръщането им в по-скоро средни градове (ако приемем че първите 10 са "големите"), сравними с В.Търново и Габрово..

------------------

Гърция според мен е пример за това какво ни чака в по-далечното бъдеще, да кажем след около 30 години: Ще имаме столица и два условно големи града за мащабите на тогавашна България -Варна и Пловдив , а всикчки останали градове ще са техни сателитни градчета..

Та ето Гърция днес:

Урбанизация[редактиране | редактиране на кода]

Столица – Атина(3 520 000 ж., заедно с Пирея). По-големи градове – Солун (800 хил. ж. с предградията надхвърля 1 млн. души), Патри (150 хил. ж.), Лариса (120 хил. ж.), Ираклион (120 хил. ж.).

 

[nik1]

Преди 2 часа, nik1 said:

Либералите и либертарианците от Източна Румелия работят за благото на България, и показват как се прави либерална икономика, а не шуробаджанашка и олигархична 

http://www.investor.bg/bylgariia/451/a/kitaiski-investitori-izgrajdat-logistichen-megaproekt-krai-plovdiv-214495/

Китайски инвеститори изграждат логистичен мегапроект край Пловдив

В новия глобален "икономически град" ще има офиси и изложбени площи на фирми от Китай, България, Европа, Близкия изток и Северна Африка

Китайски инвеститори от Шънджън ще изграждат логистичен мегапроект в "Тракия икономическа зона" в Пловдив, съобщават от пресцентъра на зоната.

На практика проектът представлява „глобален икономически град“, в който ще има офиси и изложбени площи както на китайски производители, така и на фирми от близките ни балкански страни и цяла Европа, Русия, Турция, Близкия изток, Северна Африка.

На практика това ще превърне Пловдив в световен логистичен хъб, посочва се в съобщението.

Още по темата

Германската Osram изгражда завод край Пловдив

 

Нови 1 500 работни места ще бъдат разкрити в Тракия икономическа зона тази година

 

FT: България се превръща в топ дестинация за аутсорсинг

 

Пл. Панчев: Очакваме над 1,1 млрд. евро инвестиции в "Тракия икономическа зона"

 

Споразумението е подписано от инж. Пламен Панчев, създател на "Тракия икономическа зона" и председател на Съвета на директорите на „Сиенит холдинг“ АД, и Чън Дзундзиен, председател на холдинга „Портър Сити“.

 

„EU-China New Economy Cooperation Pilot Zone – Plovdiv“ (Евро-китайски пилотен проект за сътрудничество) представлява иновативна платформа за бизнес, логистика, финанси, директна връзка между потребителя и производителя, за онлайн и офлайн търговия, обяснява Чън.

Проектът е пилотен за Европа. България и "Тракия икономическа зона" са избрани след предварителни проучвания на китайската страна, като инвеститорите подчертават традиционно приятелските отношения между двете държави, добрия инвестиционен климат, привлякъл толкова много чуждестранни инвеститори, стратегическата географска локация.

България е и първата европейска спирка по Пътя на коприната, подчертава Чън.

Според икономическото министерство мястото на този пилотен проект е точно в "Тракия икономическа зона" като подкрепяна от правителството индустриална зона, както и на фона на добрите отношения с Китай.

 

 

A deal for the joint construction and management of EU-China New Economy Cooperation Pilot Zone – Plovdiv was signed in the Chinese city of Shenzhen between Plamen Panchev, founder of Trakia Economic Zone and chairman of the Board of Directors of Sienit Holding Jsc., and Chen Zongjian, chairman of the Board of Directors of the Chinese company China Shenzhen Porter Holdings Co., Ltd.

Редактирано Септември 13, 2016 от nik1

[kall]

Подобна идея има смисъл и реално може да реши проблема с обезлюдяването на провинциалните региони на БГ. Също така мисля, че е добре да се съчетае и с повече автономност на местната власт и практическа федерализация на страната. Така всеки от общинските клъстери( а защо не и всяка община дори) сам ще си развива собствената икономика, ще има по-гъвкава местна политика, ще може и да се развиват напълно самостоятелно качествени образование и здравеопазване.  

Редактирано Септември 13, 2016 от kall

[nik1]

Съгласен съм.

Не "зачекнах" въпроса с децентрализацията, защото темата би могла да се политизира и оспами.

  

 

[nik1]

On 9/12/2016 at 21:58, Galahad said:

Ясно е също така например, че не може във всяко село да има и университет, тъй че меренето по брой университети също едва ли е удачно.

Университети-не, но техникуми и колежи, които да дават подходящо и съвременно образование би могло да има навсякъде..

На индустрията и бизнеса като цяло им са необходими повече средни специалисти,  отколкото инженери и други висшисти..(България е малка, интернет-технолгиите са много развити - техникумите и колежите от малките градчета да биха могли да поддържат достатъчно високо ниво)

Например, в заглавната статията се пишеше че Видин "запада".
Видин запада, според мен не заради липса на университети, а поради липса на техникуми,Във Видин има само един техникум (Автобояджийство, Автотранспортна техника, Програмно осигуряване, Строителство и архитектура, Сухо строителство) , останалите средни училища са гимназии и средните общообразователни училища, които не могат да предложат на индустрията и бизнеса това което би искал да намери  http://obrazovanie.bgstart.net/средни-училища-във-видин/.

Какво би направил един инвеститор с парите си във Видин и Видинско, след като там скоро време няма да остане нито един работоспособен (жив, в рабоспособна възраст) стругар, фрезист, заварчик, шлосер, или дори оператор на някаква машина или апарат?

---------------------

Къде и колко в България са техникумите и колежите по машиностроене, по електротехника, по електроника, по компютри, по IT-техника? 
Къде е дуалната система за обучение по германски модел? (България е малка, интернет-технолгиите са много развити - техникумите и колежите от малките градчета да биха могли да поддържат достатъчно високо ниво).

 

Решаваща и тук изглежда е мудността, инерцията или дори съпротивата на системата (МОН, учителска гилдия) срещу реформи и подобряване..

 

Редактирано Септември 14, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 18 часа, nik1 said:

 

A deal for the joint construction and management of EU-China New Economy Cooperation Pilot Zone – Plovdiv was signed in the Chinese city of Shenzhen between Plamen Panchev, founder of Trakia Economic Zone and chairman of the Board of Directors of Sienit Holding Jsc., and Chen Zongjian, chairman of the Board of Directors of the Chinese company China Shenzhen Porter Holdings Co., Ltd.

https://www.google.bg/search?q=Пловдив+се+побратими+с+16-милионния+китайски+мегаполис+Шънджън.&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&oq=Пловдив+се+побратими+с+16-милионния+китайски+мегаполис+Шънджън.&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

 

Коментари от мрежата

Редно е да прекръстят китайския град на Майнаджън!

Честито - на една майна се падат 50-на китаеца