De Re Militari и странните времена, в които живеем

[Р. Теодосиев]

„De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия геополитически пейзаж

---

https://remilitari.wordpress.com/

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

На илюстрацията: Военен кораб с въоръжени войници – De Re Militari (15 век)

---

И малките деца вече знаят, че днешният свят представлява налудничава смес от странни и динамични събития. Най-често срещаните симптоми са: бързо възникващи проблеми, прибързано взимане на решения и моментално разводняване на информацията.

Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“, са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.

Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война.

Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на Изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от региона по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел.

Изглежда, Западът пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на геостратегическата дъска в Близкия Изток.

Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, чезадният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното геополитическо фън шуи.

Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг,

поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

„De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия геополитически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

Приятно четене!

[Р. Теодосиев]

Изминаха двадесет седмици от началото на проекта De Re Militari ипървия брой на журнала.

В рамките на тези пет месеца, светът бе разтърсен от атентати, военните действия продължиха да опустошават териториите от Либия на запад до Афганистан на изток, а насилието се разгърна с нова сила в Сомалия, Мали, Филипините и Судан. Постарахме се да отразим всички тези събития максимално безпристрастно и подробно, за да създадем необходимата базова информация, върху която нашите читатели сами да формират своята позиция по всеки един засегнат проблем.

В днешния свят на хибридна война, става все по-трудно за един журналист и наблюдател да поддържа безпристрастна, балансирана позиция, която да се стреми не към защитаването на определена страна, а към показването на истината такава, каквато е, без значение дали тази истина е  неприятна или неудобна за силните на деня. Мисията, която си поставихме в журнала De Re Militari в началото и която смятаме да следваме, е именно тази – да предаваме информация, подплатена със солидна доза факти и доказателства.

На вас, читателите, оставяме избора какво да правите с тази информация, как да я тълкувате или интерпретирате.

Защото живеем в свободно общество и дълг на всеки пълноценен гражданин е да е информиран и да има позиция по важните за него и страната му въпроси. За съжаление, голяма част от българските медии създават грешна представа за това колко всъщност важни са всички тези конфликти, които разглеждаме в рамките на De Re Militari.

За бежанската вълна, заляла Европа, често се говори така, сякаш тези хора са се появили от небитието директно на границите ни. „Защо не си стоят в държавите си?“ и „Какво търсят тук? Защо не си се бият там?“ са често дочувани коментари сред нашето общество. Средностатистическият българин е опасно откъснат от реалността в която живее. Международните новини, особено онези, касаещи по-мащабните конфликти, дипломатически кризи и откритите военни действия, се сервират „на парче“, от време на време, хаотично. Липсата на систематизиран, прегледен и ясен  обем от информация, която да бъде смляна и поднесена в достъпен за широката публика формат, е болезнена в България.

Именно това ни провокира да се заемем с нелеката задача да разкажем на хората онова, което трудно могат да научат от обичайните канали на информация.

Създаването на настоящия блог е следващата, естествена стъпка от нашата работа, която цели да привлече все по-голямо внимание към наболелите международни проблеми и конфликти. Паралелно с развиването на нашата Facebook страница, която ще продължим да използваме, за да съобщаваме новини, в самия блог ще може да получавате по-широка информация спрямо развиващите се процеси от света на дипломацията и конфликтните зони. Тук ще може да намерите актуални карти на основните кризисни точки, както и допълнителна информация за основните действащи лица в поредицата войни и конфронтации, разтърсващи Леванта и Магреба, както и останалата част от света.