Физика на времето

[Малоум 2]

On 22.03.2019 г. at 8:29, Шпага said:

Да напомним и това, че:

По същия начин -- с честотата на непрестанното образуване, която е "невъзможна за ефективно измерване" -- може доста убедително да бъде обяснен и принципът на неопределеността

Принципът на неопределеността произтича от това - какво може Изследовател да определя в експеримент. А в експериментите се ползват вещеви и полеви обекти и при изменение на техни характеристики "съдим" за евентуалното взаимодействие.  В този смисъл ефективни - да е възможно наблюдаването на промените и измерването им. Ако са много малки промените (по амплитуда на трептенията, например, но с огромна честота) - не могат да се наблюдават и измерват директно отделните трептения. Най-прецизните инструменти - интерферометрите - косвено ни дават указания.

Да, обаче, във вакуум, преди да съществуват познатите ни обекти в средните мащаби - фотони на разл. полета, електрон, атом и нагоре по размер - няма как и най-вече НЯМА С КАКВО да се регистрира (измерва) и затова се прибягва до косвени данни при известните обекти, ако има промени, а не знаем от какво са предизвикани. В този смисъл е удобно въведен принципа на неопределеност, а не - че е закон. По хипотезата се вижда, че е Природна забрана - заради начинът ни на образуване: на нас и уредите ни  - във вакуума, където липсват структурирания (няма полета) - тоя принцип е безсмислено да се прилага, щото там "знание" няма, няма кой да се чуди - има реакция срещу "падащите полета". Както е безсмислена характеристиката "маса" за зрънцата на зърнестия модел вакуум - може да е нула или безкрайно голяма, по косвени указания-предположения.

[scaner]

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

Принципът на неопределеността произтича от това - какво може Изследовател да определя в експеримент. А в експериментите се ползват вещеви и полеви обекти и при изменение на техни характеристики "съдим" за евентуалното взаимодействие.  В този смисъл ефективни - да е възможно наблюдаването на промените и измерването им. Ако са много малки промените (по амплитуда на трептенията, например, но с огромна честота) - не могат да се наблюдават и измерват директно отделните трептения. Най-прецизните инструменти - интерферометрите - косвено ни дават указания.

Прекрасна демонстрация на това, което повтарям от не знам кога си: "следствията" на споменатата измишльотина нямат никаква логическа връзка с нея. Ето, подчертаното е спуснато от небесата, и се представя за "обяснение".  Кое от споменатото след това има някаква връзка със "следствието"? Освен това вие налагате някакви технически ограничения (които с времето могат да се подобрят и преодолеят, малки амплитуди, високи честоти), докато ние говорим за принцип, даващ граница която не зависи от техническият прогрес. Тази граница не следва от вашето словесно наводнение. Да не говорим, че горното твърдение може да се приложи и към класическата физика, където обаче такъв принцип няма

Айде пак: от какво според хипотезата произтича принципът на неопределеността и произтича ли изобщо? Как използването на вещеви и полеви обекти води до принципа?

За справка, в момента човечеството може да манипулира с гама лъчи с честота над 10^20 херца (до преди 15 години тази краница беше към 10^18 херца). И забележете, никому и не хрумва да измерва отделни трепрения и при много по-ниски честоти, с 15-тина порядъка надолу. Не е това начинът на измерване. Пък и импулса  не се мери с интерферометри, обратно, при измерване на импулс интерферометричната картина изчезва :) Ето, пак само навъртате безсмислени поредици от думи... Но това не обяснява нищичко.

[Малоум 2]

On 23.03.2019 г. at 13:20, scaner said:

Така би било според класическата физика.  Забравяте няколко важни момента, и правите една логическа грешка. Логическата ви грешка е, че бъркате "направление" с "посока".

Приложеното магнитно поле има някаква посока, в случая условно отдолу нагоре (по оста Z). Измерва се проекцията на спина по направлението, свързващо долу и горе. Резултатите на това измерване са два: големината и посоката на спина. При поле с посока от долу на горе равновероятно е да измерим спин както с посока нагоре, така и с посока надолу. Затова въпросът е: след като при първото измерване установяваме посока на спина нагоре, защо при някое последващо измерване - след като сме махнали и пак сложили полето в същата посока (и вашата частица многократно "непрестанно се е образувала при съвсем различни условия и е забравила отдавна магнитното поле), посоката на спина се запазва? Защо не мерим в половината случаи посока надолу? Нали тя е равновероятна с посоката нагоре? 

Не, не бъркам посока и направление - обяснявал съм го преди - просто, при непрестанното образуване, векторът момент на импулса (момент на количеството на движение), непрестанно променя големината и посоката си в различни направления (за вещевите частици), за всеки цикъл на образуване и това го прави с огромна честота на образуване в цялостност. Ние регистрираме краен резултат от множество пулсации - една (примерно) цяла частица с придобити свойства (за нагледен модел - движения на топка с изместен "център на тежестта"). Така отговорът на всичките "защо?", става ясен от гледна точка на хипотезата - например, защо частицата "забравя" родилните си характеристики и може да променя бързо придобитото ново състояние. Докато й действат външните за нея полета, тя извършва множество движения за собствената си направа и прави "стъпки" по посока на "падащ" фотон, който е структура, подходяща за образуването й с минимална енергия. Процесите са "поглъщане - престой за образуване (включва закъснително време) - образуване върху новата структура и излъчване на погълнатото. "Вижда се", че непрестанно си променя формата, въртенето и скоростта (обобщена след всички пулсации за образуване). Движението "на стъпки" е ускорително и при условно постоянно външно поле, равномерно ускорително. Заедно със закъсненията - равномерно движение с "почти" постоянна скорост за Изследовател (защото не може да регистрира фините собствени  настройки по време на непрестанното й образуване).(отговарял съм само за мисления експеримент с един електрон).

...

[Gravity]

Малоум, въпросът беше следния: имаме частица с полуцял спин, измерваме по дадена ос, ако ако резулатата е "нагоре", защо последвалите измервания по същата ос, независимо колко и през какви интервали от време правим, винаги ще дават същия резултат "нагоре"? Нали спорд хипотезата ти тя, частицата, постояно се самообразува. Не следвали че всеки път резултатите ще са случайни, някога "нагоре", някога "надолу"?

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Gravity said:

Малоум, въпросът беше следния: имаме частица с полуцял спин, измерваме по дадена ос, ако ако резулатата е "нагоре", защо последвалите измервания по същата ос, независимо колко и през какви интервали от време правим, винаги ще дават същия резултат "нагоре"? Нали спорд хипотезата ти тя, частицата, постояно се самообразува. Не следвали че всеки път резултатите ще са случайни, някога "нагоре", някога "надолу"?

Не, не са случайни поради това, че частицата се образува върху структурирана от изпитващото поле подложка. Тоест - направлението, външно за частицата, е Зададено. Това че "минава много време  до следващо изпитване" и, че може да бъде нарушено състоянието - зависи от измененията в околните външни полета . Всички странично от направлението "случайни пулсации за образуване" сумарно взаимно се унищожават и остава това - с "правилната проекция": спин нагоре. Говорим за свободен електрон, който сам създава изменения в околното си пространство - самодействието на електрон в постоянно ЕМполе е доказано (Файнман). Ако се промени направлението на изпитващото поле (или е променливо по посока, или по потенциал - възниква ускорение на частицата, което ще е съпроводено със създаване на вълни и променливо ЕМПоле, незнайно как въздействащи трептения на установката) вероятността за ново състояние вече ще е друга. Разсейване "спин нагоре-спин надолу" имаме, когато сменим направлението на изпитващото поле (завъртане на прибора на някакъв градус спрямо първото измерване - най-често на 90 градуса). И, че тогава- при 90 градуса -   спинът е ТОЧНО нагоре или ТОЧНО надолу показва, че без хипотезата за непрестанно образуване, това няма да се случва ТОЧНО - за ансамбъл електрони - с 50% вероятност.

...

Редактирано Март 25, 2019 от Малоум 2

[scaner]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Не, не са случайни поради това, че частицата се образува върху структурирана от изпитващото поле подложка. Тоест - направлението, външно за частицата, е Зададено. Това че "минава много време  до следващо изпитване" и, че може да бъде нарушено състоянието - зависи от измененията в околните външни полета .

Е колко време може да се правите на недоразбрал?

Да, направлението е зададено, но ние мерим посоката на спина. Определено посоката на полето не определя посоката на спина, както показват експериментите, погледнете пак филмчето на Чирцов дето ни предлагате, няма да има раздвоение на потока частици. След като посоката на полето не определя посоката на спина, кое кара един измерен в дадена посока спин на електрон да се запазва при последващо измерване в същото направление, дори след като полето временно изчезне (значи структурираната от изпитващото поле подложка забравя за какво става дума и аргументът ви изчезва в небитието) и той на воля се образува как му скимне и резултатът трябва да е случаен? След като няма измерващото поле, околните външни полета са хаотични и на практика липсващи, по условията на експеримента. Ако тези полета имаха някаква роля в задаване посоката на спина, то ако сменим полето на хоризонтално, което - и Чирцов ви го показва на филмчето - ще се разделят електроните на две групи, след което като възстановим полето вертикално, всички електрони трябва да са пак с една посока на спина (определена от тези полета), ама не са. Да, ама като приложим отново поле в същата посока на вече измерен електрон, получаваме същият вече измерен спин (същата посока).

Забележете, "структурираната подложка" няма памет ако се махне полето. Защото ако имаше памет, щеше да играе ролята на магнитно поле без наличие на такова, и щеше да влияе на минаващите по нея частици, което се опровергава от наблюденията. Пък и последващото измерване се прави на друго място, в друга част на лабораторията при друг източник на поле (няма как да стане на същото място чисто технически), така че паметта я отписваме като аргумент. А след като няма памет, последващите "образувания" на електрона трябва да са пак със случайна посока на спина, само запазвайки същото наравление задавано от полето при последващо измерване. Да, ама не.

Ако вие не схващате това елементарно противоречие с водопада от думи, който изливате, с какво основание наричате този водопад "обяснение"?

Спрете и се замислете, не повтаряйте поток от думи в който няма логика. Става съвсем банално.

[scaner]

Преди 13 часа, Малоум 2 said:

Не, не бъркам посока и направление - обяснявал съм го преди - просто, при непрестанното образуване, векторът момент на импулса (момент на количеството на движение), непрестанно променя големината и посоката си в различни направления (за вещевите частици), за всеки цикъл на образуване и това го прави с огромна честота на образуване в цялостност. Ние регистрираме краен резултат от множество пулсации - една (примерно) цяла частица с придобити свойства (за нагледен модел - движения на топка с изместен "център на тежестта"). Така отговорът на всичките "защо?", става ясен от гледна точка на хипотезата - например, защо частицата "забравя" родилните си характеристики и може да променя бързо придобитото ново състояние.

Хайде осмислете сега това за случая който ви предлагам: измерваме един електрон в поле със спин нагоре, махаме полето, пускаме го през друго поле със същата посока. Според казаното от вас в цитата той може да си смени в 50% спина в другата посока, експериментът показва че не го прави. Не стана ли ясно че фантазиите ви кардинално са в грешна посока?

[Малоум 2]

Преди 13 часа, scaner said:

Забележете, "структурираната подложка" няма памет ако се махне полето. Защото ако имаше памет, щеше да играе ролята на магнитно поле без наличие на такова, и щеше да влияе на минаващите по нея частици, което се опровергава от наблюденията. Пък и последващото измерване се прави на друго място, в друга част на лабораторията при друг източник на поле (няма как да стане на същото място чисто технически), така че паметта я отписваме като аргумент. А след като няма памет, последващите "образувания" на електрона трябва да са пак със случайна посока на спина, само запазвайки същото наравление задавано от полето при последващо измерване.

В хипотезата - веднъж възникнало движение, сърфиране на обект върху вакуумната подложка (структуриран вакуум), е неунищожимо. По-рано съм го коментирал: затваряне на образуващите фотони около собствен за вещева частица център и съответна "направа" на обвивки (еквипотенциални повърхнини), които задават свойства на частиците. Специално за електрон (заряд) - има керн със сравнително големи размери (а не като мезон), обвивка (неутрино) и външна завихрена обвивка (участва в електромагнитно взаимодействие - заряд). Външната обвивка се образува сумарно от трептенията на цялата околност от фините вакуумни фотони и в този смисъл - не може да съществува електрон без да има ЕМПоле около него. Тоест - "паметта" за образуване на електрона е "от него до безкрай"- затова електронът е Устойчива частица и не се разпада "на дребно". Той енергийно се храни в движение от полето и участва в ОВ с измененията от падащото поле. Участва в спирачни и забързващи ускорения с характеристиката си заряд, т. е. - не може единичен електрон да е статичен - това е наша идеализация, обобщение за това което не виждаме, че въздейства - нали, в края на краищата, измерваме цялостно образувание електрон. Така че - структурираната подложка участва в изграждането на частицата - при електрона - цялостното поле има значение за това, каква характеристика "може" да придобие. (известно е от теория на вълноводите - и в затворена метална кутия е пълно с полета - даже някои са резонансно усилени от движенията токовете по "повърхността"). При мисловния единичен електрон - външната обвивка поглъща фотон от околното, но поради несиметрията със закъснение по  вътрешната обвивка, то образуването е съпроводено и с механичен въртящ момент (запазване на общия момент) - така при  измерване, то въртенето заради магнит (подреден вакуум), проекцията на магнитния момент е върху механичния и като цяло електронът се движи по крива. Само това може да се регистрира като цяло, а не отделни части от образуването на електрона. При ансамбъл електрони - са зависими и от собственото си поле.

 Вещевите обекти се структурират от електромагнитно поле. За образуване на обвивките им се "хаби" време. Заради закъснителната ОВ. И не всички фотони от околното променят характеристики на частицата, а само тези, които са резонансни на някое от собствените им трептения. Когато ги няма тия трептения (изчистване на фона), частиците запазват рожденната си характеристика и продължават да съществуват с "време на живот", по ОВ с вакуумните полета.

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

В хипотезата - веднъж възникнало движение, сърфиране на обект върху вакуумната подложка (структуриран вакуум), е неунищожимо. По-рано съм го коментирал: затваряне на образуващите фотони около собствен за вещева частица център и съответна "направа" на обвивки (еквипотенциални повърхнини), които задават свойства на частиците. Специално за електрон (заряд) - има керн със сравнително големи размери (а не като мезон), обвивка (неутрино) и външна завихрена обвивка (участва в електромагнитно взаимодействие - заряд). Външната обвивка се образува сумарно от трептенията на цялата околност от фините вакуумни фотони и в този смисъл - не може да съществува електрон без да има ЕМПоле около него.

Това няма абсолютно нищо общо с обсъжданият казус.

Цитирай

Тоест - "паметта" за образуване на електрона е "от него до безкрай"- затова електронът е Устойчива частица и не се разпада "на дребно". Той енергийно се храни в движение от полето и участва в ОВ с измененията от падащото поле. Участва в спирачни и забързващи ускорения с характеристиката си заряд, т. е. - не може единичен електрон да е статичен - това е наша идеализация, обобщение за това което не виждаме, че въздейства - нали, в края на краищата, измерваме цялостно образувание електрон. Така че - структурираната подложка участва в изграждането на частицата - при електрона - цялостното поле има значение за това, каква характеристика "може" да придобие.

Нищо не става ясно в тази каша от думи. В крайна сметка, след като се премахне магнитното поле и електронът замине в друга област на пространството, има или няма там структурирана подложка преди да се пусне ново поле с определена посока? Ако има, от къде се е взела и как това способства за определена (а не случайна) посока на спина? Ако няма, влизаме в противоречие с "непрестанното образуване", по което измерената посока на спина може да бъде произволна.

Цитирай

(известно е от теория на вълноводите - и в затворена метална кутия е пълно с полета - даже някои са резонансно усилени от движенията токовете по "повърхността")

След като полето не задава посоката на спина, а само неговото направление, защо ни споменавате факти, нямащи никакви отношения към разглежданият проблем? Или още не сте разбрали казуса с посоката, и си приказвате общи приказки само за да кажете нещо?

Цитирай

При мисловния единичен електрон - външната обвивка поглъща фотон от околното, но поради несиметрията със закъснение по  вътрешната обвивка, то образуването е съпроводено и с механичен въртящ момент (запазване на общия момент) - така при  измерване, то въртенето заради магнит (подреден вакуум), проекцията на магнитния момент е върху механичния и като цяло електронът се движи по крива. Само това може да се регистрира като цяло, а не отделни части от образуването на електрона. При ансамбъл електрони - са зависими и от собственото си поле.

Кога най-сетне ще схванете, че проблемът не е направлението, а посоката? То бива, бива мотаене, ама чак пък толкова?

Цитирай

 Вещевите обекти се структурират от електромагнитно поле. За образуване на обвивките им се "хаби" време. Заради закъснителната ОВ. И не всички фотони от околното променят характеристики на частицата, а само тези, които са резонансни на някое от собствените им трептения. Когато ги няма тия трептения (изчистване на фона), частиците запазват рожденната си характеристика и продължават да съществуват с "време на живот", по ОВ с вакуумните полета.

Само наличието на структуриране не е достатъчно. Нужно е и качеството на това структуриране да е такова, че да определи посоката на спина. А такова качество липсва, както сочи експеримента - поток произволни електрони в насочено магнитно поле се разцепва на два потока - със спин по посока, и спин против посоката на полето - известният опит на Щерн и Герлах. Тоест посоката на полето задава само направлението на измерваният спин, не неговата посока. Затова приключете най-сетне с това "структуриране", след като то не определя посоката на спина. Ако си мислите че определя, експериментът ви опровергава. Продължаване на повтарянето няма да промени ситуацията.

И сега се върнете на основният казус:  след разделението на два потока полето изчезва. Вашите частици (избраните със спин в една и съща посока) напускат областта в която полето е съществувало (и която може да е структуруирана, според вас) - минават през пространство без поле (никой не го е структурирал, хаотични полета наоколо), преди да достигнат до магнита за следващият експеримент. Те продължават да се образуват "непрестанно" и "рождената им характеристика" посока на спин е случайна . След попадане в следващото магнитно поле, трябва да очакваме резултатът от опита на Щерн и Герлах - да се получи ново разделяне на два потока (поради случайната посока на спина вследствие по-горе. Но опитът сочи че това не става. Тоест, че "непрестанното образуване" няма отношение към характеристиките на частиците (и реално нищо не зависи от него). И ако се позамислите, всичките ви обяснения стават фалшиви.

Наистина ли не можете да схванете този елементарен казус, и се защитавате с безсмислени водопади от думи? Каква е тази вкостененост?

 

[Малоум 2]

 

Преди 32 минути, scaner said:

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

В хипотезата - веднъж възникнало движение, сърфиране на обект върху вакуумната подложка (структуриран вакуум), е неунищожимо. По-рано съм го коментирал: затваряне на образуващите фотони около собствен за вещева частица център и съответна "направа" на обвивки (еквипотенциални повърхнини), които задават свойства на частиците. Специално за електрон (заряд) - има керн със сравнително големи размери (а не като мезон), обвивка (неутрино) и външна завихрена обвивка (участва в електромагнитно взаимодействие - заряд). Външната обвивка се образува сумарно от трептенията на цялата околност от фините вакуумни фотони и в този смисъл -  не може да съществува електрон без да има ЕМПоле около него. 

Това няма абсолютно нищо общо с обсъжданият казус.

Има - такава е хипотезата. ЕМПоле, фината структура, винаги има - върху нея се образува света на Изследовател, но Изследовател не е в състояние да го измерва. И когато е възприел, че щом не може да го измерва, значи няма, не може да си обясни причината за  поведението на заредена частица в микро света.

(Карл Сейгън е казал: Липсата на доказателство не е доказателство за липса.)

Както вече казах по-горе - само резонансни фотони от околното поле влияе на обвивките - влияят на промяната, а такива няма, когато сме "спрели" изпитващото поле - останало е само "невидимото" за измерване - така се запазва рождената характеристика от предишното измерване. Още при "пускане" на новото изпитващо поле електроните вече  "знаят" по ОВ за съществуването на подреждане - собственото им поле е отразено от новата структура и енергетично им е изгодно запазване по посока. Узнаването е със скоростта на светлината в средата на опита. При промяна на направлението на външното магнитно поле - пак по същия начин - електроните "знаят" по ОВ и заради комбиниране на движението им с направлението по новото (обясних по-рано, че моментите не съвпадат по направление на "поглъщане-излъчване") - вече има вероятност част от тях да променят посоката на спина си, това се отразява като ансамбъл на всички електрони и разпределението им става почти равно вероятно по спин "нагоре-надолу".

Преди 1 час, scaner said:

... В крайна сметка, след като се премахне магнитното поле и електронът замине в друга област на пространството, има или няма там структурирана подложка преди да се пусне ново поле с определена посока? Ако има, от къде се е взела и как това способства за определена (а не случайна) посока на спина? Ако няма, влизаме в противоречие с "непрестанното образуване", по което измерената посока на спина може да бъде произволна

Вече казвах няколко пъти, че има поле, но "влиянието" му е ограничено от несъвпадение по резонанас. "Взело" се е от момент на импулса на зрънцата (зърнест модел на вакуум от "стоящи вълни") - вектор. С вероятност за подреждане по посока и пренос на импулс, заради закъснителни процеси на възвръщане "неподвижността" в околността на подреждане. Ако "линията на подреждане" се изкриви дотолкова, че краят й се върне в началната точка - става затваряне на вакуумните фотони около моментен център на ротация ... и т. н. Това е вещева частица (с маса и изграждаща познатото ни за вещества) - физичните свойства се дължат на вида и формата на обвивките на отделните слоеве, а те са "отделни",  защото не всички възможни фотони на вакуума се "усилват", а само тези които кореспондират със собствени характеристики на вече готови вещеви обекти. Става самоорганизация и еволюция на това, което е възможно да е устойчиво като конструкт в ЕМПоле.

...

...

[scaner]

Преди 2 минути, Малоум 2 said:

Има - такава е хипотезата. ЕМПоле, фината структура, винаги има - върху нея се образува света на Изследовател, но Изследовател не е в състояние да го измерва. И когато е възприел, че щом не може да го измерва, значи няма, не може да си обясни причината за  поведението на заредена частица в микро света.

Отдавна сме минали този етап: приели сме вече, че получаваме някаква стойност след измерване, независимо как се стига до нея от хипотезата. Това което обсъждаме е, че според хипотезата ви при второто измерване посоката на спина трябва отново да е произволна, поради посочените от вас особености на хипотезата - "непрестанно образуване" при липса на някакво (или причинено от хаотични  фонови полета) структуриране, докато това противоречи с експериментите. Затова какво става при ЕМП не ни вълнува в област, в която такова няма и не е имало в скоро време. Схванахте ли как аргументите ви са без връзка с обсъжданият казус?

Цитирай

Както вече казах по-горе - само резонансни фотони от околното поле влияе на обвивките - влияят на промяната, а такива няма, когато сме "спрели" изпитващото поле - останало е само "невидимото" за измерване - така се запазва рождената характеристика от предишното измерване. Още при "пускане" на новото изпитващо поле електроните вече  "знаят" по ОВ за съществуването на подреждане - собственото им поле е отразено от новата структура и енергетично им е изгодно запазване по посока.

Да ви преведа това за което става дума: в казуса между прилагането на двете полета частиците минават през област на пространството в която няма никакви условия да се запазва рожденната характеристика от предишното измерване. Ама включете си главата на режим "мислене" и коментирайте казуса, а не механично заустени пасажи за нещо си.

Цитирай

Вече казвах няколко пъти, че има поле, но "влиянието" му е ограничено от несъвпадение по резонанас. "Взело" се е от момент на импулса на зрънцата (зърнест модел на вакуум от "стоящи вълни") - вектор. С вероятност за подреждане по посока и пренос на импулс, заради закъснителни процеси на възвръщане "неподвижността" в околността на подреждане. Ако "линията на подреждане" се изкриви дотолкова, че краят й се върне в началната точка - става затваряне на вакуумните фотони около моментен център на ротация ... и т. н. Това е вещева частица (с маса и изграждаща познатото ни за вещества) - физичните свойства се дължат на вида и формата на обвивките на отделните слоеве, а те са "отделни",  защото не всички възможни фотони на вакуума се "усилват", а само тези които кореспондират със собствени характеристики на вече готови вещеви обекти. Става самоорганизация и еволюция на това, което е възможно да е устойчиво като конструкт в ЕМПоле.

Това също няма никаква връзка с това което аз ви питам. Никъде не говоря за зърна, стоящи вълни, резонанси, с кавички или без, а говоря за евентуален техен резултат - определена или случайна посока на спина, и главните фактори от които тя се определя - вашата "структурираност" и посоката на полето, с наличието или липсата му. Приведох ви елементарни примери, в които тази "структурираност" (резултат от зрънцата, резонанса, пренос на импулс и т.н. с кавички и всякакви препинателни знаци) довежда до противоречие с експериментите.И по тези факти вие мълчите и се опитвате да ги потулите с всякакви водопади от думи, като горният и коментарите до сега. Дали това може да премахне противоречието на измишльотината ви с експеримента и реалността? Не мисля. Но изглежда вие сте на друго мнение

Нарочно ли се правите на неразбиращ, или толкова си можете? Защото последното хвърля много силно подозрение разбирате ли въобще смисъла на измишльотината, наречена "хипотеза"? След като не схващате един супер елементарен пример водещ до парадокс,  дали схващате каквото и да е друго, а реагирате само със случайно подбрани заучени цитати? Няколко пъти ви призовавам да мислите по конкретният казус, не успявате... Що за поведение в един форум, набеден за научен? Не е ли време да се научите да признавате че не сте прав, вместо този цирк? Не е трудно.

[Малоум 2]

Ето и философските интерпретации за съществуване на поле, в съвременния вариант:

 

...

(без наличие на среда за разпространение на светлината - всичко е объркано, ... тотално?!. Но не е забранено за доизмисляне! -  Затова сега се чудят как да въведат среда - тъмна материя и т. н. и как се свързват с наблюденията...)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

без наличие на среда за разпространение на светлината - всичко е объркано, ... тотално?!

Кое е объркано? За кого? Защо трябва да има среда? За кои качества на светлината не може да се мине без среда? Ако за вас е объркано, защо за други не е? В липсата на какво е проблемът тогава?

Не разбрахте ли, че вашата измислена среда е недоносче, несъвместимо с наблюденията, потвърждаващи СТО? Коклко пъти още трябва да ви се повтаря това? Или си мислите че ще мине ей така, сред прикритието от словопада без смисъл?

Цитирай

Затова сега се чудят как да въведат среда - тъмна материя и т. н.

Тъмната материя не може да е среда за светлината. Толкова сте разбрали, та сте и тръгнали да обяснявате...

Какво стана, ще си признаете ли вече че "непрестанното образуване" противоречи на наблюденията?

[Малоум 2]

Преди 20 часа, scaner said:

Кое е объркано? За кого? Защо трябва да има среда? За кои качества на светлината не може да се мине без среда? Ако за вас е объркано, защо за други не е? В липсата на какво е проблемът тогава?

Не разбрахте ли, че вашата измислена среда е недоносче, несъвместимо с наблюденията, потвърждаващи СТО? Коклко пъти още трябва да ви се повтаря това? Или си мислите че ще мине ей така, сред прикритието от словопада без смисъл?

Тъмната материя не може да е среда за светлината. Толкова сте разбрали, та сте и тръгнали да обяснявате...

Какво стана, ще си признаете ли вече че "непрестанното образуване" противоречи на наблюденията?

Преди време споменах, че не споря. Считам го за Излишна загуба на нерви. (). Само казвам какво и как го мисля, а и защо го мисля.

Съвсем надлежно обясних модел-конструкт, какво е електрон съгласно хипотезата (това го няма учебниково в съвременната физика). "Борят се" два въртящи момента, като едно цяло - механичен (подобно жироскоп) и магнитен - предизвикван (влияещ се) от "падащи" към електрона фотони на ЕМПоле - защото е външна несиметрична спрямо моментния център на ротация (ВЪЗдействие- външна причина, не е взаимодействие), обвивка. В зависимост от ъгъла под който се атакува мех.въртене - има вариант - запазване направление на оста на образуванието, но обръщане на посоката на въртене. Променя се посоката на спина и това е възможно именно защото, като цяло, електронът се образува непрестанно. (това обръщане на въртенето е популярно като "ефект на Дженибеков" - обяснявано е от Чирцов в друго видео, без да споменава Дженибеков). За да е възможно въздействие, трябва външно ефективно поле. При смяна направлението на полето - наново се образува частицата като избира направление на механичния момент, при което вероятността да обърне спина си, става забележима в експеримент - задължително е изменението на външното поле до възможност за наблюдаване и на измененията на частицата. (с един електрон - експеримент няма).

При клипа с проф. Чирцов - Избираме си: обяснения с поле или обяснения без поле. Учебниково: ЕМПоле е неподвижно! Ние виждаме САМО измененията в него. Когато твърдим, че няма поле, това е - няма силни полета, които да влияят на начина на  образуването на частиците, с минимална енергия за образуване, ненаблюдаема от нас, заради огромната честота на образуване - няма наблюдаване на отделни етапи на образуване. Така че - по хипотезата - всичко си е наред. Без нея - остават съмнения в обясненията.

...

Редактирано Март 28, 2019 от Малоум 2

[scaner]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Преди време споменах, че не споря. Считам го за Излишна загуба на нерви. (). Само казвам какво и как го мисля, а и защо го мисля.

Точно така, а аз показвам че във вашето мислене има пропускане и объркване на на факти, което довежда до противоречие с реалността в крайният измислен продукт. Независимо дали спорите или не. Пък защо мислите неверни неща и си мислите че са верни без да правите и опит да осмисляте чуждите аргументи, е съвсем друг въпрос.

Цитирай

Съвсем надлежно обясних модел-конструкт, какво е електрон съгласно хипотезата (това го няма учебниково в съвременната физика).

И каква е ползата от така обясненият конструкт, след като противоречи на фактите и не може да се използува за обяснение на каквото и да било?

Цитирай

Така че - по хипотезата - всичко си е наред.

Как може всичко да е наред, след като обясненията които тя дава са погрешни? Вие изобщо имате ли критерии какво означава "на ред"? Не се наблюдават такива до тук. Хем всичко е наред, хем експериментът отхвърля резултата от "обяснението", т.е нещата не са наред. Тоест, на практика обяснение липсва. Осъзнавате ли в какъв парадокс сте затънали? Май не.

Още колко може да продължава това ви хаотично лутане? Срам ви е от нещо да признаете, че толкова време сам сте се заблуждавал с тази измишльотина и не сте прав? И защото ви е срам, продължавате да се опитвате да заблуждавате четящите? Какво общо има това с наука?

[Шпага]

https://www.vbox7.com/play:8f174744b0

Вчера гледах тази серия. Беше ми интересна, особено от 37 мин. нататък, когато става дума за Стив Уейнстийн и неговата теория за "допълнително измерение" на времето. Тази теория май до голяма степен обяснява Принципът на неопределеността, който се опитахме да коментираме тук.

Всъщност цялата поредица е много интересна!

[Малоум 2]

Наистина е интересна, но в ... популярен вид изложение е много трудно да се определи какво е време. Наблягат повече на философския аспект, вкарват и ентропия, и математика, но така - става още по загадъчно и неясно..., защо да е "стрела на времето", защо "тече" в една посока или ... го няма, въобще не съществува и е наша, мозъчна за човек, илюзия. Та, ние -основно - опознаваме света със светлина или по-скоро с това, което се съдържа във фотони и за които имаме сетива. В "среда" обикновено светлината е "на две скорости" - фазова и групова. За нас-усещания са неотличими поотделно, употребено е тяхното произведение (c^2) в мат. изрази, но фактически - има време "скрито" в честота при енергията на фотоните. (в едно друго филмче го казаха, когато светнаха с фенерче в тъмното..."Я, аз видях тъмнината!").

Ако времето е реална някаква информация за събития които се случват, а и ние притежаваме памет за подобно "виждане", то - можем да подредим по ред на случване на събитията в памет и така става: минало, настояще, бъдеще. Това е философска "стрела". Реалност ли е? Ами да, макар че е субективна преценка. Ако искаме, обаче, да изчисляваме миналото на събитие(-я), трябва да се предвидят идеите на цялата физика и  закъснителните процеси за достигане на информацията до нас-точката на наблюдение (или нулата на КС). Предвижда се "отражението" към комплексно спрегнатото с имагинерната единица (умножение) и се получават реалните (в момента на случване на събитието- ако сме можели да ги измерим с безкрайно голяма скорост, все едно - не важи неопределеността) величини, относно точката на наблюдение.

А с ентропията - наистина е така - била е ниска за "началния" вакуум (зърнест модел с неподвижни, по място, частици). Следва вероятност за: флуктуации, структури от подреждания по направление и посока , фотони, ЕМвълни и направа на веществените елементарни частици (реално съществуващи часовници заради това, че съдържат честота на непрестанното си образуване), които именно със свойствата си: поглъщат-задържат и "изхвърлят" излишните полеви структури от себе си, и създават ХАОС в полевата структура - увеличение на ентропията (ентропийна стрела) - повсеместно (а не с ГВ). Но - докато не се обоснове живото, което се храни с негаентропия (в живите организми ентропията намалява), така както е по хипотезата, не може да се види, че има равновесие - кръговрат на вещева и полева форма на материя. Като цяло, където е "гъсто" на вещество във Вселената, ентропията нараства (силите с ентропиен произход са сили на отблъскване - галактиките се "разбягват"), при раздалечаване на галактиките, в празното (инфлация), ентропията намалява (няма причина да се увеличава, ако не е място за раждане на частици).

...

[Малоум 2]

https://megavselena.bg/kakvo-e-bilo-predi-golemiya-vzriv/

Какво е било преди Големия взрив?

Големия взрив обикновено се смята за началото на всичко: преди около 13,8 милиарда години, наблюдаваната вселена се разраства и се разширява взривообразно.

Но какво е било преди Големия взрив?

Краткият отговор е Не знаем, а по-дългият е също толкова неопределен – Може да са били много неща.

Все пак, първото нещо, което трябва да разберем е, какво всъщност е бил Големия взрив.

„Големия взрив е момент във времето, а не точка в пространството“, казва Шон Карол, физик-теоретик от Калифорнийския технологичен институт и автор на „Голямата картина: за произхода на живота, смисъла и самата Вселена“ (издателство Dutton, 2016).

Така че, изхвърлете образа на малка тънка гъста материя, която изведнъж избухва в празнотата. „Всъщност, вселената на Големия взрив може и да не е била особено малка“, казва Карол.

Разбира се, всичко в наблюдаваната вселена днес – сфера с диаметър около 93 милиарда светлинни години, съдържаща поне 2 трилиона галактики, е било натъпкано в пространство, по-малко от сантиметър.

Но може да е имало и много извън наблюдаваната вселена, което хората от Земята не могат да видят, защото е физически невъзможно за светлината да измине такова разстояние за 13,8 милиарда години.

Така че, възможно е Вселената при Големия взрив да е била малка или пък безкрайно голяма, казва Карол, защото няма начин да погледнем назад във времето към нещата, които дори не можем да видим днес.

„Всичко, което наистина знаем е, че е било много, много плътно и много бързо е станало по-малко плътно“.

Като следствие, наистина няма нищо извън вселената, защото вселената по дефиниция е всичко. Така че, при Големия взрив, всичко е било по-плътно и по-горещо, отколкото е сега, но не е имало „външна среда“ или поне не повече, отколкото има днес.

„Колкото и примамливо да е, да се възприеме богоподобен поглед и да си представим, че бихме могли да застанем в празнината и да погледнете вселената точно преди Големия взрив, това би било невъзможно“, казва Карол.

„Вселената не се е разширила в космоса; самият космос се е разширил.

„Без значение къде се намирате във Вселената, ако проследите назад 14 милиарда години, стигате до тази точка, при която е било изключително горещо, плътно и бързо разширяващо се,“ казва той.

Никой не знае точно какво се случва във Вселената до 1 секунда след Големия взрив, когато вселената се охлажда достатъчно, за да се сблъскат протоните и неутроните и да се сближат. Много учени смятат, че Вселената е преминала през процес на експоненциално разширяване, наречен инфлация, по време на първата секунда след Големия взрив. Това би изгладило тъканта на пространство-време и би могло да обясни защо материята е толкова равномерно разпределена във Вселената днес.

Възможно е преди Големия взрив Вселената да е била безкраен участък от супер топъл, плътен материал, който е бил в стабилно състояние, докато по някаква причина не се е стигнало до Големия взрив.

„Тази супер-плътна вселена може да е била управлявана от квантовата механика, физиката на изключително малкия мащаб“, казва Карол. Това означава, че Големия взрив представлява момента, в който класическата физика е поела главната роля за еволюцията на Вселената.

За Стивън Хокинг именно този момент е от значение: преди Големия взрив събитията са неизмерими и следователно неопределени. Хокинг нарича това предложение без граници: „Времето и пространството, казва той, са ограничени, но нямат граници нито начални или крайни точки, по същия начин, по който планетата Земя е ограничена, но няма край“.

„Тъй като събитията преди Големия взрив няма как да са наблюдавани, може да ги отстраните от теорията и да кажете, че времето е започнало с Големия взрив“, казва той в интервю за шоуто „StarTalk“ на National Geographic през 2018 година.

Или може би преди Голямия взрив е имало нещо друго, за което си струва да се замислим. Една идея е, че Големият взрив не е началото на времето, а по-скоро е момент на симетрия. Според тази идея, преди Големия взрив, е имало друга вселена, идентична с тази, но с нарастваща ентропия към миналото, а не към бъдещето.

„Увеличаването на ентропията или увеличаването на хаоса в една система, е по същество стрелата на времето“, казва Карол, „така че в тази огледална вселена времето ще тече в обратна посока от времето в съвременната вселена и нашата вселена ще бъде в миналото.

Привържениците на тази теория също предполагат, че и други свойства на нашата Вселената ще бъдат и в тази огледална вселена. Например физикът Дейвид Слоун пише в блога на университета в Оксфорд, че „асиметриите в молекули и йони биха били в противоположни ориентации към това, което са в нашата вселена“.

Една свързана теория твърди, че Големия взрив не е бил началото на всичко, а по-скоро момент във времето, когато Вселената преминава от период на свиване към период на разширяване. Това понятие „Голям скок“ предполага, че би могло да има безкрайни Големи Взривове, когато Вселената се разширява, след това свива и отново се разширява.

„Проблемът с тези идеи“, казва Карол, „е че няма обяснение защо или как една разширяваща се вселена ще започне да се свива и ще се върне в състояние на ниска ентропия“.

Карол и неговата колега Дженифър Чен имат собствено виждане за Големия взрив. През 2004 г. физиците предположиха, че може би вселената, каквато я знаем, е потомък на друга вселена – родител, от която се е откъснало малко парче пространство-време.

Карол казва: „Когато ядрото се разпадне, се изхвърля алфа или бета частица.“ Родителската вселена би могла да направи същото, но вместо частици, тя „изплюва“ вселени бебета, като може да прави това безкрайно.

„Това е просто квантова флуктуация, която позволява това да се случи“, казва Карол. Тези младежки вселени са „буквално паралелни вселени“ и не си взаимодействат или не си влияят една на друга“.

Ако това звучи доста неясно, то е защото учените все още нямат начин да се върнат назад дори към момента на Големия взрив, още по-малко към това, което е било преди него. „Но има място за проучване“, обяснява Карол. Откриването на гравитационни вълни от мощни галактически сблъсъци през 2015 г. отваря възможността тези вълни да се използват за решаване на основни загадки за разширяването на вселените в първата решаваща секунда.

Теоретичните физици също трябва да свършат работа, защото сега „дори не знаем какво търсим, просто нямаме теория“, казва Карол."

Източник: LiveScience.com

...

...

„Големия взрив е момент във времето, а не точка в пространството“, казва Шон Карол, физик-теоретик от Калифорнийския технологичен институт и автор на „Голямата картина: за произхода на живота, смисъла и самата Вселена“ (издателство Dutton, 2016).

Така че, изхвърлете образа на малка тънка гъста материя, която изведнъж избухва в празнотата. „Всъщност, вселената на Големия взрив може и да не е била особено малка“, казва Карол.

Разбира се, всичко в наблюдаваната вселена днес – сфера с диаметър около 93 милиарда светлинни години, съдържаща поне 2 трилиона галактики, е било натъпкано в пространство, по-малко от сантиметър.

...

Всъщност - времето "започва да тече" от както  Изследовател е започнал да измерва интервали последователност, при случване на повтарящи се събития - с измервания.

...

[Gravity]

On 22.04.2019 г. at 15:39, Малоум 2 said:

Всъщност - времето "започва да тече" от както  Изследовател е започнал да измерва интервали последователност, при случване на повтарящи се събития - с измервания.

Да, а преди да се пръкне първия изледовател, времето не е текло!!!

[Малоум 2]

Преди 17 часа, Gravity said:

Да, а преди да се пръкне първия изледовател, времето не е текло!!!

Не "знаем" дали е текло. Просто, не се е измервало. А, нали научно се "признава" за реалност, само това, което може да се измерва от Изследовател - факти от експерименти, а не само от "наблюдения". Измерване на минали интервали време (за събития от миналото - каквито са всички събития!) е приблизително и иска договаряне за истинност. Затова "започва да тече" е в кавички. Иска се тълкуване на миналите събития, за достоверност. И ... само с математика не става - необходимо е, но не е достатъчно.

...

[Шпага]

Преди 21 часа, Gravity said:

Да, а преди да се пръкне първия изледовател, времето не е текло!!!

Ако Айнщайн е прав в твърдението си, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, значи времето не е текло, преди да се появи т. нар. Изследовател - създател на споменатата илюзия

[Gravity]

On 24.04.2019 г. at 14:07, Шпага said:

Ако Айнщайн е прав в твърдението си, че разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, значи времето не е текло, преди да се появи т. нар. Изследовател - създател на споменатата илюзия

При това положение времето не е текло и след появата на първия изследовател. Но Малоум казва, че тогава е започнало да тече! Както и да го гледаме все е безсмислено (това дето Малоум пише).

[laplandetza]

Преди 16 минути, Gravity said:

При това положение времето не е текло и след появата на първия изследовател. Но Малоум казва, че тогава е започнало да тече! Както и да го гледаме все е безсмислено (това дето Малоум пише).

Аха, космическото време, ако мислим според хипотезата за Г.В. , тече без фиксиран начален момент, по прияина , според мен, че търсим да го измерим в последващо му състояние. Космическото време иде с Взрива, това обаче въобще не изключва друго, други <Времена> .

[Малоум 2]

Ето и до какви големи заблуди може да се стигне,  ако не си позволяваме  тълкуване на понятие за време, а само на измервания ..., или на математика:

 

Текст от клипа:

"... Взглянуть на феномен сознания с другого ракурса позволяет концепция квантовой физики. Новые открытия в этой области доказывают, что в квантовом микромире сознание человека играет важную роль. В частности, это показывает известный научный эксперимент Юнга с двумя щелями, который был повторен в сотнях мировых лабораториях с неизменным результатом. Этот парадокс квантовой физики, называемый корпускулярно-волновой дуализм, подтверждает, что фактором, определяющим будет ли частица вести себя как волна или как частица, является сам наблюдатель. Другими словами, свойства частицы не установлены заранее, они определяются самим сознанием, воспринимающим частицу. Эксперимент, не только показывает, что человек может воздействовать и изменять реальность, но и то, что окружающая нас действительность, зависимая от восприятия, на самом деле может быть иллюзорной, так как реальность, может иметь два качества – с волновыми свойствами, и свойствами частицы. Другой аспект квантовой физики – Принцип неопределенности Гейзенберга также способен пролить свет на работу сознания. В данном случае неопределенность соотношений показывает, что невозможно точно предсказать определенные события, поскольку существует бесконечное количество различных результатов, имеющих различную вероятность. Учитывая, что поведение субатомных частиц неразрывно связано с присутствием сознательного наблюдателя, без такового они существуют лишь в неопределенном состоянии волн вероятности. Опираясь на фундаментальные законы квантовой механики и руководствуясь новейшими научными данными, один из самых уважаемых ученых современности Роберт Ланца несколько лет назад опубликовал научную статью о теории биоцентризма. Доктор медицины по образованию, увлеченный изучением астрофизики и квантовой механики, изменил направление своей деятельности и создал теорию, в которой уравнения квантовой физики связал с биологией..."

...

...

Въобще - ужасно много грешки в мисленето, като краен резултат, мога да се допуснат ако няма свестен мироглед!

...

[Малоум 2]

А, наистина е вярно, че без математически модели - не става съвършено, мисленето. Такъв модел е и комплексното число - с помощта на имагинерната единица, да се стига до "изчисление на реалност по време на измерването", в миналото. Отразеното в имагинерната равнина и появяващото се в реалната отново като отражение (спрегнатото) е все едно - отразихме времето на случването на събитието от миналото, в настоящето на измерване с помощта на имагинерната равнина. Тоест, "познахме" какво е бъдещето в резултат на случване на събитие (което, по-късно по време, измерваме)... Научихме се да "изчисляваме" миналото, демек.

...

...