Римска монета, открита в Окинава

[mnogoznaiko]

 

Бронзови фолиси, датиращи от края на ІІІ или началото на ІV в., са намерени сред руините на замък в Окинава

Площад СЛАВЕЙКОВ

 

 

Търговията на Окинава с Китай и цяла Югоизточна Азия процъфтява в периода между епохата Хейан и гражданските войни от ХVІ в., така че откриването на тези монети най-вероятно свидетелства за дългия живот на отсечения паричен знак, преминавал от ръка на ръка поколения наред.

 

Монети, отсечени в Римската империя по времето на Константин Велики, са извадени на бял свят по време на разкопки в замък в префектура Окинава. Това е първият случай на откриване на римски находки в Япония, пише „Джапан Таймс“.

 

Разпространението на предмети от Далечния Изток към класическия средиземноморски свят и на гръко-римски находки към Индия и Китай не е напълно изненадващо: находки от елинистическите царства в съвременен Афганистан, Пакистан и Индия са достигнали Китай още в древността, а маршрутът на китайската коприна до пазарите на Средиземноморието е познат от векове и е относително подробно описан. Никога до днес обаче римски монети не са намирани на японска територия.

Образователната комисия в град Урума, Окинава, твърди, че четирите бронзови монети, датиращи от епохата на Константин Велики, са открити в останките на замъка Кацурен, обитаван от ХІІ до ХV в., което изключва възможността монетите да са донесени в страната от португалски или холандски търговци в периода на Великите географски открития.

Търговията на Окинава с Китай и цяла Югоизточна Азия процъфтява в периода между епохата Хейан и гражданските войни от ХVІ в., така че откриването на тези монети най-вероятно свидетелства за дългия живот на отсечения паричен знак, преминавал от ръка на ръка поколения наред. Между дванадесетото и петнадесетото столетие, когато най-вероятно са стигнали Япония, четирите големи бронзови фолиса трябва да са били минимум осемстотингодишни, така че предположенията за пряк контакт между средновековна Япония и западния свят биха били неубедителни.

Монетите са в лошо състояние, но легендата с титлите на императора се чете. На аверса личи и фигурата на воин с копие в ръка – геният на императора или образът на Непобедимото слънце, синкретично божество, символизиращо мощта на владетеля и на империята.

Любопитно е, че на място е открита и османска монета от ХVІІ в. Ако Кацурен е продължил да функционира като търговски център и след края на укрепения замък през ХV столетие, това може да промени историята на попадането и на римските монети в Окинава. От ХVІ в. португалци и холандци поддържат търговски контакти с Япония, а това е и периодът, когато османският флот се включва в географските открития из Индийския океан, така че са възможни няколко „сценария” за попадането на вече древните римски монети в далечните източни острови.

През 2000 г. замъкът Кацурен е регистриран в списъка на Световното културно наследство. Той е част и от културните паметници, свързани с древното островно царство Рюкю – независима държава, просъществувала през част от Средновековието извън пряката власт на императорите и шогуните на Япония.

Монетите ще бъдат изложени в историческия музей „Йонугасуку” в град Урума, централна Окинава, до 25 ноември.

 

Редактирано Септември 29, 2016 от ISTORIK

[vvarbanov]

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Търговията на Окинава с Китай и цяла Югоизточна Азия процъфтява в периода между епохата Хейан и гражданските войни от ХVІ в., така че откриването на тези монети най-вероятно свидетелства за дългия живот на отсечения паричен знак, преминавал от ръка на ръка поколения наред. Между дванадесетото и петнадесетото столетие, когато най-вероятно са стигнали Япония, четирите големи бронзови фолиса трябва да са били минимум осемстотингодишни, така че предположенията за пряк контакт между средновековна Япония и западния свят биха били неубедителни.

Тия монети не са преминавали от ръка на ръка 800 години.Толкова дълго парите не могат да бъдат в обръщение.За толкова дълго време те биха се изтрили до неузнаваемост.Освен това възникват нови типове монети ,теглото се променя.....

Сред находка от солиди на Анастасий (5 век) съм попадал на драхма на Калатис 2-3 век пр. н.е.Явно монетата е била загубена преди вероятно 7-8 века , след това намерена по времето на Анастасий и трезорирана със солидите.

Трябва да се видят тия фолиси, всички ли са на Константин.Най вероятно става въпрос за находка(част ?)) от фолиси 4 век,  намерена около 12 -15 век.Та възможно е тая част от находка да попадне по търговски път в Япония.Но е изключено тия монети да да били в обръщение 8 века.За няколко десетки години в обръщение монетите силно се изтриват.Има много случаи на контрамаркиране, сарафски знаци и сигли по такива изтрити или загубили от теглото си монети.Но става въпрос за няколко десетки години.

  

[roca]

Съгласен със vvarbanov - не е доказателство. Моето предположение макар и по-банално също е логично.

Фолисите от преди Константин са доста тънки и със големина горе долу колкото на сниманата османска монета или малко по-големи (горе долу като 40 пара или такива номинали). Няма сигурност че не са донесени по османско време примерно с опити да се пробутат за такива - що не близки са.

За да докажеш активна търговска дейност освен 4 монети трябва все някакви и други материали да има. Струва ми се Японците подхождат като Б.Д. - Сензация да има....Русалки, дракони, вампири

[Warlord]

Ами пътя на коприната и морските маршрути към Молукския пролив са си съществували и по времето на Константин Велики. И от по-ранене период има намерени елински монети и амфори в индийски пристанища, защо и по-нататък да не е достигнало нещо в последствие. А дори и при относителната политическа изолация през някои периоди пак японските пирати са си тарашели всичко от Корея до Сингапур.