1916 – Нация, изправена на бойна нога (100 години от Тутраканската епопея и боевете срещу румънци и руснаци в Добруджа)

[Warlord]

Събитията до влизането на Румъния във войната

 Кампанията на Балканите до края на 1915 г. приключва с пълен разгром за сърбите и черногорците. Съюзниците им от Антантата не успяват да им помогнат с офанзивата си от юг защото са спряни и отбити обратно от българите. Не успява обаче и преследването на разгромените сръбски войски, евакуирани от съюзническите кораби през Адриатика, нито пък българите получават позволение от германците за желаното от тях настъпление към Солун. В резултат, на което силите на Антантата се окопават силно пред Солун и по цялата линия през Егейска Македония на запад чак до Адриатическо море, така се установява позиционна война на доста дълъг фронт. Твърде неизгодна и изтоштителна за нас, които разполагаме с ограничени сили и ресурси, още повече, че предстои отварянето и на нов фронт на север срещу румънците, докато англичаните и французите не спират да трупат нови припаси и подкрепления в Солун. До април 1916 г. експедиционния им корпус на Балканите вече достига близо 200 000 души, снабдени и със доста солидна артилерия, здраво окопани пред Солун зад 3 реда траншеи и 10 м широка бодлива тел. Според договорките с Германския щаб срещу тях българите също заемат отбранителни позиции, с надеждите, че това положение ще е бъде кратковременно.

 Германците от своя страна окрилени от големите си успехи на Източния фронт, както и от появата на първите признаци на вътрешно разложение в Руската империя, решават за момента да минат в отбрана на този фронт и да съсредоточат силите си за офанзива срещу французите. Целта на главнокомандващия ген. Ерих фон Фалкенхайн е да се предприеме мащабна офанзива на широк фронт, която да принуди французите да привлекат максимален брой войски в участъка и да понесат максимално тежки загуби, което да ги принуди да се откажат от борбата.

Бързото струпване на все по-големи британски подкрепления на Западния фронт, както и подготвяната съглашенска офанзива по всички фронтове, принуждава немците да бързат с прилагането на своя план. В този момент германците държат Западния фронт със 124 дивизии (12 от които в резерв) и с 40 дивизии Източния. Срещу тях французите са разгърнали общо 110 дивизии (26 от които в резерв), а англичаните – 40 дивизии, като 20 други са в процес на подготвяне и прехвърляне.
 

Масираната германска офанзива при крепостта Вердюн започва на 21 февр. 1916 г. Ожесточените сражения постепенно прерастват в колосална месомелачница, в която французите дават близо 400 хиляди жертви – убити, ранени, пленени и безследно изчезнали. Това принуждава ген. Жофр да моли руснаците спешно да предприемат офанзива на Източния фронт за да отвлекат натам германски части. През пролетта за същото заповат да молят и италианците огъващи се под австроунгарския натиск при Трентино. Това пришпорване прекъсва опита на руската армия да се реорганизира и повиши боеспособността си. Офанзивата, която предприемат през март, не отвлича значителни немски части и бързо е спряна от Хинденбург.
През това време Азиатския фронт се развива доста по-добре за руснаците, които успяват да напреднат значително и да вземат от турците крепостите Ерзурум и Трапезунд. Турците пък успяват след продължителна обсада да си върнат отбраняваната от англичаните крепост Кут ел Амара в Южен Ирак.

 През пролетта на 1916 г. българите започват на свой ред да укрепяват линиите си срещу постоянно нарастващите съглашенските войски на юг. На Македонския фронт (от албанските планини до Егейско море) са разположени 1-а и 2-а Български армии и 11-а Германска армия (3 български и 1 германска дивизия). Като не броим резерва, който се готви да се прехвърля към румънската граница, окупационните части в тила и охраната на Беломорието, това са общо 8 пехотни дивизии по фронтовата линия. Срещу тях стоят 5 английски, 4 френски и 6 сръбски пехотни дивизии (от възстановената и организирана по френски образец сръбска армия), като до септември в Солун пристигат и 2 руски бригади и една италианска дивизия, или общо – 17 пехотни дивизии.

Непосредствено преди намесата на Румъния във войната Антантата предприема офанзива по всечките 4 фронта в Европа.

На Източния фронт през юни започва мащабната Брусиловската офанзива, където руснаците успяват да изтласкат австро-унгарците от района на Луцк и Буковина. Загубите и от двете страни са колосални, но австро-унгарците успяват да спрат руснаците само при Тарнопол, по останалите участъци се повличат в отстъпление и се налага спешно да се прехвърлят германски части от север за да спасяват положението.

В това време на Западния фронт, където все още не са стихнали боевете при Вердюн, англичаните и французите започват настъпление при река Сома, в опит да пробият немските позиции, да прекъснат снабдителните им линии и да излезнат на открит терен, до съществена промяна на положението обаче отново не се стига. След 5 месечни непрестанни боеве стотици хиляди млади хора и от двете страни загиват в калта край реката само за да успеят съглашенците да напреднат с десетина километра и да превземат една незначителна ивица земя разорана от снаряди.

На Италианския фронт започва една от многото италиански атаки по река Изонцо срещу австро-унгарците, завършила с превземането на няколко високопланински позиции, но и тук без съществена промяна на ситуацията.

 На Македонския фронт, ген. Сарай се оказва принуден, с мотива да склони Румъния да се включи на тяхна страна и на фона на офанзивите по другите фронтове, да започне своя, макар и все още да не разполага с достатъчни сили. Между 8 и 18 авг. англофренските батареи откриват огън по българските позиции и започват поредица от пехотни нападения в участъка между Дойран и Вардар, всичките до едно безуспешни. Последва мощна контраофанзива на българите – 2-а армия настъпва към Сяр и Кавала, заемайки територията източно от Струма. Гръцките войски в този участък (ок. 7000 души) се предават без бой по нареждане от Атина и по свое желание са извозени в Германия (Гърция на книга все още е неутрална)..

1-а армия пък настъпва на Западния участък от фронта, 8-а Тунджанска дивизия изтласква на юг сръбската Дунавска дивизия и заема Лерин и дори Костур, където обединените сили на французи и сърби успяват да ги спрат.

На свой ред ген. Сарай организира контраофанзива, разразяват се тежки боеве при Чеган. 1-а и 3-а сръбски армии (4 пехотни дивизии) подкрепени от мощната френска артилерия настъпват към Малка-нидже и Каймакчалан, а френските войски започват широк обход на югозапад с цел да обхванат десния български фланг. Това масирано настъпление българите се налага да го посрещнат в тежък момент, в който Румъния вече е влязла във войната (27 авг.) и е започнало настъплението към Добрич и Тутракан. С други думи българските сили са разпиляни на два доста отдалечени един от друг фронта, а също и за окупационни контингенти в новоприсъединените земи. Въпреки това българите оказват изключително упорита съпротива за маневрен тип война и при липса на отбранителни съоръжения в Битолската равнина успявайки да задържат настъплението на врага с непрекъснати боеве в продължение на близо месец.

В битката под Лерин българската кавалерия се врязва дълбоко сред редиците на настъпващия 175 френски пехотен полк. Конниците започват поголовна сеч над хаотично разбягалите се противници. Положението им става толкова критично, че французите се виждат принудени да прибегнат до един доста отчаян избор - да открият огън със собствената си артилерия по собствената си пехота за да спрат неудържимата българската конница.

Западно от този участък в битката при завоя на река Черна  също толкова безрезултатна остава и яростната атака на сръбската армия. Въпреки солидната артилерийска и техническа подръжка от французите и въпреки неистовия им напън да си пробият път на север към изоставената родина, българските редици не се огъват
Поради огромните загуби в жива сила и липсата на успех френското командване сменя ген. Кордоние с ген. Льоблоа.

На 18 ноем. обаче заедно с пристигналите руски и италиански подкрепления започва нова масирана офанзива срещу оределите български войски, съсредоточени вече предимно в Добруджа. При така създалата се ситуация и по настояване на немския щаб Битоля е изоставена за да се заеме по-удобна отбранителна позиция на 5 км северно от града. На 27 ноем. врага се опитва да щурмува тази позиция, но без никакъв успех.
В тези боеве (август – ноември 1916 г.) падат 14 000 французи, 28 000 сърби и ок. 1000 руснаци, българите губят общо ок. 40 000 души убити, ранени и жертви на болести.
Тази офанзива на Антантата имаща за цел да подпомогне и мотивира румънците, както и миналата през 1915 г. имаща за цел да помогне на сърбите, е успешно спряна от българите, макар и с ок. 20-30 км отстъпление в Битолската равнина. От тук нататък на този фронт и българите и съглашенците минават в отбранителни позиции.

Сега погледът на българския войник се обръща далеч на североизток към поробената Добруджа.

Цялата статия в брой 95 на сп. "Българска наука" (стр. 95-108) - http://image.nauka.bg/magazine/bg-science96.pdf

 

Редактирано Март 28, 2017 от Warlord

[resavsky]

Септември 1916 година България изпада в същата ситуация както Сърбия една година по рано.Нападение от две страни.Англо френците съвсем сериозно са мислели че скоро ще си пият кафето с руснаците в София.Ситуацията е била повече от критична.Особено в Добруджа където руско- румънските сили имат двукратно числено превъзходство.Много съм правил анализи и винаги  стигам до извода че с 48 часа да беше закъсняло падането на Тутракан щеше да се стигне до катастрофа на Добруджанският фронт.Ликвидирането на тази 40 000 румънска групировка е просто задължително условия за провеждане на самата кампания.Иначе ако се концентрираха всички руско румънски сили в Добруджа щяха да оформят една огромна маса от 140 - 150 батальона срещу 80 - 85 българо- германски такива.След Тутракан бойните действия продължават няколко месеца при сравнително равностойна численост /руско- румънските сили имат леко числено превъзходство/ но с тези 40 000 румънци нещата щяха да са съвсем други.

[resavsky]

Лорде никакъв Костур не сме превземали през 1916 година.Така наречената Леринска операция / навремето са я наричали Воденска между другото/ си е един провал.Няма защо да се лъжем.Тя повлича крак и на Каймакчалан и на Завоя на Черна и на отстъпването на Битоля.Тя обезкървява дотолкова българската армия че тя до края на войната се задоволява с пасивна отбрана на Македонския фронт.Много по мъдро е било да чакаме настъплението на съглашенците по старата сръбско гръцка граница където сме имали силно укрепени позиции.Фронтът е бил на граница от рухване през втората поволина на септември - октомври 1916 година.Полежинето е спасено с огромни загуби в жива сила но о тук до края на войната стратегическатга инициатива е изцяло в ръцете на противниците.И всичко това тръгва от подготвената за три дни Воденска операция с цел превземане на град Воден.

[Warlord]

Няма превземане на Костур да, неточно съм се изразил - достигат до Костур, но там са отбити. Това беше чернова, сега статията, или поне първата част от нея, както си я представям вече е редактирана и довършена и трябва да излезе в мартенския брой на списание "Военна история", а може би и в Бг Наука.

Редактирано 24, 2017 от Warlord

[resavsky]

Не Лорде дори не се доближават до Костур.

[Du6ko]

Интересно написано, научих нови неща. Благодаря . Интересно , руснаците как се прехвърлят в Добруджа ? Добруджа се ограничава от Черно море на изток и Дунав на север и запад и от нас Български земи на юг. Не е ли било опасно за руснаците да пращат войски зад Дунава там където Дунав е най - широк, дълбок и пълноводен ? Каква им е била логистиката ? Мисля тогава в долни Дунав не е имало нито един мост ? Как ги прехвърлят през Дунава или през Ч Море ? Руският фронт е огромен от Балтика до Ч Море но такава пълноводна река е само Дунав. Би ми било интересно . За нашите войски които са по- малобройни, но все пак имаме инфраструктура между България и Добруджа. 

Редактирано 24, 2017 от Du6ko

[kramer]

Мост е имало при Черна вода, има го и днес.

[Du6ko]

Преди 5 часа, kramer said:

Мост е имало при Черна вода, има го и днес.

Благодаря за информацията не го знаех. Пиша + . 

[Warlord]

On 2/24/2017 at 17:52, resavsky said:

Не Лорде дори не се доближават до Костур.

Ами зависи какво имаш предвид под доближаване, войските са в района на Лерин, принципно може да се локализира къде точно, ако е толкова важно.

И хайде понеже има поне месец докато излезе списанието да не е без хич пускам и частта за Тутракан тук:
 

Щурмът на Тутраканската крепост.

 

 

 

Крепостта изграждана в продължение на 3 г. под ръководството на белгийски инженери се намира върху плато извисяващо се на 110 м над Дунав, което я прави естествено укрепена позиция. Тя се състои от три пояса отбранителни линии, най-мощен от тях е втория, състоящ се от общо 12 форта, телени заграждения, укрепени батареи и фланкиращи оръдия защитени със стоманени куполи. Като тази линия е разположена до ръба на падина с радиус 8-9 км, което само по себе си значително затруднява нападащите я. Пред всичко това е изнесена предната линия, съставена от добре уредена окопна мрежа с траншеи, телени заграждения, ходове за съобщения, складове и т.н. Гарнизонът отбраняващ града (17-а пехотна дивизия) се състои от 28 000 души, 125 оръдия, 3 000 коня, 66 картечници и 18 000 пушки, като отделно в резерв стоят и части от 15-а пехотна дивизия.

Ударната групировка на българските войски, която щурмува крепостта е съставена от 4-а Преславска дивизия ,1 бригада от 1-а Шопска дивизия и Дунавския германски отряд – общо 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници под командването на ген. Киселов.

 

 

 

На 5 септ. 1916 г. в 6:30 сутринта българските тежки батареи едновременно откриват разрушителен артилерийски огън по всичките фортове на крепостта. Още от самото начало значителна част от отбраняващите ги румънци изпадат в паника от страшната пукотевица и започват да напускат укрепленията бягайки назад към града. Постепенно осезаемо започва да отслабва и ответния артилерийски огън от тези фортове.
Впуска се скоро в масирана атака и българската пехота. Румънците все пак успяват да нанесат тежки поражения на настъпващите с голи гърди срещу тях българи, главно от стрелбата на куполните оръдия непосредствено пред телените заграждения. Въпреки това 1-а Преславска бригада успява за по-малко от половин час да пробие загражденията и да превземе форт №7. Въпреки силния артилерийски и картечен огън от форт №8 1 шопска бригада и 6 Търновски полк успяват и там да разкъсат загражденията изваждайки с голи ръце телените колове под дъжд от куршуми и снаряди. В този участък румънците пробват контраатака, която е отбита с огромни усилия от търновци и шопи, чиито патрони свръшват и се стига до свирепи ръкопашни схватки и бой с щикове и приклади, в резултат на което до 13:00 българските войници успяват да влезнат и в самия форт и да го овладеят.

По същото време в участъка на 4-а Преславска дивизия отново с цената на огромни жертви и голяма храброст войнишкия порой нахлува и във фортовете №5 и №6. До ранния следобед един след друг падат още 4 форта.

 

 

 

Главнокомандващият ген. Теодореску въвеждайки резервите си хвърля усилията на гарнизона срещу десния български фланг в опит да го разкъса и да си отвори път за отстъпление към Силистра. Но тези усилия, както и усилията на силистренския гарнизон да им се притече на помощ, са пресечени навременно и успешно отблъснати от други български части. До края на деня вече целия фортови пояс е напълно овладян, но решителния щурм към града е отложен за следващата сутрин.

 

 

 

И на втория ден боевете започват още в 6:30 сутринта. Към 11:00 1-а Преславска бригада навлиза в гъстата и изпокършена от снаряди Тутраканска гора. Преодолява румънските засади устроени из нея и разполагайки артилерията си в края й започва обстрел по румънските батареи намиращи се на гребена до самия край на града, които също отвръщат на огъня. И тук както на предния ден, по време на артилерийската престрелка и още преди българската пехота да се впусне в атака, румънските окопи започват да се изпразват. Из царевичаците и трудно проходимата Тутраканска гора хаотично плъзват като подгонен дивеч огромни групи от румънски войници без посока и без офицери. Някои все пак остават на позициите си и се сражават в отчаян опит да спасят положението, пробват дори контраатака срещу преславци, но българските части продължават бавно и методично да настъпват от 3 страни имайки предвид, че все още масата отбраняващи е значителна.

 

 

 

Междувременно паниката сред румънските войници на гарнизона става напълно неконтролируема. Ген. Теодореску бяга от града. Командването поема полк. Мазареску, но се оказва безсилен да организира по някакъв начин войските за продължаване на съпротивата. Вече безконтролните войници се стичат на големи маси по улиците към пристанището. Когато местата по корабите и лодките свършват цели роти се хвърлят във водата и отчаяно започват да плуват към отсрещния бряг.

Виждайки как българската артилерия и картечници вече се разполагат по брега обезумели румънски войници започват истински сражения помежду си за място в някоя пробита лодка, върху плаващ сандък или греда. По тях започва да гърми дори и пехотата с пушките си. Само малцина доплуват живи до отсрещния бряг през почервенелите води на Дунава, включително двама знаменосци на полкове. Дунавския флот също успява да прибере шепа влачени от водите войници, но скоро след това получава заповед да се евакуира към Силистра.

 

 

 

Към 8 часа вечерта официално комендантът на крепостта я предава безусловно на българите.

Само за два дни с открит щурм българската пехота успява да превземе една от най-модерните и силно укрепени крепости в Европа. Това удивява силно западните експерти. 

 

 

 

С падането на крепостта се открива плацдарма за настъпление на 3-а армия на север, което същевременно спомага много и на действащата в Трансилвания 9-а германска армия. В румънския щаб надделяват опасенията, че след превземането на Тутракан българите ще се прехвърлят през реката и ще настъпят директно към Букурещ, което ги принуждава да започнат да изтеглят цели дивизии от Карпатския фронт на юг към застрашената си столица.

Редактирано Март 31, 2017 от Warlord

[Du6ko]

Когато освобождават южна и северна Добруджа , нашите войски спират малко преди делата на Дунава или достигат до делтата ?  Като гледам картите излиза фронта минава по южния ръкав на дунавската делта . Най северната част от Добруджа остава ли в румънски (и руски) ръце или не ? На картите и атласите по история фронта нарисуван там е малко неясен. Германците забраняват на наши войски да влязат и минат през Букурещ. Наши войски има ли във Влашко или не ? Или са били там временно за няколко месеца ? 

[Warlord]

Стигат и до Делтата, заети са Исакча и Тулча, дори и Браила е заета от български войски, въпреки, че е на левия бряг. Румънци не остават в Добруджа - изтласкани са между реките Прут и Сирет.
Германците не забраняват на българите да влизат в Букурещ, тъкмо обратното - дори ги оставят да си направят парад под триумфалната им арка, построена в чест на присъединяването на Южна Добруджа през 1913.
Тъй че - да български войски във Влахия има - цялата Шопска дивизия и 12 пехотна дивизия участвали в боя на река Арджеш и влезли след това в Букурещ, както и части от 4-а преславска дивизия в Браила. По-нататък ще пиша и за тези събития.

[resavsky]

Лорде само едно уточнение- истината за Макензен и Тутракан е точно обратната.Макензен не е имал точни сведения за крепостта и е смятал че укрепленията не са нищо особено и могат да бъдат превзети от 18 - 20 дружини  без тежка артилерия в движение.Генерал Стефан Тошев е категоричен в това отношение.Един покоен военен историк твърдеше дори че Макензен бил забранил щурма.Нищо подобно няма.

[Warlord]

На какво се базира мнението ти? Макензен със сигурност е знаел, че има 12 форта около Тутракан и поне два реда траншеи, което вече само по себе си говори, че крепостта е достатъчно добре укрепена.

Не е издавал заповед щурма да се забрани, но и не е смятал, че е правилно да се предприема. Според "Военна история на България от древността до наши дни" на Труд 2007 има записан телефонен разговор между Тошев и Макензен от сутринта на 5 септември 1916 г., в който фелдмаршалът настоява атаката да се отложи докато пристигнат немски подкрепления, защото според него артилерията ни е недостатъчна. Източник - предполагам Военния архив в Търново.

[resavsky]

Имам свидетел - самия генерал Стефан Тошев и неговата книга за Втора армия в Добруджа.Не знам дали я има някъде онлайн и ще ти цитирам конкретно текста.Разговора между двамата /по точно първия от многото спорове/ е в бюфета на гарата в Горна Оряховица

[Warlord]

"Действията на 3-а армия в Добруджа през 1916 г." - това ли е книгата? Защото има още една негова "Победени без да бъдем бити".

[resavsky]

Преди 1 час, Warlord said:

"Действията на 3-а армия в Добруджа през 1916 г." - това ли е книгата? Защото има още една негова "Победени без да бъдем бити".

Първата.Страница 14-15.

Редактирано 27, 2017 от resavsky

[Aspandiat]

Силно впечатление прави изключително ниският боен дух на румънците. Бягат още преди да почне същинската атака.

Абе още през 1895 г. Алеко Константинов е усетил храбростта на дако-римския солдат...

 

Цитирай

 

Алеко Константинов

Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra

 

Да ма ритне турчин с кован ботуш —

нейсе-не, ами то циганин със съдран цървул!…

Господин редакторе,

 

Един приятел, пристигнал от Румъния, успял да се снабди с някои секретни документи по окупацията на България от румънските войски. Мисля, че ще изпълним един патриотически дълг към българския народ, ако дадем гласност на тия във висша степен важни и сериозни документи. Нашата участ, както ще се убедите от нижеследующето, е вече решена: Finis Bulgariae!^[1]… Нека всякой българин бяга, гдето му видят очите.

Ето документите с български превод:

МОБИЛИЗАЦИЯ

НА

ОКУПАЦИОННИЯ КОРПУС

Конфиденциална телеграма до Главното интендантско управление.

Разпоредихме се да се запрети изнасянието на пуйки и пуйчи пера из границите на Велика Румъния, защото перата са нужни за екипирванието на един корпус храбри куркани^[2], предназначен да окупира и въведе европейски ред в дивата България. Съберете по реквизиционен начин петстотин кола сено и слама и вържете на всякой войник на десния крак по едно снопче сено и на левия — снопче слама, за да могат; да разпознават кой е десният и кон е левият им крак, защото — за срам на римското ни произхождение — нашите храбри куркани, а също и доробанците^[3] и до ден днешен не мотат да усвояват тази премъдрост. Аз не мога да разбера защо нашите храбри войници изглеждат винаги като разпасали; погрижете се бе, джанъм, да им купите по-солидни пояси, за да не им падат гащите. Срамота! Колкото за мамалига — недейте се грижи, защото в България има много папушой^[4], особено ако почнем окупирванието от Видин и надолу към Рахово. Днес дадох заповед на всичките военни капелмейстери да съчиняват нови маршове за предстоящите ни победи. „Леля кускуртейка верди“^[5] ще се изхвърли вече из репертоара, защото почва да остарява и не е достатъчно войнствена песен. Тодорика е назначен за капелмейстер на първия окупационен полк.

ДИСПОЗИЦИЯТА

Окупационните действия не ще мотат да се наченат по-рано от замръзванието ма Дунава. Наистина, ний имаме силна флота, но Дунавът е тесен, па българите са диви, па и круповските топове не се шегуват, та… по-добре флотата ни да се прибере към Кюстенджа. Видинската крепост ще я оставим настрана. Дявол ти знае тези диваци: току-виж, че изпъкнал пак някой Узунов^[6] и иди търси после где е бил град Калафат. Видин сам ще се предаде от страх, на и освен това в целия окръг едва ли има един чист българин, всички са румъни. Благоразумието и тактиката ни диктува и с Русчук да не се шегуваме много-много: как се е случила тази проклета Левенттабия^[7] тамам срещу нашето Гюргево… Затова се установихме на следующата диспозиция: двайсет батальона куркани, украсени с внушающи ужас пуйчи пера, ще преминат Дунава по леда, срещу Рахово. Разбира се, че ще се вземат всевъзможни мерки, да не би да се издавят нашите власи накрая… Една част от тая армия ще остане в Рахово, да краде царевица и кокошки; другата част ще се отправи към Плевен, да заеме редута Гривица^[8]. Туй, второто движение, ще се държи в най-строга тайна, да не би да дойде до ушите на Осман паша. Припомнете си, че когато попитали Осман паша: „Истина ли е, че румъните превзели Плевен?“ — той отговорил: „Когато вратата е отворена, всяка свиня може да си пъхне зурлата…“ Третята част от окупационния корпус ще се отправи по ломското шосе за София. Всичките ханчета по това шосе се съдържат от власи-цинцари и нашата несъкрушима армия ще марширува с развети знамена, като по бреговете на славната Дъмбовица^[9]. За да се избегне всяко сражение пред София (Al dracului bulgari!^[10] Кой знае какво може да се случи…), ще се пратят в авангард стотина девици с къси фусти. Дивите българи ще се заплеснат в девиците, а в това време нашата храбра армия ще се вмъкне през Курубаглар^[11] в София — и туйто! Всичкото това движение е толкова съобразно с военната наука, щото Генералният щаб не е нито мислил за друга евентуална диспозиция: например, какво трябва да се прави, ако диваците, вместо да се заплеснат във fetele noastre cele frumoase^[12], вземат, че ги разместят из подобающите заведения, и сами се укрепят в грандиозните естествени позиции, които окръжават омразната им столица… (Lasa, frate, nu spune!^[13]). Но надяваме се, че това няма да се случи: кои ли чужденци не са омайвани от нашите хубавици, та и тези диваци да не се прехласнат…

От София остава само да протегнем ръка на нашите братя румъни в Македония. Султанът не се сеща даже отгде ще дойде ударът.

Вторият окупационен корпус ще настъпи през Добруджа. От Арабтабия^[14] хоп — в Силистра; от Силистра хоп — в Шумен; от Кюстенджа хоп — във Варна и свършено! Русите не можаха да превземат с бой тия места, но те с нас ли ще се сравняват?

Останалата част от България, разбира се, ще се предаде сама. Нам ще благоприятствува най-главно страхът, който сме вселили в сърцата на българите. Като им поменеш само куркан или доробанц, космите им настръхват. Наплашили се! Ce spui, frate, armata noastra!…^[15] То една паника, един страх юдейски ще обземе тия диваци, че всичко ще хвърлят, па ще бягат. Отсега чуваме, готвили се да се изселват от страх в Маджарско.

Напред, прочее! Вий, храбри генерали Стоянеско, Стойческо, Драганеско, Богданеско, Пенческо, вий, прями потомци на славните римски пълководци, поведете непобедимата армада към слава и величие; на върховете на вашите сабли виси бъдущата велика Втора римска империя. Напред! Света Мамалига да ви е на помощ! Съ траяска цяра румуняска!^[16]

 

Господин редакторе, че тя каква ще стане тая работа! Не е ли време да офейкаме? Окупацията наближава. Ако одобрявате моето намерение, аз бих ви препоръчал да преместим редакцията в Сабатка^[17] или в Будапеща. А?

 

София, 24 юний 1895 г.

БЕЛЕЖКИ

Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra^[18] („Знаме“, г. I, бр. 91 от 26 юли 1895 г., с подпис: Алеко Константинов.

Фейлетонът е написан по повод опитите за намеса във вътрешните работи на България след убийството на Ст. Стамболов през юли 1895 г. Редица чужди вестници, между които и някои вестници от съседна Румъния, неоснователно твърдят, че този терористичен акт бил извършен по внушение на Русия. Западноевропейската дипломация, опасявайки се от едно по-тясно сближение между България и Русия, започнала да крои планове за окупирането на нашата страна с помощта на румънски войски под предлог да се възстановял редът, защото българите вече били дали доказателства, че са неспособни сами да се управляват, защото тази държава висяла като дамоклев меч над европейския мир и т.н. Във връзка с това били извършени съответните сондажи с румънския княз Карол и с министър-председателя Петре Карп. За съжаление, някои среди в Румъния се поддали на провокациите на западната дипломация и наистина в тази страна се заговорило за предстоящата окупация на България от румънски войски. Редица вестници дали място на материали, съдържащи различни намеци, нападки и закани по адрес на България, а столичният ежедневник „Универсул“ дори напечатал специална статия под надслов „Ocupaţinea Bulgariei de armata româna“ (г. XIII, бр. 164 от 14/26 юли 1895 г., с. 2, кол. 2). Чрез своя фейлетон Алеко Константинов отговаря достойно на тези закани.

Бележки

[1] Finis Bulgariae (лат.) — край на България. ↑

[2] Куркан (рум.) — пехотинец. ↑

[3] Доробанц (рум.) — опълченец, жандармерист. ↑

[4] Папушой (рум.) — царевица. ↑

[5] Леля ку скуртейка верди (рум.) — жената със зеленото контошче. ↑

[6] Узунов — Атанас Узунов (1860–1887), български офицер, ръководител на отбраната на Видин по време на Сръбско-българската война (1885). ↑

[7] Левенттабия — възвишение край Русе, където в миналото са разполагани поделения на българската армия. ↑

[8] Гривица — село край Плевен, където по време на Руско-турската освободителна война румънски части са водили успешни сражения с турците. ↑

[9] Дъмбовица — река, която минава през Букурещ. ↑

[10] Al dracului bulgari (рум.) — дяволски българи. ↑

[11] Курубаглар — турско наименование на местността Лозенец (днес квартал в София). ↑

[12] Fetele noastre cele frumoase (рум.) — нашите хубави момичета. ↑

[13] Lasa, frate, nu spune (рум.) — остави се, брате, не думай! ↑

[14] Арабтабия — укрепление наблизо край Силистра, разположено източно от града; направено още от турците, по силата на Берлинския договор то остава в границите на България, но румънците, възползувайки се от Сръбско-българската война, го превзели. ↑

[15] Ce spui, frate, armata noastra (рум.) — какво говориш, брате, нашата войска. ↑

[16] Съ траяска цара румуняска! (рум.) — да живее Румъния! ↑

[17] Сабатка — друго название на град Суботица (днес в Югославия); преди 1918 г. градът се е намирал в пределите на Австро-Унгария. ↑

[18] Ocupaţiunea Bulgariei de la armata noastra (рум.) — окупирането на България от нашата войска. ↑

Край

 

 

[resavsky]

Аз не бих казал нисък боен дух.Просто през 1916 година румънската армия не е помирисвала барут от Плевен 1877 година и няма никакъв боен опит.Не  е подготвена за мащабни военни действия.На българската армия и е трета война за три години.Иначе не трябва да се отрича с развитието на войната на румънската армия Същата се променя и далеч не е хаотичната маса от Тутракан.При Кубадин вече  си се бият съвсем прилично /там пробива е при руските дивизи8и между другото/  а през 1917 година дори печелят няколко успеха срещу немците.

[Warlord]

Преди 9 часа, resavsky said:

Първата.Страница 14-15.

Мда, намерих я. Самия Макензен там не твърди, че крепостта била слабо защитена. Това го твърди заместник ген-щаба му полковник Хенч според написаното. Но в крайна сметка Макензен одобрява общия план.
Явно въпросния телефонен разговор е мит и авторския колектив от СУ са се оплескали.
Мерси за поправката, ще бъде коригирано това в завършения вид на статията.

[resavsky]

Поредния патриотарски мит който дори учените от СУ не са си направили труда да проверят.Ако не беше книгата на генерал Тошев този "телефонен  разговор" вероятно щеше да влезе в учебниците по история.

[Warlord]

Ами в енциклопедиите вече е влязъл... И аз също реших, че няма нужда да го сверявам с друг източник, защото беше представен като точен цитат реплика-дуплика, а и защото цялото ни съвременно "военноисторическо" войнство е застанало с имената и титлите си зад написаното! Представяш ли си? За малко и аз да стана съучастник в митологиите, срещу които иначе се боря.
Това най-вероятно са го преписали директно от някой от по-старите автори от сорта на Борис Чолпанов, които си съчиняваха на поразия патетични монолози и диалози.

Редактирано 28, 2017 от Warlord

[resavsky]

Но това вероятно е последния път когато Макензен и Тошев стигат до някакво съгласие.След това само скандали,обиди и помирения /главно от престолонаследника Борис/.Иначе един път е прав Макензен друг път Тошев в техните спорове.Но все пак в най важната битка - втората атака на Кубадин прав излиза българина.

[Aspandiat]

On 27.02.2017 г. at 17:29, resavsky said:

Аз не бих казал нисък боен дух.Просто през 1916 година румънската армия не е помирисвала барут от Плевен 1877 година и няма никакъв боен опит.

Виж ти. Френската и немската армии не са помирисвали барут от 1871 г. Ама френците и немците не тръгват да бяга още преди да е почнала същинската атака. 

[resavsky]

румънците кога са бягали?

[Warlord]

Е при Тутракан, даже Кирицеску го отбелязва