Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува
Цитирай

Единствения български цар за който изрично е казано че е строил дворец е Иван Александър и това вероятно е двореца на Царевец.

 

Цар Александър не е строил дворец, а „палата”: нещо като мини зала Универсиада. В изворът се казва: „… ревнителят на православието Теодосий, взе със себе си единонравния си Роман, дойде при царя и като го видя насаме, каза му всичкото тяхно неуместно начинание. И толкова го подтикна към ревност, щото той заповяда никак да не се отлага, а веднага да се свика събор; защото царят много почиташе добродетелта на преподобния и с удоволствие възприемаше казаното от него и се стараеше във всичко да подражава на неговата ревност. И не само царя, но и царицата, и патриарха подтикна към същата божествена ревност. Прочее, с царски указ се свика събор в новоизградената палата, където председателствуваше царят със синовете си Шишман и Асен, а с тях и патриарх Теодосий, преосвещеният митрополит на великия Преслав Доротей, Доростолският митрополит Захарий, митрополит Лазар на град Овеч, Ловчанският митрополит Партений, Пловдивският митрополит Мануил, Софийският митрополит Леонтий, бедствуващият Мадитски митрополит Яков, епископ Доротей и архимандрит Иоаникий от Великата лавра "Свети Четиридесет мъченици". (Житие на преподобни Теодосий Търновски)

В „История на Велико Търново, том 1.” С., 1986, с. 246 към описанието на двореца на Царевец е дадено следното обяснение:

история на велико търново, т. 1.jpg

Това пък е от „Велико Търново. Културно-историческо наследство”:

търново, културно-историческо наследство.jpg

  • Глобален Модератор
Публикува

Има една миниатюра във Ватиканския препис на Манасиевата хроника където са изобразени пророк Давид и цар Иван Александър.За фон е изобразен именно двореца.Идеята е повече е ясна - Давид благославя новопостроения дворец.Един вид го подарява на Иван Александър.Тази сцена би имала смисъл само ако говорим за новопостроена сграда.

  • Потребители
Публикува

Манасиевата хроника е съставена през 1335-1345 г., а вторият събор на Йоан Александър е бил през 1360 г. Друг е смисълът на сцената. Давид не благославя двореца. Той държи свитък с началото на Псалм XX за възхвала на царската власт. Пропуснал си фигурата на ангела, който възлага на главата на цар Александър втора корона. Вероятно по това време той се е обявил и за цар на гърците.

  • Глобален Модератор
Публикува

Вероятно но изображението на двореца като фон въобще не е случайно.Нещо което не се повтаря никога преди това и след това.Убеден съм че това има връзка с построяването на двореца.

  • Потребител
Публикува

@ГЕРБОВ плюсове от мен за солидната аргументация. Изкажи и теза според теб - къде са резидирали първите Асеневци, местят ли се на Царевец,  кой и кога.

  • Глобален Модератор
Публикува

Нека първо се уточним че специално за Петър няма никакви сведения въобще някога да е живял в Търново.Като негов град е посочен единствено и само Преслав.Въобще търновския произход на Асеневци  е недоказан.

  • Потребители
Публикува

Преди бях написал едно предположение, че споменавания в житията „град Трапезица” е бил не само хълма, но и цялата местност в подножието му до Царевец. Сега като прегледах някои нови материали, които съм изтеглил от интернет, в „Пътеводител на гр. В. Търново и околността му” от 1907 г., открих следното:

 трапезица и търново, пътеводител 1907 г..jpg

Възможно е действително левият бряг на река Янтра под Царевец да е бил пуст, но там не са строени къщи, а манастири: Свети 40 мъченици, Свети първоапостоли Петър и Павел, Света Богородица Темнишка. Те са били не по-малки от Преображенския манастир и Света Троица. И са заемали цялото пространство под Царевец. Това е било Търновската Света гора.

Както се вижда от житията, църквите „Иван Рилски” и „Свети апостоли Петър и Павел” се сочат като намиращи се в „град Трапезица”.  А в разказа за пренасяне на мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир се посочва, че „чудотворния ковчег на преподобния още лежал в Търновската архиепископия”.  Това е било днешната църква „Петър и Павел”, до нея пък е църквата „Иван Рилски”. Значи Асенова махала също е била част от „град Трапезица”, а не както пишат в пътеводителя, че тя била само на десния бряг на Янтра.

Всички тези манастири са строени от Асеневци, църквата „Свети Димитър” също. Вероятно тези места са били собственост на Асеневци и там би следвало да се намират техните имения. Хълмът Трапезица трябва е бил доста добре населен още от византийско време.

Под Царевец манастирите са продължили да съществуват и турски къщи не са строени. Свети 40 мъченици е превърната в джамия, а около нея е имало теке, но това пак е било вид манастир.

феликс каниц.jpg 

На този детайл от гравюра на Феликс Каниц се вижда, че през 19 в. под Царевец е почти пусто. Личат само сградите на споменатите манастири. Те може и да не са били вече манастири, а само църквите и джамията да са продължили да действат. При Петър и Павел е била митрополията.

  • Глобален Модератор
Публикува

Сета следва да се има впредвид че след падането на града от 1393 година българското население е изгонено от Царевец.Къде се заселва?Вероятно в пространството под него.за Трапезица това не се отнася - там между впрочем няма и джамии.По всичко изглежда че Царевец е превзет с щурм а Трапезица е капитулирала.Турско население на Трапезица изглежда въобще не е имало и поне едно от Търновските въстания е вдигнато именно там.

  • Потребител
Публикува

В крайна сметка, ако изхождаме от името "трапезица" , би могло да се предположи, че там е съществувало старо светлище или свято място.

" церк., др.-русск. трапеза "еда, стол, алтарь", ст.-слав. трапеза τράπεζα (Остром., Клоц., Еuсh. Sin.), болг. трапе́за "стол", наряду с русск.-цслав. трѧпеза, трьпеза (Изборн. Святосл. 1073 г.; Соболевский, РФВ 9, 164 и сл.), сербохорв. тр̀пеза "обеденный стол; трапеза; поминки". Из греч. τράπεζα "стол"; см. Мi. ЕW 360; Фасмер, ИОРЯС 12, 2, 282; Мурко, WuS 2, 126 и сл.; Фасмер, Гр.-сл. эт. 203 и сл. Греч. *τριάπεζα не засвидетельствовано, вопреки Соболевскому (РФВ 9, 164 и сл.). "

sl0700.png

  • 3 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

Нека да обобщим че първо е застроен хълма Трапезица който по всичко изглежда че през Средновековието ревоятно е бил смятан за отделен град.Въобще няма извор където да са дадени едновременно "|Трапезица" и "ърново"

  • Потребители
Публикува

В Пространното житие на Йоан Рилски, Патриарх Евтимий пише за Йоан Асен:  „Изпълнен със силна радост и духовно веселие, той замисли добър замисъл - за по-голяма чест и утвърждение на царството си да пренесе мощите на преподобния отец в своя преславен град Търнов”. И по-нататък казва: „Сам той се устреми, та дойде спешно в своя царски град и започна да изгражда църква на името на светеца в славния град Трапезица”.

  • Потребители
Публикува

С Царевец проблемът е, че след като Търново става столица там се правят доста солидни градежи, като по този начин на практика е ликвидиран пластта от предстоличния период, вкл. от ПБЦ. Запазени са останките от някои ранновизантийски сгради с дълбоки основи - цистерни и доста монументални постройки.

При Трапезица подобно строителство няма и там има и сгради, и други артефакти от по-ранния период. Затова се приема, че там е първоначалния дворцов център.

Трябва обаче да се държи сметка за особеностите на средновековните градове. Те са имали градска част и цитадела. Понякога, както например Прага районите са били разделени на отделни квартали, понякога наричани и градове. В Прага това са дворцовата цитадела Храдчани, Вишеград, Мала страна, Старое место. Да речем условно Храдчани е нещо като нашия Хисар, т.е. Царевец, Вишеград като Трапезица, а Старое место като Асеновата махала.

В Ефес си имаме крепостта, където се намира катедралата "Свети Йоан", но също и Ич кале.

В Залцбург си имаме Горен Залцбург, Капуцинерберг и разбира се Долния град, където са катедралата, дворците, манастирите.

В Охрид също си имаме Долната крепост и Горния сарай. Подобно е в Скопие, Солун и на много други места.

Та, Горната крепост, т.е. Цитаделата по принцип е нещо като казарма. Има комендантство, параклис, казармени сгради, цистерни, оръжейни и продоволствени складове. Големите и общодостъпни сгради обикновено са извън нея - катедрали, дворци, търговски улици.

Сиреч в навечерието на въстанието на Царевец може да е била цитаделата - добре укрепена, но доста скромна откъм качеството и мащабите на сградите, докато на Трапезица да е бил елита, а между хълмовете търговската част. Лично аз не изключвам възможността в по-равната част на Търново да е имало още един дворец. В Цариград да речем има Свещения дворец, Влахерните и Вуколеон. Шансовете обаче целия да е отишъл за строителен материал на Асенова махала е твърде голям.

Следователно Търново в навечерието на въстанието може да го разпределим така: казармата (Царевец), елитния квартал (Трапезица), търговската част (между Трапезица и Царевец) и простолюдието (между Царевец и Момина крепост). Като в столичния период населението на всички нараства, а също се появяват и на Св. гора. Засега относно района около конака може само да гадаем. Възможно е разбира се след като турците прогонват живеещите на Трапезица и Царевец, те да са се преместили там, а по-късно и турската администрация. Но тъй или иначе е интересен факта, че около конака има доста черкви - "Света Богородица", "Св. Спас", "Св. св. Константин и Елена" и арменската черква. вярно, че трите са нови, но се е давало да се строи само там, дето по-рано е имало стара черква. Но за тази част засега може да гадаем. Тъй като е срещу входа на Царевец вероятно и през средновековието е имало някакви постройки, но едва ли е била развито като в епохата на турското робство.

 

  • Глобален Модератор
Публикува

Сега вероятно в този район е имало и някакви поселения преди 1393 година.Но след като българското население е изгонено от Хисаря/Царевец то вероятно почва да се заселва точно там.

  • Глобален Модератор
Публикува

Това е късно описание.На Трапезица живота си продължава и слез 1393 година.

  • 8 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Факт е че за всички български възрожденци - Раковски,Чинтулов,Васил Берон /първият проучвател на Търново и вероятно първият българин стъпил на Хисаря/Царевец след юли 1393 година/ и останалите местонахождението на българските царски дворци е било повече от ясно.Това е Трапезица.Това разбира се не пречи да е имало и дворец на другия хълм но все пак си мисля че през Възраждането спомените са били достатъчно ясни и те се свързват именно с Трапезица.Няма как да е случайно.

Юрий Венелин през 1830 година говори за огромен кралски дворец /чийто останки още се виждали/ намиращ се на хълма "Шишман - Исар" находящ се срещу хълма Хисаря.Всеки който е ходил в Търново може да се сети кой е "Шишман Исар".

Редактирано от resavsky
  • Потребители
Публикува

Недей да четеш Раковски и Чинтулов, а се заинтересувай от проучванията, извършени на Царевец. През 1981 г. се е считало, че първият дворец или замък на Асен и Петър е бил на Царевец. 

59835d0a2191f_.jpg.6b4893c4d76e86278d48340b42baab7f.jpg

  • Глобален Модератор
Публикува

Това е било през 1981 година.Днес никой вече не счита така.

  П.П.Какво му е на Раковски?Сам казва че много стари книги е прочел.Аз не бих го подценил.

  • Модератор История
Публикува

Ресавски, остави Раковски на мира. Като историк е родоначалник на българското фолк хистъри, достоен предшественик на Спароток, Зиези и сие. Направо е неудобно да се четат "историческите" му писания.

 

Иначе какво различно е излязло в археологията на Търново? В смисъл - опровергава ли се, че царския дворец на Царевец има пласт от византийско време?

  • Глобален Модератор
Публикува

Така изглежда.Двореца на Асен си е бил на Трапезица за което си има писмени данни а вече и археологически.Петър няма никакви доказателства че въобще някога е живял в Търново.

  • Потребители
Публикува

И откога са тези писмени данни? Пак Раковски или Паисий?

59843658187ca_.jpg.423e2f23e6f16cdaaadcc6cbb101a512.jpg

През 1981 г. в северната част на Трапезица е имало „гражданска сграда”. Какво се откри след това, че сега трябва да я наричаме „дворец”?

  • Глобален Модератор
Публикува

Пренасянето на мощите на свети Иван Рилски - там е казано че през 1195 година цар Асен е изградил църква в неговия град Трапезица.Това означава че той е живял там а не че града е бил негова собственост.А какво значи гражданска сграда през 12 век не ми е много ясно.Само знам че тази огромна сграда с размери 33 на 11 метра на най високото място на Трапезица е трудно да е нещо различно от дворец

  • 3 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

Хубав филм за Трапезица.Жалко че нито Тотев нито Пламен Павлов посмяха да кажат че именно Трапезица / а не Царевец/ е легитимният център на царската власт.А съм дълбоко убеден че си го мислят.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!