Type 89 или китайската спестовност

[Frujin Assen]

В края на 70 те години били достигнати нови върхове в световното танкостроене. Появили се танкове мощна комбинирана броня, включително и динамична. Това почти автоматично направило остарели противотанковите средства от миналото поколение остарели. Било нужно решение. Скоро то се появило под вида на гладкоцевни противотанкови оръдия, които били много по мощни от нарезните от предното поколение. По това време китайците силно се опасявали от нападение от страна на СССР и неговите многобройни Т-72. Нужно било ново гладкоцевно оръдие което да се противопостави на съветските танкови маси. Започнала програма за производството на нов танк, който следвало да е снабден с модерно оръдие. Китайците си харесали немското оръдие L-44 и се опитали да се снабдят с него, но западните страни отказали да им го продадат. През 1978 китайското разузнаване успяло все пак да достави такова оръдие и започнали опити по неговото копиране. В периода 1979/80 оръдието било копирано за което били разходвани много усилия и средства и готово за серийно производство. Началната скорост на БПС (Бронебойно Подкалибрен Снаряд) била 1700 м/с а бронепробиваемостта 120 мм при броня 68 градуса. Резултатите по принцип устройвали военните, което било повод да започне серийно производство.

По същото време обаче китайците успели да купят от близкия изток един танк Т-72, който незабавно бил подложен на всестранни изпитания. Голямо внимание привлякло оръдието 2А46 което също било изпитано и копирано. Резултата бил, че китайския клон на руското оръдие бил по добър от китайския клон на германското оръдие. Появил се въпросът каква да е съдбата на германския клон. Работата била там, че за копирането му били хвърлени не малко сили и средства, а и вече било поставено на серийно производство. На китайците им дожаляло и решили да използват вече произведените оръдия за противотанкова машина.

Работата по прототипа на танков изтребител завършила през 1984 и през 1985 вече бил демонстриран на полигона Нанку до Пекин показвайки бронепробиваемост с подкалибрен снаряд от 450 мм на 2000 метра далечина. Серийното производство обаче се задържало, тъй като били открити доста проблеми, а и проекта имал нисък приоритет. Серийното производство започнало едва през 1989 поради което и машината получила името Type 89, а официалното приемане на въоражение се състояло едва през 1990. 

Машината се получила най общо казано спорна. Липсата на стабилизатор изключва стрелбата от движение, а липсата на СУО прави трудно прицелването. Слабата броня изключва всякаква възможност от пряк сблъсък с вражески машини. За сметка на това пък машината е евтина. Най общо Тип 89 може да се използва единствено от засада когато местноста е пристреляна и е ясно откъде ще дойде врагът. През 80 те когато основен потенциален враг са многобройните съветски танкове дори такава машина може да бъде използвана, но след 1991 когато опасноста от война отпада напълно Тип 89 се превръща по някой мнения в ненужно никому и практически неизползваемо желязо. 

Изтребителя на танкове Тип 89 бил построен на базата на верижно шаси Тип 321 на основата на което в Китай се произвеждали различни САУ. Двигателя и трансмисията се намират в предната част на корпуса, а бойното отделение и куполата в кърмата. Командира се разполага в корпуса зад двигателя и има отделен люк, останалата част от екипажа- командир, мерач, пълнач се намират в куполата.За тях има люкове на куполата и врата в задната и част. Корпуса и куполата са съставени от заварени бронирани листове стомана с дебелина 50 мм в най дебелата си част и предпазват от куршуми и осколки. Допълнителна защита против кумулативни боеприпаси са решетките по куполата, които се използват за багажно отделение. Масата на Тип 89 е 31 тона. Основното въоражение е 120 мм гладкоцевно оръдие. Полуавтоматичната система за зареждане по думите на китайците осигурява темп на стрелба до 10 изтрела в минута. Много чуждестранни специалисти се съмняват в това и посочват числото 6 и/мин като по вероятно. Боекомплекта се състои от 30 снаряда сред които оперени подкалибрени, кумулативни и осколъчно фугасни. Началната скорост на БПС е 1660 м/с, КС -960 м/с, максимална далекобойност 2500 м и 9000м съответно. Вспомагателното въоражение се състои от 12,7 мм картечница на покрива на куполата. Тип 89 няма система за управление на огъня като такава. Прицелването се осъществява с помощта на комбиниран (дневен/нощен) перископичен прицел на мерача с вграден лазерен далекомер, командира има опростен дневен прицел, а за резервен се използва шарнирен прицел. Въобще вътрешна компановка на куполата, разположението на прицелите, разположението на оръдието, работните места на екипажа и даже мястото на вентилатора са идентични с танка Тип 79. Машината има както димни гранатомети, така и система за дим чрез впръскване на гориво в отработените газове на двигателя. Двигателят е турбо дизел 12150L с мощност 520 кс. Максималната скорост по шосе е 55 км/ч, а запасния ход 450 км. Ходовата част се състои от опорни ролки и 3 поддържажи (от всяка страна), окачването е торсионно, а водещите колела са предните.

Редактирано Октомври 4, 2016 от Frujin Assen

[fantom4e]

гугъл преводача се е справил, а фружина обира лаврите ако ги има....

[Frujin Assen]

На ти изходния текст, пробвай се ти с гугъл преводач.

Как известно, с конца 1970-х гг. мировое танкостроение вышло на очередной уровень развития, так появились танки с мощным комбинированным бронированием, в том числе с динамической защитой, что делало устаревшими противотанковые боеприпасы предыдущего поколения. Китай также решил не отставать от других и начал программу разработки перспективного танка, который должен был оснащаться 120-мм гладкоствольной пушкой, аналогичной германской L44 в противовес советскому Т-72. Однако покупка технологии такой пушки на западе окончилась для китайцев провалом, в результате чего было решено вести разработку своими силами.

В 1978 г. китайское руководство официально утвердило программу разработки 120-мм орудия для перспективного основного боевого танка и самоходной противотанковой системы. При этом в техническом задании оговаривалась такая характеристика, как возможность поражения подкалиберным оперенным снарядом лобовой брони танка Т-72 с дистанции до 2000 м.

В период 1979-80 гг. первые прототипы орудия стали проходить интенсивные испытания (очевидно, китайцам всё же удалось приобрести на западе по крайней мере один экземпляр L44). Была получена максимальная начальная скорость БПС – 1700 м/с, а бронепробиваемость достигла 120 мм при угле встречи с бронёй 68 град. и скорости 1300 м/с и 204 мм при таком же угле на скорости 1411 м/с. Но несмотря на, в общем-то, положительные результаты, командование приняло решение в пользу развития более удачного 125-мм гладкоствольного орудия, скопированного с советского 2А46(один экспортный танк Т-72 с таким орудием китайцы приобрели на Ближнем Востоке). Тем не менее, работы по доводке 120-мм пушки заводом №774 продолжились, но уже для самоходной противотанковой системы, позже получившей обозначение «Тип 89».
 

Прототип истребителя танков «Тип 89» был закончен к 1984 году, после чего несколько месяцев продолжались его огневые испытания. В 1985 г. образец «Тип 89» был продемонстрирован на полигоне Нанку под Пекином, показав бронепробиваемость подкалиберным снарядом 450-мм брони на дальности 2000 м. В период 1987-88 гг. продолжались испытания, а с конца 1988 г. установка «Тип 89» начала производиться серийно, причём серийные машины несколько отличались от прототипа формой башни. К 1989 г. приблизительно 20 машин были переданы в строевые части НОАК, а окончательное принятие на вооружение состоялось в 1990 году. После постройки более ста серийных образцов истребителей танков «Тип 89», производство было остановлено.

Конечно необходимость в данной артиллерийской системе является весьма спорной. «Холодная война» закончилась, российско-китайские отношения с начала 1990-х гг. вновь нормализовались, а угроза «массированного вторжения с севера» стала абсурдной. Это раньше Китай всеми силами пытался наращивать противотанковые средства, опасаясь нападения СССР на Дальнем Востоке, теперь же эпоха «динозавров» аналогичных «Тип 89» прошла, так как сейчас боевые средства становятся более лёгкими и мобильными, оснащёнными современными электронными системами.

Конструктивно истребитель танков «Тип 89» выполнен на базе гусеничного шасси «Тип 321», на основе которого в Китае также создано большое количество артиллерийских и других систем. Силовое отделение машины с двигателем и трансмиссией находится в передней части корпуса, боевое отделение с башней кругового вращения – в корме. Место механика-водителя с люком в крыше и приборами наблюдения находится спереди слева (за МТО), а остальные члены экипажа – командир, наводчик и заряжающий – размещены в башне. Для их входа и выхода имеются люки в крыше, а также дверь в кормовом бронелисте, которая также используется для загрузки боезапаса. Корпус и башня машины сварены из плоских стальных бронелистов (максимальная толщина 50 мм), защищающих экипаж от пуль и осколков. Дополнительную защиту от кумулятивных боеприпасов создаёт решётчатая корзина на башне. Боевая масса «Тип 89» составляет 31 тонну.
 

Основное вооружение «Тип 89» – 120-мм гладкоствольная пушка длиной 50 калибров. Ствол орудия оснащён эжектором для извлечения пороховых газов и термозащитным кожухом. Полуавтоматическая система заряжания, по заявлениям китайцев, позволяет довести темп стрельбы до 10 выстр./мин, но, скорее всего, эта характеристика преувеличена. Боекомплект машины состоит из 30 выстрелов, в число которых входят оперённые подкалиберные, кумулятивные и осколочно-фугасные снаряды. Начальная скорость БПС составляет 1660 м/с, КС – 960 м/с, максимальная дальность стрельбы при этом – 2500 м и 9000 м соответственно. Вспомогательное вооружение состоит из 12,7-мм зенитного пулемёта на турели перед люком заряжающего с дальностью стрельбы 2000 м. В некоторых источниках упоминается спаренный с пушкой 7,62-мм пулемёт, но судя по фотографиям, его на самом деле нет.

Истребитель танков «Тип 89» не имеет систему управления огнём как таковую. Прицеливание осуществляется с помощью комбинированного (дневного/ночного) перископического прицела наводчика с встроенным лазерным дальномером, командир имеет упрощённый дневной прицел, а в качестве резервного установлен телескопический шарнирный прицел (его окно расположено слева от пушки). Вообще, внутренняя компоновка башни, расположение прицелов и рабочих мест экипажа и даже место для вытяжного вентилятора полностью идентичны танку «Тип 79» с 120-мм пушкой, который проходил испытания в 1990-х гг. Но так как орудие не имеет стабилизатора, прицельная стрельба из него возможна только с места.

Истребитель танков «Тип 89» оснащён двумя блоками дымовых гранатомётов (по 4 штуки), размещённых на лобовой части башни, а также имеет возможность создавать дымовую завесу путём впрыска топлива в выхлопной тракт двигателя. Машина также оснащена системой коллективной защиты с фильтровентиляционной установкой и быстродействующим противопожарным оборудованием.

«Тип 89» имеет 12-цилиндровый дизельный двигатель водяного охлаждения с турбонаддувом 12150L мощностью 520 л.с. и механическую трансмиссию планетарного типа. Максимальная скорость движения по шоссе составляет 55 км/ч, запас хода – 450 км. Ходовая часть состоит из шести опорных катков и трёх поддерживающих роликов (на борт), подвеска – торсионная, расположение ведущего колеса – переднее.

 

 

 

[fantom4e]

вместо да ми се репчиш, можеше просто да го сложиш в чуждоезиковата секция.

н като не търпите критика, си трайте.

[Frujin Assen]

Това твоето не е критика. Ти предполагаш (защото няма как да знаеш подробности), че съм ползвал гугъл преводач. Ако ти кажа, че не съм ползвал просто ще кажеш "Лъжеш, ползвал си" (ти си в пълното си право да не ми вярваш). Затова- заповядай изходния материал, пробвай се с гугъл преводач и сравни с моя превод.

След което е нормално да се извиниш.

[ISTORIK]

Само първия параграф...

Google translator:

Известно е, че от края на 1970-те години. сграда свят резервоар остави на следващото ниво на развитие, така че имаше резервоари с мощна комбинация резервация, включително ERA, като остарели предишното поколение на противотанкови боеприпаси. Китай също реши да се справи с останалите и започна да изпълнява програмата на дългосрочното развитие на резервоара, която е оборудвана с гладкоцевни пистолет 120 mm, по подобие на немския L44, за разлика от Съветския T-72. Въпреки това, закупуване на технология пистолет в западната завърши с неуспех за китайския народ, в резултат на което е взето решение за провеждане на собственото си развитие.

Bing translator:

Както е известно, от края на 1970 "s. света тези излезе на следващото ниво на развитие, така че имаше резервоари с мощен комбиниран резервация, включително с експлозивни реактивна броня, която прави остарели противотанкови боеприпаси от предишното размножение. Китай също реши да не изостава от другите и започна програма за разработване на прогнозни резервоар, който е трябвало да бъде оборудван с 120 мм гладкоцевни пистолет, подобен на немски l 44, за разлика от съветската t-72. Обаче закупуване technology този пистолет на запад завърши с провал за китайски, в резултат на които беше решено да се разработи своя собствена.

---

Frujin Assen би могъл да си препрочете текста и, ако намери неточности в него, да ги коригира.

Ако изходният текст е "дървен", преводачът, редакторът и коректорът не биха могли да го подобрят значително. Все пак, нали преводът трябва да е точен. Ако се направят множество редакции и корекции, преводният текст твърде много ще се различава от оригиналния. 

Редактирано Октомври 4, 2016 от ISTORIK

[Frujin Assen]

Номера е, че съм си го превеждал сам. Никакъв автоматичен преводач не съм ползвал. Ако прочетете преводача от гугъл и моя превод, ще видите доста промени.

Поради това и се обидих, като дадох и доказателства да се види, че преводач не е ползван. От тази висока трибуна искам да заявя най отговорно (тук звуча като политик), че знам (макар и не добре) руски език и също английски (макар и лошо).

[fantom4e]

oлеле, той обидчив бил...

добре, извинявай че не си ме разбрал и си се обидил.