Нобелови награди 2016

[Р. Теодосиев]

109 Нобелови награди по физика са получили между 1901-2015.

2 жени са били наградени с нобелова награда по физика до момента.

1 човек - Джон Бардийн е бил награден два пъти с нобелова награда по физика.

25 години е възрастта на най-младия физик лауреат - Лорънс Браг, награден през 1915.

55 е средната възраст на физиците лауреати, награждавани до момента.

----------------------------

Нобеловата награда по медицина спечели японския учен Йошинори Осуми за неговата разработка за изясняване на механизмите на автофагията - или процеса, чрез който клетката се самообновява.

---------------------------

Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха са удостоени с Нобелова награда за химия. Тe изясняват как клетките възстановяват ДНК и съхраняват генетичната информация.

 

[Малоум 2]

Eй това е велико, според мен е доста по-общо - като наукоемка технология (с начало химия):

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-molekulite-stanaha-mashini-i-specheliha-Nobelova-nagrada_59475.html

Как молекулите станаха машини и спечелиха Нобелова награда

Нобеловата награда за химия 2016 се присъди на Жан-Пиер Суваж (Jean-Pierre Sauvage), сър Дж Фрейзър Стодарт (Sir J. Fraser Stoddart) и Бернард Феринга (Bernard L. Feringa) за разработката на молекулярни машини, които са хиляди пъти по-тънки от човешки косъм. 

Те успяват да свържат молекулите заедно така, че да заработят като малък асансьор, двигател и миниатюрни мускули.

Такива същества вече има в природата - например бактерии, които се придвижват с камшичета, въртящи се като тирбушон, подобни на малки биодвигатели. Но могат ли хората - с техните гигантски ръце - да изградят толкова малки машини, видими само с електронен микроскоп?

...

Жан-Пиер Суваж сглобява молекули около меден йон

Както често се случва в областта на изследванията, вдъхновението идва от съвсем различна област. Жан-Пиер Суваж се занимава с фотохимия, в която химици разработват молекулни комплекси, които могат да улавят енергията, съдържаща се в слънчевите лъчи и да ги използват за управление на химични реакции. Когато Жан-Пиер Суваж изгражда модел на един от тези фотохимично активни комплекси, изведнъж забелязва тяхното сходство с молекулна верига: две молекули са преплетени около един централен меден йон.

Това прозрение доведе до драматичен обрат в посоката на изследванията на Жан-Пиер Суваж. Използвайки фотохимичния комплекс като модел, изследователската група конструира една пръстеновидна и една с форма на полумесец молекули, така че те да са свързани от медни йони (фигура 1). Медният йон играе ролята на свързваща сила, която държи молекулите заедно. Във втория етап групата използва химическа връзка, за да присъедини молекулата с формата на полукръг с трета молекула, така че се образува нов пръстен, като по този начин се създава нова брънка във веригата. Учените изваждат медния йон, след като си е изпълнил задачата.

С помощта на този революционен метод, Суваж обновява областта на топологичната химия, в която изследователите - често с помощта на метални йони - сглобяват молекулите във все по-сложни структури от дълги вериги и сложни възли. Жан-Пиер Суваж и Дж. Фрейзър са лидери в тази област и техните изследователски групи са създали молекулярни версии на някои 
културни символи (Фигура 2).

Първата стъпка към молекулния мотор

Жан-Пиер Суваж скоро разбира, че молекулните вериги (наречени катенани от латинската дума за верига, Catena) са не само нов клас молекули, но и че те са първата стъпка към създаването на молекулна машина. За да може да се сглоби машина, тя трябва да се състои от няколко части, които могат да се движат една спрямо друга. Два фиксирани пръстена изпълняват това изискване.

През 1994 г. изследователската група на Жан-Пиер Суваж получава катенани, при които едното колело се завърта около другото колело по контролиран начин, когато му се добави енергия.

Това е първата молекулна небиологична машина.

Втората стъпка към молекулната машина е направена от химик, който е израснал във ферма без електричество или каквито и да са съвременни удобства в Шотландия.

Фрейзър Стодарт нанизва молекулен пръстен на молекулярна ос

Когато Фрейзър Стодарт разработва едно от молекулярните си творения, които са в основата на Нобеловата му награда за химия за 2016, използва потенциала на химията за конструиране на молекули, които са закрепени една към друга. През 1991 г. неговата изследователска група изгражда оголен пръстен, в който липсват електрони и дълга ос или мост, която има богати на електрони структури на две места (Фигура 3).

Когато двете молекули се срещнат в разтвор, тази, която няма електрони се привлича от богатата на електрони и пръстенът се нанизва върху оста. В следващата стъпка, изследователската група затваря отвора на пръстена, така че остава на молекулната ос. По този начин той създава ротаксан (rotaxane): молекула с форма на пръстен, която механично е нанизана на ос.

След това Фрейзър Стодарт използва свободата на пръстена да се движи по оста - когато добавя топлина, пръстенът отскача напред - назад - като една малка совалка - между две богати на електрони части на оста (фигура 3). През 1994 г. той вече може напълно да контролира това движение.

^{Фигура 3}

Асансьор, мускули и миниатюрен компютърен чип

От 1994 г. изследователската група на Стодарт използва различни ротаксани, за да изгради множество молекулярни машини, включително асансьор (2004, фигура 4), който може да се издгне на 0,7 нанометра над повърхността и изкуствен мускул (2005), където ротаксаните огъват много тънка златна пластина.

^{Фигура 4. Асансьорът на Стодарт}

В партньорство с други изследователи Фрейзър Стодарт разработва също и базиран на ротаксани компютърен чип с памет 20 КБ. Транзисторите на днешните компютърни чипове са малки, но са гигантски в сравнение с молекулните транзистори. Изследователите смятат, че молекулярните компютърни чипове може да направят революция в компютърните технологии също както силициевите транзистори.

^{Фигура 5. Жан-Пиер Суваж нанизва две молекули с пръстени така, че да образуват еластична структура, която напомня на човешкия мускул.}

Жан-Пиер Суваж също изследва потенциала на ротаксаните. През 2000 г. неговата изследователска група успява да наниже две молекули с пръстени така, че да образуват еластична структура, която напомня на спиралите в човешкия мускул (фигура 5). Те също построили нещо, което може да се оприличи на мотор, в който пръстен на ротаксан се върти последователно в различни посоки.

Производството на мотори, които непрекъснато се въртят в една и съща посока е важна цел за областта на молекулярното инженерство. Много различни опити са правени през 90-те, но за пръв път успява холандецът Бернард (Бен) Феринга.

Бен Феринга изгражда първите молекулярни мотори

През 1999 г. Бен Феринга създава първия молекулен мотор, използвайки редица умни трикове, за да го накара да се върти в една и съща посока. Обикновено движенията на молекулите са случайни, но Бен Феринга проектира молекула, която така е направена, че да се върти в определена посока (фигура 6).

^{Фигура 6. Бен Феринга създава първия молекулен мотор, който се върти в определена посока.
Неговата изследователска група оптимизира мотора така, че сега се върти с 12 милиона оборота в секунда.}

Молекулата се състои от нещо, което може да се оприличи на две малки роторни перки, две плоски химически структури, които са съединени с двойна връзка между два въглеродни атома. Една метилова група е прикрепена към всяка роторна перка. Тези, както и части от роторната перка, работещи като тресчотки, принуждават молекулата да се върти в една и съща посока. Когато на молекулата се въздества с импулс ултравиолетова светлина, едната от роторните перки отскача на 180 градуса около централната двойна връзка. Тогава зъбчатката се премества в позиция. Със следващия светлинен импулс, роторната перка отскача още 180 градуса. И така продължава да се върти в една и съща посока.

Първият мотор не е много бърз, но изследователската група на Феринга го оптимизира. През 2014 моторът върти със скорост от 12 милиона оборота в секунда. През 2011 г. изследователската група изгражда наноавтомобил на четири колела. Молекулното шаси се състои от четири двигателя, които функционират като колела.

Когато колелата се завъртат, колата се придвижва напред по повърхността (фигура 7).

^{Фигура 7. Задвижваната на четирите колела нанокола на Бен Феринга.}

 

Молекулният инструментариум, чийто първи стъпки са направени от Жан-Пиер Суваж, сър Фрейзър Стодарт и Бернард Феринга с разработваните от тях молекулярни машини, сега се използва от изследователи по целия свят, за да се изградят все по-модерни творения.

Един от най-ярките примери е молекулярен робот, който може да свързва аминокиселини. Това е построен през 2013 г. от ротаксани.

Други изследователи свързват молекулните мотори в дълги полимери, така че да образуват сложна мрежа.

Когато молекулярните двигатели се излагат на светлина, светлинната енергия се съхранява в молекулите и ако учените намерят техника за извличане на тази енергия, може да се разработи нов вид батерия.

Такава система от молекулни мотори може да се използва за разработване на сензори, които реагират на светлина.

В момента молекулният мотор е горе-долу на същия етап като електромоторът през 1830, когато изследователите гордо показва различни въртящи се колена и колела в своите лаборатории, без да имат някаква идея, че те ще доведат до такова масово приложение - от електрически влакове до вентилатори.

Можем само да гадаем какви вълнуващи събития ни очакват.

...

 

Вече става и експериментално ясно, че с ЕМВълни може да се управлява динамиката на молекулни вериги.

...

[Р. Теодосиев]

Нобеловата награда за мир се присъжда на...

Тази година рекорден брой кандидати се борят за престижното отличие

Коя личност или организация е имала най-значим принос за мира през отиващата си 2016 г.? Чии действия и думи, обвързани пряко с мира, са оставили най-ярък отпечатък, който би служил за пример и за напред?

Нобеловата награда за мир ще бъде обявена днес в норвежката столица Осло. Но кой ще има честта да я получи? Коя личност или организация е най-достойна да поеме тежкото бреме на мира, който тази награда олицетворява?

Знаете ли, че...

• 96 нобелови награди за мир са били раздадени в периода 1901-2015 г.
• 29 награди за мир са били споделени от двама лауреати.
• 2 награди за мир са били поделени между трима души: Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин през 1994 г. и Елън Джонсън-Сърлийф, Лейма Гбоуе и Тауакул Карман през 2011 г.
• 16 жени са нобелови лауреати за мир.
• 62 години е средната възраст на нобеловите лауреати за мир, в годината, в която са били удостоени с нея.
• 17 годишен е най-младият лауреат за мир. Това е Малала Юсафзай, която получи приза през 2014 г.
• 87 годишен е най-възрастният лауреат за мир — Юзеф Ротблат, който бе удостоен с наградата през 1995 г.
• 1 лауреат — Ле Дък Тхо, е отказал наградата за мир.
• 3 нобелови лауреати за мир са били в затвора по време на награждаването: германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки, мианмарският политик Аун Сан Су Чи и китайският активист за правата на човека Лиу Сяобо.
• За разлика от останалите нобелови награди, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло. 

 

 

 

 

 

 

Винаги е било изключително трудно да се прогнозира, кой ще получи Нобеловата награда за мир, тъй като още от създаването си тя е обвита в тайнственост. Имената на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години след връчването на наградата. Тази година отгатването на победителя е дори още по-трудно, може би по-трудно и от решението, за това кой я заслужава най-много, тъй като са номинирани рекорден брой кандидати — 376 — 228 физически лица и 148 организации.

Макар имената на претендентите да са пазени в тайна, благодарение на човешката природа, която подтиква хората да се самоизтъкват и парадират с действията си, самоличността на част от номинираните бе разкрита от онези, предложили ги за наградата. Това на свой ред задейства вълна от предположения и догадки около победителя.

Сред най-често спряганите победители бяха президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и лидерът на партизанското движение ФАРК Родриго Лондоньо, известен с псевдонима си Тимошенко, заради сключено примирие, което сложи край на половин век кръвопролития. Но тъй като колумбийците отхвърлиха с референдум мирното споразумение, шансовете на Колумбия да получи наградата намаляха драстично.

Друг претендент за наградата са сирийските доброволчески отряди за гражданска защита, известни на света като „Белите каски“. Според мнозина, тези герои, появили се в сърцето на един от най-страшните и брутални конфликти на нашето време, заслужават най-много да получат престижното отличие. Тези невъоръжени доброволци, които всеки ден излагат собствения си живот, за да спасят нечий друг, са получили подкрепа от над 130 организации и над 260 хиляди души в онлайн петиция, която настоява Нобеловата награда за мир да бъде връчена именно на тях. Мотото на организацията е цитат от Корана: „Който спаси човек, все едно е спасил целия свят.“ И те всеки ден, всеки час правят всичко по силите си, за да го докажат.

Изтъкнатата руска правозащитничка Светлана Ганушкина също е номинирана за наградата. Тя предоставя правна помощ, хуманитарна помощ и обучение за мигранти и бежанци, като от нейната организация казват, че е помогнала на повече от 50 000 души от 1990 г. насам. Ганушкина наскоро спечели наградата за житейски принос, известна като алтернатива на Нобеловата награда. Според Кристиян Берг Харпвикен, директор на Института за изследване на проблемите на мира в Осло, ако престижната награда бъде присъдена на нея, освен признаване за неуморната ѝ работа, това би било и спусъка, който ще постави ситуацията със свободата на словото и човешките права в Русия в центъра на общественото внимание.

Гръцките острови са една доста странна, но същевременно очаквана номинация, заради безкористните действия на техните жители към бежанците, които достигаха бреговете им. Тези обикновени хорица помогнаха на хиляди хора, бягащи от кръвопролитията и репресиите в техните страни, които със сетни сили, събрали шепа спомени в джоба си търсеха по-добър и мирен живот. Но тъй като правилата на нобеловия комитет не позволяват наградата да бъде връчена на всички жители на островите, бяха избрани двама души

Сред номинираните за тазгодишната нобелова награда за мир са и личности като:

Едуард Сноудън — бившият анализатор на американската Агенция за национална сигурност, който извади на бял свят стотици секретни документи, част от които разкриха мащабната програма за следене на американското правителство.

Д-р Денис Муквеге — гинекологът от Конго, който лично е лекувал хиляди жени, жертви на изнасилване и сексуално насилие в изградената от него болница Панзи в Бакуву, в източната част на Демократична република Конго. Муквеге и преди е бил номиниран за Нобелова награда и спечели престижната награда Сахаров на Европейския парламент през 2014 г.

Надя Мурад — Представителката на иракското малцинство язиди, която е бивша секс робиня на екстремистите от Ислямска държава. Тя като по чудо успя да избяга и в последствие разказа пред света за ужасите, на които е била подлагана. Тази година тя бе избрана да стане посланик на добра воля на ООН.

Лоран Фабиюс — Френският външен министър е номиниран заради Конференцията на ООН за климатичните промени, която се състоя през декември 2015 г. и доведе до подписването на Парижкото споразумение за климатичните промени.

Ърнест Мониз и Али Акбар Салехи — Американския министър на енергетиката и ръководителят на Иранската организация за атомна енергия и главен преговарящ по ядрената сделка със САЩ са номинирани заради ключовата си роля за постигане на споразумението между Иран и Запада. Президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Иран Хасан Рухани похвалиха споразумението, което стана повод за отмяна на международните санкции срещу Иран. Сделката бе определена като историческа.

Папа Франциск — Като представител на 1,2 милиарда католици по света, главата на римокатолическата църква е сред най-яростните застъпници за световен мир на фона на глобалните конфликти. Но до сега нито един религиозен лидер не е печелил наградата за мир.

Ангела Меркел — Германският канцлер е възхвалявана за реакцията ѝ около бежанската криза в Европа и решението да отвори границите на страната си за милиони мигранти. Разбира се това беше посрещнато и с яростни критики, които се засилиха след многобройните инциденти и терористични атаки, които се случиха в Европа.

Маршаловите острови - Тази малка островна държава в Тихия океан е мястото, където САЩ извършват своето първо изпитание на водородна бомба на 1 март 1954 г. След мощната експлозия част от атола, на който е извършен тестът, буквално се изпарява заедно със стотици негови жители. Преди 2 години Маршаловите острови заведоха дело срещу деветте ядрени сили в света, по обвинение, че не спазват задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Само три от делата бяха разгледани от Международния съд в Хага, но тази седмица те бяха прекратени, защото съдът не откри доказателства за конфликт межди двете страни по делото. Въпреки неуспеха на делото, островната нация пак може да вземе наградата за мир, тъй като тя ще им бъде присъдена за усилията, а не за успехите им.

Миналата година наградата бе връчена на четири организации известни като „Тунизийски квартет за национален диалог“, заради решителния им принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис след Жасминовата революция през 2011 г.“ Решението на комитета бе изненада за много хора, тъй като този квартет изобщо не присъстваше сред най-спряганите имена за наградата. И въпреки това — Нобеловата награда за мир се присъжда на най-достойният кандидат, който да олицетворява идеята за мир и може да бъде ефективен посланик на мира, който наградата олицетворява.

Това е пресен пример за това как номинираните за Нобелова награда за мир не подлежат на анализ, прогнози и гадаене. Кой ще бъде отличен с последната от петте награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския изобретател Алфред Нобел.

Може би няма да разберем до последния момент... Имайте още малко търпение.

Източник: http://fakti.bg/mnenia/205149-nobelovata-nagrada-za-mir-se-prisajda-na

[Р. Теодосиев]

Певецът и поетът Боб Дилън стана лауреат на Нобеловата награда за литература.

[Last roman]

най-накрая наградата за литература не е политическа поръчка.

[П. Теодосиев]

Нобеловата награда за физика отиде при откривателите на света на особената материя

Превод: Никол Николова

Нобеловата награда за физика за 2016 година бе дадена на Дейвид Таулес от Вашингтонския университет, Дънкан Халдейн от Пристънския университет и на Майкъл Костерлитз от Университета „Браун“ за „отваряне на вратите на непознат свят, където материята може да придобие особени състояния“.

Тяхната работа включва използването на математическото поле на топологията, за да погледнат към необикновени състояния на материята като свръхпроводници и свръхтечности.

В топологията, целта е да се опишат формите и структурите чрез някои фундаментални характеристики, като броя на дупките, например. Топологически казано, чашата е равнозначна на кравайчето, след като и двете имат една дупка, но претцелът е съвсем различен, защото има две.

Надеждата е, че тяхната работа ще допринесе за развитието на науката, свързана с материята и електроните, включително квантовото изчисление.

След като чул новината, Халдейн казал, че „бил много изненадан и удовлетворен“ да спечели наградата. Голяма част от работата му се състояла през 70-те и 80-те години, но той признава, че „чак сега голяма част от страхотните открития, базирани на нея, се случват“.

Цялото: http://nauka.bg/a/нобеловата-награда-за-физика-отиде-при-откривателите-на-света-на-особената-материя