С Е Т А

[laplandetza]

Задава се нещо по-лошо от TTIP

От a-specto , публикувано на 08.09.2016

Споразумението между ЕС и Канада е еквивалентът на договорите за земи, които са били принуждавани да подписват неграмотните африкански вождове през XIX век, пише Джордж Монбио в „Гардиън”. Междувременно и български депутати най-после се притесниха от СЕТА

Свърши ли се? Истина ли е? Ако е истина, това е победа за една кампания, която някога изглеждаше безнадеждна, изправена срещу крепостта на политическата, корпоративната и бюрократичната власт.

TTIP – Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – изглежда безжизнено. Германският министър на икономиката Зигмар Габриел каза: „разговорите със Съединените щати де факто се провалиха”. Френският министър-председател Манюел Валс обяви, че преговорите са в „явен застой”. Белгийски и австрийски министри заявиха същото. Силата на хората побеждава. Засега.

Обаче лобистите, които поискаха тази харта за корпоративни права, никога не се отказват. TTIP бе свалено от сцената с освирквания, но друг договор, чието вероятно въздействие може да бъде почти идентично, се очаква скоро да бъде задействан. И той е на финален етап, като изисква само окончателно одобрение. Ако това се случи преди Великобритания да напусне Европейския съюз, ние вероятно ще сме подвластни на него в следващите 20 години.

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETA привидно е сделка между Европейския съюз и Канада. Може би се питате, каква вреда може да ни нанесе Канада? Но то позволява на всяка корпорация, която развива дейност там, независимо къде се намира нейното седалище, да съди правителства пред международен трибунал. То заплашва да направи на пух и прах закони, които ни защитават от експлоатация и поставя пречки пред прокарването на закони от парламентите от двете страни на Атлантика.

Слабо е да се каже, че мандат за подобни споразумения няма – те получиха недвусмислен контрамандат. Консултацията заради предложението в TTIP да се предоставят нови законови права на корпорациите, която ЕС неохотно стартира, получи 150 000 отговора, като 97% от тях бяха неодобрителни. Но ако докато пазаруваш имаш избор между различни видове масло, за големите решения няма алтернатива.

Не е ясно дали националните парламенти ще имат възможност да налагат вето върху този договор. Европейският комисар по търговията твърди, че това не е необходимо – договорът може да бъде гласуван и само от Европейския парламент. Но дори ако се позволи на националните парламенти да го обсъждат, ще им бъде дадена възможност единствено или да го приемат, или да се откажат от него. Приема се, че основните положения в договора вече са установени.

Едва след като бяха приключени преговорите между представителите на Европа и Канада, и изтече текстът на споразумението, той бе публикуван от Европейската комисия. Дълъг е 1600 страници. В него няма нито съдържание, нито обяснителен текст. Що се отнася до прозрачността, равнопоставеността и яснотата, това е еквивалентът на договорите за земи, които са били принуждавани да подписват неграмотните африкански вождове през 19 век. При тези обстоятелства парламентаристите трудно биха могли да вземат добре информирано решение.

Ако в днешно време искате да купите кола втора употреба, продавачът може да се измъкне или да извърти нещата, но освен това той – благодарение на правилата за защита на потребителите в ЕС – е длъжен да обясни какви са рисковете за купувача. Ако искате да разберете дали да сключите или да не този търговски договор, няма да имате такава защита. Сайтът на Европейския съюз ви обяснява, че това е една прекрасна „кола”, но и дума нe обелвa за рисковете.

Ето го и отговора на въпроса дали преговорите за CETA са били провеждани на тъмно. „Ни най-малко… По време на петгодишните разговори комисията проведе различни срещи за диалог с гражданското общество с участието на заинтересованите страни.” Следвайки предоставения линк, установих, че са проведени четири срещи, всички в Брюксел, в които водеща роля са имали корпоративни търговски асоциации, които вероятно така или иначе са разполагали с вътрешна информация. Къде е публичността? Къде са опитите да се отиде отвъд златния кръг на лобистите и приближените? Къде са усилията в дискусията да бъдат въвлечени и други нации? Къде са дебатите, импулсът да се търси автентична обществена ангажираност, да не говорим за търсене на съгласие? Ако това се нарича прозрачност, страх ме е да мисля как би изглеждала потайността.

След като прекарах часове наред борейки се с договора, осъзнах, че съм изгубил надежда да схвана какви биха могли да бъдат последствията от него. Трябваше да разчитам на експерти, които работят за групи като Attac в Германия и Канадския център за политически алтернативи.

Също като TTIP, CETA заплашва да бетонира приватизацията, като направи невъзможна повторната национализация (на Британските железници, да кажем) или опитите от страна на градовете да поемат контрола върху западащите публични услуги (както направи Джоузеф Чембърлейн в Бирмингам през XIX век и така положи основите на съвременните социални разпоредби). Аналогично на TTIP, СЕТА използва широки дефиниции както за инвестиции, така и отчуждаване, които могат да позволят на корпорациите да съдят правителствата, когато сметнат, че техните „бъдещи очаквани печалби” са заплашени от нови закони.

Подобно на TTIP, СЕТА поставя ограничения върху методите, чрез които правителствата могат да защитят народа си. Изглежда, че забранява, например, приемането на правила, които биха попречили на банките да се разрастват до състоянието „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира”. Изглежда, че застрашава нашите закони за планиране и други предпазни средства, базирани на здравия разум.

Всичко, което не е изрично изключено от споразумението, се счита за подвластно на него. С други думи, ако правителствата не предусетят потенциална опасност, те ще трябва да се придържат към споразумението. Изглежда, че ЕС се е отказал, например, от способността си да настоява инвестициите и банкирането на дребно да бъдат разделени.

СЕТА твърди, че е търговски договор, но много от неговите разпоредби нямат много общо с търговията. Това са опити да се ограничи демокрацията от името на корпоративната власт. Милиони хора в Европа и Канада искат да излязат от неолибералната епоха. Но такива договори ще ни заключат в нея, позволявайки политиките, които сме отхвърляли, да ни управляват до гроб. Ако парламентите отхвърлят този договор, се подготвя нова сделка: Споразумението за търговията с услуги, за което ЕС преговаря едновременно със САЩ и 21 други държави. Правителството на Тереза Мей кипи от ентусиазъм, а от Департамента по международна търговия казват: „Обединеното кралство оставя вярно на амбициозното Споразумение за търговията с услуги”. Толкова за възвръщането на контрола.

Корпоративните лобисти и правителства-пленници се стремят да пробутат такива договори вече в продължение на повече от 20 години, като се започне с Многостранното споразумение за инвестициите (то беше унищожено, също като TTIP, от масовите публични протести през 1998 г.). Работейки тайно, без демократично съгласие, те ще продължат да се завръщат към тази тема, с надеждата да изтощят нашата съпротива.

Когато ти се казва, че цената на свободата е вечната бдителност, ето какво значи това: Тази борба ще продължи през целия ти живот. Ние трябва да побеждаваме всеки път, а на тях им е нужно да победят само веднъж. Никога не сваляйте гарда. Никога не им позволявайте да спечелят. 
Автор: Джордж Монбио/The Guardian

Най-после! Български депутати се притесниха от СЕТА

Парламентарната икономическа комисия ще предложи на Народното събрание да задължи Министерски съвет да представи доклад за очакваните последици за България от Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (СЕТА). Това решение взеха вчера депутатите от комисията по предложение на нейния председател Петър Кънев и Корнелия Нинова и Жельо Бойчев от „БСП-Лява България”. В друга точка се задължава правителството да съгласува с парламента позицията си по споразумението.

Както е известно, СЕТА може да мине през Европейски съвет на икономическите министри през октомври, след което бързо ще бъде внесено за одобрение и в Европарламента. Положителен вот в ЕП ще бъде достатъчен да влезе временно в сила, преди да бъде ратифицирано от националните парламенти на страните-членки на ЕС. Единственият шанс това да не се случи е достатъчно правителствени представители в Европейския съвет да не позволят задвижването на процедурата или евродепутатите да го отхвърлят. Българските народни представители вече получиха писмо от унгарските си колеги, в което се изразява загриженост от случващото се и се апелира за общи действия. Депутатът Петър Кънев съобщи, че подобно писмо вече е получено и от гръцкия парламент.

Решението на комисията вчера не дойде лесно и стана факт след прегласуване по настояване на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, тъй като представителите от ГЕРБ първоначално се въздържаха. Преди това членовете на комисията отхвърлиха подобно предложение от група народни представители от АБВ, начело с Мариана Тодорова, в което се настоява не само за представяне на анализ от правителството, но и за изслушване на министър-председателя в пленарна зала. Вносителите искаха още правителството да наложи ограничения на действието на СЕТА във възможните сектори, включително обществените услуги, както и България да не дава съгласие за временно влизане на споразумението в сила. Освен от вносителите, предложението обаче беше подкрепено само от БСП и от Байрактаров. При дискусия по темата през юли депутатите от ГЕРБ тихомълком напускаха залата.

Twitter

Google+

E-Mail

[laplandetza]

Текст на СЕТА >

 

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/september/tradoc_152806.pdf

[laplandetza]

<<<....

Чл. 4 от споразумението (стр. 158 – 161) осигурява защита на инвестициите на чуждестранните инвеститори и е гаранция за „по-справедливо и равноправно третиране и пълна защита и сигурност“.

Споразумението CETA позволява на чуждестранни корпорации да съдят държави пред арбитражни трибунали, ако корпорацията твърди, че е претърпяла загуби, защото:

• държавата е нарушила задълженията си за недискриминационно третиране (чл. 3, ал. 156f от споразумението)
• или поради нарушение на гарантираната защита на инвестициите.

Тази възможност съществува само в едната посока – чуждестранен инвеститор може да осъди държавата, но държавата не може да съди инвеститора пред такъв арбитражен трибунал. Подобни жалби от инвеститори не са новост в сферата на международното публично право (UNCTAD посочва 514 такива случаи в края на 2012 година, повечето от САЩ, Холандия, Великобритания и Германия), но за трансатлантическата търговия и инвестиции, такава висша степен на паралелно правосъдие е нещо ново.

След множеството критики на досегашния често поверителен характер на арбитражното производство, споразумението предвижда определена степен на прозрачност като заявява, че Правилата за прозрачност на ЮНСИТРАЛ (Комисията на ООН по международно търговско право) са приложими за всички спорове между инвеститор и държава в контекста на такива арбитражни производства (член X.33: Прозрачност на процеса, стр. 174). ....>>>>

[nik1]

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/november/tradoc_151918.pdf

CETA represents a significant break with the past, at two different levels:

1. It includes an explicit reference to the right of governments to regulate in the public interest and clearer and more precise investment protection standards, i.e. the rules, as set out in CETA, removing ambiguities that made these standards open to abuses or excessive interpretations;

2. It creates of an independent investment court system, consisting of a permanent tribunal and an appeal tribunal competent to review decisions of the tribunal, where dispute settlement proceedings will be conducted in a transparent and impartial manner.

 CETA makes clear from the outset that the EU and Canada preserve their right to regulate and to achieve legitimate policy objectives, such as public health, safety, environment, public morals, social or consumer protection and the promotion and protection of cultural diversity. This is a clear instruction to the tribunal for the interpretation of the investment provisions.

It is also explicitly foreseen that Governments can change their laws, including in a way that affects investors’ expectations of profit and that the application of EU’s state aid law does not constitute a breach of investment protection standards.

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/july/tradoc_154775.pdf

The Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) between the EU and Canada

The benefits of CETA

1. Helping to generate growth and jobs at home

2. Creating a level playing field in Canada for EU companies, big and small

3. Lowering prices and widening choice for Europe's consumers

4. Cutting customs duties for exporters and importers

5. Cutting other costs for EU businesses – without cutting corners

6. Making it easier for EU firms to sell services in Canada

7. Allowing EU firms to bid for Canadian public contracts

8. Helping Europe's rural communities market distinctive food and drinks

9. Protecting Europe's innovators and artists

10. Recognising each other's professional qualifications

11. Encouraging Canadian companies to invest more in Europe

12. Protecting people's rights at work, and the environment 

http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ceta/

 

Редактирано Октомври 31, 2016 от nik1

[nik1]

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf

 

http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ceta/

What is CETA about?

• Helping to generate growth and jobs at home
• Ending customs duties
• Letting EU businesses bid for Canadian public contracts
• Stepping-up regulatory cooperation
• Protecting European innovators & traditional products

• Streamlining trade in services
• Promoting and protecting investment
• Ensuring good cooperation in the future
• Protecting democracy, consumers and environment

Helping to create growth and jobs at home

CETA could help to boost growth and jobs across Europe.

• Other free trade deals that the EU has recently struck are doing exactly that. In the four years after the agreement with South Korea came into force, EU exports to that country rose fast – in goods by 55%, and in services by over 40%.
• Independent studies confirm that CETA could boost trade and investment even more.

What's more, every €1 bn in exports from the EU supports on average around 14,000 jobs. And such jobs tend to be higher paid than ones which don't rely on exports - up to 15% more for higher-skill ones.

• Top of page

Ending customs duties

CETA will eliminate all duties on industrial goods, saving European exporters almost €600 million a year.

• CETA will eliminate duties quickly. It will scrap most of them as soon as the agreement enters into force. Seven years later, there will be no more customs duties between the EU and Canada on any industrial products.
• Importers from Europe will also benefit as the cost of parts, components, and other inputs they use to make their products falls.
• A far-reaching elimination of customs duties will also apply to the farming and food sector. Nearly 92% of EU agriculture and food products will be exported to Canada duty-free.
• Opening agricultural markets could keep prices in Europe down and provide consumers with more choice. As a major producer of high-quality food, the EU will benefit from improved access to Canada's market of high-income consumers. The outcome of the talks is especially promising for processed agricultural products (PAPs) - one of the EU’s main export interests. CETA will end nearly all Canadian duties on these products, which will benefit the EU food processing industry.
• For wines and spirits, CETA will not only end customs tariffs, but will also remove other relevant trade barriers. This will significantly improve access to the Canadian market.
• For a handful of sensitive products such as beef, pork, sweetcorn on the EU side and dairy from Canada, CETA will limit preferential access to quotas. CETA will not open up poultry or eggs on either side; it will maintain the EU entry-price system.
• Thanks to tariff eliminationthe EU processing industry will have better access to Canadian fish. The EU and Canada will develop sustainable fisheries in parallel, through monitoring, control and surveillance measures, and fighting illegal, unreported and unregulated fishing.

• Top of page

Letting EU businesses bid for Canadian public contracts

With CETA, EU companies will be able to bid for public contracts in Canada at all levels of government. For the first time this will include the provincial authorities, responsible for a large share of Canada's public spending.

• Every year, Canada's federal government, provinces and municipalities buy goods and services worth over €30 billion from private companies.
• European businesses will be the first foreign companies to get that level of access to Canadian public procurement markets. No other international agreement concluded by Canada offers similar opportunities.
• Canada will also create a single electronic procurement website that combines information on all tenders to ensure that the EU companies can take advantage of these new opportunities.

• Top of page

Stepping-up regulatory cooperation

Under CETA, the EU and Canada have agreed to set up a Regulatory Cooperation Forum. The Forum will operate as a voluntary scheme to exchange experiences and relevant information among regulators, and to help identify areas where regulators could cooperate.

• The Regulatory Cooperation Forum will provide assistance and make suggestions to regulators and legislators. But it will in no way restrict the decision-making power of regulators in the EU's Member States or at an EU level. The forum will not be able to change existing regulations or develop new legislation.
• In addition, the chapter on technical barriers to trade (TBT) contains provisions to improve transparency and foster closer contacts between the EU and Canada in the field of technical regulations. The EU and Canada agree to further strengthen links between their relevant standard-setting bodies.
• Both sides have agreed to accept the conformity assessment certificates which each other's conformity assessment bodies issue in a number of sectors, such as:
  • electrical equipment,
  • toys,
  • machinery, and
  • measuring equipment.

This means a conformity assessment body in the EU can test EU products for export to the Canadian market according to Canadian rules and vice versa. This will avoid both sides having to carry out the same test and could reduce costs for companies and consumers alike. This will particularly help smaller companies for whom paying twice for the same test can be prohibitive.

• Top of page

Protecting European innovations, artists and traditional products

CETA will create more of a level playing field in intellectual property rights between Canada and the EU. Canada will bring its copyright protection in line with World Intellectual Property Organization rules.

CETA will strengthen intellectual property rights for new pharmaceuticals.  For example, patent holders will be able to appeal marketing authorisation decisions in Canada and Canada will bring its system of data protection more in line with that of the EU.

CETA will also help European musicians, artists, and others working in the creative industries to be properly rewarded for their work.

• The rules agreed in CETA will benefit EU farmers and small businesses involved in food production. CETA recognises the special status of, and offers protection on the Canadian market for, numerous European agricultural products from a specific geographical origin.  The use of geographical indications (GIs) such as Grana Padano, Roquefort, Elia Kalamatas Olives or Aceto balsamico di Modena will be reserved in Canada for products imported from the European regions they traditionally come from.
• CETA will improve copyright protection by bringing Canadian rules closer to those of the EU when it comes to patents and digital rights management, as well as the liability of internet service providers.

The agreement also means the EU can add other products' names to the list in the future. In addition, thanks to the agreement, EU producers will finally be authorised to use the names of some famous EU GIs such as 'Prosciutto di Parma' and 'Prosciutto di San Daniele'when sold in Canada. This has not been the case for more than 20 years.

• Top of page

Opening up trade in services

Around half of the overall rise in the EU's economy from CETA is expected to come from opening up trade in services.

• CETA will bring new opportunities for European companies by creating access to the Canadian market in key sectors such as:
  • financial services
  • telecommunications
  • energy
  • maritime transport

Overall, the EU economy could increase by €5.8 billion each year once the agreement is fully implemented.

• The agreement will help the temporary movement of key company personnel and service-providers between the EU and Canada. This is particularly important for firms with overseas operations.
• Certain categories of professionals will also have easier access to temporarily supply services such as consultancy in a variety of sectors like accounting, architecture or engineering. In engineering in particular this access will make it easier for companies to carry out after-sales maintenance and monitoring.
• The agreement provides a framework for mutual recognition of qualifications in regulated professions in the future. At the moment, the lack of coherent requirements for professionals remains a challenge, especially for providing cross-border services.

Under CETA, the relevant professional organisations or authorities in the EU and Canada will be able to further work together on the technical details for recognising diplomas.  This will help more workers from the EU to practise their professions in Canada, and vice-versa.

• Top of page

Promoting investment

CETA is the first EU trade agreement that brings broad benefits to EU companies investing outside the EU.

• CETA removes barriers for investors wishing to enter the Canadian market. The agreement also ensures that all European investors in Canada are treated equally and fairly. To improve the investment climate and offer more certainty to investors, the EU and Canada have committed themselves to certain key principles, such as treating domestic and foreign investors in the same way (non-discrimination). Canada and the EU have also committed themselves not to impose any new restrictions on foreign shareholdings.
• Both the EU and Canada have strong legal systems and investors can turn to the domestic judicial system with any concerns they may have. But this may not always adequately protect foreign investors.  For example, a government could seize the assets of a foreign investor without paying proper compensation. An investor could also face restrictions in bringing their case to a domestic court. EU Member States have traditionally laid down out rules governing international arbitration in their bilateral investment treaties.  These rules allow investors to raise their concerns.
• CETA includes an investment protection and dispute settlement system which matches the expectations of the EU’s and Canada’s citizens and businesses. The new system is fairer and more transparent and has a solid institutional framework. At the same time, it will continue to resolve investment disputes quickly.

CETA incorporates all aspects of the EU’s new approach on investment protection and investment dispute settlement, including:

• Clear language confirming the right to regulate for all levels of government.
• A clear move away from the current arbitration system to a permanent and institution-based dispute settlement tribunal. The members of the tribunal will no longer be designated by the investor and the state involved in a specific dispute but in advance, by the authorities of the EU and Canada. Judges will have to be sufficiently qualified and demonstrate proven ethical conduct. The three members of the tribunal dealing with a given dispute will be allocated at random to guarantee their impartiality.
• Detailed commitments on ethics to avoid any conflicts of interest, whether perceived or real. Members of the tribunal and the appeal tribunal will, for instance, not be able to work as lawyers or experts in any other investment dispute.
• An appeals system similar to domestic legal systems, meaning that decisions will be checked for legal correctness and reversed where an error arises.
• A joint commitment by the EU and Canada to work with other trading partners to set up a permanent, multilateral investment court with a standing appeals system.

Further information on investment protection and investment dispute settlement

• Top of page

Ensuring good cooperation in future

CETA creates a framework for resolving any future disagreements between the EU and Canada about the Agreement.

• This framework applies to most areas of the agreement. The system is intended as a last resort if the parties fail to find a solution by other means. There is a fixed set of procedures and timeframes. If the two sides fail to reach agreement through formal consultations, they can ask for a panel of independent legal experts to be set up.
• As an alternative to a formal dispute settlement mechanism, the EU and Canada have also laid down rules for mediation to tackle any measure that hinders trade and investment between the EU and Canada. They can use this mediation on a voluntary basis.

• Top of page

Protecting democracy, consumers and the environment

The agreement ensures that the economic gains from CETA serve to uphold, rather than undermine, democracy, consumers' health and safety, social and labour rights and the environment. The European Commission published its negotiating mandate for CETA in December 2015.

• CETA will replace the 8 existing bilateral investment agreements between individual EU Member States and Canada. CETA has enabled the EU to introduce further guarantees to prevent abuse of investment protection rules and investor-state dispute settlement systems.
• The Commission has taken seriously the public's concerns about investment. The improved investor-to-state arbitration system will be based on clearer rules. These include:
  • a code of conduct
  • government control over arbitrators
  • fully transparent proceedings

With CETA, investors will not be able to challenge genuine regulatory action by states.CETA will not affect the right of governments to regulate in the public interest.

• CETA will not affect food-related or environmental regulations in the EU. Canadian producers can only export and sell products in the EU if they fully respect the relevant European regulations - without any exception. For example, CETA does not affect EU restrictions on beef containing growth hormones or GMOs. Nor does CETAput specific restrictions on future rule-making. Both the EU and Canada will retain the right to regulate freely in areas of public interest such as environmental protection, or people's health and safety.
• In CETA, the EU and Canada have also reaffirmed their commitment to sustainable development. The agreement sets up ways for representatives of EU and Canadian civil society to implement and monitor the agreement. It also features a dedicated arbitration mechanism, including consultations with governments and a panel of experts. These experts can investigate labour disputes and later release public reports on the issue.
• CETA contains clear pledges to uphold the EU's high standards and not to undermine them for the sake of commercial gain. Both sides also commit themselves to working together with developing countries to help them raise their own standards.

Редактирано Октомври 31, 2016 от nik1

[nik1]

СЕТА – не може да се угоди на всички в Европа
Причината за караниците досега е страхът на хората от глобализацията

ЕС е готов да подпише споразумението за свободна търговия с Канада. За дългите караници около СЕТА има много причини, но главната е страхът на хората от глобализацията, пише Кристоф Хаселбах в коментар, публикуван в Дойче веле.

В Белгия се спогодиха, а това навярно спасява ЕС от позора занапред да не го взимат за сериозен партньор в световната търговия. Нека не забравяме още, че в случая става дума за споразумение с Канада, която направи сравнително много отстъпки на европейците.

Още от самото начало хората, които държат на политическия ред в ЕС, бяха категорични: По традиция търговските въпроси са в компетенциите на ЕС, а не на националните парламенти. Еврокомисията води преговорите, а Европарламентът осъществява парламентарния контрол. В Страсбург, също както в националните парламенти, седят депутати от всички зелени, леви и десни партии, критикуващи свободната търговия. И не само седят, но и прокарват промени в договорите. Къде тогава е проблемът?

Явно, че не може да става и дума за някакво "технократско налагане на търговски договори", както първоначално нарече процедурата германският министър на икономиката Зигмар Габриел.

Негодувание има, независимо дали е основателно

В същото време нещата изобщо не са толкова прости. Защото с изявлението си Габриел просто даде глас на широко разпространеното негодувание, че ЕС решавал през главите на хората. Да, изявлението на министъра беше тясно свързано с партийната политика. И, да, негодуванието на хората в крайна сметка е неоправдано. Но след като това негодувание съществува, ЕС трябва да се справи с него. Тъкмо от такива съображения Германия и други държави поискаха – макар и твърде късно – със СЕТА да се обвържат националните и регионални парламенти.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Канадската делегация не тръгна за Брюксел за подписване на СЕТА
Кой е виновникът – Валония, Белгия, Еврокомисията, Канада?
Борисов: Подкрепа за СЕТА, ако отпаднат визите за Канада
Очевидно включването на парламентите създаде усещането за по-сериозна легитимация на СЕТА, но също така значително усложни процедурата. Последните дни го демонстрираха като на длан.

Под черта остава отрезвяващото заключение: ЕС трябва или да действа ефикасно, рискувайки да го обвинят в непрозрачност, или пък да заложи на максимално демократично участие, независимо от опасността да стане недееспособен.

ЕС да бъде творец, а не гробокопач на глобализацията

По принцип всяка европолитическа тема може да предизвика подобни принципни дебати по процедурите за вземане на решения. Не случайно обаче конкретният принципен дебат възникна именно около СЕТА. Защото СЕТА и планираното споразумение със САЩ ТТИП са символи на глобализацията, а тя напоследък има лошо име в Европа. Тъкмо с нея много хора свързват усещането за несигурност, за упадък и загуба на идентичност.

Тъй че каквото и да прави ЕС, съпротивата срещу всяка форма на свободна търговия ще продължи да нараства. Занапред Евросъюзът все по-често ще чува изискването, че е длъжен да защити гражданите от глобализацията, защото в противен случай от него нямало да има никакъв смисъл. Което пък обяснява подема на партиите, които поставят под въпрос както ЕС, така и глобализацията.

Само че онези, които искат да осуетят свободната търговия, трябва добре да знаят, че с това няма да предпазят гражданите от промените. Защото СЕТА и ТТИП са всъщност опит за създаването на стандарти, общи за всички западни държави. Стандарти, които обаче да важат за всички останали. Ако западните държави не успеят, ще успеят други - преди всичко Китай.  А можем да си представим, че едни китайски или други подобни стандарти изобщо няма да бъдат в интерес на Европа.

В Германия критиката срещу СЕТА и ТТИП става все по-модна, а в това се крие едно голямо противоречие. Защото ако има страна, която в световен мащаб печели най-много от глобализацията, то това е тъкмо Германия.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/redakcia/2016/10/28/seta-ne-moje-da-se-ugodi-na-vsichki-v-evropa.320211
 

[КГ125]

Хммм, тези арбитражи със задължителна сила няма да доведат до нищо добро. Защото в РЕАЛНОСТТА те са и корумпирани, и странно формируеми и какви ли още не. 

Трябва да има резерви държавни за екзекватури, защото иначе Монсанто ще дойде да си иска правата върху китките на баба ви в двора ви! (sic!)

[laplandetza]

Кажете какво знаете , разбрахте до сега.

Това споразумение и когато влезне в действие като в силата на ЕС и национален закон не е в моята компетенция и интетрес. Разбрах за сега следното.

Използва се формата <търговско споразумение > за да се облекчи налагането му , като сила на закон, закони. Прескача се обсъждането в подробности на ниво национални парламенти и Е.П. 

Засяга Канада, териториите и и Е.С с всички негови прлилежащи територии. Засяга субекти и отношенията им с националните власти, като е в сила и за вътреобщностните случаи субект, държава , ЕС , в самия ЕС.

Ще продължа, но един въпрос, всичко ли е публикувано , има ли отделни въпроси и някои аспекти от проблеми , които са под тежестта на търговска тайна и национално законодателство ограничаващи предоставяне на информация.

[Galahad]

Нашата е пак като с жабата, дето като видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак. Първо каква икономика има в момента България, та търговското споразумение да е катастрофално за нея? Втори дали тъй проблемният арбитраж ще е по-лош от родните гнили ябълки? Освен това досега като нямаше търговско споразумение дали държавата ни е чак толкова добре защитена? Ако е, защото тогава трябва да плащаме на Русия за АЕЦ, който не съществува, защо да плащаме дълговете натрупани заради строежа на нефтозавод от СССР, след като сега този обект е на руска компания и защо да плащаме добавка "Станишев"?

А за визите може да се окаже, че няма да има нещо толкова за радване? Защо някой ще трябва да работи като гастарбайтер в Канада, щом може тук да дойде канадска компания, да работи по западноевропейски правила, де не води дела пред гнили ябълки и да плаща заплата като на гастарбайтер в Канада? Сиреч какъв ще е смисълът да емигрирате в Канада, щом и тук ще може да получавате същото, но да живеете при по-ниски цени. За канадската компания обаче не е съвсем същото - със заплата на гастарбайтер в Канада тук работната ръка ще може да се възпроизвежда, т.е. да се раждат деца и да получават подходящо образование, докато в Канада гастарбайтерите не могат да осигурят възпроизводство с необходимото образование, което създава хронична зависимост от приток на външни кадри.

[vvarbanov]

Преди 17 часа, laplandetza said:

Аналогично на TTIP, СЕТА използва широки дефиниции както за инвестиции, така и отчуждаване, които могат да позволят на корпорациите да съдят правителствата, когато сметнат, че техните „бъдещи очаквани печалби” са заплашени от нови закони.

Това не пречи на инвеститора да фалира и загуби инвестициите, ако капиталовложението не е конкурентноспособно.Но ще попречи на политическите корумпета да притискат инвеститорите и да искат рушвети.Щото правителството винаги може да ги рекетира (както и прави)с нови закони.Тоест ще удари корупцията от високо.Ще защити инвеститорите от рекета на политицитеТова ще създаде благоприятна почва за инвестициите.Другото страшно нещо е, че ще съдят директно правителството, политиците ще носят отговорност.Няма да съдят държавата, а да плаща народа както винаги.То за това няма инвестиции, даже тия които окрадоха Б-я не смеят да инвестират тука, защото мафиотите се рекетират един друг.

Преди 17 часа, laplandetza said:

Изглежда, че забранява, например, приемането на правила, които биха попречили на банките да се разрастват до състоянието „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира”.

Разбира се че голямата банка не трябва да бъде оставена да фалира.Иначе има опасност да се срине и фалира всичко.Друг е въпроса , че след това трябва да се търси отговорност за фалита.А пък най добре националната банка да си гледа задълженията и да осъществява контрол, а не да се прави че не вижда какво става.То за да се правят  че не виждат пак си има причина.

[vvarbanov]

Преди 17 часа, laplandetza said:

Аналогично на TTIP, СЕТА използва широки дефиниции както за инвестиции, така и отчуждаване, които могат да позволят на корпорациите да съдят правителствата, когато сметнат, че техните „бъдещи очаквани печалби” са заплашени от нови закони.

Това не пречи на инвеститора да фалира и загуби инвестициите, ако капиталовложението не е конкурентноспособно.Но ще попречи на политическите корумпета да притискат инвеститорите и да искат рушвети.Щото правителството винаги може да ги рекетира (както и прави)с нови закони.Тоест ще удари корупцията от високо.Ще защити инвеститорите от рекета на политицитеТова ще създаде благоприятна почва за инвестициите.Другото страшно нещо е, че ще съдят директно правителството, политиците ще носят отговорност.Няма да съдят държавата, а да плаща народа както винаги.То за това няма инвестиции, даже тия които окрадоха Б-я не смеят да инвестират тука, защото мафиотите се рекетират един друг.

Преди 17 часа, laplandetza said:

Изглежда, че забранява, например, приемането на правила, които биха попречили на банките да се разрастват до състоянието „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира”.

Разбира се че голямата банка не трябва да бъде оставена да фалира.Иначе има опасност да се срине и фалира всичко.Друг е въпроса , че след това трябва да се търси отговорност за фалита.А пък най добре националната банка да си гледа задълженията и да осъществява контрол, а не да се прави че не вижда какво става.То за да се правят  че не виждат пак си има причина.

[laplandetza]

Има от различни страни поглед, интересно е да се чуе. Слушали ли  сте Другаря Чомски какво казва, намерете го, имаше някъде и субтитри на български.Това чух и аз , коментари, това говори и той. Дали е така, ако пиша , ще се повторя с него.

Според един от коментарите на разни специалисти, примерно при незаконна стачка едрият капитал може да съди държавата за пропуснати интереси и нанесени вреди.

Според мои колеги , това споразумение ще засили несигурността и стреса в работното население, което ще влоши здравето на народите, ефекта ще е значителен.

[Frujin Assen]

Върбанов, лошите езици говорят, че именно инвеститорите корумпират държавните чиновници. Например. Построен е завод който замърсява околната среда и за пречиствателна станция трябват доста пари. Инвеститора вместо да строи такава както е по закон предпочита да плати на който трябва и да не строи нищо.

Според злите езици това е редовна практика в страните от третия свят и всъщност транснационалните компании търсят и корумпират чиновниците за да не спазват законите и така да си повишат печалбите. В този смисъл високите нива на корупция не само не отблъскват инвеститорите, но и ги привличат, нещо повече точно инвеститорите корумпират още повече администрацията.

Редактирано Ноември 1, 2016 от Frujin Assen

[Б. Киров]

1 hour ago, laplandetza said:

Има от различни страни поглед, интересно е да се чуе. Слушали ли  сте Другаря Чомски какво казва, намерете го, имаше някъде и субтитри на български.Това чух и аз , коментари, това говори и той. Дали е така, ако пиша , ще се повторя с него.

Според един от коментарите на разни специалисти, примерно при незаконна стачка едрият капитал може да съди държавата за пропуснати интереси и нанесени вреди.

Според мои колеги , това споразумение ще засили несигурността и стреса в работното население, което ще влоши здравето на народите, ефекта ще е значителен.

Добро утро, Лапландец, честит ден на будителите, поне ако други не събудим, ние да сме будни.

Не знам какво си слушал от Чомски за TTIP, аз чух нещо, в което главният му патос беше, че  се прави на тъмно от бюрократи и корпорации и не е осветено за публиката. Това сигурно е така, но по това споразумение още няма консенсус дори сред тези, които го правят. Иначе Чомски си пее неговата песен срещу корпорациите, но някак си забравя да прибави към тях корпоративния банков капитал, не знам защо, при него този елемент на корпорациите винаги отсъства в критиките му.

Според мен, СЕТА е нещо като трасиращ договор пред TTIP. Да му правим конкретни оценки, трябва да прочетем внимателно 1600-те му страници, а и след това, без да сме професионални икономисти и юристи, ще си клатим въздуха само с дилетантски тълкувания. У нас даже един професионален икономист не публикува нещо като резюме за широката публика, за да я информира за СЕТА предварително, поне аз не съм прочел, та камо ли за TTIP: чета само шамански заклинания от рода „добре-зле”, според политическата принадлежност на тълкувателите, нищо конкретно.

Но както и да е, според мен големият въпрос е не дали ще се подпише TTIP – този договор ще се подпише – а кой ще го подпише от американска страна и какъв ще бъде той. Затова сега всички в Европа чакат резултатите след 9 ноември, а и не само в Европа, в Мексико (НАФТА), в Китай (ще има ли тарифни мита?), и къде ли още не.

[laplandetza]

Добро да е.

Да Чомски едни си ги говори, не ми е симпатичен, имам предположение с кои кръгове работи. Работата е там , други хора говорят подобно, мои колеги също.Свързани хора с Властта. Анализ на документите няма как да направим, трябва се ровим месеци, свързано е с предходни споразумения, право в ЕС и Канада, международно право, търговско и не. Обема е голям, материята широка. Това е и коза на атакуващите, наистина този документ е направен по правилата за прикриване на детайли и същност, все едно аз съм го правил.

[Б. Киров]

Преди 13 минути, laplandetza said:

Добро да е.

Да Чомски едни си ги говори, не ми е симпатичен, имам предположение с кои кръгове работи. Работата е там , други хора говорят подобно, мои колеги също.Свързани хора с Властта. Анализ на документите няма как да направим, трябва се ровим месеци, свързано е с предходни споразумения, право в ЕС и Канада, международно право, търговско и не. Обема е голям, материята широка. Това е и коза на атакуващите, наистина този документ е направен по правилата за прикриване на детайли и същност, все едно аз съм го правил.

Е, това е другия начин да се пише вместо с много ситни букви, които без силна лупа не се четат, да се пишат много големи текстове, които пак така трудно се четат и разбират. Изкуство.

Но ако има развито гражданско общество, интелектуален елит и свободни медии, винаги ще се намерят достатъчно компетентни анализатори, които могат да изтъкнат силните и слаби страни в подобно споразумение пред широката публика от различни гледни точки, да го направят предварително в дебат, за да я информират компетентно - липсват ли тези неща, отваря се поле за спекулации и манипулация.

Редактирано Ноември 1, 2016 от Б. Киров

[nik1]

On 10/31/2016 at 9:19, laplandetza said:

Но то позволява на всяка корпорация, която развива дейност там, независимо къде се намира нейното седалище, да съди правителства пред международен трибунал. То заплашва да направи на пух и прах закони, които ни защитават от експлоатация и поставя пречки пред прокарването на закони от парламентите от двете страни на Атлантика.

Ролята на арбитражните съдове е да решават точно определени казуси, а именно да защитават инвеститорите от дискриминация или казано по-друг начин от произвола на местните правителства и местните олигарси

 

On 10/31/2016 at 9:35, laplandetza said:

• държавата е нарушила задълженията си за недискриминационно третиране (чл. 3, ал. 156f от споразумението)
• или поради нарушение на гарантираната защита на инвестициите.

 

За всички други случаи въпросите се решават в местните съдилища.. Да се твърди че държавите не могат да съдят компаниите когато нарушават закондателството, е малко или много казано като за фенове на някой футболен отбор)

 

 

Преди 21 часа, КГ125 said:

Хммм, тези арбитражи със задължителна сила няма да доведат до нищо добро. Защото в РЕАЛНОСТТА те са и корумпирани, и странно формируеми и какви ли още не. 

Трябва да има резерви държавни за екзекватури, защото иначе Монсанто ще дойде да си иска правата върху китките на баба ви в двора ви! (sic!)

Сигурно защото съдебните системи в Източна и Южна Европа са независими и некорумпирани, магистратите и политиците не търгуват с влияние, не се слагат "чадъри" над политиците и мафията, а правосъдието се раздава за броени часове

http://www.jivotatdnes.bg/news/politika/sydebna-delba-moje-da-prodylji-s-godini

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2008/11/06/dela-za-imotni-izmami-se-vlachat-po-desetiletie.60364

ПС

В България вече действат правилата "те си признават, ама ние ги пускаме, защото няма данни за престъпление" (случая с Мишо Бирата, "призналият" за това, че нарушил закона и търгувал с влияние беше самият.. Премиер)

 

 

 

[vvarbanov]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Върбанов, лошите езици говорят, че именно инвеститорите корумпират държавните чиновници. Например. Построен е завод който замърсява околната среда и за пречиствателна станция трябват доста пари. Инвеститора вместо да строи такава както е по закон предпочита да плати на който трябва и да не строи нищо.

Добрите езици казват, че тия корпорации в собствените си държави не могат да правят така ами строят пречиствателни станции.

В страните от третия свят не само чуждите инвеститори но и местните не строят пречиствателни станции.Так что хорошие языки гаварят, инвеститорите не са виновни за корупцията.

Преди 2 часа, laplandetza said:

Според един от коментарите на разни специалисти, примерно при незаконна стачка едрият капитал може да съди държавата за пропуснати интереси и нанесени вреди.

Това е прастара "ловушка" която някои хора не знаят или са забыли.

В началото на миналия век младата съветска държава кани чужди инвеститори.Съгласява се с техните изисквания, но настоява да се прибави само една точка в договора.Фирмата да работи без да спира производството за по дълго от месец да кажем иначе губят капиталовлиженията си.Това се вижда разумно и справедливо на инвеститорите.Те самите нямат интерес от прекъсване на дейността си защото не печелят по това време като не работят.

Обаче след като направят заводи и почнат работа само след няколко месеца работниците излизат в стачка и от профсъюза(командван от КПСС) искат сто пъти по големи заплати да речем.Предприятието спира работа, капанът щраква  и инвеститорите губят всичко.

Инвеститорите са на ясно ,че правителствата плащат на корумпираните ръководства на профсъюзите да стоят мирни ,иначе те ги рекетират със стачки.Така шапката на профсъюза почва да работи за правителството.Даже и да възникне някъде стачка, от ръководството я предават, подавят и смачкват.Преди няколко години имаше тежки преговори, през декември нашите профсъюзи заплашиха със стачка и си получиха годишната субсидия от  18 милиона.Председателите и техните подгласници са милионери "защитаващи" интересите на работниците.

Инвеститорите са на ясно че могат да бъдат рекетирани от правителствата и искат гаранции.

Редактирано Ноември 1, 2016 от vvarbanov

[Б. Киров]

Преди 4 часа, laplandetza said:

Да Чомски едни си ги говори, не ми е симпатичен, имам предположение с кои кръгове работи.

Ето накратко тезата на Н.Чомски за споразумението TTIP, защо той е против него:

Чомски обаче силно преувеличава като казва, че 40-50 процента от хората в САЩ живеят под прага на бедността – всъщност те са 13.5 процента през 2015 по статистика, като за праг на бедността е приет 11 000 щ.д. годишно или около 900 долара месечно; като се има предвид, че тези хора не плащат данъци, получават връщане на федерална такса (6-7 процента) в края на годината от всички покупки и допълнително получават купони за храна, тази сума от 900 долара не е ниска.

In 2015, 13.5% (43.1 million) Americans lived in poverty. California has a poverty rate of 23.8%, the highest of any state in the country. Iowa has 12.8% of people living in poverty, this is the lowest poverty percentage in the United States.

https://en.wikipedia.org/wiki/Poverty_in_the_United_States

Освен това има и друго, от графиката долу е видно, че като процент това съотношение се запазва почти постоянен вече почти половин век, като е бил по-голям в периода 1960-75 г., след което е стабилизиран. Абсолютното увеличение в млн. хора идва от бързото нарастване на населението на САЩ, процентът е стабилен.

Патосът на Чомски е друг – той навсякъде се изявява като радетел на работническо самоуправление и преминаване на собствеността на предприятията в ръцете на работниците, ако четете статиите му икономически въпроси, ще видите, че точно за това призовава – нещо като работнически кооперативи със самоуправление и притежание на средствата за производство. В този смисъл Чомски е ултраляв до анархизъм. И тук при него веднага лъсва едно крещящо противоречие – защо тогава неолибералния модел, който защитава на практика споразумението TTIP, предложено от Демократическата партия, облагодетелстващо корпорациите, насочено точно срещу бедните, според Чомски, има най-силна електорална подкрепа точно в Калифорния, където са концентрирани най-много от хората, живеещи под линията на бедността – 24 процента, всеки четвърти?

При Чомски има още цял куп такива противоречия със собствената му анархистична идеология – например, едно от най-фрапиращите за мен е, че в разгара на банковата криза и печатането на пари от ФЕД, той изведнъж обяви в свое интервю, че гасенето на кризата с печатане на пари е най-добрия ход, така направи и по отношение на дълга на Гърция, където пишеше в защита на тезата, че гръцкия дълг трябва да бъде отписан. Иначе е много силен в доводите си срещу корпорациите и неолибералната пропаганда, но има явни несъответствия.

 

 

[laplandetza]

Какво сега , опряхме да разсъждаваме по Чомски. Загуба на време. Той не е истински ултраляв, но примерно аз мога да се поставя в това положение.Работата на този псевдодругар е като работата на лидерите на руската опозиция, дим и мъгла.И какво е да виждаш и <ултраляво>.

Самата идея за търговия, финанси и бизнес в един глобален свят, една мащабна глобализация , това е Утопия.Правейки световно смислено управление, съществуването на подобен тип примитивни взаимоотношения е недопустимо. 

[Б. Киров]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Какво сега , опряхме да разсъждаваме по Чомски. Загуба на време. Той не е истински ултраляв, но примерно аз мога да се поставя в това положение.Работата на този псевдодругар е като работата на лидерите на руската опозиция, дим и мъгла.И какво е да виждаш и <ултраляво>.

Самата идея за търговия, финанси и бизнес в един глобален свят, една мащабна глобализация , това е Утопия.Правейки световно смислено управление, съществуването на подобен тип примитивни взаимоотношения е недопустимо. 

Нямаше да пиша за Чомски, ако не бе го включил като аргумент срещу мащабната глобална търговия. Всъщност ултралявото винаги е ултрадясно, това е закон на кръга, но е за друга тема. Специално за Чомски не мисля, че писанията му са "дим и мъгла", той има голямо влияние сред интелектуалците на Запад и гласът му тежи. Ултралява е идеята му за преминаване на собствеността (фабрики и т.н.) в ръцете на работниците и преразпределянето на печалбите между тях, той защитава такава идея последователно, без да се декларира като марксист.

Иначе глобализацията си е факт и без тези споразумения, които само идват да я поставят в някакви рамки - тя е реалност, според мен, няма начин да бъде наречена "утопия", защото значението на Утопия е "никъде несъществуващо", а глобалната търговия и в този момент, докато си обменяме мнения, си върви с милиардни обороти.

[laplandetza]

Те, онези от обръчите зад Чомски за това и го ръчкат. Да дава , материализира интелектуален капан за наивници. 

Ляво, ултраляво е стар шлагер , не е алтернатива.

Глобализацияата не е факт, тя едва сега се заражда, в момента, за момента е Утопия. Търговията и оборотите, циркулация , де и матерелизация на финансовият <океан> са едно скромно начало, заедно с културнофизическия фйужън.

[laplandetza]

С роенето на такива <споразумения> и подобните прийоми, идва един сериозен проблем. С времето все повече вероятността за реалното изграждане и оцеляване на алтернативен световен модел, намаля и приближава нищожност.Това трябва да е стряскащо за доста от стратезите по върховете.Разиграването на единствен Вариант , с всичките му схеми за самосъхранение ще е пагубно, коства време, векове , както и глобален ресурс. Никой никога не бива да забравя , ние сме , ще бъдем деца на Риска, така е отредила природата, а тя дори няма и да усети ако дойде време да се разделим.

[Б. Киров]

Преди 35 минути, laplandetza said:

Те, онези от обръчите зад Чомски за това и го ръчкат. Да дава , материализира интелектуален капан за наивници. 

Ляво, ултраляво е стар шлагер , не е алтернатива.

Глобализацияата не е факт, тя едва сега се заражда, в момента, за момента е Утопия. Търговията и оборотите, циркулация , де и матерелизация на финансовият <океан> са едно скромно начало, заедно с културнофизическия фйужън.

За интелектуалният капан съм донякъде съгласен с теб, не съм сигурен дали някой го ръчка или си е на автоцензура, това няма значение. Моето мнение е, че "ляво" и "дясно" все още са актуални, поне докато имаме лява и дясна ръка - едната да взема, другата да дава.

С написаното във втория ти постинг се разминаваме, мисля че надценяваш волята и интелекта на човешкия индивид, защото има обективни дадености извън човешкото мислене и развитието на технологиите и в това е инерцията; да и това ще коства време, векове, глобален ресурс. И да, според мен, е единствен Вариант. Каква е твоята визия за друг?

Редактирано Ноември 1, 2016 от Б. Киров

[laplandetza]

Задача на властници по горните нива и на изпълнители като мен е по различни начини и способи да разбием нареченият от теб инстинкт за самосъхранение.

Съобразявайки световната икономика, материодинамиката към съхранение на вида, глобалното общество, това е един сладък начин за масово самоубийство в преносно значение , но и физическото унищожение не е напълно изключено, вероятност за реални масови катастрофи и милионни жертви , има, дори я включват във всички известни ми стратегически планове за близките столетия.