Изводи-хипотези от външнополитическия курс на САЩ

[sir]

On 11/15/2016 at 21:09, scarecrow said:

Може и да има, но чак министър на образованието? 

Все пак той е не просто лекар, а и както казах, човек 30 години на висша административна длъжност. И що да не е министър на образованието? Нужно ли е да е завършил политически науки или нещо такова и да се е занимавал с политика, за да е министър точно на образованието? Но както и да е, той сам отказа пост в кабинета, което рядко се случва при професионалните политици.

И да, разбира се, че убежденията са фактор при вземането на решения. Само че не съм чул някой негов пациент да е умрял, понеже Бог така повелявал. Сиреч, убежденията му очевидно не са му пречели.

[Skubi]

Всеки ахмак може да бъде министър, стига да има бумага за завършено средно школо....И матура не е задължително....Поне тук в маджарско.....

[kall]

Преди 11 часа, sir said:

Все пак той е не просто лекар, а и както казах, човек 30 години на висша административна длъжност. И що да не е министър на образованието? Нужно ли е да е завършил политически науки или нещо такова и да се е занимавал с политика, за да е министър точно на образованието? Но както и да е, той сам отказа пост в кабинета, което рядко се случва при професионалните политици.

И да, разбира се, че убежденията са фактор при вземането на решения. Само че не съм чул някой негов пациент да е умрял, понеже Бог така повелявал. Сиреч, убежденията му очевидно не са му пречели.

Но няма гаранция, че няма да направи някоя зверска глупост точно заради религиозните си виждания( сам признаваш, че те са фактор). И това, което казваш, пак не е гаранция за добри управленски качества. Хубаво е човек да се съмнява и да си спазва приказката за малкото прасенце и новия началник, особено ако началникът е младоземен креационист. И точно младоземен креационист за министър на образованието предполагам знаеш, че означава въвеждане на явна псевдонаука като официален предмет. Това е достатъчно притеснително, ако ти си ОК с това, то не знам какво да кажа...

[sir]

1 hour ago, kall said:

Но няма гаранция, че няма да направи някоя зверска глупост точно заради религиозните си виждания( сам признаваш, че те са фактор). И това, което казваш, пак не е гаранция за добри управленски качества. Хубаво е човек да се съмнява и да си спазва приказката за малкото прасенце и новия началник, особено ако началникът е младоземен креационист. И точно младоземен креационист за министър на образованието предполагам знаеш, че означава въвеждане на явна псевдонаука като официален предмет. Това е достатъчно притеснително, ако ти си ОК с това, то не знам какво да кажа...

Е то никога не е изключено човек да вземе някое олигофренско решение. Като например това възрастни мъже да могат да посещават съблекалните на малките момиченца, понеже въпросните мъже се чувствали жени. И в крайна сметка не знам кое е псевдонаука за тебе, но ако визираш религия и подобни предмети - те и сега са в програмата на много учебни заведения в САЩ. Като не ти харесва тази псевдонаука, отиваш някъде другаде и изучаваш истински науки като gender studies, queer studies и други подобни.

[kall]

Преди 1 час, sir said:

Е то никога не е изключено човек да вземе някое олигофренско решение. Като например това възрастни мъже да могат да посещават съблекалните на малките момиченца, понеже въпросните мъже се чувствали жени. И в крайна сметка не знам кое е псевдонаука за тебе, но ако визираш религия и подобни предмети - те и сега са в програмата на много учебни заведения в САЩ. Като не ти харесва тази псевдонаука, отиваш някъде другаде и изучаваш истински науки като gender studies, queer studies и други подобни.

"Олигофренските" решения, за които говориш, са резултат от психологически аномалии( травестизъм и подобни), така че примерът ти не е изобщо релевантен. Подобни хора са също толкова нетрезви в преценката си, колкото и религиозните фанатици. Понеже виждам, че се правиш на утрепана лисица- креационизмът е призната псевдонаука и няма място в образователната система. Точка по въпроса. Религиозното обучение също няма място там, но фактът, че го има, показва ясно нивото на американското училищно образование. Джендър "изследванията" са същата стока, но понеже висшето образование в САЩ се заплаща от студентите(дълбоко погрешна идея според мен)- има търсене, има и предлагане. При училищното обаче не е така, учащите нямат избор.  

[sir]

Въпросните решения, за които говоря, не са взети от хора с "психологически аномалии", а от овластени фигури от Демократическата партия. Така че не съм сигурен за какво точно говориш. 

А иначе училища, в които се изучава религия (в различни форми) има в една камара държави по света, включително доста европейски. Можеш да си ги прегледаш и сам - като почнеш от Щатите, минеш през Испания и приключиш примерно в Дания. Все си мисля, че тяхното училищно образование е по-добро от нашето, ама хора разни и виждания разни.

И последно, не съм чул някой някъде да е тръгнал да вкарва "креационизъм" като официална наука или като предмет в училищното образование, така че това са си някакви твои фантазии. Приключвам по темата. Успех в търсенето на ядрено убежище!

[Б. Киров]

Френският икономист Тома Пикети развива в книгата си „Капиталът през XXI век” следната обоснована с цифри и диаграми финансова картина на света във второто десетилетие на 21 век:

Размерът на националния капитал, пише той, е сбор от целия доход на всички лица в дадена държава, като този доход се формира от инвестиран капитал и доход от трудова дейност. Размерът на националният капитал се съизмерва в съотношението му с националния брутен продукт. В повечето развити страни националният капитал надхвърля националния брутен продукт 5-6 пъти. Ръстът на икономиката се изчислява от съотношението на броя на населението и прираст на продукцията на човек от населението. Страна в която имаме висок праг на спестявания в съчетание с по-слаб ръст на икономиката и това продължава дълги периоди от време, акумулира огромен капитал, което на свой ред се отразява върху социалната структура на обществото и разпределението на богатството в него. Даже и незначителен превес на доходността от натрупан капитал над ръста на икономиката в продължение на по-дълъг период води до значителен ръст на капитала и силно изразено социално неравенство, което дестабилизира обществото.

Данните на Пикети показват стабилен ръст на частния капитал до към 70-те години на 20 век. До началото на 70-те общия размер на частния капитал е превишавал размера на годишния национален доход около 2-3.5 пъти; но към 2010 това съотношение вече е 4-6 пъти. Тези цифри се обясняват не само с нисък икономически растеж и висок праг на спестявания, но и с приватизация на държавни активи. Екстремален пример на ръст на частния капитал е приватизацията в Русия, където огромни капитали на частни лица са акумулирани в резултат на преминаване на държавна собственост в частни ръце.

Историческите данни на Пикети показват, че в страни като Франция, Англия, Швеция висока концентрация на богатство се е съхранявала относително стабилно в периода XVIII и XIX век. Към 1910 на най-богатата 10 % част от населението в тези страни е принадлежало 80–90% от цялото национално богатство, а най-богатите 1% процент са притежавали 50–60% от богатството. По онова време придобит по наследство капитал обезпечавал охолен живот, недостъпен за онези, които заработвали с труд, за да живеят, независимо от тяхното образование и лични качества. Оставащите 90% практически са били лишени от собственост. Хипер-концентрацията на богатство в европейските страни в продължение на векове обяснява защо икономиката по онова време е растяла с много бавни темпове и нивото на доходи от акумулиран капитал винаги е надвишавало ръста на икономиката.

Едва през периода 1914-1950 двете световни войни, следвоенната разруха и въвеждането на прогресивно данъчно облагане, както и бързия ръст на икономическо развитие създават безпрецедентна в историята ситуация, когато ръстът на икономиката изпреварва доходността от капитала, който пада от обичайните за него 4-5 % до 1-1.5 %. В този период притежаваното национално богатство от най-богатите 10 % от населението пада от предишните 90 % до 50 %, а свръхбогатите 1% от населението имат вече не 50% от националното богатство, а 20 % от него – говорим за времето между 1950-1970. Такава динамика се наблюдава във всички европейски страни и в Северна Америка.

След ВСВ имущественото неравенство в Европа драматично намалява, което води като последствие образуване на стабилен и широк слой от средна класа. Почти половината от населението на Западна Европа и Северна Америка за пръв път в историята на човечеството успява да натрупа сериозно благосъстояние, което е значителна част от националния капитал. Това обяснява ентусиазма през следвоенните години: на всички им се струва, че капитализмът е надскочил собствените си недостатъци, имущественото неравенство и класовите различия вече са безвъзвратно минало.

Да, но не – твърди Пикети – имуществено разслояване започва да се наблюдава още през 1970-80 и този процес продължава с ускорение и днес. Онези около 30 години след края на ВСВ война се отдалечават като непостижим мираж, защото тогава е изглеждало, а е и било възможно, човек да се издигне сам от социалното дъно до върха на икономическата стълба само благодарение на личните си качества, способности и труд (меритокрация), а не благодарение на това, че се е родил със златна лъжица в устата (наследствено богатство).

През 80-те и 90-те години на 20 век започва да набира скорост нов икономически феномен – заплатите и бонусите на висшите мениджъри в корпорациите и банките достигат невероятни височини. Най-ярко тази тенденция се вижда в САЩ: статистиката отчита, че от началото на 80-те имущественото неравенство се засилва за сметка увеличаването на най-богатите 1% от населението, чиято част в националния доход нараства от 9% през 70-те до 20% през 2010. Същото се отнася и за 10% процента най-богати – нараства техния дял като тежест. Това показва, че ръстът на доходи на тези две социални групи превишава средния ръст на икономиката в САЩ. Докато за богатите той е 10% нарастване, за останалите 90% от населението той е 0.5% или 20 пъти по-малко!

В резултат покупателната способност на богатите расте с фантастично бързи темпове, докато покупателната способност на хората от средната класа и надолу стагнира. Естествено, облагодетелстваната социална група с по-висок доход получава и по-голямо политическо влияние, което тя в съответствие със своя групов интерес упражнява за по-ниски за нея данъци. Днес богатите 10% американци владеят 72% от цялото национално богатство, а най-бедните 50% се разпореждат само с 2% от това национално богатство.

Изследванията на Пикети показват, че единствено поколенията, родени между 1910-1970, най-богатите 1% от населението се е състоял от хора, чиито основен източник за богатство е бил тяхната работа, а не унаследено богатство – тогава за пръв път в историята на западното общество образованието и работата са позволявали да постигнеш висок стандарт на живота, по-висок от тези с онаследено богатство. Но динамиката днес се обръща и вече е с друг тренд – наследниците на тези хора, постигнали сами богатството си, вече по презумпция получават по-големи доходи от наследеното, доходи надвишаващи размера на тези, които натрупват сега с работа. Във Франция, например, най-ниското ниво на унаследено богатство е бил през 70-те (40% от общия размер на частен капитал), тенденцията от 80-те натам е да расте дялът на унаследено богатство, като към 2050 г. Той ще достигне 90 % за Франция, подобна е картината навсякъде в западните общества. Но точно такава е била картината и в началото на 20 век преди Първата световна война; следователно, ако светът, по-точно Запада, продължава да се развива в този тренд ситуацията в него ще е точно такава, каквато е била към 1914 година.

В същото време държавните дългове в развитие страни са около 90% от БВП – невиждан от 1945 г. ръст. Същевременно хората в Европа и Северна Америка са богати както никога. Само че, добавя Пикети, тъжната действителност е, че богатството е разпределено крайно неравномерно - едрият частен капитал процъфтява в задлъжнели държави. Така например, в Англия и Франция частният капитал е повече от 95% от националното богатство, но само процентите от лихви по държавните плащания на държавния дълг превишават инвестициите във висше образование. Какви са бъдещите перспективи пред този вид финансова глобализация? Изучаването на динамиката на движение на капитала, собственост на индивиди и различни фондове, води Пикети до извод, че при среден прираст на капитала от 4 % много крупните състояние растат със 7% годишно, докато малките капитали растат с 2% годишно, тоест, ножицата се разтваря. Ако нещата продължават така, без да се предприеме нищо, към средата на 21 век глобалният ръст на икономиката ще бъде средно 1.5%, нивото на спестявания средно 10%, а размерът на глобалния капитал ще превишава размера на глобалния доход 7 пъти.

Накратко – целият свят ще изглежда така, както е изглеждала Европа в навечерието на Първата световна война. Съгласно данните на Пикети, днес една хилядна част от земното население, около 5 млн. души притежават 20 процента от цялото богатство на планетата; ако продължи описаната по-горе тенденция, след 30 години тази хилядна част от населението ще контролира 60 % от глобалното богатство, като по-нататъшното обогатяване на тези хора ще става за сметка на средната класа. А това е взривоопасна ситуация, както показва историята на 20 век.

Данните цитирани от Пикети са оспорвани от някои икономисти, но такива са те в неговата книга, за да ги прецизира, той работи с повече от 30 помощници дълго време и ги е публикувал и на сайта си; не се наемам да ги потвърждавам или отричам, само ги цитирам.

На таблицата е показана кривата на богатството на най-богатите 0.1% домакинства в САЩ за периода 1912-2013

На тази таблица съответно се виждат две криви - плътната черна отразява движението на капитала на свръх-богатите 0.01% американски домакинства в сравнение с богатите 0.1% с пунктираната линя - графиката ясно показва тренд към по-голяма концентрация на богатство в по-тесен кръг от хора

Последната графика отразява спадането на спестяванията (натрупан капитал) в 90% американски домакинства, стоящи по-долу по-доходи от върховите 10% - тоест богатството на средната класа и тези под тях

Пиша всичко това за книгата на Пикети, защото има пряка връзка с новия курс на Републиканската партия в САЩ и нейната идеология за обръщането с лице към интересите на «работещите хора», "сините якички" и средната класа, които всъщност ги докараха и на власт. «Новите десни» или както те се наричат движение на «Чаената партия» се опитват да предложат нов курс – вътрешен и външен – за спиране на описания от Пикети начин на глобализация, изяждащ доходите на средната класа за сметка на съвсем тънък слой от свръх-богатите 0.01 процента на върха на икономическата хранителна верига.

Типичен изразител на тази нова идеология е Стивън Бенън, и макар естаблишмънта на Демократическата партия да го ненавижда и злепоставя по-всякакъв начин (на което той й отговаря със същото) като някакъв аутсайдер и чудак, в действителност Бенън е преуспяващ бизнесмен (неговата медия е третата по-големина консервативна медия в САЩ, работил е в Голдман Сакс, има магистратура по бизнес в Кембридж и е автор на няколко добре продавани книги и успешни филми. И нещо по-важно от всичко това, Бенън не е «бяла врана» в обкръжението на Тръмп или случайно попаднал там човек – той е тясно обвързан с елита на Републиканската партия, изразител е на техните идеи, но го прави по-екстремно и шумно от партийните номенклатури в нейния естаблишмънт. Когато се пише за евентуалният външен курс на това крило от "нови десни" в Републиканската партия, трябва да се разгледа внимателно тяхната идеология по отношение на данъците и средната класа, те ще следват тази идеология както във вътрешен, така и във външен план.

[nik1]

 

Ще си изкажа мнението и виждането, не задължавам никого да се съобрази с него

Нормалното състояние  е  богатите стават по-богати, бедните по-бедни..Марк е прав в това, и все повече макроикономисти го разбират и разказват.
Причина и следствие..В икономическата наука да се открият причините и следствията коректно е като откриването на Светия грал .

Икономиката се през 20 век расте с тези темпове заради технологичната, научна и техническа революция - заради петрола, ограничната химия, машиностроенето, енергетиката, фармацията, електротехниката и електротехниката, комуникациите, компютрите, интернета, всичко качествено ново което се създаде и откри в 20 век..

В друга тема бяха написал че за се върне този растеж трябва да се извършат нови такива "революции". Илюстративно казано ако утре съдадем квантови компютри или нянакво друго глобално чудо което да е полезно за всики, или намерим други евтини източници на енергия - то отново ще имаме икономическия растеж на 20 век..

(В древността горивото за икономиката са  били робите ...Рим запада икономически след като завлядява целия познат цивилизован свят и прави от завладените римски граждани, няма войни няма роби, няма и икономически растеж)

Защо не може да стане по друг начин? Заради действието на Законите за намаляващата пределна полезност и Закона за намаляващата възвращаемост

В университета законът ни го обясняваха така (по маркетинг): Първия примитивен трактор постига производителност в десетки пъти по-голяма от тази на конете и хората, С течение на времето тракторите стават все по-усъвършествани и по-скъпи за произвоство, но всъщност тяхата производителност не расте така както себестойността им, Идва един момент, в който колккото и да усъвършенстваме трактора и да го оскъпяване като себстойност, неговата производителност (лолезност) не нараства. (За да се получи нов качествен скок както с първият трактор то трява да се създаде качествено нова машина, самолето-трактор да го наречем условно)

----

Преразпределението чрез държавата? Мисля че му се придава по-голямо значение, отколкото има,

Чрез него:

-Не може да се създаде средна класа (по-скоро е склонен да я подтисне чрез данъци и тежести,и демотивиране на хората от средната класа да работят повече)

-Спорно е дали чрез него може да се създаде реален растеж, в реални стойности  (През индустриалният 19 век в Англия или САЩ няма предразпределение. За 20 век има други причини за растежа, и поради това не може да се направи еднозначна оценка)

Виждането че без държавно финансирано образование например не може да има растеж е обществена нагласа очакване а не икономически "закон",правило: САЩ имат лошо обществено средно образование  сравнено с висшето си частно и дарителско образование; Държавните пенсионни системи са  неособено стабилни,затова се ползват и втори и трети частни стълбове.. Страните с най-добро здравеопазване (Сингапур е една от тях) имат ниски относителни разходи в тази сфера..

 

 

 

[nik1]

ПС

Тома Пикети предлага да се облага с данък капитала за се избегне "спиралата на неравенството",  и по същество това е преразпределение, 
Републиканците отхвърлят неговото решение, например отпадането на данъка наследство е в противоречие на виждането на Пикети, намаляване на данъка върху най-високите доходи е също с в противоречие на виждаанията на Пикети; От друга страна, тези мерки съчетани с въвеждането на нулева ставка върху най-ниските доходи (хората с ниски доходи са мнозинство!) , ще увеличат тежестта върху изтъняващата средната класа..

http://bg.mondediplo.com/article1271.html

Редактирано Ноември 18, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

 

Ще си изкажа мнението и виждането, не задължавам никого да се съобрази с него

Нормалното състояние  е  богатите стават по-богати, бедните по-бедни..Марк е прав в това, и все повече макроикономисти го разбират и разказват.
Причина и следствие..В икономическата наука да се открият причините и следствията коректно е като откриването на Светия грал .

Икономиката се през 20 век расте с тези темпове заради технологичната, научна и техническа революция - заради петрола, ограничната химия, машиностроенето, енергетиката, фармацията, електротехниката и електротехниката, комуникациите, компютрите, интернета, всичко качествено ново което се създаде и откри в 20 век..

В друга тема бяха написал че за се върне този растеж трябва да се извършат нови такива "революции". Илюстративно казано ако утре съдадем квантови компютри или нянакво друго глобално чудо което да е полезно за всики, или намерим други евтини източници на енергия - то отново ще имаме икономическия растеж на 20 век..

(В древността горивото за икономиката са  били робите ...Рим запада икономически след като завлядява целия познат цивилизован свят и прави от завладените римски граждани, няма войни няма роби, няма и икономически растеж)

Защо не може да стане по друг начин? Заради действието на Законите за намаляващата пределна полезност и Закона за намаляващата възвращаемост

В университета законът ни го обясняваха така (по маркетинг): Първия примитивен трактор постига производителност в десетки пъти по-голяма от тази на конете и хората, С течение на времето тракторите стават все по-усъвършествани и по-скъпи за произвоство, но всъщност тяхата производителност не расте така както себестойността им, Идва един момент, в който колккото и да усъвършенстваме трактора и да го оскъпяване като себстойност, неговата производителност (лолезност) не нараства. (За да се получи нов качествен скок както с първият трактор то трява да се създаде качествено нова машина, самолето-трактор да го наречем условно)

----

Преразпределението чрез държавата? Мисля че му се придава по-голямо значение, отколкото има,

Чрез него:

-Не може да се създаде средна класа (по-скоро е склонен да я подтисне чрез данъци и тежести,и демотивиране на хората от средната класа да работят повече)

-Спорно е дали чрез него може да се създаде реален растеж, в реални стойности  (През индустриалният 19 век в Англия или САЩ няма предразпределение. За 20 век има други причини за растежа, и поради това не може да се направи еднозначна оценка)

Виждането че без държавно финансирано образование например не може да има растеж е обществена нагласа очакване а не икономически "закон",правило: САЩ имат лошо обществено средно образование  сравнено с висшето си частно и дарителско образование; Държавните пенсионни системи са  неособено стабилни,затова се ползват и втори и трети частни стълбове.. Страните с най-добро здравеопазване (Сингапур е една от тях) имат ниски относителни разходи в тази сфера..

 

 

 

Всичко, което пишеш е така и потвърждение е „рецептата” на самия Пикети за „решаване” на проблема с пролетаризирането на т.н. средна класа (която също е продукт на научно-техническия прогрес): той препоръчва... ДАНЪЦИ. За доходите над 200 000 годишно Пикети предлага данъци над 50-60%, а за тези над 1 млн. – до 80%. Освен това, въвеждане на глобален данък от 2% върху богатствата. Тоест за лечението на „болестта” с бързото имуществено разслояване, Пикети препоръчва повече държава, но сам стига до заключението, че на този етап това е утопия. Френска икономическа школа, французите винаги са били леви, но в случая с Пикети неговото „ляво” далече не е радикално, нито оригинално – препоръчаното средство може, според мен, да се квалифицира като социалдемокрация и в някои държави, скандинавските например, то се практикува; в конкретната тема за американската външна политика, подобно решение се предвиждаше в икономическата програма на Хилари Клинтън, пълно увеличаване на данъците по цялата имуществена скала и връщане на част от така иззетите пари от богатите към по-бедните чрез държавни социални програми.

Цитирах тук изследването на Пикети, много популярно и в САЩ, само заради неговата прецизна работа с цифрите, които точно фиксират следствието – обедняване на средната класа има, то е прогресивно и трайно като тенденция. За връзка с Маркс не би могло и да се говори, самият Пикети отрича категорично такава и на въпроса дали познава и се позовава на трудовете на Маркс е отговорил приблизително така: „Маркс ли? А вие опитвали ли сте да изчетете тези огромни негови томове, аз го направих, но не успях да стигна до край...”

Доколко и как „новите десни” в Републиканската партия обаче се съобразяват с очевидните факти за „потъването” на средната класа в имуществено отношение и за кризата в глобализацията в досегашния й вид, очертани обективно според мен от Пикети, можем да съдим по едно изказване на Стивън Бенън във Ватикана през 2014, още преди да се изявява като шеф на кампанията на Тръмп:

„Има някаква ирония – казва той, - че сме се събрали точно днес, 100 години след покушението срещу Франц Фердинанд в Сараево, което сложи край на Викторианската ера и начало на най-кървавия в човешката история век. Само си спомнете какъв беше светът преди това покушение: имаше търговия, имаше глобализация, имаше обмен на нови технологии, християнството доминираше над Европа; само 7 седмици след атентата 5 милиона мъже облякоха униформите, а след още 30 дни 1 милион от тях лежаха мъртви. Това столетие беше век на варварството – безпрецедентно в човешката история – над 200 милиона хора бяха избити през 20-ти век, и трябва да си го признаем днес – ние сме рожба на времето си, деца на варварството. Но причината да съм тук е да ви напомня, че имаше и героизъм тогава: имаше бойци на френската Съпротива, имаше полски патриоти, имаше млади мъже от Канзас, които самоотвержено щурмуваха бреговете на Нормандия и командоси от Кралските Въздушни сили, жертващи живота си по време на тази велика война; всички те реално воюваха на страната на юдео-християнския Запад срещу Варварството, защитаваха принципите на истинският капитализъм. Този капитализъм реално генерира огромно богатство. И това богатство беше реално разпределяно сред средната класа, издигащата се средна класа, онези хора, произлизащи от реалната работеща класа, творящи онова, което днес ние наричаме Pax Americana. Последваха десетилетия на мир, но сега, след рухването на Съветския съюз в края на миналия век, в първите десетилетия на 21-ви век, аз виждам една обща криза на Запада, криза на капитализма. Ще ви кажа какво точно имам предвид, съществуват три тенденции на управление: едната е капитализъм, която се отдалечи от моралните основи на юдео-християнстното. Аз я наблюдавам всеки ден, а повярвайте ми, аз съм един твърде практичен и прагматичен капиталист, завърших бизнес в Кембридж, работих в Голдман Сакс, притежавам третата по големина консервативна медия в САЩ, имам нюх за тези неща, така че не ви говоря тук врели-некипели.

От една страна имаме държавно спонсориран капитализъм, такъв виждаме в Китай и Русия; в този капитализъм имаме шепа хора, обвързани със силовите структури в държавата, която изцяло създава богатство само за тях, за тази много малка групичка от хора. И тук нямаме онова широко споделяне на богатство, което имахме след войната през 20-ти век.

Втората форма на капитализъм е не по-малко смущаваща, това аз наричам „капитализъм на Обективистичната школа на Айн Ранд” или либертариански капитализъм. И вижте, аз самият съм голям почитател на либертарианството. Имам мнозина такива приятели, които са съществена част от консервативното движение, както в САЩ, така и в Обединеното Кралство. Но въпреки това, тази форма на капитализъм е твърде различна от „просветления капитализъм” на юдео-християнския Запад. Това е капитализъм, който превръща хората в машини за правене на пари, и ги употребява – като мнозина от последователите на Маркс – и те не виждат друга алтернатива, освен тази, която повтарят като папагали под рубриката „персонална свобода”.

Тук мисля, че главното в дискусията какъв вид капитализъм искаме е да поставим въпроса за създаването на богатство и неговото разпределение. Това е нещо, което би трябвало да е в сърцето на всеки християнин, който е капиталист: „Каква е целта на това богатство (което правя), за какво трябва да правя с това богатство – нашето предопределение е като създаваме богатство, да откриваме с него нови работни места.” Твърдо вярвам, че спечеленото от нас трябва да се реинвестира в позитивни неща. Убеден съм, че бащите на нацията ни са гледали на капитализма по същия начин. Вижте, аз съм силен почитател на идеята, че днес има глобално движение на „чаената партия”. Виждаме го навсякъде днес, но ние сме първопреходците на това движение. Това е център-дясно популистко двежение, поход на средната класа на работещите мъже и жени в целия свят, на които вече им е омръзнало да се подчиняват на диктата на онази партия от Давос.

Аз видях това, докато работех в Голдман Сакс, има хора в Ню Йорк, на Уолстрийт, които са по-близки с други като тях в Лондон и Берлин, отколкото със сънародниците си от Канзас и Колорадо, те се изживяват като някакъв елит, имат манталитет на властелини на света. Ще ви кажа обаче, че работещите хора в Европа, Азия, Съединените щати и Латинска Америка не вярват в това. Те имат ясна представа какво е добро за тях. Те знаят как да се грижат за семействата си и как да образоват децата си. Така че вие сте свидетели на една глобална реакция срещу централизираните правителства, независимо дали това е правителство в Пекин или правителство във Вашингтон или правителство в Брюксел. Ние сме много силно изразени капиталисти, аз съм убеден в ползите от капитализма, но виждам, че се прилагат два различни стандарта към капитализма.

Единият стандарт е на „връзкарски капитализъм” (crony capitalism), и това е най-големия проблем, срещу който се бори Чаената партия (tea party) в Съединените щати, и реалната война на движението „чаена партия” не е срещу левите (ще стигнем и до тях), а срещу собствения ни естаблишмънт в Републиканската партия, който в голямата си част се е превърнал в корумпирана банда представители на „връзкарския капитализъм” (crony capitalism). Тези хора действат като някакви заговорници, те са си изработили мрежа от правила как да си взаимодействат и да си помагат, за да постигат целите си. И на практика това е причината финансовата ситуация в САЩ да е толкова отчайваща, специално нашия отрицателен баланс. Изтичат стотици милиарди долари в разни далавери, и всичко е заради онзи „връзкарски капитализъм” във Вашингтон. Ние в Breitbart (медията на Бенън) сме гласът на център-дясната опозиция срещу този вид капитализъм. И вече имаме много победи, нещата се обръщат, хората имат свой глас и платформа, която изразява техните мисли. Хората от средната класа са работещите хора и са уморени до смърт от консерватори-мошеници като Eric Cantor, които ежедневно продават интересите им на капиталисти-връзкари. И в Европа е същото. И темата е една и съща навсякъде – средната класа от работещи хора – те казват: „Хей, аз работя здраво, работя повече отколкото когато и да е било през живота ми, а получавам все по-малко отплата за труда си, виждам че ставам все по-беден, а виждам и един заговор на дебели котараци, които ми казват, че са консерватори и защитават принципите на капитализма, но са се сдружили с големите момчета от корпорациите и заедно ми измъкват парите от джоба.” Така че, аз мисля, този център-десен бунт е глобално движение – ще го видите в Латинска Америка, в Азия, ще го видите даже в Индия; и този бунт до голяма степен е базиран върху принципите на рейганизма, а аз съм горд, че точно моят сайт го оповестява на целия свят.

Ако трябва накратко да обясня какво се случва сега със средната класа в Съединените щати ще ви го илюстрирам така: корпорации като General Electric и Boeing се финансират евтино от държавата, получават финансиране на цена, която те сами си пожелаят, а накрая слагат цялата тази тежест по изплащането върху гърба на средната класа. И това се посочва от Чаената партия като пример за „връзкарски капитализъм”; тези големи корпорации които си лягат да спят в едно легло с федералното правителство не са свободно-пазарни капиталисти. Ние сме защитници на капитализъм на свободните предприемачи. Те не са. Те са това, което ние наричаме „корпоратисти”. Те искат да имат още и още монополна власт и те осъществяват един вид конвергенция с голямото правителство.

И битката тук е между капитализма на предприемачите и между „корпоратистите”, които са се сдушили с големите момчета в политиката, и същото е и в Москва, и в Пекин. Голямата криза от 2008 беше предизвикана от алчността на инвестиционните банки. Моята стара фирма, Голдман Сакс, традиционно считана за една от най-добрите банки, имаше покритие (налични активи към раздадени активи) 1:8; когато гръмна кризата през 2008, инвестиционните банки имаха покритие 1:35. Това правило ексклузивно бе въведено от един тип на име Hank Paulson, той беше Секретар на държавното съкровище. В качеството си на председател на Голдман Сакс, той беше отишъл години преди това във Вашингтон да лобира за тези промени. Това направи банките не реално инвестиционни банки, а ги направи големи хедж-фондове – твърде подозрителни от гледна точка на ликвидност.

Така че, ако съм честен, кризата от 2008 въобще не е отшумяла в САЩ, а икономиката ни е в много лоша форма. И помислете, на практика нито едно криминално обвинение не беше повдигнато срещу банков мениджър във връзка с тази криза; и на практика нещата са още по-зле, нито един техен бонус (на банковите мениджъри) не беше намален. Ние се нуждаем от банки, които са банки – търговските банки отпускат в заем пари, а инвестиционните банки инвестират в предприемачи; трябва ясно да се разграничим от това хитро средство за измама, каквито станаха хедж-фондовете; и си мисля, че хората, които пуснаха в ход тази измама с декапитализираните банки и кухите хедж-фондове през 2008, което в крайна сметка спука балона през 2008, никога не понесоха никаква реална отговорност за действията си, и оттам се надигна онзи гняв, който породи движението на Чаената партия в Съединените щати.”

http://www.breitbart.com/big-journalism/2016/11/15/buzzfeed-steve-bannon-sees-entire-world/

Така обяснява Бенън базата за движението на т.н. tea party movement в САЩ, което, както споменах е имало над 40 представители сред конгресмените на Републиканската партия в предишния Конгрес и от което част са Майк Пенс (вицепрезидент) и Рейнс Прийбъс (секретар на кабинета);  в крайна сметка върху тази популистка вълна от недоволство на средната класа се яхна и ДоналдТръмп.

Друг е въпросът за реалната платформа от икономически мерки, които "новите десни" ще предприемат, за да оправдаят очакванията на своите избиратели от средната класа (тихите американци); ако го направят последователно така, както беше декларирано в предизборните програми на Тръмп, това ще означава и много сериозен завой във външната политика, защото, перифразирам Клаузевиц, политиката е концентриран израз на икономиката, а войната е концентриран израз на политиката. Те трябва да докажат на американците и на останалия свят, че предприемачеството в свободния пазар и капитализма са по-добрата и по-жизнена икономическа система от държавния капитализъм на Китай, както и от досега демонстрирания от либертарианците "crony capitalism", лобистки глобализъм, при който се срастват в корупционна връзка висши етажи на властта с големи корпорации.

 

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 32 минути, Б. Киров said:

Всичко, което пишеш е така и потвърждение е „рецептата” на самия Пикети за „решаване” на проблема с пролетаризирането на т.н. средна класа (която също е продукт на научно-техническия прогрес): той препоръчва... ДАНЪЦИ. За доходите над 200 000 годишно Пикети предлага данъци над 50-60%, а за тези над 1 млн. – до 80%. Освен това, въвеждане на глобален данък от 2% върху богатствата. Тоест за лечението на „болестта” с бързото имуществено разслояване, Пикети препоръчва повече държава, но сам стига до заключението, че на този етап това е утопия. Френска икономическа школа, французите винаги са били леви, но в случая с Пикети неговото „ляво” далече не е радикално, нито оригинално – препоръчаното средство може, според мен, да се квалифицира като социалдемокрация и в някои държави, скандинавските например, то се практикува; в конкретната тема за американската външна политика, подобно решение се предвиждаше в икономическата програма на Хилари Клинтън, пълно увеличаване на данъците по цялата имуществена скала и връщане на част от така иззетите пари от богатите към по-бедните чрез държавни социални програми.

Съгласен съм напълно с това виждане.

--

Изказването на Стивън Бенън ми импонира напълно ( аз не съм фрийки либертарианец),  но нямам време да го коментирам сега

ПС

Стилът му  ми напомня малко или повече народняшко-популистичния стил на нашите десно-центристи; Казват се много правилни неща, но решенията които се предлагат, макар и икономически правилни, не могат да проработят, поради това че политико-икономическата система и отхвърля: крони-републиканците са част от система, аналогична на нашата  соц- и дпс- олигархична (и за не излезне че демагогствам- ще спомена очевидните и логически неща , системата се градеше и затвърждаваше цели двадесет години след 1989 година от партиите които бяха на власт, (тези двете са почти винаги били във властта); управляващите ни днес десноцентристи  са съвсем нова партия, и са на власт от 2009 година, те нямат отношение към съдаването на олигархичната система у нас (друг е въпросът дали и доколко са се опитали да я разградят)

 

С едно нещо от написаното от теб съм несъгласен:

Цитирай

както и от досега демонстрирания от либертарианците "crony capitalism", лобистки глобализъм, при който се срастват в корупционна връзка висши етажи на властта с големи корпорации.

Крони капитализмът не е либертариански , защото използва политическите лостове и инструменти на държавата и властта!

(държавните поръчки са антилибертарианска мярка, те изкривяват икономическия живот) 

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 4 минути, nik1 said:

Съгласен съм напълно с това виждане.

--

Изказването на Стивън Бенън ми импонира напълно ( аз не съм фрийки либертарианец),  но нямам време да го коментирам сега

ПС

Стилът му  ми напомня малко или повече народняшко-популистичния стил на нашите десно-центристи; Казват се много правилни неща, но решенията които се предлагат, макар и икономически правилни, не могат да проработят, поради това че политико-икономическата система и отхвърля: крони-републиканците са част от система, аналогична на нашата  соц- и дпс- олигархична (и за не излезне че демагогствам- ще спомена очевидните и логически неща , системата се градеше и затвърждаваше цели двадесет години след 1989 година от партиите които бяха на власт, (тези двете са почти винаги били във властта); управляващите ни днес десноцентристи  са съвсем нова партия, и са на власт от 2009 година, те нямат отношение към съдаването на олигархичната система у нас (друг е въпросът дали и доколко са се опитали да я разградят)

 

 

 

Там, в осъществяването на практика на тези декларирани в предизборната програма Тръмп, икономически мерки е ключът към отговора на въпроса накъде ще поеме външната политика на САЩ; защото външната политика на всяка страна, според мен, е производна от нейната вътрешна икономическа политика. Затова мисля е твърде рано да се правят каквито и да е прогнози, преди да се видят първите реални действия на новото правителство във Вашингтон. Биха могли да се правят само спекулативни анализи на базата на предположения, нещо твърде рисковано, но все пак, биха могли да се правят такива спекулации, които с времето да се коригират в зависимост от реално случващи се неща.

[Atom]

Ник е прав. Да се върне растежа е е необходима някаква научна, технологична или някаква друга революция. Проблемът е, че при всяка такава революция се създава "излишно население". Капитализмът се заражда благодарение на съчетанието на няколко фактора - развитието на науката, корпорацията и въвеждането на робството или почти робството по периферията на запада. Тези фактори позволяват натрупването на капитали и концентрацията им и създават предпоставки за индустриалната революция. Успоредно с това създават "излишно население" в Западна Европа. Една част от хората се поемат от новите индустриални предприятия, но една значителна част са принудени да емигрират в новия свят. През 20-ти век революциите в химията, електрониката и т.н също създават излишно население. Този път излишните хора са поети от сферата на услугите и пак емиграцията. Това обаче не е достатъчно и като резултат имаме двете световни войни.

Днес сме пред прага на нова технологична революция, която този път ще автоматизира 50% от услугите и почти напълно индустрията. Какъвто и нов сектор да се появи, той няма да може да поеме излишното население, емиграция вече няма накъде, а за войни въобще не ми се мисли. 

Едно от решенията за развития свят би било отказ от глобализацията, капсулиране и връщане на това което може да се върне като индустрия и услуги. Това обаче няма да е достатъчно и рано или късно ще се въведе нещо като безусловен базов доход. Средната класа, така както я разбираме ще изчезне. В световен мащаб обаче въобще не ми се мисли какви могат да бъдат последствията от подобно решение.

Редактирано Ноември 18, 2016 от Atom

[Б. Киров]

Преди 21 минути, nik1 said:

Крони капитализмът не е либертариански , защото използва политическите лостове и инструменти на държавата и властта!

(държавните поръчки са антилибертарианска мярка, те изкривяват икономическия живот) 

Коригирам се: махам от изречението си "либертариански" и остава това: "както и от досега демонстрирания от "crony capitalism", лобистки глобализъм, при който се срастват в корупционна връзка висши етажи на властта с големи корпорации."

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Atom said:

Ник е прав. Да се върне растежа е е необходима някаква научна, технологична или някаква друга революция. Проблемът е, че при всяка такава революция се създава "излишно население". Капитализмът се заражда благодарение на съчетанието на няколко фактора - развитието на науката, корпорацията и робството или почти робството по периферията на запада. Тези фактори позволяват натрупването на капитали и концентрацията им и създават предпоставки за индустриалната революция. Успоредно с това създават "излишно население" в Западна Европа. Една част от хората се поемат от новите индустриални предприятия, но една значителна част са принудени да емигрират в новия свят. През 20-ти век революциите в химията, електрониката и т.н също създават излишно население. Този път излишните хора са поети от сферата на услугите и пак емиграцията. Това обаче не е достатъчно и като резултат имаме двете световни войни.

Днес сме пред прага на нова технологична революция, която този път ще автоматизира 50% от услугите и почти напълно индустрията. Какъвто и нов сектор да се появи, той няма да може да поеме излишното население, емиграция вече няма накъде, а за войни въобще не ми се мисли. 

Едно от решенията за развития свят би било отказ от глобализацията, капсулиране и връщане на това което може да се върне като индустрия и услуги. Това обаче няма да е достатъчно и рано или късно ще се въведе нещо като безусловен базов доход. Средната класа, така както я разбираме ще изчезне. В световен мащаб обаче въобще не ми се мисли какви могат да бъдат последствията от подобно решение.

Някаква идея за алтернатива?

[Frujin Assen]

Цитирай

 

Въпреки гордия девиз ‘designed in California’ на повечето продукти на Apple, те по принцип се произвеждат в Китай. Нова информация от Nikkei Asian Review обаче твърди, че американският гигант иска да прехвърли производството на iPhone в САЩ.

Според източници на медията, Apple вече е поискала от своя основен доставчик Foxconn да оцени доколко е възможно да се случи подобна промяна. Засега китайците са малко скептични, тъй като според тях прехвърлянето на дейността им в Америка ще удвои цената. Другият важен доставчик Pegatron вече е получил такова запитване, но е отхвърлил категорично възможността заради подобни опасения.

Причината е не само разликата в заплащането в двете страни, но и фактът, че масовото производство е просто по-добре развито в Китай.

Интересно е, че по време на кампанията си Доналд Тръмп нееднократно обяви, че ще натисне Apple да върне производството си на родна почва. С избирането му за президент, той вече има повече власт да го направи.

 

 

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако трябва накратко да обясня какво се случва сега със средната класа в Съединените щати ще ви го илюстрирам така: корпорации като General Electric и Boeing се финансират евтино от държавата, получават финансиране на цена, която те сами си пожелаят, а накрая слагат цялата тази тежест по изплащането върху гърба на средната класа. И това се посочва от Чаената партия като пример за „връзкарски капитализъм”; тези големи корпорации които си лягат да спят в едно легло с федералното правителство не са свободно-пазарни капиталисти. Ние сме защитници на капитализъм на свободните предприемачи. Те не са. Те са това, което ние наричаме „корпоратисти”. Те искат да имат още и още монополна власт и те осъществяват един вид конвергенция с голямото правителство.

И в Европа е същото. И темата е една и съща навсякъде – средната класа от работещи хора – те казват: „Хей, аз работя здраво, работя повече отколкото когато и да е било през живота ми, а получавам все по-малко отплата за труда си, виждам че ставам все по-беден, а виждам и един заговор на дебели котараци, които ми казват, че са консерватори и защитават принципите на капитализма, но са се сдружили с големите момчета от корпорациите и заедно ми измъкват парите от джоба.” 

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от nik1

[nik1]

Корпорациите си гледат интереса, те не са "монашески ордени" (както написа Киров), тук е ролята на държавата (държавите) да им налагат правила, каквито има за останалите играчи, не да ги преферират..

Foxconn оперира в страни, в които много от правилата не важат или не спазват поради слаби или незаинтересувани институции, или просто се нарушават със знанието на властите (както е в Китай). Работниците на Фокскон не само в Китай (официалното работно време в Китай е 8 часа), но и тези в Чехия (Фокскон има завод в Пардубице) работят средно по 12 часа на ден, В завода на Фокскон в Чехия работниците са основно емигранти..В Китай в заводите на Фокскон работят и деца..

----

И ако трябва да бъдем честни, ние западняците като хора също сме в играта, заради гладът ни за джаджи..Всеки който купува джаджа на Епъл , е причината да има робчета като тези (деца под 16 години):

https://www.google.bg/search?q=&tbm=isch&tbs=rimg:CZZBjsU75hHBIji19GeIauP3sb-FSNPcH6saYrHpIP-WznjRCtNCB0zKClEidXybMQReYu6zVNUViQHyyKZ1JgFQ0yoSCbX0Z4hq4_1exEUyBqdNMOsPjKhIJv4VI09wfqxoRX2WSlo9JHwUqEglisekg_15bOeBEkq8P09gTY_1SoSCdEK00IHTMoKEbOJ7GbrahZpKhIJUSJ1fJsxBF4R107fUjH8Z8QqEgli7rNU1RWJARHfjH3xKvcuPioSCfLIpnUmAVDTEfl7PprDq3Ma&tbo=u#tbm=isch&q=foxconn+child+slavery

 

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от nik1

[Atom]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Някаква идея за алтернатива?

Другото което се предлага е изкуствено стопиране на технологиите и развитието и стремеж към т.н.  "устойчива икономика". Т.е. икономика с нисък ръст. Как става номера? - с ограничения и регулации. Навремето през средновековието това е ставало от разните гилдии и цехове, които казват какво как да става и следят да се "спазват стандартите", т.е. да няма иновации. Днес номера става със загриженост за безопасността на продуктите, за сигурността, за околната среда, по морални съображения  и т.н.  Това се наблюдава и в момента. От една страна имаме бурно развитие на генни технологии, ускорено разработване на изкуствен интелект и т.н., а от друга съпротива и опити за ограничаване на приложението им. Високите корпоративни данъци също влизат в този микс от мерки.  

Т.е. вариантите които се обсъждат са два:

- бавна и "устойчива" глобална икономика и ограничение върху технологиите. Целта е населението на запада да обеднява бавно, а това в останалия свят да забогатява, но също бавно. 

- отказ от глобализма, капсулиране на запада, връщане на това което може да се върне като услуги и производство, развитието на технологиите продължава, но в средносрочен аспект се мисли за осигуряването на нещо като базов безусловен доход

 

[nik1]

Това българче (с френско гражданство) e работило с Томас Пикети

http://scholar.harvard.edu/files/stantcheva/files/cv_sstantcheva_oct2016.pdf

https://www.24chasa.bg/Article/2085878

За данъците и растежа

- Прочетох за едно ваше съвместно изследване, според което високото прогресивно облагане не пречи на икономическия растеж, тъкмо обратното. Бихте ли разказали по-подробно?

- В нашето изследване с Томас Пикети и Имануел Саец се фокусираме върху облагането на най-високите доходи (по-точно на горния 1 процент). Ние твърдим, че тъй като една част от най-високите доходи са резултат от договаряния и спекулативни сделки, а не от продуктивни усилия, следователно по-високите горни данъчни ставки не са толкова вредни за растежа, колкото е прието да се смята.   Трябва да се отбележи, че става дума само за данъците върху най-високите доходи, а не за средното ниво на данъчното облагане в икономиката като цяло. 

- Но аз съм чел изследвания на десни икономисти, които твърдят, че високите данъци за богатите и прогресивното облагане забавят икономическия растеж. 
- Това е доста сложен въпрос и не може да се отговори, ако първо не видим за какво по-точно се използват данъците. От една страна, няма съмнение, че по-високите ставки намаляват икономическата активност и не поощряват усилията. Те потискат стремежа към иновациите, който е ключът към растежа.
От друга страна, по-високите данъчни ставки дават възможност на правителството да увеличи приходите, които може да се инвестират в публични блага, като например инфраструктура, образование, здравеопазване. Ако правителството е ефикасно, то приходите от данъци се използват, за да засилят икономическия капацитет на страната, за да насърчат растежа и индивидуалната активност. Но ако управлението е разточително, тогава приходите попадат в ръцете на лобистки групи или отиват за поддържането на една тежкоподвижна и склерозирала администрация. Това е най-губещата ситуация.


© www.24chasa.bg

Това e един теоретичен поглед  
В действителност богатите могат да избягват високите данъци и ги избягват, легално, по два начина:
- учредяване на фирма (например консултантска), чрез която техните доходи се трансформират в активи и постъпления за компанията, а данъците се намаляват до размера на корпоративния данък (Забележка: за системите с пропорционално облагане,  корпоратияния данък по правило е по-нисък от подоходния данък върху най-високите доходи)
-смяна на гражданството или на мястото на резидиране, в страна с ниски нива на данъчното облагане.

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 4 часа, nik1 said:

Корпорациите си гледат интереса, те не са "монашески ордени" (както написа Киров), тук е ролята на държавата (държавите) да им налагат правила, каквито има за останалите играчи, не да ги преферират..

Foxconn оперира в страни, в които много от правилата не важат или не спазват поради слаби или незаинтересувани институции, или просто се нарушават със знанието на властите (както е в Китай). Работниците на Фокскон не само в Китай (официалното работно време в Китай е 8 часа), но и тези в Чехия (Фокскон има завод в Пардубице) работят средно по 12 часа на ден, В завода на Фокскон в Чехия работниците са основно емигранти..В Китай в заводите на Фокскон работят и деца..

----

И ако трябва да бъдем честни, ние западняците като хора също сме в играта, заради гладът ни за джаджи..Всеки който купува джаджа на Епъл , е причината да има робчета като тези (деца под 16 години):

https://www.google.bg/search?q=&tbm=isch&tbs=rimg:CZZBjsU75hHBIji19GeIauP3sb-FSNPcH6saYrHpIP-WznjRCtNCB0zKClEidXybMQReYu6zVNUViQHyyKZ1JgFQ0yoSCbX0Z4hq4_1exEUyBqdNMOsPjKhIJv4VI09wfqxoRX2WSlo9JHwUqEglisekg_15bOeBEkq8P09gTY_1SoSCdEK00IHTMoKEbOJ7GbrahZpKhIJUSJ1fJsxBF4R107fUjH8Z8QqEgli7rNU1RWJARHfjH3xKvcuPioSCfLIpnUmAVDTEfl7PprDq3Ma&tbo=u#tbm=isch&q=foxconn+child+slavery

 

 

Според мен, държавите са длъжни да налагат правилата си над корпорациите, поне на тяхната суверенна територия, защото в противен случаи сме свидетели на това, което Стивън Бенън нарича „крони капитализъм” – корумпиран капитализъм, срастване на политически и държавен апарат с корпорациите; точно това поражда бунта на т.н. „чаена партия” в САЩ и популистките движения срещу политическия елит и бюрокрацията в Европа. Брекзитът на Великобритания има корените си също в негодуванието на британците от тежките правила и регулации на бюрокрацията в Брюксел, поне моето мнение е такова, но е друга тема.

Американците са ярко изразени индивидуалисти в мнозинството си, такава е тяхната история и манталитет. Затова „новите десни” в Републиканската партия са се нарекли „чаена партия” – асоциацията е с бунта в английските американски колонии някога срещу въведения от Британското правителство данък върху вносния чай – да бърка безнаказано което и да е правителство или корпорация в джоба на такива индивидуалисти не остава безнаказано. Затова е избухнала Англо-американската война през 1775 г. и се е родила американската нация година по-късно. И всичко е започнало от срастване на корпорация-монополист с корумпирана бюрокрация; Остиндийската британска компания получила от английския Парламент монополно право да внася чай в колониите, а английския Парламент обложил вносния чай с голям митнически данък за американците; така английското кралско правителство само сложило последната капка в препълнената с гняв чаша на американските колонисти и войната между Англия и колониите започнала; после историята е известна, родила се американската нация; днес център-десните популисти в Съединените щати се обръщат пак към този спомен-символ на бунт срещу деспотизма на бюрокрацията в съюз с корпорациите и го поставят в основата на своето движение.

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Atom said:

Другото което се предлага е изкуствено стопиране на технологиите и развитието и стремеж към т.н.  "устойчива икономика". Т.е. икономика с нисък ръст. Как става номера? - с ограничения и регулации. Навремето през средновековието това е ставало от разните гилдии и цехове, които казват какво как да става и следят да се "спазват стандартите", т.е. да няма иновации. Днес номера става със загриженост за безопасността на продуктите, за сигурността, за околната среда, по морални съображения  и т.н.  Това се наблюдава и в момента. От една страна имаме бурно развитие на генни технологии, ускорено разработване на изкуствен интелект и т.н., а от друга съпротива и опити за ограничаване на приложението им. Високите корпоративни данъци също влизат в този микс от мерки.  

Т.е. вариантите които се обсъждат са два:

- бавна и "устойчива" глобална икономика и ограничение върху технологиите. Целта е населението на запада да обеднява бавно, а това в останалия свят да забогатява, но също бавно. 

- отказ от глобализма, капсулиране на запада, връщане на това което може да се върне като услуги и производство, развитието на технологиите продължава, но в средносрочен аспект се мисли за осигуряването на нещо като базов безусловен доход

И двата пътя водят към сигурна загуба за Запада в дългосрочен план. Вариантът за капсулирането на запада и връщането на производствата е по-вероятен, но това ще се случи, по мое мнение, в някакъв ограничен вариант; специално в случая със САЩ мисля, че това, което предлагаше Тръмп на средната класа и всички останали е нещо като New Deal, този път под мотото "да изградим отново Америка". По времето на Франклин Д. Рузвелт обаче на хоризонта е била задаващата се ВСВ и всички са знаели, че тя ще състои след Голямата Депресия, било е неизбежно при наличието на толкова много милитаризъм в Европа и в Азия. Всъщност голямата война е изличила последствията от голямата депресия и е създала тази просперираща средна класа в Европа и Северна Америка; и тук остава открит въпросът, необходим ли е нов точно дефиниран "основен противник" в геополитически план, за да се състои новият  New Deal, предлаган от "новите десни". Моята хипотеза е, дано не съм прав, че това ще бъде Китай.

Редактирано Ноември 18, 2016 от Б. Киров

[kall]

On 11/17/2016 at 16:24, sir said:

Въпросните решения, за които говоря, не са взети от хора с "психологически аномалии", а от овластени фигури от Демократическата партия. Така че не съм сигурен за какво точно говориш. 

Личните решения на хората в техния си живот са си тяхна работа, не виждам как Демократическата или която и да е друга партия ще повлияе на това как се бил обличал някой.

А иначе училища, в които се изучава религия (в различни форми) има в една камара държави по света, включително доста европейски. Можеш да си ги прегледаш и сам - като почнеш от Щатите, минеш през Испания и приключиш примерно в Дания. Все си мисля, че тяхното училищно образование е по-добро от нашето, ама хора разни и виждания разни.

Религиозната индоктринация в училищата в тези страни е сериозен проблем. В това отношение тези страни не са за пример.

И последно, не съм чул някой някъде да е тръгнал да вкарва "креационизъм" като официална наука или като предмет в училищното образование, така че това са си някакви твои фантазии. Приключвам по темата. Успех в търсенето на ядрено убежище!

Ами подобни опити в САЩ има още от осемдесетте години, също в съседна Турция и на други места. Така че въобще не са никакви фантазии това. Ето повече инфо:

http://rationalwiki.org/wiki/Creationism_in_public_education

http://rationalwiki.org/wiki/McLean_v._Arkansas_Board_of_Education

http://rationalwiki.org/wiki/Kitzmiller_v._Dover_Area_School_District

http://rationalwiki.org/wiki/Tennessee_monkey_bill

 

Редактирано Ноември 18, 2016 от kall

[nik1]

 

Преди 18 часа, Atom said:

Другото което се предлага е изкуствено стопиране на технологиите и развитието и стремеж към т.н.  "устойчива икономика". Т.е. икономика с нисък ръст. Как става номера? - с ограничения и регулации. Навремето през средновековието това е ставало от разните гилдии и цехове, които казват какво как да става и следят да се "спазват стандартите", т.е. да няма иновации. Днес номера става със загриженост за безопасността на продуктите, за сигурността, за околната среда, по морални съображения  и т.н.  Това се наблюдава и в момента. От една страна имаме бурно развитие на генни технологии, ускорено разработване на изкуствен интелект и т.н., а от друга съпротива и опити за ограничаване на приложението им. Високите корпоративни данъци също влизат в този микс от мерки.  

Т.е. вариантите които се обсъждат са два:

- бавна и "устойчива" глобална икономика и ограничение върху технологиите. Целта е населението на запада да обеднява бавно, а това в останалия свят да забогатява, но също бавно. 

- отказ от глобализма, капсулиране на запада, връщане на това което може да се върне като услуги и производство, развитието на технологиите продължава, но в средносрочен аспект се мисли за осигуряването на нещо като базов безусловен доход

 

Преди 14 часа, Б. Киров said:

И двата пътя водят към сигурна загуба за Запада в дългосрочен план. Вариантът за капсулирането на запада и връщането на производствата е по-вероятен, но това ще се случи, по мое мнение, в някакъв ограничен вариант; специално в случая със САЩ мисля, че това, което предлагаше Тръмп на средната класа и всички останали е нещо като New Deal, този път под мотото "да изградим отново Америка". По времето на Франклин Д. Рузвелт обаче на хоризонта е била задаващата се ВСВ и всички са знаели, че тя ще състои след Голямата Депресия, било е неизбежно при наличието на толкова много милитаризъм в Европа и в Азия. 
Всъщност голямата война е изличила последствията от голямата депресия и е създала тази просперираща средна класа в Европа и Северна Америка; и тук остава открит въпросът, необходим ли е нов точно дефиниран "основен противник" в геополитически план, за да се състои новият  New Deal, предлаган от "новите десни". Моята хипотеза е, дано не съм прав, че това ще бъде Китай.

Според мен отказът от глобализма и опитите да се върне колелото на историята назад е най-бързия път за създаване на глобална криза - политическа и икономическа, (не дай си боже военна). Ще обясня вижданията си

Свикнали сме че Китай води "лека"("ненатрапчива") и прагматична външна политика и го приемаме за даденост.
Да, китайското общество е по-резидентно към национализма от руското общество да кажем да ,или от източноевропейските, и е много по "непатриотично" от американското (това е така,защото китайската култура е със "себезаличаване" т.е, гъвкава, а не е монументалистична и "патриотична" както американската; и е с ниска степен на избягване на несигурността- т.е. холистична, а не "тревожна" както руската или източноевропейските)

В същото време Китай може да води твърда политика, когато интересите му го налагат (китайската култура е "най-твърдата"),и това го е показвал в новата си история: Тибет, Уйгурия, също вътрешна Монголия и Манжурия, които пък успя да денационализира в голяма степен;

В тази смисъл, убеден съм че ответните мерки на Китай спрямо изолирането му като търговски и икономически партньор на САЩ или Запада ще бъдат незабавни и твърди..Лично аз не бих препоръчал на Тръмп твърдо отношение към днешен Китай, които все още е тоталитарна (или авторитарна) страна и според мен може да мобилизира ресурси по-добре и и по-бързо и ефективно от САЩ

От друга страна, вариантът "бавна и устойчива икономика" (тази тенденция тече в момента в САЩ и в страните от ЕС) води до рецесия (по-скоро синоним на рецесия, защото 1,5 процентен ръст на БНП е стойност, близка до рецесионната) и "обедняване на бедните" (което дискутирахме по-горе), то от своя страна засилва популизма и популистките движения..

-----------

Излиза че (и ако вижданията ми са правилни)  трябва да се направи прави избор между:международна криза и нова студена война /Китай vs СЩ (запад)/, или засилване на вътрешните проблеми на западните страни и развитието на популистичните партии ,движения и лидери

(Популистичните партии и лидери в цяла Европа са във "възход" както се казва, В някои страни те управляват- Унгария, Полша, Гърция)

 

 

Редактирано Ноември 19, 2016 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

 

 

Според мен отказът от глобализма и опитите да се върне колелото на историята назад е най-бързия път за създаване на глобална криза - политическа и икономическа, (не дай си боже военна). Ще обясня вижданията си

Свикнали сме че Китай води "лека"("ненатрапчива") и прагматична външна политика и го приемаме за даденост.
Да, китайското общество е по-резидентно към национализма от руското общество да кажем да ,или от източноевропейските, и е много по "непатриотично" от американското (това е така,защото китайската култура е със "себезаличаване" т.е, гъвкава, а не е монументалистична и "патриотична" както американската; и е с ниска степен на избягване на несигурността- т.е. холистична, а не "тревожна" както руската или източноевропейските)

В същото време Китай може да води твърда политика, когато интересите му го налагат (китайската култура е "най-твърдата"),и това го е показвал в новата си история: Тибет, Уйгурия, също вътрешна Монголия и Манжурия, които пък успя да денационализира в голяма степен;

В тази смисъл, убеден съм че ответните мерки на Китай спрямо изолирането му като търговски и икономически партньор на САЩ или Запада ще бъдат незабавни и твърди..Лично аз не бих препоръчал на Тръмп твърдо отношение към днешен Китай, които все още е тоталитарна (или авторитарна) страна и според мен може да мобилизира ресурси по-добре и и по-бързо и ефективно от САЩ

От друга страна, вариантът "бавна и устойчива икономика" (тази тенденция тече в момента в САЩ и в страните от ЕС) води до рецесия (по-скоро синоним на рецесия, защото 1,5 процентен ръст на БНП е стойност, близка до рецесионната) и "обедняване на бедните" (което дискутирахме по-горе), то от своя страна засилва популизма и популистките движения..

-----------

Излиза че (и ако вижданията ми са правилни)  трябва да се направи прави избор между:международна криза и нова студена война /Китай vs СЩ (запад)/, или засилване на вътрешните проблеми на западните страни и развитието на популистичните партии ,движения и лидери

(Популистичните партии и лидери в цяла Европа са във "възход" както се казва, В някои страни те управляват- Унгария, Полша, Гърция)

 

 

Нещо като «тиха необявена студена война» между Китай и САЩ всъщност тече още от 2008, въпреки активните им търговски взаимоотношения.

През 2008 г. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън тогава посещава Югоизточна Азия и обявява нова стратегия на активно военноморско присъствие на САЩ в Южнокитайско море. И това е факт и днес – 60% от американския флот е дислоциран в Тихия океан, като активността му е най-голяма в Южнокитайско море.

Южнокитайско море е нещо като «гърло» за морската търговия между Тихия и Атлантическия океан – оттам годишно преминава стокооборот за над 5 трилиона долара и повече от 90 процента от Близкоизточния нефт; освен това, по този морски път с танкери влиза 50% от нефта за индустрията на Китай. Този морски път е стратегически важен за икономиката на Китай, и той е особено чувствителен към засиленото присъствие на американския флот там.

Китай има претенция за регионална суперсила в Азия, а това зависи до голяма степен от стабилното подсигуряване на морската търговия в Южнокитайско море. Затова, в спорове с редица други държави от региона (Виетнам, Малайзия, Филипините и т.н.), Китай започва да изгражда военни бази и пристанища в архипелага от острови в Южнокитайско море, срещайки доста сериозен отпор от страна на САЩ. Китай отговаря, като неофициално трансферира технологии за атомна бомба на Северна Корея, която горе-долу от същото време започва активно да разработва такива технологии и да дрънка с оръжие, нещо което силно изнервя съседите и Южна Корея и Япония.

На фона на постоянно отрицателния търговски дефицит за САЩ в търговията между двете големи държави (около 300 милиарда долара годишно, от които главно Китай формира доларовия си резерв), перспективата пред Съединените щати това да продължава така не е блестяща, защото подхранва икономиката на основния си глобален икономически съперник – през 2020 г. БВП на Китай ще надхвърли по изчисления на Световната банка този на САЩ със около 7 трилиона долара или над 25 %.

Същевременно от 2008 г. Китай модернизира въоръжените си сили с ударение върху флота и авиацията и този процес е на доста напреднал стадии; най-важното при тази модернизация е съсредоточаване в киберсферата, където по оценка на някои американски военни експерти, Китай се изравнява и дори надхвърля възможностите на американците.

В по-широк аспект разгледана темата за възможна нова студена война между Китай и САЩ, тя би имала тежки последствия и за двете свръхсили, но от друга страна, икономиката на САЩ още от началото на 20-ти век, след включването им в Първата и Втората световни войни, винаги е била теглена силно от локомотив на военната индустрия. Двете световни войни и несъстоялата се Трета, студената между Съветския блок и Запада, колкото и да е парадоксално, помогнаха много за развитието на високите технологии в САЩ и ги качиха на първа позиция в тях, защото тяхната военна промишленост е много добре интегрирана с гражданската и конвергенцията на високи технологии от нея в корпоративния бизнес е изключително бърза и ефективна.

 

 

Редактирано Ноември 19, 2016 от Б. Киров