Изводи-хипотези от външнополитическия курс на САЩ

[Б. Киров]

Новият съветник на президента Тръмп по националната сигурност е Майкъл Флин (Michael T. Flynn). Съветникът на Президента по националната сигурност е важна фигура, в някои случаи от американската история той е бил ключово важна: съветници по националната сигурност са били Хенри Кисинджър (1969-1975, на Никсън и Форд), Збигнев Бжежински (1977-1981 на Джими Картър), Колин Пауъл (1987-1989, на Роналд Рейгън), Кондолиза Райс (2001-2005, на Джордж Буш, мл.), Сюзън Райс (на Барак Обама) и др. Съветникът по националната сигурност се номинира пряко от Президента, член е на кабинета на Президента, има свой собствен щаб от сътрудници, но няма отделен бюджет и не подлежи на утвърждаване от Сената. Той е член на Съвета по национална сигурност и работи пряко с Държавния секретар и Министъра на отбраната на САЩ. Ролята му в кризисни моменти е голяма, тогава той работи в специален Кабинет за кризисни ситуации в Белия дом и пряко информира Президента.

Майкъл Флин (1958), от ирландски произход, генерал-лейтенант от запаса, носител на много военни награди и бивш директор на Агенцията по разузнаване към министерството на отбраната (Defense Intelligence Agency) в периода 2012-2014 – една от най-могъщите разузнавателни агенции в САЩ с щат над 16 500 служители с представителства в 140 държави. Той е с богат военен опит (Гранада, Хаити, Афганистан и Ирак). Още с назначаването му за директор на Defense Intelligence Agency през 2012, Флин излиза с писмено предложение работата на тази агенция да се реформира из основи, за „да отговаря на предизвикателствата на 21-ви век”; напуска агенцията през 2014, една година преди да изтече мандата му, под натиск и несъгласен с методите й на работа, де факто уволнен. През 2016, въпреки че е член на Демократическата партия, се присъединява към предизборния щаб на Доналд Тръмп; беше една от обсъжданите номинации за вицепрезидент на Тръмп, заедно с Майк Пенс.

Според New York Times, Флин е изпращал постоянен поток от класифицирана информация до Президента за тежките последствия от свалянето на президента Асад, както и за подкрепата на такива екстремистки организации като Al-Nusra Front, Islamic State of Iraq и Levant, и това е станало причина за конфликта му с Белия дом и ранното му пенсиониране. След излизането му от службата, Флин заедно със сина си открива частна фирма Flynn Intel Group, занимаваща се с разузнавателна дейност за частни фирми и правителствени учреждения. Медийната група Politico (основана от бивши служители на Вашингтон пост) твърди, че фирмата на Флин е лобирала за интересите на Турция и е бил свързана финансово с правителствена турска компания на Ердоган. Флин е ярък критик на „политическата коректност” и е цитиран от Лос Анжелес Таймс: "На нас ни писна от празнодумието в речите на президента Обама и от неговата витиевата реторика. Всичко това доведе до крайния резултат света днес да няма никакъв респект към казаното от Америка, и да няма никакъв респект пред нашата мощ.” Пред интервю за Ал Джазира, Флин е заявил, че подкрепя плановете на Тръмп да екстрадира заподозрени за тероризъм американски граждани мюсюлмани, той описва радикалния Ислям като „политическа идеология и раково заболяване”.

Автор е на книгата „Бойно поле – Как можем да победим в глобалната война срещу Исляма и неговите съюзници”, за която Доналд Тръмп е туитнал: @realDonaldTrump

I highly recommend the just out book - THE FIELD OF FIGHT - by General Michael Flynn. How to defeat radical Islam.

Информацията за Майкъл Флин е общодостъпна и е оттук:

https://www.michaeltflynn.com/

https://en.wikipedia.org/wiki/Michael_T._Flynn

Има още две важни номинирани от Тръмп фигури за неговия кабинет, директорът на ЦРУ и председателят на Върховния съд, които заслужават внимание. Представям тези фигури, защото в екип, според мен, те очертават възможните посоки на вътрешната, респективно външната, политика на новия Президент; техният подбор говори за някаква тенденция в бъдещите политики.

 

Редактирано Ноември 19, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Дни след като Барак Обама увери партньорите от AРЕС в Лима, че САЩ стоят зад ратифицирането на Транс-тихоокеанското търговско споразумение" (ТПП), Доналд Тръмп направи видео-изявление, че първата работа на неговото управление ще  бъде да оттегли САЩ от това споразумение. За мен това е знак, че тарифите, с които той иска да обложи китайските стоки (45%) не са блъф, а реалност. Сметката е много проста, ако тези тарифи станат реалност, търговският дефицит на САЩ в търговията им с Китай автоматично става 0 – а търговския позитив от търговията между Китай и САЩ, който сега е над 300 млрд. долара в полза за Китай, също става 0. Това са и сумите, които от няколко години ежегодно инвестира Китай зад граница – между 200 и 300 млрд. долара.

“Donald Trump has issued a video outlining his policy plans for his first 100 days in office and vowing to issue a note of intent to withdraw from the Trans-Pacific Partnership “from day one”.

He said that he was going to issue a note of intent to withdraw from the Trans-Pacific Partnership trade deal, calling it “a potential disaster for our country”. Instead he said he would “negotiate fair bilateral trade deals that bring jobs and industry back”.

The TPP would be meaningless without the United States,” Abe said, after Japan and other TPP countries had discussed the agreement on the sidelines of the Apec summit in Lima at the weekend.

Abe invested considerable political capital in pushing for TPP, which was signed in 2015 but has yet to be ratified, including overcoming strong opposition from Japan’s influential farming lobby.

Abe, though, suggested he was already bracing himself for US withdrawal from the TPP, whose 12 participating countries cover 40% of the global economy.

“There’s no doubt that there would be a pivot to the Regional Comprehensive Economic Partnership (RCEP) if the TPP doesn’t go forward,” Abe told an upper house committee, according to Kyodo news agency.

“The RCEP doesn’t include the United States, leaving China the economy with the largest gross domestic product,” he added.

The RCEP comprises Japan, China and 12 other Asian countries, plus Australia and New Zealand, and has been under negotiation since 2013.

“The US leaving TPP is a problem of America rejecting globalisation,” said Da Wei, an expert on the US at the China Institute of Contemporary International Relations. “China is a beneficiary of globalisation and China is not willing to see the tide of globalisation ebb.”

While some Chinese may be happy at what they see as a political failure for the US, ultimately “China disapproves of this, China is anxious about the retreat of globalization,” Da said.

Trump’s wider trade rhetoric could damage US-China relations, with his promotion of “economic nationalism” at the centre of his frequent attacks on the world’s second largest economy, Da added.

Last week an editorial in the Communist party-controlled Global Times warned “Making things difficult for China politically will do him no good,” referring to Trump.

Meanwhile, the Australian government seemed reluctant to give up on the TPP deal entirely. Australia’s prime minister, who has just returned from a 25,000km round-trip to Peru to reinforce support for the Trans-Pacific Partnership, stressed the importance of the agreement as a “strategic commitment.”

Mr Turnbull said it was up to Mr Trump and his new Congress to make decisions about what they believed was in their nation’s interest.

“It is very clear that from Australia’s point of view, getting greater access for Australian exports ... to those big markets is manifestly in our interest,” he said.

Steve Ciobo, the trade minister, said the TPP was “a good deal” and Australia wanted to move forward with it. Speaking to the media in Canberra, he said there was still time for the US administration to reconsider its position before the TPP needs to be ratified.

“We need to let the incoming Trump administration have some time, let’s have some patience,” he said.

The Trans-Pacific Partnership (TPP) is a 12-nation trade pact aiming to liberalise the flow of goods among countries in the Pacific Rim. The product of more than seven years of negotiations and a signature achievement of Barack Obama's presidency, the TPP would cut tariffs on thousands of items and attempt to unify copyright laws across its members.

China notably declined to sign on to the deal and Donald Trump has announced he will withdraw from the agreement, following through on a campaign promise that struck a chord with many working-class US voters. There have been protests against the TPP in the United States, New Zealand and Japan.

https://www.theguardian.com/us-news/2016/nov/21/donald-trump-100-days-plans-video-trans-pacific-partnership-withdraw

Редактирано Ноември 22, 2016 от Б. Киров

[sir]

Прекалено много хора си мислеха, че Тръмп ги е говорил нещата на килограм по време на кампанията и сега бил почнал да се отмята. С двете си изяви от вчера - погрома над мейнстрийм медиите и видео обръщението за стоте дни - според мен ясно показва, че няма намерение да се отклонява от програмата си. Както писах и по-рано, дали мерките му ще са добри или не, времето ще покаже. По-важното е, че не се отмята като фурнаджийска лопата, както го правят 99% от политиците и както предричаха и за него. За мене най-интересната мярка е налагането на сериозни ограничения над лобизма, подобно нещо би трябвало да е приоритет за всяка държава, а не разни "лидери на свободния свят" като им изтекат мандатите и да тичкат да работят за чужди компании и държави.

[nik1]

Защо е трудно да се върнат работни места в САЩ

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/11/21/2868424_zashto_e_trudno_da_se_vurnat_rabotni_mesta_v_sasht/?ref=rcmnd

Американските компании внимателно следят какво ще предприеме администрацията на президента Доналд Тръмп спрямо споразуменията за външна търговия, но засега изглежда, че повече от тях планират да прехвърлят товара на гърба на потребителя, вместо да приберат производства в САЩ.

Обувната индустрия е типичен пример, разказва Reuters.

Nike и New Balance Shoes например инвестират от дълги години в Азия и едва ли ще се откажат от ниските производствени разходи в Китай и Виетнам дори пред перспективата от повишаване на митата от страна на Вашингтон, казват анализатори пред агенцията. Евентуално завръщане на работни места може да стане след години и зависи от технологични пробиви като 3D печата и роботизацията, позволяващи да се наемат по-малко американски служители. Същата динамика е в сила и при индустрии като производството на авточасти, изнесено през последните 20 години изцяло в Мексико.

"Идеята да бъде върнато производството на обувки в развитите държави е фарс", казва Ед ван Везел, изпълнителен директор на Hi-tech International Holdings BV. Базираната в Амстердам компания продава на американския пазар около 30% от обувките си.

САЩ внасят близо 98% от обувките за местния пазар. Това прави близо 2.5 млрд. чифта през 2015г., т.е. почти по 8 чифта на всеки мъж, жена и дете.

Шиенето на обувки е сложна операция с много ръчен труд - понякога до 80 стъпки в производството. Във Виетнам един среден работник в индустрията получава 245 долара на месец Средното мито за внос на обувки в САЩ е малко над 13%.

Базираната в Бостън New Balance произвежда в САЩ около 20% от стоките си, продавани в американския пазар. В петте предприятия на източния бряг производствените разходи са с 25 до 35 процента по-високи, отколкото ако се шиеше в Азия. Разликата се компенсира от това, че в САЩ се произвеждат обувки от висок клас или по специална поръчка, т.е. и с високи цени. Но ако частната компания беше листвана на борсата, инвеститорите със сигурност щяха да оказват натиск цялото производство да се изнесе зад граница.

Базираната в Бийвъртън Nike внася почти цялата си продукция и защитаваше споразумението ТРР с твърдения, че благодарение на него ще открият 10 000 нови места за инженери за поддръжка на автоматизирано производство и за проектиране в САЩ.

[nik1]

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2016/11/21/2868371_biznesut_v_kanada_e_gotov_da_pojertva_nafta_no_ne_i/

Автоиндустрията в Северна Америка работи само защото няма граници за нея. Ревизия на NAFTA в автосектора ще срещне нулева подкрепа от нас", заявява Флавио Волпе, президент на сдружение на независимите канадски производители на автомобилни части.

Редактирано Ноември 22, 2016 от nik1

[sir]

Преди 27 минути, nik1 said:

Nike и New Balance Shoes например

Не знам какво разказва Ройтерс или какво преписва Капитал, но точно New Balance е една от компаниите с най-твърда анти-ТПП позиция. Така че тая статия леко у лево.

[nik1]

Аз не знам какво пишеш..

http://www.voanews.com/a/sneakers-trade-policy-trump/3605562.html

"The idea of moving shoe manufacturing to advanced countries is a little bit of a farce," says Ed Van Wezel the CEO of Hi-tech International Holdings BV, an Amsterdam-based shoemaker that sells about 30 percent of its shoes in the U.S. "

International Holdings BV има анти-ТПП позиция, но СЕО-то казва в прав текст че тези производствата няма да се върнат в САЩ...(което значи че тежестта ще падне върху  американските потребители) 

ПС

 

Объркани са ти представите за ляво и дясно..Прочети нещо,  или виж в темата за политическическия компас, където съм обяснил кое е ляво кое дясно, както се разбира в цял свят..Дясното в икономиката се свързва със свобода на търговията и икономиката от държавините регулации, мита, такси и тарифи;; дясното е за свободната търговия  демек)

Редактирано Ноември 22, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Мисля, че отношението на Тръмп и екипът му към Китай и ТПП е по различно от това към Мексико и НАФТА, където ще се направят повече компромиси. Моето мнение е, че американския естаблишмънт в лицето на дясно-центристкото радикално крило на Републиканската партия, стояща зад президентството на Тръмп, ще се опита да направи обратен завой на национално ниво по отношението на икономическата си политика на отворена търговия ексклузивно към Китай; това не означава, че ще направят такъв остър завой по отношение на европейските си партньори и към тези в Северна и Южна Америка. Говорим за борба икономическо и политическо лидерство в дългосрочна перспектива. В този смисъл старата парадигма за глобализация без икономически граници, поне според мен, ще бъде преосмислена и променена специално към Китай, дори с цената на краткосрочни загуби за САЩ, жертвани заради стратегическата перспектива Съединените щати да запазят безспорното си място на икономически, политически и технологичен лидер в световен мащаб през 21-ви век.

Много характерна фигура, която ми дава основание да мисля така е тази на спрягания за фаворит за Министър на търговията (Commerce department) милиардер Уилбър Рос. Той е специализирал цял живот (от 70-те) в закупуване и „вдигане на крака” на производства предимно от тежката индустрия – производство на стомана, въглищната, автомобилната и т.н. Отначало е работил до 2000-та в съдружие с Ротшилд, след това обособява своя корпорация със същия предмет на дейност. Бизнесът му е да „оздравява болни производства”, да ги вдига на крака и след като станат работещи и печелещи да ги продава. Демократ по убеждения, той е тясно свързан както с финансистите от Уолстрийт, така и с тайните общества за най-избраните от американския елит каквото е Kappa Beta Phi; много характерна фигура, маркираща със самата си биография посоките, по които ще върви американската икономика, ако бъде избран от Тръмп за поста.

Wilbur Ross

Founder of investment firm WL Ross & Co.

#222 in United States - по богатство, според класацията на Форбс, почти равно на това на Тръмп

$2.9 Billion

Етикиран от Форбс със 7 по 10-бална скала на качества за "селфмейд" капиталист, това е много високо, защото скалата започва от 1

Distressed asset investor Wilbur Ross is economic policy adviser to the Trump presidential campaign. Ross joined other billionaires, including Andrew Beal, John Paulson and Harold Hamm, to lead Trump's economic team. Ross spent 25 years heading Rothschild Inc's bankruptcy practice before starting investment firm WL Ross & Co. in 2000.

Ross is a venture capitalist who has focused on buying businesses in distress.

Ross is a venture capitalist who has focused on buying business in distress, including a landmark deal to buy bankrupt steelmaker LTV in the early 2000s as well as a host of manufacturing companies. He was named to Trump’s economic team over the summer.

"Starting in the mid-'70s, Ross built his reputation as a bankruptcy adviser. Ross saw himself as cleaning up the messy results of Michael Milken's junk-bond financings, but by 1997 he wanted to do more than just cajole others into doing it his way. For three years he ran a private-equity fund within Rothschild. But Ross couldn't invest in deals on which the firm was advising, shutting him out of one in three bankruptcies."

In 2000, Ross bought out his equity fund and opened WL Ross & Co. in New York with $440 million in investor money and a staff that included four top managers who, along with Ross, make up the firm's investment committee: David H. Storper, who runs trading; David L. Wax, a longtime workout specialist; Stephen J. Toy, an Asia expert; and Pamela K. Wilson, a J.P. Morgan & Co. veteran.[4] WL Ross & Co. was acquired by Amvescap (now Invesco) in 2006.

Wilbur Ross at first had support of the local Steelworkers Union, negotiating a deal with them to "save" Pennsylvania's steel industry.[4]

Ross sold the Richfield, Ohio-based International Steel Group to Mittal Steel Company for $4.5 billion April 2005. As of 10 months later, Ross had not sold any of his Mittal shares.[7]

Ross combined Burlington Industries and Cone Mills in 2004 to form International Textile Group. ITG operates five businesses, all of which operate under separate brand names: Cone Denim, Burlington Apparel Fabrics, Home Furnishings, Carlisle Finishing and Nano-Tex. The company entered into a five-year, $150 million credit facility led by Bank of America. Other lenders in the bank group included GE Capital and CIT Group. Corporate offices are located in Greensboro in the previous Cone Mills headquarters building and in an adjacent office complex.

Ross founded the International Coal Group, which has now gone public. The UMWA has protested the bankruptcy regulations that had allowed him to set up the International Coal Group free of labor unions, health care and pensions.

Following the Sago Mine disaster, the New York Post's Roddy Boyd reported that Ross "had been intimately involved with the company that owned the West Virginia mine where 12 miners perished — and he knew all about its safety problems, former executives charged." The article also reported that the mine had 12 roof collapses in 2005, and that the U.S. Department of Labor data showed 208 citations for safety violations in that same period, including 21 times for build-up of toxic gasses. Despite these figures, Ross refused to shut down the mine.[13] The Department of Labor and the State of West Virginia, as well as Congress are currently investigating the disaster.

Ross helped map out Trump’s plan for his first 100 days in office. In an interview with Yahoo Finance last week, he played down concerns that Trump’s incendiary campaign rhetoric and pledge to label China as a currency manipulator could launch the country into a trade war.

“Everybody says, 'Oh he’s going to slap a 45 percent tariff on everything out of China.' That’s not what he said, and it’s not what he intends,” Ross said.

Ross served under U.S. President Bill Clinton on the board of the U.S.-Russia Investment Fund, and later, under New York City Mayor Rudy Giuliani as the Mayor's privatization advisor.[14] In January 1998 he put $2.25 million in seed money into McCaughey Ross's campaign.[citation needed] Although he was an early supporter of Donald J. Trump's presidential campaign, Ross in earlier years was a registered Democrat, served as an officer of the New York State Democratic Party and held fundraisers for Democratic candidates at his apartment in New York City.

Ross is a member and past director of the Turnaround Management Association and the American Bankruptcy Institute and a member of the Committee on Capital Markets Regulation.

As of January 2012, Ross was the leader (or “Grand Swipe”) of the secret Wall Street fraternity, Kappa Beta Phi.

http://www.forbes.com/profile/wilbur-ross-jr/

https://en.wikipedia.org/wiki/Wilbur_Ross

 

 

 

[sir]

Преди 39 минути, nik1 said:

Аз не знам какво пишеш..

http://www.voanews.com/a/sneakers-trade-policy-trump/3605562.html

"The idea of moving shoe manufacturing to advanced countries is a little bit of a farce," says Ed Van Wezel the CEO of Hi-tech International Holdings BV, an Amsterdam-based shoemaker that sells about 30 percent of its shoes in the U.S. "

International Holdings BV има анти-ТПП позиция, но СЕО-то казва в прав текст че тези производствата няма да се върнат в САЩ...(което значи че тежестта ще падне върху  американските потребители) 

ПС

 

Объркани са ти представите за ляво и дясно..Прочети нещо,  или виж в темата за политическическия компас, където съм обяснил кое е ляво кое дясно, както се разбира в цял свят..Дясното в икономиката се свързва със свобода на търговията и икономиката от държавините регулации, мита, такси и тарифи;; дясното е за свободната търговия  демек)

Тръмп никъде и никога не е казвал, че ще връща всякакви възможни индустрии в Щатите. Естествено, че няма как да се бори Китай или Виетнам в производството на мартеници и гуменки. 

И все пак, понеже аз визирах Ню Баланс (която по неясни причини е вкарана в един кюп с Найк), а насреща ми се цитира CEO-то на Хай-тек, ето и позицията на Ню Баланс:

"As the only major company that still makes athletic shoes in the United States, New Balance has a unique perspective on trade and trade policy in that we want to make more shoes in the United States, not less," the statement reads. "New Balance publicly supported the trade positions of Hillary Clinton, Bernie Sanders, and Donald Trump prior to election day that focused on American manufacturing job creation and we continue to support them today."

Така че, както казах, у лево с тая статия. Поне като се пише нещо, първо да се проверяват елементарни факти.

Иначе кое е ляво и кое е дясно конкретно в икономиката - от ляво до ляво и от дясно до дясно има сериозни разлики. Също така, нека да сме наясно, "свободна търговия" не значи просто да махнем митата и тарифите и всичко да е цветя и рози. То ако беше така, досега да имахме глобално споразумение за свободна търговия. Проблемът е, че такива самообявили се за някакви си либертарианци като тебе обикновено не си правят труда да вникнат в дълбочина, а вместо това тръгват да обясняват на другите колко им били объркани представите. И аз съм за свободна търговия, само че не тези извращения, които се предлагат в ТПП, ТТИП и всякакви такива подобни. Каква свободна търговия може да има, при положение че не се решават кардинално въпроси като субсидии, манипулации на валутните курсове, хилядите реални и псевдо екологични регулации и т.н. Чел съм въпросните споразумения, макар и не чак толкова детайлно, и някои въпроси са засегнати толкова повърхностно, че то е направо смехотворно. Що за споразумение за свободна търговия вместо да пише в конкретика, ще сяда да обяснява как щяло да се "бори" срещу това и да "повишава прозрачността" на онова, понеже, видиш ли, имало чувствителни политически въпроси и страните иначе нямало да подпишат. И за капак ще създава някакви си независими (от кого по-точно?) арбитражи, които да решавали споровете. Еми естествено, че ще има спорове, при положение че една камара неща не са уредени като хората. Я погледни какво е положение с НАФТА - Мексико нарочно си цака околната среда, за да генерира икономическа активност, а като допълнение можеш да хвърлиш един поглед и на броя на арбитражите. Много ясно, че Тръмп ще е против подобни споразумения - значи Мексико може да замърсява брутално, докато копа въглища или строи фабрики на границата, и Корея може да си измисля някакви псевдо еко стандарти за автомобилите, а САЩ постоянно да въвеждат нови и нови рестриктивни регулации. Естествено, че няма как да стане. Свободната търговия не трябва да се бърка с власт на глобалните корпорации, наркокартелите и т.н.

Толкова. Да не става прекалено дълго.

[Б. Киров]

Какво точно казва Тръмп за първите 100 дни на управлението си:

„Днес искам да информирам американския народ за новото в нашия план за първите 100 дни от моето управление в Белия дом.

Нашият преходен тим работи много съгласувано, ефективно и резултатно. Наистина много талантливи мъже и жени, събрани в един отбор, които скоро ще поемат управлението на държавата в свои ръце, за да Направим Америка Велика Отново.

"Нашият дневен ред е основан върху един фундаментален принцип: да поставим Америка на Първо Място.

Дали ще произвеждаме стомана, автомобили или ще лекуваме болести, аз искам следващото поколение на промишленост и иновации да се се случат тук на наша земя, в нашето велико отечество Америка – да създават работни места и богатство за американските хора.

Като част от този план, поисках от моя преходен тим да направи списък от действия за изпълнение, които ще започнем да осъществяваме от ден първи на встъпването ни в длъжност, за да възродим нашите закони и да върнем у дома нашите работни места. Времето за това е сега.

Този план включва следното:

За търговията, искам да ви обявя нашето намерение да се оттеглим от Trans-Pacific Partnership, потенциално бедствие за нашата страна. Вместо това, ние ще постигнем в открити и честни преговори, двустранни търговски споразумения, които ще върнат обратно индустрията на американския бряг.

За енергетиката, ще прекратя убийствените за работни места рестрикции върху производството на американска електрическа енергия – включително правилата за добив на шистов газ и въглища – създаващи милиони високоплатени работни места. Това искаме ние, за това идваме в управлението.

За регулациите, аз ще изработя закон, който гласи, че за всяка една нова регулация, трябва да бъдат премахнати две стари, това е важно.

За националната сигурност, ще поискам от Министерството на обраната (Department of Defense) и от Началник щаба на въоръжените сили (Chairman of the Joint Chiefs of Staff) да разработят подробен план за защита на жизненоважната инфраструктура на Америка от кибер-атаки, както и от други форми на атаки.

За имиграцията, ще наредя на Министерство на труда (Department of Labor) да разгледа всички нарушения на визите, които лишават от работни места американските работници.

За реформата на етиката, като част от нашия план Да Пресушим Блатото (Drain the Swamp) ще въведа петгодишна забрана на длъжностни лица да стават лобисти, след като напуснат администрацията – и доживотна забрана за длъжностни лица да лобират за чужда държава.

Това са само малка част от стъпките, които ще направим, за да реформираме Вашингтон и да изградим отново нашата средна класа.

Ще ви съобщя за новите инициативи в предстоящите дни, и нека работим заедно за да Направим Америка Велика Отново за всеки един.

http://www.realclearpolitics.com/video/2016/11/21/a_message_from_president-elect_trump_introducing_policy_plans.html

[vvarbanov]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

"Нашият дневен ред е основан върху един фундаментален принцип: да поставим Америка на Първо Място.

Дали ще произвеждаме стомана, автомобили или ще лекуваме болести, аз искам следващото поколение на промишленост и иновации да се се случат тук на наша земя, в нашето велико отечество Америка – да създават работни места и богатство за американските хора.

Като част от този план, поисках от моя преходен тим да направи списък от действия за изпълнение, които ще започнем да осъществяваме от ден първи на встъпването ни в длъжност, за да възродим нашите закони и да върнем у дома нашите работни места. Времето за това е сега.

Заради протестите срещу Тръмп, популизма продължава с пълна сила.

 

Преди 7 часа, Б. Киров said:

За търговията, искам да ви обявя нашето намерение да се оттеглим от Trans-Pacific Partnership, потенциално бедствие за нашата страна. Вместо това, ние ще постигнем в открити и честни преговори, двустранни търговски споразумения, които ще върнат обратно индустрията на американския бряг.

Тоя договор нали беше в полза на САЩ и много вреден за ЕС , сега се оказва че и американците не го искат.

[Last roman]

тоя договор е изгоден само и единствено за американските корпорации. 

[nik1]

Преди 17 часа, sir said:

Не знам какво разказва Ройтерс или какво преписва Капитал, но точно New Balance е една от компаниите с най-твърда анти-ТПП позиция. Така че тая статия леко у лево.

Правиш си някаква политика и популизъм..

Никъде в статията не пише че New Balance има про-ТПП позиция. New Balance е дадена като пример за компания която произвежда в Щатите, като анализаторът  смята че "Но ако частната компания беше листвана на борсата, инвеститорите със сигурност щяха да оказват натиск цялото производство да се изнесе зад граница."

Просто и ясно е какво се пропонира: Публичните компаниии в сектора (повечето акционерни мултинационали за публични- публичните се търгуват се борсата, а тези които не са публични се може търгуват на вторични и други пазари) на този етап няма да си върнат производствата в Щатите..

 

Преди 14 часа, sir said:

Иначе кое е ляво и кое е дясно конкретно в икономиката - от ляво до ляво и от дясно до дясно има сериозни разлики. 

 

Няма значение, говорих за принципите..

 

 

Преди 14 часа, sir said:

Също така, нека да сме наясно, "свободна търговия" не значи просто да махнем митата и тарифите и всичко да е цветя и рози. 

Не е баш така както го представяш; По "принцип" не е така, защото десетки страни и икономики се развиват и разцъфтяват заради ниските си данъци и мита, и отворените икономики и свободната търговия..Сравнете Сингапур с  Пекин или с Куала Лумпур, или Шанхай с Ухан..Сравенете България с Македония , или Литва с Беларус, или Полша с Украйна. И тук въпросът не опира само до  пари, а и до обмен на технологии, а и най-вече до навлизане на по-добри, стимулиращи растежа управленски и икономически практики, (превъплатени в подходящи, стимулиращи растежа закони и стандарти)..  

Цитирай

То ако беше така, досега да имахме глобално споразумение за свободна търговия.

Ами и това не е баш така.. Имаме континентално спразумение, казва се ЕС. В подфорум "Икономика" има една тема, прочети какво пише световното известния икономист (и учен) и банкер Индермит Джил за ЕС:

Банкерът Джил: Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат

 

  

 

Редактирано Ноември 23, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Този договор (ТПП) според мен облагодетелства най-много страни като Виетнам, Мексико, Перу и Малайзия, където заплащането на труда е много ниско; същевременно облагодетелства и големите американски корпорации, които изнасят производствата си там, но не и американската държава като цяло. В перспектива договорът предвиждаше и включването на Китай, което щеше да бъде последният пирон в ковчега на американските национални икономически интереси в региона. Китай, където вече заплащането на работната ръка става по-скъпо от това в изброените по-горе страни, също щеше да започне да изнася производства в тези държави и да става все по-силен икономически.

12-те страни, които щяха да ратифицират ТПП

Същевременно, Китай използва едностранно в свой интерес в двустранните си отношения на търговия сега със САЩ: налага едностранно високи тарифи върху редица американски стоки (американските автомобили например стават по-скъпи за китаец в Китай, отколкото за американец в САЩ, заради високи вносни тарифи), манипулира надолу курса на юана към долара и така улеснява изтичането на производства от САЩ.

 

Графика за износа на САЩ към Китай (синьо) и вноса на САЩ от Китай - линията над нея

Американците облагат с ниски мита почти целия внос от Китай (това устройва и американските корпорации, изнесли производствата си там), но китайците не им отговарят с реципрочно ниски тарифи; като централизирана и планова икономика с независима банка, китайското правителство и бюрокрация провеждат на практика рестриктивна политика към американския внос, крадат се технологии от джойн-венчърните предприятия и т.н. – крайният резултат, непрекъснато растящ дефицит в търговския баланс на САЩ.

Баланса на търговията между САЩ и Китай за 2015, дефицитът е 367 млрд долара за САЩ

Това са данни от сайта на китайската статистика, показващи по пера вноса и износа на Китай към и от САЩ

През 2008 г. американската администрация обяви курс на „нов подход” (pivot) по отношение на Азия, което се изразяваше в засилено американско военно присъствие в региона, в съчетание с отворена търговска политика, но очевидно резултатите от тази тяхна линия не са довели до големи позитиви за американската икономическа мощ, дефицитът им в търговията с Китай продължава да расте, а военното напрежение в Южнокитайско море и около Северна Корея се е засилило. Като последствие от всичко това, има и пълно модернизиране на китайските въоръжени сили, наливане на големи средства в ядрения арсенал на Китай (никой точно не може да каже колко голям е той) и укрепване на китайското влияние по пътя на двустранни връзки в региона и оказване на натиск върху всяка страна в него поотделно.

По отношение на Европа, да такъв колективен договор за безмитна търговия в Тихоокеанския регион без наличието на подобен договор между САЩ и ЕС би поставил европейската икономика в лоша позиция като конкурентност спрямо азиатската.

http://www.idealtaxes.com/post3097.shtml

https://en.wikipedia.org/wiki/Tariffs_in_United_States_history

https://ustr.gov/countries-regions/china-mongolia-taiwan/peoples-republic-china

https://en.wikipedia.org/wiki/Trans-Pacific_Partnership

http://www.forbes.com/sites/baizhuchen/2012/07/12/tear-down-this-wall-the-chinese-tariff-wall/#724fa0356ef3

Редактирано Ноември 23, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 21 минути, Б. Киров said:

Същевременно, Китай използва едностранно в свой интерес в двустранните си отношения на търговия сега със САЩ: налага едностранно високи тарифи върху редица американски стоки (американските автомобили например стават по-скъпи за китаец в Китай, отколкото за американец в САЩ, заради високи вносни тарифи), манипулира надолу курса на юана към долара и така улеснява изтичането на производства от САЩ.

Ето за това става дума.. Ролята на договорите е да предотваратяват и изключват такива ситуации 

 

 

[Б. Киров]

Преди 11 минути, nik1 said:

Ето за това става дума.. Ролята на договорите е да предотваратяват и изключват такива ситуации 

 

 

Да, така е, но Китай и Русия гледаха скептично и дистанцирано на ТПП, нито една от двете държави не декларира конкретни срокове за присъединяване към този договор, което на практика за Китай означаваше запазване на статуквото, докато самия Китай, когато прецени че му е изгодно, се присъедини към този договор. Дотогава в двустранните му отношения със САЩ нещата щяха да останат както са досега, а същевременно Китай урежда отношенията си с другите държави в региона с двустранни договори. Ако погледнем картата на Южнокитайско море и изградените там от Китай военноморски бази, ще видим, че периметъра на тези бази плътно блокира морската търговия в региона и поставя под въпрос свободната търговия в него.

п.п. За мен е парадокс включването на Мексико в ТПП, при положение, че Мексико има договор НАФТА със САЩ, според който договор мексиканската стомана, например, се внася с много ниски тарифи в САЩ, което естествено съсипва производството на американските производители; в същото време Мексико заявява апетити да се включи и в друг облагодетелстващ го договор и да разшири търговските си привилегии в отношенията си със САЩ и азиатските страни.

Редактирано Ноември 23, 2016 от Б. Киров

[nik1]

 

Това за данните за структурата на БНП на САЩ в милиарди американски долари

http://www.tradingeconomics.com/united-states/gdp

GDP 17947.00

GDP From Agriculture

162.10

GDP From Construction

779.00

 

GDP From Manufacturing

2171.70

GDP From Mining

258.30

GDP From Public Administration

2381.00

GDP From Services

12698.00

GDP From Transport

561.10

GDP From Utilities

283.90

 

[sir]

Преди 4 часа, nik1 said:

НИмаме континентално спразумение, казва се ЕС.

 

Принципно е така, само че в твой стил и аз да кажа - не е баш така. Обща селскостопанска политика да ти говори нещо? 

А пък по въпроса какво урежда и какво не урежда ТПП - ами точно манипулациите на курсовете не ги урежда. Сиреч, една основна пречка пред истинската свободна търговия в днешно време си остава нерегулирана. И това е ясно, че не се прави по икономически причини, а по политически. Ето тука накратко по въпроса - http://thediplomat.com/2015/11/how-the-tpp-could-prevent-currency-manipulation/. Т.е. нищо не е уредено, освен някаква декларация с общи приказки, и ще се разчита страните по договора да имат добрата воля да канят МВФ да "provide independent input". 

п.п. Бла, написах нещо доста по-дълго, но нещо се прецака... По-късно евентуално втори опит.

Редактирано Ноември 23, 2016 от sir

[nik1]

Just now, nik1 said:

 

Това за данните за структурата на БНП на САЩ в милиарди американски долари

http://www.tradingeconomics.com/united-states/gdp

GDP 17947.00

GDP From Agriculture

162.10

GDP From Construction

779.00

 

GDP From Manufacturing

2171.70

GDP From Mining

258.30

GDP From Public Administration

2381.00

GDP From Services

12698.00

GDP From Transport

561.10

GDP From Utilities

283.90

 

Това са данните за Китай:

http://www.tradingeconomics.com/china/indicators

БНП, дължащ се на промишлеността в  Китай е 1.2 пъти по-висок в абсолютни стойности от този в САЩ , а в реални стойности (по паритет) е около 2.5 пъти по-висок..

Китай в момента е световната работилница (world's factory)

[sir]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Този договор (ТПП) според мен облагодетелства най-много страни като Виетнам, Мексико, Перу и Малайзия, където заплащането на труда е много ниско; същевременно облагодетелства и големите американски корпорации, които изнасят производствата си там, но не и американската държава като цяло. В перспектива договорът предвиждаше и включването на Китай, което щеше да бъде последният пирон в ковчега на американските национални икономически интереси в региона. Китай, където вече заплащането на работната ръка става по-скъпо от това в изброените по-горе страни, също щеше да започне да изнася производства в тези държави и да става все по-силен икономически.

Само да добавя нещо по този въпрос. ТПП и подобните му споразумения облагодетелстват на 99% не самите държави, а големите корпорации (не само американски, но и разни типове като Карлос Слим) и други квази корпоративни организации от рода на наркокартелите в Мексико, които отлично се възползваха от НАФТА. Колко са се облагодетелствали самите мексиканци например може да се види като се напише едно простичко "maize nafta" или "nafta mexico environment" в гугъл. 

Просто тия споразумения за мене, колкото и да съм радетел за свободна търговия, не са универсалното решение, за което ни се представят. Не съм сигурен за кого точно е нормално от тях да печелят предимно мега корпорации, а да страдат всички останали - малък, среден бизнес, работници, фермери. 

[nik1]

.

Преди 46 минути, sir said:

Принципно е така, само че в твой стил и аз да кажа - не е баш така. Обща селскостопанска политика да ти говори нещо? 

А пък по въпроса какво урежда и какво не урежда ТПП - ами точно манипулациите на курсовете не ги урежда. Сиреч, една основна пречка пред истинската свободна търговия в днешно време си остава нерегулирана. И това е ясно, че не се прави по икономически причини, а по политически. Ето тука накратко по въпроса - http://thediplomat.com/2015/11/how-the-tpp-could-prevent-currency-manipulation/. Т.е. нищо не е уредено, освен някаква декларация с общи приказки, и ще се разчита страните по договора да имат добрата воля да канят МВФ да "provide independent input". 

п.п. Бла, написах нещо доста по-дълго, но нещо се прецака... По-късно евентуално втори опит.

В типичния си популистки стил изкривяваш написаното от мен, и си измисляш  дилеми за спор, в който си измислил правилните отговори (популизъм)

И не е баш така, както го казваш.. По-горе говорихме за свободната търговия,  това е най-важния фундамент на ЕС Без субсидии и програми може, но без свободно движение на стоки капитали и услуги не може, както и да го въртиш.

За политиките, .Всяка политика изкривява пазара.. Ти се хващащ .за селскостопанскитъе политики, ама защо не видиш какъв внасяме в Бюджета на ЕС и какво общо получаваме?..Изкривяване на н-та степен, нашата икономика (и не само нашата!) е много зависима от това което получаваме от Бюджета на ЕС

ТПП не урежда курсовете на долара (и не само в Китай, а във Виетнам, където моделът е подобен на китайския), за това написах че тези неща трябва да са предмет на договорите (или да се отразяват, има как) .ТПП не е достатъчно добър и ощетятва САЩ, но това не е причината да се отхвърля всяко договаряне.. 

[nik1]

1 hour ago, sir said:

Само да добавя нещо по този въпрос. ТПП и подобните му споразумения облагодетелстват на 99% не самите държави, а големите корпорации (не само американски, но и разни типове като Карлос Слим) и други квази корпоративни организации от рода на наркокартелите в Мексико, които отлично се възползваха от НАФТА. Колко са се облагодетелствали самите мексиканци например може да се види като се напише едно простичко "maize nafta" или "nafta mexico environment" в гугъл. 

Просто тия споразумения за мене, колкото и да съм радетел за свободна търговия, не са универсалното решение, за което ни се представят. Не съм сигурен за кого точно е нормално от тях да печелят предимно мега корпорации, а да страдат всички останали - малък, среден бизнес, работници, фермери. 

Кое е добре и кое не, е въпрос на виждания, но и на логика и факти..

Големите корпорации са моторът и двигателят на икономическя прогрес (имат ресурсите и по-лесен достъп до тях, те внедряват иновациите и създават иновациии, иновации в най-щирокия смъл не само в техническия) , надявам се не отричаш това. Индустриалната революция през 19 век, както и тези през 20 (научно-техническата, и IT-революцията) са извършени от големите корпорации, (не от дребния и средния бизнес разбира се)

Проблемът на дребния бизнес и на средната класа не се корени в наличието на корпорациите..Напротив- от всеки тласък или скок на икономиката, вследствие от иновации, внедрени и осъществени от корпорациите, се възползва средната класа- примери от 20 век и то в САЩ-бол). Което значи че един от проблемите на  на средния и дребния бизнес, е изтеглянето на корпорациите навън от Америка

Като се коментира САЩ,  трябва да се каже че основният проблем на САЩ и нейната средна и ниска класа е причинен на следните обективни и субективни причини, а именно:

(1) Конктретното икономическо и общо развитие на Китай и другите развиващи се страни..

Вдигането на митата и тарифите няма да доведат до връщане на корпорациите в САЩ които биха да изтеглили цялата икономика .
/Вярванията в обратното са наивитетно популистични фантазии, Корпорациите инвестират и работят там където имат по-големи печалби (например в страните от източна и югоизточна азия,където има много евтина и сравнително квалифицирана работна ръка) и съответно дават по-големи дивиденти на акционерите си,
Виж ако се намалят данъците , данъчно-осигурителната тежест и заплатите в САЩ- това връщане със сигурност ще се случи/

(2) данъците, които подтискат средната класа, 

Редактирано Ноември 23, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 6 часа, nik1 said:

Това са данните за Китай:

http://www.tradingeconomics.com/china/indicators

БНП, дължащ се на промишлеността в  Китай е 1.2 пъти по-висок в абсолютни стойности от този в САЩ , а в реални стойности (по паритет) е около 2.5 пъти по-висок..

Китай в момента е световната работилница (world's factory)

Да, днес Китай е "работилницата на света" и това прекрасно устройва големите корпорации, които намират в тази работилница квалифицирана работна ръка на приемлива цена. Но дали това ще продължава вечно или много дълго?

Хенри Кисинджър пише някъде, че пътят по който Китай се развива след 80-те години на 20-ти век и разширява влиянието си в света прилича на осмоза – прави го по така нареченото от китайските лидери «умерено благополучие» (сяокан), развитие на икономиката с главна опора във вътрешния пазар. В това отношение Китай има огромен потенциал, 750 милиона души работна сила и вътрешен пазар от близо 1 милиард потребители. За последните 15-на години Китай има среден темп на растеж на БВП около 10 процента годишно, при това растежът на благосъстоянието на населението е контролирано равномерен – благосъстоянието на хората се вдига отдолу нагоре, като се формира мощна и огромна като мащаб средна класа (за разлика от относително, но трайно обедняващата средна класа на Запад, китайската прогресиращо трупа благосъстояние и се разширява); от над 40 процента под чертата на бедността в Китай през 2000 г., днес под тази черта са 6 процента китайци, а разпределението на доходите сред останалите е равномерно – цялата тази притежаващи все по-нарастваща покупателна способности класа е и огромен вътрешен пазар за всякакви стоки и услуги.

Все повече от акумулираните китайски капитали централизирано се насочват към услугите, високите технологии и иновациите; постиженията на Китай в тези сфери са забележителни като темпове и качество.

Разпределението на богатството, контролирано от държавата, е насочвано към забогатяване на по-бедните слоеве и вдигането им нагоре към статут на средна класа. Всичко това, в съчетание с комунистическата идеология и вертикалната структура на властта, централизираното планиране и независимата банкова система на Китай, правят от него конкурент номер едно за Съединените щати в икономически и геополитически план; и не само, става въпрос за принципен модел, по който да върви икономическото световно развитие, за фундамента и модела на глобализацията; дали това ще бъде държавно контролираният централизиран китайски модел на капитализъм (Русия също е приела подобен, но с национална идеология, вместо комунистическа) или демократичната отворена пазарна икономика на Запада? Въпросът е принципен.

Ситуацията наподобява тази след Втората световна война: противопоставянето между Запада и Съветския блок, но има поне няколко много съществени разлики:

-          първо: Китай притежава като икономически потенциал много по-големи възможности от СССР през 50-те години на 20 век

-          второ: неговата преминала през филтъра на конфуцианството комунистическа идеология е с извадено идеологическо жило и няма за цел да се налага агресивно на останалия свят, тя е за вътрешно-китайска употреба, китайските лидери не правят „износ на революция”, който пряко да ги конфронтира със Запада и с която и да било друга идеология

-          трето – Китай не залага върху агресивна военна стратегия и военна победа, освен ако не бъде атакуван пръв, той следва модела на Средното царство; Поднебесната е център на Вселената, защитена от непревзимаема Стена от варварите

Единственият проблем пред китайското ръководство е да запази постоянна стабилност, да не бъде въвлечено в конфликти и да продължава да върви по интензивния път на нарастване на икономиката си, която в крайна сметка, ако темповете се запазят непроменени, ще го отведе към световно лидерство в производство, наука и иновации някъде след средата на 21-ви век, освен ако конкурентите му не предложат по-добър път на развитие от неговия.

Дали САЩ и Запада ще приемат безучастно такава перспектива пред техния икономически модел на развитие, според мен, е реторичен въпрос.

Редактирано Ноември 23, 2016 от Б. Киров

[Atom]

Преди 6 часа, nik1 said:

Големите корпорации са моторът и двигателят на икономическя прогрес (имат ресурсите и по-лесен достъп до тях, те внедряват иновациите и създават иновациии, иновации в най-щирокия смъл не само в техническия) , надявам се не отричаш това. Индустриалната революция през 19 век, както и тези през 20 (научно-техническата, и IT-революцията) са извършени от големите корпорации, (не от дребния и средния бизнес разбира се)

Това не е съвсем така. След 1970г. иновациите в повечето случаи се извършват от малки фирми. Е, вярно е, че след това благодарение на същите стават големи, но поне аз не се сещам за нещо значимо в последните години, което да е продукт на голяма фирма. Пробивът в шистите, Гугъл, Фейсбук, развитието в ДНК и т.н. горе-долу всичко е продукт на малки иновативни компании или университети. Не знам каква е причината. Може би факта, че акционерите непрекъснато натискат мениджмънта за резултати (разбирай печалби) и на никой не му се рискува. През последните години корпорациите май предпочитат да си пазаруват иновативни компании, вместо сами да създават иновации.

[Б. Киров]

Преди 48 минути, Atom said:

Не знам каква е причината. Може би факта, че акционерите непрекъснато натискат мениджмънта за резултати (разбирай печалби) и на никой не му се рискува. През последните години корпорациите май предпочитат да си пазаруват иновативни компании, вместо сами да създават иновации.

Е точно в това е неотразимия чар и превъзходство на класическия западен капитализъм на свободния пазар и предприемачеството пред централизираната планова система на държавния капитализъм и тежката йерархично организация в големите корпорации, където също има планово-командна структура. Малките фирми са на хора с авантюристичен дух и открити за всякакви експерименти, без никакви структури над себе си, затова изобретяват и имат свободата да експериментират. И в този малък факт е цялото превъзходство на западния модел пред китайския.

Редактирано Ноември 23, 2016 от Б. Киров