Изводи-хипотези от външнополитическия курс на САЩ

**Б. Киров** · Ноември 24, 2016

Преди 20 часа, sir said:

Само да добавя нещо по този въпрос. ТПП и подобните му споразумения облагодетелстват на 99% не самите държави, а големите корпорации (не само американски, но и разни типове като Карлос Слим) и други квази корпоративни организации от рода на наркокартелите в Мексико, които отлично се възползваха от НАФТА. Колко са се облагодетелствали самите мексиканци например може да се види като се напише едно простичко "maize nafta" или "nafta mexico environment" в гугъл.

Просто тия споразумения за мене, колкото и да съм радетел за свободна търговия, не са универсалното решение, за което ни се представят. Не съм сигурен за кого точно е нормално от тях да печелят предимно мега корпорации, а да страдат всички останали - малък, среден бизнес, работници, фермери.

Не бива да изпускаме сред облагодетелстваните и политическата класа, особено в слаборазвита страна от Третия свят с ниско заплащане на работната ръка - там сделката става между корпорацията и политическия и държавен елит; не случайно огромна част от сметки в офшорни зони (около една трета) са на диктатори от Третия свят като Кадафи, Саддам и африкански главатари, сделките с корпорациите минават през техните ръце; от другата страна са "дебелите котараци" в западния естаблишмънт, т.н. лобисти в парламентите и правителствата, ето това Бенън нарича "крони капитализъм".

**sir** · Ноември 24, 2016

Преди 13 часа, Б. Киров said:

Не бива да изпускаме сред облагодетелстваните и политическата класа, особено в слаборазвита страна от Третия свят с ниско заплащане на работната ръка - там сделката става между корпорацията и политическия и държавен елит; не случайно огромна част от сметки в офшорни зони (около една трета) са на диктатори от Третия свят като Кадафи, Саддам и африкански главатари, сделките с корпорациите минават през техните ръце; от другата страна са "дебелите котараци" в западния естаблишмънт, т.н. лобисти в парламентите и правителствата, ето това Бенън нарича "крони капитализъм".

Да, много правилно, благодаря за допълнението.

On 23.11.2016 г. at 23:24, Atom said:

Това не е съвсем така. След 1970г. иновациите в повечето случаи се извършват от малки фирми. Е, вярно е, че след това благодарение на същите стават големи, но поне аз не се сещам за нещо значимо в последните години, което да е продукт на голяма фирма. Пробивът в шистите, Гугъл, Фейсбук, развитието в ДНК и т.н. горе-долу всичко е продукт на малки иновативни компании или университети. Не знам каква е причината. Може би факта, че акционерите непрекъснато натискат мениджмънта за резултати (разбирай печалби) и на никой не му се рискува. През последните години корпорациите май предпочитат да си пазаруват иновативни компании, вместо сами да създават иновации.

Ами то винаги е било така. Само някои колеги тук изглежда си мислят, че например US Steel са измислили стоманолеярния процес. То това е и същността на западния капитализъм - имаш идеи, действаш и ако си способен, успяваш. Или поне така е било доскоро. В момента е точно, както го е описал Стивън Бенън - крони капитализъм. Затова е и този отпор срещу големите корпорации и политически естаблишмънт. Но хайде стига толкова, че пак ще се появи Ник да ми лепне някой етикет, завършващ на "-ист".

**Б. Киров** · Ноември 25, 2016

Част от интервюто на избрания президент Доналд Тръмп с медиите в редакцията на Ню Йорк Таймс, състояло се на 23.11.2016, в което са засегнати въпроси за външнополитическия бъдещ курс на САЩ. Изводите и хипотезите са в самото интервю, доста ясно са формулирани в отговорите на Тръмп.

„Тръмп: Трябва да го разберете, нашите компании са неконкуретноспособни сега. Те в мнозинството си са некоконкурентноспособни. Преди четири седмици започнах да си водя записки за моите речи, и открих данни, че ние сме закрили 70 000 промишлени предприятия от времето на Джордж Буш мл. 70 000. Най-напред като прочетох бройката си казах: „това трябва да е печатна грешка. Трябва да са 70, няма начин да са 70 000, даже не мога да си представя, че тук някога е имало още 70 000 фабрики.” Обаче не беше печатна грешка, числото беше коректно. Ние сме загубили 70 000 фабрики. Ние не сме конкуретно способна нация с другите нации, вече не сме. Ние трябва да направим самите себе си конкуретноспособни. Не сме конкуретно способни по много причини. Защото, например, някои от тези държави, с които ние правим бизнес, правят бизнес с нашия Президент, или с неговата администрация, а после не спазват условията на договорите, знаете за какво говоря. И за техните компании е много по-евтино да произвеждат продукти. Така че започвам да проучвам този въпрос много задълбочено, и мисля, че имам достатъчно голяма компетентност да направя това. И си мисля, че моят глас ще бъде чут, ще има тежест по този въпрос, независимо, че някои хора не вярват това да се случи.

Въпрос: Какво ще кажете за Сирия, сър? Как виждате ролята на Америка в света? Онази роля, която ние изпълнявахме като глобален балансьор, като за това плащахме скъпо, защото беше наш върховен интерес.

Тръмп: Аз не мисля, че ние трябва да бъдем строител на нации (nation builder). Аз мисля, че ние вече се уморихме да бъдем такива. Започвам да си мисля, че нашето влизане в Ирак беше една от най-големите грешки в нашата история. Мисля, че трябва да се измъкнем от тази грешка, много лоши неща се случиха като последствие от това, включително формирането на ISIS. Ние трябва да се измъкнем от това по един или друг начин.

Въпрос: НАТО, Русия?

Тръмп: Аз мисля, че Сирия беше ужасна, ужасна грешка. Ние трябва да решим този проблем, защото това което сега правим е единствено да продължаваме да воюваме, да воюваме вечно. Аз имам различно виждане за Сирия от всеки един присъстващ тук, поне от повечето присъстващи. Изслушах сенатор Lindsey Graham, говорих с него, че като атакуваме Сирия, то все едно атакуваме Русия, все едно атакуваме Иран, атакуваме. И какво получаваме ние в замяна? Какво? И аз имам някои много ясно формулирани, много силни идеи за Сирия. Мисля, че това, което сега се случва там е ужасно, ужасяващо – погледнете тези масови убийства, градовете в руини, осакатените хора. Хората умират насилствено всеки ден, хиляди хора. О.К. Аз мисля, че това е срам. И че трябва да направим нещо да се реши конфликтът в Сирия. Аз говорих с Путин, вие знаете, той ми позвъни.

Въпрос: Как виждате тази връзка?

Тръмп: По принцип всички големи лидери ми звънят, с повечето от тях говорих.

Въпрос: Ще има ли пре-договяряне (reset) с Русия?

Тръмп: Аз не бих използвал този термин, след това, което се случи, вие знаете, което се случи преди. Аз мисля, че е добре да имаме еднопосочни действия (get along) с Русия и бих желал това да се случи. Това е от наш взаимен интерес. Но не искам да предпоставям нищо. Добре би било ние да имаме еднопосочни действия срещу ISIS, които освен че са много опасни, ни струват и много скъпо. Не биваше дори да се позволява да се формира ISIS и хората ще ме подкрепят масово за това. Добре би било да обединим усилията си в тази посока не само с Русия, но и други страни.

http://www.nytimes.com/2016/11/23/us/politics/trump-new-york-times-interview-transcript.html?_r=0

Редактирано Ноември 25, 2016 от Б. Киров

**Б. Киров** · Ноември 28, 2016

Един доста песимистичен поглед върху перспективите за американската външна политика от Иван Кръстев, който поглед аз лично не споделям, мога и да се аргументирам защо, но го публикувам тук, като оригинално и не традиционно виждане на неговия автор. Публикувам след него и някои читателски коментари, повечето от тях оспорващи го от тяхна гледна точка, не лишена от основания, някои приемащи го за чиста монета, според възгледите на коментиращите.

За мен е разбираема позицията на Иван Кръстев, той пише редовно за "Ню Йорк Таймс" и доколкото съм чел там други негови статии за Тръмп, не предвиждаше изборната му победа. Може и да се лъжа, такова впечатление имам.

Тръмп и доктрината "Бийбър"

Иван Кръстев, в. "Ню Йорк Таймс" 21 ноември 2016

Каквото и да се случи с американската политика, изглежда, че френският мислител от ХІХ век Алексис дьо Токвил вече го е обяснил. В класическия си труд “Демокрацията в Америка, той изказва мнението, че демократичната политика има нужда от драма; с наближаването на изборите „интригите се активизират, а вълнението нараства и обзема все повече хора. Цялата нация изпада в трескаво състояние.” Но след края на изборите “всички се успокояват, а реката, която до преди дни е преливала, се връща обратно в коритото си”.

Всички сме съгласни, че първата част точно описва случилото се през 2016 г. – каквото и да мислим за президентската надпревара в САЩ, тя беше един хиперболизиран вариант на обичайния демократичен процес. По време на предизборния период кандидатите представяха всичко обичайно като надвиснала катастрофа, ала обещаваха, че нещастията все пак ще бъдат преодолени. Демократичната политика може да се оприличи на терапевтичен сеанс, в който избирателите се изправят пред най-страшните си кошмари – демографски колапс, икономическия срив, екологична катастрофа, война – но в същото време са убедени, че имат силата да избегнат бедствието. .

Но след като изборите отминат, светът по магически начин се връща към обичайното си състояние. Дори и да не се случи, хората правят всичко по силите си, за да се убедят в това. След първоначалния шок от победата на Доналд Тръмп, и привържениците, и противниците му биха искали да омаловажат случилото се. Същите хора, за които възможната победа на Тръмп вещаеше апокалипсис, започват да гледат на нея като на нещо обичайно.

Но този път има опасност да не се върнем към обичайната практика. Независимо от политиките, които ще възприеме новоизбраният президент, победа на Тръмп ще има дълбоки политически последици за Съединените щати и за света. Това е глобална смяна на режима. Всъщност падането на Берлинската стена може да бъде полезна аналогия: 9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г. И в своята паника и липса на ориентири, днешните либерални елити наподобяват комунистическите елити от онази епоха.

Значението на победата на Тръмп далеч надхвърля просто поражението на Хилъри Клинтън. Доналд Тръмп погреба либералният разказ за това какво се е случило след края на Студената война. Периодът, който само довчера се смяташе за освобождение на хората, днес вече се разбира като освобождение от елитите и като отприщване на световните сили на хаоса, които само един силен американец може да укроти. Дори привържениците на Тръмп да бъдат разочаровани от новоизбрания президент и прокарваните от него политики, това няма да доведе до завръщане към реториката на 90-те години.

По същия начин, по който усилията на Михаил Горбачов да реформира комунистическата система постави началото на нейния край, победата на Тръмп направи така, че това, което вчера беше смятано за здрав разум, днес изглежда неразбираемо. Кой днес може да продължи да твърди, че глобализацията носи свобода и благоденствие на всички и че демокрацията означава уважение към правата на малцинствата, след като американците – които според целия свят са най-големите печеливши от глобализацията и винаги са защитавали човешките права – гласуваха категорично, че тази система вече не съществува?

Победата на Тръмп е и могъщо доказателство, че антипопулизмът – опитът на елитите да се възползват от страховете на хората от безразсъдните и непредвидими популисти, вече не е достатъчен за печелене на избори. Всъщност днес думата „елит” се оказва най-мръсната дума в популярната лексика.

Победата му е показател, че живеем във време, в което страхът от несигурното бъдеще е по-слаба мобилизираща сила от отхвърлянето на настоящето. Тази победа е знак, че застрашените мнозинства са се превърнали в основна сила в западната демократична политика. Тези мнозинства се опасяват, че чужденците превземат техните страни и заплашват начина им на живот, като са убедени, че настоящата криза е резултат от заговор между космополитно мислещите елити и племенно настроените имигранти.

Ефектът от победата на Тръмп ще се усети по различен начин по целия свят, но въздействието от нея може да бъде най-силно в Европа. Победата на Тръмп не само окуражи популистките лидери и партии в Европа; тя постави под съмнение бъдещето на Европейския съюз. След Втората световна война по отношение на сигурността, Европа беше протекторат на Америка; сега това вече не изглежда така.

През 1989 г. Горбачов оповести своята доктрина „Синатра”, според която всяка страна от съветския блок може да следва своя път и че Москва ще се въздържи от намеса. В хода на кампанията Тръмп беше изумително неясен, когато ставаше дума за конкретни политики, но той предложи нещо, което бих нарекъл доктрината „Бийбър”, според която Америка вече няма да гледа на проблемите със сигурността на своите съюзници като на свои собствени. „Ако си мислиш, че продължавам да държа на нещо – пее Джъстин Бийбър – по-добре си върви и се обичай”.

„Върви и се обичай” е по същество посланието на Тръмп към европейските съюзници. Запазването на Европейския съюз вече не е нито приоритет, нито цел на американската външна политика.

Нещо повече, ироничната последица за глобалната политика от победата на Тръмп е, че тя освободи света от необходимостта да обича, завижда или мрази Америка. Президентът Обама се осмели да допусне, че Америка не е изключителна, но изборът на Тръмп убеди света, че демокрацията в Америка не се различава от нашата. Тя също може да бъде хаотична и опасна.

Твърди се, че президентът Владимир Путин е казал на своя министър на отбраната Сергей Шойгу, че ако иска да разбере как работи американската политика, трябва само да изгледа сериала на Netflix “Къща от карти”. Новоизбраният американски президент най-вероятно би се съгласил с този съвет. Което пък означава, че дьо Токвил вече не е задължително четиво за американската политика. По-скоро гледайте Франк Ъндърууд (герой от “Къща от карти“).

*Преводът е на портал "Култура".

Читателски коментари към статията:

На какво основание Кръстев подмята възможността привържениците на Тръмп да се разочароват от неговите политики? Те нали гласуваха за него, за да възстанови величието на Америка, а не Америка да се самоизолира, да се самозатвори вътре в себе си и да споделя величието си с регионални джуджета с 20 пъти по-малка икономическа мощ, също и военна? Само ЕС е от калибъра на САЩ, с който Тръмп обезателно ще подпише TTIP. Военната интеграция в НАТО на двата най-могъщи икономически колоса ще прерастне и в икономическа. Други ще са разочарованите, а не привържениците на Тръмп.

Браво, страхотна статия.Това не е антиглобализъм, а още по-голямо сближаване, заради сателитите, Интернет, мобилните телефони. Човечеството е едно цяло, не по начина, който изкуствено ни изравняваше, като ни принизяваше, а като индивидуалната ценност на всяка една нация. САЩ ще бъдат определяни не по парите, които харчат за "своите принципи", а по начина, по който сами се управляват и защитават своите интереси.

Така е!!! Икономически мощната Европа задължително трябва да помисли за отбраната си и за военния си потенциал изобщо !!!Иначе....мераклии много !!!!!

„Доктрината Синатра” оповести през 1989 г. безусловната капитулация на Съветския съюз пред политиката на Рейгън. Доктрини ала „Бийбър“ могат и да зарадва някой нашенски полезен идиот, както би го зарадвала доктрината „гладна кокошка просо сънува“.

...обикновено избягвам да коментирам ив.кръстев, но виждам че има развитие и при него. прав е, но това е и шансът на европа - да създаде свои независими институции и армия. да стане един от лидерите в свободния свят, а не зависима от капризите на големите..

Кръстев не е могъл да прикрие притеснението си, че „9 ноември 2016 г. би могло да се окаже не по-малко важна дата от 9 ноември 1989 г.“. Хвърлил е обаче в паника т. н. на евразийски език „либерални елити“, под които трябвало да разбираме европейските елити и в никакъв случай руските. В действителност, както бившите комунистически елити, от Тръмп би трябвало да се притесняват евролиберастките соц.елити и русофилските национал-популисти, на които Алексаша Дугин предлага „обезпаразитяване“ чрез „завладяване, завоюване, присъединяване" под скиптъра на "общоевропейски руски цар (или президент)“.

Преводът на статията и цитираните коментари са оттук:

http://www.mediapool.bg/tramp-i-doktrinata-biybar-news256806.html

п.с. Не съм гледал цитираният от Кръстев сериал Netflix “Къща от карти”, но прочетох сюжета на филма и описанието на главния му герой оттук, аналогията е ясна.

https://en.wikipedia.org/wiki/House_of_Cards_(U.S._TV_series)

Редактирано Ноември 28, 2016 от Б. Киров

**nik1** · Ноември 28, 2016

On 11/23/2016 at 23:24, Atom said:

Това не е съвсем така. След 1970г. иновациите в повечето случаи се извършват от малки фирми. Е, вярно е, че след това благодарение на същите стават големи, но поне аз не се сещам за нещо значимо в последните години, което да е продукт на голяма фирма. Пробивът в шистите, Гугъл, Фейсбук, развитието в ДНК и т.н. горе-долу всичко е продукт на малки иновативни компании или университети. Не знам каква е причината. Може би факта, че акционерите непрекъснато натискат мениджмънта за резултати (разбирай печалби) и на никой не му се рискува. През последните години корпорациите май предпочитат да си пазаруват иновативни компании, вместо сами да създават иновации.

Бъркате причина и следствие мисля

Гугъл и Фейсбук успяват като корпорации, и като корпорации са направили стотици и хиляди иновации и решения.https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Google_products

Ако създателите бяха останали на ниво университетки и гаражен идеализъм/иноватизъм, вместо да предложат за акции за продан от платформата си, никой нямаше да знае за тях днес.

Да, в това е силата на корпорациите, да купуват и/или развиват иновации, няма противоречи с това което казвам, това казвам и аз, а и това не е мое мнение

Цитирай

Large multinational firms play a key role in the generation and diffusion of new technological knowledge (Cantwell 1994, Nonaka and Takeuchi 1995, Patel and Pavitt 1992, Roberts 1995a and b)

Ето описание на това как работи Гугъл, от Ерик Шмид (неговата компетентност е на CEO на множество компании в бранша)

Цитирай

Ерик Шмид, дългогодишен изпълнителен директор и топ-мениджър на Google, публикува в Slideshare.net много интересна презентация, озаглавена “Как работи Google”. Презентацията идва тъкмо навреме с излизането на едноименната книга на Шмид (написана в съавторство с двама негови колеги).

Ъпдейт: По темата за това как работи Google на българския пазар излезе и книга, озаглавена “Новите правила. Разкрития от Google, които ще променят начина ви на живот и работа”.

В презентацията става дума за основните мениджърски принципи, които са били съвсем съзнателно избрани от Ерик Шмид и са се спазвали ревностно от висшия мениджмънт, за да може в крайна сметка технологичният гигант Google да постигне състояние на т.нар. “бизнес нирвана”, а именно – иновации.

Сред най-важните поуки от презентацията могат да се откроят следните теми:

Какво е различно сега?

Ерик Шмид и колегата му Розенбърг обичали често да задават този въпрос – “Какво е различно сега?”. Това означава, че от Google са се стремяли не да почиват на стари лаври, а непрекъснато да правят преоценка на текущото си състояние, както и на всички онези динамични процеси, които текат във външната среда.

Задавайки си въпроса “Какво е различно сега?” и вглеждайки се внимателно в тенденциите, от Google откроили няколко ключови аспекта на техния бизнес. Един от тези аспекти бил, че с навлизането на интернет технологиите властта трайно се прехвърлила от компаниите към потребителите. Лошите продукти повече нямали сериозни шансове, тъй като вестта за тях (под формата на негативни отзиви от потребители) можели да се разпространяват много бързо и лесно онлайн, което подлагало на натиск компаниите.

Умните и креативни служители

Друго важно откритие за Google било, че за да процъфтяват в своята област, те се нуждаят от умни и креативни служители. Тези служители са именно хората в една фирма, които са най-иновативни и изобретателни, които се осмеляват да поемат отговорност и да опитват нови неща, да се провалят, но и да успяват.

Ерик Шмид и Розенбърг откриват, че тези умни и креативни служители виреят добре в малки екипи. Топ мениджмънтът на Google фокусира енергията си в осигуряването на подходяща среда за подобни малки екипи и в насърчаването на тяхната работа.

Умните и креативни хора комбинират в себе си високи технически познания, бизнес опит и креативност. Ако на подобни служители се предостави свобода, те могат да постигнат много.

Проблемът на повечето компании днес е, че се управляват за минимизиране на риска

Презентацията на Ерик Шмид акцентира на една доминираща мениджърска парадигма – минимизиране на риска. Повечето организации се управляват с мисъл за намаляване на риска, а не с мисъл увеличаване на свободата и скоростта. Решенията в тези компании се вземат от единици (собственик, топ-мениджъри), информацията се крие, не се споделя с останалите.

Подобни компании обаче имат сериозен минус – те са бавни. А Шмид подчертава, че в информационната ера, в която се намираме, да си бавен е равносилно на това да загинеш.

Основният принцип на перманентния успех

От Google открили, че основното, за да се постига непрекъснат успех в бизнеса в епохата на информационните технилогии, е да се привличат умни и креативни служители, на които да се осигури среда, в която те да процъфтяват в мащаб.

Как става това?

Всичко започва с привличането на талантливите служители. А за тях въпросът с фирмената култура е важен. Не можеш лесно да излъжеш тези хора. Те търсят работни места, с които да създадат емоционална връзка и да държат на това, което правят в своите фирми. За умните и креативни служители не всяка фирма е еднаква, не всяка фирма е интересна и стойностна за работа.

Ето защо съветът на Ерик Шмид към фирмените ръководители е отрано да планират своето бъдеще. Да мислят за ценностите във фирмата, които обединяват хората, за начините, по които се вземат решенията и изобщо за начините, по които се работи. Това има голямо значение за талантливите служители и за мотивите им да предпочетат едно работно място пред друго.

Малки работни екипи

От Google установили, че най-добре е работата да се организира около малки работни екипи, които да работят по различни проекти и задачи. Съветът на Шмид е фирмата да организира работата си около хората с най-голямо значение и приноси.

Силата на стратегическата основа

Ерик Шмид обръща внимание на факта, че бизнес плановете днес не са онова, което са били в миналото и че средата е толкова динамична, че бизнес плановете се променят многократно.

По тази причина, вместо с бизнес план, той съветва фирмите да работят с яснота по своите стратегически цели, ценности и силни страни, т.е. с яснота по стратегическата си основа, на която стъпват, за да развиват бизнеса. И докато бизнес плановете могат да се променят, стратегическата основа ще стои здрава и стабилна, а тя е иненно причината умните и креативни служители да изберат да работят в съответната организация.

Добрата стратегическа основа има три нива:

Продукт с отлични качества, създаден благодарение на уникални технологични идеи

Бизнес мислене, насочено към растеж, а не към печалба

Много добро познаване на конкуренцията (без тя да се следва сляпо)

Наемането на нови служители

Наемането на нови служители (умни и креативни) е най-важният процес според Ерик Шмид. В него следва да инвестират време всички важни ръководители, които имат отношение към работата. Наемането на талантливи служители не бива да е приоритет единствено на специалистите по набор и подбор.

Осигуряване на подходяща среда

Веднъж, след като във фирмата са привлечени талантливи служители, на тях е нужно да им се осигури подходящата среда за работа.

Ерик Шмид подчертава колко важно е в тази връзка да се обърне внимание на начина, по който се вземат решения във фирмата. Необходимо е да се даде възможност на умните и креативни служители да участват във вземането на решения. Или, тези служители трябва да усещат, че могат да имат принос за развитието на своята фирма и че могат да променят нещо (голямо) в нея.

Ако вземането на решения бъде игнорирано като тема, това може да убие духа на талантливите служители.

Като говори за вземане на решения, Шмид няма предвид решенията да се вземат с консенсус от всички. По-скоро, той акцентира на това всеки да може да бъде чут (всякакви мнения и идеи), след което хората да се обединяват около най-добрите предложения.

Комуникацията е от ключово значение при вземането на решения. Необходимо е да се обезпечи възможност всеки открито и свободно да комуникира с останалите. Тук е важна обмяната на информация и скоростта, с която се обменя тя.

Иновациите – бизнес нирвана

В крайна сметка, ако една фирма е наясно със стратегическите си основи и успява да открие достатъчен брой умни и креативни служители, на които да предложи подходяща среда и да ги въвлече във вземането на решения чрез активна комуникация, шансовете да се постигне състояние на “бизнес нирвана”, т.е. на иновации, според Шмид са сериозни.

За целта са важни и още няколко неща, сред които:

Определяне на амбициозни цели и позволяване на хората да опитват да ги постигнат и дори да се провалят често в тези свои опити

Вслушване в хората от развойно-внедрителския отдел и стремеж бързо да се премине към изготвяне на прототип, за да има реален прогрес по отношение на идеите

Всичко, от което една фирма има нужда е една голяма идея. Или няколко подобни идеи. Насоките за това каква да е подобна голяма идея могат да дойдат от отговора на въпроса “Какво би могло да е вярно след 5 години?” Тоест, фокусът в иновациите следва да е дългосрочен.

Подобни големи цели биха били магнитът, който да привлече умните и креативни служители. Най-добрите възможни служители.

18 Share

Редактирано Ноември 28, 2016 от nik1

**nik1** · Ноември 28, 2016

1 hour ago, nik1 said:

Бъркате причина и следствие мисля

Гугъл и Фейсбук успяват като корпорации, и като корпорации са направили стотици и хиляди иновации и решения.https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Google_products

Ако създателите бяха останали на ниво университетки и гаражен идеализъм/иноватизъм, вместо да предложат за акции за продан от платформата си, никой нямаше да знае за тях днес.

Да, в това е силата на корпорациите, да купуват и/или развиват иновации, няма противоречи с това което казвам, това казвам и аз, а и това не е мое мнение

Ето описание на това как работи Гугъл, от Ерик Шмид (неговата компетентност е на CEO на множество компании в бранша)

18 Share

ПС

Това е списъка на Форбс за най-иновативните компании, почти всичките са публични компании с милиардни активи (проверих тези в първата десятка)

http://www.forbes.com/innovative-companies/list/#tab:rank

http://www.forbes.com/sites/innovatorsdna/2015/08/19/how-we-rank-the-worlds-most-innovative-companies-2015/#4045e31d4524

ППС

Освен за продуктови иновации, говорим и за процесни, маркетингови, и организационни иновации.

Редактирано Ноември 28, 2016 от nik1

**Б. Киров** · Ноември 28, 2016

Преди 52 минути, nik1 said:

ПС

Това е списъка на Форбс за най-иновативните компании, почти всичките са публични компании с милиардни активи (проверих тези в първата десятка)

http://www.forbes.com/innovative-companies/list/#tab:rank

http://www.forbes.com/sites/innovatorsdna/2015/08/19/how-we-rank-the-worlds-most-innovative-companies-2015/#4045e31d4524

Прегледах материала на Форбс по диагонал, при тях обаче методологията, която сами обясняват, би изключила например Питър Цукерман в първите му години, би изключила и Бил Гейтс преди разрастването на Майкрософт, защото радарът на това изследване не би ги засякъл, тъй като един от критериите им е: " To be included, firms need seven years of public financial data and $10 billion in market cap:За да бъде включена, фирмите се нуждаят от седем години на публични финансови данни и $ 10 милиарда в пазарна капитализация." Малките "гаражни иноватори" просто са извън борда на изследването, те са в зоната на здрача и няма начин да попаднат в това изследване. Изследват се само крупни компании с минимум 7-годишна пазарно листване.

Все пак, да си призная неосведомеността, изненадан съм, че сред първите 100 добре познати са ми малко имена, поне по диагонален прочит: Тесла Моторс, Старбъкс, Кока Кола и Амазон, като в първата десетка след Тесла Моторс нито едно друго име не ми говори нищо, а удивителното е, че 8-мо място е на индонезийска компания. И ги няма Фейсбук, Туитър и Гугъл. Но от първите 12, 11 са американски.

Редактирано Ноември 28, 2016 от Б. Киров

**nik1** · Ноември 28, 2016

Не ми се беше отворил линка за методологията, просто го копирах..После видях че става дума само за големи компании.

Въпросът е че има силна и недвусмислена положителна корелация между големината на предприятията (като брой заети) и иновационния индекс на компаниите, при четирите вида иновации, "малките" предприятия са по- неиновативни от "средните" (с по-нисък индекс от този на средните) а "средните" са по-неиновативни от големите..

ПДФ-а не мога да го пейстна, нещата са обяснени ясно защо и как..

(по-големите комании освен всичко въвеждат и системи за управление на качеството, и правят планиране за повече от една година, които дейности допълнително стимулират иновативността, но както и да е)

Редактирано Ноември 28, 2016 от nik1

**Atom** · Ноември 28, 2016

В списъка има сериозни иноватори, като Tesla Motors. Има обаче и някаква тенденция за "нискотарифни иновции". Най-иновативните звена на гигант като Unilever са в Индонезия (8-ми в списъка) и Индия (31). Experian са 71-ви. Компанията не е разбита по подразделения, но ако има изобщо иновации, те не се извършват в САЩ или Великобритания (където се генерират най-големите приходи на компанията), а в България, Коста Рика и Бразилия - там където са концентрирани аналитичните и развойни звена на фирмата.

Редактирано Ноември 28, 2016 от Atom

**sir** · Ноември 28, 2016

Половината от топ 10 компаниите в тоя списък са фармацевтични. Много далеч съм от тази материя, за да съм сигурен какво точно се счита за "иновация" в бранша, но нищо чудно да е всяко ново лекарство на пазара.

Може да погледнете обаче номер 6 - Under Armour. Кратка справка с уикипедия е достатъчна. Някакъв бивш колежански състезател по американски футбол прави тениска от микрофибри, понеже докато играел, му било писнало постоянно да си сменя изпотените тениски. Прави си фирмичка в мазето на баба си и така. След което следва: Major competing brands including Nike, Adidas and Reebok would soon follow in Plank's footsteps with their own moisture-wicking apparel. Този тип иновации обикновено не се засягат от подобни изследвания, поради което и изкривеното виждане, че едва ли не само големите корпорации са способни да правят някакви революционни нововъведения.

**Б. Киров** · Ноември 28, 2016

За големите фармацевтични компании и малките иновативни фармацевтични фирми пише Мойзес Наим в „Краят на Властта”. Много подобна е и историята на българската софтуерна компания Телерик, основана от 4-ма млади българи, без никакъв финансов ресурс в началото, чиито акции са изкупени от голяма американска корпорация за разработка на софтуеър за 262 млн. долара, най-вече заради един иновационен продукт на Телерик.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/24/2406365_golemiiat_udar_na_telerik/

според мен, не бива да се абсолютизира една или друга теза, Ник също има основание да твърди, че в много от големите корпорации се работи и инвестира точно с приоритет върху иновации, такива са повечето от изброените в списъка на 100-те от Форбс, класически пример са Амазон и Кока Кола, гиганти, които не спират да търсят свои иновации и инвестират огромни средства в тях.

Иновации (от книгата на Мойзес Наим)

„Не разбирам за каква иновационна среда може да се говори в големите фармацевтични компании. Трудно ми е да си представя как създавате среда за иновации и дръзки решения, от която да израстват лидери.” Тези думи са произнесени през 2007 от Джон Мараганор, президент на малка фармацевтична компания от Кембридж, щат Масачузетс. За корпоративната практика преди това, продължила неизменна десетилетия наред, тези думи звучат скандално. Скандално, но справедливо. Нищо не пречи на оценените за милиарди долари фармацевтични гиганти като Pfizer и Merck да избълват на пазара огромни количества нови продукти, но работата е, че нямат такива. Все по-често такива нови продукти се изобретяват от неголеми компании, част от които възникват на базата на научно-изследователските отдели в университетите, а друга част в биомедицински паркове като индийския Хайдарабад, известен още като „Геномна Долина”. После разработените лекарства – а в някои случаи и компаниите – биват придобивани от големите корпорации. Пример за това е FerroKin Biosciences, в която седмина сътрудници, работещи у дома, заедно с отдел от още 60 изпълнители и доставчици, затварят пълния цикъл на производство. Компанията възниква през 2007, привлича 27 млн. долара венчърен капитал, произвежда свой продукт от стадий на разработка до втора фаза на клинични изпитания, а през 2012 е придобита от биофармацевтична компания базирана във Великобритания на име Shire Plc, специализирала в производство на биомедицински продукти.

Когато говорим за реклама и дистрибуция, то компании от рода на Shire и други корпоративни чудовища като Merck имат неоспоримо преимущество пред „джуджетата”. За някой начинаещ фармацевт от Хайдарабад или Шенчзян все още е нереалистично да разполага с армия от търговски представители, предлагащи продукта на лекари и клиники във Флорида, Порт или Дорсет.

Години наред големите компании във всички области, от фармацевтиката до автомобилостроенето и сглобяването на компютри, се занимаваха със собствени изследвания и разработки в строго охранявани и щедро финансирани центрове, което представляваше предмет на гордост и престиж за компаниите. Само че, от 80-те години на 20-ти век компании като Cisco и Genzyme, започнаха да придобиват известност, въпреки че нямаха собствени изследователски и конструкторски отдели. Започна ерата на „открити иновации”, както я нарече бизнес-теоретика Хенри Чесбро. Според него, в някои области иновациите винаги са били норма (например в Холивуд). Сега към този холивудски патент се присъединяват производители в химическата, телекомуникационната и авиационната промишлености. И нови силни в своите отрасли играчи като Acer и HTC се раждат в иновационни работилници, чиито имена обаче вие никога няма да срещнете върху техните продукти, за разлика от брандове, произведени от конкурентни компании, работещи със затворен цикъл. И всичко е много просто. „Ние разбираме от тези продукти молко повече от нашите клиенти” – заяви в интервю пред Businessweek тайванският производител на смартфони HTC. Във фармацевтиката аутсорсингът при производство на лекарства е общоприета практика, но тяхното изобретяване е тайна. От друга страна, от 2001 пазарът на лекарства, изобретени в чужбина, в сравнение с продажбите на „родните” препарати нараства бързо; неговият обем нараства от 2 млрд.долара през 2003 до 5.4 млрд. през 2007. Всичко това не предвещава нищо добро за големите компании. Както твърди в нашумялата си книга „Дилемата на иноватора” бизнес-теоретикът Клейтън Кристенсън, даже най-добрите от големите компании действат с различни техники, даващи им възможност добре да се възползват от „поддържащи технологии” (нови технологии, подобряващи значително качеството на продукта), но съвършено безполезни от гледна точка на „пробивни технологии” (нови технологии, обикновено възникващи в периферията на пазара, но способни с време да го революционизират). Като класическа „пробивна технология” Кристенсън посочва телефонната връзка, микротурбината, ангиопластиката, PlayStation, дистанционното обучение, интеренет-протоколите, онлайн-търговията и грижите за болния у дома. Новите технологии по принцип са неикономични в сравнение със стандартните процеси, и точно затова тежат на гигантите в бизнеса, имащи самочувствието на утвърдени лидери в сферите си; нещо което води за тях или до бавна смърт или до рухване на кумирите, както вече се случи например с DEC или Sears Roebuck. Размерът на компанията, обяснява Кристенсън, в тези случаи е от съществено значение. Например, необходимостта на крупните корпорации да анализират възможностите на пазара в условията на утвърдени в него вече правила, отклонява вниманието им от възникването на нови пазари, които биха имали перспектива за развитие при новите технологии. Забавянето на темпа на краткосрочните печалби при гигантите влиза в противоречие на политиката им с цената на акциите им по тримесечия, което е водещо за тях. И при всяка нова вълна от иновации, тази дилема се изправя отново и отново в цял ръст."

Редактирано Ноември 28, 2016 от Б. Киров

**sir** · Ноември 30, 2016

On 28.11.2016 г. at 20:49, Б. Киров said:

според мен, не бива да се абсолютизира една или друга теза, Ник също има основание да твърди, че в много от големите корпорации се работи и инвестира точно с приоритет върху иновации, такива са повечето от изброените в списъка на 100-те от Форбс, класически пример са Амазон и Кока Кола, гиганти, които не спират да търсят свои иновации и инвестират огромни средства в тях.

Аз не отричам приноса на големите корпорации нито в иновациите, нито някъде другаде. Тяхната роля се абсолютизира именно от разни самообявили се за либертарианци, а всъщност съзнателни или несъзнателни (по-често първото) поддръжници на дивата глобализация и крони капитализма. Ако някой трябва да си преглежда обърканите понятия, то това са именно тези хора. Но толкова по тоя въпрос, понеже се отплеснахме много. Благодаря, впрочем, за този откъс за фармацевтичните компании, прелюбопитно четиво.

Понеже не виждам смисъла от 10 теми за Тръмп и политиките му, ще постна някои неща тук.

Както стана ясно, за ужас на хората, които вече бяха обявили как нямало да си спази обещанието за Обамакеър, Тръмп посочи за здравен министър Том Прайс - един от най-големите критици на въпросния закон и може би единственият човек с готови реални предложения за замяната му.

Освен това за финансов министър беше посочен Стивън Мнучин - финансовият шеф на кампанията на Тръмп.

Мнучин и Уилбър Рос (търговският министър) дискутират основните приоритети в икономиката: http://www.foxbusiness.com/shows/mornings-with-maria.html (най-горните 4-5 клипчета). Някои по-важни моменти:

- Данъчна реформа в първите 90 дни.

- Мощна дерегулация на бизнеса.

- Инфраструктура и механизми на финансирането й.

- Преразглеждане и поправяне на търговските споразумения. ТПП официално приключва. НАФТА ще бъда преразгледана. Фокусът на новата администрация ще бъде върху двустранни споразумения.

- Замяната на Обамакеър, както споменах и по-горе, също е основен приоритет.

- Основни поправки по Дод-Франк (закона за финансовите регулации в отговор на кризата).

**Б. Киров** · Ноември 30, 2016

Преди 5 часа, sir said:

Аз не отричам приноса на големите корпорации нито в иновациите, нито някъде другаде. Тяхната роля се абсолютизира именно от разни самообявили се за либертарианци, а всъщност съзнателни или несъзнателни (по-често първото) поддръжници на дивата глобализация и крони капитализма. Ако някой трябва да си преглежда обърканите понятия, то това са именно тези хора. Но толкова по тоя въпрос, понеже се отплеснахме много. Благодаря, впрочем, за този откъс за фармацевтичните компании, прелюбопитно четиво.

Понеже не виждам смисъла от 10 теми за Тръмп и политиките му, ще постна някои неща тук.

Както стана ясно, за ужас на хората, които вече бяха обявили как нямало да си спази обещанието за Обамакеър, Тръмп посочи за здравен министър Том Прайс - един от най-големите критици на въпросния закон и може би единственият човек с готови реални предложения за замяната му.

Освен това за финансов министър беше посочен Стивън Мнучин - финансовият шеф на кампанията на Тръмп.

Мнучин и Уилбър Рос (търговският министър) дискутират основните приоритети в икономиката: http://www.foxbusiness.com/shows/mornings-with-maria.html (най-горните 4-5 клипчета). Някои по-важни моменти:

- Данъчна реформа в първите 90 дни.

- Мощна дерегулация на бизнеса.

- Инфраструктура и механизми на финансирането й.

- Преразглеждане и поправяне на търговските споразумения. ТПП официално приключва. НАФТА ще бъда преразгледана. Фокусът на новата администрация ще бъде върху двустранни споразумения.

- Замяната на Обамакеър, както споменах и по-горе, също е основен приоритет.

- Основни поправки по Дод-Франк (закона за финансовите регулации в отговор на кризата).

Благодаря за линка, ето какво открих след него, интервюто на Стивън Мнучин и Уилбър Рос пред CNBС, част от което в съкратен превод поствам в темата, защото, според мен, показва твърдото намерение на екипа на Тръмп да не се отклонява от предизборната му платформа в икономиката, поне по отношение на данъците, това за мен е почти сравнимо с Рейгъномиката.

За външната политика, ако могат да се правят някакви аналогии с епохата на Рейгън, това би означавало „Америка на първо място”, малцина навярно знаят, че точно това е слоганът, с който идва на власт като Президент на САЩ Роналд Рейгън.

Ситуацията във външен план е коренно различна, разбира се, но тогава Рейгън, противно на общоприетите клишета за агресивен външен курс, следва политика на „сдържане” към Съветския съюз и изтощаване в надпревара във въоръжаването, той печели войната без битки и военно напрежение, само с локални конфликти, съчетани с тотален икономически натиск.

Ако направим съвременен паралел с Китай, външната политика на САЩ, поне като икономическа насока, по мое мнение ще следва този курс на „сдържане” към китайския тигър. Изкушавам се и от още едно сравнение с времето след Втората световна война, когато започва Студената война с Източния блок. Тогава двама души казват две ключови фрази за стратегията на Запада към Съветския блок. Единият е Уинстън Чърчил: „Оставете ги на тях самите (зад Желязната завеса), те сами ще се доведат до разруха.” Другият е лорд Исмей, първият секретар на НАТО:„Кeep the Americans in, Soviets out, and Germans down; Дръжте Америка вътре (в Европа), Съветите вън, а Германия долу.” Цитирам тези думи само като хипотеза, осъзнавайки, че историята никога не се повтаря, но понякога го прави като фарс.

Интервюто:

http://www.cnbc.com/2016/11/30/trump-cabinet-picks-ross-and-mnunchins-exclusive-interview-with-cnbc.html

Стивън Мнучин: И да кажа тук ясно – нашият номер едно приоритет е данъчната реформа. Това ще бъде най-голямата данъчна промяна след Рейгън. Уилбър и аз работим в близко взаимодействие още от кампанията. Ние ще намалим корпоративния данък, което ще върне много работни места обратно в Съединените щати.

Водещ: Колко възнамерявате да го съкратите?

Стивън Мнучин: Ще бъде 15% и ще върне маса пари в кеш обратно в САЩ. Първо искам да заявя тук, че корпоративния данък е само един компонент от данъците в държавата. ОК? А главният компонент очевидно е персоналния данък и персоналните такси. Така че като съкратим корпоративния данък, автоматично ще вдигнем персоналните доходи. А нашите персонални данъци (за богатите – бел. Пр.) са високи, така че автоматично приходите от бюджета ще се прелеят оттам. Същевременно имаме голямо намаляване на данъците са средната класа. Това е другото важно нещо в опростяването на данъчната скала. Данъчната скала беше твърде комплицирана и хората губеха твърде много време да се чудат как да минат по-най ниската възможна тарифа в нея.

Водещ: Ще срещнете ли подкрепа от Републиканската партия?

Стивън Мнучин: Иначе не би имало смисъл. Ще работим заедно с Конгреса. Мисля че имаме пълно разбирателство с тях.

Водещ: Това означава ли, че щом съкратите данъците, това ще промени поведението на хората, което ще доведе до по-големи печалби?

Стивън Мнучин: Точно така, и тази администрация ще окуражава това.

Водещ: Последната администрация като че ли вървеше в обратната посока. Идеята беше, че лъвският пай ще отиде у богатите.

Стивън Мнучин: Въобще не е така. Няма да има абсолютно данъчно облекчение за богатите, за тях ще има някои ограничения, но данъчното съкращение за онези под тях ще бъде освободено от такива ограничения.

Водещ: Някои анализатори внушават, че средната класа – обикновените хора и особено самотните родители – ще плащат повече.

Стивън Мнучин: Не вярваме на такива анализатори. Когато работим с Конгреса, ще решим съвместно с тях този въпрос и ще го направим много ясно. Намаляването на данъците за средната класа и кредитирането за родителски грижи е голям аспект от това. Това приоритетно разработвахме по време на кампанията и ползата е, че Уилбър (Рос) и аз работехме съвместно с избрания Президент като един отбор. Така че ще има интегрирана дейност между Министерството на Търговията и това на Държавното Съкровище. Така че когато правим съкращенията на данъците, ще го правим винаги в синхрон двете министерства (на Търговията и Финансите). Ние вярваме в честната търговия (fair trade) и вярваме, че тя ще даде истински бум в развитието на икономиката.

Водещ: Какво ще кажете за Carrier (корпорация за климатични системи)?

Уилбър Рос: В този случай имаме победа, преди да сме встъпили в длъжност (някои от задграничните производства на Carrier се връщат на американска територия)

Водещ: Мислите ли че е част от вашата роля да посредничите между американски компании да се върнат в Съединените щати?

Стивън Мнучин: При тази администрация, този Президент, този вицепрезидент ще има открита комуникация с бизнес лидерите. Виждате че това вече започна, защото избраният Президент призова United Technologies да запазят работните си места тук. Уилбър и аз също ще правим това. И пак повтарям, случаят с Carrier е първата ни голяма победа в тази област, даже още преди да сме влезли в офиса.

Водещ: Но причината тези работни места да отидат в Мексико беше, защото там са по-евтини. Това помага на компанията да е по конкуретна. Как ще убедите компаниите да не напускат САЩ?

Уилбър Рос: Това е много по комплицирано. Мексико има 44 договора с други страни, които им дават много повече предимства да внасят там, отколкото на САЩ. Вярвате или не, Мексико има по-добри договори с останалата част от света, отколкото Съединените щати имат. Ние възнамеряваме да коригираме това.

Водещ: Защо те (компаниите) все пак искат да отидат там?

Рос: За типична кола те спестяват два пъти повече от тарифите като изнасят в Европа от Мексико, а спестяват в Мексико от евтиния труд.

Водещ: Ако някой на този свят е печелел най-много от свободната търговия, това е Уилбър Рос и неговата компания. Мнозина хора са напълно изненадани, защото сега ще се превърнете в протекционистка компания, ратуваща срещу свободната търговия. Как ще разрешите това противоречие с цялата ви предишна кариера?

Рос: Първо, „протекционизъм” е отрицателен етикет. Това не отговаря на същността. Има търговия, жива търговия, и тъпа, лоша търговия. Ние правим сега тъпа търговия. Това е нещото, което ще коригираме.

Водещ: Какво ще стане като обложим с тарифи китайските стоки?

Рос: Всеки говори за тези тарифи като за първо нещо. Тарифите са последно нещо. Тарифите са част от преговорите. Реалното нещо е да увеличим американския експорт. Да пречупим бариерата от тарифи и другите бариери пред нашите стоки.

Водещ: Не беше ли това идеята на ТПП? Да махне много тарифи?

Рос: Въобще не. ТПП има ужасни правила за произхода на вноса (rules of origin); например повечето от автомобилите щяха да влизат извън страните от ТПП, по-точно от Китай, който щеше да се възползва от всичките преференции на ТПП...

Водещ: Това лош договор ли е?

Стивън Мнучин: Абсолютно. Абсолютно, и ние вярваме в двустранните договори. Да имаме добри договори с повечето страни.

Водещ: Така че вие виждате големите регионални договори като лоша идея. Страна след страна, след страна...

Мнучин: Абсолютно.

Рос: Проблемът с регионалните търговски договори е че там не сме първостепенната страна, поставени сме на една плоскост с втората, третата, и т.н. Перспективата е, че ние сме огромен пазар, най-големият световен вносител. Трябва да третираме другите страни като добри вносители, а не такива, които дирижират техните си правила.

Въпрос: Означава ли вашата номинация, че законът Дод-Франк (законът забранява на търговските банки и хедж-фондовете да търгуват с парите на клиентите си в размер повече от 3%, както и да влагат тези пари извън официалните борси) си отива в историята или само ще го смекчите с реформи?

Мнучин: Ще работим заедно с Хенсърлинг (конгресмен от Републиканската партия, вносител на искане за отмяна на закона Дод-Франк) и други хора в Конгреса по това. Едно от добрите неща за мен и Уилбър е, че ние на практика сме банкери. Ние двамата бяхме единствените по време на кризата, на които бяха подновени лицензите...Ние бяхме в бизнеса с регионалното банкиране и знаем какво означава да се дават заеми. Това е машина за растеж на малките и средните бизнеси. Проблемът с Дот-Франк е че е твърде комплициран и ограничава заемите. Така че ще го поорежем, неговите регулаторни параграфи.

Рос: Много от малките банкери стигнаха дотам, че днес имат повече бюрократи, занимаващи се с регулаторни правила, отколкото служители раздаващи кредити, това е щуро.

Мнучин: Приоритет номер едно за нас е да направим така, че банките да дават кредити. Проблемът е, че през последните 8 години нямаше икономически растеж. Средният американски работник е без работата си. Трябва да осигурим на тези хора добра (високоплатена) работа.

Водещ: Вие момчета трябва да погледнете нещата в очите: мнозина казват, това орязване на корпоративните данъци няма да създаде никакви работни места, само акционерите ще си раздават дивиденти.

Рос: Просто не е така. И не е истина, че работните места са равностойни. Човек работил като стоманолеяр сега завива хамбургери, това не е същото за него. И като качество и като количество. И проблемът ни когато създаваме нови работни места е те да бъдат равностойни на вече загубените, структурен проблем.

Водещ: Вие и двамата сте наясно с лихвените проценти и ценните книжа. Ще промените ли търговските правила при търгуването с държавни ценни книжа и др. финансови инструменти?

Мнучин: Всичко.

Водещ: Какво ще се случи с лихвените проценти и къде ще отидат те?

Мнучин: Мисля, че лихвените проценти трябва да се държат относително ниски следващите няколко години. Период на ниски лихвени проценти. Да стоим тук. Ще се вдигнат малко, но малко. Трябва да търсим в Съкровището други възможности. Потенциално да разсрочим плащанията по държавния дълг във времето, защото иначе лихвите ще се вдигнат.

Водещ: Да ги разсрочите за колко, 50 години?

Мнучин: Ще използваме всички инструменти, които са необходими.

Водещ: Какво мислиш ти Уилбър?

Рос: Мисля, че ФЕД ще ги вдигне през декември. Това обаче няма нищо общо с нас.

Водещ: Всеки Секретар на Съкровището на САЩ е казвал досега, че силен долар е в интерес на САЩ, но после виждаме как ФЕД и понякога даже Съкровището, всеки харесва слаб долар за експорта. Какво искате вие за тази страна. Силен долар или капитал изтичащ навън? Или всеки път е едно и също – корпорациите духат като насрещен вятър, но в своя полза за слаба валута.

Мнучин: Първо, Съединените щати са най-великата страна в света за инвестиции. И виждаме, че парите се вливат в Съединените щати точно затова. Така че мисля, че наистина трябва да се фокусираме върху икономически растеж и създаване на нови работни места. Това е приоритетът.

Водещ: Фен ли си на Джанет Йелън, Стив?

Мнучин: Виж сега, нали разбираш. Мисля, че тя си върши добре работата във ФЕД.

Водещ: Ще продължи ли да си изпълнява длъжността до края на мандата?

Мнучин: Не коментирам това.

Водещ: Ще бъде ли ре-номинирана?

Рос: Това е въпрос между нея и Президента, не към нас.

Редактирано Ноември 30, 2016 от Б. Киров

**Б. Киров** · Декември 1, 2016

С номинирането на Стивън Мнучин за финансов министър (Secretary of the Treasury) и Уилбър Рос за министър на търговията, повечето важни фигури в кабинета на Тръмп са по местата си, остава все още вакантен поста на Държавен Секретар, най-важен при провеждането на външната политика.

Има много общи неща между назначените в екипа на Тръмп: Уилбър Рос 25 години (до 2000) работи във фонд на Ротшилд за изкупуване на банкрутирали фирми ; Стивън Бенън и Стивън Мнучин са бивши служители на Goldman Sachs (откъдето идват и фигури като Марио Драги, John Paulson, бивш секретар на Съкровището и др.) Изборът за Съветник по Националната сигурност на Майкъл Флин не оставя съмнение в бъдещата безкомпромисна политика по отношение на ислямския фундаментализъм. От друга страна, вицепрезидентът Майк Пенс и Рейнс Прийбъс (White House Chief of Staff) са високопоставени фигури от партийния естаблишмънт на Републиканската партия, осигуряващи здрав гръб на президента в Конгреса и Сената. Очертава се много силен, мотивиран и добре сработен екип от предизборната кампания с ясно поставени дългосрочни цели. Още отсега могат да се посочат няколко очевидни и ясно изразени от този екип и от избрания президент приоритети във външнополитически план:

- унищожаване на Ислямска държава в Близкия изток и установяване на стабилност там

- налагане на санкции срещу Иран и ограничаване на атомната му програма

- сътрудничество с Русия в борбата срещу ислямизма

- отказ от ТПП в Азия и двустранно договаряне на търговските условия с всяка страна поотделно

- икономически натиск върху Китай за предоговаряне на търговския стокообмен, като принципа е „говори учтиво с тояга (45% вносни тарифи) зад гърба”; според мен, може да се наложи да използват „тоягата”, кабинета на Тръмп са готови на това

- аналогично предоговаряне с Мексико (тук тарифите са 35%) или излизане от НАФТА

- За Трансантлантическото търговско споразумение с ЕС (ТТИП) нещата, според мен, не стоят както с ТПП; този договор се тълкува като двустранен между САЩ и ЕС и там вероятно ще бъде постигнато споразумение и подписване, но след като ясно се очертае картината кои ще бъдат новите лидери на ключовите държави Франция и Германия в Европа и какво е съотношението на силите вътре в ЕС

- ясно заявено послание към европейските партньори да плащат за сигурността си повече и да отделят за въоръжаване съпоставими суми с американските (50-50 в НАТО), от този принцип, колкото и да не им се иска на европейските политици, едва ли новият американски президент ще отстъпи

Стивън Мнучин (Steven Terner Mnuchin; род. 21 дек. 1962 г.) — завършил Йелския университет, от 1985 до 2002 работи в Goldman Sachs; после в хедж-фонда ESL на Едуард Ламперт; става изпълнителен директор на хедж-фонд SFM Capital Management, в който Джордж Сорос влага 1 млрд. долара; заедно с Chip Seelig и Daniel Neidich основава Dune Capital, продуцентска компания в киноиндустрията през 2006; през 2007 Dune Capital сключва договор с 20th Century Fox за 500 млн. долара и инвестира в „Аватар” и др. филми; следват договори на Dune Capital с Warner Brothers; през 2013 Мнучин слива Dune Capital с друга продуцентска къща и така възниква RatPac-Dune Entertainment, продуцирала „Американски снайпер”, „Лудият Макс”(продължението) и др. филми; през 2014 инвестира в Relativity Media, но година по-късно, преди компанията да банкрутира, успява да изтегли капитала си от нея; през 2016 се занимава с финансирането на кампанията на Доналд Тръмп. Баща е на три деца.

Баща му, Робърт Мнучин е бил основен партньор в Goldman Sachs и собственик на галерията C&M Arts в Ню Йорк.

Редактирано Декември 1, 2016 от Б. Киров

**nik1** · Декември 1, 2016

On 11/28/2016 at 20:49, Б. Киров said:

За големите фармацевтични компании и малките иновативни фармацевтични фирми пише Мойзес Наим в „Краят на Властта”. Много подобна е и историята на българската софтуерна компания Телерик, основана от 4-ма млади българи, без никакъв финансов ресурс в началото, чиито акции са изкупени от голяма американска корпорация за разработка на софтуеър за 262 млн. долара, най-вече заради един иновационен продукт на Телерик.

http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/24/2406365_golemiiat_udar_na_telerik/

според мен, не бива да се абсолютизира една или друга теза, Ник също има основание да твърди, че в много от големите корпорации се работи и инвестира точно с приоритет върху иновации, такива са повечето от изброените в списъка на 100-те от Форбс, класически пример са Амазон и Кока Кола, гиганти, които не спират да търсят свои иновации и инвестират огромни средства в тях.

Иновации (от книгата на Мойзес Наим)

„Не разбирам за каква иновационна среда може да се говори в големите фармацевтични компании. Трудно ми е да си представя как създавате среда за иновации и дръзки решения, от която да израстват лидери.” Тези думи са произнесени през 2007 от Джон Мараганор, президент на малка фармацевтична компания от Кембридж, щат Масачузетс. За корпоративната практика преди това, продължила неизменна десетилетия наред, тези думи звучат скандално. Скандално, но справедливо. Нищо не пречи на оценените за милиарди долари фармацевтични гиганти като Pfizer и Merck да избълват на пазара огромни количества нови продукти, но работата е, че нямат такива. Все по-често такива нови продукти се изобретяват от неголеми компании, част от които възникват на базата на научно-изследователските отдели в университетите, а друга част в биомедицински паркове като индийския Хайдарабад, известен още като „Геномна Долина”. После разработените лекарства – а в някои случаи и компаниите – биват придобивани от големите корпорации. Пример за това е FerroKin Biosciences, в която седмина сътрудници, работещи у дома, заедно с отдел от още 60 изпълнители и доставчици, затварят пълния цикъл на производство. Компанията възниква през 2007, привлича 27 млн. долара венчърен капитал, произвежда свой продукт от стадий на разработка до втора фаза на клинични изпитания, а през 2012 е придобита от биофармацевтична компания базирана във Великобритания на име Shire Plc, специализирала в производство на биомедицински продукти.

Когато говорим за реклама и дистрибуция, то компании от рода на Shire и други корпоративни чудовища като Merck имат неоспоримо преимущество пред „джуджетата”. За някой начинаещ фармацевт от Хайдарабад или Шенчзян все още е нереалистично да разполага с армия от търговски представители, предлагащи продукта на лекари и клиники във Флорида, Порт или Дорсет.

Години наред големите компании във всички области, от фармацевтиката до автомобилостроенето и сглобяването на компютри, се занимаваха със собствени изследвания и разработки в строго охранявани и щедро финансирани центрове, което представляваше предмет на гордост и престиж за компаниите. Само че, от 80-те години на 20-ти век компании като Cisco и Genzyme, започнаха да придобиват известност, въпреки че нямаха собствени изследователски и конструкторски отдели. Започна ерата на „открити иновации”, както я нарече бизнес-теоретика Хенри Чесбро. Според него, в някои области иновациите винаги са били норма (например в Холивуд). Сега към този холивудски патент се присъединяват производители в химическата, телекомуникационната и авиационната промишлености. И нови силни в своите отрасли играчи като Acer и HTC се раждат в иновационни работилници, чиито имена обаче вие никога няма да срещнете върху техните продукти, за разлика от брандове, произведени от конкурентни компании, работещи със затворен цикъл. И всичко е много просто. „Ние разбираме от тези продукти молко повече от нашите клиенти” – заяви в интервю пред Businessweek тайванският производител на смартфони HTC. Във фармацевтиката аутсорсингът при производство на лекарства е общоприета практика, но тяхното изобретяване е тайна. От друга страна, от 2001 пазарът на лекарства, изобретени в чужбина, в сравнение с продажбите на „родните” препарати нараства бързо; неговият обем нараства от 2 млрд.долара през 2003 до 5.4 млрд. през 2007. Всичко това не предвещава нищо добро за големите компании. Както твърди в нашумялата си книга „Дилемата на иноватора” бизнес-теоретикът Клейтън Кристенсън, даже най-добрите от големите компании действат с различни техники, даващи им възможност добре да се възползват от „поддържащи технологии” (нови технологии, подобряващи значително качеството на продукта), но съвършено безполезни от гледна точка на „пробивни технологии” (нови технологии, обикновено възникващи в периферията на пазара, но способни с време да го революционизират). Като класическа „пробивна технология” Кристенсън посочва телефонната връзка, микротурбината, ангиопластиката, PlayStation, дистанционното обучение, интеренет-протоколите, онлайн-търговията и грижите за болния у дома. Новите технологии по принцип са неикономични в сравнение със стандартните процеси, и точно затова тежат на гигантите в бизнеса, имащи самочувствието на утвърдени лидери в сферите си; нещо което води за тях или до бавна смърт или до рухване на кумирите, както вече се случи например с DEC или Sears Roebuck. Размерът на компанията, обяснява Кристенсън, в тези случаи е от съществено значение. Например, необходимостта на крупните корпорации да анализират възможностите на пазара в условията на утвърдени в него вече правила, отклонява вниманието им от възникването на нови пазари, които биха имали перспектива за развитие при новите технологии. Забавянето на темпа на краткосрочните печалби при гигантите влиза в противоречие на политиката им с цената на акциите им по тримесечия, което е водещо за тях. И при всяка нова вълна от иновации, тази дилема се изправя отново и отново в цял ръст."

Аз не съм философ и писател, но за мен обективната истина е такава: корпорациите не могат да се задържат са в играта, ако не залагат на иновациите..Те са жизнени важни за тях, така както са въздуха и водата за хората

**nik1** · Декември 1, 2016

On 11/28/2016 at 19:11, sir said:

Половината от топ 10 компаниите в тоя списък са фармацевтични. Много далеч съм от тази материя, за да съм сигурен какво точно се счита за "иновация" в бранша, но нищо чудно да е всяко ново лекарство на пазара.

Може да погледнете обаче номер 6 - Under Armour. Кратка справка с уикипедия е достатъчна. Някакъв бивш колежански състезател по американски футбол прави тениска от микрофибри, понеже докато играел, му било писнало постоянно да си сменя изпотените тениски. Прави си фирмичка в мазето на баба си и така. След което следва: Major competing brands including Nike, Adidas and Reebok would soon follow in Plank's footsteps with their own moisture-wicking apparel. Този тип иновации обикновено не се засягат от подобни изследвания, поради което и изкривеното виждане, че едва ли не само големите корпорации са способни да правят някакви революционни нововъведения.

Не разбрах какво твърдиш: че малките компании са по иновативни от големите (това просто не е вярно фатологически),.. или не го твърдиш , а си правиш "политика" (май ти стана навик)?

Ах да "революционни" и "нереволюционни иновации", типичната демагогия..(демагогията бяга от дефинициите)

Преди 20 часа, sir said:

Аз не отричам приноса на големите корпорации нито в иновациите, нито някъде другаде. Тяхната роля се абсолютизира именно от разни самообявили се за либертарианци, а всъщност съзнателни или несъзнателни (по-често първото) поддръжници на дивата глобализация и крони капитализма.

Ти нямаш спиране брееей, Носът ти надмина 5-те метра.

1. Не съм се "самообявил се либертарианец", тестовете ме определят за такъв, тестове в темата "политически компас", в която се тества и ти самият!

2. Не "абсолютизирам" корпорациите (що за демагогия за бога, е това), казвам че имат по-голям принос за икономическия растеж от другите комппании и това смятам е така заради доказаният им по-голям принос в иновационното развитие от този на другите компани (от средните и малките които според фактите и числата пък са " гръбнакът на икономиката", доколкото големите са нейния "мотор")

ПС

Аз съм човек на инженерната наука (или науки) и мисъл, и работя и си вадя хляба като такъв в частна корпорация.Твърденията ми на 95 процента от случаите са аргументирани с факти, логика, взаимовръзки и числа, това ми е професионално изкривяване както се казва (което разбира се не значи че не мога да греша или да си позволя волности); Теб не те знам с какво се занимаваш, но виждам от теб основно общи приказки, избиващи до лозунги, популизъм и демагогия..

Редактирано Декември 1, 2016 от nik1

**sir** · Декември 1, 2016

Аз съм бил правел политика. Аз ли пускам списъци, целящи да ни убедят как големите компании са най-иновативните и после "а, ама аз не видях методологията"? А пък тестовете не са те определили за либертарианец, а очевидно са потвърдили твоето вътрешно убеждение, че си такъв, както става ясно и от думите ти: "все още съм десен либертарианец". Колко пъти го разцъква тоя тест, за да се изкараш такъв? Я раздуй.

Толкоз по тия въпроси. Прекалено много време си губя да се занимавам с твоите идеологеми.

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Още отсега могат да се посочат няколко очевидни и ясно изразени от този екип и от избрания президент приоритети във външнополитически план:

-          унищожаване на Ислямска държава в Близкия изток и установяване на стабилност там

-          налагане на санкции срещу Иран и ограничаване на атомната му програма

-          сътрудничество с Русия в борбата срещу ислямизма

-          отказ от ТПП в Азия и двустранно договаряне на търговските условия с всяка страна поотделно

-          икономически натиск върху Китай за предоговаряне на търговския стокообмен, като принципа е „говори учтиво с тояга (45% вносни тарифи) зад гърба”; според мен, може да се наложи да използват „тоягата”, кабинета на Тръмп са готови на това

-          аналогично предоговаряне с Мексико (тук тарифите са 35%) или излизане от НАФТА

-          За Трансантлантическото търговско споразумение с ЕС (ТТИП) нещата, според мен, не стоят както с ТПП; този договор се тълкува като двустранен между САЩ и ЕС и там вероятно ще бъде постигнато споразумение и подписване, но след като ясно се очертае картината кои ще бъдат новите лидери на ключовите държави Франция и Германия в Европа и какво е съотношението на силите вътре в ЕС

-          ясно заявено послание към европейските партньори да плащат за сигурността си повече и да отделят за въоръжаване съпоставими суми с американските (50-50 в НАТО), от този принцип, колкото и да не им се иска на европейските политици, едва ли новият американски президент ще отстъпи

За ТТИП е интересно, че не съм прочел нищо конкретно засега. Но като чух позициите най-вече на Уилбър Рос, малко се съмнявам, че гледа на него като на типично двустранно споразумение. Много забавно е как точно го казва за тия многостранни споразумения. Перифразирам: "Значи, договаряш се с първата страна и й правиш отстъпки, за да се съгласи. След това с втората, и там също отстъпки. С третата, с четвъртата. Всички си отхапват от тебе като пирани". При ТТИП отхапването е вътре в ЕС. Американците накрая ще преговарят с ЕС като единен субект, но нали се сещаш какво става, ако дадено развитие не се харесва на някоя страна. То вече сме го виждали впрочем, излиза например земеделският министър на Полша и казва "това тука е лошо за полските фермери, ние няма как да го подкрепим". И пак убеждавания, уговорки и компромиси. Според мен лично ТТИП няма да се случи в скоро време, най-малкото поне докато не си оправим бакиите вътре в ЕС.

За тарифите най-общо и аз оставам с впечатлението, че ще се прилагат само в краен случай като метод за въздействие върху страни, които го играят хитреци от рода на Китай. Аз не виждам нищо лошо в това, даже е крайно време някой да им заяви ясно, че непазарните им еквилибристики не могат да продължават до безкрай.

**nik1** · Декември 1, 2016

Преди 22 минути, sir said:

Аз съм бил правел политика. Аз ли пускам списъци, целящи да ни убедят как големите компании са най-иновативните и после "а, ама аз не видях методологията"? А пък тестовете не са те определили за либертарианец, а очевидно са потвърдили твоето вътрешно убеждение, че си такъв, както става ясно и от думите ти: "все още съм десен либертарианец". Колко пъти го разцъква тоя тест, за да се изкараш такъв? Я раздуй.

А губиш си времето, когато не ти мълча, а когото политиката ти върви, не си губиш времето?

Да, пускам списъци и каквото трябва и преценя (казах че и греша), но ти не спираш да пускаш общите и приказки, съчетани с лозунги и популизъм , и а дано да хванеш някаква риба..

Цитирай

Колко пъти го разцъква тоя тест, за да се изкараш такъв? Я раздуй.

Това сигурно пак пак не е правене на политика и популизъм, ами е чиста наука?

**Б. Киров** · Декември 1, 2016

Преди 2 часа, sir said:

За ТТИП е интересно, че не съм прочел нищо конкретно засега. Но като чух позициите най-вече на Уилбър Рос, малко се съмнявам, че гледа на него като на типично двустранно споразумение. Много забавно е как точно го казва за тия многостранни споразумения. Перифразирам: "Значи, договаряш се с първата страна и й правиш отстъпки, за да се съгласи. След това с втората, и там също отстъпки. С третата, с четвъртата. Всички си отхапват от тебе като пирани". При ТТИП отхапването е вътре в ЕС. Американците накрая ще преговарят с ЕС като единен субект, но нали се сещаш какво става, ако дадено развитие не се харесва на някоя страна. То вече сме го виждали впрочем, излиза например земеделският министър на Полша и казва "това тука е лошо за полските фермери, ние няма как да го подкрепим". И пак убеждавания, уговорки и компромиси. Според мен лично ТТИП няма да се случи в скоро време, най-малкото поне докато не си оправим бакиите вътре в ЕС.

За ТТИП – правя хипотеза, че ще бъде сключен компактно с ЕС като двустранно споразумение и то в обозримо бъдеще (първият мандат на Тръмп) върху следния факт – САЩ нямат шанс да запазят икономическото си и политическо глобално лидерство без много тясна интеграция и конвергенция с ЕС. Ето как ще изглеждат нещата, според прогноза на Световната банка, само след 4 години.

В такъв многополюсен свят, без партньор и съюзник като ЕС анблок (в таблицата не е отразен, но ако беше, щеше да е на 2-ро място след Китай по БВП), САЩ не биха имали контролен пакет акции в световния брутен продукт; в случай на интеграция, обаче, Запада би притежавал над 40% от брутния световен продукт.

Това е главната причина, която ме води към хипотезата, че ТТИП ще бъде финализирано през следващите няколко години, независимо дали ще има предварителни двустранни разговори на САЩ със страните в ЕС преди това поотделно, то е необходимо на Запада като цяло и е единствения начин западната цивилизация да остане доминираща в бъдещия многополюсен свят.

Къде е мястото на Русия тук – ще си позволя една доста субективна интерпретация: ако предишната парадигма за Европа на Североатлантическия пакт звучеше така: „Америка вътре, Съветите (Русия) вън, Германия долу”, това може да бъде трансформирано и перифразирано сега така: „Америка вътре, Китай вън, Русия долу”; иронията на историята е, че Русия днес е отделена от Украйна, като навремето Източна Германия беше разделена от Западна (Германия долу); по тази логика, пак повтарям много субективна и хипотетична, Украйна ще бъде приета най-напред в НАТО и Европейския съюз, без обаче да се затваря перспективата и вратата за едно по далечно бъдеще и за Русия, тя в крайна сметка е част от християнската цивилизация и принадлежи повече към Европа, отколкото към Азия.

Хипотеза, не базирана върху конкретен анализ на факти, а поставена тук от мен доста неангажиращо и с цел да провокирам диалог и подлагането и на критичен анализ.

Редактирано Декември 1, 2016 от Б. Киров

**Last roman** · Декември 2, 2016

sounds optimistic...

Доналд Тръмп: САЩ вече няма да свалят чуждестранни режими

Избраният за 45-и президент на САЩ Доналд Тръмп обеща, че САЩ ще престанат да се стремят към смяна на чуждестранни режими, предадоха ТАСС и БТА.

Изявлението е от среща на Тръмп с привърженици в Синсинати, щата Охайо, където той очерта някои насоки на политиката, която ще води, след като встъпи в длъжност.

"Най-после ще водим нова външна политика, която взема предвид миналите грешки – заяви републиканецът. - Ще престанем да се стремим към сваляне на режими и правителства. Целта ни е стабилността, а не хаосът."

В предизборната си кампания той неведнъж шокира крилото на "ястребите" в Републиканската партия с твърдения, че свалянето от власт на Саддам Хюсеин в Ирак, както и на Кадафи в Либия са били грешки, довели до сегашната бедствена ситуация в Близкия Изток.

В момента обаче думите му контрастират преди всичко с линията на Вашингтон, който официално подкрепя, въоръжава и обучава бунтовници против режима на Башар Асад в Сирия.

В Синсинати Тръмп освен това заяви:

"Ще сключим партньорски отношения с всяка нация, която е готова да се присъедини към нас в усилията за нанасяне поражение на "Ислямска държава" и радикалния ислямски тероризъм. Ние ще унищожим ИД."

В кампанията си той беше казвал, че няма нищо лошо в това да се сътрудничи с Русия в борбата против тероризма.

Новото правителство на САЩ – заяви бъдещият президент - ще се стреми в отношенията си с другите държави към общи интереси, където това е възможно, и към "нова ера на мир, разбирателство и добра воля".

http://dnes.dir.bg/news/chuzhdi-volja-stabilnost-tramp-24648795?nt=4

**Б. Киров** · Декември 2, 2016

Преди 19 часа, nik1 said:

Аз не съм философ и писател, но за мен обективната истина е такава: корпорациите не могат да се задържат са в играта, ако не залагат на иновациите..Те са жизнени важни за тях, така както са въздуха и водата за хората

Нямаме никакво противоречие. Един от фронтмените на новата вълна американски корпорации е Илон Мъск. Този 45-годишен южноафриканец с американско гражданство в момента има контролен пакет акции (и е основател) в следните мега-корпорации: SpaceX; Tesla Motors; SolarCity и Hyperloop, а е бил основател и на мега-корпорацията PayPal (x.com + Confinity), закупена от eBay. Той самият е ИНОВАТОР, който има таланта да превъплъщава новите си идеи по корпоративен път; около ядрото на неговите иновации кристализират мега-структурите на корпорации. Иновативни ли се тези корпорации? Да, колкото е иновативен техният Създател, Илон Мъск. С лична собственост в акции над 16 млрд. долара (4 пъти повече от тази на 70-годишният милиардер Тръмп), Мъск е на 45-години, а над 50 000 души корпоративни служители работят в контролираните от него корпорации. Tesla Motors е изградила хиляди соларни устройства за зареждане с ток на автомобилите на корпорацията в цяла Америка, зареждащи БЕЗПЛАТНО акумулаторите на автомобилите, ето защо стои на първо място в топ листата на Форбс. Корпорацията работи по модел, който ще струва около 30 000 долара, тоест масов, и когато това стане, няма никакъв проблем колите на Тесла да изместят от пазара бензиновите и дизеловите. Даймлер Бенц инвестира в Тесла.

Странна и нестандартна личност, Мъск дарява 10 млн. на Future of Life Institute, организация изследваща опасността от създаване на изкуствен интелект, но инвестира и в DeepMind Technologies Limited, занимаваща се с развитието на изкуствен интелект.

Редактирано Декември 2, 2016 от Б. Киров

**nik1** · Декември 2, 2016

Сложих ти плюс разбира се, но тая дискусия за мен се превърна в мъчение: Идеологеми и популизъм ала "Корнелия Нинова" (нека онзи самозваният "центрист" да обясни как той излезна в центъра; естествено е че само хората с ляво мислене са против корпорациите, и ги свързват олигарсите, а това е така защото само левите и хората с ляво мислене и нагласи не могат и не искат да си представят развод между държава/политици и икономиката), незнането на това какво е иновация и до какво водят иновациите (една организационна иновация може постигне по-висока производителност в компанията , една маркетингова да намери или разви пазар, и всичко това да води глобален план до растеж и разширяване на потребителската кошница, дори с освободените хора, които ще могат да се включат на пазара в нещо друго за което са по-полезни за себе си (и за обществото) и по-производителни отколкото са били- за либертиарианец като мен очевидно, за самозвани леви "центристи" - немислимо даже) , тотално непознаване на корпоративният икономически живот (имам претенциите да го познавам отвътре официално, а не неформално, и мога да кажа че липсата или дефицитът на иновации директно води до загуба на пазарен дял, на продажби, на приходи, и на печалби за акционерите, и обратно иновациите гарантират растежа на продажбите, на приходите, и индиректно на печалбата на акционерите) ; съчетано с удари под кръста..(нагла и безпринципна демогагогия)

Редактирано Декември 2, 2016 от nik1

**Б. Киров** · Декември 3, 2016

Преди 11 часа, nik1 said:

Сложих ти плюс разбира се, но тая дискусия за мен се превърна в мъчение: Идеологеми и популизъм

За мен също. Доколкото уводният постинг с цитираното от Фейсбук поставя тесни рамки и покрив на темата, тя рискува да се политизира, което на практика се получава.

"Дали при новия президент-републиканец САЩ ще се пренасочат отново към азиатско-ислямския вектор, може само да се гадае, защото:

1. През втория мандат на Обама настъплението им беше и по двата вектора.

2. Тръмп, който беше изоставен от голяма част от своите съпартийци в хода на предизборната кампания, вече не е „чист републиканец“ и по природа явно е непредсказуем и нестандартен играч.

Затова може да се очаква практически всичко:

1. Спиране на настъплението и по двата вектора.

2. Продължение на настъплението и по двата вектора.

3. Спиране на настъплението по европейския вектор и ангажиране но ислямо-азиатския.

Да му мислят онези държави и народи, които винаги вървят след събитията поради особености на националната си психология и ниският умствен КПД на управляващите ги."

Краткият отговор на въпроса дали „настъплението” на Америка ще върви по европейския и близкоизточния вектор го дадох в началото – не, според мен тя ще стабилизира и циментира стабилността и по двата вектора и настъпление там няма да има.

Основното предизвикателство пред Запада се нарича Азия, където ще бъде концентрирана икономиката на 4-те най-големи национални икономики в света, освен тази на САЩ – Китай, Индия, Япония и Индонезия – и то без алтернатива под китайска хегемония. Конкуренцията за това кой да инвестира в африканския континент ще бъде между САЩ и Китай, тя вече е факт, но ще се изостри, заради огромния пазар и ресурси там.

По отношение на цитирания горе постинг, неговото последно изречение-заключение, именно то вкарва в тясна рамка тази дискусия, защото предполага очаквания от автора му отговор, който той си е дал сам на себе си; не мисля, обаче, че това е добър тон за отворена дискусия; и тъй като, ако дискусията не е отворена, за мен става мъчение, спирам монологичните си постинги тук в нея, те си остават за моя лична употреба извън форума. Иначе се превръща нещо като игра на скуош, която не харесвам, блъскането на топка в стена.

Редактирано Декември 3, 2016 от Б. Киров

**sir** · Декември 3, 2016

Спирам и аз, че явно много тровя партийната линия. Нищо необичайно за този форум, впрочем.

laplandetza · Декември 3, 2016

Губите си ценно време. В крайна сметка цялата икономика , финанси , целият този свят на стопански , уж , взаимоотношения е невъзможен без всестранни и масови манипулации , повечето от които са непопулярни, закрити или откровени секретни мероприятия. Всички икономически и финансови субекти от среден и голям мащаб са непазарно подкрепени или зародени и направлявани. Истинските иновации са в планирането и провеждането на местната и глобална намеса в стопанство , управление и общество.

Иновации на научнотехнологично ниво се раждат във военно и тези на заетите в национал. сигурност промишлени обединения които са разпрострени всред корпорации, отдели и подкрепени полусекретни и явни колективи, малки и средни рискови предприемачества. Така за жалост стоят нещата.Получава се един контролиран технологичен прогрес в една контролирана общесвеноиконом. среда , с основна цел съхранение на Силите , но борба за вътрешни преразпределения. Там отиват нашите ресурси и потенциал.

Вход

Изводи-хипотези от външнополитическия курс на САЩ

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

sir

Atom

sir

Posted Images

Какво е различно сега?

Умните и креативни служители

Проблемът на повечето компании днес е, че се управляват за минимизиране на риска

Основният принцип на перманентния успех

Малки работни екипи

Силата на стратегическата основа

Наемането на нови служители

Осигуряване на подходяща среда

Иновациите – бизнес нирвана

Доналд Тръмп: САЩ вече няма да свалят чуждестранни режими

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!