Изводи-хипотези от външнополитическия курс на САЩ

[Виктор Николов]

Всичко, което ни се дава като новини и информация от другата страна на океана е минало през много хора и филтри, докато стигне при нас. Няма да коментирам свободата на медиите.
За мен всичко това покрай президентските избори в САЩ е един голям театър и накъде ще продължи политиката на "най-великата" страна не зависи изобщо от президента.
Политиката на САЩ обаче или който там дава нарежданията в тази страна, е доста последователна през последните 50 години. Всъщност още от Втората световна война, което прави седемдесет години вече. Стъпките предприети през десетилетията и посоката им вече имат очертаваща се цел. 

Прави ми впечатление приликата между Обама и Тръмп. Обама определено спечели изборите с младостта си, добре изиграния плам и чар и лекотата с която хвърляше обещания. Фалшивата искреност. Признавам му, добър е. Само осемнадесет месеца бяха необходими, за да се види, че няма никакво желание да направи и дума от това, за което говореше. Но това не е важното. Важното беше, че беше различен и хората го приеха точно заради това. Видяха светлина в тунела. Разбира се, тунелът започна да се срутва зад гърба им с все по-нарастваща скорост, а те тичат ли тичат напред, но не виждат вече към какво. Тръмп беше избран със същата цел. Защото и той е различен от Обама, че и по други начини. Нов лъч на "надежда". Направи ми впечатление и ниската разлика в изборните резултати, въпреки разликата във вижданията им за външната политика на страната. 

Ако човек отклони поглед от президентите, забрави ги за момент и погледне назад, ще види само едно. Войни. САЩ воюват още от края на Втората световна война. Имало е малка пауза след войната, но тогава са се доразвивали новите военни технологии, комуникациите, общо взето, трупали са се знания и въоръжение. След това Виетнамската война, Авганистан. Впрочем след Авганистан количеството на хероина и печалбите от него непрекъснато растат, тъй че не се учудвам, че са се намесили и там. В Африка непрекъснато се водят войни от десетилетия и там изкуствено се подклаждат хаоса и конфликтите. Не е тайна, че първите терористични групи са обучени от ЦРУ. Евтин и ефикасен начин за всяване на хаос и безредие. За подклаждане на огъня. Дестабилизираха Балканския полуостров и го нацепиха на трески. Сега няма една достатъчно силна държава, за да спре бежанския поток, ако онези от Африка се юрнат насам. Садам беше започнал да използва еврото за международна търговия, та му дадоха урок и на него, а и за назидание на останалите държави. Вече дори не се стараят да поддържат илюзията, че имат определена причина нито ги интересува, кой ще им повярва. Отиват с войските и рутят. Прецакаха Либия, Сирия и сега на практика няма кой да спре ислямското настъпление към Европа. Икономиката на ЕС няма да издържи и това е добре за тях. В момента нещата са на пауза, защото Ердоган не може да реши от кой ще измъкне повече. От ЕС или САЩ. Ще му намерят и на него цаката.
Разделяй и владей. Работи. Спор няма. Но не е заради властта или ресурсите. Последните 5 години САЩ бяха на два-три пъти пред сериозни финансови изпитания. Разтящия дълг няма как да се плати и го знатя. Балона прекалено се разду и единственото, което държи икономиката им са войните. А от война се печели и това се прави съзнателно от могъщите фамилии още от Наполеоновите войни. Финансираш и двете страни на конфликта, даваш заеми срещу национални богатства или национални инфраструктурни обекти и си на огромна печалба. 
Единствените които им мътят войната и единствените, които им пречат да си развяват байрака и гащите накъдето искат са руснаците. Затова и обкръжифа русия с ракети по всички възможни позиции в държавите, които граничат с Русия. Някой заблуждава ли се с оглед на външната им политика, че това се прави с отбранителна цел? Смешно и наивно е. В момента няма друга държава, освен Русия, която може да спре военното настъпление на САЩ. А те американците вече дори не си прикриват намеренията и играят с почти свалени карти. Толкова са сигурни и има защо. 
Та Тръмп или някой друг, няма значение. Не ни чака нищо добро в близко бъдеще.