Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?

[Doris]

Започвам тази тема със съмнение, че може и да не просъществува дълго.

Наскоро в темата за славяните астрофизиката беше посочена като еталон за неразбираемост, за това се сетих за една чудесна лекция на Димитър Съселов за астрофизика , която според мен е образец за това как може да се обясни сложната наука по разбираем начин.

https://www.ted.com/talks/dimitar_sasselov_how_we_found_hundreds_of_potential_earth_like_planets?language=bg#t-795467

Вероятно на учителите по история им се иска да си играят на учени, когато са във форума и за това е разбираемо, че не им се дискутира в научно-популярна насока,   но ето че учените от най-голям калибър не се срамуват да говорят популярно.

Предполагам, че някои няма да приемат Съселов за пример, защото митоборците от форума хвърлиха много усилия да  доказват, че нищо съществено не бил направил, но има и други още по-големи учени, които са се насочвали към популярната и интердисциплинарната сфера - Айнщайн, Хокинг, Пенроуз.

Редактирано Ноември 17, 2016 от Doris

[kall]

Преди 28 минути, Doris said:

Започвам тази тема със съмнение, че може и да не просъществува дълго.

Наскоро в темата за славяните астрофизиката беше посочена като еталон за неразбираемост, за това се сетих за една чудесна лекция на Димитър Съселов за астрофизика , която според мен е образец за това как може да се обясни сложната наука по разбираем начин.

https://www.ted.com/talks/dimitar_sasselov_how_we_found_hundreds_of_potential_earth_like_planets?language=bg#t-795467

Вероятно на учителите по история им се иска да си играят на учени, когато са във форума и за това е разбираемо, че не им се дискутира в научно-популярна насока,   но ето че учените от най-голям калибър не се срамуват да говорят популярно.

Предполагам, че някои няма да приемат Съселов за пример, защото митоборците от форума хвърлиха много усилия да  доказват, че нищо съществено не бил направил, но има и други още по-големи учени, които са се насочвали към популярната и интердисциплинарната сфера - Айнщайн, Хокинг, Пенроуз.

Квантовата физика е не по-малко неразбираема за масата хора. Или пък теорията на относителността. Но който се интересува, ще чете и ще се опитва да осмисля нещата. Така че аз не виждам къде е проблемът. Не знам кой е казвал и къде, че Съселов нищо не бил направил. Той нищо не е направил в областта на историята и това е нормално, той е астроном, не историк. Нали така? Проблемът с популяризирането на науката не е в учителите по история, а в това, че счетоводители, ветеринари, физици и подобни( нищо против професиите) се опитват да шарлатанстват в области, в които те не са специалисти. Лошото е, че те, като лаици, обясняват нещата на по-близък до хората език, и така сеят псевдонаука. Оттам пък и проблемите на темата със славяните. Капиш?

Лекцийката на Съселов е добра, между впрочем.

[Малоум 2]

Да, възможно е науката да се ОБСЪЖДА популярно. Известно е: правят го много от учените. И като отчети за свършена работа, пред разнородна публика от любители. И за медии, популяризиращи достиженията на науката, и т. н - собствени лекции, книги и пр..

Неприятното е, че повечето от хората питат и изискват ВСИЧКО да им стане ясно - значи, термините и езикът на обяснението трябва да са популярни. Когато им покажеш, обаче, че на науката не всичко е ясно, част от слушащите се стресират и започват да отричат всичко постигнато до момента. Почти веднага залитат към конспирациите, а там - много знания не трябват. При конспиративните теории - от две полуистини, правят една голяма лъжа! (последното от Б. Райнов, по друг повод)

Преди време го писах: Всички закони могат и е желателно да се изразяват с думи. Другите "символи" (математични, химични и др.) може и да пестят място в конкретен случай, но за популярно изложение - не стават. Е, налага се малко по-дълги обяснения от лектор, ама - идеята е други да разбират казаното, а не ... лекторът и колегите му.

Ползата е възможно вдъхновение на по-будни хора, в бъдеще, да се занимават с наука (не само с комерсиална цел). Да им е известно, че когато жертват голяма част от времето си за мислене - има смисъл. Все нещо, от още неизвестното в науката, ще допълнят, развият, открият

"Магията" на науката привлича ... със загадъчност на видимото в резултат от въздействията на невидимото!

...

[Пандора]

Прочетох едно мнение в нечия статия, че няма научен въпрос, колкото и сложен да е той, да не може да бъде обяснен, така че неспециализираната публика да вникне в него. При това без да страда от това научната истина. Знам, че учените в България като че ли не им се занимава с писане на текстове на по популярен език. Достатъчно е да се отворят учебниците по някои предмети за гимназиалния и прогимназиалния курс. Малко лаици се наемат да четат тежка научна литература, аз от собствен опит знам, че за неподготвен читател е трудно. Текстове написани с по-малко научна терминология много по-лесно се възприемат и точно за това разни спекулатори / някои искрено заблудени, други според мен откровени шарлатани/ имат голям успех. Изводите за мен са два - грешки в образователната система и по точно вида и характера на текста в учебника, нежелание на учените да отделят време за писане на популярна литература, като трябва да се съглася, че сигурно и време и пари и желание от страна на институциите липсват.

[ramus]

Според мен са налице проблеми от два типа - чисто комуникативни и личностни.

1, Комуникативните проблеми са сложни по характер и са в няколко посоки.

- На първо място стои въпроса за "съответствието по ниво" - на изказ, изложение -> спрямо възприятие. Решава се с избор на усреднено предположително ниво на таргет-групата и насочването на цялото изложение спрямо него. Колкото е по-масова групата, толкова й е по-ниско и ограничено нивото на възприятие и отражение. Такива популизатори като МИЧИО КАКО са малцина, а дори и те, доста хитро се опират на множество реторични похвати и се налага да се поднасят аналогии, приказни образи... за да се решава проблема с несъответствието. Но дори и така - проблемът се решава частично и с компромиси - понякога съществени, стигащи до недопустими

- в науката има дисциплини които са несъответствени на масовите социални нагласи от възприятие и отражение - най-очевидния пример е именно споменатата КВАНТОВА ТЕОРИЯ. И досега колкото и да се говори и пише по базовите ѝ въпроси, с каквито и думи, това среща съпротивата на възприемащия, заради появата на дисонансите с базовите му нагласи.

- особеност на социалното съзнание е принципния характер на ниското ниво на масовата аудитория. Както и относно "историята" писах вече - в масовото съзнание нивото е "архетипно". За да стигне до масова публика е нужно не само да се поднесе просто и популярно, а и да се следват архетипните линии на масови нагласи, които са приети за базови в дадена култура.

В този аспект голяма част от познанието не влиза в социалните модели на конвенции и въобще не е нужно да се показва. Още повече когато се отнася до процеси и явления в самия социум и ползването на познанието за управление и насочване на социума. В този смисъл, както е и друга тема - касаеща разработки на пишещите за глобализма и възможните пътища за... - не се взимат предвид маса социални фактори, като те са изключително многопластови и комплексни.

 

2. в личностните проблеми влизат даденостите и мотивацията на който и да е сериозен учен, за да се хвърли в популяризаторство и придружаващото го задължителното опростяване, схематизиране... което силно орязва дълбочината на сериозните изследвания...

-------

изводът през моя поглед:

Не е възможно да се реши генерално въпроса за несъответствието, защото винаги е налице нужда от компромиси. Няма как да НЕ пострада от това пълнотата и дълбочината на което и да е научно изследване или резултати. Не е възможен толкова пълен изказ, за да се докара "възприемащия" до нивото на самия "лектор". Пълно е с примери и с опитите да се реши този казус... Всяко решение обаче е частично, към един или друг компромис.

Но и съвсем друг аспект - има области на познанието, които в никакъв случай не е възможно да се популяризират - като дори се полагат усилия да се прикриват от социалното масово съзнание.

Редактирано Ноември 18, 2016 от ramus

[Gravity]

Преди 23 часа, Doris said:

Наскоро в темата за славяните астрофизиката беше посочена като еталон за неразбираемост, за това се сетих за една чудесна лекция на Димитър Съселов за астрофизика , която според мен е образец за това как може да се обясни сложната наука по разбираем начин.

https://www.ted.com/talks/dimitar_sasselov_how_we_found_hundreds_of_potential_earth_like_planets?language=bg#t-795467

Според мен (просто лично мнение), това не е добър пример. Не лекцията, тя е добра и интересна (и кратка, който не е гледал клипа да го гледа веднага), примерът не е добър. Просто защото в тази кратка лекция не се обеснява сложна наука. Всъщонст съвсем на кратко се излагат само най-общи положения, може да се каже, че дори няма никаква наука.

 

п.п. ramus, лично аз намирам Мичио Каку за изключително недобър популяризатор.

Редактирано Ноември 18, 2016 от Gravity

[nik1]

Преди 1 час, Пандора said:

Прочетох едно мнение в нечия статия, че няма научен въпрос, колкото и сложен да е той, да не може да бъде обяснен, така че неспециализираната публика да вникне в него. При това без да страда от това научната истина. Знам, че учените в България като че ли не им се занимава с писане на текстове на по популярен език. Достатъчно е да се отворят учебниците по някои предмети за гимназиалния и прогимназиалния курс. Малко лаици се наемат да четат тежка научна литература, аз от собствен опит знам, че за неподготвен читател е трудно. Текстове написани с по-малко научна терминология много по-лесно се възприемат и точно за това разни спекулатори / някои искрено заблудени, други според мен откровени шарлатани/ имат голям успех. Изводите за мен са два - грешки в образователната система и по точно вида и характера на текста в учебника, нежелание на учените да отделят време за писане на популярна литература, като трябва да се съглася, че сигурно и време и пари и желание от страна на институциите липсват.

Съгласен напълно, но и смятам че нивото/културата на преподаване на учените (на личностно и културно ниво) в техническите факултети и университети (и не само) у нас е по-скоро посредствено, за да могат да предлагат такива комуникативно-научно-иновационни решения..И тук не визирам само за устни презентации, а за по-популярни и разбираеми учебници (не мога да се съглася с другите мнения че науката не може да се преставя по-популярно и разбираемо, не само популярно ,а интересно и интригуващо..

 

ПС

В ЦЛАФП (БАН), където съм работил навремето, съм видял такива стремежи и заложби само в един или двама учени (заложбите да правят интересни чрез популярно представянепрезентациите си).
В техническите факултети и университети сега е по-скоро трагедия: наливане на знания с фуния, пък каквото стане Така е с малки изключения, при учени от старата генерация, и то такива които са имали преподавателски стаж в англосаксонска страна и култура (Учебникът на Л.Генов - "Теоретични основи на електротехниката" е пример за такова интересно, интругиващо, популярно и в същото време много задълбочено и поледователно представяне на тази област и науката по-общо.. Човекът използваше релативиските уравнения за да представи и обясни популярно и нагледно области от теоретичната електротехника)

 

 

[Doris]

Така е, наливането на знания с фуния е по-лесният и безпроблемен начин да се отчете преподаването. Но в момента проблемите на образованието идват от новата програма, а не от преподавателите, от тях даже се очаква някак да оправят кашата. Един пример, наскоро показан по БНТ - седмокласниците учат как Великото преселение на народите разрушава Римската империя преди да са се запознали със създаването на самата Римска империя.

Преди 2 часа, Gravity said:

Според мен (просто лично мнение), това не е добър пример. Не лекцията, тя е добра и интересна (и кратка, който не е гледал клипа да го гледа веднага), примерът не е добър. Просто защото в тази кратка лекция не се обеснява сложна наука. Всъщонст съвсем на кратко се излагат само най-общи положения, може да се каже, че дори няма никаква наука.

 

п.п. ramus, лично аз намирам Мичио Каку за изключително недобър популяризатор.

Предметът е научен и е представен вярно,  защо да не е наука, след като аудиторията е разбрала как се откриват потенциално обитаеми планети и се е запознала с част от научния метод и терминология?

Можеше и да се обясни сложно и да се посочат няколко тома за запознаване с проблематиката, така лекторът щеше да изглежда важен и много сериозен, слушателите нищо нямаше да разберат , вероятно част от тях щяха да се уверят, че сложното е научно, точно защото не го разбират, но друга част щяха да решат , че нещо ги баламосват.

Според мен,  разбираемото   представяне на науката никак не е лесна работа. Първо трябва да се намери подходящата за аудиторията форма, така, че изложението хем да е достъпно, хем да е вярно, второ - аудиторията като разбере за какво става въпрос ще започне да мисли и да задава въпроси, на които ще трябва да се отговаря.

On 17.11.2016 г. at 13:21, kall said:

Квантовата физика е не по-малко неразбираема за масата хора. Или пък теорията на относителността. Но който се интересува, ще чете и ще се опитва да осмисля нещата. Така че аз не виждам къде е проблемът. Не знам кой е казвал и къде, че Съселов нищо не бил направил. Той нищо не е направил в областта на историята и това е нормално, той е астроном, не историк. Нали така? Проблемът с популяризирането на науката не е в учителите по история, а в това, че счетоводители, ветеринари, физици и подобни( нищо против професиите) се опитват да шарлатанстват в области, в които те не са специалисти. Лошото е, че те, като лаици, обясняват нещата на по-близък до хората език, и така сеят псевдонаука. Оттам пък и проблемите на темата със славяните. Капиш?

Лекцийката на Съселов е добра, между впрочем.

 "Лекцийката"  на Съселов  не е само в  областта физика, той говори и за история - тази на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, говори и за биология , също навлиза във философията и никой не го замеря с камъни като е навлязъл в чужда научна област.

И според мен нещо е направил за историческата наука,  макар и като организатор на една интердисциплинарна конференция, за която е оня списък от преди 15 години. За теб може да е шарлатания, но иранската хипотеза, разчупваща статуквото на онова време чрез такива събития, сега е водеща в научното интерпретиране на историята.

Редактирано Ноември 18, 2016 от Doris

[makebulgar]

Разбира се че науката може да се представя популярно. Затова и са създадени научнопопулярните филми и презентациите. Но научнопопулярното представяне може да покаже само върха на айсберга наречен наука. Подробностите обаче няма как да се представят на народа, тъй като са по-сложни и неразбираеми и не могат да се разберат от едночасова презентация, от филм или с друго научно-популярно средство. Просто няма как да стане. Няма как това което в университета се учи за 5 години да искаш да го научиш за 1-2 часа чрез слайдове и увлекателни разкази от лектор. Лекторите в университетите разказват материята дълги часове в течение на години, и трябва да ги питаш за да разкажат всички подробности, но в крайна сметка ако не прочетеш дебелите книги и ако не ги осмислиш бавно и старателно няма да достигнеш до дълбините на съответната тема и наука. 

При това разбирането на една наука е възможно само ако съответния слушател има натрупано определено количество знания по темата, иначе не става. Примерно няма как да обясниш на всеки лаик какво е спин на електрон или какво е резус фактор, ако преди това поне час или повече не му обясняваш основите на науките от които са тези термини. 

Редактирано Ноември 18, 2016 от makebulgar

[laplandetza]

Аз харесвах като популяристи  учените от СССР. Стават и някои от световните сегашни. Имам преки впечатления и от италиански учени, допадат ми. Имам колеги , и учени такива от Израел, добри са.

Дискутиране на наука и науяни проблеми всред лаици е необходимо, но няма да се постигне много.Причините, споменахте горе, има вероятно и други проблеми.Важно е да се стимулират хората, а ако се намерят учени доброволци и с качествата да разяснят това онова........., безценно !

[makebulgar]

Ето как се обяснява спин на електрон по популярен начин -

 

[ramus]

Чета, че заглавието на темата е "възможно ли е да се обсъжда популярно науката?".

Но дори и сред научен форум се вижда, че всеки има различна интерпретация (прочит), уж на едни и същи думички.

Поне според мен - едно е да се преподава, друго е да се обсъжда, трето е да се популяризира. Освен разликата в интерпретацията на "обсъждане", е налице и различна интерпретация на "наука". Затова за мен е практичен и изяснителен следния въпрос -> НАУКА - е ли еквивалент на ПОЗНАНИЕ? Къде са приликите и разликите в пълнежа на тия две понятия?

Предлагам пишещите в темата да опитат да реализират идеята за 'популярно обсъждане на наука' - като пример. Защото така общото говорене се върти около въпросите в разбирането на всеки за него си... А уж става въпрос за "наука" и детайлна и ясна договореност кое какво е, защото самата идея за "НАУКА" го предпоставя.

[kall]

Преди 7 часа, nik1 said:

В техническите факултети и университети сега е по-скоро трагедия: наливане на знания с фуния, пък каквото стане Така е с малки изключения, при учени от старата генерация, и то такива които са имали преподавателски стаж в англосаксонска страна и култура (Учебникът на Л.Генов - "Теоретични основи на електротехниката" е пример за такова интересно, интругиващо, популярно и в същото време много задълбочено и поледователно представяне на тази област и науката по-общо.. Човекът използваше релативиските уравнения за да представи и обясни популярно и нагледно области от теоретичната електротехника)

Всъщност това е един от основните проблеми на академичната общност в БГ, изключителната изолираност от останалия свят, силното чувство за снобария( има хора с дразнещо високо самочувствие без покритие, сакън "великите" умове  да се не "мешат с пейзаните"), нежеланието да се представят нещата на по-достъпен език( вместо това обезателно всичко трябва да е на високо, уж академично ниво, сакън в нечия публикация да не би да се появи някоя по-разчупена картинка за илюстриране на резултатите). В това се убедих по два начина:

1. Имам роднини и познати БАН-аджии

2. Наблюдения над обучителния процес по време на неуспешното ми студентстване

Самото влизане в тази среда е доста трудно, целият академичен живот в БГ протича в сянка( пример: труднооткриваеми са обявените конкурси за докторантури, по този начин често докторанти стават само хора, вече работили с бъдещите си ръководители, явяването на външен човек е почти невъзможно). Както ми каза един преподавател в СУ: "не е да няма предостатъчно свободни места, просто докторантурата се обявява за даден вътрешен човек". А ако се яви външен човек и се справи на изпита със същата или малко по-висока оценка от вътрешния кандидат( примерно външен 6.00, вътрешен кандидат 5.50), то обикновено взимат вътрешния. Също така не се сещам да има студентски кръжоци, не знам да има такова нещо днес в който и да е ВУЗ, какво остава пък за изследователските институции(БАН, ССА и прочие). Прочее, не се сещам скоро да съм виждал обява за работа в тези институции, а не е да нямат нужда от кадри. Вместо това често наемането на тези нови кадри често става с препоръки и връзки от колеги и познати. Дори съм бил свидетел на такъв разговор, "имаш ли да ми препоръчаш някой кадърен от твоите обучавани".

Във връзка с това си спомням следния случай. Познавах едно момче, което учеше физика в СУ и беше почнал още като бакалавър работа в един институт на БАН, после избяга в Дания. Та той каза по адрес на началниците си там и на преподавателите: "ама много интересни хора са те, ние, студентите, като не знаем нещо много сложно, например да решаваме уравнението на Шрьодингер с пет неизвестни, става голяма трагедия все едно светът загива, а те като не знаят нещо просто например някакво съотношение на две числа- нещата са ОК, даже ако тръгне някой от нас да им обяснява за това, дето те не го знаят, даже не си и правят труда да го слушат".  Та, правете си изводите...

Освен това академичната общност в БГ изобщо не е единна, то са кавги, то са дрязги, то са клюки и котерийни борби за пари, докторанти, кариера и прочие, гонене на лични облаги, то е егоцентризъм на квадрат. Пълно е с истории в стил "натопи другарче". 

 

[Galahad]

Науката може да се обяснява популярно. Въпрос на ниво на обясняващия. По принцип колкото е по-високо образователното и научното ниво на разказващия, толкова по-лесно и добре се справя с тази задача. И обратното - колкото по-ниско е нивото, толкова повече този, дето трябва да обяснява се позовава на своята специалност - всеки път, когато не може да обясни нещо защото не го знае прехвърля вината на незнанието на публиката, а не на своето. Затова представителите на измислените специалности, които бяха въведени напоследък са сред най-големите ревнители, че специалиста може да бъде разбран само от специалист. Да не говорим, че обикновено тези хора са си потенциални безработни и много малко започват работа по специалността (най-често като преподаватели там където са завършили), а останалите и да започнат работа благодарение на дипломата, то е за професия, за която се изисква висше образование, независимо какво е то. Втори е въпросът, че според мен е по-добре вместо какъв да е висшист, да има гимназии и прогимназии, които да подготвят профилирано подобни кадри. По-добре подготвен среднист, отколкото напълно неразбиращ от работата си висшист.

Условно бих разделил науката на две направление - за преподаване и за изследване. У нас това разделение е като първите се водят професори и доценти, а вторите научни сътрудници. При преподаването винаги имаме някой с по-висока подготовка да обяснява на хора с по-ниска подготовка. Във втория случай по-рядко при изследователската работа имаме такова общение между отделните нива. 

Втори е въпросът и какво значи специалист. На Запад е човек, който е запознат с дадена материя. У нас е човек, който има кетап, независимо дали в главата му има нещо. Затова има едно малцинство, от което който и набор да хванеш по документи са изкарали между 1 и 8 клас, но са напълно неграмотни.

[vvarbanov]

Преди 2 часа, ramus said:

Поне според мен - едно е да се преподава, друго е да се обсъжда, трето е да се популяризира.

В десетката.Преподаването,-ясно.Популяризирането, съобразено със средната научна култура, занимателно, интригуващо.Обсъждането, -от хора с близки познания по темата.Дискусиите по правилата. 

[Малоум 2]

Популяризирането на науката е ... как да се стигне до решаване на неизвестното, все още, но възможно за интерпретация ... евентуално, на какво се дължи или на какво се основава.

Иначе - става като реклама за постигнатите резултати в проучванията. Може да е важна за определен кръг от интересуващи се хора, но не е интригуващо, няма "загадъчност", няма увличане на фантазията и т .н.

По начало - Смисълът на живота е творчески да се измине жизнения път! На това се дължи и любопитството на Човек.

А творчество при Човек, означава - да измисля решения за онова дето не го пише в дебелите книги и справочници. Последното (дето го пише, дето е вече известно) е рутина - необходима на учените, дето по цял ден правят опити в лаборатории - за попълване на грамада от данни, от експерименти. Извън рутината е творческия процес. Когато се "гради" и хипотеза (модел) за същност при постигане на фактите. Това е интересното за любителите, за тях са популярните четива и др. и ... за съжаление - там "закъсват" популяризаторите...

...

Редактирано Ноември 19, 2016 от Малоум 2

[Doris]

Закъсват тези, които си мислят, че простото обяснение е проста работа и може да се направи с левия крак едва ли не. Горното клипче за спина на електрона е красноречив пример за лошо, неразбираемо и объркващо обяснение. Мисля, че доброто обясение в случая е през историята на откриването на това явление:

http://bgchaos.com/571/fractals/quantum-mechanics/експериментът-щерн-герлах/

Потърсих клипчета по темата и най-много ми хареса това:

 

Преди 19 часа, ramus said:

Чета, че заглавието на темата е "възможно ли е да се обсъжда популярно науката?".

Но дори и сред научен форум се вижда, че всеки има различна интерпретация (прочит), уж на едни и същи думички.

Поне според мен - едно е да се преподава, друго е да се обсъжда, трето е да се популяризира. Освен разликата в интерпретацията на "обсъждане", е налице и различна интерпретация на "наука". Затова за мен е практичен и изяснителен следния въпрос -> НАУКА - е ли еквивалент на ПОЗНАНИЕ? Къде са приликите и разликите в пълнежа на тия две понятия?

Предлагам пишещите в темата да опитат да реализират идеята за 'популярно обсъждане на наука' - като пример. Защото така общото говорене се върти около въпросите в разбирането на всеки за него си... А уж става въпрос за "наука" и детайлна и ясна договореност кое какво е, защото самата идея за "НАУКА" го предпоставя.

Не мисля, че има различия в представата какво е наука, но ако толкова те вълнува, дай някакво определние и покажи, че се отклоняваме от него.

Преподаването , популяризирането и обсъждането са различни страни на едно и също нещо. Преподаването , дори университетското е вид популяризиране, а обсъждането на науката  в дадена област от неспециалисти в тази област е възможно (Дали?) благодарение на общообразователно обучение, самообразоване като хоби и въобще на някакво популяризиране.

Има подобни теми, но те са за конкретни науки, а и са много разводнени с отклонения:

http://www.chitatel.net/forum/topic/16728-физиката-и-интелектуалният-климат-на-епохите-проблемите-днес/?page=1

http://www.chitatel.net/forum/topic/18909-презентация-на-доказателства-и-аргументи-в-областта-на-историята/

Защо аз поставям акцент на обсъждането , защото ме отрязаха от едно интересуващо ме обсъждане с аргумента  - всяка жаба да си знае гьола, също защото някои, известни на мен учени бяха наречени шарлатани, тъй като навлизали в друга област на науката.

Не искам да ви налагам мнение за каквото и да е, за това поставям въпрос. Но искам да се разгранича от шарлатанските оценки.

Редактирано Ноември 19, 2016 от Doris

[Gravity]

Преди 23 часа, makebulgar said:

Ето как се обяснява спин на електрон по популярен начин -

 

Това предполагам е ирония. Филмчето няма нищо общо със спина на електрона, а електрона във филма се казва спин. Да не говорим, че в този филм не се обесява нищо свързано с науката, а е някава боза за това колко е нормално да си различен.

[Gravity]

On 18/11/2016 at 13:03, Doris said:

Предметът е научен и е представен вярно,  защо да не е наука, след като аудиторията е разбрала как се откриват потенциално обитаеми планети и се е запознала с част от научния метод и терминология?

Проблема беше в линка, който си дала, лекцията не почва от началото и дава само послдните 2-3 минути. Сега го изгледах цялото и съм съгласен, че е добра популярна лекция. Не съм сигурен да ли бих я нарекъл добро обяснение на нещо сложно. Добро да, но не и на сложно нещо.

Цитирай

Според мен,  разбираемото   представяне на науката никак не е лесна работа. Първо трябва да се намери подходящата за аудиторията форма, така, че изложението хем да е достъпно, хем да е вярно, второ - аудиторията като разбере за какво става въпрос ще започне да мисли и да задава въпроси, на които ще трябва да се отговаря.

Съглеасен, даже бих казал, че в някои случаи е не само много трудно, но дори е невъзможно.

[Gravity]

Относно темата, мисля че има два отделни въпроса. Дали може науката да се обсъжда популярно, и дали може да се обсъжда от неспециалисти в дадената област. Според мен отговора и на двата въпроса е "да". От друга страна (без да съм чел въпросната тема) не виждам нищо лошо ако в дадена тема се настоява за ниво по-дълбоко от популярното. Бих казал, че в подфорум физика би било по-нтересно и по-информативно ако имаше повече дискусии с повече подробности и на по-високо ниво.

[Joro-01]

Аз съм на мнение, че може.

[vorfax]

Не, не смятам. Нужни са специфични и задълбочени познания за да се разбере, та камо ли дискутира масово науката в своята същност. "Разбираемите обяснения" биха звучали по-често абсурдно и смешно и само биха оставили заблудата у слушателя/четящия/гледащия, че нещо е разбрал.

В този форум четох как всеки смята, че може да се произнася за ГМО, но никой за процеси, които дори не мога да повторя, а и за двете познанията на мен и на 99,99% от населението са нищожни.

[ISTORIK]

Без значение дали се обяснява някоя наука, някой език или някое бойно изкуство, или пък шахмата, след определен момент е неизбежно да се навлезе в дебрите на терминологията. "С думи прости" се стига до едно ниво, след което не може да се продължи нататък, ако аудиторията не овладее нужната терминология. 

Едно е да си постигнал разбиране на дадена наука, на даден език или на дадено бойно изкуство. Съвсем друго е да се опитваш да ги обясняваш. Има разлика дали ги обясняваш на някой напреднал в тях, който поне разбира значението на термините,  или пък -  на някой абсолютно начинаещ. 

Ще дам за пример карате. Един може да го бива да се състезава, друг става за бияч, трети го бива да демонстрира кати. И само една малка част от практикуващите стават за учители. И особено - за учители на начинаещите, на които трябва да се преподадат основите на бойното изкуство. Необходими са много търпение, истинско желание да им преподадеш знанията и уменията си, спокойствие, когато дълго време не могат да разберат нещо просто и лесно за разбиране...

Когато не ти се обяснява на начинаещи, ней-лесното е да кажеш: "Ехеее... Ето къде съм аз (вдига се ръката високо), а ето и къде сте вие (сваля се ръката ниско)."

Истинското изкуство на преподаването е да се "изкачиш" на нивото на учениците си (т.е. - от своето ниво да слезеш на тяхното), за да успеят да те разберат и, за да може един ден те да кажат, че са видели далеч напред, защото са се били изкачили на раменете на своите учители, които са били великани.

Редактирано Ноември 20, 2016 от ISTORIK

[Doris]

Според мен, една добра обща култура на хората ги прави по неподатливи на идеологическите внушения, които се спускат и чрез официалната наука. Което в крайна сметка е полезно както за развитието на обществото, така и на самата наука.

Наскоро гледах едно интересно предаване за Битолския надпис:

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/v-kadar/kamakat-na-straha

В  откриването  за българската историография на този надпис са намесени местен човек, журналист, езиковеди. Общото между тях е, че не са историци и че не са били съгласни с официалната за времето македонистична  доктрина. Рискуват спокойствието си, но успяват да извадят на показ нещо значимо за науката.

 

Преди 17 часа, vorfax said:

Не, не смятам. Нужни са специфични и задълбочени познания за да се разбере, та камо ли дискутира масово науката в своята същност. "Разбираемите обяснения" биха звучали по-често абсурдно и смешно и само биха оставили заблудата у слушателя/четящия/гледащия, че нещо е разбрал.

В този форум четох как всеки смята, че може да се произнася за ГМО, но никой за процеси, които дори не мога да повторя, а и за двете познанията на мен и на 99,99% от населението са нищожни.

Ворфакс, струва ми се, че горното противоречи на митоборческата ти тема, в която за теб не беше проблем да обсъждаш случаи, свързани с всякакви науки - история, езикознание, физика, различни инженерни науки, информатика.
 

[ISTORIK]

On 17.11.2016 г. at 12:44, Doris said:

Вероятно на учителите по история им се иска да си играят на учени, когато са във форума, и затова е разбираемо, че не им се дискутира в научно-популярна насока, но учени от най-голям калибър не се срамуват да говорят популярно.

Като потребители на форума учителите по история не си играят на учени. Защо си мислиш, че те не са И учени? Нима преподаването на наука изключва други научни занимания (изследователска дейност, например)?

Като модератори на форума може да не им се иска да навлизат в дълбоки спорове с други потребители (особено, когато тези други потребители не възприемат онова, което им се казва), за да не се изпокарат с тях.