Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?

[ramus]

Преди 2 часа, Пандора said:

Много хора предпочитат "сигурността" като състояние, дори и с цената на някакъв "контрол" и "временна лъжа", излизането от която е крайно драматична и даже невъзможна. Дори и когато човек прави даден избор е хубаво да е готов на коригираща промяна. Да се надяваме, че човек все пак еволюира

там е работата - че "сигурността" няма как да е състояние. Състояние е усещането за нейния непрекъснат недостиг и стремеж да се компенсира. Лъженето и лъжата са само най-разпространените начини. Всъщност темата ЛЪЖА и ИСТИНА е изключително сложна, заради постановката на задължителен контекст, спрямо който двете понятия се определят.

Колкото до... дали е "хубаво" в изборите ИЗБИРАЩИЯ да е готов на коригираща промяна - въпроса е, че тя често е  невъзможна. Изборите предпоставят 'поредност' и пример за това е именно т.н. "черна дупка на лъжата" - веднъж като се формира, след това - насища с повторения, след това става огромен проблем "излизането", защото широтата на измисления и деформирания с нея реал, става все по-голяма и самия "лъжец" е принуден да се води по нея... Всичко това отнема изключително много енергия, а има хора с огромен потенциал, които го хабят в тази посока... и си "изтича" някъде по канала...

Усмихвам се често, когато някой уверено заявява "казвам самата истина"... дори да е вътрешно убеден в това... или не толкова...

Колкото до "драматизма" и широтата на това явление - става въпрос за силни дози от атавистични емоционални филми, сред които направо е изостанало битието на субекта.

Като цяло, в най-общ смисъл, съставянето на "измислена реалност" има защитна цел при всяко дете. Но както вече казах по-горе, неговата роля и значение толкова нараства, че вместо временно оттегляне и защита на психични процеси от деформация и срив, се получава направо "оживяване" на същата тази формирана "измислена реалност". Оживява заради все по-честа употреба за защитаване, докато започва да се превръща постепенно в "основна". В нея всеки субект реализира нужното "свое лице" от вида "този, който искам да бъда". Всички останали "образи в личната приказка" са всъщност преработени по сложен път отражения на хора и ситуации, които са внимателно миксирани и заедно се образува една обща конструкция. Цялата работа е, че когато е достатъчно наситена, нейната роля на "основен реал" става фактор. И стои в основата на горния пример и аналогия на "черната дупка на лъжата".

И най-важното - по-голямата част от всички тия явления и процеси, протичат несъзнателно, още от наай-ранна възраст. А малкото, което е възможно да се "засече" влиза в дисонанс и допълнително бива "покривано"...

От всичко това възниква толкова сложния казус за ЛЪЖАТА и ИСТИНАТА... Защото например убедения вече субект, предпочита несъзнателно предварителната си нагласа, избира и взима решения на нейна основа. Погледнато отстрани той често "лъже", но когато лъже себе си, това лъжа ли е, при положение че са налице механизми, при които "отвътре' същото изглежда е ИСТИНА. И е важно да е точно ИСТИНА-ТА...

Също така - колективната лъжа - ЛЪЖА ли е - за кого, и дали "в името на... " е оправдано? И пак - зад всичко в целия вътрешен психичен свят, стои неуловимо и невидимо едно единствено нещо и това го прави да има огромна роля в целия "спектакъл"... Нещо толкова просто... толкова очевидно... че всички свикваме с него и спираме да го забелязваме...

Редактирано Декември 9, 2016 от ramus

[ramus]

Може би някой четейки това, решава че нищо от написаното няма връзка с темата... И че по принцип участието ми е за теми като философия или психонауки. Но интересите ми не са в нито една от тях, особено в социалните им насочености.

С всичко това всъщност илюстрирам моя опит да 'пиша популярно' за въпроси, които никак не са популярни. Въпроси и теми, които през моя поглед и опит са изключително дълбоки и многолики... И като опитвам, за пореден път виждам ясно, че за да го изразя се налага да го опростявам, а това веднага повлича каскада от компромиси със сложността и многомерността. Въпроса е - докъде да опростявам, защото в някакъв смисъл, за целта аз се налага да "лъжа" Да - след като не може да се предаде разбирането в неговата цялост, се налага дори ЛЪЖА... Доколко, дали... докъде... ето част от начина по който минава всичко написано през "рамус", някой си...

 

Редактирано Декември 9, 2016 от ramus

[Пандора]

Преди 2 часа, ramus said:

С всичко това всъщност илюстрирам моя опит да 'пиша популярно' за въпроси, които никак не са популярни. Въпроси и теми, които през моя поглед и опит са изключително дълбоки и многолики... И като опитвам, за пореден път виждам ясно, че за да го изразя се налага да го опростявам, а това веднага повлича каскада от компромиси със сложността и многомерността. Въпроса е - докъде да опростявам, защото в някакъв смисъл, за целта аз се налага да "лъжа" Да - след като не може да се предаде разбирането в неговата цялост, се налага дори ЛЪЖА... Доколко, дали... докъде... ето част от начина по който минава всичко написано през "рамус", някой си...

Въпросът за лъжата обаче има и друга страна, тоест може би е същата, но влязла в силно противоречие с мнението на болшинството. Най-често използвам примера с представата за "плоската земя", поддържана до скоро от влиятелна институция. Да, вярно е - има разлика между "опростената истина" и "откровена заблуда" и даже "идеологическа лъжа". Признавам, че без първата може и да не може да минем, стига обаче да си даваме сметка за това, а също и нашите събеседници.

[Doris]

Рамус, как така се налага да "лъжеш"? Може би това, което наричаш "лъжа" и "опростена истина" е просто относителна истина? Например, сравнително неголяма част от земната повърхност е удобно да се разглежда като плоска, особено, ако е равнинна. Направо ни е излишно, ако разпределяме землището на едно село в Тракийската низина да мислим за това, че Земята е кръгла. Също, ако решаваме задача за колко време една лека кола ще стигне от това село до съседното не ни трябва да мислим за Теорията на относителността. Обаче ако дадеш  на един по-голяма нива, а на друг по-малка и се аргументираш, с това, че земята е кръгла или ако оправдаеш с ТО странно големия си разход на бензин, това вече ще са лъжи, скрити зад неразбираемостта на "голямата" наука.

Редактирано Декември 10, 2016 от Doris

[ramus]

Преди 1 час, Doris said:

Рамус, как така се налага да "лъжеш"? Може би това, което наричаш "лъжа" и "опростена истина" е просто относителна истина?

колко ли вида "истини" да има... а защо да няма и толкова вида "лъжене"...

Всеки опит за категория е чист компромис. Налице е един от подходите - или усложняване, или крайно опростяване - или е лъжа, или е истина. И веднага идва следващото - за кого, според кое и какво?...

Нещо като гладен ли съм или не съм... Ама имало различен вид глад, пък чувстването е едно, физиологично е друго и в зависимост от грешките във възпитанието и личния опит в разграничаването довеждат толкова хора до резултати като наднорменото тегло, например.

Тия игри с "оправдана лъжа", например... са чисти стъкмистики поне за мен. Аз съм човек, който не понася лицемерието и линията ми на отражение и поведение се наложи да я изчистя до крайни форми на директност и прямота. Направих го по простата причина че колкото повече навлизах в осмислянето на ставащото около мен, толкова повече виждах ясно колко много се налага да се лъже... Направо мога да заявя открито и директно, че огромната част от положенията регулиращи социалния живот, налагат да се приеме лъженето като естественост. Знаете ли колко е смешен опита да се накара някого да говори открито само и единствено ИСТИНАТА - ясно, точно и директно. И колко са шокиращи реакциите на околните, неудобствата които им създава... Понеже съм правил този експеримент със себе си, после и с някои личности от обкръжението ми през годините...

Друг голям проблем с "истината и лъжата" е силната доза вложена сугестия при възпитанието и формирането на социалния модел сред всяка личност. И отново напомням, че при всеки заучен модел, винаги се предпоставя чрез опростена схема, описание и система от кратки и подредени дефиниции, според които да се предполага еднозначност, яснота и по този начин - категоричност. Това сваля напрежението от всяка личност като й дава много нужни опорни положения

Няма групов масов модел, който да е сложен, да не говорим - изпълнен с условности и заложени относителности. Та каква да му е регулативна ролята в социалния живот, ако в самия модел се заложи сложни казуси за ситуиране и определяне на явления и процеси от битието?

Ползвам веднага хрумналия ми пример за правилата в закона за движението по пътищата за МПС. Ако в него внимателно се загледа всеки мислещ човек, ще открие много примери на проблеми, дори базови - сещам се за нещо толкова тривиално като "определението за предимство", като още преди толкова десетилетия, когато бях на теорията попитах Предаващия че виждам проблеми с това, което е на пътя, с това, което е написано... Човека просто вдигаше рамене и настояваше според неговата функция и мисия да вложи в мен онова което изискваха от него цяла система от социални регулаторни механизми.

Идеята ми за този пример беше, че... казуса с ЛЪЖА и ИСТИНА е многопластов заради острото влияние на контекстите и  опорните положения сред които е подбрано те да се регулират.

Само ще намекна, че тук са налице изключително много идеологични пишещи, сред които социалните идеи направо се леят - правила, лозунги, постановки - направо струят от коментарите. Веднага си личат пристрастията и нуждата от готовите постановки приети по време на възпитанието и ученето, при които социалната договорена картина се попива и влиза дори в несъзнаваното. Проблема при това положение е НЕвъзможността за критично мислене. С риск да пиша досадни положения, но да напомня, че в думичката КРИТИКА само децата и хората с психични обременености, могат да възприемат единствено като "негатив", пораждащ дисонанси от емоционален и изживяващ характер заради конфликт с базови елементи на идентичността. Което пък ги предизвиква към защитни реакции.

От друга страна - КРИТИКА може да се направи сериозно, когато не е налице какъвто и да е вътрешен уклон (пристрастие) към анализираното - без значение от какъв характер. Ето защо е напълно естествено, когато много социално-обвързани личности не смеят да се обърнат внимателно към анализ и широк синтез на видяното в социалните процеси, които участваме всеки един.

Критичния ментален анализ и синтез са базови примери за психични ментални процеси. Намесата на неотработени и неизраснати емоционалности и непреживяности, (както и вложени базови предубеждения и нагласи в несъзнаваното) само създават проблеми и ограничения пред широтата и дълбочината на менталността. За целите на това на което съм посветил живота си, се налага лично аз самия да се занимавам с анализ на моите собствени пристрастия и за целта разработих множество от психични прйоми, подходи и техники за самонаблюдение и самоанализ. В началото всичко беше просто експеримент, дори като игра. Но... откритото направо ме смая откривайки пред мен напълно нов начин на отражение, разбиране и посока на вникване в битието (ми)...

Редактирано Декември 10, 2016 от ramus

[*abi*]

Преди 39 минути, ramus said:

 

Всеки опит за категория е чист компромис.

Само ще намекна, че тук са налице изключително много идеологични пишещи, сред които социалните идеи направо се леят - правила, лозунги, постановки - направо струят от коментарите. Веднага си личат пристрастията и нуждата от готовите постановки приети по време на възпитанието и ученето, при които социалната договорена картина се попива и влиза дори в несъзнаваното. Проблема при това положение е НЕвъзможността за критично мислене.

Всеки опит за категория е чист компромис.

Също е в категорията лоузнг/постановка. От която може да се изведе лично пристрастие към отношението за категоризирането, в пселдващ текстови опит за доказване на собствената теза.

Докато нещата са съвсем прости - има йерархичност при надстрояването на знанията, която трябва да се следва. В противен случай човекът не само е неразбрал, но може да се окаже в положението на тотално объркан от това, че нищо няма да е разбрал. Клъстърите в мозъка му ще приличат на купчина разсипано на пода Лего - онагледено. За това "истината", в случая на темата научно вярното познание за реалността се дава на порции, в които влиза категория като "опростена истина".

Ако държиш да си онагледиш практически - хвани едно 4 годишно дете, задаващо въпроса "аз как дойдох" и му обясни/онагледи цялата истина за секса между хората. Отговорността за психичните му проблеми в бъдеще (каквито почти със сигурност ще му създадеш) ще е изцяло твоя ...

[Шпага]

Направило ми е впечатление, че претенциите за някакво лично мнение, както и за т. нар. "критично мислене", доста често водят само до изразени по ненужно усложнен начин простички и отдавна известни изводи, твърдения и прочие "умотворения"

[*abi*]

1 hour ago, Шпага said:

Направило ми е впечатление, че претенциите за някакво лично мнение, както и за т. нар. "критично мислене", доста често водят само до изразени по ненужно усложнен начин простички и отдавна известни изводи, твърдения и прочие "умотворения"

В което се корени причината да съм сред най-големите противници на мултивселените

[ramus]

Преди 3 часа, *abi* said:

От която може да се изведе ...

а друго? - дали може да се изведе? Кой да го изведе? и Защо точно определен вариант на извеждане, а не друг? иначе маниера на дистанция от думичката АЗ и п.л. ед.ч. дали може да породи извеждане за нещо, на някого?

Преди 3 часа, *abi* said:

Докато нещата са съвсем прости - има йерархичност при надстрояването на знанията, която трябва да се следва.

което  е...

Преди 3 часа, *abi* said:

....Също е в категорията лоузнг/постановка.

Което си е обикновен принцип, на който се основава цялото образование, учене, дори възпитание...

Когато самото мислене е конструирано на базата на готови лего-елементи, и дори сглобени също по "модел и шаблон", то каквито и думи да са все носят основанието си в същата посока. В тази връзка - дали когато с лекота се разпознава толкова убедено кое е "умотворение" се схваща кои са личните такива, за самата личност. Прави впечатление психичните особености от типа "винаги отвън, някъде там, при всеки и другото, другия... само не и при мен, само не аз...". Като също така е толкова тривиално някой да е противник на каквото и да е. Или обратното... А някъде отвътре... нещо определя дали някой да е противник на едно или друго, един или друг... Пристрастието е чак накрая на една невидима каскада. Иначе чудесни мисли, описания, сравнения или аналогии - но са чак накрая на нещо друго...

Също така се усмихвам на начина по който някой очаква да "прочете през собствените си очи" нещо особено нещо различно, нещо интересно... Чудя се дали се схваща че - няма как Еднаквия да възприеме Различното... Нещо повече - подобното се влияе и резонира на "подобно". Нещо като да чакаш да :прочетеш "критично мислене... а да виждаш само познатото ти - та то е компрометирано още преди самото прочитане...

Критичното независимо мислене, не се чете, колеги. То е продукт на съответен на него субект, който го "произвежда" и не може да се научи, нито предава от един на друг. А е напълно невъзможно да бъде дори провокирано от един на друг, при положение че не е налично в "първия"... Но и да е налично - няма как да стигне до 'втория', ако няма нужните вече психични и индивидуални условия за него.

Редактирано Декември 10, 2016 от ramus

[*abi*]

Преди 8 минути, ramus said:

дали може да се изведе? Кой да го изведе? и Защо точно определен вариант на извеждане, а не друг?

 

1. Може. Изведох го. Кратко и ясно, до там че нямаше нужда от пространна доказателствена част.

2. Аз разбира се. По същата методика, по която ти извежде изложението си след " Всеки опит за категория е чист компромис. в опит за доказване, че Всеки опит за категория е чист компромис. Но ползвах метода на "опростената истина", спестявайки ненужното на даден етап. 

3. Защото така ми харесва да се изведе съждението: "Всеки опит за категория не е компромис, а "опростената истина" се характеризира с по-малко и конкретизирано говорене в полза на истината". Точно както на теб ти хареса идеята, да изведеш, че Всеки опит за категория е чист компромис.

Лего елементите могат да се използват за достатъчно голям брой шаблони (изглеждащ безкраен), за да изглежда мисленето на всеки един човек оригинално и творческо. Но точно както мисленето не може и няма да излезе от рамките на съставните си части, така и лего-строежите в основата си имат един принцип - тухличката. Разликата е само в това, че мисленето е инструмент - не играчка, за това с неговите тухлички се стараем да изградим полезни неща. Разбира се всеки е свободен да изгражда мисленето си дори като максимално...безполезно.  

Впрочем, дори от Легото полезно-мислещите деца, създават практически-полезно творчество, имитиращо ползата от реалността. Докато други изграждат нещо, възнаградено с възклицанието "ау колко хубаво", но чиито "смисъл" е видяло единствено възторженото чадо.

[ramus]

Преди 17 часа, *abi* said:

Защото така ми харесва да се изведе съждението...

Точно както на теб ти хареса идеята, да изведеш...

За мен, когато се разглеждат въпроси касаещи битието е най-малкото несериозно да се ползва ниво от рода "защото така ми харесва"... И както по-горе вече споменах, когато самия субект го има като шаблон, заучен, вменен и внедрен в основите си, после си стои в неговата клетка и си го надгражда.

Няма никакъв шанс да се провиди нещо отвъд  и само се пърха щастливо с идеята че отвътре клетката е чудесна, повторенията от вдъхновителен характер - за децата, за ползите, за щастието и харесванията... може би всичко това е чудесно, но няма нищо общо с това, което изразявам, нито с онова, което описвам тук.

Само ще спомена нещо - по-горе зададох обикновена и проста провокация - точно с цитирания абзац. Направих си малък експеримент - кой ще откликне на зададения образ - получих съответните отговори, написани и изразени прилежно - съответни по отношение, изказ, насоки и утвърждения... Учителския синдром е производна социална модификация на родителския и разновидността му - майчинския... Но това е за съвсем други теми.

Преди 17 часа, *abi* said:

Но точно както мисленето не може и няма да излезе от рамките на съставните си части

  да - точно утвърждения от убеждения... И ролята им да се докаже, утвърди ползваната картина на живота, света и себе си... За същата цел са и вдъхновителните елементи от типа - това е в което вярвам, щастието, децата, бъдещето... браво.

Само дето - казуса за "мисленето' описан в цитата НЕ Е ВЕРЕН... Може би - за тия, дето по принцип оставането в рамките на... части или модели, или шаблони... си е избора за житейска естественост. Мисленето - що е то, какво е, как се формира, кое го поражда, как се изгражда, как се огражда... и още много други въпроси, се чака да се учат по учебниците. А няма как - няма как, ако някой не е разбрал и вникнал какво е мислене, да говори адекватно за мисленето, след като той самия не го познава. По този начин той описва само нивото дотам, докъдето той самия резонира.

Очевидно че както и доста други въпроси, всеки си ползва съдържанието им за своите си цели, за начина по който той отразява лично или груповоприето живота и себе си... Но и най-важното - подбраните версии на пълнеж на думичките дори не са в личен план, а повтарят социални лозунги, създаващи нужната сугестивна колективна платформа. Принадлежността към всичко това е видима и описана... и се пише всеки нов коментар.

В този смисъл е достатъчно само основните думички... и нататък става ясно кой "клон" на социалните внушения е приет и кой се защитава, с идеята и вярването че "той е добрия, правилния, важния и придава значимост" на привиждащия се чрез него.

Редактирано Декември 11, 2016 от ramus

[*abi*]

Решението за теб е следното - записваш специалност Психология, за да подредят правилно клъстерите на знанията ти. Полагаш нужните изпити, четеш и нещата по специалността, които съвсем няма да са ти интересни, минаваш през практическо обучение (работа с хора, някои от тях с много тежки разстройства) и едва след това е позволено да надграждаш в каквото хипотетична посока искаш. Ще имаш ценза да се ровиш в мислите на другите,  да диагностицираш (още на първия семестър ще разбереш, че не е редно да се прави  диагностика под формата на свободни съчинения) и най-вече съжденията ти ще имат истинска тежест. Щом толкова ти харесва да се ровиш в мисленето на хората - отиваш, полагаш нужните усилия и действаш целенасочено за познавателното и научното си развитие.

Само предлагам

[ramus]

Аби, компетентността ти към тия науки изглежда е твърде слаба.

Обръщам внимание, че психологията е наука, която не се занимава с хора с "тежки разстройства". За същите социалната специалност се нарича "психиатрия" и е подспециалност към медицината.  Пък и ти само си пишеш - колкото да става приказката, а изглежда е налице и мотивация.

Дали съжденията ми имат тежест или не, не зависи от оценката на някой си - особено ако същия няма дори общи представи по отношение на същото. "Диагностиката" най-малко се изучава в първия семестър, а и по-нататък въобще не се нарича така. За теб цялата вселена се върти единствено и само около социалните ти вкоренени идеи. Пишеш си го всеки коментар - още и още и дори шегите или закачката също е ограничена в този диапазон на мироглед.

За теб това може да е цялата (ти/ви) вселена, но за други хора ти живееш в малка кутийка - въпрос на переспектива. А за двата типа переспективи, само за един от условните "нас, двамата" има проблем с тях. И се вижда неуморно същия какво, кое и как му се налага да защитава, потвърждава, доказва и повтаря, повтаря... само и само да изглажда и асимилира появяващия се дисонанс.

Социалните утвърждения за толкова много хора са целия им живот, гръбнака и ядрото около което те са приели да преживеят земното си време. Не критикувам това, нито го омаловажавам - то има своето значение и роля. Но живота не се побира само и единствено до това, което определен тип хора са в състояние да възприемат и отразят, дори и да са се договорили взаимно, дори по "точката, касаеща че "не може да има нищо друго"... Именно затова наричам социалната парадигма също идеология - тя има всички белези и особености, динамика и роля...

Редактирано Декември 11, 2016 от ramus

[*abi*]

Направи си справка за учебните планове.

[ramus]

Мдаа - "диагностика", в първи семестър...

Всичко това почва да става твърде лековато и да прилича на цирк с клоуни в него. И то започна още от "Защото на мен ми харесва... - а пък на теб ти харесва..." Твърде тийнейджърско е... и твърде несериозно и някак детско. Ако някой не е в състояние да схване нещо, защо е толкова трудно да го остави - така или иначе дори с напъни несхващането си остава. А породеното безсилие задава съвсем инстинктивно привиждането на дразнител и насочването към него на ... всичко това. Признавам си че с все сили се опитвам да не напиша думичката "глупости"... Но не ставам за дипломат.

Аби, понеже все повече затъваш по дисонансите си, аз ще спра, за да имаш възможност да ги изгладиш достатъчно.

[Шпага]

Преди 13 часа, ramus said:

Всичко това почва да става твърде лековато и да прилича на цирк с клоуни в него...

Така е. Лековато е и "цирково" това, че ти все по-самовлюбено се изживяваш като птица, рееща се над стадо овце. А каква ли наука може да се обсъжда - популярно - между птица и някоя блееща овцЪ?

[*abi*]

За мен нищо не е "започвало".

Питаш - отговаряме ти какво смята всеки от нас относно написаното от теб. В случая "харесва" е съвсем на място между непрофесионалисти. На един му се харесва да се води по теза А, на друг му се харесва да се води по теза Б. Не изпитваш удоволствие от тезите си? Моите ми харесват - развивани са от същите източници от които ти си градил твоите. Извел си, че мисленето не може да е рамкирано, докато според мен то е рамкирано в посока на полезното по ред причини, въпреки привидните му неограничени възможности. Пример за рамкирано мислене: а) Ако скоча гол (без никакви помощни средства) от 24 етаж ще стана на кайма. Пример за нерамкирано мислене: б) Ако скоча гол (без никакви помощни средства) от 24 етаж ще полетя като волна птица. Резултатът и в двата случая е кайма. За да няма кайма, мисленето трябва да се рамкира в посока + към възможността каймата да бъде избегната, а това ще наложи да се ограничи според възможностите давани от помощните средства. Иначе да си представяме, че се реем голи във въздуха -да можем, едва ли не неограничено. Докато с мислите си предизвикаме биологията да ни изгради крилца или нещо подобно - модерно е да считаме, че чрез мислите си можем да се сдобием с разни странни екстри.

Или предпочиташ да слагаш питанки и сам да си отговаряш чрез опити за психоанализа на присъстващите? Ако ще е така - кажи ни, няма да се включваме с опити за диалог в монолога.

[*abi*]

Преди 14 часа, ramus said:

Ако някой не е в състояние да схване нещо, защо е толкова трудно да го остави - така или иначе дори с напъни несхващането си остава.

Можеш ли да се опиташ да ни обясниш кратко, ясно, формулирано: "какво точно очакваш да бъде схванато", но без лирични отклонения, за да не става прекалено дълго, неясно и рамкирано в посока вижданията за интелекта на събеседниците. С удоволствие ще го прочетем, обмислим и ако ни позволиш ще ти отговорим какво сме схванали ние.

[Шпага]

Преди 2 минути, *abi* said:

Можеш ли да се опиташ да ни обясниш кратко, ясно, формулирано: "какво точно очакваш да бъде схванато", но без лирични отклонения, за да не става прекалено дълго, неясно и рамкирано в посока вижданията за интелекта на събеседниците. С удоволствие ще го прочетем, обмислим и ако ни позволиш ще ти отговорим какво сме схванали ние.

Напълно подкрепям предложението ти! Готова съм да напрегна до крайност оскъдния си интелектуален потенциал, за да схвана поне отчасти НОВОТО, НЕстандартното, ИЗВЪНрамковото в изявленията на Рамус. Нужно е само той да го посочи в постингите си и както вече си казала, да ни обясни кратко, ясно, формулирано: какво точно очаква да бъде схванато... ?!!

[vvarbanov]

On 6.12.2016 г. at 18:57, Galahad said:

Цитирай

Цитирай

  

   

 

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

 

 

Преди 17 часа, ramus said:

Ако някой не е в състояние да схване нещо, защо е толкова трудно да го остави - така или иначе дори с напъни несхващането си остава.

 

Преди 3 часа, *abi* said:

Можеш ли да се опиташ да ни обясниш кратко, ясно, формулирано: "какво точно очакваш да бъде схванато",

 

Преди 2 часа, Шпага said:

Готова съм да напрегна до крайност оскъдния си интелектуален потенциал, за да схвана поне отчасти НОВОТО, НЕстандартното, ИЗВЪНрамковото в изявленията на Рамус.

Аз също не разбирам всичко което казва Рамус, но това въобще не ми пречи, нито ме притеснява.Ползвам това което разбирам и което ми трябва.За да разбера другото ми трябва допълнителна информация и време, а не съм мотивиран да го правя.То на света има много познание и информация, не може да знаеш всичко, а не ти и трябва.Достатъчно е да наблегнеш на това което те интересува.

 Когато почнеш да разбираш, тогава ти става ясно колко много не знаеш.И няма край!

 

 

[Captain Nemo]

Преди 3 минути, vvarbanov said:

....

 Когато почнеш да разбираш, тогава ти става ясно колко много не знаеш.И няма край!

Принципа на Зенон от Елея....

[*abi*]

Не пречи принципно.

Неразбирането в случая пречи само на  опитите ни за диалог. Понеже ако всеки път не сме го разбрали, диалог не може да има. За това нека ако иска направи опит да ни изясни нещо повече от факта, че не разбираме, а това и без бой си го признаваме. 

 

 

[ramus]

Моля дамите да ме извинят, но има хора, които очакват рамус да направи нещо специално...  за да изпълни изискванията им за какво - за нещо си наричано "диалог".

Може би поклони, флиг-флаг или фокуси, смешки... Върбанов и други хора вече си написаха толкова точно - "каквото ми трябва си взимам...", той специално дори пита, отговарям както мога - личи си че е налице изяснителен процес. Както е ясно, че на всеки неговото, си е според него си. Не ми е нужно да убеждавам, нито да доказвам - изразявам обобщения и изводи, правя условен път към тях чрез опита си или чрез аргументи...

Не виждам защо е нужно да се играе на тия форумни колективни трикове - хайде напиши НИ го - ама еди как си, не така, не иначе... а ние... Може би първо трябва да се израснат някои детски етапи, защото  в думички които чета "щото така ми харесва" са свойствени на подрастващи и определени социални сборни "героини", със изрусени коси, от женски пол и честото обръщение "милооооо...". За тия неща си има "дир.бг", абв.бг... там е пълно с нарицателни "тестени изделия", от двата пола.

Пиша по форуми повече от 15 години, тук има и някои участници които са нещо като "свидетели", очевидно че виртуалното пространство също "не е много голямо". Та през годините, колко е ясна и стандартна типологията на реакциите, което говори за пишещите зад тях... И според всичко това, една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението. И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"...  

Вече се написа - има хора които разбират, други - не. Не пиша учебници, нито съм на лекции, не съм популяризатор, нито възпитател, учител или преподавател. Не съм и учен. Нямам никакви ангажименти, нито съм обещавал каквото и да е. Спазвам условията на форума и чета както навсякъде очевидната колективна динамика. И "явленията" в нея. Има неща които не ме интересуват, други - чета с интерес... Всъщност е просто.

И "момичета" - зрялото отношение е когато човек се обърне и към себе си и поеме отговорността за явленията от живота СИ. Включително и "неразбирането". Не зная защо все за децата и възпитанието говорите когато се налагат вдъхновителните инжекции, но ми се струва, че за "децата" е по-добре ако зрели хора им предават зрелостта си... И не може да се очаква подрастващите да достигнат зрелост, след като те не я виждат по тия, които им преподават и ги възпитават (най-общо и условно).

Редактирано Декември 12, 2016 от ramus

[Шпага]

Преди 29 минути, ramus said:

Моля дамите да ме извинят, но има хора, които очакват рамус да направи нещо специално...  за да изпълни изискванията им за какво - за нещо си наричано "диалог".

Може би поклони, флиг-флаг или фокуси, смешки... Върбанов и други хора вече си написаха толкова точно - "каквото ми трябва си взимам...", той специално дори пита, отговарям както мога - личи си че е налице изяснителен процес. Както е ясно, че на всеки неговото, си е според него си. Не ми е нужно да убеждавам, нито да доказвам - изразявам обобщения и изводи, правя условен път към тях чрез опита си или чрез аргументи...

Не виждам защо е нужно да се играе на тия форумни колективни трикове - хайде напиши НИ го - ама еди как си, не така, не иначе... а ние... Може би първо трябва да се израснат някои детски етапи, защото  в думички които чета "щото така ми харесва" са свойствени на подрастващи и определени социални сборни "героини", със изрусени коси, от женски пол и честото обръщение "милооооо...". За тия неща си има "дир.бг", абв.бг... там е пълно с нарицателни "тестени изделия", от двата пола.

Пиша по форуми повече от 15 години, тук има и някои участници които са нещо като "свидетели", очевидно че виртуалното пространство също "не е много голямо". Та през годините, колко е ясна и стандартна типологията на реакциите, което говори за пишещите зад тях... И според всичко това, една летяща из социума думичка - "матрица", всъщност е доста точно е избрана да обобщи явлението. И досега продължава да ме учудва тази 'сходност' - до еднаквост, в реакциите, думичките, говоренето, изразите, пълнежа... - точно все едно че авторите им са минавали през "конвейер"...  

Вече се написа - има хора които разбират, други - не. Не пиша учебници, нито съм на лекции, не съм популяризатор, нито възпитател, учител или преподавател. Не съм и учен. Нямам никакви ангажименти, нито съм обещавал каквото и да е. Спазвам условията на форума и чета както навсякъде очевидната колективна динамика. И "явленията" в нея. Има неща които не ме интересуват, други - чета с интерес... Всъщност е просто.

И "момичета" - зрялото отношение е когато човек се обърне и към себе си и поеме отговорността за явленията от живота СИ. Включително и "неразбирането". Не зная защо все за децата и възпитанието говорите когато се налагат вдъхновителните инжекции, но ми се струва, че за "децата" е по-добре ако зрели хора им предават зрелостта си... И не може да се очаква подрастващите да достигнат зрелост, след като те не я виждат по тия, които им преподават и ги възпитават (най-общо и условно).

Благодаря, Рамус. "Обяснението" ти е точно такова, каквото го очаквах - кратко, ясно, смислено, оригинално и, разбира се, по същество. Нямам повече въпроси. И поне що се отнася до мен - извинен си.

[Galahad]

On 9.12.2016 г. at 4:49, vvarbanov said:

  

 И аз забелязах тия твои пропуски!Тук едва ли е мястото да се оплакваш от домашното си възпитание.Просто трябва да попълниш пропуските си и да хванеш някой да те възпита!

 

Това ми направи впечатление че не го знаеш и още на 2/122016 ти обърнах внимание.Ама ти изглежда не четеш, само пишеш.По долу се самоцитирам.

 Още преди седмица, видях, че не го знаеш за това го постнах, но ти много бавно напредваш.Ама сей файда!

Тук пак виждам пропуски в началното образование.Ти  бъркаш минало, сегашно и бъдеще време.Значи има разлика ,дали учителите  " са назначени" или "могат да бъдат назначени" . Ако някой може да стане учен, не значи че вече е учен.Или със бременния пример, който постоянно даваш, "ако някой може да забременее, не значи , че вече е бременен."

Ами тия учители дето не са хабилитирани, тях какво ще  ги правим, те учени ли са?Щото преди разправяше, че учителите са учени, нъл тъй?

Спазвай законите на логиката!

 

Един път казваш ,че учителите са учени(обхващаш всички). Та учителите на длъжност "учител" , всички учени ли са?

Другаде говориш  "Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени."

Пак не е ясно, "преподавателите по правило" учени ли са ,или  "Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени"?Значи, не малко учители ли са учени или всички "по правило са учени"?

Ти да не искаш да кажеш, че някои учители са учени, а други не са?

Тука изтрепа за Никул ден рибата, държиш ли си още на думите? -  "Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите." 

Галахаде ,всички учители ,учени ли са?Към преподавателите спадат и лекторите, всички те учени ли са?

 

Щом според теб някой става учен с назначаването на такъв що не пуснеш малко линкове с обяви за назначаване на длъжност учен? Ако трябва ще намеря обяви за назначаване на длъжност учител.

Не съм казал, че учителят може да стане учен, а че може да постъпи на работа примерно в някой институт. имаш сериозни проблеми с познаването на българския език и затова няма как да схванеш какво ти се говори.

Същото и с лектор. Явно не забелязваш, че това е съвсем друга дума. Лектора не е задължително да е преподавател или учител. БГ наука имаше съвместен проект със СУ и се изнасяха съвместни лекции. Това не значи, че всички лектори бяха преподаватели или учители. За лекторите не е необходимо да покриват изискванията за назначаване на учители.

И нещо за съществително и прилагателно. Учен е съществително, хабилитиран е прилагателно. Явно ще да има някакво значение дали една дума се употребява с прилагателно или без него. Но това се усвоява в началното училище.