Възможно ли е науката да се обсъжда популярно?

[Пандора]

За това ли става въпрос ?

http://samvoin.blog.bg/politika/2011/07/22/iavor-shopov-za-vryzkata-na-drevnite-bylgari-s-persiiskata-i.787926

[ramus]

Преди 2 часа, Пандора said:

За сметка на това пък, учениците на много добрите преподаватели имат точна представа за актуалните дилеми в науката, стават добри учени, откриватели, решават задачи, които никой не е решил векове наред или пък сами съчиняват задачи и решения за тях. Дори не знам кое е по-важно - добър учен или добър преподавател.

Леееееекичко из писаното летят духовете на пристрастията - невидими, неизмерими и... обясними. Разбира се, че утвърдителния уклон да се представи личното като вярно, правилно, изведено, логично... и така - значимо, стойностно, важно, е разбираем и съвсем естествен. Но...

Как преподавател ще обясни до ниво на разбиране в подопечния си нещо, което самия той не разбира? Вече трети коментар загатвам че за да се решат голяма част от комуникационните проблеми между хората е нужно да се внесе в  "картината" елемента "слой", или "ниво" - дадености, потенциал... и развитието им. Въпросът за вътрешните нива, е условен, той е изключително трудно дефинируем, заради липсата на еднозначни и неизменчиви граници. Но е неизбежно когато се касае за комуникация и дискусията за нея.

Разбирането не е възможно да се преподаде. Разумност - също. Преподават се готови подготвени договорени форми на обяснения на света, за да предпоставят нужното ситуиране, за да предпоставят ролята на всеки ученик в общата социална матрица, за да се припознае и подбере нужното му на което той резонира и да го ползва за идентичност. Има своето значение, но само като "база", за определена "възраст, етап". Тепърва над това се надгражда цял живот и това вече не е социален или колективен въпрос, а - въпрос на индивидуалност и нейното развитие към устойчивост и отговорност за проявлението й.

Толкова ли е трудно да се допусне поне в личното разбиране на всеки, че онова, което се постулира като висш социален идеал, е твърде ограничено, когато се касае до въпроси, излизащи отвъд него. Един от тия въпроси е комуникацията и нейното социално проявление - общуването. Вселената не е напъхана в социална кутия и, според индивидуалист като мен, е твърде анахронично да се продължава със социалната идеология, при положени,е че индивидуалният елемент, тежненията и характеристиките вече все повече започват да имат значение. Обаче възниква въпросът - а как, след като самите преподаватели нямат нещо при самите себе си, въобще да са в състояние да го "преподадат" на друг?

Ако един ученик е с по-висок потенциал и дадености от учителя си, колко сценария са налични за разрешение на настъпващия дисонанс между двамата, защото е неизбежно?

Много е добре че се леят вдъхновителни изречения за светлото минало, огромното значение и величието на образованието и образователите, за безценната роля на преподавателя...  Но светът като че ли е "маааалко по-голям". И в такъв случай, защо и как ще го затворите в кутията на договорените си разбирания?

Редактирано Ноември 30, 2016 от ISTORIK

[Doris]

Преди 1 час, Пандора said:

За това ли става въпрос ?

http://samvoin.blog.bg/politika/2011/07/22/iavor-shopov-za-vryzkata-na-drevnite-bylgari-s-persiiskata-i.787926

Не. Историите за кути и кутигури не ми изглеждат много убедително

Ето това :

https://www.youtube.com/watch?v=p8p5ZL7Hq4w

Малко е тегаво за слушане, но на мен ми беше  интересно и ми изглежда  достоверно. Анализът се опира преди всичко на статистиката. Има и втора част.

[*abi*]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

значи, биополето е "информация" и т. н.,

 

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Не им е ясно, че учените се занимават с неща, които могат да се измерват..., да се повтарят за проверки, а крайните изводи - са границите на приложимост за наблюдаване (измерване) на явлението или свойството... Именно - извън наблюдаемото са интересните неща "за любители" и наистина е хубаво ако специалисти се наемат да популяризират вижданията си отвъд тях - нищо, че на този етап може и да са спекулации. Но, да го казват!.. Те, тва, могат да го правят и любители, а дали ще бъдат "чути" е въпрос на избор за специалистите... Намират разни "хрумки" ... в най-неочаквани мнения, изказвания, дори и на деца...

...

Само по себе си това твърдение е проблем, защото има проблем със самото понятие "информация". За да се каже, че биополето е информация, трябва първо да се уточнява какво Е информация. И защото съм водила пространни диалози (популярни) с физици на тази тема, в края на краищата стигнах до извода, че няма как биополето (каквото и да е това) да е информация (каквото и да е това) Освен ако не го разглеждаме така: нещо,което не е напълно ясно какво е, е нещо което не го знаем напълно ясно какво е. Разбира се няма и как да ги мерим, след като не знаем точно какво са...

Но хрумки по въпроса има, даже и на мен ми се намират няколко

[Малоум 2]

Преди 1 час, *abi* said:

 

Само по себе си това твърдение е проблем, защото има проблем със самото понятие "информация". За да се каже, че биополето е информация, трябва първо да се уточнява какво Е информация. И защото съм водила пространни диалози (популярни) с физици на тази тема, в края на краищата стигнах до извода, че няма как биополето (каквото и да е това) да е информация (каквото и да е това) Освен ако не го разглеждаме така: нещо,което не е напълно ясно какво е, е нещо което не го знаем напълно ясно какво е. Разбира се няма и как да ги мерим, след като не знаем точно какво са...

Но хрумки по въпроса има, даже и на мен ми се намират няколко

Има и още - защо популяризаторите бягат от изява.

Мисля си: Защото, за така наречените "точни" науки е, някак си, лесно - пише мат. модела, обяснява с общо-популярни думи символите и с кво се пият, и ..., и ...кой разбрал, разбрал! Да пита, ако не е разбрал, ще му се отговори на база "интелект на задавания въпрос".

Но - гадничкото е, че този МЕТОД не е приложим към всички науки..., а "точните" учени се опитват да го пробутат, че само това е наука?!

Щеше да е лесно, ако всичко подлежи на изчисляване, ако Вселената е мат. модел. Да, ама не - както беше модерно да се говори. Чувствата, субективните усещания, "пътя" на светлинните вълни, на фотоните въобще, тоталната енергия на система, големина на Планк, на Вселена, форми на частици и т. н. ... не се подават на измерване. И това не е дефект на Изследователя, а реалност - природно ограничение за съществуване на "масови" обекти-частици, от които е изграден и Изследователят и ... апаратурата му! За неизмеримите неща, (а те са много, много повече от измеримите) трябват хипотези - от това се вълнуват слушателите. В момента в който "изкаже" хипотеза даден лектор - бива "нападнат" с въпроси и то ... не винаги от неговата компетентност. Става трудно!.. Ако не е и философ - отива на кино...

...

[Galahad]

Преди 22 часа, vvarbanov said:

Галахаде, ти четеш ли това което пишеш?Хубаво си постнал определение какво е учен , ами прочети го и ти.

Значи това което   цитираш не само е препоръчително, ами трябва и да го четеш.И не само да го четеш, ами и да го разбираш(то такова просто нещо не вярвам даже ти да не можеш да го разбереш).Много писане трябва, но аз съм бил учител в помощното училище с.Стан и смятам, че  в края на краищата ще мога да ти обясня така че да разбереш.

И така.

Значение на думата или

съюз.
1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят. 

Значи учения и преподавателя може да са едно и също лице, но може и да не е.

Галахаде, стана ли ти ясно, че  преподавателя може да е учен, но може и да не е?

И ПАК ОТНОВО И ОТНОВО :

Според бременната ти логика  може да роди това. 

Виждам че те раздира жесток дисонанс, не знам още колко трябва да сучеш, но ми е интересно дали накрая ще разбереш че:

"УЧЕНИЯ МОЖЕ ДА Е ПРЕПОДАВАТЕЛ" ,логично и ПРЕПОДАВАТЕЛЯ МОЖЕ ДА Е УЧЕН следователно учения и преподавателя може да са едно и също лице, но може и да не е.

 

 

 

Когато има и/ или, това означава, че може да са двете заедно или може да е само едно от двете. Т.е. в случая учения може да е само преподавател, само изследовател или едновременно и двете - изследовател и преподавател. Ще рече, че при всички случаи преподавателят е учен.

[vvarbanov]

 

 

 

Преди 7 часа, Galahad said:

Когато има и/ или, това означава, че може да са двете заедно или може да е само едно от двете. Т.е. в случая учения може да е само преподавател, само изследовател или едновременно и двете - изследовател и преподавател. Ще рече, че при всички случаи преподавателят е учен.

 Тази логика е бременна с няколко логически заблуждения!

Първо казваш "в случая" и разглеждаш един случай в който "учения може да е само преподавател".Ти още тук в началото определяш, че в този случай "учения може да е само преподавател".Естествено в този случай преподавателя е учен.Във втория случай учения може да е само изследовател.И в третия случай може да е едновременно изследовател и преподавател. Значи извода е че в тия три случая  преподавателя може да е учен.А не както казваш, че при всички случаи преподавателя е учен.Е няма как, като поставиш условието, че ""учения може да е само преподавател" , да не стигнеш до извода ,че "преподавателя може да е учен."То даже е излишно повече да сучеш и да разсъждаваш по нататък.

 Когато има и/ или, това означава, че вероятностите са три:

1. Учения може да преподава. 

2.Учения може да извършва научни изследвания. 

3.Учения може да преподава и да извършва научни изследвания. 

Ако учения може или е преподавател, това означава, че преподавателя може да е учен, но може и да не е.

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите.

 Ама истина ли....? Значи който има образование, който нещо е учил е учен.Малиии..., пък учените от 11 клас са абитуренти тая година? Преподавателите в 8 ми клас "по правило"учени ли са?

 

On 29.11.2016 г. at 0:09, vvarbanov said:

Преподавател е човек който преподава.Синоними на думата преподавател, -учител, професор, лектор

 Учителите и лекторите "по правило" учени ли са?

И пак специално за Галахад:

"УЧЕНИЯ МОЖЕ ДА Е ПРЕПОДАВАТЕЛ" ,логично и ПРЕПОДАВАТЕЛЯ МОЖЕ ДА Е УЧЕН следователно учения и преподавателя може да са едно и също лице, но може и да не е.

 

 

[Пандора]

Преди 21 часа, Doris said:

Не. Историите за кути и кутигури не ми изглеждат много убедително

Ето това :

https://www.youtube.com/watch?v=p8p5ZL7Hq4w

Малко е тегаво за слушане, но на мен ми беше  интересно и ми изглежда  достоверно. Анализът се опира преди всичко на статистиката. Има и втора част.

Не го изгледах цялото видео, но ще го изгледам при добър случай. Ако правилно съм разбрала, българите могат да проследят произхода си много назад във времето, и имат общ прародител с хазари, ибери, шумери. Засяга се и въпроса с мястото на възникване на индо-европейското езиково семейство.

По първия въпрос - надявам се предстоят още изследвания, така, че въпрос на потвърждение. За индевропейския език въпросът също е интересен. Стецюк, например твърди, че отделните диалекти вече са биле оформени, когато мигриращи народи заселват днешните земи на Украйна, дори ги разполага в пространството. В този смисъл, според мен има такава проста логика - ако приемем, че Месопотамия е най-древното познато ни място на развитие на човешка култура /и Африка/, от където в различни посоки мигрират племена, то тези, които в пространството са останали най-близо до първоначалната отправна точка има най-голяма вероятност, да са запазили най-древните линии. Тук роля играят и климатични и всякакви други условия, приспособяване, среща с други популации и т.н. Чисто биологично това е възможно, да. Но въпросът включва и самосъзнанието на етноса и неговото запазване. Така, че къде точно е възникнало това самосъзнание в пространството и времето е също интересен въпрос.

[ISTORIK]

Във връзка със спора относно учените и преподавателите, изкушавам се да припомня една новина от далечната 2009 г.

 

Титлата “професор” скара ВУЗ и БАН

Учени от БАН и преподаватели от университетите се хванаха за гушите за титлата "професор". Директен или задочен, спорът продължава, а законът за развитие на академичния състав вече е приет на първо четене от парламента. (Става дума за края на 2009 г.)

При обсъждането на проекта ние влязохме в конфликт с нашите колеги от университетите, каза пред "Монитор" акад. Никола Съботинов. Те твърдят, че само в университетите трябва да има професори, а на научните работници в БАН да се присъжда званието "изследовател". Така е записано и в проектозакона. 

Според председателя на БАН у нас няма традиции в използването на званието "изследовател". Той смята, че половината от хората редовно ще го бъркат със следовател, а останалите изобщо няма да го запомнят и използват.

Същата е ситуацията и в чужбина - там не наричат нашите учени “старши научен сътрудник”. Обръщат се с "професоре". Ако се прави закон, това също трябва добре да се обмисли.

В същото време от университетите казват, че "професор" е звание за хора, които преподават знания на студентите. От БАН обаче ги контрират с довода, че именно те създават голяма част от българските знания, които се преподават. Изведнъж излиза, че хората, които създават знанията, са по-маловажни от онези, които ги препредават и никъде ги няма в научната йерархия, коментира акад. Съботинов.

Ако нашите висши преподаватели са съсредоточени само в преподаването като довод да си професор, то нека да направим професори и нашите изтъкнати учители, смята акад. Съботинов. Според него може да се даде и друг пример - 20% от докторантите в България се обучават в БАН, а тези, които им преподават, как ще се наричат - никак. Много студенти си правят дипломните работи при нас и се обучават, но според разбиранията на университетската общност тези, които ги обучават в нашите лаборатории, не трябва да имат звание, добави той.

Известният с голямата си уста телевизионен водещ Юлиян Вучков не е нито "професор", нито дори доцент. Това сочи справка в масивите на Висшата атестационна комисия.  Вучков “професор” само за благозвучие.

Архивите на ВАК съдържат справка за присъдените научни степени и научни звания от 1962 г. до април 2009 г. Секретарят на Висшата атестационна комисия проф. Стефан Радев каза пред "Монитор", че ако някой учен или преподавател го няма в списъка за присъдени звания, то той просто не е получил такова. Ако не става дума за нелеп технически пропуск, което е много малко вероятно, ще се окаже, че "Професор Вучков" е само артистичен псевдоним на скандалния есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик.

Проверка в базата с данни на ВАК показва, че Юлиян Димитров Вучков е защитил докторска дисертация през януари 1987 г., или както се казва на научен жаргон е голям доктор; т.е. - доктор на науките. Темата на дисертационния труд на "Професор Вучков" е "Българската драматургия (1878-1944 г.)", а номерът на дипломата му е 16418. Бегъл поглед в биографията на телевизионера показва отсъствие на академична биография, ако не се брои работата му като завеждащ кабинет по режисура в Творческия дом на актьора през 1959-1969 г. После 21 години е бил главен редактор на списание "Театър".

Без професорска титла и без докторат е и министърът без портфейл Божидар Димитров, а често е цитиран като "проф. д.и.н.", сиреч голям доктор, сочат отново архивите на ВАК. Запис за Божидар Димитров Стоянов има и той е от 24 декември 1985 г., когато научна комисия го утвърждава за старши научен сътрудник ІІ степен. Професор същия ден с един номер след Димитров е станал Андрей Лазаров Пантев.

"Аз никога не съм се титулувал като професор. Старши научен сътрудник II степен съм". Това заяви пред "Монитор" Божидар Димитров. За присъдени научни степени кандидат или доктор (доктор по... или доктор на науките) на историка Димитров обаче архивите на ВАК мълчат. Орязана откъм научна слава е официалната биография на министъра в сайта на правителството. Там се споменава единствено, че известният от телевизионните си изяви "професор" Димитров е завършил история и археология в СУ "Климент Охридски".

Според архивите на комисията известният български археолог Николай  Овчаров  е старши научен сътрудник II степен. За "Монитор" той заяви, че е доктор на историческите науки и че е  получил професорската си титла от Московския славянски университет, а не - от ВАК. "Не държа да мина през ВАК.", категоричен беше той.

Пак според регистрите на ВАК Евгений Дайнов е само доцент, а не - професор, както често го титулуват.
 

ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за приложение на нейните постижения в практиката.
(2) Този закон не урежда академичните звания. 

Чл. 2. (1) Научните степени са:    
а) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) доктор и    
б) доктор на науките. 
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката и за укрепване на културните връзки с Народна република България. 

Чл. 3. (1) Научните звания са: 
а) асистент; научен сътрудник; 
б) доцент; старши научен сътрудник II степен;
в) професор; старши научен сътрудник I степен.    
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г., бр. 112 от 1995 г.) На лицата, които преподават специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и на лицата, които преподават на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател". 

ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование.

(2) Научните степени са:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) "доктор" (образователна и научна);
2. "доктор на науките".

(3) Академичните длъжности са:
1. "асистент";
2. "главен асистент";
3. "доцент";
4. "професор".

http://infobulgaria.info/news.php?lang=1&cat=&itm=10661

http://www.iit.bas.bg/IIT_bg/PhD/zns-nz.html

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135680028

Редактирано Декември 1, 2016 от ISTORIK

[Gravity]

Преди 37 минути, ISTORIK said:

 Чл. 2. (1) Научните степени са:    

а) (изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) доктор и    
б) доктор на науките. 
 

Каква е разликата между доктор и доктор на науките? Кое е равно на PhD и на какво е равно другото?

[ISTORIK]

Благодаря ти за въпроса!

 

В България образователните и научните степени и академичните длъжности са регламентирани от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Закона за висшето образование (ЗВО).

-почетен доктор или доктор хонорис кауза (доктор по заслуги) по ЗВО

Академичните длъжности са:

Във висшето образование
~ за нехабилитирани преподаватели:
- асистент (ас.)
- главен асистент (гл. ас.)
- преподавател (пр.)
- старши преподавател (ст. пр.)

~за хабилитирани преподаватели:
- доцент (доц.)
- професор (проф.)

В научните организации
~ за нехабилитирани изследователи:
- асистент (ас.)
- главен асистент (гл. ас.)

~ за хабилитирани изследователи:
- доцент (доц.)
- професор (проф.)

Званията на членовете на Българската академия на науките са:
- дописен член на БАН или член-кореспондент (чл.-кор.)
- действителен член на БАН или академик (акад.)
По традиция званията на членовете на БАН се смятат за най-високите научни степени в България.

Аналози в чужбина
- специалист - specialist
- бакалавър - bachelor
- магистър - master
- доктор по... - Dr. (повечето страни от континентална Европа и др.), PhD (главно САЩ), DPhil (за Оксфорд) (Philosophy Doctor)
- доктор на науките - DSc (Doctor of Science; в някои държави такава степен няма)
- асистент в университет - Asst. Prof. (Assistant Professor) (САЩ), във Франция съответстващата степен Maître-assistant е отпаднала през 80-те години.
- доцент - Доцент (Русия, Украйна, Сърбия), Дацэнт (Беларус), Docent (Испания, Нидерландия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия), Dosent (Норвегия, Азербайджан, Южна Африка, Босна и Херцеговина), Dosentе (Португалия), Docentas (Литва), Dosentti (Финландия), Dozent (Германия, Австрия, Швейцария), Docens (Унгария), Doçent (Турция), Дотсент (Таджикистан), Assoc. Prof. (Associate Professor) (САЩ, Великобритания и др.), Maître de conférence (Франция)
- професор - Prof. (Full Professor)
- научен сътрудник - Research Associate или Junior Researcher (САЩ), Chargé de recherche (Франция)
- старши научен сътрудник - Research Scientist или Senior Researcher (САЩ), Directeur de recherche (Франция)
- член-кореспондент - Associated Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове)
- академик - Academician, Member of the Academy of Science (почти всички държави имат своя академия на науките, с асоциирани и пълноправни членове).

Редактирано Декември 1, 2016 от ISTORIK

[ISTORIK]

Доктор е образователна и научна степен, която в България се присъжда от Висшата атестационна комисия (ВАК от 14 март 1949 до 2010 г. ) за защитен докторантски труд, наречен още дисертация.

Подготовката на такъв труд става чрез обучение, наречено докторантура, а обучаваното лице се нарича докторант. Докторантът се обучава под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, старши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

В България са възприети 3 форми на докторантура — редовна (с продължителност минимум 3 години), задочна (минимум 4 години) и свободна. Редовна и задочна докторантура започват лица, издържали конкурс за докторант по научната специалност и изпит по чужд език. 
В свободна докторантура се записва лице, частично извършило изследователска работа по темата на докторантурата и представило доклад за тази работа, който съответно е разгледан и одобрен от първично научно звено.

В зависимост от научната област по време на докторантурата докторантът извършва специфичната изследователска работа, заложена в неговия индивидуален план, подготвя се теоретично в областите, залегнали в същия план, явява се на докторантски изпит по научната специалност и разработва дисертационния си труд.

Докторантският труд се разглежда в научната организация, което се нарича „вътрешна защита“ и при положителна оценка се насочва към публична защита в съответния специализиран научен съвет при ВАК.

Правилната употреба на степента е „доктор по ... (научно направление)“, например „доктор по икономика/математика“, "доктор по история" и т.н. Съкратено степента се изписва като „д-р“. Но този доктор НЕ е лекар, не е медицинско лице!

Доктор на науките е научна степен, която в България също се присъжда от ВАК за защитена докторска дисертация. По-рано е била задължителна за хабилитиране на учените, но според действащия Закон за научните степени и звания това изискване е отпаднало. Най-често дисертационният труд е резултат от самостоятелна подготовка на дисертанта. Процедурата в общи линии съответства на описаната по-горе процедура за подготовка и защита на дисертация за степен „доктор“.

Точната употреба на степента е "доктор на ...(философските/биологическите/историческите/икономическите/др.) науки". Съкращението на степента предшествува името на удостоения и се състои от началните букви на думите в израза (съответно за тези примери: д.ф.н., д.б.н., д.и.н. и д.ик.н.).

Доктор хонорис кауза (или почетен доктор; доктор по заслуги) е почетно звание, което в България се присъжда от висше училише за заслуги към развитието на науката и висшето образование на български и чуждестранни граждани. Носителите на званието имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило това звание.

[Galahad]

Преди 6 часа, Gravity said:

Каква е разликата между доктор и доктор на науките? Кое е равно на PhD и на какво е равно другото?

Преди бяха аспирант (сега е докторант), кандидат на науките (сега е доктор по ... ) и доктор - преди и сега. След доктор по се слага спецаиалността му, другия доктор на науките всъщност пак си има тясна специалност и тя си е същата.

Най-вероятно несполучливото решение се дължи на лобистки начин на тези дето не са били доктори да се сдобият с по-звучна титла.

Същото с изследователите - те пък бяха научни сътрудници, но им се видя по престижно да се титулуват доцент и професор (и двете думички са производни на преподаване и означават преподавател), а пък те не преподават. 

Учен е общото понятие, а преподавател и изследовател са две негови разновидности. Тъй като частното винаги се съдържа в общото, то винаги преподавателят е учен. Обратното разбира се не е вярно - ученият нито винаги е преподавател, защото може да е изследовател, нито винаги е изследовател, защото може да е преподавател.

А учителите разбира се, че са учени. Вече въпрос на качество на образователната система. Преди, когато образованието е било много по-качествено и на европейско ниво много учители са пишели в списанието на БКД, както се е казвал БАН тогава. Правели са разкопки, описвали са растителните и животинските видове в България и т.н. Няма пречка учител за защити доктурантура и да стане доктор. И в интерес на истината има много, които са го направили, но не работят в изследователски институт или университет..

[vvarbanov]

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

On 29.11.2016 г. at 0:09, vvarbanov said:

 

 

 

 

Преди 7 часа, Galahad said:

А учителите разбира се, че са учени. Вече въпрос на качество на образователната система. Преди, когато образованието е било много по-качествено и на европейско ниво много учители са пишели в списанието на БКД, както се е казвал БАН тогава. Правели са разкопки, описвали са растителните и животинските видове в България и т.н. Няма пречка учител за защити доктурантура и да стане доктор. И в интерес на истината има много, които са го направили, но не работят в изследователски институт или университет..

Правенето на разкопки не прави индивида учен.  Като извършват разкопки на арх. обект ,работниците не стават учени. Иманярите също извършват разкопки и изследват обекта за наличието и вида на метала в него.Но това не ги прави учени.Колекционерите може да си правят хербарии, сбирки от пеперуди, монети , но това също не ги прави учени.Извършването на дейност които правят и учените ,не означава че си учен.Ако закусвате с професора банички ,не те прави професор или учен.Като изследвате съдържанието на каса бира с комшията не ставате учени

Това че учителя може да защити докторантура , може да стане учен, не означава че е учен.Не ни интересува дали е имало или дали може учителя да стане учен, интересува ни дали сега учителите са учени.

 Да видим как стои въпросът с учениците.

Преди 20 часа, vvarbanov said:

  On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите.       

Значи щом учиш другите по правило ставаш учен.Тя и маман учи проститутките какво да правят.За да може да краде в ЕС , всяка циганка трябва да има учител който  я учи.Значи учителката дето и преподава е учен, а като завърши и ученичката става учен.

   "Учен е образован човек, някой който нещо е учил."

Ами някои са учили повече, други по малко,  може да са образовани, и без да са завършили образованието си.

Значи и Гошко от трети клас вече спада към категорията на учените, понеже "нещо е учил" , образован е в някаква степен, знае да чете, пише и смята.Той и учения Асан от Шекер махла може толкова. Че то трудно ще намериш в България такива дето не са учени.

Да си учил и да си учен са различни неща!

Дай факти и доказателства, а не само голи твърдения, че :

"Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите."

Редактирано Декември 2, 2016 от vvarbanov

[vvarbanov]

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

On 29.11.2016 г. at 0:09, vvarbanov said:

 

 

 

On 29.11.2016 г. at 20:50, Galahad said:

Понятието учен в България се използва най-често за определяне на принадлежност на интелектуалци, които са високо образовани и се занимават с научна – преподавателска (във висшето образование) и/или изследователска дейност..

Това е определение за "учен"  което си постнал от Уикипедия

Ти обаче даваш и друго "галахадско "определение за учен:

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил.

 Значи според уикипедия, учените са високо образовани, а според твоето определение "учен е образован човек , някой който нещо е учил".Та защо има такова разминаване, в единия случай, учения трябва да е високо образован, а в твоя само образован, нещо учил?Защо мислиш, че учения няма нужда да е високо образован, а само нещо да е учил?

Пак според определението от Уикипедия, учени в България са:

On 29.11.2016 г. at 20:50, Galahad said:

Учени в България са хора, които:

преподават във висши училища;
и/или извършват научни изследвания и публикуват резултатите от тези изследвания в научни издания;
и са придобили такъв статут в научни организации или висши училища след спечелен конкурс и чрез получаване на научно звание или научна степен;
или не упражняват изследователската си дейност в научни организации или висши учебни заведения, но са членове на Съюза на учените в България, тъй като отговарят на критериите на този съюз.

 Твоето определение е

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите.

Значи според тебе преподавателите са учени, които учат другите.И това е достатъчно, няма нужда да преподават във висши училища и/или да извършват научни изследвания и публикуват резултатите от тези изследвания в научни издания;
и да са придобили такъв статут в научни организации или висши училища след спечелен конкурс и чрез получаване на научно звание или научна степен;
или не упражняват изследователската си дейност в научни организации или висши учебни заведения, но са членове на Съюза на учените в България, тъй като отговарят на критериите на този съюз?

 На тия критерии не отговарят преподаващите (учителите) от начално,основно и средно образование.Които ти хем смяташ за учени, хем отхвърляш обосновавайки се на Уикипедия, която цитираш.Защо има такова разминаване в определенията,постовете и цитатите които ти сам даваш?Защо  поддържаш различни мнения ?

 

[Last roman]

щото не са му ясни понятията.

[ramus]

Малко е наивно да се ползват за опорни точки, положения, залегнали в УИКИПЕДИЯ. Всички знаят, че в основната си част обясненията там се пишат от любители и ентусиасти. Мисля, че случая е точно такъв. Очевидно, че е лесния начин и гугъл първо подава линкове от уикипедия, но през годините съм намерил множество статии, включително и чисто научни, в които са налични грешки и непълноти.

Цитирам последния за мен пример: В един друг форум, на който колегата от този "капитан немо" добре познава, се отвори тема за "кое е чайка и кое гларус". От любопитство разрових и аз въпроса в детайли и открих проблем в информацията именно в Уикипедия. И то точно в научната част - описанието на принадлежността на птицата към вид, род, семейство, клас... Самата идея на УИКИПЕДИЯ не е инфото в нея да бъде изрядно и точно, а само насочващо и по-общо. То е прицелено за масовата публика и любопитните, отколкото да се ползва за по-сериозни цели.

Редактирано Декември 2, 2016 от ramus

[ISTORIK]

Преди 5 часа, ramus said:

Самата идея на УИКИПЕДИЯ не е инфото в нея да бъде изрядно и точно, а - само насочващо и по-общо. То е прицелено по-скоро към масовата публика и любопитните, отколкото - за да се ползва за по-сериозни цели.

Всъщност, Уикипедия се списва от различни хора. Един знае едно, друг друго, знанията на един са по-задълбочени, а друг знае по-малко по темата, по която пише, дори и от бъдещите й читатели. Всеки може да видоизменя текста, да маха и да слага допълнителна информация в него. Възможно е определени статии да търсят и възможността да манипулират читателите. С други думи - има значение КОЙ е писал и какъв е той.

На мен ми се е случвало да пиша статии (по-късно са били променени до неузнаваемост спрямо първоначалния вариант), да редактирам (почти веднага редакциите ми бяха премахнати), та се отказах да се занимавам с Уикипедията.

Тъпо е, когато неграмотни и непознаващи проблематиката хора пишат статии в Уикипедията, само за да могат после да се хвалят, че "и те са дали нещо на света". Ай, мерси!

За да ти бъде полезна Уикипедията, ти трябва да си наясно с темата, която те интересува, за да можеш да отсееш полезното и вярното от безполезното, от погрешното, от манипулациите. Затова много помага, ако Уикипедията се ползва на няколко езика. Стига, разбира се дадената статия да я има на повече от един език. 

Понякога под статията има насоки към допълнителни източници на информация, друг път няма. Понякога във вариантите на различни езици на статия, посветена на определена тема, пише съвършено различни неща, друг път информацията на няколко различни езика е като ксерокопирана. 

Редактирано Декември 2, 2016 от ISTORIK

[Skubi]

Има когато насоките към други източници излиза много ползна работа. Негативен пример: 

Веднъж по повод на древни източници, опитах се да проследя за някой древен писател на който сега се обосновават като 100% коректен източник. Скок по скок този се основавал на онзи а онзи на някойси след около половин час унгарско, българско, руско, испанско, английско вики стигнах да първичният източник който е бил някакъв латински писател, и с голяма възможност писаните от него неща са били измишлйотица....

Положителен пример:

За кодекса от Рохонц успях да стигна до един такъв сайт, от който можах 100% да изтегля пдф. файл на пълният кодекс и да го поставя във форума. Така, че случайно ако някой се занимава с декодиране на тайни писмености и специално този кодекс го интересува не трябва да идва до Будапеща и да чака докато му изтеглят фотокопие на хартия или на пендрайв ами може да ползва форумът като аутентичен източник за информация....

 

[makebulgar]

Преди 5 часа, vvarbanov said:

Това че учителя може да защити докторантура , може да стане учен, не означава че е учен.Не ни интересува дали е имало или дали може учителя да стане учен, интересува ни дали сега учителите са учени.
 

Дай факти и доказателства, а не само голи твърдения, че :

"Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите."

Всеки който е учил е учен. Това прави преподавателите учени, тъй като са учили, и това ще направи от учениците учени тъй като учат. Това е и целта на ученето - човек да стане учен, тоест да знае някакви неща. И така учени са и професорите, и учителите в 1 клас, и научните сътрудници със степен, или инженера с магистърска степен, но и бизнесмена който има само средно образование.

Проблемът в случая е че в българския език днес използваме думата учен за обозначаване на най-висшите в мисленето и най-образованите, които правят наука. В миналото преди 1000 години значението на думата учен е било друго, и е обозначавала не тези които правят научни открития, а е обозначавала тези които имат образование. Те съответно са можели да преподават образованието си на по-простите, и затова и са ги нарекли учители. Коренът на всички тези думи е уча. 

Изводът е, че речника на българския език в това отношение днес е беден. Обогатяването му с чужди думи като професор, доктор или доцент по никакъв начин не прави езика ни по същество по-богат, тъй като винаги ще си знаем и ще слагаме българската си дума относно тях - учен, без да имаме друга.

Напрактика относно всеки вишист, всеки изобретател или изследовател, можем да кажем че е учен в днешния смисъл на думата, и създаването и откринаването на нови неща от тези хора е наука, без значение дали нещата са патенти, методи или анализи. Учен е и учения в БАН, който патентова някакво изобретение, но е учен и онзи който в гаража си конструира някакво изобретение, патентова го и печели от това, без да работи в БАН, и евентуално без да е учил в училище.

Редактирано Декември 2, 2016 от makebulgar

[Gravity]

Въпрос на терминология, и подобни спорове не водят до никъде. Явно на български няма дума, която да означава някой, който прави наука. Аз си мислех, че учен означава точно това, но очевидно има много хора, който изпозлват думата в много по-общ смисъл, на някой, който е учил.

Предполагам, че и по въпроса какво е наука няма единно мнение.

[vvarbanov]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Всеки който е учил е учен. Това прави преподавателите учени, тъй като са учили, и това ще направи от учениците учени тъй като учат.

Разглеждаме думата "учен" като съществително,  "Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни."

А не като прилагателно, (учена,учено, мн. учени ). "Учена жена." 

http://www.onlinerechnik.com/duma/учен

Преди 3 часа, makebulgar said:

Напрактика относно всеки вишист, всеки изобретател или изследовател, можем да кажем че е учен в днешния смисъл на думата, и създаването и откринаването на нови неща от тези хора е наука, без значение дали нещата са патенти, методи или анализи.

Трябва и "високо образование", "и/или".................не може изследователя да е неграмотен и да бъде учен.

 

Преди 4 часа, ISTORIK said:

Всъщност, Уикипедия се списва от различни хора. Един знае едно, друг друго, знанията на един са по-задълбочени, а друг знае по-малко по темата, по която пише дори и от бъдещите й читатели.

Няма никакво съмнение, че в Уикипедия има грешки.Това не означава, че цялата е сбъркана.Тази информация не става за научни цели. Няма задълбоченост, детайли, всеобхватност.Тя само определя основни положения.Тя е бедна и аз също не я ползвам в нумизматиката. 

В случая става въпрос за определяне на думата учен, това което прави тълковния речник(той също е непълен).Едва ли е необходим научен труд за това.В случая може да ползваме уикипедия или поне част от информацията.

Работата е там, че Галахад от една страна използва Уикипедия с нейното определение за "учен" за да се обоснове.А от друга   страна изказва и поддържа мнение което е в разрез с това което поства от уикипедия.Уикикското по минава "през гърло", но галахадовото определение хептен не става, не издържа критика.

 

Редактирано Декември 2, 2016 от vvarbanov

[Galahad]

Преди 7 часа, vvarbanov said:

Няма никакво съмнение, че в Уикипедия има грешки.Това не означава, че цялата е сбъркана.Тази информация не става за научни цели. Няма задълбоченост, детайли, всеобхватност.Тя само определя основни положения.Тя е бедна и аз също не я ползвам в нумизматиката. 

 

То пък при тебе една задълбоченост, детайли и всеобхватност. 

За уикипедията и казах нещо друго, ама то трябва и да се мисли, и да се чете.

Ще рече, че няма да се занимавам с глупостите, които е написал Върбанов, защото не само са много, но и са твърде големи, за да може повечето да ги схванат.

Българският език не е беден, втори е въпросът доколко е познат. Тези, които са погледнали и чуждите статии предполагам са видели някои интересни моменти. Някои понятия не са си дума, а понякога съчетание от думи. Други пък, най-често термини са производни от латинския защото в зората на университетите това е бил езикът на науката и на него се е преподавало. Затова и някои понятия свързани с университетите на много езици са си латински думи. Просто са се утвърдили в латиноговорящия период и после са си останали в употреба, когато езикът е бил заменен с националния за съответния ВУЗ.

Та у нас си има разни думи с разно значение, втори е въпросът каква част от тези дето имат самочувствието, че знаят, са им известни разликите. Та има учен, грамотен, специалист, изследовател, преподавател. Има и някои други като интелигенция, инженер (с нея има проблем в руската статия) и др. Но нека се спрем първо на тези, защото както се видя кашата е огромна. Освен това няколко човека се опитахме до обясним, че вътре в групите също има йерархия, но то и това да схване трябва някаква основа на информираност. Сиреч имаме образователни степени, научни степени, академични степени и т.н. Специалиста може да е среднист или висшист. 

Ученият според някои се покрива с понятието от едно време "научен работник". Именно това е дефинирано в Уикипедията. Когато станаха поредните промени у нас просто едното понятие беше заменено механично с другото, втори е въпросът доколко и двата са удачни. НР е лице, което в авторитарната държава се занимава с определен тип дейност, определена като научна - работещи във ВУЗ и научните институти, както и членуващи в разни казионни организации с определен статут.

Според други учен е синоним на изследовател. Сиреч някой , дето се занимава с научни изследвания. Последното пък според тях е свързано с откриването на нови неща.

Причините за какафонията е печалното състояние на българското образование и научно-изследователска дейност. А те са на такъв хал, че България я няма никъде в големите научни открития, а много млади българи отиват в чужбина за да получат добро образование, при това не само висше, но също средно, че и основно. А тука трагедия - от една страна пълно с безработни висшисти или такива дето изобщо не са работили по специалността си (да не говорим пък за среднистите), а от друга остър недостиг от качествени специалисти. Сиреч пълна липса на връзка между образование и пазар на труда.

Тъй че за да си изясним понятията е най-добре да се насочим към по-нормално време или страни.

Първото и най-ниско ниво е грамотен. Сиреч да може да чете и пише, както ни някои по-елементарни познания. На това ниво се гледа повече като на подготвително и затова макар да има обучение и някакви знания обикновено не се схваща като част от понятието учен. Това ниво отговаря на началното образование.

Основното образование е по-скоро междинно ниво, в което човек се запознава с широк спектър дисциплини и се ориентира за по-нататъшното си обучение.

В по-старата ни система е имало прогимназия и гимназия. Нивото на подготовка е било изключително високо и завършилите ги са били доста добри специалисти. 

После идват полувисшето или това което сега дава степан бакалавър и висшето, сиреч това, което дава степен магистър. Тук имаме една по-тясна и задълбочена специализация. По принцип идеята е от това ниво да се формира преподавателския, изследователския и ръководния състав. 

За някои учен е всъщност хабилитирания учен. Сиреч този, дето е защитил дисертация. Обаче са в дълбока грешка за това, което работят хабилитираните учени. Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени. Има го и обратното - за най-ниските преподавателски и изследователски степени не е необходимо да е хабилитиран, а само за заемането на най-високите. Примерно асистента може да не е, но за да стане професор или доцент - трябва да е.

Изследовател е учен, който се занимава с научни изследвания. Пропускам абсурдната ситуация у нас. Много от значимите открития, на които и ние са радваме на сътворените от тях технически джаджи се правят не от някакви феодални старчета, а от изследователските центрове на самите предприятия. В смисъл тези изследователи си работят примерно в някой завод и често пъти в тясна връзка с останалия персонал. Парите идат от завода. И естествено, тъй като те правят откритията, са канени на всички елитни научни конференции като докладчици.

Хайде малко да се осмисли това и после ще продължим.

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Galahad said:

То пък при тебе една задълбоченост, детайли и всеобхватност. 

Това не е коментар по темата, ами лични нападки!

 

Преди 5 часа, Galahad said:

За уикипедията и казах нещо друго, ама то трябва и да се мисли, и да се чете.

Че кой ти пречи да мислиш и да четеш?

Преди 5 часа, Galahad said:

Ще рече, че няма да се занимавам с глупостите, които е написал Върбанов, защото не само са много, но и са твърде големи, за да може повечето да ги схванат.

 Понякога в три реда могат да се вкарват пет заблуди.

Тук има две заблуди, първата е Tone policing , подтип на ad hominem, втората е заблуда   (argumentum ad lapidem), отхвърля се като абсурдно без да се доказва абсурдността.

 Във форума разбират какво съм написал, както и коментара ти, защо мислиш че повечето са глупави и няма да схванат ?

Преди 5 часа, Galahad said:

Хайде малко да се осмисли това и после ще продължим.

Тука  се обръщаш към  форума да напрегне мисълта си, да осмисли правилно написаното от теб.Едва след това, ако успеят да усвоят материала и осмислят ценните ти мисли ще продължиш с преподаването.То ако не успеят да разберат това, да го схванат и осмислят няма нужда да продължаваш.

 Междувременно просто разводняваш темата до втръсване, като на моменти излизаш от нея.Това са пак заблуди, повечето хора ги употребяват несъзнателно.

Сега като се пазя да не кажа някоя глупост, пак да те питам.

Казваш че, "Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите."

 Значи според тебе преподавателите са учени, които учат другите.И това е достатъчно, няма нужда да преподават във висши училища и/или да извършват научни изследвания и публикуват резултатите от тези изследвания в научни издания;
и да са придобили такъв статут в научни организации или висши училища след спечелен конкурс и чрез получаване на научно звание или научна степен;
или не упражняват изследователската си дейност в научни организации или висши учебни заведения, но са членове на Съюза на учените в България, тъй като отговарят на критериите на този съюз?

 На тия критерии не отговарят преподаващите (учителите) от начално,основно и средно образование.Които ти хем смяташ за учени, хем отхвърляш обосновавайки се на Уикипедия, която цитираш.Защо има такова разминаване в определенията,постовете и цитатите които ти сам даваш?Защо  поддържаш различни мнения ?"

 

 

 

Редактирано Декември 3, 2016 от vvarbanov

[vvarbanov]

Преди 5 часа, Galahad said:

 

Преди 19 часа, vvarbanov said:

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил.

Гледай сега ,тука казваш, че  щом някой е учил нещо е учен.

Преди 5 часа, Galahad said:

Първото и най-ниско ниво е грамотен. Сиреч да може да чете и пише, както ни някои по-елементарни познания. На това ниво се гледа повече като на подготвително и затова макар да има обучение и някакви знания обикновено не се схваща като част от понятието учен. Това ниво отговаря на началното образование.

Тук пък въпреки че си учил нещо(да четеш и пишеш) ,вече не си учен.

 Що правиш сега така? Това как да го осмисля?Обясни щото и аз съм като повечето тука дето не схващаме лесно, както казваш!

Преди 20 часа, vvarbanov said:

On 28.11.2016 г. at 20:47, Galahad said:

Учен е образован човек, някой който нещо е учил. Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите.

Ето на, " Следователно преподавателите по правило са учени, защото не само са учили, ами и учат другите."

Преди 5 часа, Galahad said:

Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени.

Тука пък "Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени."

Пак не е ясно, "преподавателите по правило" учени ли са ,или  "Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени"?Значи, не малко учители ли са учени или всички "по правило са учени"?