Близо 50% от ефективността на работещия българин се връща в бюджета под формата на данъци

[nik1]

Преди 28 минути, Б. Киров said:

Няма начин да не се увеличават, защото облагаш планктона в доходите, но 10 процента от този планктон е достатъчен да нахрани кита на фиска. само че, чисто прагматично и в конкретната ситуация на българската икономика, според мен това не е продуктивно и съсипва точно дребните предприемачи и работниците, които са ниско платени, като същевременно циментира олигархията на върха и я превръща във феодална каста за вечни времена (докато не се срути от фалит държавата де)

Преди 2008 година ставката беше 20 процента за най-ниските доходи и достигаше 25 за най-високите; Увеличението се дължи на осветяването на доходите, и то на доходите на богатите, което води до прираста /принципно светлите "работнически" данъци, намаляват като абсолютна стойност/

[Б. Киров]

Преди 4 минути, nik1 said:

Преди 2008 година ставката беше 20 процента за най-ниските доходи и достигаше 25 за най-високите

Това съм го забравил, но е толкова безумно, че не ми се коментира; при още един плосък данък от 20 процента, което е ДДС, ето защо няма средна класа, то трева не може да вирее при такива данъци, без да мине в сивата зона, та камо ли с труд да спечелиш. Тогава все още се занимавах с печатници и производство, но ето, сега си признавам, доста неща минаваха в "сивата зона", обаче все още пазарът работеше и тиражите бяха 2000 бр. за книга, въртяха се някакви реални пари; сега отиди в така наречената "книжна борса" на Болид, Искърско шосе, тихо като в църква е и тъжно като на гробищата, продавачките клюмат по цял ден и спят, ако влезе търговец, то е да вземе нещо на "консигнация" без да плати, това е оживлението в реалния сектор, дето бях. Тиражите са 300, 1000 е "звезден", коментирахме го в друга тема. На практика така се получи. Повечето печатници фалираха.

[Galahad]

Тук има и друг проблем. Не може при масово производство да се печели от цената, а не от оборота. От висока цена може да печели само бутиково и занаятчийско производство. Във втория случай човека да има готовност печалбата му да не е голяма.

И като си говорим за обороти - успешен "черен петък".

[nik1]

Преди 23 минути, Б. Киров said:

Никъде в линковете, които ми посочи не видях Лафер да говори за плосък данък.

Кривата е теоретична. Стойността в максумума е логическото и математическо съответствие на този плосък данък който дава най-големите приходи..

Цитирай

всъщност това са различни Криви на Лафер за различни категории данъкоплатци, на които е разслоено много отчетливо тяхното общество - долния слой е необлагаем, следващият, който е най-широк, от долната средна класа е обложен с най-ниски данъци, и така на всяко ниво нагоре има Крива на лафер, съобразена с това ниво на данъкоплатци - очевидно е мислено много за индивидуалната група данъкоплатци, като най-горната, както видяхме, тази на свръх-богатите е закована с върхов данък 35 процента, което при 6 процента ДДС е по-висок само с 10 процента плосък данък, от който плаща български работник със минимална заплата от 430 лева; не е зле; всъщност там има каскада от плоски данъци за всяка една група данъкоплатци, като тези под средната група са доста ниско обложени. Има прогресираща серия от плоски данъчни нива, които не надминават определен таван и за най-богатите, това е всичко, добра система, според мен.

Аз не съм сигурен дали "правилните" нива за всяка класа са определени коректно (как става това определяне за бога, кой го направил), т.е дали системата е наистина проверена емпирично и добра (не съм сигурен че за богатите този 35 процентен данък е приемлив, и правилен и че те не крият данъци, а увеличенията не идват от данъците, внасяни от класите по-надолу)

Както и да е няма да споря повече , имаш някакво мнение, аз си има някакво..и двете са подвъпросни..

Редактирано Ноември 24, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Galahad said:

Тук има и друг проблем. Не може при масово производство да се печели от цената, а не от оборота. От висока цена може да печели само бутиково и занаятчийско производство. Във втория случай човека да има готовност печалбата му да не е голяма.

И като си говорим за обороти - успешен "черен петък".

И на вас, утре като се охарчим за Коледа, вече и за това мисля, пак ще я нищим темата.

[Frujin Assen]

От 2008 досега мина доста време. Колко инвеститори дойдоха заради плоския данък? Питам сериозно, аз нямам тази информация. Да не се окаже накрая, че никой не е дошъл, парите в бюджета са намелели, но някой олигарси са спестили някой лев.

Редактирано Ноември 24, 2016 от Frujin Assen

[sir]

Преди 55 минути, Frujin Assen said:

От 2008 досега мина доста време. Колко инвеститори дойдоха заради плоския данък? Питам сериозно, аз нямам тази информация. Да не се окаже накрая, че никой не е дошъл, парите в бюджета са намелели, но някой олигарси са спестили някой лев.

Никой не е дошъл. Най-много преки инвестиции имаше 2007-ма, след което по обясними причини има спад, а след 2008-ма - драстичен спад. Ако нямаше криза, вероятно щяхме да можем доста по-точно да анализираме ефектите от въвеждането на плоския данък.

[Б. Киров]

Поиграх си малко да търся цифри, намерих точни данни за 2013, и ето какво се получава:

2013

При НАП най-голям принос за преизпълнението има данъкът върху добавената стойност, от който постъпленията за годината са близо 3,6 млрд. лв. Постъпленията от корпоративни данъци също са преизпълнени като сумата от 1,5 млрд. лв. При осигурителните вноски се отчита рекордно изпълнение – общо постъпленията за социални и здравни вноски за периода са близо 5,8 млрд лв.

 

За 2013 г. събраните от осигурителни вноски пари (те са около 23 процента) са 5800 млн.; работещи около 2.5 млн., това прави годишно по 2320 лева на човек или 193 лв. на човек месечно; това са удръжките от заплата 900 лева. Какво излиза, че средно в България всички (богати и бедни) плащат на базата на средна работна заплата; богатите минават заедно с и вътре в тълпата на средната работна заплата, всеки един от тях плаща, колкото плаща и средностатистическия работещ българин, тежестта се носи солидарно, но богатите 10 процента притежават 90 процента от собствеността, а другите 90 процента имат 10 процента собственост; в носенето на данъчната тежест те обаче всички вкупом са солидарно натоварени, тоест богатият плаща все едно е на заплата от 900 лева, той е силно ОБЛЕКЧЕН данъчно, демократизирана е тежестта за него, станал е данъчно „човек от народа” благодарение на плоския данък. Никакъв проблем няма във ведомостта за заплата счетоводителят да му напише 1000 лева; къде отива печалбата му – във фирмата. Там обаче данъка е пак 10 процента, супер демократично. И какво плащат фирмите от печалбите си (декларирани, а не реални, разбира се) – плащат сума сумарно още 1500 млн. лева., близо четири пъти по-малко от събраните социални вноски. Демократичността на тези данъчни тежести е разпределена точно обратно на логиката, че силният трябва да участва повече в носенето на данъчната тежест.

Ето как е в САЩ: богатите там носят тежестта по следния начин:

As of 2010, 68.8% of Federal individual tax receipts including payroll taxes, were paid by the top 20% of taxpayers by income group - which earned 50% of all household income. The top 1%, which took home 19.3% paid 24.2% whereas the bottom 20% paid 0.4% due to deductions and the earned income tax credit.[9][10]

https://en.wikipedia.org/wiki/Income_tax_in_the_United_States

Тоест горните 20 процента по доходи плащат 69 процента, горния 1 процент плаща 24 процента, а долния най-беден слой от 20 процента плаща 0.4 процента, на практика той е ОСВОБОДЕН от данъци, бедните не плащат. Кое е по-справедливо?

И за да не излезе, че съм някакъв фен на американската данъчна система, нека видим как е в тази на сингапур, 6-та в света по БВП на глава от населението, по-ефективна от американската. Ами още по-ясно са разпределени данъчните тежести и задължения по правилния начин, по-голямата тежест пада върху по-силните:

Не съм гледал в скандинавските, а и няма смисъл, те са социалдемокрации с вековна традиция, там има друго мислене.

Но и тези два примера показват, според мен поне, пълната абсурдност на така практикуваната в България плоска данъчна ставка - най-вече с идеята да се облага всичко, що е декларирано като доход, да няма долен праг.

Ето данъчната скала в САЩ сега:

Ето как иска да я промени Тръмп и как искаше да я промени Хилари Клинтън:

И при двамата обаче имаше НЕОБЛАГАЕМ доход, при Тръмп, както се вижда, този необлагаем минимум е излетял до 29 000 долара годишно, как да не гласува средната класа за него, тя гласува за данъчната му ставка.

п.с. налага ми се да излизам, но ще продължим дискусията, не претендирам да съм прав, изказвам собственото си мнение.

[nik1]

Преди 34 минути, Б. Киров said:

Поиграх си малко да търся цифри, намерих точни данни за 2013, и ето какво се получава:

2013

 

При НАП най-голям принос за преизпълнението има данъкът върху добавената стойност, от който постъпленията за годината са близо 3,6 млрд. лв. Постъпленията от корпоративни данъци също са преизпълнени като сумата от 1,5 млрд. лв. При осигурителните вноски се отчита рекордно изпълнение – общо постъпленията за социални и здравни вноски за периода са близо 5,8 млрд лв.

 

 

 

За 2013 г. събраните от осигурителни вноски пари (те са около 23 процента) са 5800 млн.; работещи около 2.5 млн., това прави годишно по 2320 лева на човек или 193 лв. на човек месечно; това са удръжките от заплата 900 лева. Какво излиза, че средно в България всички (богати и бедни) плащат на базата на средна работна заплата; богатите минават заедно с и вътре в тълпата на средната работна заплата, всеки един от тях плаща, колкото плаща и средностатистическия работещ българин, тежестта се носи солидарно, но богатите 10 процента притежават 90 процента от собствеността, а другите 90 процента имат 10 процента собственост; в носенето на данъчната тежест те обаче всички вкупом са солидарно натоварени, тоест богатият плаща все едно е на заплата от 900 лева, той е силно ОБЛЕКЧЕН данъчно, демократизирана е тежестта за него, станал е данъчно „човек от народа” благодарение на плоския данък. Никакъв проблем няма във ведомостта за заплата счетоводителят да му напише 1000 лева; къде отива печалбата му – във фирмата. Там обаче данъка е пак 10 процента, супер демократично. И какво плащат фирмите от печалбите си (декларирани, а не реални, разбира се) – плащат сума сумарно още 1500 млн. лева., близо четири пъти по-малко от събраните социални вноски. Демократичността на тези данъчни тежести е разпределена точно обратно на логиката, че силният трябва да участва повече в носенето на данъчната тежест.

 

 

Ето как е в САЩ: богатите там носят тежестта по следния начин:

 

As of 2010, 68.8% of Federal individual tax receipts including payroll taxes, were paid by the top 20% of taxpayers by income group - which earned 50% of all household income. The top 1%, which took home 19.3% paid 24.2% whereas the bottom 20% paid 0.4% due to deductions and the earned income tax credit.[9][10]

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Income_tax_in_the_United_States

 

Тоест горните 20 процента по доходи плащат 69 процента, горния 1 процент плаща 24 процента, а долния най-беден слой от 20 процента плаща 0.4 процента, на практика той е ОСВОБОДЕН от данъци, бедните не плащат. Кое е по-справедливо?

 

И за да не излезе, че съм някакъв фен на американската данъчна система, нека видим как е в тази на сингапур, 6-та в света по БВП на глава от населението, по-ефективна от американската. Ами още по-ясно са разпределени данъчните тежести и задължения по правилния начин, по-голямата тежест пада върху по-силните:

 

 

 

Не съм гледал в скандинавските, а и няма смисъл, те са социалдемокрации с вековна традиция, там има друго мислене.

Но и тези два примера показват, според мен поне, пълната абсурдност на така практикуваната в България плоска данъчна ставка - най-вече с идеята да се облага всичко, що е декларирано като доход, да няма долен праг.

Ето данъчната скала в САЩ сега:

Ето как иска да я промени Тръмп и как искаше да я промени Хилари Клинтън:

И при двамата обаче имаше НЕОБЛАГАЕМ доход, при Тръмп, както се вижда, този необлагаем минимум е излетял до 29 000 долара годишно, как да не гласува средната класа за него, тя гласува за данъчната му ставка.

п.с. налага ми се да излизам, но ще продължим дискусията, не претендирам да съм прав, изказвам собственото си мнение.

На едно мнение сме, плоският данък "демократизира" богатите.

Това което пропонирам, е и това което пропонира "либералната икономическа мисъл" (както каза ти :), и то че при нас (и не само у нас) високият (пропорционален или плосък) данък "криминализира" в различна степен богатите

От ИПИ го казват това също , вижте онова обобщение, което цитирах снощи..

-----

Иначе, от това което си представил за САЩ се вижда, че горният сегмент на средната класа в САЩ (Upper Middle Class) носи най-голямата данъчна тежест (същото мисля го пропонира  "либералната икономическа мисъл" :))

Upper middle class :Sъставляват 15 процента от населението/работещите в САЩ, доходите им са от 100 до 350 (някои автори приемат 500) хиляди долара, и плащат 44,6 процентен дял от данъка;

(Lower middle class: Sъставляват 32 процента от населението/работещите в САЩ, и плащат 17 процентeн дял от данъка)

 

Редактирано Ноември 25, 2016 от nik1

[Last roman]

колкото повече данъци и държавна намеса - толкова по-бедно и икономически нестабилно общество, без свободна инициатива и тоталитарно рестриктирано на всяка крачка. То плоският данък да ни е проблема :)))

[Б. Киров]

Преди 8 часа, nik1 said:

На едно мнение сме, плоският данък "демократизира" богатите.

Това което пропонирам, е и това което пропонира "либералната икономическа мисъл" (както каза ти :), и то че при нас (и не само у нас) високият (пропорционален или плосък) данък "криминализира" в различна степен богатите

От ИПИ го казват това също , вижте онова обобщение, което цитирах снощи..

-----

Иначе, от това което си представил за САЩ се вижда, че горният сегмент на средната класа в САЩ (Upper Middle Class) носи най-голямата данъчна тежест (същото мисля го пропонира  "либералната икономическа мисъл" :))

Upper middle class :Sъставляват 15 процента от населението/работещите в САЩ, доходите им са от 100 до 350 (някои автори приемат 500) хиляди долара, и плащат 44,6 процентен дял от данъка;

(Lower middle class: Sъставляват 32 процента от населението/работещите в САЩ, и плащат 17 процентeн дял от данъка)

Нямам нищо против ниските данъци, когато правилата в държавата са ясни, тя работи и условията да се прави бизнес са добри. Аз самият от 25 години си изкарвам хляба с частно предприемачество и работя сам за себе си, като за това време не съм бил нито наемен работник, нито държавен служител, така че по принцип съм за облекчени условия за бизнеса в сферата на данъците. И тук идва едно голямо НО - правилата в държавата България не са добри за свободно предприемачество, те са убийствени за онзи, който иска свободно да реализира продукта си на българския пазар, шанс има само на чужд пазар; изписахме стотици постинги по тази проблематика. Пазарът в България не работи нормално. А щом правилата са сменени, просто теоретичното обсъждане на въпроса в сферата на идеите, не че е безполезно, но е безпочвено. И трима от участвалите в тази дискусия колеги с основание са фиксирали това за което пиша - последният постинг на Роман е най-директен, "плоският данък ни е най-малкият проблем", подобно е мнението и на Галахад и на Дедо Либен; за мое неудоволствие, те са прави, съгласявам се с тях. Не се отказвам да обсъждаме темата, но е малко като да обсъждаме с каква марка обувки излиза на терена да се състезава куц футболист, каквито и да му са футболните обувки, човекът е куц и не може да се състезава, не е проблемът в обувките му, а в крака му.

Редактирано Ноември 25, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Нямам нищо против ниските данъци, когато правилата в държавата са ясни, тя работи и условията да се прави бизнес са добри. Аз самият от 25 години си изкарвам хляба с частно предприемачество и работя сам за себе си, като за това време не съм бил нито наемен работник, нито държавен служител, така че по принцип съм за облекчени условия за бизнеса в сферата на данъците. И тук идва едно голямо НО - правилата в държавата България не са добри за свободно предприемачество, те са убийствени за онзи, който иска свободно да реализира продукта си на българския пазар, шанс има само на чужд пазар; изписахме стотици постинги по тази проблематика. Пазарът в България не работи нормално. А щом правилата са сменени, просто теоретичното обсъждане на въпроса в сферата на идеите, не че е безполезно, но е безпочвено. И трима от участвалите в тази дискусия колеги с основание са фиксирали това за което пиша - последният постинг на Роман е най-директен, "плоският данък ни е най-малкият проблем", подобно е мнението и на Галахад и на Дедо Либен; за мое неудоволствие, те са прави, съгласявам се с тях. Не се отказвам да обсъждаме темата, но е малко като да обсъждаме с каква марка обувки излиза на терена да се състезава куц футболист, каквито и да му са футболните обувки, човекът е куц и не може да се състезава, не е проблемът в обувките му, а в крака му.

Съгласен съм, това е друга тема за дискусия

Ще направя едно отклонение: в 2014 условията за бизнес в България  се влошават /това става заради заради КТБ, Белене,политическата нестабилност, вдигането на цените на тока за юридическите лица/, в момента условията вървят към подобрение, но индикаторите са с по-ниски стойности от тези в годините 2010 -2013/

http://www.doingbusiness.org/rankings

Изводите за мен като са ясни - икономическия популизъм (и тоталитаризъм) у нас, така както се осъщестява (да не го оцветявам, всеки знае кой е цветът му) е  зло номер 1 за икономическото развитие на България (не казвам че няма други "злини")

 

Редактирано Ноември 26, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 1 час, nik1 said:

Съгласен съм, това е друга тема за дискусия

Ще направя едно отклонение: в 2014 условията за бизнес в България  се влошават /това става заради заради КТБ, Белене,политическата нестабилност, вдигането на цените на тока за юридическите лица/, в момента условията вървят към подобрение, но индикаторите са с по-ниски стойности от тези в годините 2010 -2013/

http://www.doingbusiness.org/rankings

Изводите за мен като са ясни - икономическия популизъм (и тоталитаризъм) у нас, така както се осъщестява (да не го оцветявам, всеки знае кой е цветът му) е  зло номер 1 за икономическото развитие на България (не казвам че няма други "злини")

 

Точно за това става дума – за увереността на хората, че могат да правят успешен свой бизнес, в България такава увереност е много ниска, и за това има обективни причини. Ето как изглеждат нещата у нас по този показател в сравнение с други места в Европа:

 

Видно е от първата графика за периода 1996-2016, че тренда е надолу, след два максимални върха около 1997 и 2005 година, когато за хората тук е изглеждало вероятно да успеят със свой бизнес, мога от личен опит да се обоснова защо това бе така точно през тези години. Но дори и тогава тази увереност не е надминавала по скалата чертата 40.

Как стоят на други места в Европа нещата по този показател:

В Чехия, показателят е в пъти по-висок, отколкото когато и да е било в България. Чехия започна през 1989 г. с равен старт с България, но там приватизацията стана по съвсем различен начин от тази в България. През 1994 г. бях в Прага и сам видях как са приватизирани държавните книжарници в града, те бяха работнически акционерни дружества на предишните държавни служители в тях и функционираха перфектно на печалба; по същото време веригата от книжарници в българските окръжни градове бе разбита и разграбена, тези книжарници бяха продадени за жълти стотинки на рекетьори и станаха магазини за бяла техника и кафенета - това като отклонение.

В социалната държава Германия увереността на хората, че ако стартират свой самостоятелен бизнес ще имат успех е още по-висока. За това също има обяснения, а относително високите социални данъци не са причина хората да нямат такава висока увереност - те са готови да ги плащат и въпреки това са оптимисти за успех в ново стартиращ бизнес.

п.с.

Огромна разлика в сравнение с България, очевидно е. И не става само въпрос за данъчна политика на ниско облагане и т.н., нещата имат фундаментални причини в структурата на самото българско общество и разпределението на власт (икономическа и политическа) в това общество. Защото ако нещата опират единствено до либералната данъчна политика, България изглежда като данъчен рай в Европа с плоския данък от 10 процента върху личните доходи и корпоративните печалби. Но въпреки това икономиката е стагнирана и с малък капацитет и перспективи за висок растеж, а инвестиции заради тези най-ниски данъци в Европа не идват отвън. Темата е много обширна, би могло да я разискваме и тук, но при всички случаи, според мен, тази тема излиза извън границите на данъчната политика, по-широка е.

 

 

 

Редактирано Ноември 26, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Като продължение на предишния ми постинг – една моя схема и виждане за структурата на българското общество, която стои в основата на икономическата закостенялост на неговото развитие. За прегледност съм илюстрирал тази структура като пирамида, разделена на три основни сегмента: А, В и С със съответните подгрупи. Ще се опитам да опиша накратко всеки един от тези сегменти.

А. Нека наречем тези хора „елит”, макар и условно. Те обаче са безспорно финансов елит, богати по мерната система на България, някои от тях, малцина, и по световната такава. Тази група е съставена от 1.6% от населението на България или около 100 000 души. Отделям ги в „много богати” и над другата група В (средна класа), защото толкова са хората, притежаващи по сметките си активи за над 100 000 долара на човек, поне според тази публикация:

https://money.bg/finance/59-300-balgari-popadat-sred-5-te-protsenta-nay-bogati-v-sveta-sred-tyah-li-ste.html

Пак според същата публикация, в тази изключително малка група от богати българи има още една, много по-малка, в публикацията се твърди 000... до безкрайност група, но нека приемем 0.01% българи, които са милионери, мултимилионери и милиардери, тези хора са около 1000 души у нас и те наистина вече са финансов елит. Те отчетливо се обособяват в нещо, което ще нарека „олигархичен връх”. Вместо обаче, както се случва и в други пирамидални капиталистически общества, да укрепват като ръководна и креативна класа, инвестираща в нови производства и технологии, т.н. олигарси у нас вътрешно се поляризират и противопоставят, водят борби за надмощие помежду си. В олигархичната група е концентрирано огромно национално богатство, по мое мнение над една трета от цялото национално богатство на България, изчислено над 94 млрд. долара, заедно с това и огромна реална политическа власт, и такава над медиите, практически клановете в нея имат собствени медии. Тези олигархични групи, съвсем малобройни, стават толкова богати, и толкова овластени, и толкова анонимни, и толкова недосегаеми, че всъщност се скъсва социалната връзка между тях и обществото. Ето защо, вместо да се нагърбят с ролята и отговорността на национален елит, тази малка прислойка започва да пречи на демократизацията, стремейки се (доста успешно) да монополизира цялата икономика, политика и медийно пространство. Това обаче, по мое мнение, е глупаво и недалновидно от тяхна страна, води ги до изолация от останалите слоеве, до враждебност и противопоставяне и в крайна сметка ги застрашава тях самите от социален взрив.

В. Нека условно наречем тази група „средна класа”, макар че това не е съвсем прецизно. Тя се състои от около 10% от българското население и съм я обособил отново на принципа на доходите – тук са всички ония българи, декларирали месечни влогове над пределните 2400 лева, за толкова си плащат осигуровките в НАП. Веднага ще обясня защо пиша, че ги наричам условно „средна класа” и защо съм ги разделил на две обособени подгрупи: според мен, средна класа са хората, които изкарват такива доходи, без да са наети работници било на държавата било на частни фирми; останалите са високоплатени служители, но не са истинска средна класа. Истинската средна класа са хората с относително добри доходи, добивани от собствен бизнес или продаване на собствен продукт, такива в България реално са 5 %, около 125 000 души от работната сила, останалите 5 % в тази група В са високо платени наемници. Така или иначе имаме около 250 000 души, които можем да наречем по доходи „средна класа”, 10% от населението в работна възраст. В други страни от Европа и Северна Америка този процент е между 40 и 60 като се счита, че точно той е гръбнак на нацията и гарант за социален мир. Следователно, очевидно е, че средната класа у нас е свита и дестабилизирана. „Високата средна класа” от скъпо платени служители се стреми да се изтегля нагоре като се интегрира към статусния елит. Когато прави това, обаче, тя изоставя естествения за себе си делови и производителен принцип за успех в живота и се съблазнява от богатството, от светската показност, от политическата позиция и властта, защото точно тези „добродетели” са приети за позитиви в описания по-горе български „елит”. В този смисъл тази квалифицирана и образована високоплатена средна класа намалява своя потенциал и своята значимост като културен, експертен и творчески елит на нацията и обществото, за да заеме върхови институционални позиции, поне според нейните идеали за житейска реализация. „Средната средна класа” докато тече този процес на лифтинг нагоре на високата, рязко се свива, и остава в силна зависимост от политическата конюнктура, диктувана от елита и брачната му връзка с държавния капитал (обществените поръчки). Доколкото в средата на средната класа е образованият слой от млади хора, които трябва да наберат финансов ресурс и опит, за да имат шанс да се разгърнат в голям мащаб, там става все по-тясно. Свиването на този тънък слой и поставянето му под преса на политическа зависимост директно отнема много от силата на нацията и от суверенитета на икономиката и на държавата. Ниската средна класа (хора с доходи около 1500 лв месечно) се оказват в ситуация на оцеляване и страх от бъдещето, защото точно това са хората на дребния бизнес, на масовия семеен бизнес, на масовите битови услуги, на средно поставеното и обезпечено чиновничество, на квалифицираната интелигенция и на високо квалифицираните работници, занаятчии и земеделци. Когато ниската средна класа започне масово да фалира и да изпада, да става безработна и да се декласира, това неминуемо се усеща болезнено в атмосферата на цялото общество като масови настроения страх от бъдещето, ниско национално самочувствие и черногледство, допълнително подхранвани от медиите на олигархията. И ето ви вече идеална почва за популизъм, проводник на който надолу към социалната пирамида става точно ниската част на ниската средна класа.

С. Тук е най-голямата част от 7.2 милионното българско общество, почти 90 процента от него или около 5.5 млн. души, една ужасяваща като количество пропорция сама за себе си. При това този голям от бедни хора се дели на три сегмента. Най-тежко е положението за тези 22% на дъното на пирамидата, това са около 1.5 млн. българи, живеещи под чертата на бедността – 300 лева за България. Веднага над тях има още един сегмент от бедни, широк 20%, хора застрашени да преминат прага на бедността с близки до него доходи, те също се водят според европейската статистика като „хора живеещи в материални лишения”; по този показател България остава лидер по броят на хората, живеещи в тежки материални лишения остава почти пет пъти по-голям от средното за ЕС ниво и е най-голям за страните от Европейския съюз -  42,2% при средно за ЕС : 9.9%. Над тях има още един слой от относително бедни хора от 46% - според националната статистика тези хора се водят със „среден доход”, но за мен това е игра с думи, защото пак според същата статистика средния доход в България е 792 лева бруто, следователно, те са относително бедни, а не относително средна класа. И какво се случва в тази 90-процентна основа на бедни в българската социална пирамида? Откъм дъното й се натрупва нова маса (преди всичко нови пенсионери с пенсии под 300 лева); освен че са много, масата на бедните са сравнително компактни, в тях има, естествено, натрупана голяма агресия. Говорим за аутсайдери, защото на практика те са поставени извън пазара на труда по една или друга причина, декласирани са, особено долните 22%. Всичките тези хора са „зоната на здрача” за цялото общество, там трудно може да се взимат решения с рационализъм, конфликтността е принцип на изразяване, влезте в градския транспорт в час пик, ще разберете за какво ви говоря.

И така, като заключение: в резултат на така създадената обществена структура с тези пропорции (А,В и С), връзката между олигархичния „елит” (0.01%) и между средната класа изтънява, а от своя страна, самата средна класа е толкова тънка като прислойка, че на практика няма свое политическо представителство и е подложена на огромен натиск отгоре (откъм „елита”) и отдолу (откъм бедните); между нея и бедната най-долна част на пирамидата от абсолютни аутсайдери и мизерия не стоят стабилно финансово хора, а пак по-малко бедни хора с много агресивност. При все това, елитите безгрижно наблюдават трансформациите и изглежда не си дават ясна сметка върху каква взривоопасна подпора са стъпили и колко е тънък леда под краката им. Защото това, което би могло да ги държи стабилни в националната рамка е здрава и силна средна класа, стабилизиращо звено за цялата нация. Моето мнение е, че с такава социална структура не са възможни каквито и да е било икономически, иноваторски и технологични успехи на национално ниво; докато не се реформира самата социална постройка като структура, това не е възможно да се случи, каквито и козметични реформички да се приемат по горните политически етажи на обществото и държавата. И вълшебната дума при тези реформи е СРЕДНА КЛАСА, там е ключа към успеха или провала.

Използвал съм още данни от следния линк, както и от официалния сайт на НСИ:

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/06/04/vseki-deseti-bogatash-vseki-vtori-bedniak-v-bylgariia.189876

 

 

 

Редактирано Ноември 26, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Ти си цял писател (най-малкото, имаш много дар слово )

Пишеш за социален взрив, но проблемът е че тази голяма прослойка от бедни и маргинализирани хора все повече се "отдалечава" ментално и политически от смаляващата се "спойка" на обществото (средната класа), и социалния взрив най-вероятно ще бъде "прегърнат" от икономическите популисти и тоталитаристи..Той, социланият взрив, мисля няма да доведе до промяна на модела Този сценарии  го наблюдавахме при последния социален врив през ранната 2013, когато сметките на хората нарастнаха (протестите през късната 2013/2014 според мен не бяха социален взрив, това беше "бунт" на младите професионалисти), В тази връзка - вижте в темата "политически компас" какви са вижданията и разбиранията на повечето съфорумци, Само ти и Невски като представители на средната класа сте десняци (въпреки че тук пишат и юристи), единствените "десняци" представители на по-бедната класа съм аз (и Стинката)..
Моделът ("българския модел" както казваш) може да бъде променен чрез работа и разяснения, Много хора от по-бедните биха прегърнали идеята за неговата промяна, но само ако се образоват, четат и мислят..(това е най-трудното)

Редактирано Ноември 27, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 7 часа, nik1 said:

Ти си цял писател (най-малкото, имаш много дар слово )

Пишеш за социален взрив, но проблемът е че тази голяма прослойка от бедни и маргинализирани хора все повече се "отдалечава" ментално и политически от смаляващата се "спойка" на обществото (средната класа), и социалния взрив най-вероятно ще бъде "прегърнат" от икономическите популисти и тоталитаристи..Той, социланият взрив, мисля няма да доведе до промяна на модела Този сценарии  го наблюдавахме при последния социален врив през ранната 2013, когато сметките на хората нарастнаха (протестите през късната 2013/2014 според мен не бяха социален взрив, това беше "бунт" на младите професионалисти), В тази връзка - вижте в темата "политически компас" какви са вижданията и разбиранията на повечето съфорумци, Само ти и Невски като представители на средната класа сте десняци (въпреки че тук пишат и юристи), единствените "десняци" представители на по-бедната класа съм аз (и Стинката)..
Моделът ("българския модел" както казваш) може да бъде променен чрез работа и разяснения, Много хора от по-бедните биха прегърнали идеята за неговата промяна, но само ако се образоват, четат и мислят..(това е най-трудното)

Написаното от мен само илюстрира нарисуваното. Социалният взрив се случва тихо и продължи 26 години със заминаването на българската средна класа в чужбина, 33% от работната ръка в България мина през терминал 1.

пиша с латиница, защото не ми е кирилизирана програмката за рисуване

Тези хора няма да се върнат, 99% от тях няма. Резервът за средна класа е в онези 46% (сегментС3), водени от статистиката като средни доходи, мълчаливото мнозинство; онези 0.001 процента от върха на вертикала могат и трябва да им дадат шанс и възможност да станат средна класа, а не  крепостни селяни. Така виждам нещата.

[Frujin Assen]

Браво Киров! Този текст си заслужава да се направи на нова тема, която да се закачи в икономика. Нещо наистина стойностно.

Малко обаче искам да те вкарам в детайли. Населението на България. Знаем, че през 1989 (преди колапса) е било 9 милиона. Знаем, че раждаемостта е отрицателна- демек и така бройката намалява, знаем, че много хора избягаха в чужбина. Въпросът е колко са в чужбина и колко избягаха. Силно се съмнявам, че населението на България е 7,2 милиона, по скоро е 6,2 милиона. Няма никакво съмнение, че тези които напуснаха страната са млади и не са от най бедните (макар, че има и такива).

От друга страна, ако тези хора се върнат в България това ще срути страната- те просто няма къде да работят.

Колкото до Елита, както казва Валентин Вацев "Тези хора искрено ненавиждат своите по бедни сънародници смятайки ги за невежи диваци. За тях България е просто място където си изкарват парите, но те се считат за граждани на света и не желаят да имат нищо общо с балканските диваци. Даже някой говорят вкъщи на английски, защото българския е твърде груб език". Цитирам и Иво Христов "Това са децата и внуците на комунистическата номенклатура. Те смятаха държавата за своя и успешно си присвоиха икономиката и. Това нямаше да е толкова страшно ако не действаха на принципа "Вземай парите и бягай". Те разрушиха икономиката без изобщо да се замислят за нейното развитие. Те късогледо смятат, че са част от световния елит и когато нещата тръгнат зле просто ще отидат в слънчева Флорида където ще живеят безметежно." Прочее ти сега говориш точно като него "Единствения шанс на България е поне част от Елита да осъзнае, че неговия собствен успех минава през успеха на страната".

[Б. Киров]

Преди 45 минути, Frujin Assen said:

Браво Киров! Този текст си заслужава да се направи на нова тема, която да се закачи в икономика. Нещо наистина стойностно.

Малко обаче искам да те вкарам в детайли. Населението на България. Знаем, че през 1989 (преди колапса) е било 9 милиона. Знаем, че раждаемостта е отрицателна- демек и така бройката намалява, знаем, че много хора избягаха в чужбина. Въпросът е колко са в чужбина и колко избягаха. Силно се съмнявам, че населението на България е 7,2 милиона, по скоро е 6,2 милиона. Няма никакво съмнение, че тези които напуснаха страната са млади и не са от най бедните (макар, че има и такива).

От друга страна, ако тези хора се върнат в България това ще срути страната- те просто няма къде да работят.

Колкото до Елита, както казва Валентин Вацев "Тези хора искрено ненавиждат своите по бедни сънародници смятайки ги за невежи диваци. За тях България е просто място където си изкарват парите, но те се считат за граждани на света и не желаят да имат нищо общо с балканските диваци. Даже някой говорят вкъщи на английски, защото българския е твърде груб език". Цитирам и Иво Христов "Това са децата и внуците на комунистическата номенклатура. Те смятаха държавата за своя и успешно си присвоиха икономиката и. Това нямаше да е толкова страшно ако не действаха на принципа "Вземай парите и бягай". Те разрушиха икономиката без изобщо да се замислят за нейното развитие. Те късогледо смятат, че са част от световния елит и когато нещата тръгнат зле просто ще отидат в слънчева Флорида където ще живеят безметежно." Прочее ти сега говориш точно като него "Единствения шанс на България е поне част от Елита да осъзнае, че неговия собствен успех минава през успеха на страната".

Раждаемостта е отрицателна по много проста причина - мнозинството от заминалите са в репродуктивна възраст, те създават семейства и деца, където са заминали, ако се направи статистика за раждаемостта при тези хора, картината със смъртността и раждаемостта в България няма да изглежда каквато ни я представя сега статистиката, но тя не изследва раждаемостта при тях; според мен такива хора са над 1 000 000, това може да се установи лесно от статистиката, защото тя ги води като потенциални гласоподаватели, за всеки един от тях би трябвало да има информация. Но по мое мнение и от лични наблюдения, те няма да се върнат масово в България, връщат тук някакви пари като помощ за роднини, но не инвестират.

Т.н. елит е съвсем друга тема. От неговия манталитет, наследствена обремененост и необразованост (въпреки дипломите, които са получили или купили) се получава това социално задръстване и блокиране на развитието. Все пак, някои от тези хора, надявам се, имат лични качества и вероятно осъзнават критичната ситуация, в която са се поставили сами.

п.с. Ако някои от тях четат този текст, бих ги посъветвал:

„Махнете Стената между себе си и средната класа и оставете на способните хора в страната да правят свой бизнес и да печелят по ясно разписани за всички правила, освободете им пазара, реформирайте държавата така, че да не слага невидими прегради към потенциалните ви конкуренти за пазар, така ще формирате като естествен съюзник и опора една по-широка прислойка от хора, разчитащи на собствените си способности, а не зависими от вас служители. Съкратете излишния държавен апарат, направете така, че съдиите да работят като съдии, а не като ваши протежета, същото се отнася за полицията и силовите ведомства, откажете се от монополизма, въведете меритокрацията навсякъде като принцип за издигане на кадърните. Това са направили отдавна другите конкурентно способни икономики – както на Изток, така и на Запад, няма нужда да се изобретява наново колелото." 

Редактирано Ноември 28, 2016 от Б. Киров

[nik1]

On 11/25/2016 at 0:14, Frujin Assen said:

От 2008 досега мина доста време. Колко инвеститори дойдоха заради плоския данък? Питам сериозно, аз нямам тази информация. Да не се окаже накрая, че никой не е дошъл, парите в бюджета са намелели, но някой олигарси са спестили някой лев.

 

Подоходният данък се държи, така все едно не е имало криза, има малко спадане през рецесионната 2010, но като цяло расте.

 

В същото време общите данъчни постъпления по време на кризата и последващата я рецесия намаляват:

 

Това е скалата на подоходния данък в България от 1997 -2012 (и до днешна дата):

https://www.actualno.com/viewpoint/plosyk-danyk-fakti-sreshtu-politichesko-govorene-news_404221.html

Та няма нещо по-различно от това което съм написал по-горе..

----------------------------

За инвестициите: Външните инвестиции намаляват (причините за това сме ги коментирали на други места, всъщност има една причина, която никога не сме коментирали тук с Киров, тя е малко или много по-висока топка, но в икономическата наука тя е широко известна), но в същото време вътрешните инвестиции нарастват . Това нарастване е резултат от изсветляването на доходите на голяма част от потенциалнитте вътрешни инвеститори, вследствие на ниският плосък данък. Отделно от това, сам за себе си, високият подоходен данък подтиска икономическата активност, а ниския я стимулира

(Колкото и да е не сме добре икономически в момента, ще стане още по-зле ако подоходния данък стане прогресивен)

 

 

 

[Б. Киров]

Преди 6 минути, nik1 said:

 

Подоходният данък се държи, така все едно не е имало криза, има малко спадане през рецесионната 2010, но като цяло расте.

 

В същото време общите данъчни постъпления по време на кризата и последващата я рецесия намаляват:

 

Това е скалата на подоходния данък в България от 1997 -2012 (и до днешна дата):

https://www.actualno.com/viewpoint/plosyk-danyk-fakti-sreshtu-politichesko-govorene-news_404221.html

Та няма нещо по-различно от това което съм написал по-горе..

----------------------------

За инвестициите: Външните инвестиции намаляват (причините за това сме ги коментирали на други места, всъщност има една причина, която никога не сме коментирали тук с Киров, тя е малко или много по-висока топка, но в икономическата наука тя е широко известна), но в същото време вътрешните инвестиции нарастват . Това нарастване е резултат от изсветляването на доходите на голяма част от потенциалнитте вътрешни инвеститори, вследствие на ниският плосък данък. Отделно от това, сам за себе си, високият подоходен данък подтиска икономическата активност, а ниския я стимулира

(Колкото и да е не сме добре икономически в момента, ще стане още по-зле ако подоходния данък стане прогресивен)

 

 

 

Много ценна и добре поднесена информация. Само да допълня нещо, което едва ли всички си спомнят: в периода 91-97 имаше нещо, което се наричаше "данък оборот" и това заместваше ДДС, данък оборот беше 10 процента и се отчиташе от всички фирми, малки и големи, всеки месец, плащаше се директно. После се вижда каква данъчна скала е имало с прогресивния данък и как се е съкращавала и опростявала. Обяснението ми е, че тя е претърпявала такива метаморфози, поради неспособността на данъчната администрация да хваща реалните печалби на фирмите, нямаше касови апарати, Илиенци работеше на пълни обороти с фабриката за фалшиви фактури за оборот, големите фирми пък имаха експерт-счетоводители на разположение, които хем им правеха годишните отчети, хем после ги ревизираха като данъчни инспектори, даже си спомням че имаше една фирма за данъчни услуги на име "Мираж"; после дойде царят с неговите 800 дни и юпитата, които заговориха за плоския данък, а най-сетне Орешарски го въведе през 2008.

[nik1]

1 hour ago, nik1 said:

 

Подоходният данък се държи, така все едно не е имало криза, има малко спадане през рецесионната 2010, но като цяло расте.

 

В същото време общите данъчни постъпления по време на кризата и последващата я рецесия намаляват:

 

Това е скалата на подоходния данък в България от 1997 -2012 (и до днешна дата):

https://www.actualno.com/viewpoint/plosyk-danyk-fakti-sreshtu-politichesko-govorene-news_404221.html

Та няма нещо по-различно от това което съм написал по-горе..

----------------------------

За инвестициите: Външните инвестиции намаляват (причините за това сме ги коментирали на други места, всъщност има една причина, която никога не сме коментирали тук с Киров, тя е малко или много по-висока топка, но в икономическата наука тя е широко известна), но в същото време вътрешните инвестиции нарастват . Това нарастване е резултат от изсветляването на доходите на голяма част от потенциалнитте вътрешни инвеститори, вследствие на ниският плосък данък. Отделно от това, сам за себе си, високият подоходен данък подтиска икономическата активност, а ниския я стимулира

(Колкото и да е не сме добре икономически в момента, ще стане още по-зле ако подоходния данък стане прогресивен)

 

 

 

PS

Визирам т.н.  "crowding out" -ефект, познат в икономическата наука.
Ефектът се описва така: Участието на държавата в икономиката, и в публичните инвестици, измества и свива частните инвестиции.

/Вижте и в темата за "Дефектния ръст - зависимостта на икономиката ни от държавата"/

"Crowding out" ефектът у нас се засилва и заради еврофондовете (евросубсидиите),
"Crowding out" ефектът се усилва заради участието на държавата ни в пенсионното дело, в здравеопазването, и в образованието; В тези сектори държавата реално е изместила (макар и не напълно) частните инвеститори и инвестиции.. 

Ето един кратък но съдържателен анализ в тази връзка

Цитирай

 

Противно на мнението, което се налага в общественото пространство, кризата, породена от спукването на балона с ипотечните облигации в САЩ, не е следствие от действието на свободния пазар. Тя е резултат от подвеждащи сигнали на пазара, чиито проводник до голямата степен са централните банки на САЩ, Япония, ЕС с експанзионистичната парична политика, която провеждаха през последните години и която доведе до прекалено голяма ликвидност на пазара чрез изкуствено поддържане на ниски лихвени проценти и увеличаване на паричното предлагане. Тази политика води до временен, но неустойчив растеж и натрупването на структурни дисбаланси в икономиката, които рано или късно трябва да се коригират. Въпреки това, обаче, идеите за интервенции на пазара, за намеса и планиране стават по-силни и се разпространяват особено бързо в условията на криза. Защото е лесно да се представи на обществото, че кризата е вид пазарен провал, тъй като фалират частни компании. И държавата идва на "бял кон", за да коригира грешките и да спаси хората.

Прилагането на практика на кейнсианската доктрина, обаче, която предвижда увеличаване на държавното потребление и повече публични инвестиции в периоди на икономически спад, показва, че резултатите не отговарят на очакванията. Повече държавна намеса и по-голяма роля на държавата в преразпределението на икономическите ресурси води до по-нисък икономически растеж. Емпиричните изследвания са единодушни, че ролята на държавата трябва да се ограничи до изпълнение на основните й функции - гарантиране на сигурността на гражданите, защита на личната собственост, осигуряване на ефективна съдебна система.

Колкото е по-голям публичният сектор, толкова по-несвойствени функции започва да изпълнява, което води до изкривяване на публичните сигнали, разточителство на ресурси и неефективно използване на факторите за производство. От една страна, високите данъци намаляват стимулите на хората да инвестират, да поемат рискове и да бъдат предприемачи, защото получават по-малко възнаграждение срещу вложените усилия. От друга страна, публичните инвестиции изместват частни инвестиции и в дългосрочен план водят също до по-нисък икономически растеж, защото не се насочват в най-продуктивните сектори и променят пазарните сигнали.

 

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/prawilnata-politika-w-uslowiqta-na-globalna-kriza/#ixzz4RIP3WEBW

 

Редактирано Ноември 28, 2016 от nik1

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

PS

Визирам т.н.  "crowding out" -ефект, познат в икономическата наука.
Ефектът се описва така: Участието на държавата в икономиката, и в публичните инвестици, измества и свива частните инвестиции.

/Вижте и в темата за "Дефектния ръст - зависимостта на икономиката ни от държавата"/

"Crowding out" ефектът у нас се засилва и заради еврофондовете (евросубсидиите),
"Crowding out" ефектът се усилва заради участието на държавата ни в пенсионното дело, в здравеопазването, и в образованието; В тези сектори държавата реално е изместила (макар и не напълно) частните инвеститори и инвестиции.. 

Ето един кратък но съдържателен анализ в тази връзка

Добрата новина е че има ръст от 2.5%, чашата е наполовина пълна, лошата е, че този ръст е „дефектен”, чашата е наполовина празна, както е обяснено в статията от другата ти тема.

„Дефектен”, защото се формира от стопанската активност на държавата, конюнктурата с ниските цени на нефта и поевтиняването на еврото, вливането на чужди инвестиции главно в една фирма „Лукойл” и то като апортна вноска от 900 млн. евро, 60% от всички чужди инвестиции. И отново и отново се възпроизвежда „детската болест” в активността и растежа на българската икономика, която я държи на посредствено равнище през целия 20-ти век и досега – частният бизнес е напълно зависим от държавата, симбиозата между него и държавата осигурява растеж. Доколкото държавата осигурява големи обществени поръчки на частния бизнес (сега предимно с европари, но докога?), дотолкова там има оживление. Кредити от банките за бизнес не се теглят, въпреки че в статията пише, че лихвите са добри (добри за кой, за банките ли?), това не е точно така, със скрити такси и лихви върху тях, лихвите и сега правят кредитите доста по-скъпи от тези на европейския кредитен пазар, което на практика ги прави малко атрактивни за дребния бизнес, не обвързан с твърди държавни поръчки.

Цитирам от другата тема "Дефектният ръст" е резултат от зависимостта на икономиката от държавата":

"Вторият най-силно покачващ се компонент на БВП е крайното потребление. С експресните данни НСИ не предоставя разбивка на участието на домакинствата, бизнеса и държавата в този компонент, но косвено може да направим заключението, че голяма част от постигнатите 2.5% ръст се дължи на правителствените харчове. През 2015 г. публичните разходи се увеличиха с близо 2.2 млрд. лв. спрямо предходната година. От данните се вижда, че само в рамките на месец декември правителството е изхарчило 5.2 млрд. лв., една трета от които са под формата на капиталови разходи. Тези разходи се отразяват в крайното потребление и брутното капиталообразуване на основен капитал (инвестиции), които според експресните данни нарастват с 1.4% на годишна база.

...общите инвестиции в икономиката са се увеличили с едва 1.4%. "Виждаме огромен ръст на публичните разходи, но въпреки това общият ръст на инвестициите е много нисък", казва Богданов. Според него това е доказателство, че държавата измества частния сектор, а икономиката става все по-зависима от публичните инвестиции.

Основното липсващо звено, което би могло да направи растежа устойчив и да намали зависимостта на икономиката от държавата, са преките чуждестранни инвестиции.  И тук обаче добрите новини са само привидни, а когато БНБ представи данните по отрасли, може да се окаже, че реално те са по-малко и от 2014 г. Причината се крие в това, че огромна част от общата стойност на привлечените чуждестранни инвестиции (приблизително 60%) се дължи на рафинерията на "Лукойл", а 80% от дяловия капитал е всъщност преобразуван дълг. На общо събрание на акционерите в края на юни бе взето решение дълг на стойност 900 млн. евро (1.76 млрд. лв.) да бъде преобразуван в капитал посредством апорт на вземане на компанията майка - регистрираната в Холандия Lukoil Europe Holdings. По този начин българското дружество вдига капитала си, който заради загубите, регистрирани всяка година, щеше да стане отрицателен в един момент.

Другият елемент на работещата икономика е възможността един бизнес да се финансира. От статистиката на БНБ се вижда, че и през 2015 г. обемът на отпуснатите кредити за нефинансовите предприятия и домакинствата продължава да се свива. "Лихвените равнища са изключително добри, а банките са добре капитализирани, поради което пред бизнеса не стои въпросът за финансирането", смята Дончев. Според него проблемът е в липса на достатъчно добри предприемачески инициативи. Това е и погледът на банките. Но той невинаги съответства на реалността - понякога условията са така затегнати, че преминаващи през ситото почти няма."

 

 

 

Редактирано Ноември 28, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Кой пълни хазната

Автор: Калоян Стайков, ИПИ / 05.04.2018

 

http://ime.bg/bg/articles/koi-pylni-haznata/

 

Изразът "справедливи данъци" е оксиморон, но често се използва като аргумент за налагане на прогресивно данъчно облагане. Идеята се опростява до това, че „богатите” трябва да плащат повече. Миналата седмица бяха публикувани данни, които достатъчно красноречиво демонстрират как дори и с пропорционален подоходен данък „богатите” плащат повече.

http://parliament.bg/pub/PK/296956854-06-384.pdf

12 % от задължените лица (с месечен доход от 1000  до 2000 лв.) плащат 21,4 % от данъка върху доходите на физическите лица през 2016 г.

1% от задължените лица (с месечен доход над 3000 лв.) плащат 19% от данъка върху доходите на физическите лица през 2016 г., докато близо 2/3 от задължените лица (с месечен доход под 600 лв.) плащат по-малко от ¼ от данъците. Нещо повече – сравнението между 2012 и 2016 г. показва, че именно делът на нискодоходните групи в платените данъци намалява, докато този на останалите групи се увеличава. С други думи не само че тези с по-високи доходи плащат общо повече данъци, ами и с течение на времето техният дял в платените данъци се увеличава.

Доходната група с месечни доходи в интервала 250-600[1] лв. е интересна както от гледна точка на това, че е най-многобройна – включва около 1,1 млн. души, така и от гледна точка на платените данъци. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 г. е същият, какъвто е бил през 2012 г., то делът на платените данъци намалява от 24,7% на 20,3%.

Дял на платилите данък върху доходите на физическите лица от всички задължени лица и платен данък от общите данъчни задължения

Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/koi-pylni-haznata/#ixzz5CNsMl6mM

 

Като цяло дебатът за „справедливи данъци” се фокусира върху данъчни ставки, понеже те са лесното, но изключително вредно решение. Този дебат размива по-важния въпрос, който е как да се повишат доходите, така че плащането на данъци, осигуровки и държавни/общински такси да не намалява чувствително разполагаемия доход на домакинствата. На първо място това става чрез полагане на труд, т.е. увеличаване на коефициента на заетост в страната. Не по-маловажен е и видът на труда, т.е. необходимо е и повишаване на квалификацията на работещите (и безработните) с цел получаване на по-високо заплащане, работа на пълен работен ден и без периоди на прекъсване. Именно това трябва да е стремежът – повишаване на доходите чрез работа, а не чрез преференциално третиране от държавата на една група от населението за сметка на друга и създаване на негативни стимули за укриване на доходи.

 

---

[1] Част от доходите са под минималната работна заплата в резултат на болнични, отпуск по майчинство, заетост на непълно работно време, използване на неплатен отпуск и др., които намаляват месечното брутно възнаграждение