Proportional Western Europe: The Failure of Governance

[nik1]

 

Proportional Western Europe: The Failure of Governance

"...explains how proportional rule has led to a lack of political stability in Europe." - Election Administration Reports, January 2014

"Owen & Rodriguez-McKey's new book Proportional Western Europe provides scholars with pregnant new insights into the long-term sustainability and sometimes failure of governance in proportional electoral systems. Their encyclopedic overview of the impact of proportional electoral systems is based on seven small and three large Western European countries. It will become a must for those who want to better understand the successes and shortcomings of contemporary European politics." - Victor Pestoff, Professor, Institute for Civil Society Studies, Ersta Skondal University College, Sweden

"This is an important book and comes at the right time. Electoral systems are a toolkit in the pursuit of political power. Proportional systems can give voice to minorities where recognition contributes to peace and stability. Perhaps this is part of the solution in Ukraine today. Systems of this kind can also give disruptive minorities a balance of power and negative influence in excess of their overall voting strength. Forthcoming elections in Europe may prove the point! Owen and McKey have written a most thorough and detailed book. An excellent and very useful text at this time." - Dr. Thomas W K Scott, Retired, Councillor Democratization, Directorate General for External Relations, Commission of the European Union

'The book documents historic failures of proportional voting systems to ensure that electorates have credible alternatives to outgoing governments at each election. With a ten-country case-study methodology, the authors identify factors which explain stabilities of electoral performance over time. They then focus on specific atypical elections, in which such stabilities are shaken. The most vivid of the studies portrays the 'mushroom' explosion of Denmark's anti-taxation party in 1973; the most spectacular, the collapse of the French Fourth Republic; the most tragic, the rise of the Nazi party in Weimar Germany. These findings - available in France for over a decade - contain the important message that proportional voting systems may have been "oversold" by the international community to countries transitioning to open market systems and democracy.' - John Hartland, ex-Presidential Advisor, Council of Europe Parliamentary Assembly, Post-elections Policy Consultant

 

Über den Autor und weitere Mitwirkende

After a BA from the University of Vermont and a JD from DC School of Law, Maria Rodriguez-McKey obtained a Master's Degree in Russian Law from the Institute of State and Law of the Russian Academy of Sciences. A few years later, she did a post-graduate degree on elections from Pantheon Sorbonne Paris 1 University which lead her to an international practice of election observation and assistance mainly in the Balkan and the Caucuses. She collaborated on Elections in Asia and the Pacific: A Data Handbook (2001), and with Bernard Owen on two of his latest publications: La société civile : un cheval de Troie? and Le Processus Electoral : permanences et évolutions. 

Bernard Owen earned a PhD in Political Science from the University Panthéon Sorbonne Paris 1, is now at the head of a post graduate election degree of the same University. He has been involved in electoral matters with international organizations and foreign States. His experience in evolving democracies spreads from far eastern Europe to Africa.
His most recent books are La société civile : un cheval de Troie? (2012), Géopolitique de la démocratie (2008), Le Processus Electoral : permanences et évolutions (2005).

Drs. Owen and Rodriguez-McKey have an electoral column on the website of the main financial daily Les Echos, and also write comments on the University Panthéon Sorbonne Paris 1 newsletter.

[nik1]

Е, пишете нещо  де

Ето част от една публикация за спокойно осмисляне:

Цитирай

 

Да, през 1934 г. (в България) наистина има преврат. Да, след него парламентът е разпуснат, а партиите са забранени. Но оттук нататък фактите са коренно различни.

Превратът (19 май 1934 година) не въвежда никакъв мажоритарен вот поради простата причина, че няма парламент още 4 години. Няма и партии.  А истинската причина за преврата е нестихващият хаос на междупартийните дърляния, който прави невъзможно нормалното държавно управление. Този хаос е свързан именно с пропорционалната избирателна система, която превръща партиите в корумпирани клики.

Чак 4 години по-късно, през 1938 г., поради натиска на обществото в България отново се правят избори и се свиква парламент. Но тъй като партиите са забранени, не е възможно да се гласува с партийни листи. Затова именно се въвежда мажоритарен вот. Де факто партиите пак си действат, но неофициално и отстрани.

Да повторим – пропорционалният вот докарва диктатурата, мажоритарният връща демокрацията. Ясно?

Общото впечатление от онова време е, че политиката се е нормализирала, страната се е успокоила донякъде, икономиката е вървяла добре. Доколкото всичко това е възможно в условията на световна война, която проектира своите битки у нас. Можело е да е 10 пъти по-зле.

Подпредседател на парламента по онова време е Димитър Пешев, депутат от Кюстендил. Възгледите му са близки до тези на управляващата клика, всъщност той е неделима част от нея. През 1940 г. той гласува за антисемитския закон. В резултат евреите са изселени в провинцията, иззети са им имотите, принудени са да носят жълти звезди.

През 1943 г. обаче се сключва тайно споразумение за транспортиране на всички български евреи към лагерите на смъртта. Тогава група влиятелни хора от Кюстендил се вдига и отива до София при своя народен представител Димитър Пешев. И му казва – виж какво, пич, направи нещо да ги спасим. Иначе...

Естествено, не му го казват точно с тези думи, но това е смисълът. Избирателят притиска своя депутат. А какво “иначе”? Ами иначе догодина предстоят избори. И ние, избирателите от Кюстендил, ще се замислим дали да си пак депутат.

В резултат Пешев нарушава партийната дисциплина и организира знаменитата подписка, с която са спасени 50 000 български евреи. За наказание неговата партия (която де юре не съществува, но де факто върти държавата), го сваля от подпредседателското място и му чете конско. Но Пешев знае, че избирателят му ще оцени тази жертва.

Какво би се случило при пропорционален вот? Първо, видните хора от Кюстендил нямаше изобщо да знаят кой им е депутатът. Вие, уважаеми читателю, знаете ли кой ви е депутатът в момента? Второ, един назначен от партийния бос депутат изобщо не би се повел по акъла на група избиратели, па макар и видни, щом босът е на обратното мнение. Доказателството е пред очите ни – народът като един иска мажоритарен вот, а депутатите и техните медийни холограми като един са срещу. И как не се намери поне един да е “за”? Това е силата на партийните листи – елитът марширува в стройни редици с гъша стъпка, а олигархията приема парада.

Очевидно българинът е обичал евреите си. И от него тръгва спасението. Но именно чрез мажоритарния вот спасението си е пробило път. Вотът е само инструмент на човешката воля. А волята на хората по принцип е за добро.

Примерът със спасяването на евреите показва как мажоритарният вот дава власт на доброто, как го изкарва от низините и го издига до положението на политическа сила.

И обратното – превратът през 1934 г. показва как пропорционалният вот докарва злото на власт. Той докарва на власт и самото въплъщение на злото – Хитлер. Ако във Ваймарска Германия изборите бяха мажоритарни, неговата нацистката партия щеше да си остане кухненски кръжок.

Малко история за пишман политолозите у нас. През 30-те години известният немски политолог и икономист Фердинанд Херменс бяга от нацистка Германия в САЩ и започва да издава статии и книги, които обясняват как именно благодарение на пропорционалния вот нацистката партия успява да набъбне от 2,6 процента през 1928 г. до 18 процента през 1930 и над 30 процента в четирите вота през 1932 г. И тъкмо когато започва да пада надолу, както винаги става с пропорционалните партии, е подпален Райхстагът. Сред известните трудове на Херменс е “Демокрация или анархия? Студия за пропорционалното представителство”. Заглавието казва достатъчно.

Тази тема е подета от французина Анри Капитан, а после и от великия политолог Морис Дюверже. Следват оживени дискусии, докато връзката между пропорционалния вот и изборната победа на фашистката партия вече се смята за окончателно установена в политологията. За студентите мога да дам по-дълъг списък авторитети, но ще препоръчам най-новото изследване - на известните политолози Бърнард Оуен и Мария Маккей от Сорбоната, издадено в книга под заглавието “Пропорционална Западна Европа. Провалът на управлението”. Ваймарският урок е описан в част III, глава 5.*

Да, възходат на Хитлер е резултат от сложни вътрешни и международни фактори. Но именно гласуването за партийни листи дава път на абсолютното зло. Не го поражда, а му дава криле. При мажоритарния вот това просто е невъзможно, защото никъде опасен човек не печели 50 процента плюс един глас в отделно взет район.

Доказателство е кариерата на англичанина Осуалд Мозли, популярен депутат първо от консерваторите, после от лейбъристите. В един момент той се отцепва и прави фашистка партия. Мозли е изключително харизматичен, хем е известен, хем красавец, хем най-добрият оратор в Англия.

В сравнение с него Чърчил е като настъпена жаба. Фашистката партия на Мозли успява да привлече милиони симпатизанти, да организира големи митинги, но така и не вкарва депутати в парламента. Ако обаче в Кралството системата бе пропорционална, партията на Мозли щеше да е трета сила и да дебне за първа.

Историята и политологията са категорични – именно пропорционалният вот дава зелен светофар на политическите процеси и фигури, които вкарват евреите в газовите камери. А освен евреите – цигани, хомосексуалисти, социалдемократи, комунисти и доста артисти. И свещеници също.

Днешните “мултикулктуралисти” и грантоеди хем се борят като лъвове за правата на малцинствата, хем са готови да умрат само и само да не допуснат у нас да има мажоритарен вот. Това е все едно да залееш автомобила си с бензин, да драснеш клечката, а после да крещиш колко опасно нещо е пироманията. Може би затова ни управлява човек с първа специалност пожарникар – защото държавата постоянно трябва да се гаси.

Аз знам, че тези хора няма да разберат, защото им се плаща да не разбират. Надявам се все пак, че ще ме разберат българите с еврейска кръв. При тях историята има малко повече тежест. А защо да не се заинтересуват и ромските интелигенти? А гейовете? Като четете за фашизма, уважаеми малцинства, мислете за злото като за пропорционален вот.

*Proportional Western Europe:

The Failure of Governance. Bernard Owen & Maria Rodriguez McKay.

 

 

[Last roman]

е какво толкова да пишем; сегашното състояние е напълно нормален, очакван и закономерен процес - част от "финалната права" /или по-скоро крива/ от еволюцията на всяка цивилизация от близо 3000 години насам.

 

[ДеДо Либен]

Кое да му обсъждаме на : виж какво пич , дай да ги спасяваме тия хора , щото иначе...и нататък другите кръчмарски разсуждения.

Сега , не че не можем да пием толкова , но трябва да се положат усилия за да влезем в тон.

 

Редактирано Ноември 25, 2016 от ДеДо Либен