Какво мислите за този текст?

[КГ125]

Носи дата от 1825 г. Дали не е фалшификат? Говори за някакъв Тодор Войвода. 

Мнения на познавачите, please?

[КГ125]

Думите са разделени една от друга, ама защо нещо ме смущава? 

[ДеДо Либен]

,,Състаряването,, на хартията ми изглежда твърде направено , рисунката също.

Без да коментираме текста ми прилича на фалшификат някакъв.

[КГ125]

И аз имам такова съмнение  - много ясни бувкички за 200 г. лист хартия. 

Все пак текста някой може ли да попреведе? 

 

"По захода ... есмъ са Тодора..... человека стигнле смо".... и т.д.? 

[ISTORIK]

Текстът звучи странно - нито е старобългарски, нито е среднобългарски, нито е новобългарски. По-скоро е лош опит за имитация на нещо средно между нещо, което напомня сръбски в комбинация с недобре научен старобългарски. 

[КГ125]

Тъй тъй. Давайте още - нарочно не ви казвам отде идва да няма предубеждения. 

[К.ГЕРБОВ]

„По захода течу есмъ са Тудора пятъ человиека стигле смо Рупчоса нахия. Стали на една кардашлар мешелика, гудили тамо харбига коя сочи чанак са алтание ка дара а дарена. А де е Рескифъ кюпрю, тамо Дикили ташъ, коие тахтъ лишана каната са кетапа тъде са ие яйлака, во ие го яма ча гудили, тамо шепчеци хепси алтъние и цъкла са бела рада. Ту де са чактисале пишолъ Ченгене уста, коие турил лишане гудили иегоуво перфила. Уфатиле друм Геджеа стигле Аврова махлеси. Иже место каразуфа Каманъ дерво рамо ие кайнака лишан Чертени. У во земля по аршиие два гудили медниче лире турки. Исто у Стоянъ писале кетапа за … Тудора воиевода на лето 1825-то”

Текстът не е прецизен. Ако се познават по-добре турцизмите и остарелите български думи, може да стане по.ясен. Става дума за пари: алтъни, лири турски, май и „бяла рада” са някакви сребърни пари. „Хепси алтъни” трябва да е „всички алтъни”. „Чанак са алтание” е „гърне с алтъни”. „У во земля по аршине два гудили медниче лире турске” – заровили в земята менче с турски лири.

Сочат се и някакви географски места, явно там са заровени парите. „Лишан” е „нишан”: В едно изследване се твърди: „нишан//лишан//лишен е сборен термин за накит в Родопите”. Но в една легенда се казва по-точното: „Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побягнали, крещейки че това е лишан /белег,знак/.” „Мешелика” трябва да е дъбова гора – има такъв горски резерват.

Който успее да разбере къде са посочените места, може да открие заровеното там имане.

[ISTORIK]

Стар родопски диалект + турцизми.

[Galahad]

Ами по хартията има дефекти, но те не са се отразили на чернилото. Това означава, че когато е писан текста, листа вече си е бил в този вид. Разбира се пречи това да е станало преди 200г. - в смисъл някой решил нещо да пише, откъснал празен лист от някаква книга по-стара със 100г. и го написал. Начинът на изписване на годината - с арабски цифри и "-то" накрая. Направи ми впечатление, защото вчера пуснах на сайта летописа на Троянския манастир на съвременен български и доста се почудих как да подходя с годините, защото там до един момент са писани с кирилски букви-цифри, а след това с арабски, което подсказва, че тези части са писани в разно време. В смисъл, че някой е почнал летописа, пък друг го е продължил. За съжаление има технически проблем, защото за да сложа цифрите, това трябва да е като снимка, защото ако тези, които го четат нямат инсталиран шрифт, ще им излезе на маймуница. Тъй че останаха само арабски. Та там към 1830г. за цифри още се ползваха кирилски букви. Това разбира се също не е гаранция, защото при един ръкопис няма как да има точна дата, от която да е направена замяна от кирилски към арабски цифри.

Това от самолет. Вече при наличие на оригиналния лист и особен интерес може да се изследва от какъв материал е, каква мастилна паста е използвана, а също особеностите на езика може да се изследват от лингвист.

Съмнява ме обаче, че си струва.

Един виц по този повод.

Севлиевец решил с хитрост безплатно да му се изкопае в двора септична яма. Хванал един от малцинството и му казал: - Получих писмо от един цариградски ходжа, който ми каза, че в двора ми на 5 крачки от ореха има закопано имане. От мен мястото, от теб - копаенето. Ако намерим нещо, делим наполовина.

- Чорбаджи, не му вярвай на този ходжа. Той беше пратил такова писмо и на един габровец. Цял кладенец му изкопах, ама нищо не излезе.

Та това си мисля за този текст.

[Frujin Assen]

Преди 4 часа, К.ГЕРБОВ said:

„По захода течу есмъ са Тудора пятъ человиека стигле смо Рупчоса нахия. Стали на една кардашлар мешелика, гудили тамо харбига коя сочи чанак са алтание ка дара а дарена. А де е Рескифъ кюпрю, тамо Дикили ташъ, коие тахтъ лишана каната са кетапа тъде са ие яйлака, во ие го яма ча гудили, тамо шепчеци хепси алтъние и цъкла са бела рада. Ту де са чактисале пишолъ Ченгене уста, коие турил лишане гудили иегоуво перфила. Уфатиле друм Геджеа стигле Аврова махлеси. Иже место каразуфа Каманъ дерво рамо ие кайнака лишан Чертени. У во земля по аршиие два гудили медниче лире турки. Исто у Стоянъ писале кетапа за … Тудора воиевода на лето 1825-то”

 

Текстът не е прецизен. Ако се познават по-добре турцизмите и остарелите български думи, може да стане по.ясен. Става дума за пари: алтъни, лири турски, май и „бяла рада” са някакви сребърни пари. „Хепси алтъни” трябва да е „всички алтъни”. „Чанак са алтание” е „гърне с алтъни”. „У во земля по аршине два гудили медниче лире турске” – заровили в земята менче с турски лири.

 

Сочат се и някакви географски места, явно там са заровени парите. „Лишан” е „нишан”: В едно изследване се твърди: „нишан//лишан//лишен е сборен термин за накит в Родопите”. Но в една легенда се казва по-точното: „Когато разкъсали ризата и видели, че това е жена, всички турци ахнали и побягнали, крещейки че това е лишан /белег,знак/.” „Мешелика” трябва да е дъбова гора – има такъв горски резерват.

 

 

 

Който успее да разбере къде са посочените места, може да открие заровеното там имане.

 

Бъркаш се Гербов. "Бяла Рада" е ракия, а "Червен Петко" е вино. Мише е дъб. "Бяйми в гурътъ сякайми мишета" биха казали в моя край (който не е родопите).