Общуването

[ISTORIK]

Защо общуваме, с кого общуваме, как общуваме, умеем ли да общуваме, можем ли да подобрим комуникативните си умения?

Отговорът на тези и на други въпроси ще се опитам да дам в тази тема. И така... 

Формирането и развитието на всяка личност и на всяка човешка общност са резултат от процесите на междуличностно общуване. Комуникацията е условие, необходимост и решаващ фактор за реализацията на съвместната дейност на хората. Благодарение на нея се извършва обмен на идеи, чувства, нагласи, оценки и пр. между участниците в процеса на общуване. Без да взаимодействат помежду си, хората не биха могли да оцелеят дори и чисто биологически.

Общуването е в пряка взаимовръзка и със самосъзнанието на личността. Тази връзка се изразява в стремежа на личността към самопознание, самоизява, в способността на човека да постави себе си на мястото на другия. Чрез подражанието, внушението, идентификацията и рефлексията той получава възможност да излезе извън границите на собственото "Аз", да разшири и да задълбочи връзката си с другите хора и с обществото като цяло. Оказвайки влияние на другите хора, личността също се променя под тяхно въздействие. В междуличностните отношения човек се себеопознава и изгражда като индивидуалност, а личността му се самоактуализира. Взаимодействайки със своята социална среда, той усвоява нейния социален опит и се социализира, приобщавайки се към обществото, намирайки своите социални роли в него и спазвайки социалните норми.

Чрез общуването се разкриват редица фактори на масовото съзнание, които оказват сериозно влияние на процесите, протичащи в обществото. Такива са: общественото мнение, традициите, настроенията, модата, социално-психическият климат и социално-психическата атмосфера.Тези фактори е необходимо да се отчитат при всички действия, насочени към изменението на обществените процеси. Групите, към които принадлейи личността, формират моделите на нейното общуване във всекидневието, а също така те влияят върху формирането на нейните взаимоотношения, на нейните възприятия и оценки на света.

Общуването е необходимо условие за нормалното развитие на човека като член на обществото. Комуникативните потребности са с не по-малка значимост за личността от нейните творчески, познавателни и дори витални потребности. Извън общуването не могат да бъдат удоволетворени и личностните потребности на човека, които са свързани с неговия стремеж за себереализация и себеутвърждаване. И именно за това е толкова популярна мисълта на Антоан дьо Сент- Екзюпери, че „единственото богатство е богатството на човешкото общуване”.

Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората.

През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие.

Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава.

За съжаление загубата на умението за общуване неминуемо се отразява и върху успешната реализация в образованието и в професията и изобщо - в живота, което допълнително усложнява ситуацията. Социалните умения на човека стоят в основата на неговия живот и това е заложено в неговата природа. Не е възможно без тях да се реализираш, да имаш добра работа и щастливо семейство. А именно това са нещата от живота, които могат да направят повечето от хората щастливи и да ги накарат по-често да се усмихват.

Необходимо е да си дадем сметка за необходимостта от придобиване на социални умения и за това, доколко липсата на ефективно общуване ни пречи, и да се постараем да се научим да общуваме и да го правим по-често, при това - като започнем от своите най-близки хора - тези от семейното ни обкръжение. Липсата на общуване и нежеланието дори за малко усилия в тази насока, често води до разбиване на дълги и стабилни бракове и последващи страдания на всички семейни членове.

Какво е нужно, за да започнем да общуваме помежду си? Как да развием социалните си умения?

Преди всичко трябва да осъзнаем, че имаме огромна нужда от това. От това имат нужда и хората около нас. Общуването по Интернет (по и-мейл, чат програми, социални мрежи или форуми) НЕ е общуването, от което имаме нужда и трябва да се опитаме да го намалим. И да се опитаме да увеличим общуването на живо - лице в лице с хората, с които комуникираме онлайн. 

Необходимо е да се научим да общуваме (ако не умеем) и да научим на това и децата и внуците си. Социалните умения, които са задължително условие за човешкото благополучие и щастие, могат да се придобият с почти минимални усилия.

Общуването е средство за размяна на опит и мисли, при което човек малко или повече се усъвършенства като личност и добива увереност, постига резултати и се чувства доволен от това.

Запомнете:
- Качеството на вашия живот е качеството на вашата комуникация. Това означава две неща - начина, по който общувате с другите и най-вече - начина, по който общувате със себе си.
- Вашата цена е толкова висока, колкото са вашите умения.
- Дали ще бъдете пробивни или ще останете пасивни, зависи от вашите действия.
- Ентусиазмът е способността да утвърждавате себе си в общуването с другите.
- Работете върху своето самоусъвършенстване и дайте тласък на самочувствието си.
- Вие можете да общувате с лекота и удоволствие и да се наслаждавате на успехите си от това.

Основните правила и условия за правилно общуване са:

- Да излезем от порочния кръг на собственият си свят, да загърбим своя егоизъм и да се огледаме около себе си. Другите хора са почти същите като нас и никой човек не е съвършен.
- Да се постараем да се научим да слушаме и да изслушваме докрай събеседника си, а не – постоянно да го прекъсваме или да се стараем единствено ние да говорим. За да има диалог, за да има общуване, а не – само монолози. 
- Общуването е участие в някаква степен в живота на друг човек и допускането му в своя собствен. 
- Да се отърсим от огромното недоверие и страх от всичко и всички около нас. 
 - Да погледнем по-положително на околния свят и заобикалящата ни действителност.
- Да се научим да разпознаваме хората, общуването с които ще ни даде по-голямо удовлетворение, и да им отделим повече време. Да им се доверим, срещу което и ние да получим тяхното доверие.
- Да не гледаме на общуването като на средство единствено за материално или някакво друго комерсиално благополучие.
- Да не избягваме срещите с други хора и по-малко време да оставаме сами. Разбира се, че всеки човек има нужда да остава известно време сам с мислите си, но това не бива да се превръща в начин на живот.
- Да свикнем с мисълта, че хората около нас са различни помежду си, както и от нас самите, и трябва да ги приемем такива, каквито са. Те не могат да мислят и да говорят точно като нас и именно в това е ползата от  общуването. Защото, ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки от тях пак ще има една ябълка. Ии нищо повече. Но ако тези двамата си разменят по една идея, всеки от тях ще има вече две идеи, две гледни точки - своята и чуждата.
- Усмивката също е много мощно и положително средство за общуване. Понякога тя може да каже много повече от безброй думи, да създаде взаимно доверие, да освободи натрупаното напрежение, да спечели приятели. Усмивката е най-ценният и истински начин за предразполагане на човека срещу нас. Тя е средство, което трудно се фалшифицира и дава много искреност и топлина в човешкото общуване.

Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях.

Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота.

Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството?

Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич!

Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. 

А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт  или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни.

Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! 

Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!

Редактирано Ноември 29, 2016 от ISTORIK

[ISTORIK]

Всички ние се нуждаем от приятели, любими, партньори, хора с които да споделяме своите радости, мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните ни струни и обогатява и най-затънтените кътчета на душата ни. Всички се нуждаем от дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност. И въпреки това често оставаме на разстояние един от друг, не желаейки или не можейки да протегнем ръка и да осъществим пълноценен контакт.

Общуването е възможност човек да се обогати. А същевременно – и самият той да обогати някого в интелектуален, професионален, духовен, емоционален и психологически аспект. Ако общуването е приятно и ако темата интересува участващите в него събеседници, помежду им протича една невидима духовна и емоционална близост. Когато обаче разговорът е неприятен за някого от участниците в беседата, "кръгът" не е затворен и това може да доведе до недоразумения и дори - до конфликти между тях.

Умението да общуваме стои в основата на успеха и удовлетвореността в живота ни - в личен и в професионален план. Този успех е равен на 90 % добро общуване + 10 % компетентност.

Уменията обхващат широк спектър от личностни способности и качества: самоосъзнатост, себеуважение, уважение, приспособимост, критично мислене, ангажирано отношение, толерантност, инициативност, състрадание, самоувереност, почтеност, самоконтрол, организационни умения, приятно поведение, влияние, поемане на рискове, умение за разрешаване на конфликти и проблеми, ръководни умения, разпределение на времето. 

Придобиването на различни образования, професионални умения и компетенции не е гаранция за добра реализация, ако не сме овладяли най-важното умение - да общуваме, така че да бъдем разбирани и разбиращи.
Общуването започва, когато човек престане да вижда само себе си, когато започне да живее чуждия живот като свой, когато намери в щастието на някой друг своето собствено щастие. Да общуващ означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаменимост.

Общуването е отговорност, а участието в живота на друг човек е избор, който „Аз”-ът прави за себе си, този избор придава отговорност на съучастието. Избирайки за себе си, аз избирам и за другия.

Общуването изисква безусловно уважение към тези, с които общуваме. Засвидетелстването на уважението към тях става чрез признаване на ценността на другия. Себеприемането е условие за приемането и на другите, а с приемането започва общуването. Себеприемането се основава на чувствителността, която имаме за собствените си силни страни - способности, талант, добродетели, черти на характера. Неприемането на самия себе си създава само тревожност, несигурност, депресия и цинично отношение към своята собствена личност.

Общуването се изгражда върху доверието, а да се довериш, означава да се повериш на другия. Доверието предполага съзнание за възникване на добри и лоши неща, съзнание за зависимост от чуждите действия. Доверието е свързано с преодоляването на страха от това, че можем да бъдем наранени или отхвърлени. То зависи от нагласите ни към другите и към самите себе си.

Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но - и честност. Дълбоката загриженост не се изразява в приемане на разрушителното поведение на другия, само защото се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени. Честното изправяне срещу своите и срещу чуждите слабости, недостатъци и „кривици” открива възможност да се предпазим взаимно един – друг от повторение на грешки, допуснати в миналото („в минал момент спрямо момента на говорене”, казано на езика на граматиката). 

Вървейки по житейския си път, човек неизменно събира камъни. А събраните от него камъни са много удобни за хвърляне по друг човек, но стават и за изграждане на мост към някой друг или за изграждане на общ дом. Ролята на камъни могат да изиграят и думите. Въпрос на личен избор е какво ще изберем да направим с натрупаните камъни и думи. 
 

 

Редактирано Ноември 29, 2016 от ISTORIK

[Captain Nemo]

Преди 2 часа, ISTORIK said:

.....

Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!

Нека оставим различията, именно те правят всеки от нас уникален в някакъв аспект. Бихме могли да изгладим противоречията си

Иначе общуването за мен е (формулирано съвсем кратко) е обмяна на информация и емоции. И от там всички за и против, всички разнопосочни гледни точки, усещане и т.н.

 

Иначе да, комуникацията (както аз разбирам и наричам общуването) е едно от най-важните умения и се цени много (специално в областта в която работя)

[Малоум 2]

Знам ли?

Повече се  набляга на добрата страна в общуването...

Ами ... другата... Имах колежка, с която след като други колеги бяха "общували", уж на професионални теми, искаха да им се плащат "вредни"!

...

[laplandetza]

Хахах, не го четох, много приказки , малко смисъл, знам какво е.  С възрастта не искам да общувам , не и обикновено общуване, тривиалното, досадно дежурно.Пращам ги да ходят на........... кино, ма. та им ! Губят ми времето и ме изморяват. Общувам с моя кръг , имам много задължения, семейни, родови, групови, професионални. С други външни досадници,  в никакъв случай, освен ако не са сгодни душици , привлекателни, с тях съм навит на всякакви простовати форми на контакти !

[Малоум 2]

Има и такива техники в общуването:

http://megavselena.bg/eksperti-razkrivat-5-tehniki-za-promyana-na-chuzhdoto-mnenie/

Експерти разкриват 5 техники за промяна на чуждото мнение

Искаш да промениш някому мнението, при това без да натискаш и да манипулираш? Опитай тези, подкрепени от науката техники, разкрити от експерти по психология.

Имаме ли свободна воля или сме субект на влиянието на другите? Повечето от нас биха искали да вярват, че решенията които взимаме се свеждат до собствените ни мисли и идеи, но има техники на убеждаване и други начини, с които да бъдем накарани да приемем чужд начин на мислене.

„Това, в което се убеждаваме все повече в психологията е, че много от решенията, които взимаме са повлияни от неща, с които не сме наясно,“ казва Джей Олсън от Университета МакГил, Квебек, Канада.

Манипулацията и убеждаването са два начина, по които решенията ни могат да бъдат повлияни, но каква е разликата между това да си манипулативен и убедителен?

Манипулацията предполага някаква степен на злонамереност спрямо другия човек, съдържа елемент на лъжа, така че другият да бъде накаран да направи нещо, което е против волята му, нещо, противоречащо на морала и вярванията му.

Убеждаването от своя страна предполага предизвикване на промяна в начина на мислене с по-меки средства, при това така, че да не противоречи на вярванията на човека.

Съвременната психология разкрива 5 техники на убеждаване, така че да промените нечий начин на мислене, без да го манипулирате:

1. Кажете на човека, че е абсолютно прав

Хората са склонни да се придържат към вярванията си още по-силно, когато бъдат предизвикани от друг човек. Техните вярвания стават още по-завладяващи и непоклатими, когато почувстват, че трябва да защитават идеите си срещу доказателства в обратното. Това е известно като „ефект на ответния огън“. Съгласявайки се с  някои от вярванията на човека, ние се съюзяваме с него и се превръщаме по-скоро в съюзник, отколкото враг, който го предизвиква.

Робърт Чиалдини, професор по психология от Щатския Университет в Аризона казва:

„Когато изначално очертаете сфери на съгласие с позицията на друг, изглеждате много по – разумен и приятен човек, а това съответно повишава вашата убедителност.“

2. Разкажете история

Изследвания показват, че ако просто покажете някому сухите факти, той няма да е много склонен да ви повярва. Разкажете му обаче историята и той може да се убеди. Според професор Брадли Лав от UCL, ако предложите някому различна версия на събитията под формата на история, е много по-вероятно той да се убеди.

Вместо да се опитвате да се отървете от оригиналната история, просто сменете наратива – това е далеч по-убедително.

„Едно нещо, което намирам за контра-интуитивно, и което работи, е, че когато някой разпространи дезинформация, е по-добре да замените лъжите с алтернативно обяснение, което да постави фокус върху опровергаването на лъжите“, казва професор Лав.

3. Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения

Случвало ви се е да гледате наистина страхотен филм и да го препоръчвате на приятелите и познатите си – винаги има един или двама, които тръгват срещу вашето мнение. Това се дължи донякъде на факта, че ние обичаме да откриваме хубавите неща сами.

По тази причина най-добрият начин да накараме някого да харесва това, което харесваме ние или да се съгласи с нас е да го накараме да мисли, че сам е стигнал до това заключение.

„Вярно е, че хората са по-убедени от собственото си мислене, отколкото от опитите за убеждаване на другите,“ казва професор Чиалдини.

4. Изберете правилния човек, към когото да отправите посланието си

Ако имате аудитория, която е много „заклещена“ в начина си на мислене и искате да я „поотворите“ към други идеи, изберете човек, който вече има уважението на хората.

Професор Лав казва, че: „Вестоносец, който споделя общи ценности с аудиторията и който споделя нейната перспектива, може да бъде много ефективен, дори самият той да не е съгласен с определени точки.“

Стига вестоносецът да е уважаван и неговите ценности да се приемат от аудиторията, той може да установи връзка с хората и да бъде приет повече като съюзник и по-малко като заплаха.

5. Признайте собствена слабост

Никой не харесва арогантните персони. Ние по-скоро проявяваме склонност да гравитираме около самокритични хора, такива които могат да признаят грешките, дори да се надсмеят над себе си. Когато демонстрирате някаква малка слабост пред друг човек, му показвате, че сте честни и може да ви се има доверие.

Много добър пример в тази посока се дава с управлението на кралица Елизабет 1. Нейните войски се опасявали за способността й да проведе морската инвазия срещу Испания.

Елизабет елиминирала страховете признавайки: „Знам, че имам тяло на слаба и крехка жена. Но имам сърце на крал, при това крал на Англия.“

Ако е сработило при кралицата, ще сработи и вас.

Това са някои техники за убеждаване, разкрити от психолозите. Опитайте следващия път, когато искате да промените нечие мнение.

...

 

Най ми е "трудна" точка 3.Накарайте някого да стигне сам до собствените ви заключения..., ама и поначало - не мога да убеждавам...

...

пп Забравих си афоризма: "Умение да убеждава има тоя мъж, който може да убеди жена си, че в кожух, би изглеждала пълна!"

...

Редактирано Септември 15, 2017 от Малоум 2

[caress…]

Хората изпитваме социален страх, когато се налага да изразим несъгласие или да отхвърлим нечие предложение. Всички се страхуваме да не ни бъде отказано, но всички се боим и да откажем нещо на някой друг. Защото когато се съгласяваме, ние сме готините, а когато отказваме, ставаме гадовете.

Как се преодолява това и как човек се учи да възприема спокойно отказите на другите и да обгръща в уважителна и емпатична форма собственото си Не, без да губи искреността и самочувствието си?

Първо, като сам се научи да казва искрено Не без да изпитва неудобство от това и без да му се налага да избягва директния отговор. Умението идва от разбирането, че за всеки човек е по-добре да получи негативен, но искрен и емпатичен отговор, отколкото да изгуби часове, дни или години в лицемерно да. Защото най-ценното, с което човек разполага, е времето. Да бъдеш искрен, означава да не пилееш както собственото време, така и времето на другите. И да умееш емпатично и уважително да аргументираш отказа си. 

Парадоксът, с който съм се сблъсквала в работата си преди, бе как изключително опитни професионалисти в сферата на набиране на кадри за работа, не умеят да формулират отказа на компанията за работа с точно определен кандидат. В 99 процента от случаите, кандидатите, на които им е бил отказан договор, нямат идея защо не са били селектирани. А това е изключително ценна информация за самия човек, понеже му дава възможност да работи по себе си при желание. Дори в случаите, когато отхвърленият кандидат има смелостта да попита за причината, отговорът не е конкретен, какво остава да е добре аргументиран.

Същата ситуация се пренася и в личните взаимоотношения и въпреки наличието на безброй материали във връзка с успешното водене на комуникация, хората си оставаме доста големи инвалиди в това отношение. Какво е това, което не ни достига, за да я осъществим на практика, за да не се налага само да пишем дълги и никому неполезни статии за това как да общуваме успешно?

[Иванка]

On 21.4.2018 at 10:08, caress… said:

Хората изпитваме социален страх, когато се налага да изразим несъгласие или да отхвърлим нечие предложение. Всички се страхуваме да не ни бъде отказано, но всички се боим и да откажем нещо на някой друг. Защото когато се съгласяваме, ние сме готините, а когато отказваме, ставаме гадовете.

Как се преодолява това и как човек се учи да възприема спокойно отказите на другите и да обгръща в уважителна и емпатична форма собственото си Не, без да губи искреността и самочувствието си?

Първо, като сам се научи да казва искрено Не без да изпитва неудобство от това и без да му се налага да избягва директния отговор. Умението идва от разбирането, че за всеки човек е по-добре да получи негативен, но искрен и емпатичен отговор, отколкото да изгуби часове, дни или години в лицемерно да. Защото най-ценното, с което човек разполага, е времето. Да бъдеш искрен, означава да не пилееш както собственото време, така и времето на другите. И да умееш емпатично и уважително да аргументираш отказа си. 

Парадоксът, с който съм се сблъсквала в работата си преди, бе как изключително опитни професионалисти в сферата на набиране на кадри за работа, не умеят да формулират отказа на компанията за работа с точно определен кандидат. В 99 процента от случаите, кандидатите, на които им е бил отказан договор, нямат идея защо не са били селектирани. А това е изключително ценна информация за самия човек, понеже му дава възможност да работи по себе си при желание. Дори в случаите, когато отхвърленият кандидат има смелостта да попита за причината, отговорът не е конкретен, какво остава да е добре аргументиран.

Същата ситуация се пренася и в личните взаимоотношения и въпреки наличието на безброй материали във връзка с успешното водене на комуникация, хората си оставаме доста големи инвалиди в това отношение. Какво е това, което не ни достига, за да я осъществим на практика, за да не се налага само да пишем дълги и никому неполезни статии за това как да общуваме успешно?

  Днес ми се случи нещо подобно докато си правих джогинга в парка. Докато тичах един господин предложи компанията си, помислих си '' Добре, ще си упражня немският..'' Господинът пламенно разказваше за себе си, не го прекъсвах, явно му беше приятно. И тъй като аз си правя винаги само по 1 кръгче на парка ето че стана време да се разделим. Вежливо му казах ,че трябва да се оттегля след което последва въпросче '' А вие към колко часа тичате? '' Тогава червената лампичка светна и преди да се осъзня му казах '' горе долу към 17:00'' нили не умея и да лъжа  от негова страна последва  ''добре, ще ви чакам утре в 17:00''. Стана ми неприятно, сега трябва или да сменя часът си на тичане или да ангажирам съпругът ми да тича с мен в 17:00. Много неприятно, а колко хубаво щеше да бъде ако ме беше просто подминал.

[caress…]

Преди 7 минути, Иванка said:

  Днес ми се случи нещо подобно докато си правих джогинга в парка. Докато тичах един господин предложи компанията си, помислих си '' Добре, ще си упражня немският..'' Господинът пламенно разказваше за себе си, не го прекъсвах, явно му беше приятно. И тъй като аз си правя винаги само по 1 кръгче на парка ето че стана време да се разделим. Вежливо му казах ,че трябва да се оттегля след което последва въпросче '' А вие към колко часа тичате? '' Тогава червената лампичка светна и преди да се осъзня му казах '' горе долу към 17:00'' нили не умея и да лъжа  от негова страна последва  ''добре, ще ви чакам утре в 17:00''. Стана ми неприятно, сега трябва или да сменя часът си на тичане или да ангажирам съпругът ми да тича с мен в 17:00. Много неприятно, а колко хубаво щеше да бъде ако ме беше просто подминал.

Не се чувствайте неудобно, че сте харесвана жена. Напротив, наслаждавайте се на вниманието. Разкажете за случката на съпруга си, той сам ще изяви желание да ви придружи следващия път в парка.

[dora]

On 21.04.2018 г. at 10:08, caress… said:

Всички се страхуваме да не ни бъде отказано, но всички се боим и да откажем нещо на някой друг.

Тук има известни културни разлики, в някои култури "не" се казва по-лесно, докато в други това човек да го чуе е почти изключено:

https://cotoacademy.com/how-to-say-no-in-japanese/

[ramus]

Някой знае ли какво общо имат горните постове, с раздела и темата в него? Дори и модератори на форума се включват редовно и систематично в спам по всякакви теми, особено когато ги удари "мъжкия" хормон, или пък - на отиващата си мъжественост по възрастовите кризи... Къде остана антрето на темата, подадена от ИСТОРИК - всъщност за никого няма значение...

Периодичните фонтани от поредните мъжествени изблици и хомофобия наистина че имат някаква индиректна връзка с раздел "психология" - главно като симптоматика. Вероятно - и с 'логика'...

Всяка залязваща система от митове се осланя на ползвателите си, за които същата се е превърнала в житейска концепция и идентификация. Това обаче по никакъв начин не пречи на 'залеза', а само се чете драмата на вкопчените. От друга страна форума става доста подобен на ФБ и форумите на дир.бг и бгмама. Изглежда че няма как - който си го носи в душата как да се стиска да не го показва, като напира отвътре. 

Един друг модератор, в друга тема написа със зелени букви вдъхновителни и идеализирани думички (цитата не е от думи на рамус)

On 18.04.2018 г. at 10:53, ramus said:

Това е форум за наука, който се чете от десетки хиляди хора всяка седмица. Мнозина от тях са незапознати добре с еволюционната теория и могат да бъдат лесно подведени от примитивни, често антинаучни възгледи, което унищожава целия смисъл на дискусиите по тази изключително важна, централна тема. Еволюционната теория е сравнително добре разработена и е огромно достижение на човешкия ум. Профанното и интерпретеране в един научно-образователен форум е недопустимо, защото би могло да подведе хиляди читатели - и млади, и стари. Тука не правим открития, не е такова нивото, но е недопустимо да се профанизира една добре очертана фундаментална теория с контрапродуктивни дилетантски интерпретации

Какво прави еволюционната теория по-важна или значима от темата "ОБЩУВАНЕ"? И труда на колегата ИСТОРИК - достоен за тази подигравка, която настана накрая, а модератори на форума са дейни участници в нея. Интересно къде остана поне елементарното уважение - вероятно за да покажем на "незапознатите, десетки хиляди хора, идващи да четат" форумни примери за... един друг типично човешки аспект - народно-масов в проявата си... 

Редактирано Април 28, 2018 от ramus

[Doris]

Рамус, в общуването и въобще в човешкото мислене има едно явление, което аз наричам "ефект на краставицата" , от известния анекдот на Мирча Кришан - всеки тегли разговора към "свои води" , към област, която му е позната и/или го вълнува. Ти самият не правиш изключение обръщайки всяка тема на психология, така както ти си я представяш.

Преди 13 часа, Du6ko said:

Дорис, ти ме разстрои и разочарова ! Как може да сравняваш емигранитите от Източна Европа и Балканите с бежанците от диктатурите.....

За местните има много прилики, и едните и другите са пришълци с различна, в много отношения неприемлива култура. Само че бежанците предизвикват състрадание, докато икономическите емигранти - не.

Преди 14 часа, Frujin Assen said:

Мен ме тревожи друга дилема. Кой сега е добрия? Ако бъде наказан бежанеца за лошо отношение към жените това е расизъм. А ако жените бъдат накарани да облекат бурките това е антифеминизъм. В шаха на това му викаха цугцванг- няма полезен ход. 

А най лошото е, че за тази ситуация не са виновни белите мъже...

Ето и една идея от мен как трябва да изглежда силната и независима жена, на която не са и нужни конвенции, адвокати и полицаи.

...........

Ха-ха, войниците са най-зависимите хора. Физическата сила, разбира се е качество, но в съвремието силата е преди всичко в обществената позиция, силни са тези, които управляват чрез конвенции, адвокати и полицаи.

 

Тези хора са победителите , върха на пирамидата в човешкото общуване, държащи в ръцете си силата.

Но и те са обвързани в множество зависимости.

Най-независими според мен са клошарите.

 

 

Редактирано Април 28, 2018 от Doris

[ramus]

Дорис, вероятно анекдотите са нещо чудесно. Обаче не разбрах нещо, което попитах - каква е връзката на мигрантите с темата ОБЩУВАНЕ?

както се вижда - рамус може и да обръща всичко в психология, макар че това е повърхностно - защото рамус нито е психолог, нито е имал претенцията да е. Но от друга страна - раздела е ПСИХОЛОГИЯ, а много дърпа няколко човека просто да си чешат езиците за въпроси, които те самите въобще не са компетентни и се обменят нелепости. Понеже тематиката за имигрантите е извън каквито и да е учебници и науки, се вихрят бурите на народопсихологията.

Преди 4 часа, Doris said:

Тези хора са победителите , върха на пирамидата в човешкото общуване, държащи в ръцете си силата.

за пример е горния ред, в който върха на пирамида в Общуване"!!! е сбъркана с друга пирамида, сред която посочени хора били 'победители'.

И сега - би ли обяснила как така 'победителите' са на върха на пирамидата в... "човешкото общуване". Как така същите хора "държат в ръцете си силата" - в някаква пирамида в която те са "победители"... но в общуването. Как в общуването някой е победител, според кое и какво, как и кого побеждава - става въпрос за ОБЩУВАНЕ, в раздел ПСИХОЛОГИЯ?

-------------------

ОБЩуване - обмяна на информация на принципа на кодиране и декодиране на тази информация и движението й по каналите на "вход и изход" в рамките на всяко човешко същество. Но и социум - на принципа на "ОБЩото" в тия сигнали, реализиращи адекватен обмен, в който общото е със значението на взаимнодоговорен протокол за кодиране и декодиране на данните...

"Теренът" на който вървят сигналите е физическата среда, сетивата на субектите и понякога информационни медиатори, които често играят ролята на "среда за сигнали", но самите те генерират и отразяват такива сигнали. Ролята на последните - медиатори и "медии" - се оказва изключително важна, заради някои психични особености на субектите, между които "медиите' играят роля на "посредник". Това става до степен че всеки вече очаква именно "медията" да го информира по неговия достъпен начин, по това, което на него му е потребно... И вместо помежду си да е приоритетното общуване, вече всички общуват с медии и медиатори на информацията. А това подава възможност медиаторите да се ползват за контрол и насочване на информацията. Така манипулацията се прехвърля към "информиращите се" от тия медии. 

Ето моментно-импровизирана, условна дефиниция на ОБЩУВАНЕ от един форумен "ненормалник" и любител на "краставици"... И така - някой ще предложи ли версия на дефиниция и схема на обяснения на понятието ОБЩУВАНЕ, спрямо зададен точен контекст и условия? И после - кое прави "въпроса за мигрантите" и произволни отражения по него, да се сложи в такава дефиниция?

Редактирано Април 28, 2018 от ramus

[ISTORIK]

Разчистих темата от постовете, които я превръщат в чат. Абе, отворете си тема, наречена "Хайде да си чатим тук!" и си пишете в нея каквото ви вълнува! Това е втора моя тема, която се опитвате да опропастите. Предният път преместих мненията в темата за истанбулската конвенция. Имаше две теми, посветени на конвенцията и на другите съпътстващи я простотии, ама те не ви стигнаха, та продължихте в моя тема, която няма нищо общо с онази тематика. Сега - пак!...Аааа, ще се наказваме... 

Накрая ще ме приннудите да си заключвам темите... 

[Doris]

Преди 23 часа, ramus said:

за пример е горния ред, в който върха на пирамида в Общуване"!!! е сбъркана с друга пирамида, сред която посочени хора били 'победители'.

И сега - би ли обяснила как така 'победителите' са на върха на пирамидата в... "човешкото общуване". Как така същите хора "държат в ръцете си силата" - в някаква пирамида в която те са "победители"... но в общуването. Как в общуването някой е победител, според кое и какво, как и кого побеждава - става въпрос за ОБЩУВАНЕ, в раздел ПСИХОЛОГИЯ?

Няма грешка. Разбира се,че в общуването може да има победители, тези, които успяват да накарат другите да правят това, което те искат. Колкото повече хора си обхванал и накарал да се съгласят с теб, толкова по-високо си в пирамидата на общуването.

Психологията се проявява и прилага не само при свалките в парка, но и във флирта на политическите лидери с масите. Както и в много други вариации на общуването.

[ramus]

Преди 9 часа, Doris said:

Колкото повече хора си обхванал и накарал да се съгласят с теб, толкова по-високо си в пирамидата на общуването.

Значи - общуването опира до йерархия, според критерий за 'съгласяване с колкото може повече хора'... И това е "общуване", така ли? 

И Съгласителите - са "победители" ???

Манипулацията и техните за 'съгласяване' и убеждаване, се извършват на основата на принципите на общуването, но те самите не са общуване, нито обхващат периметъра на общуването. Те са просто частни случаи на негови прояви, а не че проявите са ОБЩУВАНЕТО... Та вие дори сте написали в края на думите си доста съобразително "вариации на общуването", а не че посочената вариация е ОБЩУВАНЕ.

А що се отнася до 'свалките в парка' - по тях може да вземат отношение всякакви "науки" - философия, психология, лингвистика, когнитивната наука, в лицето на практическата й част 'ПИК-ЪП" ...  Това че взимат отношение - прави ли свалката в парка - философски казус, психология или лингвистиката, като всеки може да си ги разглежда според неговия си аспект, спрямо негови си критерии и контексти... А иначе - за участниците в "свалката" всичко това да няма никакво значение, защото те самите може и дори да не подозират че тече 'свалка' и че една или друга наука нарича така, онова, което някъде сред някакъв форум, се наричало ОБЩУВАНЕ и дори се въвеждат и 'победители' и победени. 

В тази връзка може ли да попитам, вас ДОРИС - според вашето виждане за "йерархията в ОБЩУВАНЕТО, според критерия СЪГЛАСЯВАНЕ", участниците в "свалката в парка" - кой точно е Победения и кой точно е Победителя?  

Редактирано Април 29, 2018 от ramus

[Du6ko]

Навсякъде простаци ! Кинорежисьори, продуценти, артисти, колеги, журналисти, охранници постоянно се домогват ! Навсякъде хора с изкривено мислене ! Простотия до шия !

[ramus]

Преди 19 минути, Du6ko said:

Навсякъде простаци ! Кинорежисьори, продуценти, артисти, колеги, журналисти, охранници постоянно се домогват ! Навсякъде хора с изкривено мислене ! Простотия до шия !

Колега, вие объркахте темата. Това е за новата "чат-тема", вероятно. Или за някаква проруска тема, с уклон към 'западането на света, заради загниващите капиталисти'... Или пък тема със заглавие "Разпада на цивилизацията и спасителния остров на Русия, в него"...

Дори и за която и да е тема, горното има проблем - 4 изречения, без изписана връзка помежду им - всяко си е 'за него си'. И нито едно не е свързано с картинката над него. В случая - и 5-те елемента нямат връзка с темата. Нещо не сте пили кафето ли сутринта... или тежка нощ?...

[Du6ko]

Преди 29 минути, ramus said:

Колега, вие объркахте темата. Това е за новата "чат-тема", вероятно. Или за някаква проруска тема, с уклон към 'западането на света, заради загниващите капиталисти'... Или пък тема със заглавие "Разпада на цивилизацията и спасителния остров на Русия, в него"...

Дори и за която и да е тема, горното има проблем - 4 изречения, без изписана връзка помежду им - всяко си е 'за него си'. И нито едно не е свързано с картинката над него. В случая - и 5-те елемента нямат връзка с темата. Нещо не сте пили кафето ли сутринта... или тежка нощ?...

Рамус може би съм се объркал. Или може  би ти. Но девойката в червено не е комунистка ! Може би си мислиш че всички облечени в червено жени са пролетарки от работническата класа , комунистки и рускини ? На запад също е разрешено носенето на червен цвят )

Става дума за ВИСШЕТО ОБЩЕСТВО и общуването там ! Холивудци , аристократи и т н а не пролетариата и колхозници кавбойци . 

Потресен узнавам че даже във висшето общество на свръх супер  звезди сексуалния тормоз при общуването е нещо обикновенно. Цялата прогресивна световна преса и медии се възмущават и аз добавям своя глас на протест.

На снимката са известни, модерни , прогресивни , успешни богати хора а не простаци бай ганьовци и прочее неудачници.

Редактирано Април 30, 2018 от Du6ko

[ramus]

1 hour ago, Du6ko said:

Но девойката в червено не е комунистка

  Вероятно, но какво общо има снимката на жена, (която въобще няма как да е 'девойка'), сред холивудските звезди и модели на заден фон. Жената е в тази поза и облекло, защото светските събития и срещи от този тип са по свой начин място за реклама и от тях до голяма степен зависят ролите, поръчките, ангажиментите и хонорарите им. Да спомена и че въпросната е БЕЛА ХАДИД.

Със сигурност сред тия хора на снимката няма нещо от т.н. от някого "висше общество" - това са хора като всички, заети с бизнес и до голяма степен ангажирали живота си в него. Хора с проблеми, хора с успехи или неуспехи, провали или възходи. Общуването сред тия хора е както е същото при всички останали. Продължавам да не разбирам въобще уклоните на няколко човека да си търсят  непрекъснато територия да представят версиите за света и живота.

Нищо потресаващо няма, че 'дори и във висшето общество', сексуалния тормоз е нещо обикновено. Той е нещо съвсем обикновено в живота по принцип и това е един от казусите по целия свят, по всички времена, култури и географии (досега). Просто приемането кое точно е 'сексуален тормоз' е с някои условия и твърде голяма част от нещо, което се обявява за 'тормоз' в други времена, контексти и културни условности, въобще не се е считало за такова. Но явлението съпътства цялата човешка история и жалко че вие може би бихте бил потресен от "сексуалния тормоз" в политическите елити, дори и сред "комунистическите' такива. Разбира се - за тях никога не би се дало гласност, за да се обсъждат. От друга страна, дори сред форума са налични и "защитници на мъжкото достойнство и водеща роля в размножаването и налагането на ред и дисциплина. Като дори се и писа че (перифразирам) - ролята на жената в семейната сделка, е да предлага сексуално разтоварване на своя съпруг според неговата потребност от такава... Такива писания са нещо естествено, защото по принцип сред типичното народното семейство това се нарича с "брачни задължения"...

Темата е ОБЩУВАНЕ, сред раздел ПСИХОЛОГИЯ (и логика) и започва с някои въпросителни изречения, от нейния автор. Какво общо имат тук 'протестите', победителите, някакви си "висши елити"? Къде сред темата някой е въвел "възмущенията от "елитите"" и дори и "гласуването" за същите? ...

Редактирано Април 30, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 22 часа, ramus said:

Манипулацията и техните за 'съгласяване' и убеждаване, се извършват на основата на принципите на общуването, но те самите не са общуване, нито обхващат периметъра на общуването. Те са просто частни случаи на негови прояви, а не че проявите са ОБЩУВАНЕТО... Та вие дори сте написали в края на думите си доста съобразително "вариации на общуването", а не че посочената вариация е ОБЩУВАНЕ.

Това че взимат отношение - прави ли свалката в парка - философски казус, психология или лингвистиката

Така де. Принципите, проявите, вариациите на общуване що пък да са общуване?! Така както принципите на физиката в никакъв случай не са физика, слънчевите лъчи не са прояви на слънцето, а вариациите на грип в никакъв случай не са грип. Душко дава пример за невербално общуване, а сексуалният тормоз в случая има обратна посока. Зяпачите и пресата са сексуално изтормозените, защото не могат да притежават разголената.

Прави я, защото споменатите отдавна са надраснали простата видимост, съответно те се интересуват не от предметите, а от истината за тях. А истината или заблудата не се съдържат в предмета на възприятие, а в съждението за него, което е известно още от времето на Кант.