Августин и времето

[mnogoznaiko]

За Августин светът е история. Времето за него не е теоретически, не е спекулативен обект. Човекът както и светът е творение на Бога, а именно времето е тяхната възможност за битие...

Когато Августин открива въпроса за времето той застава против античното твърдение за кръговото движение на времето, космическата повторимост на даденостите (събитията). Той е против това събитията и лицата да се повтарят - самия ред на нещата - да, но не и безсмъртната душа да се стреми към мнимо блаженство, като се връща в старото си окаяно състояние.

Според Августин само в човешката душа има настояще!

Фундаменталната позиция на Августин е, че Бог присъства в съкровенността на човешката душа.

"Изповеди"

Какво е времето?
- Ако някой не ме пита, зная; ако ли искам да го обясня на някой питащ, не зная.

XIV 17 

По тази причина ми се струва, че времето не е нищо друго освен разтягане. Но разтягане на какво - не зная. И чудно ще е, ако не е разтягане на самата душа

XXVI 33

В тебе, о души моя, меря времето.

XXVII 36

Разбирай, за да вярваш; вярвай, за да разбираш.

В питането за Бога познаваме произхода си, в питането за душата познаваме себе си...

[Aspandiat]

Тези цитати предполагат ли, че Августин е имал специално отношение към времето като философска и религиозна категория?

Питам, защото преди да стане християнин, Августин е манихей, а ранното манихейство е имало много допирни точки с иранското еретическо/схизматично зороастрийско течение на зурванизма. В зурванизма времето е ключово понятие, то е самият бог, по-старши от братята Ахура Мазда и Ахриман и техен хермафродитен баща и създадел.