Русия и страните от Източна Европа -1

[dora]

Преди 47 минути, Frujin Assen said:

Проблема на всяка малка държава която търси съюзници е ОГРОМЕН! Това е опастноста "Който ни е освободил той ще ни пороби". Демек един равноправен и изгоден съюз много бързо може да се превърне в слугинаж и зависимост към по силния.

Не чак толкова, всъщност. Отговорът всъщност е далеч по-прост: с кой съюзник държавата има повече шансове.

Това, което според мен много често се пропуска е, че Русия има интерес от България в качеството й на членка на ЕС и НАТО. Своеобразен троянски кон, или свое прокси, чрез което да има достъп до класифирана информация и т.н., средства за натиск, етц.

Русия би изгубила всякакъв интерес към България, ако тя излезе от НАТО и ЕС. Защото нито би могла, нито би имала интерес да я поддържа финансово. Това стана ясно още през 1987 година. А всъщност  дори още през 1984, когато България престава да получава безвъзмездната помощ от 400 милиона првеодни рубли годишно*.

Сателитите имаха значение в разгара на студената война, като своеобразен буфер. Тя обаче приключи.

Излизайки от ЕС следователно, и връщайки се към Руската сфера на влияние,  България се обрича поредната на национална катастрофа. Точно затова много трябва да се внимава.

---

*http://www.omda.bg/public/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_upravlenie_finansiraneto_b.htm

 

Редактирано 5, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 30 минути, dora said:

Русия би изгубила всякакъв интерес към България, ако тя излезе от НАТО и ЕС. Защото нито би могла, нито би имала интерес да я поддържа финансово. Това стана ясно още през 1987 година. А всъщност  дори още през 1984, когато България престава да получава безвъзмездната помощ от 400 милиона првеодни рубли годишно*.

Сателитите имаха значение в разгара на студената война, като своеобразен буфер. Тя обаче приключи.

Излизайки от ЕС следователно, и връщайки се към Руската сфера на влияние,  България се обрича поредната на национална катастрофа. Точно затова много трябва да се внимава.

+++ но нямам налични днес. На същото мнение съм, мисля че Русия има дългосрочна стратегическа цел да се интегрира отново в Европа, каквато интеграция е имала през 19-ти век и към тази цел ще използва всички свои стари връзки със страните от Източна Европа. промяната в САЩ е драматична и отваря потенциална възможност на Русия към по-тясна икономическа интеграция с Европа. Според мен, информацията на Лапландец за мълчаливото американско "йес" и руската "зелена светлина" към анексирането на Кърджалийско и Хасковско от Турция може и да е конкретна, но е остаряла, защото силно се съмнявам в мълчаливото американско "йес", след като Тръмп обяви тотална война на Ислямска държава и иска да наложи забрана за влизане на граждани от няколко ислямски държави в САЩ. Европа също не би приела такива териториални прекроявания, защото след тях ще се отвори Кутията на Пандора за всякакви териториални претенции в самата Европа.

Редактирано 5, 2017 от Б. Киров

[nik1]

Преди 34 минути, dora said:

Не чак толкова, всъщност. Отговорът всъщност е далеч по-прост: с кой съюзник държавата има повече шансове.

Това, което според мен много често се пропуска е, че Русия има интерес от България в качеството й на членка на ЕС и НАТО. Своеобразен троянски кон, или свое прокси, чрез което да има достъп до класифирана информация и т.н., средства за натиск, етц.

Русия би изгубила всякакъв интерес към България, ако тя излезе от НАТО и ЕС. Защото нито би могла, нито би имала интерес да я поддържа финансово. Това стана ясно още през 1987 година. А всъщност  дори още през 1984, когато България престава да получава безвъзмездната помощ от 400 милиона првеодни рубли годишно*.

Сателитите имаха значение в разгара на студената война, като своеобразен буфер. Тя обаче приключи.

Излизайки от ЕС следователно, и връщайки се към Руската сфера на влияние,  България се обрича поредната на национална катастрофа. Точно затова много трябва да се внимава.

---

*http://www.omda.bg/public/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_upravlenie_finansiraneto_b.htm

 

И мен ми свършиха наличните плюсове ++++

[bulgaroid]

Преди 45 минути, dora said:

Не чак толкова, всъщност. Отговорът всъщност е далеч по-прост: с кой съюзник държавата има повече шансове.

Това, което според мен много често се пропуска е, че Русия има интерес от България в качеството й на членка на ЕС и НАТО. Своеобразен троянски кон, или свое прокси, чрез което да има достъп до класифирана информация и т.н., средства за натиск, етц.

Русия би изгубила всякакъв интерес към България, ако тя излезе от НАТО и ЕС. Защото нито би могла, нито би имала интерес да я поддържа финансово. Това стана ясно още през 1987 година. А всъщност  дори още през 1984, когато България престава да получава безвъзмездната помощ от 400 милиона првеодни рубли годишно*.

Сателитите имаха значение в разгара на студената война, като своеобразен буфер. Тя обаче приключи.

Излизайки от ЕС следователно, и връщайки се към Руската сфера на влияние,  България се обрича поредната на национална катастрофа. Точно затова много трябва да се внимава.

---

*http://www.omda.bg/public/biblioteka/dimitar_ivanov/ot_9_do_10_upravlenie_finansiraneto_b.htm

 

Изобщо не съм съгласен. 

1. България е на стратегическо място,беше позагубила значение за известно време но сега отново е актуална. Особенно в светлината на последните размествания в международната политика.

2.Значението на България за Русия не се променя. Няма значение дали сме в НАТО или не, ние сме ключа за проливите. От стратегическа гледна точка, най-важна за Русия е Украйна. Без Украйна няма империя. После са проливите, без тях няма как да се борят за първото място в света. А България е какво? 

3.Въпроса с финансирането никога не е стоял на дневен ред,в общи линий през цялата си история България е плащала на Русия.Тия безвъзмездни помощи малко ме съмняват, за колко време е тя, ако я има изобщо.През другото време България изплаща прилични суми.

4. Ако седнете да попрегледате Ленин,Сталин или Троцки едва ли ще твърдите така. Няма буфери, има цел. 

5. С последното съм абсолютно съгласен.Няма как да излезем от ЕС и да оцелеем.

[dora]

Преди 37 минути, bulgaroid said:

ние сме ключа за проливите.

Не сме, всъщност. Проливите всъщност се падат у съседите ни.

Дори по отношение на тръбопроводите можем да бъдем избегнати.

"Южен поток" примерно почти светкавично стана "Турски поток".  Това е знаково.

Русия и Турция рано или късно ще нормализират отношенията си.

Турция е регионална сила с все по-нарастващо значение и много съществени преимущества - размер на икономиката (седемнайста в света по БВП), младо население, значителна военна мощ, роля в Близкия изток, всъщност какво ли не.

За Русия Турция е значително по-важна от България, особено пък ако втората излезе от ЕС.

 

Редактирано 5, 2017 от dora

[bulgaroid]

Преди 14 минути, dora said:

Не сме, всъщност. Проливите всъщност се падат у съседите ни.

Дори по отношение на тръбопроводите можем да бъдем избегнати.

"Южен поток" примерно почти светкавично стана "Турски поток".  Това е знаково.

Русия и Турция рано или късно ще нормализират отношенията си.

Турция е регионална сила с все по-нарастващо значение и много съществени преимущества - размер на икономиката (седемнайста в света по БВП), младо население, значителна военна мощ, роля в Близкия изток, всъщност какво ли не.

За Русия Турция е значително по-важна от България, особено пък ако втората излезе от ЕС.

 

Хехе бъркаш, и то много. Разни тръбопроводи нямат значение. Задай си въпроса какво иска Русия от Турция, защо го иска и как може да го постигне.Погледни картата, виж къде е Русия и къде са проливите,виж пътищата между тях.Виж пътищата водещи до проливите и преградите и естествените защитни линий пред тях.Темата е огромна и не е за тази тема. В общо линий ако владееш Източните Балкани можеш лесно да контролираш проливите откъм Европа, а кой е на това място?

[Du6ko]

On 20.12.2016 at 16:14, nik1 said:

 

http://www.csd.bg/fileadmin/user_upload/160928_Conley_KremlinPlaybook_Web.pdf

Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа

Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон проведоха 16-месечно съвместно изследване на естеството на руското влияние в пет държави: Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Според него Русия контролира средно между 11% и 22% от икономиката на страните през периода 2004 – 2014 г. В доклада се представят и примери за подхода на Русия да използва икономическото си влияние с цел създаване на непрозрачна мрежа от икономически и политически протекции, чрез които Кремъл да влияе пряко върху националните политики. Тази мрежа може да се представи като един вид порочен кръг на завладяване на държавата, чрез който може да се въздейства върху ключови държавни институции, органи и икономически сектори, така че държавната политика да служи на руските интереси, като същевременно активно се дискредитира западната либерално-демократична система.

Слава богу че си ликвидирахме икономиката. Сега Русия контролира тарантанци - няма икономика - няма конторол ! 

Икономика според мене НЕ Е НУЖНА а вредна. Който има ИКОНОМИКА става зависим . Икономиката се нуждае от енергия , супровини и пазари ! Така ставаме зависими. И кой ще ни даде енергия ? Братята саудитци и  норвежци , тексасци и катарци, англичани и холандци ? Аз лично искам хубава английска, саудитска или тексаска газ и нефт. Да амам нема, нема пари за английска и норвежка нефт и газ. Само миризлива руска газ и нефт. По добре да нямаме енергетика отколкото такава с руски суровини. 

Пазари - кой ще купува електрокарите, компютрите, компотите , краставиците , цигарите, киселото и прясно мляко, ябълките и крушите ни  ни ? Япония, Германия, САЩ , ЕС, Полша ? Едва ли. Те гледат да изнасят а не да купуват. Така че ако вместо да изнасяме, ние  внасяме тия продукти ставаме независими - нищо не зависи от нас.

И така - ликвидираме енергетика, икономика и селско стопанство даже. Големият плюс е че при ембаргото нашето селско стопанство за разлика от Полското, френското, италианското или прибалтийските републики не пострада. Ние вместо износители сме вносители на селскостопанска продукция и така никакво ембарго за нас не е страшно ! Мокрият от дъжд не се бои.

Последно - като нямаме енергетика , икономика и селско стопанство - как да живеем ? Също не е проблем. Със светлите всепобеждаващи евро атлантически идеи. Обучаваме млади способени хора и с помоща на безвизоови режими и договори им намираме хубава привлекателна работа в САЩ или ЕС. Е може и част от тях да обслужват страната и туристие също бива. 

Без салам с идеология можеш да живееш.

Без идеология но със салам също можеш да живееш.

Без салам и без идеология не става.

Повече евро атлантически , толерантно демократически ценности и проблемите ни се решават !

[Du6ko]

Преди 12 часа, laplandetza said:

В конкретен план това което ми е известно , съществува голяма вероятност руската политика да даде зелена светлина за разгръщане на турските апетити към териториите на балканите с мюсюлманско и турчеещо се население. Това означава мощни турски намеси във вътрешните ви работи , силен натиск и в крайна сметка разширение на турските сфери на влияние в България, териториално уголемени. По голямата част от Хасковско и Кърджалийско са обект на мащабен и сериозен план. Искам да напомня , вашата дългосрочна, меко казано недалновидна политика, строеж на държавност и икономика провокираха избързването с планирането на това мълчаливо „анексиране“ . 

В зависимост от окончателната руска позиция , с мълчаливото американско Йес и въпреки европейското негодувание мащабната задача ще бъде форсирана. 

Лично аз приветствам такава турска политика, виждайки други възможни катастрофални решения.

Трябва да бъдем нащрек. По традиция Русия подкрепя Турция против православните славянски народи. Добре че е Европа да ни спаси от Турция и подкрепящата я Русия. Само Европа мисли за християнските славянски народи на Балканите. 

Създаването на Демократично Косово и Босна и Херцеговина е добро начало. Процесите в Македония също вървят на добре. Около Албания в Западните Балкани се формира зона за сигурност и процъфтяване. Гьрци и сьрби малко се дърпат но ще клекнат.

[ДеДо Либен]

Какви компютри ще изнасяш бре душо доброДушна.Или викаш не били компютри а били компоти.

С компоти ще да превземем и борим световната икономика.

Всеки палет - стратегически бомбер , всеки компот - бомба срещу пиндосите.

Байки , байки , балалайки...

Редактирано 6, 2017 от ДеДо Либен

[dora]

Преди 10 часа, bulgaroid said:

.Виж пътищата водещи до проливите и преградите и естествените защитни линий пред тях

И двата пролива са в Турция

Нито една от балканските държави няма турската военна мощ.

Само половин година отне на Русия и Турция да нормализират отношенията си след свалянето на руския самолет.

До такава степен, че дори убийството на руския посланик в Анкара не успя да ги разклати.

Това е много ясен знак за силна политическа воля двете държави да си сътрудничат. Вкл. заради газопровода.

С оглед на затлачилата се кандидатура на Турция за ЕС и значението на Турция в Близкия изток, за Русия в момента няма по-важен партньор от Турция.

Редактирано 6, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, bulgaroid said:

Задай си въпроса какво иска Русия от Турция, защо го иска и как може да го постигне.Погледни картата, виж къде е Русия и къде са проливите,виж пътищата между тях.Виж пътищата водещи до проливите и преградите и естествените защитни линий пред тях.Темата е огромна и не е за тази тема. В общо линий ако владееш Източните Балкани можеш лесно да контролираш проливите откъм Европа, а кой е на това място?

Ето я картата с Проливите - Босфора и Дарданелите.

И какво ако ги контролира Русия?

През 19 и 20 век за нея е било жизнено важно да ги контролира, такава е била войната тогава, днес нещата изглеждат различно. Русия е световна ядрена сила, но регионална икономическа - нейният БВП е съизмерим с този на Италия, той няма потенциал да расте бързо през следващите години, прогнозите за 2020-та са, че тя ще бъде 7-ма или 8-ма по БВП в света с тенденция да бъде изпреварена от такива държави като Индонезия, Бразилия и Индия. Русия има сравнително ниска производителност на труда, износ, структуриран около суровини и липса на достъп до високи технологии, заради изолираност от западните пазари. Със 140 млн. население, което не расте бързо, тя не може да се състезава по икономически растеж с колоси като Китай, САЩ, ЕС и Индия. Русия няма потенциал да бъде икономическа суперсила, въпреки че с ядрения си потенциал е военна такава.

Та въпросът ми е, защо, според теб Дарданелите и Босфора са толкова важна стратегическа цел за Русия днес? Какво ще променят в нейните перспективи, ако ги контролира. Тези проливи затварят/отварят единствено малкото Черно море, но не и Средиземно, от другия му край е Гибралтар, който така или иначе контролира цялото Средиземноморие.

Редактирано 6, 2017 от Б. Киров

[dora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Та въпросът ми е, защо, според теб Дарданелите и Босфора са толкова важна стратегическа цел за Русия днес? Какво ще променят в нейните перспективи, ако ги контролира. Тези проливи затварят/отварят единствено малкото Черно море, но не и Средиземно, от другия му край е Гибралтар, който така или иначе контролира цялото Средиземноморие.

Това принципно е част от геополитическия анализ до края на 19 век, когато излазът на море или плавателен канал се е считал за стратегически важен за способността на една държава не само да търгува, но и да упражнява влияние. Този тип анализ обаче остарява в 20 век,  първо с откриването на авиацията (което означава, че кораби вече не са дотам необходими), второ защото степента на развитие на една държава има много по-голямо значение днес за политическия й и икономически престиж в международната система, отколкото това е било в 19 век,  когато силата се е измервала ако не само, то преобладаващо, с географските й дадености.

Този тип анализ обаче е много характерен за това какво се преподава в българското училище, да речем, където непрекъснато се говори колко важни са за всички Босфора и Дарданелите. Да, били са. Но в 19 век. В сформирането на училищната програма роля играят и множество изцяло политически фактори, като това да се поддържа някакво сплотяващо  национално самочувствие, на основата на етноцентрини възгледи: "колко сме важни ние". В което няма нищо лошо всъщност, но реално не сме важни.

Бихме бихме били важни, ако бяхме високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП. Или регионална сила, но не сме.

Дори самото обстоятелство, чв важността ни се обвързва с протоците, всъщност е препратка към 19 век - ако дотогава ние сме част от отоманската империя, съдържаща ги, в 20 век те дори не са на наша  територия. Тоест това да се ползват като аргумент за каквото и да било отпада напълно, но остава в учебниците по политически причини.

Редактирано 6, 2017 от dora

[Du6ko]

Проливите са международни води. Още повече Гибралтар. Затварянето им в мирно време е почти равносилно на военен акт. Турция има особенни права над проливите по подържката и безопасността им но няма право да ги затвари произволно. Гибралтар още повече.

Днес в 21 век никоя страна няма шанс или желание да ги отнема от Турция. Турция или Грузия или България може да забрани влизане в свои пристанища или води на друга държава , но не и преминаване през проливите. Аз мога да забраня на съседа си да влиза в двора или апартамента ми. Но не мога да му забраня да минава покрай моята врата. Особенно ако минава покрай вратата ми за да се прибере в къщи.

Редактирано 6, 2017 от Du6ko

[Б. Киров]

1 hour ago, dora said:

Бихме бихме били важни, ако бяхме високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП. Или регионална сила, но не сме.

Блестящ синтез, респект. Разбира се, това би могло да се подложи на анализ, който си мисля, че ще го потвърди. От различни гледни точки.

 

1 hour ago, dora said:

Това принципно е част от геополитическия анализ до края на 19 век, когато излазът на море или плавателен канал се е считал за стратегически важен за способността на една държава не само да търгува, но и да упражнява влияние. Този тип анализ обаче остарява в 20 век,  първо с откриването на авиацията (което означава, че кораби вече не са дотам необходими), второ защото степента на развитие на една държава има много по-голямо значение днес за политическия й и икономически престиж в международната система, отколкото това е било в 19 век,  когато силата се е измервала ако не само, то преобладаващо, с географските й дадености.

Както и това. От чисто военна гледна точка, да проливите и днес в някаква степен от военна гледна точка са важни за територалната сигурност на Русия, ако тя се изживява и поставя в ролята на оградена с враждебност държава, те биха държали на ръка разстояние чужд флот, но това според мен днес не е по-решаващо от икономическата и политическата й интеграция с европейските й партньори.

От търговска гледна точка, проливите действително дават постоянен пряк излаз на руския флот в Средиземно море, но такъв имат и натовските държави от Южния фланг, както разбира се и американския флот, така че предимството на руския флот там няма да е безусловно стратегическо.

Не са решаващи проливите и в икономически план, поне не от тази степен, каквото е например Южнокитайско море за доставките на нефт в Китай, който се опитва да го прегради с военни бази, защото в Средиземно море достъп до този път към европейските си клиенти имат всички износители към Южна Европа от Близкия изток.

Достъпът до проливите би бил някакъв плюс, но в сравнение с геополитическите стратегически цели на Русия едва ли ще натежи повече от изброените по-горе от Дора фактори - високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП, което с пълна сила важи и за България.

В едно хипотетично по-далечно бъдеще, в което, по мое мнение разбира се, Турция ще бъде приета за член на ЕС, а Русия ще бъде много по-тясно интегрирана икономически и може би военно в Европа и партнираща си с НАТО, въпросът кой да контролира военно проливите ще бъде решен естествено - ще ги контролира обединена Европа.

Съединените щати също имат интерес от стабилна и мощна военно и икономически европейска общност плюс Турция и без конфликти с Русия, тяхното голямо предизвикателство през следващите десетилетия, според мен, ще бъде Китай, а най-здравият им съюзник ЕС.

Редактирано 6, 2017 от Б. Киров

[Du6ko]

Като един от главните членове на ШОС заедно с Китай и Индия организация обхващаща около и над 50 % от световната икономика , територия , население , енергетика за Русия ще е важно да е свьрзащо звено между бурно развиващия се Азиатско Тихоокеански Район и все още добре развитата Европа с ЕС и Великобритания. 

Освен ЕС , Великобритаеия другите важни регионаони партньори на ШОС ще са АСЕАН и Япония.

Турция и Иран също ще играят роля на регионални сили около ШОС.

Като част от регионалната сила ЕС и съсед на лруга регионална сила Турция ние също ще сме малко или повече интересни.

Сега САЩ се объщат към Тихоокеанският регион но в Европа има още хляб. Англия се измъква тихо по английски по терлички. Но другите за сега остават. Освен ако Мари льо Пенка не повтори Тереза Мей.

Редактирано 6, 2017 от Du6ko

[ramus]

В общи линии:

тук има някои хора, които сякаш са в кръчмата на типичния български политикански моабет. Политиканстването в български вариант не се различава много от това на "бай Ганьо". Но не е сериозно.

не е сериозно по много проста причина, и тя е съвсем сериозна и основателна - Глобалната политика е най-сложната игра играна някога. а националните политики са задължително нейни подмножества.

смешно и наивно е дори да се допуска, че някой тук е наясно с огромната глобална игра, наречена ГЛОБАЛНА политика. И всички приказки издават обикновена и напълно човешка ограниченост. Не че политиците от големия ранк са нещо като :"гении", но има една съществена разлика - тя е огромните системи за информация, с която са обезпечени, за да се взимат глобални решения, на базата на глобална информация.

Само да напомня, че всъщност всички разузнавания по света, по същество са организации по събиране и обработване на информация. Информация - която никой тук никога няма да "докосне". Информация - не каква да е - а оперативна и актуализираща се всеки миг, в глобален мащаб. Нищо от това не е по силите на никой сам човек. Анализа и обработката на такава информация е гигантска задача и процес. Впрегнати са огромни по мащаби потенциали... всичко на което са способни най-мислещите умове на която и да е нация и държава. Така, че... за да могат да си позволят такъв мащаб, е възможно само за съответни по мащаб и ресурс държави.

Кое ми се струва странно - това че претендиращи и деклариращи сериозни хора си говорят сякаш са " прогледнали" в секретните дялове на голямата политика. И сякаш на тях им е ясно, само защото им е интересно да четат и да играят игрите на "знам кво става и знам кво правят, знам кво могат, знам кво трябва да направи тоя или оня, знам как се решават конфликти, проблеми, въпроси... от всякакъв характер". А това не само че е наивно - най-малкото е наивно и несериозно, но и върви към самозаблудни форми на някакъв театър. Всичко това не е характерно за сериозни хора, деклариращи че 'мислят'.

това, разбира се е само мое мнение. също мое мнение е, че - учения човек може и да е информиран, но е много важно да си дава сметка докъде се простира информацията му и докъде нейния валидиращ периметър на адекватност. Прехвърлянето на тия граници, вече не е рационален модел, поведение и ситуираност и отива вече в съвсем други... явления от психотичен характер...

Не мога да се начудя на хора, които говорят за политика с такъв апломб, с толкова изнесено напред самочувствие, увереност и дори показност на "зная всички отговори, процеси, явления и са ми ясни"... Колеги - странно е, че в собствения си вътрешен двор не сме наясно въобще какво се случва и непрекъснато се неглижира същото съзнателно или не. Не е по-различно и в "широкия план".... 

 

Редактирано 6, 2017 от ramus

[bulgaroid]

Ми четете на руски бре, спорите ама не гледате първоизточника.

 

Проливы Босфор и Дарданеллы! Давняя цель российской политики.

Почему России так нужны проливы? Помимо очевидного усиления в Средиземноморье, явно существовала и куда более масштабная цель.

Захват проливов создавал предпосылки для следующего броска: к Суэцкому каналу.

Обладание черноморскими проливами — это давнишняя мечта России. Босфор и Дарданеллы давали ключ к Европе, открывали возможность господства на важнейших морских коммуникациях. Но кроме этих геополитических причин, проливы имели еще и огромный религиозный смысл для России. Они открывали дверь к заветной мечте — Царьграду, к великой миссии: поднять крест на святую Софию.

Владение проливами имеет для России тройное значение:

Россия получает возможность упростить оборону своего черноморского побережья.

Россия получает базу в Средиземном море, как точку опоры, дающую ей возможность проявлять свою мощь, а в некоторых случаях и владычествовать на этом море»{348}.

http://militera.lib.ru/research/multatuli/09.html

 Проливы Босфор и Дарданеллы являются важнейшей мировой военно-экономической артерией, они играют важную логистическую роль

зачем нам, русским, Второй Рим, когда у нас есть Рим Третий? Использование русскими авторитета Восточной Римской империи для доказательства веры в бессмертие своего универсального государства – прежде всего в политических целях – требовало значительных усилий, чтобы уберечь Третий Рим от судьбы, которая постигла Первый Рим и Рим Второй

Второй Рим-Константинол

 Рим Третий-Москва
Ако владее проливите Русия получава иосвен изход в световния океан също и незамръзващо пристанище.Целта е отсичане на Европа от Азия с всичките изгоди от това.
 

Редактирано 6, 2017 от bulgaroid

[dora]

Анализът, който предлагате, българоид, отново е в геополитическата парадигма, характерна за 19 и началото на 20 век - в 20 век тя е надживяна и заместена от много по-сложни нива на анализ.

Този тип аргументация не е валидна, вкл. защото Русия днес не е Русия около първата световна война. Нито светът днес е светът около първата световна война.

Ето ви един много подробен анализ относно апетитите на Русия към Черно море днес. Както ще видите в него, нивото на анализ е съвсем различно:

http://cepa.org/files/?id_plik=2096

И една статия в Нюзуийк:

http://europe.newsweek.com/putin-dream-black-sea-russian-lake-476321?rm=eu

 

[bulgaroid]

Превръщането на Черно море в Руско езеро ни стана ясно, я потърси още малко. 

[Du6ko]

Всичко се познава в сравнение. Както и да погледнем , Русия има поне 100 пъти повече права над проливите отколкото например Англия над Гибралтар , Суец , Капщадт , Сингапур или Хонконг или САЩ над Панамският канал . Първо проливите за Русия са много по - важни като Черноморска страна отколкто Гибралтар за Англия която и близко не стори до Средиземноморието. Отделно Цариград е столица на световното православие а Гибралтар , Панама или Сингапур нямат нищо общо с англо саксонската култура и религия освен че са окупирани от англосаксонски сили. 

Слава богу Суецкият канал , Малта , Сингапур и Капщадт отхвьрлиха пряката колониална власт на Лондон или САЩ но Гибралтар и Панамският канал са все още окупирани.

[scarecrow]

Преди 1 час, bulgaroid said:

Ми четете на руски бре, спорите ама не гледате първоизточника.

 

Проливы Босфор и Дарданеллы! Давняя цель российской политики.

Почему России так нужны проливы? Помимо очевидного усиления в Средиземноморье, явно существовала и куда более масштабная цель.

Захват проливов создавал предпосылки для следующего броска: к Суэцкому каналу.

Обладание черноморскими проливами — это давнишняя мечта России. Босфор и Дарданеллы давали ключ к Европе, открывали возможность господства на важнейших морских коммуникациях. Но кроме этих геополитических причин, проливы имели еще и огромный религиозный смысл для России. Они открывали дверь к заветной мечте — Царьграду, к великой миссии: поднять крест на святую Софию.

Владение проливами имеет для России тройное значение:

Россия получает возможность упростить оборону своего черноморского побережья.

Россия получает базу в Средиземном море, как точку опоры, дающую ей возможность проявлять свою мощь, а в некоторых случаях и владычествовать на этом море»{348}.

http://militera.lib.ru/research/multatuli/09.html

 Проливы Босфор и Дарданеллы являются важнейшей мировой военно-экономической артерией, они играют важную логистическую роль

зачем нам, русским, Второй Рим, когда у нас есть Рим Третий? Использование русскими авторитета Восточной Римской империи для доказательства веры в бессмертие своего универсального государства – прежде всего в политических целях – требовало значительных усилий, чтобы уберечь Третий Рим от судьбы, которая постигла Первый Рим и Рим Второй

Второй Рим-Константинол

 Рим Третий-Москва
Ако владее проливите Русия получава иосвен изход в световния океан също и незамръзващо пристанище.Целта е отсичане на Европа от Азия с всичките изгоди от това.
 

наистина ли имаш предвид, че русия няма изход към океана? или, че няма незамръзващо пристанище?

Преди 19 минути, Du6ko said:

 

Слава богу Суецкият канал , Малта , Сингапур и Капщадт отхвьрлиха пряката колониална власт на Лондон или САЩ но Гибралтар и Панамският канал са все още окупирани.

пълни глупости

[nik1]

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2017/02/06/2913035_mneniia_daily_-_zashto_bulgariia_ne_vustava_kato/?ref=cheteno24

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
 

Членството в ЕС - за НАТО не се говори изобщо - се поставя в зависимост от желанието на партньорите ни и на Брюксел "да отчитат специфичните отношения на България с Русия", отношението на София към санкциите върху Москва трябва да се промени радикално до "налагане на вето".   Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

През по-голямата част от последните 20 години "Позитано" подкрепяше - макар и не особено ентусиазирано - принадлежността на България към ЕС и НАТО като основен национален приоритет. Идеологическата линия по отношение на Русия беше, че принадлежността на България към Запада не пречи на добрите и сърдечни отношения с Москва, на съвместните енергийни проекти и т.н.

Това, което вчера се случи официално на конгреса на БСП, е практическо обръщане на приоритетите на българската национална позиция в разбирането на "Позитано". Членството в ЕС - за НАТО не се говори изобщо - се поставя в зависимост от желанието на партньорите ни и на Брюксел "да отчитат специфичните отношения на България с Русия", отношението на София към санкциите върху Москва трябва да се промени радикално до "налагане на вето".

Някой би казал - това се говори само от такива като Шаренкова. Проблемът е по-сериозен - това, което Шаренкова говори, цялата зала го мисли и го аплодира. Лицемерната обвивка на "европейските социалисти" падна на пода в НДК и отдолу се озъби старата комунистическа вещица.

Без съмнение тази безболезнена метаморфоза на БСП от имитация на реформа към връщане към "естествените" позиции от миналото е част от кризата на днешна Европа. Тя е част от успеха на кремълския режим да подкопава и дестабилизира източната периферия на ЕС, да проблематизира смисъла на европейската интеграция и да съблазнява нищите духом с някаква "алтернатива". Но дори и съблазните за евтин нефт и газ са прозрачно лъжливи - вижте последното изявление - интервю на беларуския президент Лукашенко.

Но тази илюзорност не тревожи конгреса на БСП. Там са събрани два вида хора. Първите - олигарсите, сложили изцяло ръка върху партията, които предвкусват новите гигантски рушвети от съвместните проекти с "руските другари" - подновяването на Белене, на някакъв вариант на Южен поток и т.н. Вторите - видиотени от невежество регулярни туристи до Бузлуджа, за които Русия винаги е била първа родина, а България - евентуално втора.

[nik1]

Един о.з. авиатор в Брюксел
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/02/03/2911375_otbranitelni_sjurprizi_ot_noviia_prezident/?

Визитата на президента Радев в ЕС и щабквартирата на НАТО не разсея съмненията около геополитическите му пристрастия

Дебютното посещение на Румен Радев в белгийската столица Брюксел и срещата му с лидерите на ЕС и НАТО очевидно имаше за цел да развенчае подозренията, че новоизбраният български президент ще защитава интересите на Кремъл. След изказванията му, че трябва да има отмяна на евросанкциите срещу Москва, наложени заради подкрепата на сепаратистите в Украйна, и за забития флаг в Крим, който е "де факто руски", държавният глава логично беше питан отново и отново за позицията му спрямо политиките на Путин.

Повечето му отговори обаче бяха далече от конкретиката. По време на посещението си в щабквартирата на НАТО и срещата с генералния секретар на алианса Йенс Столтенбер президентът нито веднъж не спомена думите Украйна и Крим в отговор на въпросите дали санкциите срещу Кремъл трябва да се облекчат и дали трябва да има по-засилено сътрудничество с руснаците в борбата срещу тероризма, както призовава американският президент.

"Нарастването на отбранителния и възпиращ потенциал на НАТО трябва да върви ръка за ръка, както каза генералният секретар, със задълбочаване на диалога с Русия за избягване на конфронтация, за избягване на неразбирателство и за снижаване на риска", обяви Радев веднага след срещата си със Столтенберг. И добави: "Както и президентът Тръмп сподели, основните заплахи днес са международният тероризъм и борбата с "Ислямска държава". Тези заплахи няма как да бъдат преодолени, ако не се обединят усилията на НАТО и на Русия – и в Близкия изток, и в борбата с глобалния тероризъм." В изказванията на българския държавен глава отсъстваше дори намек за "агресивното поведение на Русия по източния флаг на алианса", за което лидерите на НАТО систематично говорят от есента на 2014 г. насам.

Всъщност точният цитат на Столтенберг не е за "задълбочаващ се диалог", а за поддържане на каналите за политическа комуникация с Кремъл и евентуален разговор "от позицията на силата". Наложи се също така генералният секретар не много дипломатично да натърти веднага след думите на Радев: "Санкциите са част от отговора на много държави по повод агресивните действия на Русия в Украйна. Те са наложени от ЕС, САЩ и други страни и не са решение на НАТО, но аз ги подкрепям и приветствам. Това, което НАТО прави, е, че усилва своето военно присъствие в източната част на алианса. И ние ще продължим да правим точно това, като изпълняваме решенията за разширено и адаптирано предно присъствие."

Така че, ако се опитвал да убеди своите западни събеседници, че България няма да се нареди отново сред най-верните съюзници на Москва в Европа, българският президент по-скоро не се справи с тази задача. За това може да има и сравнително безобидно обяснение - Румен Радев няма никакъв политически и международен опит и му трябва време, докато разбере как работи светът на голямата политика. Дали това е така, или новият президент се опитва да смени курса ще се разбере през следващите седмици, когато той и назначеното от него правителство ще трябва да се справят с конкретни предизвикателства.

[nik1]

 

Капаните пред Радев

Идеята, че е "антисистемен", явно кара новия президент да заема позиции, които може и да са срещу досегашния консенсус, но няма да доведат до нищо добро

 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/01/20/2902667_kapanite_pred_radev/?

Дни преди встъпването в длъжност на новия президент Румен Радев, неговият предшественик Георги Първанов го предупреди, че го чакат много капани. Това е стандартна мантра, която се повтаря при всяко предаване на властта у нас.

Всъщност най-големите капани са тези, които политиците сами си залагат. Например отиващият си премиер Борисов, който още през първия си мандат влезе в симбиоза с медийно-финансовата група на Делян Пеевски и Цветан Василев. Или Първанов, който вкара през 2005 г. ДПС в тройната коалиция, с което до голяма степен провали водената от БСП тройна коалиция.

Сега Румен Радев влиза с бързи стъпки в своите капани. Някои от тях са симпатични. Като например, когато Радев се отнесе възпитано с човек, който по време на предизборна среща през октомври го попита за митичния кемтрейлс. Малко добро отношения към хората наоколо е винаги полезно в отровната българска политическа среда, особено от бивш военен, който е свикнал да командва. Но понякога в политиката е като в казармата – на глупави въпроси не може да се дава сериозен отговор.

Дали от убеждение или воден от разбирането, че избирателите са му дали "антисистемен" мандат, новият президент започна да поддържа тези, които ще му поставят огромни препятствия. И те дори не са свързани с конкретните позиции, а с начина на формулирането им - сякаш умишлено са наопаки спрямо приетия досега консенсус. Това е позиция на "дизръптър", която е добре дошла, стига да предлага новости. Но ако предполага само негатив на досегашни политики, това може да има неприятни последици. Пример за подобно "антисистемно" поведение е одобрението му за новия американски президент Доналд Тръмп пред чужда медия, при положение че нито един сериозен действащ политик в страните от ЕС не го прави. Или пък мнението, че Крим де факто е руски, което с щедър замах пренебрегва факта, че Москва чисто и просто окупира територия на своя съсед, какъвто, да не забравяме, е и България. Новият президент тепърва ще усеща какви проблеми си е създал в подстъпите на голямата политика.

Не, Тръмп не е герой

"Това, което е положителното за г-н Тръмп, е, че той не е роб на политическите предразсъдъци", каза Радев в първото си интервю за френската телевизия France24.

И само след няколко дни самият Тръмп демонстрира какво означава да не робуваш на предразсъдъци - в интервю за германския Bild и британския The Times. В него той похвали решението на Великобритания да напусне Европейския съюз и окуражи и други страни да я последват. Тръмп посъветва отделните страни членки да търсят двустранни сделки със САЩ, което е неприкрито подканяне към тях да последват примера на Брекзит. В същото интервю той нарече НАТО "отживелица", макар и засега полезна.

Вместо бърза реакция на думите на Тръмп, новоизбраният президент пропусна думите на американския си колега с мълчание. Защо, след като дори при спадналата популярност на ЕС, той си остава едно от малкото неща около които българите могат да се обединят?

Отношението на Радев към Тръмп можеше и да се приеме за забавна приумица – новоизбраният български президент примерно може да е впечатлен от многото генерали, които американският му колега има намерение да назначи в правителството си. Проблемът е, че то е по-скоро идеологически мотивирано. За много хора Тръмп е антитеза на толкова мразения от тях либерален консенсус, наложен от елит, който по някакъв начин новият американски президент ще разгони из целия свят. Но, отхвърляйки предполагаемите грешки на либерализма, този мироглед налага нови опасни клишета.

Тръмп няма да спре "финансовия империализъм" на големите финансови институции, нито ще отмени глобализацията, дори напротив, България може да очаква само негативни последици. Представете си, че поне част от заплахите на новия американски президент се сбъднат и той наложи ограничения на търговията – за малка страна с отворена икономика (която дори по времето на социализма разчита на износа) това може да бъде пагубно. Как например може да се развива IT бизнес в рамките на България? Или пък да се произвеждат части за автомобилната индустрия?

Изобщо атаката срещу либерализма е непонятна и трудно разбираема. Ако Европа беше обхваната през 2006 г. от националистическата треска, която все повече се разпространява из континента, щеше ли България да бъде приета в ЕС? Естествено, че не. И българите биха били едни от най-пострадалите в евросъюза, ако тя продължи да се разпространява.

Политиката напук

Да се действа напук не е невъзможна политическа стратегия – именно Тръмп доказа, че тя може да бъде и печеливша. Но ако всяка позиция на страната блика от този стратегически извор на познание, то тогава България рискува да прави грешки.

Много прост пример беше позицията на Румен Радев срещу СЕТА – споразумението за свободна търговия с Канада. Точни аргументи за това не се чуха, но може да се предполага, че основаният е предполагаемото вкарване в споразумението на възможността за "съдене на държавите". Това са т.нар. клаузи, които признават възможността за разрешаване на инвестиционни спорове между компании и държави в международни арбитражи. Проблемът е, че точно в тази област България по-скоро би спечелила от СЕТА. Ако инвестиционните арбитражи биха били новост за Германия, чиято съдебна система не предизвиква съмнения, то за България това е стандартна практика – страната има 87 споразумения, които признават тази форма на решаване на спорове. СЕТА не само не въвежда нещо утежняващо, благодарение на усилията на Брюксел, Канада и ЕС се съгласиха да изградят много по-прозрачна система за разрешаване на подобни спорове. Този парадокс произлиза от навика голяма част от аргументите в различни спорове у нас да не са родени от оригинален анализ на фактите, а да са заемки от чужди дебати. И показва как иначе звучащ убедително аргумент е просто идеологическа безсмислица.

Крим е толкова руски, колкото Кипър турски

Подобно е и отношението на новия президент към Русия. Тази седмица Радев обяснява в интервюто си за германския FAZ, че е безсмислено да се противопоставят Западът и ЕС срещу Русия, за да не "се борим срещу насрещните паранои и у двете страни". Това е напълно правилно, но понякога фактът, че си параноик, не означава, че не те следят. Проблемът е, че Русия реши да излекува някои от своите исторически комплекси, като анексира Крим и разпали гражданска война в Украйна. И противопоставянето е налице независимо дали България го иска. В този случай дилемата "не искам да избирам" на практика оправдава действията на агресора. Да се твърди, че де юре черноморският полуостров е украински, но де факто е руски, както казва Радев, показва странна липса на стратегическа дълбочина от доскорошен офицер на малка и нуждаеща се от съюзниците си държава.

Единствената причина за подобно поведение вероятно е разбирането на новия президент, че и той трябва да изостави предразсъдъците и да действа "прагматично". Прагматичният избор обаче предполага преценяване на ползите и вредите и внимателно навигиране между тях. Нещо, което позицията за сваляне на санкциите от Русия или признаването на анексирането на Крим определено не е. Срещу признанието, че непредизвиканата агресия е нормална международна практика, България няма да получи нищо насреща – ако някой си прави илюзии, че изведнъж "Южен поток" отново ще бликне на българска територия или пък, че в страната ще бъдат построени евтини АЕЦ с братска помощ, той вероятно сънува в розово.

Мястото ни в ЕС

С подобно говорене България ще се срути още по-надолу в тъмния ъгъл на Европейския съюз. Ясно е как фен на Тръмп ще бъде посрещнат в Брюксел, да не говорим в Берлин - хладно. Зад фасадата от усмивки, които ще очакват Радев в европейските институции, ще се крие недоумение какво точно иска бившият пилот. 

На много хора в България не им пука за това какво ще кажат "еврократите". Най-малкото защото брюкселската бюрокрация няма да си отмъсти (поне не видимо), така че споделящите това мнение да разберат грешката си. Но за мнозинството българи (минус тези, които не искат проверки от Европейската комисия или някой да контролира горе-долу обществените поръчки в България) членството в ЕС е много важно. Брюксел е котвата, която държи България да не отплава на изток и надолу.

Затова, ако България не иска да последва примера на Великобритания, президентът бързо ще трябва да рекалибрира риториката си, ако не иска да се сблъска с повърхността. Няма как да искаш от Германия да включи България в Шенген и да искаш отпадането на санкциите срещу Русия. Няма как да искаш да останеш в сърцето на Европа, докато ръкопляскаш на някого, който иска тя да се разпадне.

България има очевидно малко тежест в ЕС. Това не се дължи на някакво изначално пренебрежение, а на простия факт, че София няма нито финансовия, нито интелектуалния ресурс да участва в европейската игра. Къде е България в политиката за развитие? А в преговорите по политиките срещу климатичните промени? А какво има да каже за Иран, Сирия, "Галилео" България просто има късмета и се е възползвала от правилното стечение на историческите обстоятелства да е в ЕС. За да може обаче София да постигне нещо в Брюксел, тя трябва много ясно да формулира интереса си, а не да го заменя със защитата на чужди тези.

В момента навигацията в международната политика е доста по-сложна, тъй като САЩ и ЕС изглеждат разделени. И е лесно да се приеме позицията, че не трябва едновременно да се караме с Москва и Вашингтон. Това обаче е тежка грешка, особено когато става дума зазаиграването с антиевропейските настроения. То може да се нрави на малко малцинство леви интелектуалци и десни пазарни талибани, но те нямат отговор какво ще замести Брюксел.

[Du6ko]

Народа на Крим реши с рферендум какво иска. Комисарите и управляващите в Съюза и левите сили от троцкисти до соросци нпо превърнаха народното допитване референдума в мръсна дума.  Не знам питаха ли народа на Източна Германия при Аншлуча към ФРГ ? Разделянеио на Югославия и Сърбия стана с оръжие и без референдуми. Сьщо повечето присъединявания към ЕС и Нато. 

Все пак Норвегия и Швейцария проведоха референдуми и народите им отказаха присъединяване към Съюза.  Също и Исландия въпреки бесния натиск от страна на комисарите и емисарите Брюксел. Правят се опити да се анулира референдума на английският народ. Да се надяваме че братският британски народ ще издържи на натиска на комисарите и емисарите на Съюза.

След референдумите в Холандия , Англия и Италия комисарите искат въобще да забранят допитването до народа. Тъжно. Надявам се левите сили да не успеят да ги забранят окончателно.

Страни където на власт дойдоха или се  опитват да дойдат все още тълпи ислямисти и националисти - Либия , Египет, Украина, Сомали , Йемен, Сирия  изживяха тежки аремена на притивостояние . Египет се спаси. Сирия прави опити да се измъкне. Даже Либия. Да им пожелаем успех.

Редактирано 7, 2017 от Du6ko