Българските ученици се представиха слабо на тестовете на PISA -2015. Защо?

[Южняк]

Колко слабо? Ето колко.

В долната графика страните-участнички са подредени по процент ученици с "1-ца" на тестовете (ранкирането е от 1 до 5; 1= напълно неграмотни в четене, математика и науки); тука, в общи линии, сме в световната 20-тица - по брой ученици, които са получили възможнона-ниската оценка на теста, 1-ца:

Очевидно, нещо не е съвсем наред с българските ученици. Но какво? Медиите побързаха да стоварят вината на главата на министерството на образованието, други обърнаха внимание на лошата (според тях) подготовка на българските учители и на пропуските в системата на българските училища. Дествително, резултатите на българските ученици изглежда са измежду на-слабите в Европа. Какво Става? На какво се дължи това? След 2-3 години, тестваните ще навлязат на пазара на работната сила в БГ, а и не само там....което може би ще промени сериозно физиономията на Б-я и нейните перспективи. На какво се дължат тези резултати?

[Captain Nemo]

Преди 28 минути, Южняк said:

Колко слабо? Ето колко.

В долната графика страните-участнички са подредени по процент ученици с "1-ца" на тестовете (ранкирането е от 1 до 5; 1= напълно неграмотни в четене, математика и науки); тука, в общи линии, сме в световната 20-тица - по брой ученици, които са получили възможнона-ниската оценка на теста, 1-ца:

 

Очевидно, нещо не е съвсем наред с българските ученици. Но какво? Медиите побързаха да стоварят вината на главата на министерството на образованието, други обърнаха внимание на лошата (според тях) подготовка на българските учители и на пропуските в системата на българските училища. Дествително, резултатите на българските ученици изглежда са измежду на-слабите в Европа. Какво Става? На какво се дължи това? След 2-3 години, тестваните ще навлязат на пазара на работната сила в БГ, а и не само там....което може би ще промени сериозно физиономията на Б-я и нейните перспективи. На какво се дължат тези резултати?

Причини много. Като начало съвременния живот стана много динамичен, забавленията са много и разнообразни и учениците (по-голямата част) предпочитат тях пред ученето. Освен това работни места за висококвалифицирани кадри ( в България) и от там липсва мотивация да се учат добре, да учат след това и висше.

Нравите също се променят и учениците стават много по-невъздържани и шумни в клас. И както е ясно в такава обстановка даже и тези, които искат да учат не могат да го направят лесно

От другата страна учителите не получават големи заплати, претоварени са от учебна и канцеларска работа. И съответно нямат мотивация да преподават качествено.

Освен това все по-малко млади хора, завършили педагогика се насочват към учителската професия. Тя се смята/е за непрестижна, недобре платена, силно натоварваща (физически и психически)

[ДеДо Либен]

Резултатите не ме учудват , проблемът е , че ще става все по-зле и по-зле.

Получава се така , защото кривата на желанията на българският ,,елит" (вие сте прости и аз съм прозд , затова се разбираме) се пресече с кривата на желанията на българските учители за по-високи доходи (частни уроци , които постепенно станаха ,,задължителни" от времето за кандидатстване за ,,висшо" надолу до първи-втори клас).

Учебниците пък са възможност за допълнителен доход на знайни и незнайни доценти и професори и са написани абсолютно дебилно.

Вземайки за пример Европа , отново побългаряваме всичко до степен да достигаме резултати обратни на очакваните (преподаване в час-нула , бол домашни за вкъщи и пляскай тест след тест , който иска резултати - частни уроци).За пример математиката се е изродила в попълване на тестове на принципа на тотото - в 4 клас децата не знаят и не могат да решават(да разпишат решението ред след ред) задачи.

п.п. За това положение обаче не са виновни рептилии , илюминати или Ричард Ран, а генетиката (така се получава , когато на гърба ни се упражняват да ,,управляват" деца , внуци и в най-скоро време правнуци на обирджии на мандри).

[Frujin Assen]

Забравяте за братята и сестрите роми за които образованието НЕ Е приоритет и са често напълно неграмотни.

[Captain Nemo]

Преди 9 минути, Frujin Assen said:

Забравяте за братята и сестрите роми за които образованието НЕ Е приоритет и са често напълно неграмотни.

Това също. Само че те според мен само подсилват общата картина. Иначе разрухата в образованието е (почти) тотална....

[Южняк]

Пешо кара автобус, а пред себе си е сложил чаша с вода.

Налага му се да намали рязко скоростта, при което течността в чашата а. се разплисква назад б. се разплисква напред ц. не се разплисква

Горното е истински въпрос от тазгодишния ПИСА тест, който да знаем какво дискутираме. Освен това, ако някой не може да отговори на въпроса, по-добре да не се обажда по темата, защото получава 1-ца или под нея, подобно на почти половината български ученици на 15 годишна възраст. Това, което е видимо от въпросите на ПИСА е, че те не мерят рпосто образователното ниво на учениците. Не е нужно да си учил физика и един ден, за да отговориш правилно на въпроса - може и с досещане. А може и да не се досетиш. Мнозина български ученици не са се досетили.

[Gravity]

Може ли да видим тестовете, или поне примерни въпроси от тези тестове.

Моето предположение е, че една камара от задачите са тривиални и не изискват никакви способности, а единствено сухо знание. И ако тези неща не се споменават в училище независимо колко е способен ученикът, той не би могъл да отговори правилно на въпроса.

Разбира се това е само предположение и до като не видим въпросите си остава само догатка/спекулация.

Например колко е медианата (median, не знам как е на български) на числата 3, 9, 5, 4, 3, 8. Тривиален въпрос, но ако незнаш какво те питат не можеш да отговориш дори и да си Перелман. И ако в дадена държава, например Китай, такива неща се споменават в училище, то децата ще се предствят добре, ако не ще, изглежда че не ги бива.

С други думи, имам съмнение, че тестовете са изключително тъпи и ако образованието не е съобразено с тях, то ще изглежда че се проваля.

Редактирано Декември 21, 2016 от Gravity

[Captain Nemo]

Преди 14 минути, Gravity said:

....

Например колко е медианата (медиан, не знам как е на български) на числата 3, 9, 5, 4, 3, 8. ...

Средно аритметично?

[Gravity]

https://www.oecd.org/pisa/pisaproducts/pisa-test-questions.htm

Намерих това, отврат. Както и очаквах. Ако обучението е ориентирано към това децата да могат да се справят с такива тестове, като е в Англия, много жалко.

[Gravity]

Преди 1 минута, Captain Nemo said:

Средно аритметично?

Не, числото, което е точно в средата.

[ISTORIK]

Българските ученици имат елементарна грамотност - могат да четат и да пишат. Но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и да анализират текст. Те не могат да осмислят и да оценяват предоставената им информация. А какво да кажем за онези сред тях, които не могат да напишат правилно дори и собственото си лично име?!

Резултатите на българските ученици са силно повлияни от социално-икономическата им среда. Основната тенденция е децата на родители с висок образователен и социален статус да се справят по-добре в училище от връстниците си от бедни и необразовани семейства. 

При равни условия в България майката е с по-силно влияние върху резултатите на детето в училище. Освен това, влияние оказват и средствата, които се отделят за издръжката на един ученик в отделните държави – зад повечето пари се крият и по-високите постижения. 

За лошото представяне на момчетата огромно значение има и фактът, че учителската професия е почти изцяло феминизирана. Момчетата нямат ролеви модели, които да следват, а атмосферата, поднасянето на материала и системата за оценяване няма как да не са повлияни от това обстоятелство. Освен ин, трябва и ян.

Днешните ученици се държат изключително неуважително към преподавателите си и нямат чувство на гордост от евентуално доброто си представяне или заслужено високите си оценки в училище. Сякаш това, да си знаещ, образован, осведомен за случващото се в света, не представлява изкушение за амбициите им. Те не се стремят към тази изконна за българите ценност - да бъдат просветени, да разширят собствените си полета на мисълта, да надраснат ограничената си човешка природа на невежество... А след като нямат такова желание, може би истинските стойности в общественото ни съзнание са вече прецизно и безвъзвратно подменени? 

След Освобождението българската младеж се е вдъхновявала и е следвала като кумири изтъкнатите наши писатели и общественици. Те са съзидавали чрез личния си пример един модел на ценностна система, която се е състояла от висши идеали, национално-патриотично мислене, уважение към традициите и стремеж към трупане на знание. Основният проблем за ниската култура и ограниченост сред учениците днес, освен липсата на примери за подражание, е също така нежеланието на поне 80% от тях да четат сериозни четива. Не може да се очаква, че те ще натрупат богата речникова база от думи и тя ще залегне в ежедневната им реч или ще придобият навика да пишат сложно-съставни изречения и да анализират философски текстове, когато не са почерпили това от опита и готовите примери в литературата. За да мислиш със сложни категории от идеи и понятия, трябва преди това да си ги разтълкувал, да си ги осмислил, четейки различни източници на информация, повече литературни и специализирани четива.

Според данните децата четат основно списания, като 21% от анкетираните деца  смятат, че четенето на книги за удоволствие е загуба на време. Четенето развива въображението, насърчава любопитството и слага темел на общата култура, та да има къде да се залепи знанието. Като ги няма, спасението е наизустяване и папагалщина. Забелязвам, че и чувството им за хумор доста куца. 

Една обиколка с автобуса по обяд или вечер, когато учениците се прибират от училище, е достатъчна да установи, че езикът им се състои от не повече от 15 до 25 основни израза, които устата им повтаря като латерна. Говори се и се пише със заучени фрази - от медии, от филми, от политиците, пък - и от улицата.

Никой не може да ги накара да ходят на училище, защото родителите и учителите нямат голям престиж пред тях. Трупат тонове извинени и неизвинени отсъствия, които после служебно се извиняват. Друг проблем е липсата на дисциплина в час. Без дисциплина, без уважение, няма как да има работещ учебен процес. 

Виновна е и болестта, която масово мори учениците - мързелът. На тях винаги някой друг им е виновен - учителите, образователната система, министърът на образованието, родителите, съкратената зимна ваканция..., но никога няма да погледнат себе си, за за видят, че са се обърнали на една лумпенизирана маса от мързеливи и разглезени лигльовци и лигли. 

Неграмотността и простотията са агресивни и се самовъзпроизвеждат. Така е в държавата, в която се дават повече пари за подслушване, отколкото - за наука и образование. Простотията се налага от онази псевдо музика, наречена чалга. Тя е вредна колкото цигарите и твърдия алкохол. Чалгата трябва да се облага с акциз и парите да се влагат в сферата на образованието.

Децата не четат. Те не намират нищо красиво в четенето, в книгите, в литературата, в историята. Явно от някого са го прихванали, замислете се и за  ролята на възрастните около тях! Ролята на родителите, като най-важен фактор за разпространението на пушенето сред подрастващите, например, едва ли се ограничава само в пушенето. Няма как нечетящи родители да имат четящи деца. Има значение и броят на книгите в домашната библиотека - дали са до 10, дали са над 500 или над 1000. Важно е и по колко време на ден се чете - дали до 30 мин., дали - над 2 часа.

Расте неграмотно поколение, а неграмотността е най-големият бич за всяко общество - тя е по-страшна и от войните, и от природните бедствия. Неграмотността е гарант за бедност, социално (само)изключване и нещастен, безсмислен живот. Неграмотният човек се управлява лесно, няма съпротивителни сили, беден е духом. 

Редактирано Декември 21, 2016 от ISTORIK

[Южняк]

Историк, поиграх си с базата данни на ПИСА преди да отворя темата - който иска, може да го направи на http://pisadataexplorer.oecd.org/, но отнема време. Не открих каквото ми трябваше в информацията за 2015-та, поради което го измъкнах от данните за предишния изпит, а именно - кой е централния диференциатор на резултатите на ПИСА за България.

Оказа се, че това не е социалноикономическия статус, а езикът, кото се говори в къщи- при първи език български, резултатът на учениците е 449 точки; като имаме предвид, че средните резултати за БГ са скочили с 6 точки през 2015-та, можем да предположим, че резултатите на българчетата на теста са 455 точки; според данните на ПИСА от 2012-та, резултатите на българските ромчета са 375 точки. Т.е. на-същественият фактор при диференцирането на резултатите в БГ е езиковия -453 за бг срещу 375 за ромите.

Разбира се, ромските деца са и в по-лошо социално-икономическо положение, най-общо. Но нека (засега) да оставим ромските резултати и ефектът им върху цялостния резултат на БГ настрана. Засега, защото догодина ромите ще са 49% от всички български първокласници; след 10 г ще са 75%, така че тези 375 точки, които ще ни поставят под-африканските държави засега са спомени от бъдещето, но неизбежно идват още на следващите тестове на ПИСА след 3 години.

Въпросът е, че дори като разделим ромския резултат от българския, българския не впечатлява - 453 точки - изпреварваме Малайзия и се изравняваме с Гърция, която е с 454 т. 

Искам да обърна внимание на колегите една интересна особеност - българският  резултат е на-близо до гръцкия и румънския, като в рамките на 10-тина точки са групирани румъния, българия, гърция, турция и кипър - резултатите по един порзителен - или подозрителен начин са групирани географски. Тъй като образователните системи на гърция, турция, румъния,кипър и българия са изключително различни, както са различни и средствата, които тези държави отделят за наука, образование и респективно подслушване, на мен ми изглежда, че причините за тези резултати отиват отвъд споменатите от Историк (които, разбира се, също влияят - но не дотам, че да измъкнат Б-я от географската и локация и да я наредят насред ингилизите или финландците). Та, според мен, нещо друго ще да е; някакъв друг фактор, който по странен начин подрежда държавите според географските им локации, които мистериозно се корелират с постиженията на учениците им.

Виждаме този "географски" патерн навсякъде в таблицата - източноазиатцитегрупирани начело, финландците групирани с естонците след тях и пред останалата европа, следвани от западно и централно европейските географски съседи и т.н. Каква ще да е тая мистериозна връзка, която прави държавите да бележат групово, независимо коя колко пари отделя за подслушване, кой и е министър председателя и каква е образователната и система?

Редактирано Декември 21, 2016 от Южняк

[Rebecca]

Ще ми бъде полезно да чуя мнението на специалисти за този учебник.

 

Ако някой намери ,че въпроса не е за тук ,да го премести на подходящо място.

 

http://bultimes.com/zabraneniyat-uchebnik-po-rodinoznanie-s-vtoro-izdanie-polovinata-tirazh-veche-zayaven-za-chuzhbina/

[Rebecca]

Преди 36 минути, ISTORIK said:

 

 Неграмотността е гарант за бедност, социално (само)изключване и нещастен, безсмислен живот. Неграмотният човек се управлява лесно, няма съпротивителни сили, беден е духом. 

Много правилно и точно казано. 

Имам питане : защо по някои предмети / история например/ има по няколко учебника на различни издателства с различно интерпретиране на  факти от историята на България? Това не въвежда ли в заблуда или объркване ?

[Atom]

Почти същите резултати се наблюдават и при т.н. външно оценяване в 7 клас. Около 50% от учениците имат слаб или среден на изпита по математика. Като се отчете много ниския праг за 3-ка, това на практика означава, че 50% от децата са математически неграмотни. С една дума формата на изпита няма значение - и при двата резултатите са сходни.

На външното оценяване се очертва и още една тенденция - огромна разлика между София и останалата част от страната

[makebulgar]

Всъщност нещата не са толкова зле, и всичко е въпрос на гледна точка. Тези тестове явно не са обективни, още повече че не е ясно кои деца са били проверявани, как са били проверявани и т.н. Това, че едно дете не иска да учи математика не означава, че е слабо образовано и в бъдеще може да стане добър художник или писател, или пък доктор. И обратното онова което не го влече литературата може да стане добър инженер или компютърен специалист. Тъй че тестовете са само за някакви сравнения, но те не са много важни. В България може да се получи добро образование, може да се придобие добра професия, и децата учат а родителите им също им помагат. Няма как да е по друг начин.

Редактирано Декември 21, 2016 от makebulgar

[ISTORIK]

Преди 38 минути, Rebecca said:

Имам питане:

Защо по някои учебни предмети (по история, например) има по няколко учебника на различни издателства с различно интерпретиране на факти от историята на България? Това не въвежда ли в заблуда или объркване?

По принцип, учебниците по история се пишат от един единствен автор или (в по-честия случай) от авторски колектив. Всеки учебник отразява гледната точка на авторите му към разглежданата от учебника историческа епоха. 

Изборът на учебник по история зависи от предпочитанията на конкретния учител по история, било - към някого от авторите, било - към тематичното разпределение на уроците (урочните единици), било - към наличието на повече или на по-малко текст във всеки урок, било - в някаква комбинация от всичко това, било - към марката на дадено издателство. 

Идеален учебник по история няма. Няма и да има. 

Понеже питането е за историята на България, предполагам, че става дума за учебниците за 11-ти клас. 

Една година имаше 22 учебника по биология за определен клас. 

 

Редактирано Декември 21, 2016 от ISTORIK

[T.Jonchev]

Преди 4 часа, Rebecca said:

Ще ми бъде полезно да чуя мнението на специалисти за този учебник.

 

Ако някой намери ,че въпроса не е за тук ,да го премести на подходящо място.

 

http://bultimes.com/zabraneniyat-uchebnik-po-rodinoznanie-s-vtoro-izdanie-polovinata-tirazh-veche-zayaven-za-chuzhbina/

Много приятен в езиково и стилово отношение. Достъпен и дори интересен за малки ученици. Научната му страна обаче е по-скоро архаична.

[Skubi]

Те и унгарските. И тук опозицията веднага скочи срещу правителството и простолюдието и пенсионерите и да не говорим за носталгията към соца когато всичко било най....Но това не стана от единият ден на другия.....Това е резултат на много десетилетия, само за сега измряха и последните от тези които бяха истински ПЕДАГОЗИ.

Интересно би било да сложат до таблиците и заплатите на учителите в тези "победили"страни заедно с разните бенефити към тях....Защото аз така си мисля, че не само в тук ами и при вас десетилетия вървеше контраселекцията при дипломираните. Който не го приемаха в желаното място за секи случай като втори или трети шанс пишеше педагогия. Все едно казваше тати и мами само да завърши нещо, да не копа или бумка цял живот като мен....И много добре се знае, че завършилите педагози са били годни за много позиции където се нуждае малко грамотност.....

Еееее да, навсякъде имаше елитни училища, гимназии университетски факултажи, но те бяха предимно за децата на номенклатурата, които потомци сега ни дават уроци за развития капитализъм или го практикуват за наше благо.....

[Skubi]

Преди 17 часа, Южняк said:

Пешо кара автобус, а пред себе си е сложил чаша с вода.

Налага му се да намали рязко скоростта, при което течността в чашата а. се разплисква назад б. се разплисква напред ц. не се разплисква

Горното е истински въпрос от тазгодишния ПИСА тест, който да знаем какво дискутираме. Освен това, ако някой не може да отговори на въпроса, по-добре да не се обажда по темата, защото получава 1-ца или под нея, подобно на почти половината български ученици на 15 годишна възраст. Това, което е видимо от въпросите на ПИСА е, че те не мерят рпосто образователното ниво на учениците. Не е нужно да си учил физика и един ден, за да отговориш правилно на въпроса - може и с досещане. А може и да не се досетиш. Мнозина български ученици не са се досетили.

Един израстнал до мекито веднага ще пише, защо не му сложи капачка? или ако е по интелигентен да си купи /за стотинки/ държател на чаша с гироскоп....

 

[baal]

On 21.12.2016 г. at 16:27, Южняк said:

Искам да обърна внимание на колегите една интересна особеност - българският  резултат е на-близо до гръцкия и румънския, като в рамките на 10-тина точки са групирани румъния, българия, гърция, турция и кипър - резултатите по един порзителен - или подозрителен начин са групирани географски. Тъй като образователните системи на гърция, турция, румъния,кипър и българия са изключително различни, както са различни и средствата, които тези държави отделят за наука, образование и респективно подслушване, на мен ми изглежда, че причините за тези резултати отиват отвъд споменатите от Историк (които, разбира се, също влияят - но не дотам, че да измъкнат Б-я от географската и локация и да я наредят насред ингилизите или финландците). Та, според мен, нещо друго ще да е; някакъв друг фактор, който по странен начин подрежда държавите според географските им локации, които мистериозно се корелират с постиженията на учениците им.

Виждаме този "географски" патерн навсякъде в таблицата

Географската хипотеза не струва. В рамките на тези десетина точки (десетина места в таблицата е по-вярно), дори непосредствено пред и след България, са държави като Обединени Арабски Емирства, Малайзия и Чили. Да разгледаме и мистериозната корелация между географско положение и успех. В математиката и науките виждаме Китай редом с далекоизточните си съседи, но при четенето го виждане до Испания, Русия, Швейцария, Латвия, Чехия. Да вземем друг пример Швейцария - в математиката е непосредствено след далекоизточните държави, в науките е по-назад до Германия, Холандия, Белгия, Ирландия, а при четенето е на средно ниво, по-горе споменах до кои държави. Турция и по трите показателя е след България, най-малкото с четири места, а Гърция изпреварва България най-малкото с девет точки, докато Румъния изостава само в областта на науките.

[ISTORIK]

Наличието на ценностна система, признаването на авторитетите, наличие на правилни приоритети по време на пребиваването в училище (защо съм тук, какво се очаква от мен в часовете), уважението, дисциплината в час... - наличността на изброените фактори само би избутало българските ученици (от български и небългарски етнически произход) напред в класацията.

Някои от проблемите в българското училище са: липса на дисциплина; липса на състезателна нагласа и стремеж към успех; липса на възможности за личен избор на ученика какво да учи; демотивация на учителите; застаряващи учители, феминизация на учителството... 

Редактирано Декември 22, 2016 от ISTORIK

[ISTORIK]

Между другото, освен PISA, има и други подобни тестове - TIMSS и PIRLS. 

Ето една статистика (от 2014 г.), която обединява данните от трите теста:

http://thelearningcurve.pearson.com/index/index-ranking/overall-score-highest

Тук ние сме на 30-то място от 40 държави. 

На първите две места са Ю. Корея и Япония. Следват ги Сингапур и Китай с Хонг-Конг. Чак на пето и шесто място виждаме европейски държави - Финландия и Великобритания. На седмо място е Канада. И така нататък - до 40. 

Ето и профила на България там:

http://thelearningcurve.pearson.com/country-profiles/bulgaria

Редактирано Декември 22, 2016 от ISTORIK

[Captain Nemo]

Преди 7 часа, ISTORIK said:

Между другото, освен PISA, има и други подобни тестове - TIMSS и PIRLS. 

Ето една статистика (от 2014 г.), която обединява данните от трите теста:

http://thelearningcurve.pearson.com/index/index-ranking/overall-score-highest

Тук ние сме на 30-то място от 40 държави. 

На първите две места са Ю. Корея и Япония. Следват ги Сингапур и Китай с Хонг-Конг. Чак на пето и шесто място виждаме европейски държави - Финландия и Великобритания. На седмо място е Канада. И така нататък - до 40. 

Ето и профила на България там:

http://thelearningcurve.pearson.com/country-profiles/bulgaria

Мисля си че тук се намесва народопсихологията и произтичащите от това мотивации. Точно в Корея и Япония ниска оценка би била срам за цялото семейство а там хората държат на достойнството си. У нас тройката е повод за тържество.

Разбира се това е силно опростено, но едно изследване в тази насока би било интересно

[*abi*]

Преди 9 часа, ISTORIK said:

Наличието на ценностна система, признаването на авторитетите, наличие на правилни приоритети по време на пребиваването в училище (защо съм тук, какво се очаква от мен в часовете), уважението, дисциплината в час... - наличността на изброените фактори само би избутало българските ученици (от български и небългарски етнически произход) напред в класацията.

Някои от проблемите в българското училище са: липса на дисциплина; липса на състезателна нагласа и стремеж към успех; липса на възможности за личен избор на ученика какво да учи; демотивация на учителите; застаряващи учители, феминизация на учителството... 

На конкурс в "елитно" (елитно вече не е това, което беше) столично училище на конкурс за учителско място се явяват 25 кандидата - само жени, като само 3 са под 45, останалите са пред пенсионна възраст.

"Елитно" в момента се превежда "училище с висок бал за кандидатстване". Нищо повече от това. Останалите характеристики, на "елитното" училище са изредените: липса на дисциплина; липса на състезателна нагласа и стремеж към успех; липса на възможности за личен избор на ученика какво да учи; демотивация на учителите; застаряващи учители, феминизация на учителството... 

Проверката на "елитността" показва, че в столицата едва от 3 до 5 училища имат леко отклонение от горната "норма" и крепят никакви стандарти наподобяващи на "елитност".

Към гореизброенето има допълнителни пояснения:

- системно подкопаване на авторитета на учителската професия от медии и възможностите давани от Интернет за публичност на непроверени родителски "въжделения"

- арогантност от страна на родителите. В момента им е дадена цялата възможност за неправомерни намеси в образователната система.

- голямата грешка да се позволи взимането предвид на некомпетентното родителско "мнение", в ръководенето на самия образоветелен процес. Удовлетворяват се родителски капризи.

От там децата не си знаят мястото, самите те се считат за "авторитети" и в момента като цяло нещата са извън контрол. Точно както пациенти си позволяват да бият лекари, така и в образователната система родители си позволяват да диктуват правилата в училищата и по-често успяват. Ръководствата на училищата на моменти не знаят на кой Господ да служат.

Феминизацията в професията наистина е голям проблем за момчетата поради липсата на ролеви модели - напълно подкрепям. Има случаи, в които по веригата момче може да премине цялото си образование без нито един учител-мъж. Включително и при допълнителните си занимания извън училище. Поради това, че родителите масово не са запознати с важността на ролевите модели през пубертета не обръщат внимание на този проблем. Не търсят поне за извънкласните занимания мъж преподавател, за да могат момчетата да имат повече допир с естеството на пола си.

Не съм обръщала внимание дали това се засяга в публичното пространство и дали към масите се пускат повече съвети за тези избори, така важни за израстването на момчетата. Но и да се обръща - факт е, че мъже преподаватели се намират все по-трудно и по-трудно. Единствената възможност на момчетата да попаднат в по-подходяща за тях ролева среда е да бъдат записвани в типично мъжките гимназии, където все пак може да попаднат на по-правилното за тях ролево съотношение.

Историк, респект за мненията ти. По-вярно не можеше и да бъде написаното, дори си спестил...