Какво означава Self-Driving Technology за икономиката

[nik1]

Преди 16 минути, Captain Nemo said:

Ти приказваш глупости на търкалета. 1. Никоя софтуерна компания не лежи на пазарен дял, всяка постоянно (но еволюционно) променя нещата. 2. Ако смяташ Майкрософт сред големите ИТ компании има много хляб да изядеш, тя е някъде към 10-то място

За каква "обич към статуквото" говориш тогава щом има постоянно развитие???Остави тази софистика ("еволюции" и "революции");По-горе написах нещо съвсем просто и ясно и то беше  иновациите са жизнено важни за корпорациите, а ти ми опонира (демек според теб иновациите не са важни за корпорациите) с това че обичали статуквото..Сега се обръщащ на 180 градуса

Нека аз да пиша глупости, ти пък не знаеш и не разбираш какво пишеш!

 

 

 

Редактирано Декември 23, 2016 от nik1

[nik1]

Да уточня нещо: Не всяко обновяване на даден продукт/услуга е т.н.продуктова иновация (приема се че има продуктова иновация (1) когато за производството,направата на обновения продукт/услуга са използвани  нови технологии; (2) някои от използваните за крайната му направа и асемблиране подсистеми и части са иновации, (3)  продуктът/услугата е подобрен значително с нови и допълнителни функции и характеристики или с нови качества) , но всяко обновяване на продукт и пускането му на пазара под различно име или версия, дизайн, опаковка се приема за  маркетингова иновация , или по-скоро е комбинация от маркетингови иновации..

 

Редактирано Декември 23, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Истината за големите и малки компании е някъде по средата - в конкретния случай с разработката на автономен автомобил от Гугъл, голямата компания Гугъл си купува иновативните мозъци в основата на проекта на малка компания, но след като ги преценява съвършено точно като такива. В центъра на проекта е Себастиян Трун, германец по рождение и образование, победител в DARPA Grand Challenge през 2005 г.; точно тогава Гугъл го набелязват и привличат да работи за тях.

И да уточня тук нещо много важно - не говорим за автоматизирани коли, говорим за автономни коли - схващате ли разликата? Викторе? Гугъл не разработва автоматика, разработват изкуствен интелект, в ядрото на това е имитиране на човешко поведение и взимане на самостоятелни решения.

Аз ви разбирам, но защо никой не ме разбира мен?..По-ясно ли ще стане, ако го кажа така:  Секторът "големи компании" има усреднен иновативен индекс, който е  с няколко пункта по-голям от усреднения за сектора на малките и средните компании..

И като сте се хванали с това купуване на мозъци и на иновационни компании, не се ли усещате вече за какво става дума? Аз те имам за много интелигентен, освен това си и предприемач от сектора на малките и средните, та бих искал да ти задам един въпрос - ти колко мозъка купи, или колко човека е R&D отдела ти?

Още въпроси за размисъл: Какъв дял от малките и средните предприятия са т.н. иновационни компании или "лудите глави" по капитан Немо? А колко от тях продължават да съществуват като малки или средни иновационни компании (със и заради своя си иновационен продукт или няколко такива). (Колко са устойчиви малките или средни предприятия?).. Не е ли логично да се смята, че мнозинството от тях ще: /само изброявам възможностите, но не по тежест и приоритет/ (1) бъдат купени/погълнати от по-голяма компания или (2) ще фалират; или пък (3) ще се развият в големина, и няма да останат "малки/средни"?

Редактирано Декември 23, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 4 часа, nik1 said:

Цитирай

Проблема е че базовия доход ще създаде земя, пълна с мързели, лентяи. И много малък процент ще създават ценности (от какъвто и да било вид)

 

Правени са няколко такива изолирани опита -в САЩ и във Франция. Резултатите показват спадане на процентите на заетите хора, с около 5-6 процента за жените, и 3-4 процента за мъжете.
Какво  е  обяснението: хората с непривлекателна работа и по-ниска квалификация спират да работят.

В България, където преобладаващо не обичаме работата си, работим повече поради принуда, и не храним абстрактна любов към труда  (поради културни и народопсихологични особености, http://www.politika.bg/article?id=7574 ) , процентите най-вероятно ще доста по-високи от тези в САЩ, където се цени абстрактно трудът)..

 

ПП/PS/ПС

Аз със сигурност ще съм един от тези мързели и лентяи, ако доживея този момент, и няма да създавам никакви ценности! Ще бъда най-щастливия човек на света, ако това стане

Не обичам (а и мнозиството българи не обичаме) работата си и заради често отровните и  безпринципни отношения на работното място (умеем да си тровим живота взимно) , заради  институционалния ни "индивидуализъм" и дефицити на колегиалност ("всички са генерали, редници няма"); заради дефицитите на емпатия (емпатично мислене) и човечност към хората, които не са от нашия най-близък кръг; заради прехвърлянето на отговорностите (и скатаването от поемане на отговорност) и вината в другите;заради тревожноста и нервността на културата ни, заради завистта и омразата, заради черногледството и песимизма ни...

Това са също неща от нашата балканска народопсихология, за които понякога си даваме оценка (затова толкова много хора у нас предпочитат да работят сами, сами да са си началници, и по брой на регистиртаните компании на 100 000 човека сме на едно от първите места).

Редактирано Декември 23, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, nik1 said:

Аз ви разбирам, но защо никой не ме разбира мен?..По-ясно ли ще стане, ако го кажа така:  Секторът "големи компании" има усреднен иновативен индекс, който е  с няколко пункта по-голям от усреднения за сектора на малките и средните компании..

И като сте се хванали с това купуване на мозъци и на иновационни компании, не се ли усещате вече за какво става дума? Аз те имам за много интелигентен, освен това си и предприемач от сектора на малките и средните, та бих искал да ти задам един въпрос - ти колко мозъка купи, или колко човека е R&D отдела ти?

Още въпроси за размисъл: Какъв дял от малките и средните предприятия са т.н. иновационни компании или "лудите глави" по капитан Немо? А колко от тях продължават да съществуват като малки или средни иновационни компании (със и заради своя си иновационен продукт или няколко такива). (Колко са устойчиви малките или средни предприятия?).. Не е ли логично да се смята, че мнозинството от тях ще: /само изброявам възможностите, но не по тежест и приоритет/ (1) бъдат купени/погълнати от по-голяма компания или (2) ще фалират; или пък (3) ще се развият в големина, и няма да останат "малки/средни"?

PS

Който желае, може да погледне в тази връзка публикацията в ъплоуднатия файл. Тя се казва "Иновационен индекс на българските предприятия".
Според публикацията и изследването, иновационната активност (като иновационен индекс) на МСП е до 2 пъти по-ниска от тази на големите предприятия (около два пъти  - при малките, и по-малко от два пъти при средните), а при микропредприятията е около 5 пъти по-ниска от тази при големите.

 

Може да се погледне и тази публикация, в която има глава за иновационна активност на МПС:
http://www.sme.government.bg/uploads/2011/07/SME_Situation-REP_noemaBG-0612.pdf

 

 

 

Inno_bg_0-2.pdf

[Б. Киров]

Преди 10 часа, nik1 said:

Аз ви разбирам, но защо никой не ме разбира мен?..По-ясно ли ще стане, ако го кажа така:  Секторът "големи компании" има усреднен иновативен индекс, който е  с няколко пункта по-голям от усреднения за сектора на малките и средните компании..

Ник, ще се опитам в един постинг да изложа моето виждане по предишните ти постинги за малките иновативни фирми и иновациите в големите корпорации. Най-ярката илюстрация за иновативност на малките фирми е в модния бизнес, където големите марки са корпорации, носещи името на един човек. Почти всички такива модни корпорации са стартирали с иновативен бизнес на един-единствен човек, преди да станат международни корпорации. Ето само няколко от многото:

Коко Шанел изработва и декорира шапки, което скоро от хоби става професия и смисъл на живота ѝ; Елза Скиапарели започва кариерата си с изобретяването на един спортен пуловер, за линията на който се вдъхновява от подобна дреха на свой американски гост, заедно със своя приятелка шивачка отварят малко ателие за различни модели пуловери, става световно известна с модела си за малка черна рокля, след което отваря собствена трикотажна фабрика; Джорджо Армани учи за лекар, работи като фотограф, продавач в магазин за дрехи, откъдето стартира с първата си колекция; Хуго Бос основава  през 1923 в Метцинген малка шивашка фабрика за спортни дрехи, пред заплаха от банкрут става нацист, получава партийни поръчки за униформите на СС и Хитлерюгенд, по време на войната за Вермахта, след войната неговата фирма прави моделите за германските железничари и пощенски служители; Пиер Балмен през 1945  открива бутик «Красавица», в Париж, където започва да продава своя най-известен силует със същото име; Джани Версаче започва кариерата си като продавач в моден магазин Francesca Versace Elle, собственост на майка му; Роберто Кавали завършва художествена академия и още като студент изобретява и патентова свой начин да рисува върху кожа, на 32 години открива първия си моден бутик; Кристиан Диор по време на Втората Световна война облича като шивач съпругите на френските офицери, през 1946 година основава собствена модна къща със съдействието на магната Марсел Бусак, собственик на фабрики за памук; Пиер Карден започва като театрален художник и става известен през 1946 в света на модата с костюмите за филма Жан Кокто «Красавицата и Звяра», основава първия си моден бутик през 1950 и често цитира думите на своя бивш бос Кристиан Диор, за който работи 4 години като моделиер: «Пиер, продавайте скъпо — талантът струва много»; Пако Рабан завършва архитектура, но използва познанията си в тази област в модата; още като студент започва да проектира аксесоари и бижута, работейки с нови и необичайни материали – метал, пластмаса и оцветена хартия, с което привлича младата публика. Леки, ярки, не скъпи, моделите му са футуристични и дръзки; Жан Пол Готие с една единствена колекция за модна къща Кашияма се изстрелва в света на висшата мода.

Примерите в модата могат да продължат в същия дух още много, но нещо подобно се случва и в другите сфери – като правило в основата на всяка голяма световна корпорация лежи иновативната дейност на един неин основател, около която кристализира по-късно корпоративната структура. Едното не отрича другото – иновативността на малкия бизнес не влиза в противоречие с иновативността на корпорациите, пак повтарям това, което написах в друга тема за Илон Мъск – неговите четири големи корпорации са толкова иновативни, колкото иновативен е техния създател, същото може да се каже за Гугъл, за Епъл, за Фейсбук...

Преди 10 часа, nik1 said:

Аз те имам за много интелигентен, освен това си и предприемач от сектора на малките и средните, та бих искал да ти задам един въпрос - ти колко мозъка купи, или колко човека е R&D отдела ти?

Още въпроси за размисъл: Какъв дял от малките и средните предприятия са т.н. иновационни компании или "лудите глави" по капитан Немо? А колко от тях продължават да съществуват като малки или средни иновационни компании (със и заради своя си иновационен продукт или няколко такива). (Колко са устойчиви малките или средни предприятия?).. Не е ли логично да се смята, че мнозинството от тях ще: /само изброявам възможностите, но не по тежест и приоритет/ (1) бъдат купени/погълнати от по-голяма компания или (2) ще фалират; или пък (3) ще се развият в големина, и няма да останат "малки/средни"?

Колко „мозъка” съм купил в моята малка фирма? Конкретно, бях съдружник в нея с атомен физик по образование, работил години в Церн; човекът наистина беше иновативен дори в моята сфера, но имаше други, да го речем „морални” недостатъци, поради което се разделихме по живо по здраво. По отношение на „поглъщането” на малките иновативни от големите корпорации, да, така е, но доколкото знам, тези поглъщащи големи в началото също са били малки иновативни, техните основатели в 90 процента от случаите са иноватори по дух и ум, такива хора имат вроден усет за „купуване” на качествени хора, те не хвърлят парите си на вятъра; Гугъл разполага с финансови активи над 60 млрд. долара, повече от държава като България, и това е в ръцете на двамата й основни акционери, въпроса тук е кои са те и как са стартирали, как мислят.

Преди 9 часа, nik1 said:

Проблема е че базовия доход ще създаде земя, пълна с мързели, лентяи. И много малък процент ще създават ценности (от какъвто и да било вид)

Тук съм дори на още по-крайно мнение от теб. Безусловен базов доход за хора, които не работят, е пълна глупост и нонсенс, само от учтивост не го заявих в прав текст на Атом. Това означава да се поощряват милиони търтеи, такава практика има само в някои все още богати на нефт арабски монархии, но беше отхвърлена с референдум от швейцарците. Представете си какво щракане на пръсти и денонощна веселба ще предизвика сред нашенските роми такова решение. Абсурдно и аморално е според мен дори да се обсъжда такова решение.

Преди 7 часа, nik1 said:

Който желае, може да погледне в тази връзка публикацията в ъплоуднатия файл. Тя се казва "Иновационен индекс на българските предприятия".
Според публикацията и изследването, иновационната активност (като иновационен индекс) на МСП е до 2 пъти по-ниска от тази на големите предприятия (около два пъти  - при малките, и по-малко от два пъти при средните), а при микропредприятията е около 5 пъти по-ниска от тази при големите.

За България въпроса с малкия и най-малкия бизнес за мен е болна тема и аномалия по мое мнение. Това сме го обсъждали в други теми – има регистрирани стотици хиляди еднолични търговци, но тези фирми са фиктивни, те не работят, защото със силови методи са изтикани от пазара. Затова в България има 5 % хора дефинирани като средна класа и това е много тежък проблем на цялото общество.

 

Редактирано Декември 24, 2016 от Б. Киров

[nik1]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Почти всички такива модни корпорации са стартирали с иновативен бизнес на един-единствен човек, преди да станат международни корпорации.

Ами ние не спорим за това  (вижте евлюцията на въпросната Тесла, на Гугъл, на Майкрософт и т.н.)

(Плюсът е от мен)

Преди 9 часа, nik1 said:

Не е ли логично да се смята, че мнозинството от тях ще: /само изброявам възможностите, но не по тежест и приоритет/ (1) бъдат купени/погълнати от по-голяма компания или (2) ще фалират; или пък (3) ще се развият в големина, и няма да останат "малки/средни"?

 

Въпросите с малките/средните и големите компании са прости , аз лично не съм склонен (но без да се смятам за непогрешим) да приема компилиране на нова "наука", "факти" и "тези".

1. Малките и средни компании са създават по-ниска добавена стойност от големите.
Преди 10-на дни излезна изследване в тази връзка  за България и за страните от Евросъюза, Забележка: Това го пиша е във връзка с дискусията ни (за теб е спор и може би въпрос на чест, не разбирам, за мен обаче няма спор) за "моторите на икономиката" http://www.europarl.europa.eu/ftu/pdf/bg/FTU_5.9.2.pdf

 

Цитирай

Микро-, малките и средните предприятия (МСП) съставляват 99 % от дружествата в ЕС. Те осигуряват две трети от работните места в частния сектор и допринасят за повече от половината от общата добавена стойност, създавана от предприятията в ЕС.

Казано и по друг начин: оставащият един процент "големи", които сигуряват "оставащите" една трета от работните места в частния сектор, създават половината от добавената стойност в ЕС..

2. МСП са по-слабо устойчиви са (устойчвост - понятие от икономиката на компаниите) от големите,

3. Имат по-нисък иновационен индекс от големите (иновациите са скъпи, трудоемки, и времеемки   + иновативните хора са дефицитен ресурс => големите са в по-благоприятна позиция)

Искам да кажа нещо важно за иновациите: организационните, маркетингови и процесни иновации често са в пъти по-скъпи , трудоемки, и времеемки от продуктовите. Мога да дам примери от "моята" дейност и бранш - работя в хай-тек профилна компания (работил съм и в R&D отдели, а и в момента работата мi е свързана малко или много с Research). .

 

Редактирано Декември 24, 2016 от nik1

[nik1]

Цитирай

It was a remarkable moment in 1969 when President Nixon offered universal basic income (UBI) legislation that was passed twice by the US House of Representatives, but failed to garner enough votes in a Democratic controlled Senate on both occasions. It was defeated despite the intellectual clout of 1200 bi-partisan economists, including Milton Friedman who designed the “guaranteed income” bill, and John Kenneth Galbraith who publicly supported the bill. The irony: a public welfare program proposed by Republicans was stalled by Democrats, who viewed the suggested $1,600 ($10,000 in today’s dollars) per year for each recipient as insufficient. [1] While Europe maintained a broad network of intellectuals, publications, and conferences promoting the idea, UBI policy has been largely absent from American political discourse ever since, other than among a committed following on Reddit, some forward thinking academics, and US affiliates of BIEN.

Атом беше споменал че ББД се предлага първоначално от десноцентристите, либерарианците, (либератрианците се смятат за десно-центристи) заради разбирането че чрез ББД ще се намалят драстично административните (държавните) разходи. Идеята на либертарианците е да отпаднат скъпоструващите социални, здравни, и образователни системи (в което виждане има резон според мен)

Погледаното от лявоцентристка страна - не е ясно докога обществото ни ще издържи на тенденциите за увеличаване на разслоението меджу бедни и богати,т.е тенденцията на "разтваряне на ножицата" между най-богатите и най-бедните, а и какво да правим с излишните и изпадналите хора (в което виждане пак има резон според мен)

(Ето, аз не съм необразован или неквалифицаиран, не съм циганин, но на 50 години вече не съм мотивиран да работя, какво правим с мен? Имам една колежка от университета, тя също се чувства сдъвкана с костите си, и изплюта от кап.системата от балкански вид  след десетки години прилежна и съвестна работа по специалността си, Отказала се е да работи - живее много скромно със спестяванията си, и мечате за минимална пенсия, какво правим с нея? "Няма човек, няма проблем"?)

Погледанато в исторчески аспект, ние като вид (Хомо Сапиенс) през практически цялата ни история на вида ни,  200-тец хиляди години сме живяли с ББД и при анархистичен икономически комунизъм (в егалиратните общества на ловци и събирачи всичко се дели по равно), Капитализмът като стопански модел по-скоро изглежда като наложен изкуствен ("морален", "културен") такъв,  нежели като нещо което ни е "зададено свише" и "вродено"..

Редактирано Декември 24, 2016 от nik1

[laplandetza]

Все още сте заблудени . Икономиката не е самоцел, чрез нея се постига набелязаните стратегии във властовите игри.Принципно икономическата дейност е част от човещкото материално задвижване, т.е. от това което ние наричаме биологична материална динамика. Съществуването все още на финансово капиталист. тип стопанство е единствено дължащо се на силовото задържане на биологична и посбиологична еволюция. Кой , кои го задържат и защо , предполагам и вие се досещате за близки до реалността отговори.

[Doris]

Автоматизацията на возилата изглежда доста крипи, може би заради представите, създадени от Камионите на Стивън Кинг:

 

 

Защо автоматизацията на производството, а вече и услугите ни плаши толкова:

"Cтивън Xoĸинг: Изĸycтвeният интeлeĸт щe yнищoжи cpeднaтa ĸлaca, пpoцecът e пoчти нeoбpaтим 

Изĸycтвeният интeлeĸт и yвeличaвaщoтo ce c тeчeниe нa вpeмeтo нивo нa aвтoмaтизaция , нaпълнo щe лиши oт paбoтa xopaтa oт cpeднaтa ĸлaca и тoвa щe дoвeдe дo cepиoзни пoлитичecĸи, иĸoнoмичecĸи и coциaлни пpoмeни, cчитa Cтивън Xoĸинг. B ĸoлoнĸaтa cи в Guаrdіаn, cвeтoвнo извecтният физиĸ пишe, чe „пpoтичaщaтa ceгa aвтoмaтизaция нa фaбpиĸи вeчe вoди дo нaмaлявaнe нa бpoя нa paбoтнитe мecтa и изocтaвянe нa тpaдициoннoтo пpoизвoдcтвo. Bъзxoдът нa изĸycтвeн интeлeĸт caмo щe yвeличaвa тeмпoтo и тoвa cepиoзнo щe пoвлияe нa cpeднaтa ĸлaca. Tъpceни щe ca caмo тeзи пpoфecии, ĸъдeтo e нeoбxoдим твopчecĸи пoдxoд зa peшaвaнe нa пpoблeми, ĸaĸтo в нaдзopния ĸoнтpoл. “ Xoĸинг e cъглaceн c мнoжecтвoтo eĸcпepти, ĸoитo ca oбeзпoĸoeни oт нeгaтивнитe eфeĸти oт aгpecивнaтa тexнoлoгичнa интeгpaция и пocлeдcтвиятa зa чoвeшĸaтa paбoтнa cилa, ĸoитo щe ce cлyчaт oщe в cлeдвaщoтo дeceтилeтиe.

Ocнoвнитe oпaceния пpeдизвиĸвa тoвa, чe, нeзaвиcимo oт paдиĸaлнo yвeличaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пpoизвoдcтвoтo, ĸoeтo ce дължи нa въвeждaнeтo в пpoизвoдcтвoтo нa изĸycтвeн интeлeĸт, oбиĸнoвeнитe xopa ocтaвaт бeз paбoтa, зaщoтo тя им ce oтнeмa oт интeлигeнтнитe мaшини. Texнoлoгиитe вeчe ca cъĸpaтили знaчитeлнo paбoтнaтa cилa, пpoмeняйĸи тpaдициoннитe мeтoди нa пpoизвoдcтвo и cиcтeмнo yнищoжaвaт paбoтнитe мecтa нa xopaтa oт cpeднaтa ĸлaca. B близĸo бъдeщe тaзи тeндeнция щe дocтигнe cвoя пиĸ и „глaвитe щe пaдaт вce пo-бъpзo.“ Cпopeд дoĸлaд, пyблиĸyвaн пpeз фeвpyapи oт Сіtіbаnk c пoдĸpeпaтa нa Охfоrd Unіvеrѕіtу, 47% oт paбoтнитe мecтa в CAЩ ca излoжeни нa pиcĸa oт aвтoмaтизaциятa. Зa Beлиĸoбpитaния цифpaтa e 35 нa cтo. Зa cтpaнитe oт OИCP (Opгaнизaциятa зa иĸoнoмичecĸo cътpyдничecтвo и paзвитиe), цифpaтa cpeднo щe e 57 нa cтo. Haй-мнoгo щe бъдe зaceгнaт Kитaй. Taм щe бъдaт aвтoмaтизиpaни oĸoлo 77 пpoцeнтa oт ceгaшнитe paбoтни мecтa. B мoмeнтa 3 oт 10-тe нaй-гoлeми paбoтoдaтeли в cвeтa (Fохсоnn, Wаlmаrt и Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa нa CAЩ) aгpecивнo зaмeнят c poбoти paбoтницитe.

Cпopeд Xoĸинг „aвтoмaтизaциятa в ĸpaйнa cмeтĸa щe дoвeдe дo ycĸopявaнe нa и бeз тoвa нapacтвaщoтo иĸoнoмичecĸo нepaвeнcтвo в cвeтa. Интepнeт и тeзи плaтфopми, ĸoитo гo изпoлзвaт, щe peaлизиpaт възмoжнocттa зa тoвa мaлĸи гpyпи oт xopa дa пoлyчaвaт нeвepoятни пeчaлби, бeз дa нaeмaт гoлям бpoй cлyжитeли. Toвa e нeизбeжнo, тoвa e нaпpeдъĸ, нo cъщo тaĸa e coциaлнo дecтpyĸтивeн пoдxoд. “ Имeннo тoвa, cпopeд Xoĸинг, e пpичинaтa зa нapacтвaщaтa пoпyляpнocт нa дecнитe пoпyлиcтĸи cили нa Зaпaдa: „Hиe живeeм в eдин cвят c нapacтвaщo, a нe cвивaщo ce иĸoнoмичecĸo нepaвeнcтвo, зa ĸoeтo мнoгo xopa нe caмo ca зaпoчнaли дa ce зaмиcлят зa нивoтo cи нa живoт, в ĸoeтo им ce нaлaгa дa живeят, тe зaпoчнaxa дa ce зaмиcлят и зa тoвa, чe живoтът ĸaтo тaĸъв c тeчeниe нa вpeмeтo мoжe дa cтaнe нeпoнocим. Eтo зaщo нe e изнeнaдвaщo, чe cмe cвидeтeли нa cъбития, ĸaтo нaпpимep избиpaнeтo нa Дoнaлд Tpъмп зa пpeзидeнт нa CAЩ и нaпycĸaнeтo нa Beлиĸoбpитaния нa EC. “ Зaeднo c дpyги пpoблeми – пpeнaceлeнocт, измeнeниeтo нa ĸлимaтa, зaбoлявaния – ниe, пpeдyпpeждaвa Xoĸинг, „ce нaмиpaмe в нaй-oпacния пepиoд нa чoвeшĸo paзвитиe.“ И, зa дa пpeoдoлee вcичĸи тeзи пpoблeми, чoвeчecтвoтo тpябвa дa ce oбeдини.

Πpeди тoвa Cтивън Xoĸинг вeчe изpaзи cвoятa зaгpижeнocт oтнocнo paзвитиeтo нa изĸycтвeния интeлeĸт. Kaтo гoвopи зa paзличнитe пpичини, ĸaтo нaй-вaжнaтa тoй oтĸpoявa вepoятнocттa, чe изĸycтвeният интeлeĸт щe мoжe eдин дeн дa нaдминe и зaмeни xopaтa. „Paзвитиeтo нa изĸycтвeния интeлeĸт paнo или ĸъcнo мoжe дa ce oĸaжe ĸpaй зa цялoтo чoвeчecтвo“, – ĸaзa Xoĸинг пpeз 2014 г. „ИИ щe пoeмe ĸoнтpoлa въpxy ceбe cи, щe бъдe в cъcтoяниe дa ce caмoвъзcтaнoвявa и щe бъдe в cъcтoяниe дa ce aдaптиpa ĸъм вcяĸaĸви пpoмeнящи ce ycлoвия. Xopaтa, oгpaничeни oт бaвния пpoцec нa биoлoгичнaтa eвoлюция, нямa дa бъдaт в cъcтoяниe дa мy ce пpoтивoпocтaвят и cлeдoвaтeлнo дa бъдaт изxвъpлeни oт иcтopиятa“, cмятa oщe Xoĸинг."

http://nepoznato.energetika-bg.com/2016/12/stivan-hoking-izkustveniyat-intelekt-shte-unishtozhi-srednata-klasa-protsesat-e-pochti-neobratim/

[laplandetza]

Няма лошо в роботизираните коли, превози, системи мащини, в това да се отнемат професии от <роботи> . Лошото идва от  неподходящите хора съсредоточили много власт.Промяната е нужно да засегне точно тези групи хора, НО как ?

[Б. Киров]

Преди 23 часа, nik1 said:

Атом беше споменал че ББД се предлага първоначално от десноцентристите, либерарианците, (либератрианците се смятат за десно-центристи) заради разбирането че чрез ББД ще се намалят драстично административните (държавните) разходи. Идеята на либертарианците е да отпаднат скъпоструващите социални, здравни, и образователни системи (в което виждане има резон според мен)

Погледаното от лявоцентристка страна - не е ясно докога обществото ни ще издържи на тенденциите за увеличаване на разслоението меджу бедни и богати,т.е тенденцията на "разтваряне на ножицата" между най-богатите и най-бедните, а и какво да правим с излишните и изпадналите хора (в което виждане пак има резон според мен)

Весели празници на всички и честито Рождество

Ричард Никсън излиза с проектозакон за безусловен базов доход в началото на президентството си през 1969, след като предишната година печели с убийствено мнозинство срещу кандидата на Демократическата партия и много мощна популистка кампания, трябва да се има предвид каква е ситуацията в САЩ тогава и кой е Ричард Никсън. Пет години по-късно, след аферата Уотъргейт, Никсън сам си подава оставката, за да не бъде изгонен от поста с импийчмънт. Никсън е републиканският президент, който изважда САЩ от войната във Виетнам, стопля отношенията с комунистически Китай и окончателно погребва златния стандарт, все неща, които би се очаквало да бъдат направени от предшественика му Дж. Ф. Кенеди, но ги прави Ричард Никсън. Той е един от най-безскрупулните политически акробати сред американските президенти.

На практика с проектозакона си за безусловен базов доход Никсън отнема инициативата на демократите, както прави и с изваждането на американските войски от Виетнам. Законът обаче не минава нито през Конгреса, нито през Сената – спират го демократите, защото им се вижда твърде нисък базовия доход, републиканците пък гласуват против точно поради обратната причина, според тях е твърде висок и много хора ще злоупотребят с декларирането на долния праг от 1600 долара тогава, равнозначни на 10 000 сега. Така или иначе, никой американски президент след Никсън не се опитва да внесе закон за безусловен базов доход. Работят обаче програмите за социално осигуряване, по които 40 млн. американци получават „фут стампс” (купони за храна), връщат им пари от платени федерални такси (ДДС у нас) и т.н. Според мен необлагането на доходи до 20 000 годишно, както е предвидено в данъчната програма на Тръмп, в съчетание със системата на социално подпомагане, е много по-ефективно средство за борба с бедността и неравенството от раздаването безусловно на пари – каква е гаранцията, че раздадени такива пари на родител алкохолик, например, няма да бъдат изпити от него, вместо да помогнат на децата му? И ще станат ли бедните по-богати с тези пари, а богатите по-малко богати, ще се отрази ли това на свиването в доходите на работещата средна класа и дали не е за нейна сметка?

Погледнато по обобщено, въпросът е фундаментален – безусловно право на човек ли са парите, такива каквито са храната, образованието и свободата?

 

https://www.jacobinmag.com/2016/05/richard-nixon-ubi-basic-income-welfare/

 

https://www.ft.com/content/7c7ba87e-229f-11e6-9d4d-c11776a5124d

Редактирано Декември 25, 2016 от Б. Киров

[Б. Киров]

Преди 20 часа, laplandetza said:

Няма лошо в роботизираните коли, превози, системи мащини, в това да се отнемат професии от <роботи> . Лошото идва от  неподходящите хора съсредоточили много власт.Промяната е нужно да засегне точно тези групи хора, НО как ?

Вариант на „стратегема” от японската история: Секигахара (може да се приеме в контекста на въпроса и като измислена шахматна задача, неприложима в реална игра, чисто теоретична „стратегема”)

В края на 16 век Ода Нобунага, Тойотоми Хидейоши и Тогукава Иеасу се стремят към власт над цяла Япония. Решителната битка при Секигахара печели Токугава Иеясу. След Секигахара, династията Токугава властва като шогунат от 1603 до 1868; 265 години.

Ода Нобунага е непобедим на бойното поле генерал, станал жертва на предателство - силата и жестокостта му го убиват.

Тойотоми Хидейоши е носач на сандали в свитата на Нобунага, който от селски самурай с коварство на нинджа се издига до върховен обединител на Япония, но не става шогун - амбициите му надхвърлят възможностите – започва непосилна война в Корея и Китай, от която рухва властта му в Япония.

Иеясу Токугава е васал най-напред на Нобунага, после на Хидейоши; той се учи и от двамата, докато им е полезен, без да ги застрашава.

Битката при Секигахара срещу другите 4-ма регенти, след смъртта на Хидейоши, Иеясу печели за един ден, победата обаче кове 40 години – с търпение.

На бойното поле край Секигахара Иеясу се е осигурил на сто процента – преди сражението от най-силните врагове е направил съюзници, други е противопоставил, трети изолирал.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%98%D0%B5%D1%8F%D1%81%D1%83

Ейджи Йошикава e формулирал „стратегемата” по този начин:

Попитаха Нобунага, Хидейоши и Иеясу:

 - А ако птицата не иска да пее?

Нобунага отвърна:

- Убийте я!

Хидейоши отвърна:

- Накарайте я да иска.

Иеясу отвърна:

-          Почакайте я.

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

Погледнато по обобщено, въпросът е фундаментален – безусловно право на човек ли са парите, такива каквито са храната, образованието и свободата?

Много добър въпрос (според мен),

Добър в прекия и пресносния смисъл..

/Запитвам се, защо само храната, образованието и свободата са фундаментални права? Човек може ли да оцелее през зимата без подслон и жилище, или без животоспасяващи лекарства или медицинска помощ когато има нужда от тях?

Запитвам се, защо един физически недъг се смята за инвалидизиращ, "пенсиониращ" и задействащ социалната система (Дорис цитира Стивън Хокинс, който не е спрял да работи, и физическото му състояние не му пречи да работи, и съответно да се издържа и грижи за себе си), а например тежката хронична депресия (честа причина за самоубийства при хората)- не?.

.Въпросите не са към теб,не ги приемай като зададени към теб, само мисля на глас,/

 

1 hour ago, Б. Киров said:

И ще станат ли бедните по-богати с тези пари, а богатите по-малко богати, ще се отрази ли това на свиването в доходите на работещата средна класа и дали не е за нейна сметка?

Според мен отговорите са: не, вероятно, най-вероятно (почти сигурно), най-вероятно (почти сигурно)

За мен излиза един въпрос (аз съм го изкзвал във форума) " има ли право държавата да взима повече от по-богатите" (дори при плосък данък, по-богатите плащат повече от по-бедните, за същото качество и количество на сигурност, здраве, и защита и т.н. получавани от държавата) , или пък  "има ли право да взима от богатите, за да дава на бедните"

-------------------

Стигам и до следнатата връзка (пак мисля на глас де). Ако пък сме приели, че системата ни е социално--капиталистически "миш-маш" (тя е това в момента, либертарианството е мъртво), защо да не мислим за повече безусловни или условни права, а и ББД?

 

 

Редактирано Декември 25, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 27 минути, nik1 said:

Според мен отговорите са: не, вероятно, най-вероятно (почти сигурно), най-вероятно (почти сигурно)

PS

това го написах в доста суров вид, Разбира се, може да се мисли и дискутира в посоката каква част от ББД-парите и по какъв начин ще се върнат в националата икономика и то при същата средна класа..(Да се мисли в посока "мултипликационен ефект")

При "либертариански тип" система на ББД (ББД, но с отпадане на държавните пенсионна, социална,  здравна и образователна система и с отпадане на условните и безусловни права - без правото на свобода), може да се окаже, че мултипликационния ефект при ББД-парите ще е по-голям, от този които се постига сега при класическия "нелибертариански" механизъм на разпределение разпределение чрез тромавата и слабо(не)ефективна администрация и слабо(не)ефективните и слабо(не)ефикасни публични проекти и субсидии.
/Това го отчитам като много допустима/вероятно хипотеза, без да твърдя че е така/

[nik1]

За системата: Имам приятел които преди 7-8 претърпя успешна операция на доброкачествен тумор, и в момента няма нито спомен, нито следа от това (жив и здрав да е - няма и следа от тумори), Човекът има хубава квалификация и професия, не е навършил пенсионна възраст- може да бъде полезен на  себе си, на близките си, и косвено на обществото, но продължава да се води инвалид (при всеки ТЕЛК го "реинвалидират") и да взима пенсията си (която е по-голяма от минималната работна заплата).

Има ли някаква политическа или гражданска дискусия в България по този въпрос (вижте - за бурките, за няколкото хиляди близкоизточни емигранта в БГ, за чалгата и за футбола, дискусията никога не свършва) ? Май всичко сме оставили в ръцете на несменяемата политическа класа, събирана от кол и въже, и/или на съмнителни принципи,  и се оплакваме, че нещата не вървят..

Редактирано Декември 25, 2016 от nik1

[Doris]

Според мен ББД не решава проблема с излишните хора, а само го маскира и  отлага неизбежните конфликти, които този проблем поражда.

Кои са фундаменталните граждански права на човека ?

Преди 3 часа, nik1 said:

/Запитвам се, защо само храната, образованието и свободата са фундаментални права? Човек може ли да оцелее през зимата без подслон и жилище, или без животоспасяващи лекарства или медицинска помощ когато има нужда от тях?

Я да видим какво пише в Българската конституция за фундаменталните права и цености:

"....като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;...

....Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права....

....Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона...."

Ето и от Декларацията на независимостта:

"Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие."

ББД ще гарантира, докато го има оцеляването , но не дава достойнство, възможност за труд, перспективи за издигане в обществото, надежди за по-добър живот.

Редактирано Декември 25, 2016 от Doris

[Б. Киров]

On 12/24/2016 at 15:45, Doris said:

Πpeди тoвa Cтивън Xoĸинг вeчe изpaзи cвoятa зaгpижeнocт oтнocнo paзвитиeтo нa изĸycтвeния интeлeĸт. Kaтo гoвopи зa paзличнитe пpичини, ĸaтo нaй-вaжнaтa тoй oтĸpoявa вepoятнocттa, чe изĸycтвeният интeлeĸт щe мoжe eдин дeн дa нaдминe и зaмeни xopaтa. „Paзвитиeтo нa изĸycтвeния интeлeĸт paнo или ĸъcнo мoжe дa ce oĸaжe ĸpaй зa цялoтo чoвeчecтвo“, – ĸaзa Xoĸинг пpeз 2014 г. „ИИ щe пoeмe ĸoнтpoлa въpxy ceбe cи, щe бъдe в cъcтoяниe дa ce caмoвъзcтaнoвявa и щe бъдe в cъcтoяниe дa ce aдaптиpa ĸъм вcяĸaĸви пpoмeнящи ce ycлoвия. Xopaтa, oгpaничeни oт бaвния пpoцec нa биoлoгичнaтa eвoлюция, нямa дa бъдaт в cъcтoяниe дa мy ce пpoтивoпocтaвят и cлeдoвaтeлнo дa бъдaт изxвъpлeни oт иcтopиятa“, cмятa oщe Xoĸинг."

Дорис, весели празници и честито Рождество!

Мнението на Стивън Хокинг, цитирано така, според мен, изглежда изцяло негативно към изкуствения интелект, но то всъщност не е такова; мнението му е много по-нюансирано, не е оцветено само в черно и бяло. Понякога умове като Стивън Хокинг и Илон Мъск се цитират от някои медии като се изваждат умишлено подбрани отделни фрагменти от техни мисли, които къде сръчно, къде не дотам, се монтират (не без умисъл); методът не е нов, нито коректен, но когато се повтаря многократно и методично, може да промие ефективно мозъчните гънки и на интелигентни хора, всъщност този начин на поднасяне на информация това и цели. Въпросната статия, преразказваща мнението на Хокинг със свързващи звена от негови цитати е размножена по доста български сайтове и на всичко отгоре й е сложено категоричното заглавие: Изĸycтвeният интeлeĸт щe yнищoжи cpeднaтa ĸлaca, пpoцecът e пoчти нeoбpaтим; тук няма да коментирам мотивите на авторите и поръчалите им този материал, те си знаят, но пиша толкова дълго по този въпрос, защото прочетох и други мнения на Стивън Хокинг за изкуствения интелект и се оказа, че те са много по-сложни и далече не така еднозначни, както е изведено в заглавието на българския материал.

Затова ще цитирам частично друг текст, който преведох сам, пак от Cтивън Xoĸинг, от негово интервю в The Independent през 2014, където вече нещата изглеждат в доста по различна светлина. Искам да бъда разбран правилно, аргументите ми не са насочени към твоето мнение, а към манипулативния подход на авторите на този материал да подбират изгодни на тяхната предпоставена теза пасажи от мисли на Хокинг, които после да се сглобяват като пъзел така, че да паснат на "картинката" от заглавието им, с което те са решили да увенчаят "материала" си.

И така, ето още какво пише в The Independent през 2014 Стивън Хокинг за изкуствения интелект, което, кой знае защо?, не е намерило никакво място в цитираната статия на български:

"Успехът в създаването на изкуствен интелект (AI) би било най-великото събитие в историята на човечеството. За съжаление, той би могъл да бъде и последният, ако ние не се научим как да избягваме рисковете. Потенциалните ползи са огромни; практически във всички области на цивилизацията, които са продукт на човешкия интелект; ние даже не бихме могли да предвидим какво можем да постигнем, когато тази интелигентност бъде ускорена с инструмента на изкуствения интелект, но изкореняването на войните, болестите и бедността са сред приоритетите.

Гледайки напред в бъдещето, няма никакви принципни ограничения на това, което би могло да бъде постигнато: не съществува закон на физиката, изключващ такава организация на частиците, която да изпълнява даже по-сложна форма на мисловна дейност, от тези в човешкия мозък. В краткосрочен план въздействието на изкуствения интелект зависи от това, кой го контролира, но в дългосрочен въпросът е дали той въобще може да бъде контролиран. Ако една превъзхождаща човечеството извънземна цивилизация ни изпрати послание „ние пристигаме при вас след няколко десетилетия”, ние можем само да им отговорим „ОК, обадете ни се, когато пристигнете, ние ще оставим светлините да светят.” Донякъде същото се случва с изкуствения интелект. Макар че пред нас е перспективата да се изправим пред най-доброто или най-лошото нещо, което се е случвало в историята на човечеството, малцина са сериозните изследователски центрове като Cambridge Centre for the Study of Existential Risk, the Future of Humanity Institute, the Machine Intelligence Research Institute, and the Future of Life Institute, които са се посветили на тази тема. Ние всички трябва да си зададем сами на себе си въпроса: какво можем да направим сега, за да увеличим шансовете си да се възползваме от преимуществата и да избегнем рисковете.

http://www.independent.co.uk/news/science/stephen-hawking-transcendence-looks-at-the-implications-of-artificial-intelligence-but-are-we-taking-9313474.html

 

 

 

Редактирано Декември 26, 2016 от Б. Киров

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

...

И така, ето още какво пише в The Independent през 2014 Стивън Хокинг за изкуствения интелект, което, кой знае защо?, не е намерило никакво място в цитираната статия на български:

"Успехът в създаването на изкуствен интелект (AI) би било най-великото събитие в историята на човечеството. За съжаление, той би могъл да бъде и последният, ако ние не се научим как да избягваме рисковете. Потенциалните ползи са огромни; практически във всички области на цивилизацията, които са продукт на човешкия интелект; ние даже не бихме могли да предвидим какво можем да постигнем, когато тази интелигентност бъде ускорена с инструмента на изкуствения интелект, но изкореняването на войните, болестите и бедността са сред приоритетите.

Гледайки напред в бъдещето, няма никакви принципни ограничения на това, което би могло да бъде постигнато: не съществува закон на физиката, изключващ такава организация на частиците, която да изпълнява даже по-сложна форма на мисловна дейност, от тези в човешкия мозък. В краткосрочен план въздействието на изкуствения интелект зависи от това, кой го контролира, но в дългосрочен въпросът е дали той въобще може да бъде контролиран. Ако една превъзхождаща човечеството извънземна цивилизация ни изпрати послание „ние пристигаме при вас след няколко десетилетия”, ние можем само да им отговорим „ОК, обадете ни се, когато пристигнете, ние ще оставим светлините да светят.” Донякъде същото се случва с изкуствения интелект. Макар че пред нас е перспективата да се изправим пред най-доброто или най-лошото нещо, което се е случвало в историята на човечеството, малцина са сериозните изследователски центрове като Cambridge Centre for the Study of Existential Risk, the Future of Humanity Institute, the Machine Intelligence Research Institute, and the Future of Life Institute, които са се посветили на тази тема. Ние всички трябва да си зададем сами на себе си въпроса: какво можем да направим сега, за да увеличим шансовете си да се възползваме от преимуществата и да избегнем рисковете.

http://www.independent.co.uk/news/science/stephen-hawking-transcendence-looks-at-the-implications-of-artificial-intelligence-but-are-we-taking-9313474.html

 

Честит празник!

Хокинг не е прав, разбира се.(и в двата "случая" на превод, но първият е по-реалистичен)

Не са известни физическите закони за "висока организация" на частиците, която организация да води до свойствата Съзнание и Разум, при животното Човек. Така че - не може да се твърди че "...не съществува закон на физиката, изключващ такава организация на частиците" .  Съзнанието е субективно, но Разумът е "рожба" на социалното развитие. Естествено (еволюционно) се достига до категорията Морал..., защото ..."Човек греши дордето се стреми в живота",  както е казал поетът. А, щом има "грешка", трябва и "прошка", за да може да се продължи нормално животът на човеците. При ИИ - няма как да се "вгради" морал (от хората). ИИ ще си го вгради сам, на база негово "социално". И ... непременно ще забележи, че хората ... му пречат, та не е известно до какъв ИИ-морал ще достигнат...

Второ - всички вярващи в извън земни цивилизации  (не става въпрос за прости форми на  "животи", разни "замръзнали" бактерии или части от подобни структури, което си е част от еволюцията на неживата и живата природа) - са с болни мозъци.(Учените - Въобще не са наясно как работи главният мозък, че да го докарват до ИИ)

...

Редактирано Декември 26, 2016 от Малоум 2

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Хокинг не е прав, разбира се.(и в двата "случая" на превод, но първият е по-реалистичен)

Разбира се, но във втория случай на превод, съм посочил линк към оригинала, за разлика от първия, който е "по-реалистичен".

Редактирано Декември 26, 2016 от Б. Киров

[Joro-01]

Процесът вече е започнал

http://www.komatsu.com.au/AboutKomatsu/Technology/Pages/AHS.asp

И развитието

http://www.cbc.ca/news/canada/edmonton/oilsands-workers-worry-driverless-trucks-will-haul-away-their-jobs-1.3832921

В тюбето може да има още някой клип

[Doris]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Разбира се, но във втория случай на превод, съм посочил линк към оригинала, за разлика от първия, който е "по-реалистичен".

Честито Рождество Христово!

Киров, прав си в забележката, че няма линк към оригинала, но цитираното от мен е по повод и на друга, по-нова статия на Хокинг.

То е превод на ето тази статия :

http://uk.businessinsider.com/stephen-hawking-ai-automation-middle-class-jobs-most-dangerous-moment-humanity-2016-12

в която има линк към написаното от Хокинг тази година в Гардиан :

https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/dec/01/stephen-hawking-dangerous-time-planet-inequality

Там наистина се набляга на социалната роля  на автоматизацията сега  като рушител на средната класа:

"The automation of factories has already decimated jobs in traditional manufacturing, and the rise of artificial intelligence  is likely to extend this job destruction deep into the middle classes, with only the most caring, creative or supervisory roles remaining."

Докато тревогите за това, че машините един ден ще изместят въобще човешкия вид са все още в бъдеще време, то социалният ефект на автоматизацията отдавна е видим и все повече се усилва - средната класа в развитите страни намалява числено, а броят на излишните хора расте.

 

Редактирано Декември 27, 2016 от Doris

[Б. Киров]

Преди 1 час, Doris said:

Честито Рождество Христово!

Киров, прав си в забележката, че няма линк към оригинала, но цитираното от мен е по повод и на друга, по-нова статия на Хокинг.

То е превод на ето тази статия :

http://uk.businessinsider.com/stephen-hawking-ai-automation-middle-class-jobs-most-dangerous-moment-humanity-2016-12

в която има линк към написаното от Хокинг тази година в Гардиан :

https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/dec/01/stephen-hawking-dangerous-time-planet-inequality

Там наистина се набляга на социалната роля  на автоматизацията сега  като рушител на средната класа:

"The automation of factories has already decimated jobs in traditional manufacturing, and the rise of artificial intelligence  is likely to extend this job destruction deep into the middle classes, with only the most caring, creative or supervisory roles remaining."

Докато тревогите за това, че машините един ден ще изместят въобще човешкия вид са все още в бъдеще време, то социалният ефект на автоматизацията отдавна е видим и все повече се усилва - средната класа в развитите страни намалява числено, а броят на излишните хора расте.

Дорис, постинга ти изяснява нещата с цитираното от теб мнение на Хокинг, само ще добавя още нещо, което е важно в случая с двете статии - първият посочен линк от теб, откъдето е преведена (относително точно) статията на български не е от Стивън Хокинг, тя е от Rob Price  (Rob Price is a technology reporter for Business Insider UK. He previously worked as a staff writer for the Daily Dot, based in London), който тълкува думите на Хокинг в Гардиан през 2016 и интервюто му в Индепендънт от 2014, това е съществено, доколкото отразява повече възгледите и интерпретацията на Роб Прайс. Вторият линк е към статия, написана (подписана) от Хокинг и там вече е изразено изцяло мнението на Хокинг. Написаното в Гардиан от Хокинг само частично, с едно-две изречения, засяга ролята на автоматизацията и изкуствения интелект, доколкото те са причина за загубата на квалифицирани работни места и задълбочаването на социалното неравенство. Стивън Хокинг е привърженик на Лейбъристката партия в Англия и с подчертано леви политически възгледи, той ги е изразявал още от студентските си години, това е известно, може да се прочете в неговата биография. 

Моето лично мнение, без да се позовавам на авторитети, е че създаването и развитието на изкуствения интелект, първи стъпки от които са авто-управляващите се транспортни средства, е неизбежно и в крайна сметка този процес не може да бъде спрян, като в него има много повече положителен потенциал, отколкото негативен.

 

 

Редактирано Декември 27, 2016 от Б. Киров

[Doris]

Според мен проблемът е, че нашият преводач е пропуснал да посочи от кого е превел статията и така един вид се представя за автор, иначе си личи, че Хокинг само е цитиран и интерпретиран.

Статията в Гардиан е по-мащабна  . Аз тук вече цитирах неин частичен превод в една тема за Брекзит.

Идеята на Хокинг е, че за да се избегнат социални катаклизми трябва да се сподели богатството между хората.

Автоматизацията и въобще техническият напредък са неизменна част от най-новото време. Дай да видим положителните им страни в социален аспект, щом си такъв оптимист.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Doris said:

Автоматизацията и въобще техническият напредък са неизменна част от най-новото време. Дай да видим положителните им страни в социален аспект, щом си такъв оптимист.

Конкретно и само за въвеждането на автономно управляващи се автомобили в Съединените щати, обобщавам изчисленията направени от експерти в първия ми постинг:

Позитиви:

-първо и най-очевидно – спасяват животи. През 2012 в САЩ е имало 30,800 фатално завършили автомобилни катастрофи, Ако всички тези автомобили са били Self-Driving Cars, изчислено е, че жертвите щяха да бъдат с около 20 000 души по-малко годишно. McKinsey предвиждат 90 % намаление на авто-произшествията.

- после идват не-фаталните довели до смърт катастрофи, но завършили с наранявания. NHTSA са изчислили, че 2,362,000 души в САЩ са претърпели такива катастрофи през 2012; средно за всяко едно нараняване в такава катастрофа са били изразходвани по $27,600 за леко, по $432,400 за средно и по $5.4 million за много тежко, завършило със смърт – сумирано всичко това прави по статистически данни още 189 млрд. долара за година.

- после идват катастрофи, при които нямаме наранявания. Статистиката отчита 5.4 млн. такива катастрофи годишно в САЩ през 2009, всяко коствало, пак според статистиката, средно по $7,400 или тотално още 37 млрд. долара годишно. Сумирана с не фаталните наранявания, общата сума на такива катастрофи става 226 млрд. долара годишно. При всички тези катастрофи с наранявания, спестеният стрес и здравни проблеми за пострадалите е неизмерим финансово, но с много голяма обществена стойност.

- следващият голям източник положителен ефект за обществото е спестеното време за шофиране, което може да се оползотвори за нещо друго. За една година по статистика американците изразходват 2.9 трилиона часа в шофиране на своите коли, средно по 10 000 мили (16 000 км) за човек на година. Спестеното време вече е обществено и индивидуално полезно време, то е придобивка за индивидите и за обществото като цяло.

- повечето автомобили не се използват от нас през 95 % от времето ни, автошерингът между групи от хора ще расте, както и услугите с частни автомобили за публични дейности. Крайният ефект ще бъде значително съкращаване на автомобилите, въпреки значителното увеличаване на населението. Екологичен ефект.

-поради ефективността на самоуправляващите се автомобили при паркиране, ще има нужда от 25 % по-малко места за паркиране, в сравнение с днешните. Ще се оптимизира трафика. Неефективният трафик е загуба на човешко време и пари, води и до екологични проблеми. Автоматизираният самоуправляващ се автомобил ще намира оптималните шофьорски решения, оптимизиращи времето и разход на енергия. Повечето проблеми с трафика днес са резултат от човешки грешки и поведение, които ще бъдат редуцирани до минимум.

Обобщено: само потенциалните икономически ползи от пълната роботизация на траспорта в САЩ се изчислява икономически между 600 млрд. и 1.9 трлн. годишно, което е между 3 и 10 процента от БВП; освен това, всяка година ще има с по 20 000 по-малко жертви от автомобилни катастрофи, за 10 години това е съпоставимо с жертвите, които дават САЩ във ВСВ за пет години; спестено време, спестени паркоместа, по-добър трафик, откриване на нови висококвалифицирани работни места, необходими за производството и програмирането на роботите, както и за тяхната поддръжка

Негативи:

предвижда се теоретично, че над 4 милиона американци ще бъдат извадени от професията им с пълното въвеждане на автономно управлявани транспортни средства, като се вземе предвид икономическия ефект от това, той в най-лошия случай е под 1 % от БВП, което е три пъти по-малко от долната граница на икономическите ползи. С една дума, генерираните печалби от данъци могат да бъдат реинвестирани в преквалификация, образование и нови работни места от държавата. Тук веднага трябва да добавя, че нещата въобще не са толкова еднозначни, защото:

1. Не всички професионални шофьори ще останат безработни, това е абсурдно твърдение. Подобно на военните машини, където се разработва успоредно човешко управление, товарните камиони, които осигуряват работа на 2.4 млн. американци, 65 % от професионалните шофьори в САЩ, ще останат с човек-оператор на машината, кой ще смени спукана гума или ще извърши рутинна поправка на пътя, кой ще приема и предава товарите, човек, разбира се, но той ще бъде 90 % облекчен в работата си, тези камиони ще могат да изминават, без да спират, много по-дълги разстояния, следователно да са много по-продуктивни
2. Ще се открият голям брой висококвалифицирани нови работни места, свързани с програмното обезпечаване, конструкцията и сервиза на тези автомобили, нещо което и в момента се случва

 

P.S. То иначе, ако не съм сериозен по темата, аргументът, че роботизирането на производството е нещо не прогресивно, би трябвало да ни отведе до крилатата фраза "Вдигнете кирки, знамена, да зашумят като гора" и да сложи по една лопата и кирка в ръцете на всеки трудещ се, за да има работа за цялото население на планетата и социална справедливост в разпределението

Редактирано Декември 27, 2016 от Б. Киров