Наука и религия

[skiahtro]

Преди 1 час, scaner said:

Напротив е, защото изгодата не е вяра. Тоест добро и зло не се определят от вяра . А критериите за изгодата са чисто човешки. Затова не са нужни други.

И за какви "научни достижения" може да става дума в един разговор за добро и зло? Не знам защо се отплесваш натам.

Всъщност "изгодата" по твоето определение, довежда до вяра. А моите определения, са според зададените от теб и не можеш да ме обвиняваш за тях. След като с  "човешките критерии" не можеш да определиш добро и зло, значи ти трябва нещо повече... Дай ми го това нещо, различно от вяра! Назови го! Кажи "човешките критерии", за добро и зло, пък аз веднага ще те опровергая и категоризирам, към кои вярващи спадаш...

 Дадох ти прост пример с Менгеле, когато вярата в добро и зло влияе и променя науката.. Нацистката медицина, постига изключителен напредък. И въпреки това според СЗО, нацистките достижения не е морално да се ползват и не се използват точно поради тази причина. Независимо дали ще се ползват само за "добро" и ще водят само до "добро".. Това е факт, който се изучава, по "медицинска етика" в университетите. Подобен е и моралния аспект при генното инжинерство.. Говоря само за това което разбирам, от физика не разбирам, но предполагам имате същите или подобни морални норми.

Преди 1 час, scaner said:

Моделът е толкова "вероятен", колкото наличната информация показва дали съответства на действителността. 

Какво значи "възможен" модел, след като той съществува (е наличен), и го обсъждаме? В този смисъл всеки е възможен, дори да е "невероятен". Единственият критерии за ценността на модела е доколко съответства на реалността. Но за това не е нужна никаква вяра, тя даже пречи .

Не виждам защо пречупваш понятия от вярата като "догма" по отношение на науката, където те изначално нямат място и смисъл. Вече подсказах, науката не може да се разбере ако не се отърсиш от вярата. А ти непрекъснато изпадаш в дисонанс в това направление - вяра та вяра. Ми няма такава, освен насадените от разни "популяризатори" представи в публиката.

Точно така! И ако нямаш налична информация, а само вярваш че имаш.... Колко е вероятен "модела"?

Пречупвам понятия, защото се опитваш да налагаш догми, точно както в религията. И ако в религията догмите са Нечовешки, то ти се опитваш да налагаш чисто Човешки такива, с всичките човешки недостатъци, "според изгодата"!

"В науката няма вяра" е догма! Това означава, че ти ако вярваш в нещо, колкото и малко да ти се струва, не може да си учен! Единственото което можеш да правиш в такъв случай е да се оправдаваш...

Редактирано Ноември 18, 2021 от skiahtro

[scaner]

Преди 27 минути, skiahtro said:

Всъщност "изгодата" по твоето определение, довежда до вяра.

Е как ще довежда? Напротив, разрушава я. Спомни си историята със самолетната катастрофа в Андите от 1972 г., когато оцелелите, вярващи католици, са принудени да престъпят всичко което им е насаждано от религията в главите и да ядат от труповете, за да оцелеят. Да ядеш кълка от доскорошен приятел за тях се превръща в "добро", заради изгодата която носи - оцеляването.

Преди 27 минути, skiahtro said:

След като с  "човешките критерии" не можеш да определиш добро и зло, значи ти трябва нещо повече...

Ти май се правиш на тапа... Нали вече ти дадох определение - добро е това, което ми носи изгода. Какво по-човешко определение искаш? Ето, мога да дам определение, и вече няколко пъти го повтарям.

Но защо трябва да се повтарям?

Преди 27 минути, skiahtro said:

Дадох ти прост пример с Менгеле, когато вярата в добро и зло влияе и променя науката.. Нацистката медицина, постига изключителен напредък. И въпреки това според СЗО, нацистките достижения не е морално да се ползват и не се използват точно поради тази причина. Независимо дали ще се ползват само за "добро" и ще водят само до "добро".. Това е факт, който се изучава, по "медицинска етика" в университетите. Подобен е и моралния аспект при генното инжинерство.. Говоря само за това което разбирам, от физика не разбирам, но предполагам имате същите или подобни морални норми.

Примерът ти е много показателен как вярата в науката е недопустима. Когато някой учен си повярва за нещо, нещата не тръгват в добра посока, и примерът ти го демонстрира. Затова и в науката няма добро и зло, верно и неверно, лъжа и истина, това не са нейни понятия. Както и моралните норми, те се насаждат от вън, най-често като политически забрани и ограничения. Самата наука такива прегради не си издига, и не са и нужни, те са външен ландшафт.

Затова повтарям - в науката вяра няма, тя не е част от нейният инструментариум. Ако се привнесе някак - става манджа с грозде, и вече не е коректно да се говори за чиста наука. Те за това и резултатите от нея се обсъждат и приемат с консенсус от общността, за да се елиминират такива "статистически" отклонения, привнасяни от конкретни личности и авторитети - в противоположност на религиите

Преди 27 минути, skiahtro said:

Точно така! И ако нямаш налична информация, а само вярваш че имаш, колко вероятен е "модела"?

Няма как да си "вярвам", защото просто разпъвам рулетката и си получавам това което ми трябва. Данните непрекъснато се проверяват и препроверяват и уточняват, този процес не спира. Именно защото не трябва да се вярва в нищо

Не работят така нещата, може би в религията е обичайно да си измисляш врели некипели, в науката това не е начинът. Да, има и там мошеници, но лесно биват изобличени - защото друг може да провери нещата.

Преди 27 минути, skiahtro said:

Пречупвам понятия, защото се опитваш да налагаш догми, точно както в религията. И ако в религията догмите, са Нечовешки, то ти се опитваш да налагаш чисто Човешки такива, с всичките човешки недостатъци, "според изгодата"!

Айде по-сериозно, стига измислици. Какви догми, какви пет лева? "Догмите" ти се получават именно в процеса на пречупване, защото се опитваш с понятия неприложими в науката да я разбереш. Ми няма как да стане, освен като някакъв развален телефон.

[skiahtro]

Преди 1 час, Gravity said:

И как ние ще използваме критерии, които нямаме!

Единствено традициите определят критериите. Ползваш ги според това което ти е наложено..

[Gravity]

Преди 3 минути, skiahtro said:

Единствено традициите определят критериите. Ползваш ги според това което ти е наложено..

Всички традиции и налагания идват от хората. Значи все пак критериите са човешки.

[Atom]

Преди 3 часа, scaner said:

Но това как работи науката не зависи от тези хора, и то не разчита на вяра. Напротив, вярата може да доведе до нарушение на механизмите на науката. Това не са неща "над", там са правила, създадени от хората за хората. Тук няма догми.

Проблемът е, че не те разбират. По-точно не разбират как работи науката.  Науката и религията се възприемат по един и същ начин, тъй като и двете са извор на познание. Съответно ако си религиозен, но не разбираш как работи науката, я възприемаш като нещо което работи на същите принципи като тези които са ти познати (религиозните)  

Оказва се, че колкото и да е уж просто нещо, науката се осмисля трудно.  Не само от религиозните хора, но и от вярващи в Бог, които не приемат "истината" на конкретна религия, а също и от атеисти.  Според мен, на религиозните хора би могло да се обясни какви са разликите, но за да разберат, това трябва да се направи  с подходящо обяснение съобразено с религиозния мисловен модел. Това е по-силите на някой, който е физик и теолог едновременно, при това убеден религиозен човек.  

Нещата са по-трудни за обяснение на нерелигиозните хора, които не разбират как работи науката. Там рискът е, че някои от тях възприемат науката не толкова като религия, а като Бог, който може да реши какъвто и да е проблем. Ако не сега, то в някакво бъдеще. Според мен това последното е много по-опасно, отколкото вижданията на религиозните хора за науката като религия. Не знам и по-какъв начин може да им се обясни, че науката не е била, не е, и не може бъде Бог, а е човешка дейност със своите ограничения. 

[skiahtro]

Преди 58 минути, scaner said:

Примерът ти е много показателен как вярата в науката е недопустима. Когато някой учен си повярва за нещо, нещата не тръгват в добра посока, и примерът ти го демонстрира. Затова и в науката няма добро и зло, верно и неверно, лъжа и истина, това не са нейни понятия. Както и моралните норми, те се насаждат от вън, най-често като политически забрани и ограничения. Самата наука такива прегради не си издига, и не са и нужни, те са външен ландшафт.

Затова повтарям - в науката вяра няма, тя не е част от нейният инструментариум. Ако се привнесе някак - става манджа с грозде, и вече не е коректно да се говори за чиста наука. Те за това и резултатите от нея се обсъждат и приемат с консенсус от общността, за да се елиминират такива "статистически" отклонения, привнасяни от конкретни личности и авторитети - в противоположност на религиите

Много добре, аз разбирам понятията ти за науката, но те се приближават твърде много до абсолютността на Бог, а реалността, дори и научната, показва, че това не е така! Виш, ако беше казал, че учените са безгрешни богове или ангелите и херувимите на Науката, ведна бих се съгласил с разбиранията ти. Но щом си вярваш на казаното, тогава ти вероятно не би имал нищо против, да повториш чисто научните действия и опити на Менгеле, за да получиш същия резултат и дадеш своя принос към чистата наука, без никакви прегради и привнасяния, да няма манджа с грозде.. М?

 

Преди 58 минути, scaner said:

Няма как да си "вярвам", защото просто разпъвам рулетката и си получавам това което ми трябва. Данните непрекъснато се проверяват и препроверяват и уточняват, този процес не спира. Именно защото не трябва да се вярва в нищо

Не работят така нещата, може би в религията е обичайно да си измисляш врели некипели, в науката това не е начинът. Да, има и там мошеници, но лесно биват изобличени - защото друг може да провери нещата.

Най-малко си вярваш на рулетката, пък ако искаш да пробваме същото с моята рулетка..

Въобще за да вършиш нещо, ти трябва да вярваш в нещо, независимо от резултата, който получаваш.

Ти сам си опровергаваш абсолютизма. Провери си данните за "вярата" и ако трябва ги препровери! Този процес не трябва да спира, защото в твърдението ти, че "в науката няма вяра" нещо е спряло и не мърда... Не за друго, но да няма после "врели некипели"..

Редактирано Ноември 18, 2021 от skiahtro

[skiahtro]

Преди 40 минути, Gravity said:

Всички традиции и налагания идват от хората. Значи все пак критериите са човешки.

Да критериите са човешки, но с тях трудно даваме нужните определения за понятия. След като нямаме унификация, как можем да дадем определение, за "човешки критерии", освен ако нямаме в предвид просто някаква грешка?

 

[skiahtro]

Преди 59 минути, Atom said:

Проблемът е, че не те разбират. По-точно не разбират как работи науката.  Науката и религията се възприемат по един и същ начин, тъй като и двете са извор на познание. Съответно ако си религиозен, но не разбираш как работи науката, я възприемаш като нещо което работи на същите принципи като тези които са ти познати (религиозните)  

Оказва се, че колкото и да е уж просто нещо, науката се осмисля трудно.  Не само от религиозните хора, но и от вярващи в Бог, които не приемат "истината" на конкретна религия, а също и от атеисти.  Според мен, на религиозните хора би могло да се обясни какви са разликите, но за да разберат, това трябва да се направи  с подходящо обяснение съобразено с религиозния мисловен модел. Това е по-силите на някой, който е физик и теолог едновременно, при това убеден религиозен човек.  

Нещата са по-трудни за обяснение на нерелигиозните хора, които не разбират как работи науката. Там рискът е, че някои от тях възприемат науката не толкова като религия, а като Бог, който може да реши какъвто и да е проблем. Ако не сега, то в някакво бъдеще. Според мен това последното е много по-опасно, отколкото вижданията на религиозните хора за науката като религия. Не знам и по-какъв начин може да им се обясни, че науката не е била, не е, и не може бъде Бог, а е човешка дейност със своите ограничения. 

Вероятно го има този проблем, който споменаваш... Аз бих добавил, че същия религиозен проблем го имат и някои учени, които освен че не разбират как действа религията, не разбират и как действа науката и несъзнателно се опитват да я обожествават. Всъщност първото не е проблем. Единствено второто е проблем, защото принципите на науката изискват осъзнаване, а не запълване на липси.. 

Вече е казвано.. Физиологията е наука, а тя казва, че всички човешки възприятия са свързани с вяра!!!! Липсва ли вяра, съществото не може да бъде наречено човек! Айде сега учените да опровергаят науката! 

За науката ясно, но как науката ви дава самочувствието, да правите абсолютни твърдения, точно като богове, не е ясно...

 

Редактирано Ноември 18, 2021 от skiahtro

[Gravity]

Преди 18 минути, skiahtro said:

Вероятно го има този проблем, който споменаваш... Аз бих добавил, че същия религиозен проблем го имат и някои учени, които освен че не разбират как действа религията, не разбират и как действа науката и несъзнателно се опитват да я обожествават. Всъщност първото не е проблем. Единствено второто е проблем, защото принципите на науката изискват осъзнаване, а не запълване на липси.. 

Вече е казвано.. Физиологията е наука, а тя казва, че всички човешки възприятия са свързани с вяра!!!! Липсва ли вяра, съществото не може да бъде наречено човек! Айде сега учените да опровергаят науката!

Къде се казва това?

[skiahtro]

Преди 3 минути, Gravity said:

Къде се казва това?

В учебника по физиология на човека!

Редактирано Ноември 18, 2021 от skiahtro

[Gravity]

Преди 3 минути, skiahtro said:

В учебника по физиология на човека!

Дай точен цитат. Иначе е несериозно.

[skiahtro]

Преди 2 минути, Gravity said:

Дай точен цитат. Иначе е несериозно.

Не мисля, че е сериозно, да искаш точен цитат, ако имаш представа от физиология...

[Gravity]

Just now, skiahtro said:

Не мисля, че е сериозно, да искаш точен цитат, ако имаш представа от физиология...

Е, хайде сега! Ако твърдиш че нещо го пише в учебник, трябва да може да го покажеш. Особенно нещо толкова невероятно, че вярата има нещо общо.

[skiahtro]

Тогава трябва да ти цитирам поне четвърт от учебника..

Поинтересувай се как се получават човешките усещания..

[scaner]

Преди 1 час, skiahtro said:

Много добре, аз разбирам понятията ти за науката, но те се приближават твърде много до абсолютността на Бог, а реалността, дори и научната, показва, че това не е така! Виш, ако беше казал, че учените са безгрешни богове или ангелите и херувимите на Науката, ведна бих се съгласил с разбиранията ти. Но щом си вярваш на казаното, тогава ти вероятно не би имал нищо против, да повториш чисто научните действия и опити на Менгеле, за да получиш същия резултат и дадеш своя принос към чистата наука, без никакви прегради и привнасяния, да няма манджа с грозде.. М?

Кое точно в моите понятия за науката ме доближава до абсолютността на Бог? Обясни, явно както предполагам от самото начало, твоите представи за "наука" са нещо съвсем различно.

Науката, накратко казано, е знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод. Тя не е конкретно мнение на конкретен учен, това е абстракция от натрупаната информация. Няма значение името "Менгеле" тук, защото няма морални правила в науката. Това няма отношение към науката, това са странични ръчки, чрез които може да се влияе върху учените като човеци, но науката не е това. Атом по-горе е прав, това трябва да се обяснява, само че първо за целта трябва да има някой готов да слуша, и второ, да не е толкова бос по темата, щото времето е ценно.

Знанието е аморално по природа, то не се вмества в такива рамки, те не са му естествени. Тези рамки са изкуствено налагани върху него, което и изкривява науката, от там и манджата с грозде, корпоративна наука, военна наука, марефология.... Спорихме по тези въпроси някъде по-нагоре в тая тема. Така че няма смисъл да плашиш с Менгеле, той няма никакво значение.

Преди 1 час, skiahtro said:

Най-малко си вярваш на рулетката, пък ако искаш да пробваме същото с моята рулетка..

Не само с моята рулетка меря, много рулетки извъртам. От там идват и статистическите обработки в резултата, средно значение, дисперсия, грешка на измерване. Всичко се взема пред вид, ако съм забравил нещо подсети ме Няма вяра в цялата история, то за това са проверките. Именно възможността за проверка различава науката от нуждаещата се от вяра религия. Тук няма възможност за сравнение даже.

Преди 1 час, skiahtro said:

Въобще за да вършиш нещо, ти трябва да вярваш в нещо, независимо от резултата, който получаваш.

Липсва такава необходимост. Като меря разстоянието София-Варна, в какво трябва да вярвам? На очите си? Ми викам помощниците, всеки отчита, и дисперсията на резултата показва че всички виждаме едно и също (в рамките на точността) число, това вече не изисква вяра. Ако се надявах да получа безкрайно точен отговор, "истина", да, трябва да вярвам че уредите ми са коректно калибрирани. Но няма такова изискване в науката, защото в нея няма "истини" - има само наблюдаеми резултати, т.е. истината се свежда до това, че имаме резултат. И минаваме на друго ниво, без нужда от вярвания И това ни прави свободни.

Преди 1 час, skiahtro said:

Ти сам си опровергаваш абсолютизма. Провери си данните за "вярата" и ако трябва ги препровери! Този процес не трябва да спира, защото в твърдението ти, че "в науката няма вяра" нещо е спряло и не мърда... Не за друго, но да няма после "врели некипели"..

Объркал си се с абсолютизма, "пречупването" ти не работи както трябва.

Първо трябва да разбереш защо няма вяра в науката, това ще те доведе до липсата на всякакъв абсолютизъм, опасявам се че по-нататък може и серизно да увреди някое светоусещане

Преди време бях цитирал един весел пример, даден от биохимика Робърт Шапиро на тема що е наука и как работи,

Нека наблюденията ни се свеждат до това, че един джентълмен в понеделник пие джин със сода, вторник - водка със сода, сряда - уиски със сода, какви трябва да са научните изводи на база само тази информация? Общият елемент във всички питиета е содата, и най-простото предположение е, че содата опива. Това е резултатът който науката дава на база тези данни. (да попитам - има ли някаква вяра тук? Няаква абсолютност и прочие верски епитети?). Това е строго научно твърдение, което е опровергаемо и проверимо.

Наблюденията продължават. В четвъртък джентълменът пие само сода, и не се напива. Какво най-просто заключение може да се направи на база всичките данни до тук? Общата характеристика е, че содата, разтворена в друго питие, опива.

Едва когато постъпва още информация, че в петък се пие сода с кока кола, в събота - сода с ябълков сок, в неделя - сода с лимонада, и човекът не се напива, най-простото обобщение на всичките данни сочи, че има нещо общо в джина, уискито и водката, което опива.  Което ни придвижва към сега известният модел, че това е спиртът.

Забележи, на всяка стъпка липсва всякаква вяра в някаква истина, свързана с резултата. Някога в бъдеще може да се окаже, че сегашният модел също не покрива всички данни и трябва да се променя. За каква истина свързана с модела и следствията му тогава става дума? Ми хората които работят тая работа все пак са достатъчно умни, за да не се напъват с такива обречени вярвания

Вярват тези, за които науката е нещо странично, не я разбират как работи и какво дава като резултат. Но това е само поради лошият пример, който им насажда религията.

[gmladenov]

Преди 43 минути, Gravity said:

Дай точен цитат. Иначе е несериозно.

Не е в учебника, но наскоро четох статия, че вярата се корени в начина, по който хората
възприемат околния свят.

Четох я на български, но сега не мога да я намеря. На английски намерих следното, но
не съм сигурен дали това е същата статия:
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278262619303860

Цитат от статията:

• Последните неврологични изследвания показват, че вярванията са невропсихичен продукт
  на фундаментални мозъчни процеси, които приписват афективно значение на конкретни
  обекти и събития, позволявайки индивидуално поставяне на цели, вземане на решения и
  маневриране в околната среда.

Казано на прост език: начинът, по който ние възприемаме света, е основан на вяра. Когато броиш
някой човек за приятел, ти вярваш, че той ти е приятел. Или когато приемаш нещо за истина, ти
вярваш, че то е истина.

Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно
може да се каже, че вярата е в основата на всичко.

Редактирано Ноември 18, 2021 от gmladenov

[Gravity]

Преди 24 минути, skiahtro said:

Тогава трябва да ти цитирам поне четвърт от учебника..

Поинтересувай се как се получават човешките усещания..

Цитирай само частта за вярата, дори само едно изречение.

[Gravity]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Не е в учебника, но наскоро четох статия, че вярата се корени в начина, по който хората
възприемат околния свят.

Четох я на български, но сега не мога да я намеря. На английски намерих следното, но
не съм сигурен дали това е същата статия:
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278262619303860

Цитат от статията:

• Последните неврологични изследвания показват, че вярванията са невропсихичен продукт
  на фундаментални мозъчни процеси, които приписват афективно значение на конкретни
  обекти и събития, позволявайки индивидуално поставяне на цели, вземане на решения и
  маневриране в околната среда.

Казано на прост език: начинът, по който ние възприемаме света, е основан на вяра. Когато броиш
някой човек за приятел, ти вярваш, че той ти е приятел. Или когато приемаш нещо за истина, ти
вярваш, че то е истина.

Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно
може да се каже, че вярата е в основата на всичко.

Ставаше дума за вярата в бог.

Редактирано Ноември 18, 2021 от Gravity

[gmladenov]

Преди 1 минута, Gravity said:

Ставаше дума за вярата в бог.

Не. Ставаше дума за това, че "всички човешки възприятия са свързани с вяра".

Твоята безусловна вяра в науката ... е физиологически обоснована. За това става дума.

[gmladenov]

Преди 58 минути, scaner said:

Вярват тези, за които науката е нещо странично, не я разбират как работи и какво дава като резултат.

Научният метод е вяра, че ако дадено съждение може да бъде опитно потвърдено, значи то е
истина.

Науката като цяло е вяра, че явленията в природата имат рационално обяснение и не е нужно
да въвеждаме свръхестествени сили (бог), с които да ги обясним.

Много хора вярват в науката, защото не вярват на библейските писания.

Редактирано Ноември 18, 2021 от gmladenov

[Димитър Йорданов]

.

Редактирано Ноември 18, 2021 от Димитър Йорданов

[Димитър Йорданов]

Преди 9 часа, Шпага said:

Добро е например спазването на Божиите заповеди. За един вярващ човек страхът от Бога е страхотна възпрепятстваща сила. Има доста гадняри, които не вършат злини само защото си казват "Ами ако наистина има Бог и после той ме накаже?" Как беше казано в библията? Нещо от сорта "Ще има плач и скърцане със зъби"...

Да, вярата в някое всемогъщо божество може да послужи като някакъв вид спирачка да не правиш неща, които групата смята за лоши. Страха от персонално наказание, от изгонване, от присмех или друго. Както и страха от това божество, което вижда и знае всичко.
Има обаче и друга страна - ако това същото божество е "милостиво" в някои случаи или с повечко молитви, пост или четкане на егото му може да ти прости някои прегрешения - то тогава вместо да служи като спирачка, това божество (или по-скоро вярата в него) може да бъде спусъка да извършиш нещо смятано за лошо в групата в която си. И да очакваш милостивото божество да се смили над теб и да ти помогне или прости за разлика от светските правила и закони. 

А "злото" извършвано в името на божеството, което в очите на божеството не е "зло", а е "добро" понеже се разправяш с врагове на своята общност или своето божество, а не нанасящ вреда на общността си е съвсем друга тема. А как се отразява на вярващите извършване на "зло" в името на божеството и по какъв начин това променя и изкривява цялата им вяра в добро и зло е интересна тема. 

[Atom]

Преди 32 минути, gmladenov said:

Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно
може да се каже, че вярата е в основата на всичко.

Вярвам, че това  е вярно, но в случая това не ни помага кой знае колко да вярваме, че наука и религия са едно и също нещо. Т.е. не  вярвам, че вяра=религия=наука=всичко.   На база на това вярване  и отвъд индивидуалните вярвания може да вярваме, че религията е система за разпространение и утвърждаване на вярвания.  Би могло да се вярва, че  нейният еквивалент са системите за образование, които също разпространяват и утвърждават вярвания. 

Науката от своя страна е процес за създаване на нови вярвания, които се създават на базата на вярата в научния метод и вярата в научните принципи.  Това може да стане само ако вярваме, че всичко в което вярваме до момента може да не е вярно и винаги може да се открие ново вярване, което е по-вярно от старото вярване. 

 

[gmladenov]

Преди 7 минути, Atom said:

Т.е. не  вярвам, че вяра=религия=наука=всичко.  

Твоите постинги в други теми ме поразяват с логичността и смислеността си и затова ми е
много странно, че не виждаш паралелите между наука и религия.

На английски си имат термин: belief systems - или системи от вярвания.

Науката е система от вярвания, както и религията. Двете не вярват в едни и същи неща,
но и двете са системи от вярвания.

Като социални постройки, двете пак са много подобни. Учените са "жреците" на науката,
докато известни учени като Айнщайн са нейните светци/апостоли - точно както и в религията
има жреци и светци. (Науката няма папа, но това е така просто защото науката не е
централизирана институция. )

За повечето хора вярата в науката е основана на сляпа вяра ... точно както и вярата в бог.
Обикновеният човек не разбира от наука; той просто вярва на жреците на науката.

Твоето виждане, че науката не е религия, изглежда се гради единствено върху схващането,
че щом в науката се правят опити - а в религията не - значи двете са различни.

[Sekynda_69]

Преди 47 минути, gmladenov said:

Твоите постинги в други теми ме поразяват с логичността и смислеността си и затова ми е
много странно, че не виждаш паралелите между наука и религия.

На английски си имат термин: belief systems - или системи от вярвания.

Науката е система от вярвания, както и религията. Двете не вярват в едни и същи неща,
но и двете са системи от вярвания.

Като социални постройки, двете пак са много подобни. Учените са "жреците" на науката,
докато известни учени като Айнщайн са нейните светци/апостоли - точно както и в религията
има жреци и светци. (Науката няма папа, но това е така просто защото науката не е
централизирана институция. )

За повечето хора вярата в науката е основана на сляпа вяра ... точно както и вярата в бог.
Обикновеният човек не разбира от наука; той просто вярва на жреците на науката.

Твоето виждане, че науката не е религия, изглежда се гради единствено върху схващането,
че щом в науката се правят опити - а в религията не - значи двете са различни.

Науката не е вяра, защото нейните твърдения трябва да се докажат както емпирично, така и теоретично. В религията не е така, там твърденията се приемат на чиста вяра. Друг е въпросът че в науката за съжаление, също има догми.