Призванието да правиш “безсмислена наука” в България: Интервю с Огнян Димитров

[Р. Теодосиев]

Огнян Димитров

Представи се на нашите читатели.

Казвам се Огнян Димитров, на 29 години съм от гр. София. Завършил съм Факултета по Химия и Фармация към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” със специалност бакалавър по Ядрена химия, през 2010 г., а две години по-късно защитих и магистратура по Наноматериали и нанотехнологии на същото място.

Коя научна институция представляваш и с какво се занимава тя?

Вече четири години и половина работя в Института по електрохимия и енергийни системи към БАН. Той се занимава с най-различни системи за съхранение на енергия, включително литиево-йонни батерии, оловни акумулатори, водородни клетки и други.

Моето работно място е в Лабораторията по Изследване и Изпитване на Материали, или по-точно на нашия сканиращ електронен микроскоп (СЕМ). Това е апаратура, която позволява да се правят изображения на много високи увеличения, например може да се снима повърхността на даден обект с увеличение от 100 000 пъти. Това дава информация на учените за това каква е морфологията на повърхността на техните материали, защо те дават дефекти или кое им помага да работят добре. В моя случай, работното ми място не е толкова свързано с това аз да правя самостоятелно наука, ами ние в нашата лаборатория работим по-скоро като сервизна секция. В нея са включени рентген, електронен микроскоп, живачна пориметрия и други лабораторни анализи, които служат за помощ на научния персонал. Всъщност, основната група, към която работя аз, се занимава с химията на оловните акумулатори и начините за тяхната оптимизация, като например чрез добавянето на различни подобрители, които повишават ефективността им и т.н. При нас идват техните проби, които ние охарактеризираме цялостно по всички налични методи – аз давам визуална информация за повърхността, рентгенът характеризира химичния и фазовия състав на материала, а пориметрията показва плътността и порите в обема на образеца. Така че много често ние нямаме отношение към самата науката, а сме по-скоро като едно колелце в цялата машина, което ѝ позволява да заработи.

Разкажи малко повече за това как попадна там.

По време на следването ми ме изпратиха на пред-дипломен стаж в БАН, където успешната съвместна работа с колегите химици, освен моята защита, роди още една публикация и една заявка за патент. И така нещата се получиха много естествено, тъй като в момента, в който завърших, те ми предложиха работа в Института по електрохимия. Дипломната ми работа беше разработка на нов метод за получаване на тънки полупроводникови слоеве от цинков оксид (ZnO) чрез ултразвукова спрей пиролиза. Този тип тънки полупроводникови филми могат да имат широко приложение като фотокатализатори, в електрониката, при фотоволтаичните клетки или като химични сензори – в зависимост от това какви свойства притежава крайният продукт. Изработката на тази дипломна работа отне около една година, защото се започна буквално от нулата и в началото все не се получаваше. Проба – грешка, проба – грешка, докато накрая нагодиш правилните параметри, за да се получи нещо интересно. Това е и чарът на науката – експериментирането. Взимаш наученото от останалите, добавяш идея от себе си, докато се получи нещо качествено ново, с което вече ти самият надграждаш общото познание. От него ще почерпи някой друг учен и така колелото се завърта.

http://nauka.bg/призванието-да-правиш-безсмислена-на/