Можеше ли съвременната медицина да спаси… американския президент Ейбрахам Линкълн?

[ISTORIK]

Четири поколения биографи са изучавали живота на американския президент Ейбрахам Линкълн буквално по дни. Смятало се е, че той страда от синдрома на Марфан, което е рядко генетично заболяване. Американският кардиолог Джон Сотос обаче доказа наличието на друга диагноза.

При ръст 193 см теглото на Линкълн било малко над 70 кг. Той имал необичайно дълги и тънки ръце и крака, хлътнали гърди и асиметрично лице. Заради слабото си сърце дори и като млад не изкачвал височини.

Доктор Сотос е убеден, че дори и да не беше извършено покушението, отнело живота на президента, той пак е щял да умре горе-долу по същото време.

Линкълн е бил лекуван от най-добрите специалисти на своето време. По онова време (около 1850 - 1865 г.) за най-ефикасно средство срещу болестите се смятал живакът. Той се приемал на таблетки, които били оцветени със синя боя. Живакът имал множество странични ефекти. Когато Линкълн станал президент, (1861 г.) той престанал да приема „сините таблетки“, тъй като от тях получавал безсъние и неконтролируеми изблици на ярост.

Сотос изучил всички записки от специалистите, лекуващи Линкълн, и установил, че китките му били силни и дебели, което не е типично за синдрома на Марфан. Липсвал и неизбежният за тази диагноза шум в сърцето, както и очните патологии. 5 години преди смъртта си президентът започнал да отслабва рязко, което е типично за онкологичните заболявания. Оказало се, че измъченият вид на Линкълн не е резултат от депресия, както се смятало по-рано, а - от понижен мускулен тонус, характерен при наличието на тумор(и).

Един от най-важните симптоми на синдрома на Марфан е аортната недостатъчност. Съвременните лекари, които поддържат версията за това заболяване, смятат, че едно от доказателствата за тяхната правота е известната фотография на президента, на която той е седнал с кръстосани крака. На нея контурите на краката му са леко размити, вероятно - защото са се поклащали в такт с пулсацията на съдовете. Снимките през XIX век обаче изисквали повече време, трябвало е да се седи неподвижно почти половин час, затова и неясните контури на снимката не могат да бъдат доказателство за тази болест.

Сотос изследвал и изработените приживе гипсови маски на Линкълн и установил, че устните му са извънредно грапави, което е признак за доброкачествен тумор на лигавицата. 

В крайна сметка мнението на специалистите е, че става въпрос за множествена ендокринна неоплазия от трети тип. Това е много рядка генетична патология, вследствие на която се развиват злокачествени тумори на щитовидната и надбъбречните жлези. Обикновено в началото се отстранява само туморът, а след това - и щитовидната жлеза заедно с шийните лимфни възли и фибри. Следващият етап е лечение с препарат, за да се компенсира следоперационният хипотиреоидизъм. Следва лечение и на другите усложнения.

За съжаление, благоприятният изход е малко вероятен. Това заболяване е несъвместимо с живота.

Смъртта на Линкълн го превръща в мъченик за мнозина. Днес той е считан за втория най-добър президент, след Джордж Вашингтон. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности – честност, откровеност, уважение на личните права и на правата на малцинствата, както - и на човешките свободи като цяло. 

http://www.jivotatdnes.bg/

Редактирано Януари 14, 2017 от ISTORIK

[sharkani]

https://en.wikipedia.org/wiki/James_K._Polk

Още един-два-три мандата на Джеймс Полк и нямаше да има и гражданска война, ни щяхме да сме чували за Линкълн.

 

 

[Thorn]

И по какъв начин Полк би разрешил противоречията между Севера и Юга?

[ISTORIK]

Дори и да е искал да продължи да президентства - поне още един мандат, не би могъл да го стори. Защо, ще попитате вие,,,

Защото по време на президентския мандат здравето му се влошава, а след края на мандата той се разболява от холера. Умира след малко повече от 3 месеца (около 100 дни) след своето президенстване. 

Редактирано Януари 14, 2017 от ISTORIK