Програма Аполо става на 50 години - какво знаем за нея?

[vvarbanov]

Преди 9 минути, laplandetza said:

Ей, Върбанов я погледни в учебниците< кръговрата> на СО2 на планетата.

Ти прочети съвременните изследвания за количествата на СО2.Пак не си чел какво съм постнал.

Сега нямаме увеличаване на вулканичната активност.Нямаме и повишаване на слънчевата активност.Количествата СО2 са резултат на човешката дейност.

 

[Skubi]

Некъде е отишъл този кюмюр изгорян от времето на локомотива но господин Стивизън......

Редактирано Октомври 20, 2019 от Skubi

[vvarbanov]

Преди 23 минути, laplandetza said:

Човешката дейност е безпорен фактор, допълнително изкарваща СО2 от <складираните> в горивата, и то това складиране не е само от въглерод превъртян през атмосферата в планетарното минало, има неофициални предполагаеми механизми за образуване на хефт и газ при който освен приетото в миналото участва и въглерод от образуваните на повърхност скали в процеса на <превъртане> както и <нов> от дълбините на мантията, с което до някъде самите натрупвания на нефт и газ са частично възобновими и се явяват регулатор в <кръговрата> на СО2. Докато има движение в земния строеж, т.е движения между <частите> на планетата , тук се включва и земния магнетизъм, в дългосрочен план ще има компенсация.Другото много разумно решение е ускорение в развитието и засилване на Въглеродната Икономика, т.е материоменажирането на планетата, като нашата материална база премине в още по голяма степен на въглерод, изграждане на инфраструктура от въглеродни компоненти, сгради, пътища, машини, биомашини и пр.

 Нас обаче не ни устройва компенсацията в дългосрочен план! Жизнено важно е сега да няма глобално затопляне защото човечеството ще претърпи огромни загуби.А пък това, че в дългосрочен план, климатът ще се нормализира, въобще не ни успокоява.

Ти от време на време изпадаш в ремисия, това е добре, виждам, че си съгласен с мене.Трябва да се вземат мерки срещу глобалното затопляне. 

[laplandetza]

Преди 7 минути, vvarbanov said:

 Нас обаче не ни устройва компенсацията в дългосрочен план! Жизнено важно е сега да няма глобално затопляне защото човечеството ще претърпи огромни загуби.А пък това, че в дългосрочен план, климатът ще се нормализира, въобще не ни успокоява.

Ти от време на време изпадаш в ремисия, това е добре, виждам, че си съгласен с мене.Трябва да се вземат мерки срещу глобалното затопляне. 

Кзкви загуби, както казах след покачване на нивата се ускоряват процесите, дори и без повишена слънчева активност, това са естествени процеси, динамично равновесие, СО2 само от средните нива на пожарите за година значително превишават човешкото влияние.Океанът е основната среда за регулация чрез разбира се водния кръговрат.Мерки срещу човешкия фактор в климатичните промени съм напълно съгласен с теб , че трябва да се вземат, поне това което е по силите на цивилизацията в исторически план е задължително да бъде прганизирано и предприето.Обаче както казват циниците с власт  през вековете Нашият Дявол се крие в детайлите!, ето тук сме непремирими опоненти с теб , само в тази част, за другото имаме съгласие.

[laplandetza]

какви мерки и как да се предприемат, аз съм за радикални промени в цивилизационния модел. икономика отричаща постоянния капиталофинансов разтеж, и преминаване на безфинансови, антикапиталистически модели.

[Skubi]

Преди 4 минути, laplandetza said:

какви мерки и как да се предприемат, аз съм за радикални промени в цивилизационния модел. икономика отричаща постоянния капиталофинансов разтеж, и преминаване на безфинансови, антикапиталистически модели.

 

[nik30]

Форума е:

Програма Аполо става на 50 години - какво знаем за нея?

[nik30]

И какво от това,

[SAlexandrov]

Днес отбелязваме половин век от кацането на Аполо 12, втората пилотирана мисия на Луната

 

На снимката: астронавтът на НАСА Пийт Конрад достига до роботизирания спускаем апарат "Сървеър 3". В бекграунд: спускаемият модул "Интрепид" на "Аполо 12". Photo credit : NASA

19 ноември 2019 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. На 19-ти ноември 1969 г. в региона на Океана на бурите на Луната се приземява успешно пилотираният спускаем апарат "Интрепид" от мисията "Аполо 12" на НАСА. На борда на модула са астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн, а в лунна орбита остава техният колега Ричард Гордън. Днес историята като че ли е забравила за лунната експедиция на Конрад, Бийн и Гордън, тъй като е осъществена в периода между триумфа на "Аполо 11" и неуспеха на "Аполо 13". 

Изстрелването на "Аполо 12" е реализирано на 14 ноември 1969-та с помощта на мощната ракета "Сатурн 5". Около 36 секунди след началото на полета мълния удря ракетата и наземният екип губи телеметричната информация от кораба. Второ попадение от мълния се случва на 52-тата секунда, при което горивните клетки на кораба излизат извън строя. Благодарение на експертната намеса на астронавтите системите са активирани отново и е констатирано, че всички основни параметри са в нормата. Мисията е спасена на косъм, но оттук насетне НАСА ще си има едно наум. Космическите ракети, особено пилотираните, отсега нататък ще излитат само при пълна увереност, че метеорологичните условия са благоприятни. 

След успешното кацане на Конрад и Бийн, двамата забиват американското знаме, разгръщат спектрометър за изследване на състава на слънчевия вятър и активират благополучно първата геофизична станция с ядрено захранване. Приборът установява наличието на земетресения на Луната... или може би е по-удачно да кажем "лунотресения"

Но може би най-интересното постижение е, че "Аполо 12" каца в близост до роботизираната станция "Сървеър 3" (спуснала се на Луната две години и половина по-рано). Астронавтите демонтират някои от нейните компоненти и ги доставят на Земята за по-нататъшен анализ. 

Преди да се завърнат на Земята, астронавтите събират от Луната 34 килограма лунни скали. Мисията завършва на 24-ти ноември с успешното приводняване на капсулата на командния модул в Тихия океан. 

За огромно съжаление днес нито един от тримата астронавти, участвали в експедиция, не е доживял до нейната 50-годишнина. Пръв си отива Пийт Конрад през 1999-та след катастрофа с мотор. На 6-ти ноември 2017-та ни напуска Ричард Гордън след заболяване от рак, а на 26-ти май 2018-та и Алън Бийн си тръгва от този свят след рязко и неочаквано влошаване на здравословното му състояние. 

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3070-2019-apollo-12-anniversary

[nik30]

Здравей Александров,

Не сме ги забравили.

 

 

 

[nik30]

Защо започна надпревара да се ходи на Луната пак, като според теб нямаше смисъл да се ходи и беше скъпо?

 

[vvarbanov]

Преди 21 часа, nik30 said:

Защо започна надпревара да се ходи на Луната пак, като според теб нямаше смисъл да се ходи и беше скъпо?

 

Още ли мислиш, че хората не са били на Луната? 

 

[nik30]

Не мога да повярвам , че са били.

Иска ми се, но колкото повече информация намирам разбирам това, което и някой от ръководителите на проекта са установили.

Но за сега не вярвам, че са стъпвали.

Ти намираш ли доказателства но реални?

 

Редактирано Ноември 22, 2019 от nik30

[nik30]

Виж само изводите:

 

Променливият икономически и политически климат не позволява да се влагат средства в космическите програми поетапно

Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната.

Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука.

 

Новите играчи

Междувременно, в надпреварата влязоха нови играчи.

Китай, Индия, Япония и Израел имат разработени космически програми.

И както "нямаше" пари и само фантазии, а не реална наука сега искат до 2024 американците да стъпят на луната.

 

 

 

 

Редактирано Ноември 22, 2019 от nik30

[Skubi]

Преди 21 минути, nik30 said:

Виж само изводите:

Променливият икономически и политически климат не позволява да се влагат средства в космическите програми поетапно

Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната.

Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука.

Новите играчи

Междувременно, в надпреварата влязоха нови играчи.

Китай, Индия, Япония и Израел имат разработени космически програми.

И както "нямаше" пари и само фантазии, а не реална наука сега искат до 2024 американците да стъпят на луната.

 

Недей ползва червено защото то е на модераторите за предбанно предупреждение и/или други обяви.

Тогава трябваше нещо повод който да сплоти америка и да и засили авторитета. И затова никаква пара не беше много....

А сега за суровини. Което го показваха и във филма. Iron Sky.

[nik30]

Благодаря, за забележката с червеното.

 

Идеята и повода го разбирам за да искат да отидат до луната.

Ама не откривам доказателства, че са били. 

 

 

[Skubi]

Преди 6 часа, nik30 said:

Благодаря, за забележката с червеното.

 

Идеята и повода го разбирам за да искат да отидат до луната.

Ама не откривам доказателства, че са били. 

 

 

Regolit

[nik30]

SKUBI,

Как е в Будапеща?

[Skubi]

Преди 40 минути, nik30 said:

SKUBI,

Как е в Будапеща?

Ветровито. Но топло.

[nik30]

Браво.

Но за съжаление пак разбирам, че астронавтите от "Аполо" са били подложени на радияция все едно си в орбита.

Нали се сещате защо?

Защото са били в орбита всички мисии.

 

Те са нямали защита от радиация.

 

Не мога да намеря информация как снима камера на кино лента подложена на радиацията?

 

[Дидия Вайова]

On 24.11.2019 г. at 20:59, nik30 said:

Браво.

Но за съжаление пак разбирам, че астронавтите от "Аполо" са били подложени на радияция все едно си в орбита.

Нали се сещате защо?

Защото са били в орбита всички мисии.

 

Те са нямали защита от радиация.

 

Не мога да намеря информация как снима камера на кино лента подложена на радиацията?

 

Хайде хайде, тази радиация далеч не е толкова опасна, колкото я изкарваш. Гледа ли филма Чернобил? Имай предвид, че хора, които дори са гасяли чернобил и са били в съприкосновение с радиоактивни материали, са оцелявали. Филмът разказва историята само на най-заразените от радиацията. 

[Skubi]

Преди 47 минути, Дидия Вайова said:

Хайде хайде, тази радиация далеч не е толкова опасна, колкото я изкарваш. Гледа ли филма Чернобил? Имай предвид, че хора, които дори са гасяли чернобил и са били в съприкосновение с радиоактивни материали, са оцелявали. Филмът разказва историята само на най-заразените от радиацията. 

Недей, недей.....99% от тези които директо получават са кончили за много късо време....Вечна им слава....

За Челнобил има друга тема. Първо там препрочети, провери.

После пиши мнение.

Плииииз.

nik30 в сайта за Чернобил, са кадрите на режисюра снимащ от хеликоптера ядрото....Също на бърже почива–/май успява да си режисира филмът/-  пилотите също. Лека им пръст.

On 24.11.2019 г. at 19:59, nik30 said:

Браво.

Но за съжаление пак разбирам, че астронавтите от "Аполо" са били подложени на радияция все едно си в орбита.

Нали се сещате защо?

Защото са били в орбита всички мисии.

 

Те са нямали защита от радиация.

 

Не мога да намеря информация как снима камера на кино лента подложена на радиацията?

 

Редактирано Ноември 25, 2019 от Skubi

[nik30]

А и за "Чернобил"  не е темата? 

а и каква е връзката с "Аполо"

Това са данни за мисиите .

 

[SAlexandrov]

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?

На снимката - астронавтът Юджийн Сърнан и луноходът от мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA

ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 19 февруари 2020 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. През месец юли 2019-та година отбелязахме цял половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. В рамките на програмата "Аполо" са осъществени общо шест пилотирани кацания на Луната, последното от които е през декември 1972-ра година. След приключването на програмата не просто се слага край на екскурзиите до нашия естествен спътник, но човек престава да пътува отвъд пределите на ниска околоземна орбита въобще.

Защо се случи така? Защо в продължение на половин век никой не се е завърнал на Луната? Хората, които си спомнят за тези славни години, вече остаряват. По-младите се съмняват, че изобщо е имало лунни мисии. Даже допускат, че всичко това е било грандиозна фалшификация, а кадрите от експедициите са заснети в тайно филмово студио.

Но дали? Ако сме по-мъдри, ще признаем, че в човешката история се е случвало нееднократно след историческо събитие да настъпи затишие и никой да не успее да повтори постижението дълго време след това. През 1911 и 1912 година Амундсен и Скот първи достигат до Южния полюс. Но минават повече от 40 години, преди нова експедиция да повтори постижението им - през 1958 от Едмънд Хилъри. През 1960 година батискафът "Триест" с Жак Пикар и Дон Уолш достига до най-дълбоката точка на океана - Челинджър Дийп в Марианската падина. Но минават над 50 години, преди батискафът "Дийпсий Челинджър" през 2012 година да повтори постижението. Подобни затишия са напълно нормални и фактът, че през това време не се провеждат експедиции, не е показател, че човечеството забавя своето развитие. Нито че първите експедиции са фалшификат. Това се отнася както за експедициите на Скот и Амундсен, така и за тази на батискафа "Триест". Същото се отнася и за мисиите "Аполо".

И все пак, защо половин век по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция.

1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни

След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество.

През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по Международната космическа станция, роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети.

Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера.

През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години, а понякога дори повече. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 20 години страната изпрати хора в космоса, станахме свидетели на китайска космическа разходка през 2008-ма, а през 2019-та година роботизиран апарат на Китай извърши първото в историята на космонавтиката кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на китаец в космоса и първото китайско роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като тази през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, фирмите процедират много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни.

2. Днес вече няма свръхтежки ракети като "Сатурн 5"

За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена свръхтежка ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на Международната космическа станция (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета.

Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия".

През 2018-та година СпейсЕкс успешно изстреля ракетата "Фолкън Хеви" - първата свръхтежка ракета на 21-ви век. Със своята товароподемност от 64 тона товар до околоземна орбита ракетата сериозно отстъпва на "Сатурн 5" или дори на "Енергия". Теоретично е възможно чрез две изстрелвания на "Фолкън Хеви" да бъде изпратена пилотирана експедиция до орбитата на Луната, а чрез три-четири - до лунната повърхност. За огромно съжаление НАСА и досега пренебрегва "Фолкън Хеви" не поради технологични, а поради политически причини. Агенцията предпочита да налива средства в много по-скъпата и проектирана от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" заради необходимостта да се пазят работните места от прекратената през 2011-та година програма "Космическа совалка", а не защото това е най-ефективният начин за изпращането на човек на Луната. Вероятно "Спейс Лонч Систъм" ще проработи някой ден -  в проекта вече са вкарани много средства, а поради факта, че много хора се изхранват от него, вероятно нито един политик няма да преустанови работата по ракетата. Очакванията са дебютният полет на "Спейс Лонч Систъм" да е факт през 2021-ва година, а новите пилотирани експедиции до Луната - през 2024-та, но това надали ще стане в срок - ракетата използва стари технологии и наследява недостатъците на космическите совалки. 

Ако изключим "Фолкън Хеви" и "Спейс Лонч Систъм", защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Даже и последните биха могли да станат в близко бъдеще излишни - с миниатюризацията на спътниковите технологии вече се появиха специализирани ракети за микроспътници като "Електрон" (която през 2018-та година бе въведена в експлоатация). Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи.

Днес някои частни предприемачи като Илон Мъск проявяват известен интерес към свръхтежките ракети. Понастоящем СпейсЕкс проектира такава ракета на име "Супер Хеви", която ще е в състояние да изпраща отвъд пределите на околоземна орбита, до Луната и Марс, космически кораб на име "Старшип". Дали обаче тази концепция ще намери своето приложение на пазара? Мъск вярва, че това ще е така - "Старшип", освен че се очертава да е драстично по-евтин поради факта, че ще е възвръщаем кораб, може да заеме важна ниша и в областта на авиацията, осигурявайки пътнически свръхзвукови полети от един континент до друг за изключително кратко време - само за няколко минути! Точно така - идеята е "Старшип", освен да лети до Луната и Марс, да извършва кратки "подскачания" до космоса по суборбитална траектория, преминавайки от една точка на Земята до друга и така превозвайки хора. Дали обаче идеята ще проработи, остава да видим. 

3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната

Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността.

В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, половин век по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила.

Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите две десетилетия Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в безпилотен режим.

Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо".

Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече средства.

4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове.

По тази точка вече е писано в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително".

През последните няколко години станахме свидетели на някои големи постижения, които биха могли да доведат до революция в пилотираната космонавтика. Едното беше появата на частните възвръщеми ракети - суборбиталната "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и орбиталната "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Другото бе началото на полетите на новите частни космически кораби - "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг. Изпитателните безпилотни полети на СпейсЕкс завършиха с категоричен успех, а тези на Боинг - с известни аномалии, но в нито един от случаите не се стигна до катастрофа. Ако тези проекти бяха създавани през 60-те години, непременно щеше да станем свидетели на първите пилотирани мисии съвсем в началото на полетните тестове на "Крю Драгън" и "Старлайнър". Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали още от самото начало с хора на борда, а не в безпилотен режим! Какво се случи в последните години? НАСА поиска СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да одобри ракетата за пилотирани мисии. Кому бе нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс.

5. Променливият икономически и политически климат не е благоприятен да се влагат средства в космическите програми поетапно

Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции.

Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама, който предлага човек да полети до астероид. Накрая на власт се озовава Тръмп, който праща астероидните планове на Обама в коша и Луната се връща на дневен ред. 

В Русия положението никак не е розово. В началото на миналото десетилетие властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това в началото изглеждаше реалистично. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок в периода до 2035-та година. 

Китай има своите дългосрочни планове за изпращането на човек до Луната в периода между 2030-та и 2035-та година, но това ще стане само след като страната построи голяма модулна станция в ниска околоземна орбита и добие опит с дългосрочни пилотирани мисии. Първоначално станцията трябваше да бъде построена през 2018-та година, но поради катастрофата на тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" през 2017-та повечето от амбициозните планове на Китай бяха поставени на пауза. В края на 2019-та година ракетата се върна в експлоатация, но ще мине още известно време, преди космонавтиката на страната да се възстанови и да започне конструкцията на станцията. 

6. Днес международната космическа общност е твърде фокусирана върху Международната космическа станция

Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е Международната космическа станция. Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в Международната космическа станция, руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии.  Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси.

През 2011 година Международната космическа станция беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно, доведе до удължаване на експлоатацията й до 2024-та година. Почти са финализирани преговорите до следващото удължаване за 2028-ма година, а може и то да не е последното.

7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната

Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността ѝ има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти.

Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3.

Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство.

Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии.

https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

[SAlexandrov]

Програмата Аполо остави след себе си сираци и призраци

На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от грунда на Луната по време на последната мисия "Аполо 17" през 1972 година. Photo credit : NASA 

13 юли 2020 г. 17:20 ч.

Светослав Александров. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на "Аполо 11" - първата пилотирана космическа мисия до повърхността на Луната. Тазгодишното честване безспорно ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА все още не беше възстановила своята способност да праща самостоятелно хора в космоса. Днес САЩ отново има пилотирана космическа програма, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен изпълняват мисия на МКС в рамките на полета на първия кораб "Крю Драгън". Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае планове за нови пилотирани експедиции до Луната. 

Но независимо от факта, че НАСА отново гледа напред, във въздуха продължават да витаят призраците от "Аполо". Сред нас са все още и много от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо съществено в пилотираната космонавтика. 

Сираците на "Аполо" е израз, чрез който космическите експерти описват онези деца, израснали през 60-те години на миналия век. Те стават свидетели на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата "Джемини" стъпват от външната страна на космическите си кораби. По-късно преживяват великия момент на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през следващите дълги десетилетия преживяват съкрушаващо разочарование, виждайки по-нататъшното развитие на космическата програма.

Дуейн Дей описва прекрасно как са се чувствали децата през 60-те години: представете си как те наблюдават черно-белите телевизионни кадри от първите космически мисии. И по-късно през 1968 г. на големия екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", пресъздаващ визия на захранваното от ядрената енергетика бъдеще и гигантски въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било страхотно преживяване, усет за наближаващото бъдеще... и много скоро това бъдеще им е брутално отнето.

Проблемът, пише Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те дори не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител "Сатурн 5" е била спряна от производство.  Децата може би са чели книги и научно-популярни списания затова как човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да прекрати пилотираната космонавтика изцяло и дори да елиминира НАСА, за да пести пари. Даже възрастните биха останали изненадани от гигантската бездна между това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата реалност. 

Разочарованите, вече пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във филма "Сираците на Аполо" от 2008 г. се разказва как те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, решават сами да си го построят. Създават инициативата "МирКорп", целяща да приватизира руската орбитална станция "Мир" и така пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) руската космическа индустрия страда от недостиг на средства и станцията действително е отдадена под наем. Даже през първата половина на 2000 г. инициативата успява да изпрати екипаж към "Мир" с частни пари! За съжаление тези първоначални успехи не са трайни ... и всичко пропада.

Но благодарение на усилията на "МирКорп" е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден днешен. 

"Говори се, че има сираци на Аполо", написа днес журналистът Дъг Месие в Туитър. "Хора, които очакваха програмата да доведе до велики неща, но по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е вярно. Но не знам дали някога сме успели да се справим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години". 

Месие е прав. Той описва "Аполо" като пирова победа - постигната с огромни усилия и жертви, изискваща колосални ресурси, и точно заради това нетрайна. През изминалите десетилетия НАСА се опитва периодично да повтори "Аполо", но никога не успява заради недостиг на средства и подкрепа. 

Днес положението изглежда различно в сравнение всички предходни инициативи. Натрупаният международен опит на Международната космическа станция изглежда устойчив и добър модел за усвояване на космоса. При това МКС е вече остаряла и наближава този момент, в който ще престане да бъде полезна. Изглежда, че вече има консенсус сред американските политици в Конгреса, както и сред партньорите на САЩ на МКС, че следващата логична стъпка ще трябва да е Луната.

Понастоящем има поводи за оптимизъм, а един от тях е появата на комерсиалната космонавтика. НАСА иска да усвоява Луната с помощта на частни фирми. И все пак Месие се пита: доколко "комерсиална" ще е програмата, ако американската космическа агенция се окаже единственият клиент на тези фирми? 

НАСА вече работи по изпълнението на проекта "Артемис", в рамките на който очакваме да бъдат реализирани следващите пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита. Но истинският въпрос е: доколко "Артемис" ще устои във времето? 

Именно това е голямото опасение - че дори и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко мисии до Луната отново ще имаме сираци и призраци. 

Не мога да не се съглася с журналиста. "Аполо" е безспорно успешна програма, но в икономическо и даже в геополитическо отношение е дала по-скоро лош пример как трябва да се правят нещата. Може само да се надяваме, че днешното поколение ще бъде по-мъдро и ще се поучи от миналото. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3470-2020-orphans-and-ghosts-of-apollo