Програма Аполо става на 50 години - какво знаем за нея?

[Р. Теодосиев]

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

 

2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.).

Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест.

Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г.

Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим.

Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace)

Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до окололунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул.

Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита.

Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време.

Още статии по темата: Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?

Независими доказателства, че човек е бил на Луната

---

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

 

[SAlexandrov]

Този месец отбелязваме 50 години от първото изстрелване на ракетата Сатурн 5 и полета на кораба Аполо 4

Първото успешно излитане на тежкотоварната ракета "Сатурн 5" е осъществено на 9-ти ноември 1967 година. Photo credit : NASA

6 ноември 2017 г. 17:35 ч.

Светослав Александров. На 9-ти ноември 1967 г. от космическия център Кенеди излита ракетата "Сатурн 5" с безпилотния кораб "Аполо 4". Полетът е стъпка към реализирането на пилотираните лунни експедиции на НАСА. Освен това той се случва едва няколко месеца след трагедията с "Аполо 1", при която поради пожар в кабината загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Мнозина се питат - защо следващата експедиция след "Аполо 1" е "Аполо 4"? Къде са "Аполо 2" и "Аполо 3"? Причината за отсъствието им се корени в начина, по който НАСА е обозначавала мисиите си.

Макар че програма "Аполо" навлиза в своя разгар през 1967 година, тестовите полети са започнали отдавна, шест години по-рано - през 1961-ва, когато дебютират за пръв път ракетите "Сатурн 1" и са направени първите изпитания на макетите на командните модули "Аполо". При тези първоначални полети НАСА използва обозначение AS (от Apollo-Saturn), последвано от число между 100 до 110. По-късно е създадена по-напредналата ракета "Сатурн 1Б", при която се използва обозначение AS и число между 200 и 210.

На 26-ти февруари 1966 година е направен суборбитален тест на ракетата "Сатурн 1Б" с полезен товар "Блок 1 Аполо Команден модул", като мисията е обозначена като AS-201. През лятото са проведени още два безпилотни полета - AS-202 и AS-203 (203 е проведен пръв). Първият пилотиран полет с "Блок 1", AS-204, трябва да се случи през февруари 1967 година. След него са планирани "Аполо 2" - дублираща мисия на "Аполо 1", екипажът на която трябва да провери за някои пропуски, допуснати при провеждането на първата пилотирана мисия, и да ги коригира. При "Аполо 3" вече е предвиден тест на "Блок 2 Аполо Команден модул", който представлява окончателната версия на кораба, предвидена да лети до Луната. В агенцията обаче се взема решение, че дублиращ полет "Аполо 2" не е нужен (тъй като "Блок 1" няма да лети до Луната), затова е направена промяна - "Аполо 2" трябва да дебютира с лунния модул, а "Аполо 3" трябва да е първото изстрелване на мощната ракета "Сатурн 5".

Но изведнъж всичко се променя - през януари 1967 година екипажът, трениращ за AS-204, загива нелепо. Овдовелите съпруги молят НАСА тази мисия официално да се преименува на "Аполо 1", за да могат, дори и посмъртно, астронавтите да получат признание като нейни членове. Агенцията изпълнява това тяхно желание. Другите безпилотни тестове остават известни като AS-201, AS-202, AS-203, по старото номериране. Те не са прекръстени. На 24-ти април 1967 година е оповестено официално, че всички следващи мисии ще започнат да се номерират от "Аполо 4" нататък (^{източник - PopSci)}.

Изстрелването на роботизирания кораб "Аполо 4" е факт на 9-ти ноември 1967 година в 14:00 ч. българско време. Понеже това е първият полет на тежкотоварната "Сатурн 5", НАСА се страхува от провал в близост до стартовата площадка. За радост това не се случва - "Сатурн 5" се държи според плановете по време на всички етапи на своя полет. Тя въвежда успешно степента S-IVB и командния модул "Аполо" в първична кръгова 190-километрова орбита. След две обиколки на Земята степента S-IVB извършва повторно запалване - за пръв път в историята на космонавтиката. При това "Аполо 4" е доведен в окончателна елиптична орбита с апогей 17 218 километра от Земята. Корабът се отдалечава на това разстояние, прави снимки на Земята:

Земята, заснета от борда на "Аполо 4". Photo credit : NASA

 ... след което се завръща обратно и извършва меко приводняване в Тихия океан.

Полетът е напълно успешен. Макар днес рядко да си спомняме за "Аполо 4", освен на кръгли годишнини, без него е нямало да са факт и по-нататъшните мисии, включително "Аполо 8" (първата пилотирана обиколка на Луната) и "Аполо 11" (първото пилотирано кацане на Луната).

Днес, половин век по-късно, частни космически компании вървят смело по стъпките на "Аполо". Сред тях се откроява СпейсЕкс. Тази година бяха изстреляни цели 16 ракети "Фолкън 9", една от които достави в орбита българския телекомуникационен спътник "БългарияСат-1". А до края на 2017-та или в началото на 2018-та очакваме полета на "Фолкън Хеви" - най-мощната ракета в САЩ след пенсионирането на "Сатурн 5" с капацитет 63 тона до околоземна орбита. Съвсем скоро човечеството отново ще разполага с технология, способна да закара астронавти на път към Луната.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1957-2017-50-years-apollo-4

[SAlexandrov]

Тъжно, но факт: губим астронавтите от програма Аполо

9 ноември 2017 г. 21:23 ч. 2017-та година беше безмилостна към астронавтите от програма "Аполо", след като трима от тях починаха. Това съобщава сайтът Parabolic arc. През януари ни напусна Юджийн Сърнан, астронавт от "Аполо 17" и последният човек, направил стъпки на повърхността на Луната. На 22-ри октомври си замина Пол Уайц, член на мисия "Скайлаб 2". А вчера беше оповестена кончината на Ричард (Дик) Гордън, който е летял около Луната на борда на "Аполо 12".

Пилотираните полети на програма "Аполо" започват през 1968 година. До 1972 година са проведени девет пилотирани мисии до Луната, от които шест завършват с успешно кацане. След 1972 година програмата продължава с първата американска орбитална станция "Скайлаб". Програмата "Аполо" приключва през 1975 година с първото скачване между американски кораб и съветски "Союз".

Всички астронавти, летяли в рамките на програмата "Аполо", са над осемдесетте. Най-възрастни са Джим Ловъл и Франк Борман, които първи обикалят Луната на борда на "Аполо 8" през 1968 година. Най-младият е Едуард Гибсън, на 81 годишна възраст, летял на мисия "Скайлаб 4".

От 12-те души, които са се разходили на Луната, само шестима са все още живи - Бъз Олдрин, Алан Бийн, Дейвид Скот, Чарлз Дюк, Джон Йънг и Харисън Шмит.

Тъжно е да го спомена, но човешката история се е насочила към преломен момент - можем да останем без хора, които биха могли да се похвалят, че са стъпвали на Луната или поне са виждали нейната обратна страна със собствените си очи. Надявам се, че никога няма да пиша новина за подобно мрачно събитие.

За радост обаче НАСА разработва голяма ракета SLS, която ще дебютира през 2019 или 2020 година. Тежкотоварната ракета на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" пък почти достигна до стартовата площадка и може да лети още през декември. План за тежкотоварна ракета има и Блу Ориджин, а след 2025 година Китай иска да изпрати астронавти на Луната. Космическите агенции подготвят международна лунна станция. Човечеството се подготвя да възобнови присъствието си отвъд околоземна орбита.

Дано това стане скоро, за да могат поне някои от ветераните да го доживеят и да се зарадват, че трудът им не е отишъл напразно!

Дик Гордън по време на подготовката му за мисия "Джемини 11". Астронавтът почина този месец. Photo credit : NASA

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1961-2017-we-re-losing-apollo-astronauts

[SAlexandrov]

Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса

Снимка от изстрелването на "Аполо 5". Photo credit : NASA

22 януари 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 22-ри януари 1968 г. ракетата "Сатурн 1Б" извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната мисия носи името "Аполо 5", но макар и тя да не полита до Луната, специалистите от НАСА успяват да извършат важни изпитания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е годен за пилотирани лунни експедиции.

Мисия "Аполо 5" става реалност след множество отлагания. Ако си мислите, че само в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо смислено най-накрая да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планирано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година ^[1], а дебютното му изстрелване трябва да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с множество проблеми при разработката му, най-вече при произвоздството на двигателите. Модулът най-накрая пристига във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след планираната дата за старт, а наземните му изпитания все още не са започнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-накрая е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите произведени лунни модули в Груман претърпява аномалия по време на пневновакуумни изпитания - част от прозорците му не издържат на наляганията и се пръскат. Това налага прозорците на първия лунен модул да бъдат заменени с алуминиеви плочи, за да може най-накрая да полети в безпилотен режим.

Изстрелването най-сетне е проведено на 22-ри януари другата година. Модулът е вмъкнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА планира спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматично за 39 секунди, но бордовият компютър я изключва само 4 секунди след задействането на двигателя. Впоследствие инженерите приемат нов план за запалване на двигателя два пъти ръчно, след което е пристъпен към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще трябва да извежда астронавтите от лунната повърхност. След 11 часа и 10 минути изпитанията приключват с успех. Благодарение на благополучния завършек НАСА се отказва да повтори мисията в безпилотен режим - следващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 г. с пилотирания кораб "Аполо 9".

За допълнителна информация: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2053-2018-50-years-apollo-5

[SAlexandrov]

Днес отбелязваме половин век от провеждането на забравената мисия Аполо 6

Снимка от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 6" на 4-ти април 1968 година. Photo credit : NASA

4 април 2018 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на свръхтежка ракета е грандиозно събитие, което има потенциала да привлече интереса на много зрители. Полетът на "Фолкън Хеви" през февруари прикова вниманието на хиляди туристи, които отидоха лично на космическия център Кенеди да наблюдават какво се случва със собствените си очи. Милиони други гледаха през стрийма на СпейсЕкс или по телевизията. На следващия ден всеки срещнат говореше за успешната мисия на "Фолкън Хеви" и благополучното вмъкване на "Тесла Роудстър" на път към Марс. 

На фона на това е трудно да си представим, че проведеният преди 50-години полет на свръхтежката ракета "Сатурн 5" е останал забравен и почти никой не му обърнал внимание. Но уви, точно това се е случило. Ето каква е историята:

Ракетата "Сатурн 5" излита по план на 4-ти април 1968 година. На борда няма хора. Полезният товар се състои от команден модул на "Аполо" и макет на лунния модул. Идеята на полета е да се тества т.нар. "транслунно вмъкване" - запалване на двигателя, за да се изпрати корабът на път към Луната, след което да се провери дали топлинният щит може да устои при завръщане от окололунно пътешествие. 

За съжаление изстрелването остава засенчено от едно друго събитие. В същия ден, когато излита "Аполо 6", е брутално убит Мартин Лутър Кинг - Младши, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите. Днес младите хора обичат да идеализират 60-те години. Те смятат, че това са славни времена на грандиозно развитие на човешките технологии. Истината обаче е, че 1968-ма е една отвратителна година във всяко едно отношение и ако не е полетът на "Аполо 8" с хора до Луната в края на декември, надали може да се каже едно-единствено хубаво нещо за нея. Развитието на космическата програма "Аполо" се случва в една Америка, която е дълбоко разтърсвана от расови предразсъдъци. Но не само това. В края на януари 1968-ма година контролираният от комунистите Северен Виетнам, който преди това се е съгласил на примирие, изненадващо напада Юга и съюзниците от САЩ по всички фронтове. Американците са шокирани и неподготвени и оттук насетне започват да отстъпват - така Виетнамската война се превръща в едно от най-големите унижения за Съединените щати. В Европа пролетта на 1968-ма е белязана от т.нар. "Пражка пролет", когато чехите се мъчат да развият "социализъм с човешко лице". Никой все още не знае, че през август инициативата ще бъде брутално смазана от съветските танкове. 

Тъй че надали можем да се сърдим, че изстрелването на "Аполо 6" на 4-ти април 1968-ма е помрачено от бурните събития по света. Но и в космическата сфера то е засенчено от излезлия ден по-рано филм "2001: Космическа одисея", за юбилея на който писах вчера на страниците на КОСМОС БГ (линк). И все пак полетът на "Аполо 6" проправя по свой начин пътя към по-нататъшното развитие на космонавтиката и изпращането на човек на Луната. 

Мисията на "Аполо 6" не е чак толкова успешна, колкото тази на "Аполо 4" през ноември 1967-ма. Появяват се три сериозни проблеми в хода на полета. Първият настъпва две минути и пет секунди след старта, когато гигантската ракета "Сатурн 5" преминава през нежелани трептения и осцилации. Такъв тип осцилации притежават потенциала да повредят ракетата и даже да я разрушат. Добре че до такъв завършек не се стига. 

Вторият проблем е свързан със загубата на структурните панели от адаптера на лунния модул. Първоначално е сметнато, че тази загуба е причинена от осцилациите, но впоследствие се оказва плод на производствен дефект. Той е коригиран лесно при по-късните мисии.

Третият проблем е може би най-сериозният. Два от общо петте двигателя на втората степен се изключват преждевременно и вместо да бъде постигната първичната 175-километрова кръгова орбита, накрая корабът достига орбита с параметри 172 на 223 километра. И това не е всичко - третата степен с единичен двигател J-2 за изпращане на кораба по посока на Луната не успява да се запали. За щастие мисията е спасена, след като е използвана двигателната система на сервизния модул на "Аполо 6". Благодарение на това командният модул е изпратен на разстояние 22 200 километра от Земята, преди да се завърне и да изпробва работоспособността на топлинния си щит.

Независимо от авариите на някои от двигателите на "Сатурн 5", полетът на "Аполо 6" дава достатъчно увереност на НАСА, че свръхтежката ракета е безопасна за пилотирани мисии. Взето е решение "Аполо 6" да е последната безпилотна мисия от програмата. След приключването на полета е даден ход на подготовката за пилотиран полет до Луната. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2157-2018-50-years-apollo-6

[SAlexandrov]

На днешния ден се навършват 50 години от катапултирането на Нийл Армстронг от тренировъчния модул за лунно кацане

6 май 2018 г. 20:20 ч. На 6-ти май 1968 година Нийл Армстронг се качва на тренировъчния летателен апарат, който се е използвал от астронавтите на "Аполо" за усъвършенстване на техните умения по управлението на лунните модули. В рамките на тренировъчния полет на Армстронг настъпва теч от двигателните системи на апарата. Апаратът се насочва опасно към Земята и се разбива. Самият Армстронг се разминава на косъм от смъртта, но в последните мигове успява да катапултира.

Нийл Армстронг се връща в офиса си на същия ден. По-късно той се срещнал с колегата си Алан Бийн, който го разпитал дали е вярно това, което му се е случило. Когато Армстронг отговорил положително, Бийн реагирал ето така: "Не мога да се сетя за друг човек, камо ли друг астронавт, който би се върнал веднага на работа след като е катапултирал части от секундата преди да бъде убит".

Именно характерът и хладнокръвието на Нийл Армстронг в тази ситуация, съчетани с големия му опит в космическите мисии, го правят идеален кандидат за първия човек, който да стъпи на Луната малко повече от година по-късно. 

На снимката: тренировъчният модул, който се използвал от астронавтите от "Аполо", за да усъвършенстват уменията си по кацане на Луната. Photo credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2203-2018-neil-armstrong-close-call

[SAlexandrov]

Още един астронавт от програма Аполо напусна този свят: Алън Бийн (Аполо 12 и Скайлаб 3)

26 май 2018 г. 21:10 ч. Поредният астронавт от лунната програма на НАСА ни напусна, съобщи американската космическа агенция. Алън Бийн, четвъртият човек, стъпил на Луната, почина днес, на 26-ти май, в Хюстънската методистка болница. Бийн се разболял неочаквано преди около две седмици по време на пътешествие.

Кратка биография: Алън Бийн е избран за астронавт на НАСА през октомври 1963 година. Той лети за пръв път през ноември 1969 година като част от мисия "Аполо 12", втората мисия, която осъществява кацане на лунната повърхност. Бийн заедно със своя колега Чарлз Конрад събират 34 килограма лунни скали и инспектират роботизиран апарат "Сървеър". Впоследствие през юли 1973 година Бийн отново лети в космоса до космическата станция "Скайлаб". Астронавтът се пенсионира окончателно от НАСА през 1981 година и се отдава на рисуване.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2228-2018-alan-bean-death

[SAlexandrov]

Учени успяха да разгадаят мистерия от Луната на базата на доскоро загубени, но вече намерени записи от Аполо

На снимката: астронавтът на НАСА Харисън Шмит събира проби от Луната по време на мисията "Аполо 17". Photo credit : NASA

6 юни 2018 г. 21:25 ч.

Светослав Александров. Изминаха осем години, откакто бяха намерени т.нар. "изгубени" записи от мисиите "Аполо", а учените вече успяха да направят ново откритие! Разгадана е мистерията защо през 70-те години повърхността на Луната се е нагряла неочаквано. 

Забележителната новина беше съобщена първо на блога на Американския геофизически съюз днес ^[1], на базата на научна статия, публикувана по-рано тази година в научното списание Journal of Geophysical Research ^[2]. 

И все пак е коректно да се отбележи, че откритието е направено не само на базата на намерените записи, но и на базата на нови научни данни, получени от съвременната роботизирана експедиция "Лунър Риконисънс Орбитър", която изучава Луната от 2009 година до ден днешен. 

Ето каква е цялата история: по време на експедициите "Аполо 15" и "Аполо 17" през 1971 и 1972 година астронавти разгръщат специални сонди, които правят измервания на температурата на Луната под повърхността. Учените по това време имат очаквания да разберат от данните дали ядрото на Луната е горещо като земното и какво количество топлина могат да отделят скалите от кората и мантията. Роботизираните сонди измерват данни в периода между 1971 и 1977 година, включително няколко години след като за последен път стъпва човешки крак на лунната повърхност.

Впоследствие се оказва, че в Националния център за данни по космически науки (на англ. National Space Science Data Center) е архивирана само тази научна информация, получена в периода между 1971 и 1974 година. Останалата част от записите (след 1975 година) никога не са били архивирани и затова са били загубени.

През 2010 година планетарният учен Сейчи Нагихара тръгва по следите на изгубените данни, за да отговори на дългогодишна загадка: защо температурата на Луната под повърхността е нараснала постепенно през годините, след като сондите с датчиците били разгърнати?

Нагихара и неговият екип неочаквано откриват, че самата космическа агенция НАСА е създала специален резервен набор от ленти с цел архивиране. Открити са общо 440 ленти с данни от април до юни 1975 година, които през десетилетията събирали прах в Националния център по записи "Уошингтън" в Мериленд. А в Лунния и планетарен институт в Хюстън са открити стотици записи с температури от периода между 1973 и 1977 година. Тези записи помагат на учените да възстановят данните в периода между март 1975-та и февруари 1976-та, когато инструментите почнали да достигнат края на функционалния си живот.

Работата се оказва трудна - отнема няколко години на учените, за да извлекат информацията от старите ленти, както и още няколко години, за да я разтълкуват - трудът включвал и възстановяване на стари документи, които описват как се калибрират сондите.

Но усилията се увенчават с успех, а мистерията е разгадана. Самите астронавти са тези, които са довели до затоплянето. Разхождането на лунната повърхност, както и карането на лунохода, довели до промени в отражателната способност на лунния прах. Понеже лунната повърхност започнала да поглъща повече светлинни лъчи от преди, това довело до повишаването на температурата с един-два Целзиеви градуса.

Резултатите имат огромно значение за планирането на бъдещи мисии - оказва се, че човешката дейност може да наруши сериозно измерванията, които се правят от самата повърхност.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2244-2018-found-tapes-scientific-discovery

[SAlexandrov]

Бъз Олдрин съди децата си, мениджърката си и основаните от него компании

На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA

23 юни 2018 г. 09:30 ч.

Светослав Александров. Тъжни събития се развиват покрай Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. Съгласно базите данни на американските съдилища ^[1] легендарният астронавт е завел съдебно дело срещу сина си, дъщеря си и всичките си компании и организации. 

Обвиненията на Бъз Олдрин са, че неговият най-голям син Андрю Олдрин е прехвърлил неправомерно $475 000 долара в джоба си през 2017-та и 2018-та година без знанието на баща си. Олдрин обвинява и бившата си мениджърка Кристина Корп, че се е възползвала от кредитните карти на астронавта, от неговите сувенири и акаунти в социалните мрежи. 

Освен това делото разкрива, че Бъз Олдрин, който вече е бил женен три пъти, иска да се жени за четвърти път. Бившият астронавт обвинява останалите членове на семейството си в тормоз по отношение на романтичния му живот. От друга страна синовете и дъщеря му твърдят, че вече е станал стар и сенилен, с деменция и Алцхаймер.

Бъз Олдрин, който е на 88 години, наистина е станал твърде активен в последно време. Той често се появява в Белия дом, член е и на Националния космически съвет на американския вицепрезидент Майк Пенс. Запознати със ситуацията казват, че не се представя добре публично и не слуша, когато другите му говорят нещо.

На практика още миналата година на страниците на Спейс Ревю ^[2] се появи статия, която обсъждаше публичното му поведение на космически конференции. Той редовно е канен на космически конференции заради името си, но просрочва даденото му време, "изяжда" от почивките и от времето на други говорители. При това е крайно нетактичен и не обръща внимание на забележките.

Бъз винаги е бил активен в социалните мрежи - или поне човекът, който отговаря за акаунта му в Туитър ^[3]. През последните няколко седмици обаче акаунтът неочаквано замлъкна. И изведнъж, на 18-ти юни, се активизира отново, обявявайки, че мениджърката Кристина Корп вече не го представлява. Оттогава насам акаунтът на Бъз непрекъснато бълва информация в стил, който изобщо не е типичен за астронавта. 

Не ще и дума - тъжно е това, което се случва около Бъз. При това не е прецедент в историята на авиацията и космонавтиката. През 2006-та година Чък Йегър, първият пилот, преминал звуковата бариера, заведе дело срещу четирите си деца за злоупотреба с финансите му. Подобни случки като правило никога не завършват добре, независимо от изхода на съдебното дело. Да, напълно е възможно децата на Бъз да са вземали самоволно решения за управлението на имотите му, като са разпространявали слухове, че е вече твърде стар и сенилен. От друга страна обратното също може да е напълно вярно - случва се, когато човек остарее, да развие лоши качества покрай деменцията си, да стане параноичен, а неговите най-близки хора да се опитват да действат в неговия най-добър интерес.

А за всички нас е хубаво да се замислим какво всъщност дължим на остарелите си герои, които са постигнали много неща в миналото. Относно Бъз Олдрин можем да кажем, че има велики постижения в не чак толкова далечното минало - през декември 2016 година той се превърна в най-възрастния човек, посетил Южния полюс, а приключението за малко щеше да го убие. Това показва, че Бъз Олдрин безспорно е авантюрист и смел човек, но също толкова безспорно е и тежък характер. Трябва ли да му прощаваме слабостите на характера? Оставям въпроса отворен и нека всеки сам да си отговори на него, но все пак бих напомнил следното - никой не е длъжен на никого за нищо. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2265-2018-buzz-aldrin-sues-family

[SAlexandrov]

Първият човек, нов филм за мисия Аполо 11, не включва забиването на американското знаме - и Бъз Олдрин не е щастлив

5 септември 2018 г. 08:00 ч. През последните няколко дни американската космическа общност се тресе от скандал. На 29-ти август бе премиерата на филма "Първият човек", биографична драма за Нийл Армстронг. Оказва се обаче, че във филма не е показан сюблимният момент, в който Армстронг и неговият колега Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. 

Самият Олдрин не е щастлив. На 3-ти септември той публикува в Туитър статус с хештагове #proudtobeanAmerican #freedom #honor #onenation (горд съм да съм американец, свобода, чест, една нация). 

Шумът е толкова силен, че в социалните мрежи бойкотират филма с хештага #BoycottFirstMan. И ето защо този филм ще успее комерсиално. Създателите на филма много добре знаят, че няма такова нещо като лоша реклама и умело се възползват от това. 

На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2353-2018-buzz-aldrin-first-man-reaction

[SAlexandrov]

НАСА празнува половин век от изстрелването на пилотираната мисия Аполо 7

На снимката: ракетата "Сатурн 1B" извежда кораба "Аполо 7" в орбита на 11-ти октомври 1968 година. Photo credit : NASA

16 октомври 2018 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. На 11-ти октомври 1968 г. ракетата "Сатурн 1B" извежда в околоземна орбита пилотирания космически кораб "Аполо 7" с астронавти на борда Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Основната цел на мисията е тестването на командния и сервизния модул в рамките на дългодневна мисия, каквато би била по-нататъшна пилотирана мисия до Луната. Завръщането на "Аполо 7" е на 22-ри октомври 1968 година, а Шира, Айзъл и Кънингам изпълняват всички поставени пред тях задачи. 

"Аполо 7", също както и "Аполо 9", са т.нар. "забравени" космически мисии, тъй като не са летяли до Луната. Въпреки това днес ние си спомняме за тях. Ако тези мисии не съществуваха, големият скок на Армстронг и Олдрин през 1969 година никога нямаше да стане реалност. 

Когато "Аполо 7" се отправя в космоса, към този момент залогът за НАСА никога не е по-голям. Това е първият пилотиран полет на американската агенция след ужасяващия пожар на борда на "Аполо 1", който убива трима астронавти 21 месеца по-рано. От успеха на "Аполо 7" зависи дали ще бъде изпълнена заръката на Кенеди американски астронавти да отидат "на Луната през това десетилетие". 

Шира, Айзъл и Кънингам прекарват 11 дни в околоземна орбита. През това време те приключват успешно изпитанията на командния и сервизния модул. Едно от тези изпитания е сближаването на "Аполо 7" с изхвърлената по време на изстрелването горна степен, за да се симулира сближаването с лунния модул. Към октомври 1968-ма година лунната програма на НАСА продължава да търпи отлагания, като спускаемият лунен модул все още не е готов. Затова вместо него изхвърлената горна степен играе ролята на мишена за скачване.

Друго важно нещо, което астронавтите демонстрират благополучно, е запалването на двигателя на сервизния модул след дълъг период на бездействие в космоса. Това е много важно - ако двигателите на корабите на бъдещите лунни мисии откажат на път към Луната или в окололунна орбита, това ще е фатално за екипажите и те няма да могат да се приберат у дома.

В рамките на 11-дневната мисия на "Аполо 7" не всичко протича нормално. Един от най-лошите моменти настъпва, когато астронавтите се разболяват от простуда. Тук, на Земята, ние се справяме с простудата сравнително лесно - обикновено оздравяваме след няколко дни кихане и кашляне. Но в космоса обикновената простуда е страшно неприятна, тъй като липсва гравитация, която да издърпва секретите от носа извън организма. Така тримата членове на екипажа прекарват дните си със запушени носове и дихателни затруднения. 

Освен всичко друго наземният екип планира и излъчване на живо по телевизията от борда на космическия кораб - първото в историята на космонавтиката. Това води до напрежение между астронавтите и наземните ръководители. Уолтър Шира настоява предаването да бъде отложено поради забавяния в изпълнението на изпитанията, недохранване и ужасната простуда. Накрая, по време на завръщането на екипажа, изнервените астронавти отново изправят на нокти наземните си ръководители, отказвайки да сложат шлемовете, защото им пречат да издухват запушените носове. Това е първата документирана неразбория между наземно ръководство и екипаж по време на космическа експедиция. 

В НАСА лошото поведение на астронавтите не остава без последствия. Макар че Уолтър Шира отдавна е заявил намерението си да бъде пенсиониран след полета на "Аполо 1" (към това време той е вече ветеран от мисиите на корабите "Мъркюри" и "Джемини"), мисията "Аполо 7" е първата за Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. По разбираеми причини остава и последната. В случая с Айзъл играе роля не само поведението му в космоса, но и извънбрачна връзка с жена, която впоследствие става неговата втора съпруга. През Студената война астронавтите трябва да имат безупречна репутация - смели герои с идеални семейства, за да не петнят публичния имидж на САЩ. Дийк Слейтън, който по това време е шеф на астронавтския отряд, предупреждава колегите си да не допускат каквито и да е скандали от този тип и че няма незаменими хора. Всеки астронавт може да бъде сменен. 

В крайна сметка Айзъл и Кънингам никога не стъпват на Луната. 

От техническа гледна точка обаче "Аполо 7" приключва с пълен успех. Два месеца по-късно НАСА постига един от най-големите си триумфи - първи пилотиран полет до окололунна орбита. Това се случва в рамките на мисия "Аполо 8", проведена в периода между 21-ви и 27-ми декември 1968 година. Но за нея ще пиша по-късно. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2412-2018-apollo-7-anniversary

[SAlexandrov]

Отбелязваме половин век от изстрелването на пилотирания кораб Союз 3 - съветската мисия, която принуди НАСА да прати човек около Луната

Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Союз 3" с космонавта Георгий Береговой през октомври 1968 година. Photo credit : Roscosmos

31 октомври 2018 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в историята на космонавтиката. Първо, на 27-ми януари, по време на наземно изпитание възниква пожар в кабината на кораба "Аполо 1", който води до смъртта на астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Броени седмици по-късно, на 24-ти април, космическият кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Комаров се разбива в Земята след отказ на системите за меко приземяване.

Трагедиите водят до големи отлагания в космическите програми както на СССР, така и на САЩ. Американската пилотирана програма отново потръгва на 11-ти октомври 1968 г., когато излита корабът "Аполо 7" с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Те тестват благополучно пилотирания и сервизния модул по време на дългосрочна мисия и извършват тренировъчни сближавания с изхвърлената горна степен. 

През октомври същата година СССР също възобновяват пилотираните полети. На 25-то число излита безпилотният кораб "Союз 2", който е предназначен да служи като мишена за скачване. На следващият ден е изстрелян "Союз 3", който вече е пилотиран, с един космонавт на борда: Георгий Береговой. На 47-годишна възраст той към този момент е най-възрастният човек, който полита в космоса (рекорд, който по-късно ще бъде многократно счупван, най-вече през 1998 година, когато САЩ изстрелват 77-годишния Джон Глен в орбита). 

Успешното изстрелване на "Союз 3" е поредният триумф за космическата програма на СССР. Два месеца по-рано, на 15-ти септември 1968 година, СССР изстрелват към Луната кораба "Зонд 5", който е модифицирана версия на "Союз". На борда му пътуват костенурки, червеи, винени мухи, растения и други живи същества. Те са първите биологични организми, които облитат естествения ни спътник и първите, които се завръщат живи на Земята след такова пътешествие. Така руснаците посредством опитни животни доказват, че човек може да отиде до Луната и да се върне обратно жив. 

На 30-ти октомври 1968 година "Союз 3" навлиза в атмосферата и каца сред заснежените степи на Казахстан. Космонавтът Береговой се завръща в отлично здраве. Това, което от СССР премълчават, са резултатите от мисията. Официалните власти първоначално не признават публично, че скачването между "Союз 2" и "Союз 3" не е било успешно и че е имало единствено сближаване, без да завърши с благополучна стиковка. Този факт е признат официално чак през 80-те години, по времето на "гласност" и "перестройка".

Но в САЩ нещата изглеждат по различен начин: полетът е възприет за изцяло успешен. За американските власти провеждането му е тревожен сигнал, който заедно с успешния полет на "Зонд 5" и биологичните обекти до Луната, заедно с данните от разузнавателните американски спътници за наличието на свръхтежка ракета "Н1" на космодрума Байконур, се явява като доказателство, че руснаците са на път да пратят човек до естествения ни спътник. Това дава голям стимул на НАСА да изстреля кораба "Аполо 8" с трима души на борда към орбитата на Луната още през декември 1968-ма година. 

Скоро руснаците напълно отпадат от лунната надпревара. През февруари 1969-та година гигантската ракета "Н1" претърпява първия си провал след старта. На 3-ти юли 1969-та година, броени седмици преди "големия скок" на Армстронг, "Н1" отбелязва втора авария, при това секунди след изстрелването. Експлозията разрушава стартовата площадка. Отнема 18 месеца на СССР да я построи отново, но през това време американската програма "Аполо" е на върха с две благополучни мисии "Аполо 11" и "Аполо 12" и една неуспешна "Аполо 13", при която обаче тримата астронавти се прибират живи. След два нови провала на "Н1" през 1971-ва и 1972-ра година СССР окончателно се отказва от пилотираните лунни мисии. Смъртната присъда на програмата "Н1-Л3" за изпращането на човек на Луната е подписана официално през 1976-та година. Но това е поредното събитие, което остава скрито за обществеността чак до епохата "гласност". 

За сметка на краха на лунната програма на СССР, с успеха на Береговой започва дългогодишна серия на експлоатацията на пилотираните кораби "Союз", като до този момент има само още една фатална катастрофа (на тричленния екипаж на "Союз 11"). Макар и тези кораби никога да не политат до Луната в пилотиран режим, те извозват множество екипажи до съветските орбитални станции "Салют" и "Мир", а днес са единственият начин за достъп до "Международната космическа станция". Колко ли още време ще продължи това? Вероятно до няколко седмици СпейсЕкс и Боинг ще са готови с пилотираните си кораби, но дори и след като техните полети потръгнат, НАСА ще продължи да закупува някои места на "Союз", същевременно превозвайки руските космонавти на новите американски машини. Така че епохата на "Союз" все още не е приключила. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2435-2018-soyuz-3-50yrs-anniversary

[SAlexandrov]

Първият човек (ревю със спойлери)

10 ноември 2018 г. 13:00 ч.

Светослав Александров. През последните две-три години излязоха няколко интересни филма, базирани на реални космически мисии. През ноември 2016-та National Geographic ни изненада с продукцията "Марс", която разказва както за по-нататъшни пилотирани експедиции до Червената планета, така и е документален разказ за съвременните космически начинания. На 6-ти април 2017-та излезе "Время первых", руски исторически филм за първото излизане на човек в открития космос. Консултант на филма бе не кой да е, а самият главен герой и космонавт Алексей Леонов. На 21-ви септември същата година се появи "Салют 7" за мисията "Союз Т-13". Тъй като никой не се консултира с космонавтите, самите те не го харесаха и се оплакаха публично от крайния продукт. 

"Първият човек" е интересно допълнение към тази поредица от космически филми. Нийл Армстронг, който е главният герой във филма, почина преди шест години. Но това не попречи филмът да бъде разкритикуван още преди да излезе от други герои на американската авиация и космонавтика. Няколко месеца преди премиерата на 11-ти октомври, филмът вече беше във заглавията на световните медии. Причината: не бил показал как Армстронг забива американското знаме на Луната. Сред кръга на критиците се присъединиха както политици на САЩ, така и Чък Йегър (първият човек, преминал скоростта на звука) и Бъз Олдрин (участник от мисия "Аполо 11", летял заедно с Армстронг до Луната). 

Но "Първият човек" не е класически документален филм за "Аполо 11". Подобни филми, предаващи дословно случилото се по времето на експедицията и съпроводени с патриотична музика, докато Армстронг гордо забучва знамето на Луната, сме гледали нееднократно. "Първият човек" е художествена интерпретация на живота на Нийл Армстронг и на триумфите и трагедиите, през които е преминал. Поради това мнението на роднините на Армстронг би било далеч по-меродавно от мнението на всеки друг. Синът на Нийл, Марк Армстронг, изглежда да е доволен. "Татко бе първият човек на Луната, но мама бе непризнатият герой", сподели наскоро той пред медиите. За Марк филмът предава достоверно напрежението, което се е натрупало не само в семейство Армстронг, но и в семействата на другите астронавти от програма "Аполо". "Чудесно е, че най-накрая тези забележителни жени получават дължимото си", смята Армстронг-младши. 

И все пак вчера, след като изгледах филма на големия екран и напуснах залата, аз останах раздвоен. Наистина ли останах доволен от посланието, предадено от "Първият човек"? Какво се опитваше да ни разкрие режисьорът - дали си струват усилията и жертвите? Един от иконичните моменти, показан във филма, бе протестът срещу програма "Аполо", съпроводен от стихотворението на Джил Скот Херън "Белчо на Луната": "Не мога да си платя сметката при доктора, но Белчо е на Луната. Десет години по-късно аз все още ще плащам, докато Белчо е на Луната. Хазяинът ми вдигна наема, защото Белчо е на Луната. Няма топла вода, няма тоалетна, няма осветление, но Белчо е на Луната". Като изключим общественото недоволство, че космическите програми харчат много пари, струва ли си личната жертва, която плащат астронавтите? Във филма, но и в реалния живот, Жанет, съпругата на Армстронг, е накарала астронавта да говори с децата си лично преди мисията - просто защото е съществувала вероятност никога да не се върне. И е вярно, че след смъртта на дъщеричката на Нийл, малката Карън, астронавтът толкова се е отдал на работата, че това довело до отчуждаване вътре в семейството. Действително Нийл престанал да живее с Жанет през 1990 г. и се развел окончателно с нея през 1994 г. 

Сега, след като са минали няколко часа, откакто гледах "Първият човек", когато емоциите в мен са се поуталожили, си мисля, че филмът не успява да отговори на този голям въпрос. "Първият човек" е филм, който излиза половин век след историческия "голям скок" на Армстронг, а светът безвъзвратно се е променил. Идеалът днес не е да правиш велики неща, поемайки огромен риск, а да постигнеш живот, в който рискът е сведен до минимум. Живот, в който комфортът е издигнат на пиедестал. Да правиш само това, което искаш, а не това, което не искаш, но ти се налага, представлява доказателството, че си успял. Дори понятието "семеен уют" вече звучи демоде - да създадеш семейство означава да градиш бъдеще с друг човек, но взаимоотношенията с другия човек пак представляват риск, бъдещето с него пак може да рухне. "Първият филм" разкрива събития от 60-те години, когато НАСА е била агенция, ръководена от смели хора, готови на всичко, за да изпратят човек на Луната преди съветските инженери и учени да направят същото. Но самият филм се появява в епоха на една страхлива съвременна НАСА, на една агенция, която не може да изпрати човек в космоса не защото няма технологиите да го направи, а защото се бои от това някой друг да не загине. Велики постижения има и днес - марсоходите, мисия "Джуно" до Юпитер, "Ню Хърайзънс" до Плутон и отвъд него, но машините са тези, които отиват на опасни места, докато хората стоят в удобен офис и анализират резултатите зад компютърни екрани. 

Именно затова казвам: да, филмът не отговаря на въпроса дали си е струвал рискът, който самият Армстронг е поел. Но ако не друго, днешните хора са готови да разсъждават по темата, тъй като обществената обстановка предразполага към това. 

Нийл Армстронг е голям човек. Герой. В миналото героите са били описвани като смели, жертвоготовни, дейни, вършещи изискваните от тях задачи тихомълком и без да се оплакват, перфектни във всяко отношение - професионално и семейно. Днешните хора осъзнават, че героизацията е поетапен процес, при който обществото съхранява само удобните нему факти, преувеличава добре звучащите легенди и изхвърля всичко останало. "Първият човек" сваля маската на героя и разкрива човека зад него - човек, преживял и загубил много, отчуждил се от семейството си, но накрая постигнал може би най-великото постижение в човешката цивилизация. В съвременния свят всичко останало звучи изкуствено и раздуто, някои дори се съмняват, че Армстронг действително е бил на Луната. Струва ми се, че поглеждайки към лунните експедиции откъм човешката им страна, съмняващите се псевдоучени ще намалеят. 

Поради това произведения на изкуството като "Първият човек" имат своето място. Те ни показват, че дори и перфектни хора да няма, потенциалът във всеки един от нас е голям. Стига да можем да го разгърнем, стига да преценим за себе си, че жертвата си е заслужавала. 

Светът има нужда от хора, които са готови да поемат жертвата - хора като Нийл Армстронг. Затова бих препоръчал "Първият човек" на всички читатели, за да се запознаят отблизо с този, който пръв е стъпил на Луната. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2447-2018-first-man-review

[SAlexandrov]

Половин век след епохата на Аполо: лунните изследвания са в ръцете на китайците

На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян вчера, на 7-ми декември), който ще извърши първото кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences

8 декември 2018 г. 19:30 ч.

Светослав Александров. На 21-ви декември 1968 г., преди половин век, от космическия център Кенеди излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 8". Няколко дни по-късно, точно на Бъдни вечер, астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс стават първите хора, които виждат със собствените си очи обратната страна на Луната. 

През следващите месеци НАСА благополучно провежда мисиите "Аполо 9" и "Аполо 10", съответно в околоземна и в окололунна орбита, при които астронавтите тренират за предстоящите кацания на лунната повърхност. Следва историческият скок на Армстронг и Олдрин през юли 1969-та в рамките на "Аполо 11", безпроблемната последваща мисия "Аполо 12" и разминалата се на косъм трагедия с "Аполо 13". А след още четири експедиции... всичко приключва. И така е до ден днешен. 

Фактът, че "Аполо" не оставя програма, която да я наследи, е любопитна тема за дъвкане в поп-културата. Особено креслива е групичката на недочелите и неграмотни хора, които смятат, че липсата на съвременни лунни кацания е пряко следствие от мащабна конспирация, при която програма "Аполо" е била фалшифицирана във филмово студио. За щастие тези хора са малцинство, проучване на Тренд по-рано тази година показа, че "неверниците" (да не се бърка понятието със "скептици" - привържениците на конспиративни теории нямат нищо общо с научния скептицизъм) в България възлизат едва на 14%. Но пък за нещастие те са изключително шумни и замърсяват публичното пространство с небивалиците си (знаете за ефекта на Дънинг-Крюгер: невежият е твърде невеж, за да осъзнае своето невежество, нещо повече: той е горд със своето невежество, парадира с него и отказва да се научи). 

На другия полюс са тези, които смятат, че астронавтите на НАСА са били на Луната, но са намерили "нещо" (НЛО, извънземни?!) и ето защо не ходят вече там. И двете групички (на отрицателите и на уфолозите) грешат в изводите си - те просто не познават в детайли историята на космическата програма. Все пак въпросът стои: защо НАСА не изпраща мисии до Луната? Дори и да се съгласим, че изпращането на пилотирани кораби е трудно и скъпо, това не оправдава липсата на амбициозни безпилотни мисии. Къде е аналогът на сеизмологичната марсианска мисия "ИнСайт", но на Луната? Защо няма еднотонен луноход по подобие на пъплещия по Червената планета "Кюриосити"?

Казано по-просто: защо Запада напусна Луната и остави изследванията на естествения ни спътник в ръцете на китайците? Защо днес, когато отбелязваме 50-годишнината от "Аполо 8", няма да има западен апарат на обратната страна на Луната, а китайски? Напомням на читателите, че вчера, на 7-ми декември, китайската спускаема лунна мисия "Чанг'e 4" с биологични обекти на борда, излетя успешно.

Ако трябва да сме справедливи, не е като съвсем да няма американски мисии до Луната и днес. В орбита от 2009-та година до настоящия момент работи "Лунър Риконисънс Орбитър". През 2011-та година НАСА изпрати малката мисия "Граал" за изучаване на лунната гравитация, а през 2013-та - мисия "Ладий" за проучвания на лунната атмосфера и праховите условия. Но няма как да не прави впечатление, че тези мисии летят спорадично, а американската лунна програма е хаотична. 

Причината, поради която САЩ днес са толкова успешни в изучаването на Марс, а не на Луната, е изключително проста: за Червената планета има систематична и ясна програма с набелязани цели и срокове. За естествения ни спътник такава няма. 

Учените и ръководството на НАСА са наясно какво иска да постигнат на Марс. След като мисия "Вайкинг" през 70-те години изпрати противоречиви резултати дали на планетата има живот или не, изследователите стигнаха до правилното заключение: ние не познаваме добре местните условия. Затова през 90-години и в началото на новото хилядолетие марсианската програма беше обединена около мотото "следвай водата" : мисии като "Патфайндър", "Марс Глобъл Сървеър", "Марс Одисей", "Спирит и Опортюнити" трябваше да установят дали на Марс е имало вода, къде е била тя и в какви количества. След като тези въпроси се изясниха, започна следващият етап (след 2005 г.): дали условията на Марс, когато е имало вода, са позволявали развитието на живот. Мисии като "Марс Риконисънс Орбитър", "Феникс" и "Кюриосити" започнаха да се занимават именно с тази цел. Сега през 2018-та година, с кацането на "ИнСайт", ние леко се отклоняваме - пак се завръщаме към неотговорени въпроси от 70-те години, в случая, към сеизмологичните проучвания, които "Вайкинг" не успя да извърши успешно. През 2021-та година, когато ще кацне следващият марсоход на НАСА, преминаваме към въпроса: след като знаем със сигурност, че Марс е бил топъл, че е имало вода и че всички условия за развитието на живот са били налице, дали наистина е имало такъв живот? За по-нататъшно изясняване на загадките през втората половина на следващото десетилетие предстои организиране на възвръщаема мисия до Марс, за първото взимане на проби от повърхността, които да бъдат доставени за по-нататъшно изследване в лаборатории на Земята. Това накрая трябва да кулминира и в пилотирани мисии през 30-те или 40-те години. 

Подобен ясен план Китай има за Луната. Планът се изпълнява методично от 2007-ма година до ден днешен. Тъй като китайците нямат предходен опит, те трябваше да наваксат. През 2007-ма година Китай изпращат за пръв път изкуствен спътник около Луната - мисия "Чанг'e 1". През 2010-та повтарят постижението с втори орбитален апарат - "Чанг'e 3". Следващият етап: лунно кацане, е осъществен през 2013-та година - "Чанг'e 3". През 2014-та е извършен тренировъчен двупосочен полет от Земята до Луната (само с обиколка около нея, без кацане на лунната повърхност). Следващата мисия трябваше да лети през 2017-та година, но поради авария на тежкотоварната ракета бе отложена. Затова през 2018-та година продължаваме с "Чанг'e 4" и кацане на обратната страна на Луната. Догодина или през по-следващата година предстои полетът на "Чанг'e 5" с взимане на проби от грунта и доставката на тези проби на Земята. Следва строеж на свръхтежка ракета и пилотиран лунен полет.

НАСА не е наясно с това, което иска да прави на Луната. Ръководството на агенцията, а и голяма част от учените, не са изобщо сигурни дали си заслужава да се ходи там. Не, не говоря за специализирания отдел от лунни учени, които настояват за систематична лунна програма. Но те не срещат цялостна подкрепа от останалата космическа общност. Всички сме наясно, че искаме един ден човек да отиде на Марс и има що-годе приличен консенсус за това. Имаме абсолютен консенсус, че трябва да търсим живот на Марс. Но имаме ли консенсус, че трябва да отидем на Луната? Не бих казал. Има твърде много хора (и предишният президент Барак Обама е сред тях), които смятат, че няма нужда от нови лунни мисии под предлог, че "вече сме били там". Това възражение не е съвсем без основание в научен смисъл. Мисиите "Аполо", макар и да е минал половин век от тяхното провеждане, продължават да произвеждат научна продукция и публикации. Все още има контейнери с неотворени лунни скали, които чакат да бъдат разопаковани и подложени на анализ със съвременна научна апаратура. В научната сфера страницата на "Аполо" все още не е затворена. 

Дори и да бъдат възобновени мисиите до Луната, какво ще се прави там? Отново въпрос, който няма категоричен отговор. Единственото, което се приема за ясно е, че ако човек отиде отново на Луната, присъствието му трябва да е трайно. Но кому е нужно? Идеята е да се направи лунна база, но защо? Какво искаме да постигнем? Днес има Международна космическа станция, добре, хубаво, но се надигат гласове, че научната продукция на борда й не е изобщо висока (водещи сред критиците са професорът и Нобелов лауреат Стивън Уайнбърг и физикът Робърт Парк). Понеже трябва да има ясна цел, такава американците се опитват да зададат понастоящем относно новия проект за орбитална окололунна станция, който ще бъде предприет съвместно с Русия и Европейската космическа агенция. Идеята (уж) е станцията да не бъде просто станция, а "врата" или "порта" (на англ. gateway) към Марс. Няма нужда да подчертавам, че това не се посреща с голямо въодушевление от много влиятелни космически ентусиасти. Президентът на Марсианско Общество, д-р Робърт Зубрин, ясно и категорично каза, че идеята за окололунна станция е "следващата голяма стъпка към плаващите пясъци" и попита: "ако наистина искаш да пратиш хора към Луната и Марс, би ли пренасочил част от парите за окололунна станция на пътя им? Не би". Зубрин е прав, както и много други скептици, които са на мнение, че окололунната станция ще се превърне във фокус на космонавтиката и ще отнеме от средствата за по-смислени проекти. Прочие, същите гласове се чуват и по адрес на Международната космическа станция - мнозина смятат, че тя е основната причина да сме зациклили в околоземна орбита - просто отнема твърде много ресурси.

Няма ясен консенсус и за роботизирана програма на Луната. Какво биха търсили евентуални луноходи и стационарни спускаеми апарати? Луната просто не е толкова интересна в сравнение с Марс - на нея вероятно няма микробиален живот и е много възможно да е нямало такъв и в миналото. Затова основната цел, която се приписва на роботизираните лунни мисии, е да "подготвят почвата" за пилотирани такива. Съвременната американска лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" беше плод на програмата на Буш, която трябваше да реализира проекта "Съзвездие" за пилотирани мисии до Луната. Този проект бе пратен в кошчето, когато Обама дойде на власт и накрая остана само "Лунър Риконисънс Орбитър". След като Обама си отиде, а заедно с него и проектите за скучни разходки до астероиди, дойде Тръмп и пак се заговори за "предшестваща роботизирана програма". Сами виждате, че със смяната на президентите се сменят и техните планове. Републиканците традиционно говорят за мисии до Луната като подготовка за мисии до Марс, а демократите - за мисии до Марс, без да се спираме на Луната. Разломът между политиците относно това какво да правим с Луната е пряко отражение на разлома между обикновените представители на обществото - хубаво, искаме да отидем на Марс (тук повечето сме съгласни), но трябва ли ни Луната или не? 

Нищо подобно не се случва с Китай - местните власти и учените са наясно какво искат и изпълняват методично плана си. Тук трябва да признаем, че за разлика от дългогодишните отлагания, характерни за Запада, китайците провеждат мисиите си навреме или с максимум една-две години забавяне. Те следват начертания график точка по точка. Изпълняват се абсолютно всички стъпки : орбита около Луната, роботизирано кацане на Луната, после кацане на обратната страна, взимане на проби от Луната, строеж на тежкотоварна ракета и орбитална станция, строеж на свръхтежка ракета и пилотирани мисии до Луната. Няма нищо неясно, няма колебание, няма смяна на една политика с друга. Китай изпълняват лунната си програма абсолютно както САЩ изпълняват марсианската си многостъпкова програма: следвай водата, търси следи от живот, търси живот и т.н. 

До известна степен НАСА е жертва на собствения си успех от 60-те и 70-те години. Нищо по-малко от "Аполо" не е достатъчно, а нещата, които са по-големи, са твърде трудни (или ако не трудни, то поне са скъпи). Лошото е, че с липсата на ресурси да изпълнява големите цели и с отказа си да изпълнява скромните, Запада практически е абдикирал от Луната. А това е политика, от което тепърва предстои да пострадаме. Ако западняците (сред които вече се числим и ние) обсъждат дали изобщо имаме права над Луната и дали е етично обосновано да я колонизираме, азиатците нямат подобни скрупули. Индийците вече пратиха през 2008-ма година сонда със знамето си в полярните области на Луната - които са и най-интересни от научна гледна точка поради наличието на вода. Сякаш територията вече е маркирана: тук сме били, това място е наше. Не се и съмнявам, че китайците също осъзнават стратегическото значение на Луната. 

Все още не е късно за обръщане на курса. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2488-2018-chinese-moon

[SAlexandrov]

Днес НАСА празнува половин век от историческата Бъдни вечер, когато астронавтите на Аполо 8 бяха в орбита около Луната!

Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната бе заснета от екипажа на "Аполо 8" на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA

24 декември 2018 г. 09:40 ч.

Светослав Александров. Денят е 24-ти декември 1968 година. В орбита около Луната се намира пилотираният космически кораб "Аполо 8", а на борда са астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс. Екипажът се обажда към Земята, а пред милионите зрители, които следят полета през телевизионните екрани, астронавтът Андерс казва следното:

"Ние сега наближаваме лунния изгрев и за всички хора на Земята екипажът има съобщение, което искаме да изпратим към вас.

В началото Бог създаде небето и земята.

А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият дух се носеше над водата.

И Бог каза. Да бъде светлина. И стана светлина.

И Бог видя, че светлината беше добро. И Бог раздели светлината от тъмнината".

Микрофонът е подаден към на Джеймс Ловел, който продължава:

"И Бог нарече светлината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи.

И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

И Бог направи простора, и раздели водата, която беше под простора от водата, която беше над простора. И така стана.

И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори."

Микрофонът отново е предаден, този път към Борман:

"И Бог каза: да се събере на едно място водата, която е под небето, и така да се яви сушата, и така стана.

И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече морета, и Бог видя, че беше добро.

... и от екипажа на "Аполо 8" ние пожелаваме лека нощ, добро щастие, Честито рождество Христово - и Бог да ви благослови всички, всички вас на добрата Земя".

---

Съобщението, изпратено от екипажа на "Аполо 8" навръх Бъдни вечер, има огромен ефект върху милионите зрители. Днес, половин век по-късно, съвременното поколение трудно може да си представи какво е да се случи мисията на "Аполо 8" през 1968 година - една от най-ужасните години след Втората световна война. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг младши -  американски баптистки проповедник и борец за граждански права. Това е годината на "Пражката пролет", когато опитът за социализъм с човешко лице от страна на чехите е смазан брутално от съветските танкове. Това е годината на Виетнамската война - един от най-големите военни провали на САЩ. 

Днес, през 2018-та година, светът не е идеален. В никакъв случай. Но ако не друго, на борда на Международната космическа станция днес заедно Бъдни вечер ще посрещнат трима души: Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА), Олег Кононенко (космонавт на Русия) и Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада). В едни времена на военно съревновение това никога нямаше да е възможно.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2512-2018-50-years-earthrise

[JImBeam]

 

[SAlexandrov]

Преподават ли на децата в българските училища, че лунните мисии Аполо са фалшифицирани?

15 януари 2019 г. 20:51 ч. Какво се преподава в българските училища? И как точно се представя успехът на програма "Аполо" в училищните часове? Днес в социалната мрежа Туитър потребителят Pravdoljub Ivanov сподели следното: 

"Потресен съм! Класната на щерката 38 ОУ в час по Човек и природа им казала, че човек не е кацал на Луната защото около нея има енергийно поле, което не позволява, че кацането е снимано в Холивуд и че само руснаците са ходили в космоса. Пуснала им филм "доказващ" всичко това..."

Ако историята е вярна, това е много тревожен сигнал за качеството на училищното образование в България. Конспиративните теории, че човек не е стъпвал на Луната, са псевдонаучни. В рамките на цялата световна научна общност е извън всякакво съмнение, че по време на шест пилотирани експедиции общо 12 души са достигали до лунната повърхност. Независимите доказателства за това са много, а на страниците на КОСМОС БГ има цяла поредица от статии, оборващи лунната конспирация (натиснете тук, за да се запознаете с фактите). 

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2551-2019-uchat-li-ni-decata-chovek-ne-e-bil-lunata

[laplandetza]

Така е, но кой да обясни защо след толкова много години няма нова сериозна мисия на Луната, няма база там.Кое е по важно , закрепването на Световния Ред или Зовът за Завръщане/Обръщане на Реда. Какво казва раМаданчо кънев?

[SAlexandrov]

Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище

Снимки на парчето лунна скала от "Аполо 17", намиращо се в сградата на Националния природонаучен музей в София. Снимки: Светослав Александров/cosmos.1.bg

19 януари 2019 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Едно от най-убедителните доказателства, че американски астронавти действително са стъпвали на Луната в периода между 1969 и 1972 година, е че те не са се върнали с празни ръце. Подобно на археолози, които след извършване на разкопки се връщат в лабораториите си с ценни находки, така и лунните астронавти са се прибрали на Земята с множество проби от грунта и скален материал. Това е истинско съкровище за науката.

Мисиите "Аполо" не са единствените, които са доставяли на Земята материал от Луната. Три автоматични междупланетни станции от серията "Луна" на СССР също са успявали да се върнат обратно с взети лунни проби - при това изцяло в роботизиран режим. Но разликата между "Аполо" и "Луна" е количествена. Трите съветски експедиции са доставили всичко на всичко едва 300 грама скали. Общият брой скален материал, донесен на Земята в рамките на шестте спускаеми мисии "Аполо", възлиза на 382 килограма и е много по-разнообразен. А това свидетелства за мащабна изследователска програма, в която са участвали хора, а не просто роботи. 

Снимка на намиращата се в Националния природонаучен музей проба от съветската мисия "Луна 16". Снимка: Светослав Александров/cosmos.1.bg

По време на мисията "Аполо 17" (последната експедиция, извършила пилотирано меко кацане на Луната) астронавтите Юджийн Сърнан и Харисън Шмит намират скала, съставена от "множество фрагменти, с различни размери и форми, вероятно произхождащи от всички региони на Луната". Тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън решава скалата да бъде натрошена, а късчетата да бъдат дарени на 50-те американски щати и на още 135 държави. Парчетата са връчени на съответните държавни глави със знаме на държавата, също летяло на борда на "Аполо 17". Много от тези фрагменти, раздадени на страни, управлявани от съмнителни диктатори, са изчезнали. Някои от тях са се появявали неочаквано на търгове. В единични случаи дори са се появявали твърдения за скали от Луната, които се оказвали фалшификат (като прословутия случай в Холандия, при който приписван за донесен от Луната скален къс се оказал вкаменелост от дърво). Много лесно се установява дали дадена скала е от Луната или не. Лунните скали са уникални. Всеки грамотен геолог го знае. 

Дарените на България лунни проби са добре запазени - те се намират в Националния природонаучен музей при БАН, гр. София. Всеки може да отиде и да види дарената от АН на СССР 1 грам проба, доставена на Земята от "Луна 16", както и по-големия къс от "Аполо 17". Всеки може да разгледа със собствените си очи истинска скала от Луната. Безмълвен свидетел на експедицията на Сърнан и Шмит е и флагът на Народна република България, занесен до естествения ни спътник и върнат успешно.

Лунните скали са уникални и не могат да бъдат фалшифицирани, пише сайтът Clavius.org, защото имат характеристики, които няма как да бъдат пресъздадени в наземни лаборатории по никакъв начин. Например те имат т.нар. "зап дупчици", които са получени при бомбардировката от микрометеороиди, пътуващи с много висока скорост. На Земята никъде няма ускорители, способни да ускоряват тела с подобни размери (като на мънички песъчинки) при такива скорости, а дори и да имаше, щяха да останат следи от сачмите, което щеше да издаде фалшификацията. Лунните геолози са категорични - материалът, с който работят, категорично няма земен произход. 

Макар че за последен път човешки крак стъпи на Луната през 1972 година, в изследователски аспект програма "Аполо" все още не е приключила. През 2008 и 2009 г. индийската мисия "Чандраян 1" и американската "LCROSS" откриха признаци за наличието на вода на Луната, а през 2014 година, след дълги усилия и усърден труд, учени установиха, че и в пробите от "Аполо" има съвсем малки, но измерими следи от свързана вода. 

Китай, след като на 3-ти януари тази година постигна първото в историята меко кацане на обратната страна на Луната, планира до края на 2019-та да изстреля мисията "Чанг'e 5". Това ще е първата китайска възвръщаема мисия и първата след приключването на програмите "Аполо" и "Луна" през 70-те години на миналия век, която ще се върне на Земята след кацане на лунната повърхност и ще достави нови скални проби. НАСА обаче няма нужда да доставя от Луната нови скали и да провежда аналогична мисия. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" стоят неотворени. Те са били запечатани от астронавтите още на самата Луна. Идеята на хората, планирали мисиите, е била контейнерите да са затворени, докато технологията на Земята не напредне още повече и приборите за анализ не станат още по-чувствителни. Тъй като от провеждането на "Аполо" са минали вече близо пет десетилетия, някои учени смятат, че времето за отварянето на контейнерите е настъпило. 

В бъдеще на Земята ще бъдат доставени проби от още небесни тела, а не само от Луната. В ход са мисията на Япония "Хаябуса 2" и американската мисия "Озирис-Рекс", които през 2018-та достигнаха своите цели: съответно астероида Рюгу и астероида Бену. Тази година тези възвръщаеми роботизирани експедиции ще извършат спускания към повърхността на астероидите, за да вземат проби за по-нататъшен анализ. "Озирис-Рекс" е особено амбициозна: роботизираната станция е екипирана с модерен механизъм, който се очаква да е в състояние да събере между 500 грама и 2 килограма от повърхността на Бену. Това ще е повече от материала, събран от всички съветски лунни мисии. "Озирис-Рекс" се очертава да бъде най-сложната възвръщаема космическа експедиция след приключването на програма "Аполо". 

Завръщането на "Хаябуса 2" на Земята с проби от астероид е планирано за 2020, а на "Озирис-Рекс" - за 2023 година. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2556-2019-apollo-lunar-rocks

[JImBeam]

On 19.01.2019 г. at 20:57, SAlexandrov said:

Донесените лунни скали от астронавтите на Аполо са истинско научно съкровище

 

 

 

Не е вярно, даскалите учат лапетата че човек не е кацал на луната 

 https://fakti.bg/bulgaria/356208-uchitelka-prepodava-chovek-ne-moje-da-e-kacal-na-lunata

[SAlexandrov]

Навършват се 50 години от изстрелването на неуспешната лунна мисия на СССР Л1 №13Л

21 януари 2019 г. 18:30 ч. Космическият журналист Анатолий Зак ни напомня, че на 20 януари се навърши точно половин век от изстрелването на лунната мисия "Л1 №13Л". Това е четвърти неуспешен опит на СССР да изпрати космически кораб до околностите на Луната и обратно. 

Макар че съветската космическа програма успява да изстреля през ноември 1968 г. мисията "Зонд 6", която облита Луната, проектът не е изцяло благополучен - спускаемата капсула с биологични обекти се разбива поради повреда на парашутите. Въпреки това СССР се надява, че след "Зонд 6" може да последва пилотирана експедиция, която да победи американците. Но това не става. "Аполо 8" през декември 1968-ма година завършва с успех, а политическата мотивация на конкурентния съветски проект "Л1" е изчерпана.

Все пак известен шанс за реванш на СССР идва на 20-ти януари, когато е предвидено изпращането на "Л1 №13Л" към Луната в роботизиран режим. Но при изстрелването на ракетата "УР-500" (която по-късно става известна като "Протон"), настъпват две аварии - веднъж с втората и веднъж с третата степен. "Л1 №13Л" не успява да се ускори към Луната, вместо това се задейства спасителната кула и капсулата се завръща на Земята.

Равносметката е следната: след въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965 година, са проведени 14 изстрелвания, от които четири аварират. Eдин от провалите е настъпил при работата на първата степен, два - на втората, а този последният показва, че има проблеми и с третата степен. Резултатът: "Протон" е твърде ненадеждна ракета, за да може да й се повери изстрелването на човек. Така проектът "Л1" за изпращане на човек на траектория, свързана с облитане на Луната, е изпратен на бунището. Ръководството на СССР продължава да таи надежди, че шансовете за първата спускаема мисия до Луната може да е съветска, а не американска... но това е друга история, която ще бъде разказана по-нататък. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2561-2019-l1-13-l-50-years

[SAlexandrov]

Тази сутрин по БНР в "Хоризонт до обед". Коментари с различни събеседници, включително с мое участие. Акцентите: 
-Абсолютно неприемливо е преподаването на псевдонаука в училище. Пилотираните лунни мисии Аполо са научен факт. 
-Ролята на учителя е да преподава научни факти. В интернет има хранилища, бази данни и търсачки, чрез които човек може да се докосне до науката, но Youtube не е от тях. Говорим за SCOPUS (която е с платен достъп) или за безплатната Google Scholar, която е достъпна за всички. 
-Различни клонове на човешките технологии не се развиват с еднакви темпове. Това, че днес имаме мобилни телефони и компютри, не значи, че няма застой в други области. Авиацията е типичен пример.
-Това, че някога е имало технологии, които днес ги няма, не означава, че тези технологии никога не са съществували. През 60-те години е било възможно да се лети от Ню Йорк до Париж за броени часове. Днес свръхзвуковият пътнически самолет Конкорд го няма.
-Има сериозни фактори, поради които днес няма пилотирани мисии до Луната. Дълги години нямаше свръхтежки ракети поради тяхната нерентабилност. От друга страна развитието на компютрите прави възможно роботите да вършат дейности, които навремето се вършеха само от астронавти. Не на последно място - сериозен фактор е отвращението от риска. НАСА е агенция, преживяла две тежки катастрофи. Тя е колеблива и не желае да рискува живота на астронавтите си - което е видно покрай забавянията на подготовката на новите пилотирани космически кораби. 
-Поясите на Ван Алън не са представлявали проблем. Те не са непроницаема бариера. В някои региони са по-тънки, в други - по-дебели. Самият д-р Ван Алън е смятал, че конспиративната теория е глупост. 
Запис - на този линк:

http://bnr.bg/horizont/post/101071766/svetoslav-aleksandrov?fbclid=IwAR2DUgr7uqyxVcn2AWPOmKF3QlebpO6HBEzSodRcrrCn9NB6CqcvkORXTDs 

[Skubi]

Неразбирам хистерията....

Даскалото всяко полугодие, трябва да състави на часове разпределено кога, какво ще преподава. Това се връчва на директорката, която проверява и-или препраща към съответните лица обобщено или не. Поне 2, 3 пъти в годината се проверява от директорката и други часовете на учителите. Може и от по-вишите бюра да дойдат. Така, че много-много място за импровизация нямат учителите.

Друго.

Родителян ако засича такова отклонение, спокойно може да се оплаче първо при директора а ако няма резултат тогава към по-вишите органи....

Имам съмнението, че това е повод зада може да се говори/шоу/ да се раздухва популаризира около някои групи, лица, медии.....

Иначе може би и кучето не го интересува, за космическите събитията от преди 50 години.

СМСМ 

[SAlexandrov]

Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната!

На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA

25 януари 2019 г. 23:20 ч.

Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години - те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години.

Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) - между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска - между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска - между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска - между 252 и 541 милиона години, Мезозойска - между 66 и 252 милиона години и Ценозойска - от 66 милиона години до наши дни. 

От всички тези епохи най-неясна е Хадейската - като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят - Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. 

Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. 

Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха?

Изследователски екип, ръководен от Джереми Белучи, започва да търси отговора на въпроса сред скалите, донесени на Земята от астронавтите на програма "Аполо" в периода между 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с успех. Те откриват фрагмент от 2 грама, съставен от кварц, фелдшпат и циркон - минерали, които се намират на Земята в голямо количество, но са необичайни за Луната. Химичният анализ на фрагмента показва, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни спътник. Доказателствата сочат, че този малък фрагмент е бил изхвърлен от земната повърхност преди около 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, вече типични за лунната повърхност вещества, след което достигнал до наши дни.

"Това е изключителна находка, която ни помага да нарисуваме една по-точна картина на древната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното съществуване", съобщава изследователят Дейвид Кринг.

Възможно е обаче учените да грешат - съществува вероятност фрагментът да не е със земен произход. В такъв случай той би могъл да е кристализирал дълбоко в лунната мантия, където химичният състав е по-различен. 

При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на програма "Аполо". На Земята са доставени общо 380 килограма скален материал и лунен грунт, които са истинско научно съкровище. Видно е, че в научен аспект програмата все още не е приключила. Днес лунните проби се изучават с все по-мощни прибори, а учените правят все по-сериозни открития. И това е само началото - китайците също изучават Луната днес посредством спускаемата мисия "Чанг'e 4", а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхност и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други региони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция. 

За повече информация: НАСА

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2570-2019-moon-rocks-relics-from-earth

[SAlexandrov]

Днес отбелязваме половин век от изстрелването на пилотираната мисия Аполо 9

На снимката: лунният модул "Спайдър" от мисия "Аполо 9" по време на изпитанията си в околоземна орбита. Photo credit : NASA

3 март 2019 г. 08:40 ч.

Светослав Александров. На 3-ти март 1969 г. от космическия център Кенеди излита ракетата "Сатурн" с пилотирания космически кораб "Аполо 9" и астронавтите Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. Тримата летят в околоземна орбита на десетдневна мисия.

"Аполо 9", подобно на изстреляната през октомври 1968 г. експедиция "Аполо 7", принадлежи към т.нар. "забравени" космически мисии от програмата "Аполо" - т.е. мисии, които не са летяли до Луната. Но без тях големият скок на Нийл Армстронг никога нямаше да стане реалност. "Аполо 9" представлява пълното изпитание на изцяло окомплектован кораб за лунeн полет. Макар че астронавтите не напускат предела на околоземна орбита, те успяват да проведат тестове на лунния модул в космически условия. 

Има много неща, които могат да се объркат по време на пилотиран полет до Луната и да застрашат живота на астронавтите. След навлизането на кораба в окололунна орбита, спускаемият апарат трябва да се разкачи от командния модул, да кацне на лунната повърхност, да излети и да извърши повторно скачване. Неуспех при скачването след престоя на повърхността ще обрече първопроходците на сигурна гибел. По време на мисия "Аполо 9" са извършени тестови скачвания и разкачвания, които доказват, че хардуерът е годен за предстоящите задачи. 

Астронавтите Швейкарт и Скот излизат на космическа "разходка", за да извършат критично изпитание на скафандрите. При предходни излизания в открития космос костюмите на астронавтите са били свързани с космическите им кораби. Скафандрите от епохата на "Аполо" са от ново поколение - те имат свои собствени животоподдържащи системи, съответно са напълно независими. Извънбордовата дейност се оказва по-кратка от първоначално планираното, тъй като Швейкарт се разболява от "космическа болест" и поради това тестовата му програма е съкратена.

Непоносимостта на организма на Швейкарт към космическите условия се явява основна причина той да не бъде назначен като дубльор на "Аполо 12" и член на основния екипаж на "Аполо 15", поради което астронавтът никога не стъпва на Луната. Мисия "Аполо 9" остава единственият космически полет на Швейкарт. 

Дейвид Скот, който няма такива проблеми, е назначен за командир на "Аполо 15" и се превръща в седмия човек, който стъпва на Луната. След завръщането си обаче астронавтът се забърква в скандал - оказало се, че той и неговият екип са занесли на лунната повърхност около 400 пощенски картички тайно, без да информират НАСА. Скот заедно с другите участници от "Аполо 15" Алфред Уордън и Джеймс Ървин завъртяли бизнес с върнатите от Луната картички и спечелили голяма сума пари. Ръководството на НАСА научило и публично порицало астронавтите, а случаят бил отразен широко в медиите. Естествено, последствието за тримата е ясно: те никога не били допуснати до нова космическа мисия. 

За Джеймс Макдивит "Аполо 9" е втори и последен космически полет. Преди това той е бил командир на "Джемини 4". Макар Макдивит никога повече да не полита в космоса, на Земята той се издига до програмен мениджър на НАСА и ръководи мисиите "Аполо 12", "Аполо 13", "Аполо 14", "Аполо 15" и "Аполо 16". Всъщност на Макдивит е предложено астронавтско място на борда на "Аполо 14", но той отказва. След епохата на "Аполо" НАСА предлага на астронавта да стане програмен директор на космическите совалки, но той и това отказва поради интерес към нова кариера в сферата на бизнеса. 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2634-2019-apollo-9-anniversary