Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.

[Last roman]

Цариците на Персия в краката на Александър, или Шатрата на Дарий, художник Шарл Льо Брун (1619-1690)

Насим Никълъс Талеб е ливaнcĸo-aмepиĸaнcĸи филocoф, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. Maгиcтъp пo бизнec aдминиcтpaция oт бизнec yчилищeтo „Уopтън“ и дoĸтop нa Πapижĸия yнивepcитeт.

Cлeд ycпeшнa ĸapиepa ĸaтo финaнcиcт, пpeз 2004 г. ce oтдaвa нa нayчнa paбoтa и писателска дейност и в мoмeнтa e пpoфecop в Hюйopĸcĸия yнивepcитeт. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война.

Настоящият текст е откъс от черновата на най-новата му книга, която предстои да излезе тази година.

Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи. Достатъчно е едно непримиримо малцинство от определен вид да достигне нищожно малък размер, да речем от три или четири процента от цялата популация, за да я подчини на своите желания. Не стига това, ами допълнително се създава една оптична илюзия: на наивния наблюдател му се струва, че изборът все още зависи от предпочитанията на мнозинството. Ако тази идея изглежда абсурдна, то е само защото нашата научна интуиция не е устроена за такива неща. По-точно казано, научната интуиция и други рационално обосновани оценки не работят при случай на сложни системи – освен ако не притежавате житейската мъдрост на вашата баба.

Същността на сложните системи е в това, че съвкупността никога не се държи така, както може да се очаква от поведението на отделните части. Взаимовръзката и вътрешните отношения между частите на цялото тук са по-важни от природата на самите части. Изучавайки отделната мравка, ние никога (в болшинството от тези случаи можем смело да кажем „никога“) няма да разберем как е устроен един мравуняк. За това ще ни е нужно да разглеждаме мравуняка като мравуняк, нито повече, нито по-малко, а не като група от мравки. Това е емергентно свойство на цялото – цялото и съвкупността в цялото не са идентични, защото естеството на това цяло се определя в значителна степен от взаимодействието между неговите части. Тези взаимодействия могат да се подчиняват на много прости правила. Правилото, което ще обсъдим в тази глава, е правилото на малцинството.

Правилото на малцинството ще ни покаже, че за нормалната работа на обществото са му нужни неголям брой нетолерантни и етично съзнателни, при това дейни хора.

Този пример за сложността ми дойде наум, колкото и да е смешно, на едно лятно барбекю на Института за сложни системи на Нова Англия (New England Complex Systems institute). Домакините подреждаха масите и разопаковаха напитки, когато към мен се приближи приятел, който по принцип употребява само кашерна храна (в юдаизма – храна приготвена и сервирана в специални съдове и по определен начин, в съответствие с религиозните норми, бел.ред.) Предложих му чаша с тази сладка жълта вода с лимонена киселина, която сега наричат лимонада, и бях почти сигурен, че той ще откаже, казвайки, че не е подходяща. Той обаче не отказа. Изпи т.нар лимонада, а друг привърженик на кашерната храна отбеляза: „Тук всички напитки са кашер“. Разгледахме етикета. С дребен шрифт беше отпечатан малък символ във формата на буквата U в кръг, който обозначава, че продуктът е кашер. Хората, които знаят къде да гледат, го бяха забелязали. Всички останали, включително и аз, през всичките тези години сме пиели кашерни напитки, без да знаем, че са такива.

 

 

ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, КОИТО СА АЛЕРГИЧНИ КЪМ ФЪСТЪЦИ

 

 

Тогава ми хрумна странна мисъл. Поддръжници на кашерната храна са по-малко от три десети от процента от населението на САЩ. Но всички напитки са кашер. Защо? Защото кашерният продукт позволява на производителя, търговеца и ресторантьора да не правят разлика между кашер и не-кашер напитки и да не се тревожат за специални символи, отделни кранове, отделни стелажи, отделни мокри помещения. И простото правило, което променя крайния резултат, е следното:

Последователят на кашер или халал (халал – храна, която е допустима за консумация според ислямския закон и практика, бел.ред.) не може да яде не-кашер, обикновеният човек може да яде кашер.

Или, ако перифразираме:

Лицето с увреждане не може да използва тоалетна за обикновени хора, но обикновеният човек може да използва тоалетни за хора с увреждания. Понякога обаче се получава объркване – хората знаят, че на местата за инвалиди могат да паркират само инвалиди и прилагат този принцип и за тоалетните.

Човек, който е алергичен към фъстъци, не може да яде храни с фъстъци, но човек без алергия към фъстъци може да яде храна без фъстъци. Точно поради тази причина в самолет е много трудно да получиш пакет фъстъци, а в училищата те изобщо липсват (което, между другото, умножава броя на страдащите от алергии, тъй като една от причините за подобна алергия е реакцията на организма към неизвестното вещество).

А сега да приложим това правило към по-интересни области:

Лице, което спазва закона, никога няма да извърши престъпление, докато престъпникът може да се занимава и с легални неща.

Ще наречем това малцинство непримиримо, а болшинството – гъвкаво. Самото правило се заключава в асиметрията на избора.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/arriva-il-vaccino-per-smettere-di-fumare-638x425.jpgВеднъж се пошегувах със свой приятел. Случи се отдавна, във времената, когато все още не се говореше за вредата от пасивното пушене и ресторантите в Ню Йорк задължително имаха зони за пушачи и непушачи. Свободни места имаше само в отделението за пушачи, и аз убедих приятеля си, който ми беше дошъл на гости от Европа, че трябва да си купим цигари, тъй като в зоната за пушене е задължително да се пуши. И той ми повярва.

Още два момента. Първо, роля има географията, т.е. пространственото разпределение. Много е важно как са разпределени непримиримите: те или са затворени в група, или са смесени с останалата популация. Ако непримиримото малцинство в нашата схема живее в гето, в своя собствена, обособена икономика, правилото на малцинството престава да работи. Но ако населението е смесено равномерно, ако процентът на това малцинството в областта е същото като това в селото, в селото е същият като в окръга, в окръга е същият като в региона и в региона е същият като в страната, то (гъвкавото) болшинство ще бъде принудено да се подчини на волята на малцинство.

Вторият момент е цената. В първия ни пример себестойността на кашерната лимонада не е много по-висока тази на не-кашерната и затова не се отразява на случващото се. Но ако производството на кашерна лимонада е много по-скъпо, контролът на малцинството ще бъде отслабен пропорционално на разликата в цената. Ако кашерната храна струваше десет пъти по-скъпо, правилото на малцинството нямаше да се прилага, освен може би в най-богатите квартали.

Мюсюлманите също има своя кашерна храна (халал), но правилата са по-специфични и се прилагат само за месо. При мюсюлманите и евреите има практически идентични принципи за клане на животните (всичко кашерно е халално за мюсюлманите-сунити, най-малко през последните няколко века, но не и обратното). Тази активна практика за клане на животните, която струва на своите последователи известни усилия, е наследена от древните гръцки и семитските култури от Средиземноморието, които вярвали, че на боговете трябва да се принасят необходимите жертви (т.е. месо, и да се яде това, което е останало). Боговете не обичат евтините жестове.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-18_232630.jpg

Предписанията относно допустимата („халал“) храна са посочени в Корана и Суната. Според тях мюсюлманите е недопустимо да употребяват алкохол, както и храни с наличие на кръв в тях. Забранена е употребата за храна на месоядни животни и на свине. Животинската храна трябва да е от животни, които са убити, а не умрели. Забранена е и храна от жертвени животни на други религии. За да бъде месото „халал“, е необходимо животното да бъде заклано по специален начин, различен от прилагания в индустриалните кланици в немюслманските страни.

 

А сега да разгледаме практическото приложение на диктатурата на малцинството. Във Великобритания, където практикуващите мюсюлмани са три-четири процента, почти всичкото месо е халал. До седемдесет процента от агнешкото месо, внесено от Нова Зеландия, е халал. Близо десет процента от заведенията на Subway са халал – тоест, изобщо без свинско месо, независимо от загубите в резултат от конкуренцията на другите вериги, които предлагат свинско. В Южна Африка мюсюлманите също са три или четири на сто, но там в магазините процентът на пилешкото халал е непропорционално висок. Но във Великобритания и други християнски страни халал не може да измести изцяло останало месо, тъй като хората могат да се разбунтуват заради насилствено спазване на чужди религиозни норми. Както пише арабският християнски поет от 7 в. Ал Ахтал: „Аз не ям жертвена плът“. (Това е отражение на стандартната християнска реакция от три или четири века по-рано – в езическите времена християните били измъчвани, като били принуждавани да ядат жертвено месо, което те смятали за светотатство. Много християнски мъченици умират от глад.)

Може да се предположи, че тази емоция ще се разпространи и на Запад с увеличаването на мюсюлманско население в Европа.

Така че правилото на малцинството може на практика да увеличи дела на халал храната в магазините непропорционално на количеството на реалните халал потребители, но до определен лимит, защото за някои потребители мюсюлманската храна е табу. Що се отнася до кашерната храна, тук пределът на разпространението е почти сто процента (или близо до тях).

Производителите на „органични“ храни продават все повече и повече от своята продукция най-вече благодарение на правилото на малцинството, но и заради това, че обикновената, неснабдена със специален етикет на храна сега се възприема като пълна с пестициди, хербициди и месо от трансгенни организми, ГМО – с всички произтичащи от неизвестността рискове. (Под „ГМО“ в този контекст имам предвид трансгенни храни, чийто източник има гени от други организми или видове). Но тук съществуват и екзистенциални причини, просто повишено внимание или консерватизъм в духа на Бърк – може би някои хора просто не искат да се отклоняват твърде надалеч и твърде бързо от начина на хранене на своите предци. Етикетът „органична храна“ е начин да се съобщи, че в продукта няма трансгенни ГМО.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/organic-labeling_slide-dcba0aa76c517252a90dde5a607fcd9e025c29d7-s900-c85.jpg

Насърчавайки ГМО-храните с всички възможни средства – лобиране, подкупване на конгресмени и засилена пропаганда в научните среди, (включително черен PR, насочен срещу хора като моя милост) – големите селскостопански конгломерати глупаво вярват, че всичко това е достатъчно, за да спечелят болшинството. Не, идиоте. Както споменах по-горе, псевдонаучната „логика“ в този случай не работи. Привържениците на ГМО са съгласни да консумират храна без ГМО, но не и обратното. Достатъчни са не повече от 5 процента равномерно разпределено население, което категорично не приема ГМО, за да бъде наложено на цялото население от обикновени хора да ядат храна без ГМО. Защо? Ами, представете си – организирате банкет, сватба, или пък пищно парти в чест на падането на режима в Саудитска Арабия или фалита на лихварите от инвестиционната банка Goldman Sachs, или церемония за публично разобличаване на Рей Котчер, председател на Ketchum – фирмата, която се занимава с черен PR срещу учени и активисти по поръчка на големи корпорации. Имате ли нужда от въпросник, за да разберете кои от вашите гости не използват ГМО, за да приготвите храната им отделно? Не, вие  просто ще закупите храна без ГМО за всички, при условие че разликата в цената не е от съществено значение. И това наистина няма голямо значение, защото цените на бързоразвалящите се храни в Америка на 80-90% се определят от логистиката, а не от разходите. И тъй като търсенето на органична („натурална“) храна е по-голямо поради правилото на малцинството, разходите за дистрибуция намаляват, а правилото на малцинството засилва своя ефект.

Големите земеделски корпорации не разбраха, че се опитват да играят игра, в която за победа е нужно не само да вкараш повече точки от противника, но и да спечелиш поне с 97 на 100, за да се чувстваш в безопасност.  Странно е да се види как една огромна корпоративна машина, с нейните милиони долари, изразходвани за изследвания, черен PR и учени, които смятат, че са по-интелигентни от средния човек, пропуска една толкова важна точка като асиметрията в избора.

Друг пример: Не мисля, че автоматичните скоростни кутиии изместниха ръчните от пазара само защото повечето шофьори предпочитат автоматиката: може би работата е там, че човекът, който е свикнал на механиката, може спокойно да управлява автоматик, но не и обратното.

Mетодът за анализ, използван тук,  се нарича ренормализационна група. Това е мощен инструмент на математическата физика, който позволява да се види как се мащабират явленията (увеличават се или намаляват). Да поговорим за това – но без математика.

РЕНОРМАЛИЗАЦИОННА ГРУПА

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/01.jpg

Схемата горе показва това, което се нарича фрактално самоподобие. Във всеки голям квадрат има четири малки и така  до безкрайност – в обратна посока това също работи до определен лимит. Има два цвята: жълт за избора на мнозинството и розово – за този на малцинството. Да приемем, че всеки малък квадрат – това са четирима души, едно семейство. Един от тях принадлежи към непримиримото малцинство и яде само не-ГМО храна („органична“). Цветът на неговия квадрат е розов. При преход на по-високо ниво настъпва „ренормализация“: инатливата дъщеря успява да наложи своята воля и на четиримата и сега в розово е оцветен целият голям квадрат, тоест, и четиримата предпочитат органични храни. Следваща стъпка: това хипотетично семейство отива на барбекю заедно с три други семейства. За тях се знае, че не ядат ГМО, така че домакините подготвят органична храна за всички. Местният магазин, съобразявайки се, че в района има голямо търсене на храна без ГМО,  преминава напълно на такава, за да направи живота по-лесен както за себе си, така и за клиентите. След това ефектът достига до местния доставчик, и така „ренормализацията“ продължава до самия връх.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/200px-Serge_Galam.jpgПо съвпадение в деня преди бостънското барбекю обикалях из Ню Йорк и се отбих в офиса на приятел, когото исках да отвлека от работата – с помощта на едно занятие, което, ако се злоупотреби, води до загуба на ясна мисъл, лоша стойка и празнотата в погледа. Оказа се, че в града е френският физик Серж Галам, който по същото време убиваше времето си в офиса на моя приятел. Галам е първият, който приложи принципа на ренормализацията към социалните въпроси и политологията.  Бях чувал името му, защото се смята за автор на най-авторитетната книга по тази тема, която вече няколко месеца отлежаваше в мазето ми в неразопакована пратка от Amazon. Галам ми разказа за изследванията си и ми демонстрира компютърен модел на избори – той достатъчно ясно показва, че за малцинството е достатъчно да прекрачи определен праг на численост, за да стане изборът му доминиращ.

Същата заблуда съществува в политическите дискусии, тя активно се разпространява от „политическите анализатори“: Смята се, че ако ултрадесните или ултралевите се поддържат от десет процента от населението, техният кандидат ще получи толкова. Не. Тези базови гласове трябва да се отнесат към броя на „твърдите“ –  гласоподавателите, които винаги ще гласуват за своята фракция. Но някои от „най-гъвкавите“ избиратели може да гласуват за екстремисти, точно така, както обикновените хора могат да се хранят кашер. Тези хора трябва да се наблюдават внимателно – те могат във всеки един момент да се втурнат в редиците на радикална партия. Моделите на Галам влизат в конфликт с установените доктрини на политологията – и неговите прогнози се оказаха много по-точни от наивното общо мнение.

ВЕТОТО

Примерът с ренормализацията показа как, използвайки правото си на вето, един човек в групата може да определи нейния избор. Рори Съдърланд предполага, че именно поради тази причина някои вериги от заведения за бързо хранене като Макдоналдс процъфтяват – не защото предлагат страхотен продукт, а защото нито една социално-икономическа група – или малка прослойка в групата – не им налага вето. С други думи, те имат минимално негативно отклонение от очакванията: под средното ниво, под колебанията.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/draw.jpg

Когато нямате богат избор, Макдоналдс се възприема като надежден и предвидим вариант. Той е надежден вариант дори на места, където изненадите в храната могат да имат сериозни последици – пиша тези редове на жп гарата в Милано и, колкото и да е странно за чужденец, дошъл оттатък океана, тук има Макдоналдс. Колкото и да е шокиращо, италианците активно го използват като убежище от рискованото хранене.

Пицата е същата история: универсалната храна, която всички търпят, и тя е допустима при всякакви обстоятелства, освен, може би, при тържествен прием.

Рори ми даде още един пример, за избора между вино и бира по време на партита: „Ако сред гостите повече от десет процента са жени, не можете да поръчате само бира. Но повечето мъже биха пили вино – то, ако използваме медицински език, е универсалният донор“.

Тази стратегия на най-добрата ниска граница може би са играли хазарите, които е трябвало да избират между исляма, юдаизма и християнството. Легендата разказва, че три високопоставени делегации (епископи, равини и шейхове ) пристигнали при тях, за да направят „продажби на терен“. Попитали християните: „Ако сте принудени да избирате между юдаизма и исляма, кое ще изберете?“ „Юдаизма“, отговорили те. Попитали мюсюлманите християнство или юдаизъм биха избрали. „Юдаизма“, казали мюсюлманите. Така племето приело юдаизма.

LINGUA FRANCA

Ако една делова среща се провежда в Германия, в конферентна зала от тевтонски тип на международна или най-малкото европейска корпорация, и един от присъстващите не говори немски, целият разговор ще се проведе… на английски език в тази неизящна разновидност, която се използва повсеместно в корпорациите по целия свят. Това е техният начин в еднаква степен да се надсмеят и на тевтонските си предци, и на английския език. Същата асиметрия: неангличаните, най-често, знаят (макар и лошо) английски, докато обратното (англичанинът да знае местния език) е по-малко вероятно. Някога езикът на дипломацията беше френският – знаеха го държавните служители, обикновено произлизащи от аристократични семейства, а техните по-вулгарни сънародници, занимаващи се с търговия, ползваха английски. Във войната между двата езика спечели английският – защото търговията изцяло доминира съвременния живот; победата му няма почти нищо общо с престижа на Франция или опитите на синовете й в насърчаването на техния красив, латинизиран и орфографически логичен език, вместо безнадеждно объркания от наречия език на консуматорите на месни пайове от другата страна на Ла Манша.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/4849295000151026194944.jpg

Така може да ни стане ясно как появата на Lingua franca може да бъде обусловена от правилото на малцинството  – и това често е неочевидно за лингвистите (Lingua franca означава буквално „език на франките“ и при възникването си през 17 в. е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, испански, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици, с цел общуване помежду им). Арамейският е семитски език, който наследява ханаан (езикът на финикийците и юдеите) в Леванта и напомня арабски; на него е говорил Христос. Причината, поради която арамейският играе такава роля в Леванта и Египет не е някаква могъща семитска империя. Арамейският – езикът на Асирия, Сирия и Вавилон – е бил разпространяван от персите (които говорели на индоевропейски език). Персите научили египтяните на този чужд за самите тях език. Когато те завладели Вавилон, заварили готов административен апарат, но писарите не разбирали персийски и така официален език станал арамейският. Ако можеш да диктуваш на секретаря само на арамейски, тогава ще трябва да използваш арамейски. Това довело до куриозни ситуации – например, арамейският се използвал в Монголия, но писарите попълвали документите, използвайки сирийската азбука (сирийският език е източен диалект на арамейския). Векове по-късно историята се повтаря в огледален образ – арабите през VII и VIII век преди новата ера използвали гръцкия език за държавни дела. В епохата на елинизма гръцкият заменя арамейския в Леванта в качеството на lingua franca и писарите от Дамаск съставяли документи именно на него. Но гръцкият се разпространявал не от гърци и завоеванията на Александър не довели до незабавна и дълбока елинизация. Гръцкият език се разпространил при римляните, които го използвали като административен език в източната част на своята империя.

Moй френско-канадски приятел от Монреал веднъж описа така смъртта на френския език навсякъде, освен в глухата провинция. Той каза: „В Канада, когато кажем „двуезичен“, имаме предвид „англоговорящ“ , а когато кажем „френскоговорящ“, става дума действително за „двуезичен“.

ЕДНОПОСОЧНАТА УЛИЦА НА РЕЛИГИИТЕ

В известен смисъл, разпространението на исляма в Близкия изток, в региона, където християнството някога е било вкоренено много дълбоко (то е родено там), може да бъде обяснено с две прости асиметрии. Първите ислямски владетели не се интересували особено от християните и не се опитвали да им наложат исляма, ако те редовно си плащали данъците – ислямска проповед не се отнася до така наречените „хора на книгата“, тоест,  последователите на други авраамически религии. В действителност, моите предци, които са оцелели тринадесет века под мюсюлманско господство, са виждали в своето положение и някаква изгода: най-вече в избягването на военнна служба.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/B7lBzlwIYAAOt6I.jpg

Ето и двете асиметрични правила, за които става дума: На първо място, ако друговерец в мюсюлманска страна се жени за жена мюсюлманка, той е длъжен да приеме исляма – и ако някой от родителите на детето е мюсюлманин, детето ще бъде мюсюлманин. На второ място, приемането на исляма е необратимо – отстъпничеството в тази религия е най-тежкият грях, който се наказва със смърт. Известният египетски актьор Омар Шариф (с рождено име Мишел Димитри Шалхуб) е роден в семейството на ливански християни. Той приема исляма, за да се ожени за популярната египетска актриса Фатен Хамама, и му се налага да вземе арабско име. По-късно той се развежда, но не се завръща към вярата на своите предци.

Тези две асиметрични правила демонстрират как силата на едно неголямо ислямско малцинство в християнски (коптски) Египет векове по-късно може да превърне коптите в малцинство. Всичко, което е било нужно за това, са неголям процент бракове между мюсюлмани и християни. Същото е и с юдаизма, който почти не се разпространява и остава в малцинство, тъй като религията има противоположни правила: майката задължително трябва да бъде еврейка, и половината от децата от брак с друговерец автоматично отпадат от общността. Още по-силна асиметрия, отколкото в юдаизма, обяснява изчезването в Близкия Изток на три гностически религии – на друзите, на езидите и на мендеите (в гностическите религии тайнствата обикновено са достъпни само за една малка група от старейшините, а останалото паство само смътно си представя детайлите на совята вяра). За разлика от исляма, където е достатъчно един от родителите да изповядва ислям, и от юдаизма, който изисква от майката юдейско вероизповедание, тези три религии изискват и двамата родители да принадлежат към вярата – в противен случай детето може да се прости с принадлежността си към групата завинаги.

Египет има равнинен релеф. Населението се смесва равномерно, което позволява ренормализацията (т.е. позволява на асиметричните правила да работят) – в предишната част вече говорихме за това, че за да доминира кашерната храна, евреите трябва да бъде повече или по-малко равномерно разселени из страната. Но в планински райони като Ливан, Галилея и северна Сирия, християни и мюсюлмани не-сунити остават в затворени територии. Християните не са живели рамо до рамо с мюсюлманите и не са встъпвали в смесени бракове.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/Assuan_Egypt_007.jpg

Египетските копти са страдали от друг проблем: необратимостта на приемането на исляма. Много копти приели исляма по практически съображения  – когато това е била чисто административна процедура, необходима, за да получите добра работа или да решите проблем с ислямския закон. При това да вярваш в Аллах не е било необходимо, защото ислямът никъде не е в пряк конфликт с православното християнство. Малко по малко християнските и еврейските семейства, първоначално приемащи исляма условно, така както испанските марани приемали християнството, се превръщали в истински мюсюлмани. След няколко поколения потомци забравяли за уговорките на своите предци.

Така ислямът превзема християнството с упорство – така, както и самите християни в своето време са спечелили. Защото много преди исляма първите римски християни са успели до голяма степен заради … сляпата си нетърпимост, безусловния си, агресивен и демонстративен инат. Римските езичници първоначално били толерантни към християните, тъй като традицията била да споделят боговете си с други членове на империята. Но те били изненадани, че назаряните не са склонни да си обменят богове и не искат да поставят този момък Исус в римския пантеон, а в замяна да вземат други богове. Какво, нашите богове не са достатъчно добри за тях? Християните се отнасяли нетолерантно към римското езичество. „Гоненията“ срещу християните са предизвикани главно от собственото им отношение към местните богове, а не обратното, но нашата история е написана от християнска, а не от гръко-римска гледна точка.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-18_232905.jpg

Ние знаем малко за римското езичество в епохата на възхода на християнството, тъй като в този дискурс доминира агиографията: известна е, например, историята на светата мъченица Екатерина, чиито тъмничари се обръщали във вярата, докато не била обезглавена, освен че … тя може и никога да не е съществувала. Има много легенди за християнските светци и мъченици, но почти нищо за другата страна, за езически герои. Известен е само езическият период от царуването на Юлиан Апостат (Отстъпник) и наследството на гръко-сирийските езичници от неговото  обкръжение, да речем, Либаний от Антиохия.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/pythia.jpg

Опитът на Юлиан да върне античното езичество се оказал напразен: това е като да се опитваш да задържиш под водата надут балон. Работата не е в това, че езичниците са били болшинство, както погрешно смятат историците, а в това, че християните са били твърде непреклонни и не отстъпвали и на йота. При това християните имали велики умове като Григорий Богослов и Василий Кесарийски, но не и такива, сравними с великия оратор Либаний, те дори не са се доближавали до него. (Аз по принцип смятам, че колкото по-ясен е умът, толкова по-склонен е към езичество и толкова по-голяма е способността му да разпознава и да осмисля нюанси и нееднозначни моменти. В чистите монотеистични религии от рода на протестантството, салафизма или фундаменталисткия атеизъм се настаняват буквалистични и посредствени умове, които не могат да се справят с двусмислията).

Строго погледнато, ние можем да наблюдаваме в историята на средиземноморските „религии“ (или, за да бъдем точни, ритуали и системи на поведение и вярвания) плавно движение,  наложено от нетолерантната част от населението, и постепенното привеждане на системата по-близо до това, което сме свикнали да наричаме религия. Юдаизмът е почти изгубен, защото е твърде привързан към своята трибалистка, племенна база, но християнството някога властваше – и по същите тези причини властваше и ислямът. Ислям? Имаше много видове ислям и последната версия е доста по-различна от оригинала. Ислямът като такъв в крайна сметка беше присвоен (в неговата сунитска версия) от пуристите – просто защото те са по-нетолерантни от всички останали: уахабитите, основателите на Саудитска Арабия, унищожаваха светилища и наложиха изключително строг режим, който сега се имитира от ИДИЛ. Във всяко следващо издание ислямът се подчинява на най-нетолерантните от своите клонове.

НАЛАГАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИ НА ДРУГИТЕ

Идеята за едностранна трансформация ще ни помогне да разсеем няколко заблуждения. Защо забраняват книги? Определено не и заради това, че обиждат обикновения човек – тези хора са предимно пасивни, на тях не им пука или не се интересуват достатъчно, за да поискат забрана. Съдейки по опита, за забрана на книга или вкарването на някого в черен списък са нужни само няколко дейни активисти. Великият философ и логик Бъртранд Ръсел изгуби мястото си в университета на Ню Йорк заради писмото на една разярена – и инатлива – майка, която не искаше дъщеря й да бъде в едно помещение със субект, известен с „безпътния“ си начин на живот и скандални идеи.

Същото важи и за другите ограничения – в това число и сухият режим в САЩ, на който дължим много очарователни истории за мафията.

Нека предположим, че моралните ценности на обществото не са резултат от еволюция на консенсуса. Те се налагат от най-непримиримото малцинство – именно заради неговата нетолерантност. Същото се отнася и за гражданските права.

А сега, един пример за това как механизмите на действие на религията и моралните норми се подчиняват на същия този процес на ренормализация като при хранителните навици и как малцинството налага морал на мнозинството. Вече говорихме за асиметрията между спазването и нарушаването на закона: човекът, спазващ закона, винаги съблюдава правилата, докато престъпникът, или просто по-безпринципният човек, не винаги нарушава правилата. По същия начин обсъдихме силно асиметричните ефекти на диетичните закони на халал. Да сравним едното с другото. В класическия арабски език терминът „халал“ има противоположност – „харам“. Нарушаването на морални или правни норми – и на всякакви други норми – това е харам. Тази забрана управлява всички останали постъпки на човешките същества, от прелъстяването на жената на съседа и лихварството до това да убиеш хазяина си за удоволствие. Халал и харам са противоположни една на друга.

Оттук е ясно, че след като моралната норма бъде установена, достатъчна е само малка част непримиримо малцинство, географски равномерно разпределено, за да диктува нормите в обществото. Най-тъжното от всичко е, че, както ще видим по-нататък, човек, наблюдавайки хората като съвкупност, може да реши, че те спонтанно стават все по-морални, все по-добри, по-нежни и по-често мият зъбите си, но в действителност това се отнася само за една малка част от човечеството.

ПАРАДОКСЪТ НА ПОПЪР

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/timthumb.php_.jpg

Карл Попър

 

Докато пиша това, обществото спори дали свободите на просветения Запад няма да бъдат подкопани от крайните мерки, нужни за справяне със салафитските фундаменталисти.

Може ли демокрацията – която по дефиниция се основава на волята на мнозинството – да си позволи да толерира враговете си? Това е класически въпрос: „Трябва ли да се ограничи свободата на словото за тези партии, които се противопоставят на свободата на словото?“. И следващата стъпка: „Трябва ли толерантното общество да бъде толерантно към нетолерантните?“

Именно това е противоречието, което Курт Гьодел (нямащ равен в  логическата строгост) намерил в Конституцията на САЩ при полагане на изпит за натурализация. Според легендата той започнал да спори със съдията и се наложило да го спасява Айнщайн, който бил негов свидетел.

Вече съм писал как хора с логически дефицит са ме питали не трябва ли да се отнасяме „скептично към скептицизма“. Използвах отговор, подобен на отговора на Карл Попър, когато го попитали „възможно ли е да се фалшифицира фалшификацията“. (Според Карл Попър (1902-1994), един от най-влиятелните британски философи, една хипотеза е научна, ако е фалшифицируема, т.е. опровержима. Това означава хипотезата да бъде формулирана така, че да има експеримент, който да я опровергае – бел.ред.)

На тези въпроси може да се отговори, като се прибегне до правилото на малцинството. Да, нетолерантното малцинство може да контролира и да унищожи демокрацията. Нещо повече, ясно е, че рано или късно то ще унищожи нашия свят.

Така че трябва да се отнасяме с по-голяма нетърпимост към някои нетолерантни малцинства. Недопустимо е да се използват „американските ценности“ или „западните принципи“ за лечение на  нетолерантния салафизъм (който отрича правото на хората да изповядват друга религия). В момента Западът извършва самоубийство.

НЕПОКОРНИЯТ ПАЗАР

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/zx250_297220.jpg

Сега да поговорим за пазарите. Може да се каже, че те също не са сбор от участниците в пазара – вместо това цената отразява действията на най-мотивирания купувач и най-мотивирания продавач. Да, най-мотивираните определят правилата. Това е нещо, което може да бъде разбрано само от тъговците: защо цената може да падне с десет процента само заради един продавач. Всичко, което е нужно, е един упорит продавач. При реакцията на пазара първоначалният стимул се умножава многократно. На общите фондови пазари в момента има около 30 трилиона долара, но едно движение само на 50 милиарда – по-малко от две десети от процента от общата сума – доведе през 2008 г. до спад с 10% и загуби за около 3 трилиона долара. Тогава втората по големина френска банка Societe Generale започна масирана разпродажба на активи, след като разкри измама на един от нейните брокери. Защо пазарът реагира така бурно? Защото това беше упорит, категоричен опит да се продава – и продавачът нямаше да промени намерението си. Ето и моят личен девиз:

Пазарът е като огромен киносалон с малка врата.

И най-добрият начин да се открие „издънката“ (както би се изразил финансов журналист) – е да се търси някой, който гледа към вратата, а не към екрана. В киносалоните има случаи на панически бягства, ако някой изкрещи „Пожар!“, защото хората искат да са навън, а не да останат вътре, и това е тази категоричност, която наблюдавахме, да речем, в примера с кашерната храна.

Науката работи по подобен начин. По-нататък ще се върнем към това как правилото на малцинството се римува с подхода на Карл Попър към науката. Но сега по-забавен е Файнман. „Какво ти пука какво мислят другите?“ е заглавието на сборник с анекдоти на великия Ричард Файнман – най-големият шегаджия сред учените от своето време. Както подсказва името на книгата,  чрез нея Файнман изразява идеята за фундаменталната непочтителност на науката, основана на същата асиметрия, на която и популярността на кашерната храна. Как? Науката не е сбор от възгледите на всички учени. Както и в случая с пазарите, и тук процесът е много изкривен. Ако нещо е опровергано, значи е погрешно (тук не говорим за икономиката и политическите науки  – това не е наука, а помпозно забавление). Ако науката се основаваше на консенсус, ние все още щяхме да живеем в Средновековието, а Айнщайн щеше да завърши там, откъдето започна – като чиновник с безплодни хобита в Патентното ведомство.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/nt3.jpg

Ричард Файнман

 

***

Александър е казал, че предпочита да има армия от овце, водена от лъв, отколкото армия от лъвове, водена от овца. Александър (или този, който е измислил този апокриф) е разбирал стойността на активното, нетолерантно и смело малцинство. Ханибал Гискон в продължение на десетилетие и половина тероризирал Рим с шепа наемници – той спечелил двадесет и две битки срещу римляните и при всяка от тях е отстъпвал числено на врага. Той бил вдъхновен от версията на тази максима. В битката при Кана той казал по повод численото превъзходство на римляните: „Да, те са много, но сред тях няма нито един Гискон“.

UNUS SED LEO: ЕДИН, НО ЛЪВ

Непреклонната смелост се отплаща не само във военната сфера. Целият растеж на обществото, както икономически, така и морално – е плод на усилията на малък брой хора. В заключение ще кажем, че най-важно от всичко е да заложиш собствената си кожа. Обществото се трансформира не с консенсус, гласуване, мнозинство, комитети, многословни срещи и социологически проучвания. Само няколко души са достатъчни, за да бъде преместена стрелката. Всичко, което е нужно за това, е асиметрия. А асиметрията е навсякъде около нас.

http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/nt1.jpg

Александър Велики основава Александрия, худ. Плачидо Констанци, 1736

http://www.memoriabg.com/2017/01/19/nai-netolerantnite-pobejdavat-dikatut-na-malcintvoto/

[Last roman]

Грозното лице на нетолерантните толерасти:

Доналд Тръмп: хроника на един линч

Автор: Жил-Уилям Голднадел, “Фигаро”

Преди да е извършил и най-малкия осъдителен президентски акт, 45-ият президент на САЩ бе осъден предварително от онези, които казват, че мразят предразсъдъците.

 

 

Същите медии, които покриват с кал гадната сфера и зловонните фалшификации в интернет, не се колебаят да практикуват медийна копрофагия, така сякаш най-лошите средства стават законни, за да оспорят легитимността на безбожния президент в голямата променлива традиция на моралната левица.

Да уточним първо термините на дебата: може, като автора на тези редове, да не харесваш стила, думите, манталитета на американския президент, които се характеризират, казано просто, с вулгарност. Въпреки това не е забранено и дори е наложително да изпиташ чувство на бунт срещу оспорването с фашистки характер на присъдата на урните и неговата форма, която прилича на началото на гражданска война.

Тази гражданска война е обявена между виртуалния свят на Холивуд и реалния свят на работниците и средните класи, които дадоха властта на Доналд Тръмп. Все още никой не знае изхода от нея. Никой не е в състояние да каже кой ще я спечели - вестителите на политическата поезия или новият герой на суровия реализъм.  

Но в зората на тази безмилостна война интелектуалната и морална честност изисква да кажем, че я обявиха

 

т.нар. антифашисти с фашистки методи, които будят отвращение.

 

Така Дженифър Холидей, известна чернокожа певица, дойде да обясни по телевизията защо, след като била приела, в крайна сметка отказала да пее по време на встъпването в длъжност на президента.

Тя смятала, че това ще бъде момент на единство, но “не не си давала сметка, че хората не са приели резултата от изборите”.

Ден след новината, че е приела, Дженифър открила хиляди отмъстителни туитове, в които я наричали “предателка на своята раса” и “негърка”. “Получих смъртни заплахи, призиви да се самоубия, беше ужасно”. Холидей с тъга констатирала, че много от тези послания идвали от нейната чернокожа общност, по-конкретно от радикалната организация Black Lives Matter, същата онази, с която президентът Обама се сближил в последните мигове от мандата си. 

 

Гражданската война е обявена и в американските университети.

 

В Джорджтаун професор Ейприл Сайзмор-Барбър дори давала повече точки на студентите, посещаващи курс срещу Тръмп, предназначен да “посее семената на свободата”.

Друга преподавателка тормозела колегата си мюсюлманка Асра Номани, която признала публично, че е гласувала за Тръмп: “Изхвърлих ви от човешката раса, тъй като вашият глас помогна за нормализирането на нацистите”.

В същия антинацистки дух, достоен за мисълта на един Пейон или Меланшон, в кампусите демонстрират срещу идването на Хитлер в Америка. В своята чудесна статия във “Фигаро” от 20 януари, Лор Мандвил описа тези чернокожи активисти от Комунистическата революционна партия, които крещят: “Не виждате ли, че Тръмп ще причини на мюсюлманите онова, което Хитлер направи на евреите!”.

За щастие, гадната сфера на интернет беше там в нощта на встъпването в длъжност, за да покаже делата на тези странни антифашисти, които телевизиите грижливо прикриха. Изгорени американски знамена, забулени “феминистки”, или Ричард Спенсър, оратор в защита на Тръмп от White Lives Matter, жестоко пребит по време на телевизионно интервю от антифашист с качулка, който избяга безнаказано в нощта. 

Въображението ми е безсилно да опише медийните коментари при невероятната хипотеза, при която вестници, артисти или ожесточени протестиращи биха оспорили още от първия ден избирането на Барак Обама. Ако бяха размахали плакати, окарикатуряващи го като убиец или изнасилвач. 

В известен смисъл, след изборите откриваме голяма част от причините за успеха на омразния на пресата президент.

 

Тръмп не е причина, а резултат.

 

Неговата ексцентричност и крайности съответстват на крайностите и екстравагантностите на предполагаемия лагер на доброто. 

Крайностите на превръщането в жертви на расовите и сексуални малцинства. 

Крайностите на незаконната имиграция.

Крайностите на ксенофилията. 

Налагането на неутрални тоалетни за транссексуалните. 

Систематичното вменяване на чувство за вина на полицията. 

Раболепният страх от радикалния ислям.

Феминизмът, който се ограничава изключително до омраза към хетеросексуалния бял мъж и си затваря очите за съдбата на жените на Изток.

Уморен от престъпните крайности на привидно благородните, голяма част от американския народ би предпочела вече изблиците на един привидно лош.

И в това чувство на бунт, което вдъхва или би трябвало да вдъхне медийният и артистичен линч у всеки демократ, дори и да е враждебен на изумителния републиканец, в този рефлекс на естествена съпричастност към пребивания с камъни, не се ли таи интуицията, че зад това бясно оспорване на легитимността на един човек се крие подмолното оспорване на легитимността на западния човек, който не иска да умре.

 

Авторът, Жил-Уилям Голднадел, е адвокат и писател, президент на Асоциацията Франция-Израел. Публикуваме коментара му със съкращения. Заглавието е на “Гласове”

 

Превод от френски: Галя Дачкова

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/donald-trymp-hronika-na-edin-medien-intelektualen-i-artistichen-linch

 

[Du6ko]

Не само Тръмп, ами и 10 - 11 годишното му син бе осъдено от толерантните. За неприлично поведение. От най - разпасаните жени в света . От която даже Месалина би се засрамила. 

 

Високоморални и толерантни осъдиха Трамп и 10 годишния му син. Това е относително прилична снимка. Имаи прочто отвратителни снимки на толератни прогресивни жени и мъже. 

 

Даже малките деца не са пощадени от промиване на мозъците и стават маша в игрите на тези които направляват. Мисля си че родителите с удоволствие са предоставили децата си . 

 

[Last roman]

В общи линии това, за което ни предупреждаваше Буковски се сбъдна само 5-6 години по-късно. Имаше една такава тема, която навремето много разбуни духовете. Както виждаме човекът е бил прав.

 

[Warlord]

Тая хуйня я има само в Европа и САЩ, които прогресивно деградират откакто я допуснаха. Пробвай в Русия или в Китай да направиш такава демонстрация, че дори Австралия, успех.

[Last roman]

В Австралия нещата също не са /или по-скоро са/ розови. Виж диктаторските режими и надъханото с доктрини общества имат по-добри шансове да резистират срещу тази разлагаща поквара /отчасти и защото са забранили прокарващите я НПО-та/. 

[kall]

Всъщност нещата не са толкова прости. Аз изобщо не съм привърженик на Тръмп, дори мисля, че избирането му беше грешка от страна на американците( макар че нямаше кой знае какъв избор, другата страна също не предлагаше нещо свястно). Но пък и е вярно, че с "толерантността" там, на Запад, доста се прекалява, дори някои хора буквално се оливат(предостатъчно примери има от тамошните университети за регресивно левичарство). Протестиращите срещу Тръмп имаха сериозни изцепки. Но самият Тръмп далеч не е цвете също. Въпреки всичко обаче гражданското съзнание на Запад е доста по-развито отколкото тук, така че ако наистина станат сериозни изцепки, хората няма да толерират извършилите ги, без значение привърженици или противници на Тръмп(всъщност аз съм съгласен, че те Тръмп го избраха точно заради такива изцепки). Все още е твърде рано да се твърди каквото и да е и да се осъжда който и да е. Така че "поживем- увидим"...

И за да има все пак плурализъм на мненията, както подобава на една демократична и либерална обществена система, ето и другата гледна точка, изказана от Григор Гачев(не ме интересува дали ще се хареса, или не на когото и да е, модератори, останали потребители, етс.):

Тръмпутинизмът

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

 

[vvarbanov]

On 23.01.2017 г. at 22:12, Last roman said:

Грозното лице на нетолерантните толерасти:   

Доналд Тръмп: хроника на един линч

Автор: Жил-Уилям Голднадел, “Фигаро”

Преди да е извършил и най-малкия осъдителен президентски акт, 45-ият президент на САЩ бе осъден предварително от онези, които казват, че мразят предразсъдъците.   

и що трябва да чакат да стане президент, че тогава да протестират?Хората протестират срещу изказванията на кандидата за президент.Не са съгласни, какво чудно има?

 

Така Дженифър Холидей, известна чернокожа певица, дойде да обясни по телевизията защо, след като била приела, в крайна сметка отказала да пее по време на встъпването в длъжност на президента.

 Трябва да питаме какво мислят и нашите певици Софи Маринова, Сашка Васева и Лили Иванова.Това е много важно !!!

 

Тръмп не е причина, а резултат.

Неговата ексцентричност и крайности съответстват на крайностите и екстравагантностите на предполагаемия лагер на доброто. 

Тия крайности импонират на емоционално неустойчивите индивиди с комплекс за малоценност.

Крайностите на превръщането в жертви на расовите и сексуални малцинства.  са 

Те са жертви, сексуалните малцинства са превърнати в жертви в някои държави освободителки.

Крайностите на незаконната имиграция.

Налице е крайност към миграцията,  незаконната миграция се преследва.

Крайностите на ксенофилията. 

Естествено е на ксенофобите да им се привижда крайна ксенофилия.

Налагането на неутрални тоалетни за транссексуалните. 

Никой не налага ползването им от "патриотите".То и публични домове има но не е задължително да се посещават  .

Систематичното вменяване на чувство за вина на полицията. 

Системния контрол към полицията е нормален.Вярно е обаче, че има държави дето полицията бие и трепе  несъгласните с политиката на управляващите.

Раболепният страх от радикалния ислям.

Този страх е у ватата, толерастите не се страхуват от радикалния ислям.

Феминизмът, който се ограничава изключително до омраза към хетеросексуалния бял мъж и си затваря очите за съдбата на жените на Изток.

Феминизмът в отделни личности не е държавна политика.

Уморен от престъпните крайности на привидно благородните, голяма част от американския народ би предпочела вече изблиците на един привидно лош.

Популизма се предпочита от телепитеците.

 

Авторът, Жил-Уилям Голднадел, е адвокат и писател, президент на Асоциацията Франция-Израел. Публикуваме коментара му със съкращения. Заглавието е на “Гласове”

Автора е подчертал любимите опорни точки на руската пропаганда.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/donald-trymp-hronika-na-edin-medien-intelektualen-i-artistichen-linch

п.п. И тука във форума се трият или толерират постове заради възгледи.Романе умната, имам съмнения, че ме преследваш по политически причини. 

 

 

Редактирано Януари 25, 2017 от vvarbanov

[Last roman]

Бедний Върбанов, навсякъде ти се привижда руска пропаганда. Явно си на страната на малцинствата

Редактирано Януари 25, 2017 от Last roman

[Du6ko]

Чувам днеска пак 200 борци за толерантност в знак на ПРОТЕСТ против Трамп са си събули гащите !

Някаква пилотка на самолет в Тексас психясала преди полета ! Предателите пасажири са напуснали самолета и не са искали да летят в самолета на протестиращата психясала пилотка. Аз като демократичен и толерантен може би бих останал в самолета в знак на протест и бих летял с психарката. 

[Пандора]

On 25.01.2017 г. at 13:31, kall said:

Протестиращите срещу Тръмп имаха сериозни изцепки. Но самият Тръмп далеч не е цвете също. Въпреки всичко обаче гражданското съзнание на Запад е доста по-развито отколкото тук, така че ако наистина станат сериозни изцепки, хората няма да толерират извършилите ги, без значение привърженици или противници на Тръмп(всъщност аз съм съгласен, че те Тръмп го избраха точно заради такива изцепки). Все още е твърде рано да се твърди каквото и да е и да се осъжда който и да е. Така че "поживем- увидим"...

Според мен, въобще в Америка, президентът играе роля, а кукловодите са други. На коя публика любимата кукла ще е президент е въпрос на избор. Но, разбира се, други много по-важни решения ще покажат дали това е така. А това, че някакви хора се събират и веят грозни плакати - нали за това е демокрацията и още никой не ги е арестувал, нито бил. Лично аз въобще не вярвам, че американците са толерантни и според мен тези, които не харесват гей общностите са готови да стрелят на месо. Така, че ако трябва да се избира, по-добре да протестират с голи задници едните, вместо да  водят престрелки из улиците другите. Има много по-сериозни неща за които да се притесняват американците и понякога ми се струва, че само отместват вниманието в определена посока. В Русия също отношението към имигрантите от Азия е крайно враждебно и там, поне така съм чела в мнения в интернет, наистина стрелят по тях. Така, че картината не е розова за никого.

Редактирано 14, 2017 от Пандора

[Пандора]

On 19.01.2017 г. at 16:29, Last roman said:

Ако една делова среща се провежда в Германия, в конферентна зала от тевтонски тип на международна или най-малкото европейска корпорация, и един от присъстващите не говори немски, целият разговор ще се проведе… на английски език в тази неизящна разновидност, която се използва повсеместно в корпорациите по целия свят. Това е техният начин в еднаква степен да се надсмеят и на тевтонските си предци, и на английския език. Същата асиметрия: неангличаните, най-често, знаят (макар и лошо) английски, докато обратното (англичанинът да знае местния език) е по-малко вероятно. Някога езикът на дипломацията беше френският – знаеха го държавните служители, обикновено произлизащи от аристократични семейства, а техните по-вулгарни сънародници, занимаващи се с търговия, ползваха английски. Във войната между двата езика спечели английският – защото търговията изцяло доминира съвременния живот; победата му няма почти нищо общо с престижа на Франция или опитите на синовете й в насърчаването на техния красив, латинизиран и орфографически логичен език, вместо безнадеждно объркания от наречия език на консуматорите на месни пайове от другата страна на Ла Манша.

Този текст го напиши в други две теми в които се обсъжда възможността езикът на едно малцинство да стане всеобщ на дадена територия, при това да надделее над по-цивилизования уж. Въпросът за културата и цивилизацията са условни. И за това е показател точно английския фурор именно поради склонността към авантюризъм и търговия. Може да се каже, че ако на дадена територия всички правят търговия на едно определено място, то всички трябва да знаят езика на това място, а не обратното.

Редактирано 14, 2017 от Пандора

[vvarbanov]

Преди 12 часа, Du6ko said:

 

Чувам днеска пак 200 борци за толерантност в знак на ПРОТЕСТ против Трамп са си събули гащите !

 

Ето, заради тия борци за толерантност не можем да си оправим икономиката! Как да имаме хубава демокрация, заплати и пенсии, като в Америка си събуват гащите?

[Frujin Assen]

Върбанов, вземаш да ми харесваш! Най сетне и ти заемаш правилни позиции.

[Skubi]

Ммммм да. Можем да вземем за пример и модераторите. Винаги побеждават......

[kall]

Преди 12 часа, Пандора said:

Според мен, въобще в Америка, президентът играе роля, а кукловодите са други. На коя публика любимата кукла ще е президент е въпрос на избор. Но, разбира се, други много по-важни решения ще покажат дали това е така. А това, че някакви хора се събират и веят грозни плакати - нали за това е демокрацията и още никой не ги е арестувал, нито бил. Лично аз въобще не вярвам, че американците са толерантни и според мен тези, които не харесват гей общностите са готови да стрелят на месо. Така, че ако трябва да се избира, по-добре да протестират с голи задници едните, вместо да  водят престрелки из улиците другите. Има много по-сериозни неща за които да се притесняват американците и понякога ми се струва, че само отместват вниманието в определена посока. В Русия също отношението към имигрантите от Азия е крайно враждебно и там, поне така съм чела в мнения в интернет, наистина стрелят по тях. Така, че картината не е розова за никого.

Доста си права, не са най-толерантните хора на земята всъщност, особено реднеците от по-селските щати. Наистина стрелят на месо по гейове и други нехаресвани от тях. Но това са си местни особености там. 

[Frujin Assen]

Да ви върна на темата.

Има мнение, че светът се върти от активни малцинства и аз съм съгласен с това. Чисто физически човек не може да бъде едновременно природозащитник, монтьор, юрист, историк, моден дизайнер, футболист и прочее и прочее. Човек има способността да забравя, така че, дори да си посветил години на изучаването на нещо, ако не си опресняваш знанията след 10 години си забравил всички подробности. Оттам на сетне идва общата култура. Ако говоря за история, това означава като ти кажат "келти" да се сетиш, че това е древно племе, а не препарат за миене на прозорци (примерно). Тук медиите имат огромна роля. Ако по медиите кажат на хората нещо, те го възприемат за чиста монета, защото нямат нито времето, нито силите да проверяват всяка една информация доколко е вярна.

[Skubi]

Преди 8 часа, Frujin Assen said:

Да ви върна на темата.

Има мнение, че светът се върти от активни малцинства и аз съм съгласен с това. Чисто физически човек не може да бъде едновременно природозащитник, монтьор, юрист, историк, моден дизайнер, футболист и прочее и прочее. Човек има способността да забравя, така че, дори да си посветил години на изучаването на нещо, ако не си опресняваш знанията след 10 години си забравил всички подробности. Оттам на сетне идва общата култура. Ако говоря за история, това означава като ти кажат "келти" да се сетиш, че това е древно племе, а не препарат за миене на прозорци (примерно). Тук медиите имат огромна роля. Ако по медиите кажат на хората нещо, те го възприемат за чиста монета, защото нямат нито времето, нито силите да проверяват всяка една информация доколко е вярна.

Прав си. около 200 семейства владеят половината имот на около 6 000 000 000 хора. Науката.....От великите времена на Тесла и други по същество нищо ново не се е измислило. Тези които са във Др. бизнисът изкореняват всичко което не отговаря на научната ортодоксия.....Всеки танцува според музиката. А кой плаща музикантите.....

Само за пример.

Тук в миналите седмици има/ше голям смог. Даже се стигна до там, че забраниха карането на тези автомобили които са стари. Даже безплатно можеше да ползваш градският транспорт само да покажеш рег карта на старият си автомобил. И? Смогът не намаля....Значи пропагандата внушавана от години, подкрепяна с данни от измерващити –постоянни и мобилни–станции изчислявания по-научному за смогът и за неговата огромна вреда. Внушавайки първо да си сменяш колата на катализаторна, после на хибридна и тнт. е било научна лъжа. Смогът намаля с няколко нищожни десетинки проценти. Сега почнаха нова пропаганда затова, че народът топли със смесено гориво въглища и дърва и заради това има смог.  

В нито един от медиите не се каза, цитира това което още при избухването на демокрацията/ за много кратко време имаше свобода на мненията, един метеорог каза, че естественното проветряване на градът винаги е бил по течението на река Дунав от север, северо-изток където в соца го затвориха с комплекси от по 10 етажа, а сега го разширяват с вилни зони което води до сечене на гори. А филтерът на градът са били парковете и горите на хълмовете в Буда където са сега вилите на свърх богатите.....Затова никой не говори.....

Виновни бедните пак, защото не топлят с гас или електричество , не си изолирват къщите, не си сменят прозорците....Макар че поредилите се правителства уж с огромни супсидии са помагали това... И цената на гаста и електричеството в миналите години е намаляла с 25%.....Къде са тези пари?

Сега казват по телевизията, че на ново сме в червена зона. Ако не се смени от утре пак забрана на коли.......

[nik1]

Преди 22 часа, Frujin Assen said:

Върбанов, вземаш да ми харесваш! Най сетне и ти заемаш правилни позиции.

Културите с "безродови" ценности имат най-проспериращите икономики., Те са най-богатите страни, и страните с с най-висока степен на върховенство на закона и ефективност на институциите.

За родовите ценности и практики освен хомофобията и отхръхляне на всичко което е противоречиво на родовия/семейния морал , са характерни:

шуро-баджанщината и непотизмът;  
ниската степен на загриженост към общественото благо,
ниската стенен на загриженост към чистотата на обшествените места, 
ниската степен на загриженост към качеството на живот  и здравето на "другите",
закъсненията,
личната безотговорност, и/или скриването в колективната отговрност /нещо като бягство от лична отгорност /';
и т.н

(Върванов си направи една груба шутка, на която освен неуки и първосигнални хора, никой друг не би се вързал, Всъщност интересното тук е че корелацията между "свалените гащи" и икономиката е силно положителна, (не негативна, или липсваща, а е силно положителна

 

[Last roman]

историята показва, че оцеляват именно родовите общества, докато безродовите биват бързо заличавани.

 

Редактирано 15, 2017 от Last roman

[Frujin Assen]

Аз все си мислех, че безродовите култури в западна европа са толкова богати заради колониите които векове са ограбвали.

[ДеДо Либен]

Just now, Frujin Assen said:

Аз все си мислех, че безродовите култури в западна европа са толкова богати заради колониите които векове са ограбвали.

Така е като се разчита на трактовката на диалектичния материализъм и ленинизма. Първите с колонии се си се срутили икономически , военно и политически много , много отдавна.Може би защото са тежки родови средиземноморци (нещо като нас , но с развито мореплаване)

[nik1]

Преди 1 час, Last roman said:

историята показва, че оцеляват именно родовите общества, докато безгодовите биват бързо заличавани.

 

Как ги измислиш тези глупости?   
Безродовостта е особеност на западните общества коятио се появява най-рано, за първи път ,преди 150 години, Видял ли си някоя западно общество или държава да е изчезнала досега?

Ние като преобладаващо родова култура възрвинм към заличаване - поради нераждане и емиграция (младите хората емигрират и не раязждат, защото тук всичко е настрано, а е натрано именно заради тази ни особеност!!)

[Last roman]

И за теб 150 години е значим исторически период? Великолепна 'логика'!  

Поживем - увидим. Като направиш междувременно обзор на по-големи исторически отрязъци, аналогични ситуации в миналото и това как са приключили, може би ще стигнеш до други изводи.

Редактирано 15, 2017 от Last roman

[nik1]

1 hour ago, Frujin Assen said:

Аз все си мислех, че безродовите култури в западна европа са толкова богати заради колониите които векове са ограбвали.

А сега де, Русия с нейните колонии, защо не е богата?

Я ме светни кои са колониите на САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Израел, че ги забравих? И каква е връзката между колониите и върховенството на закона?