Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.

[Last roman]

за съжаление много хора правят сериозни опити за отъждествяване. Е, хубавото в нашата 'изостанала' държавица е, че сме все още твърде далеч от девиациите на 'по-цивилизования' свят. А и мисля че нещата с тази широкопропагандирана толерастия ще приключат скоро, защото всяка изкуствена и насилствено налагана идеология винаги среща отпор.

[ramus]

Преди 18 часа, Last roman said:

полът не се определя от заниманията или соц. роли

ти, между другото, продължаваш да заявяваш некомпетентността си, изразяваща се в невъзможност да схванеш разликата между ролите и зависимостта им от половите признаци. Това е като да обявиш че бял жираф не може да има... щото фирафите са си само с тяхната си окраска.

Половите признаци задават критерии за пол. Това какви са наклонностите, ролевите и социални модели вътре в различните типове социални отношения - вече не са единствено и канонично записани еднозначно по първични и вторични полови признаци и се менят. А днешната медицина вече може да сменя пола и да променя дори и половите физиологични признаци... Толкова хилядолетия е продължило разпознаването и задаването на роли единствено по половите признаци... и тая инерция е направо като границата на вселената... И сега - ревете си по отминалото, вместо да вникнете и да продължавате напред. Тия глупости за ИРАН - стават само за кръчма и пиянски наддумки. Много ти се иска "всичко да се било възвърнело", ама няма начин. Много ти се иска...  и това решава всичко. Дори не си в състояние да обясниш ЗАЩО ТОЧНО ТОВА ТИ СЕ ИСКА... просто си търсиш подобия на "аргументи"...

Няколко човека продължавате по инерциите като дори не се чете какво се пише, а какво остава да се мисли.

Редактирано Януари 24, 2018 от ramus

[Last roman]

дървените ти философии са неприложими за биологията, така че както и да го въртиш и сучеш - пишеш изсмукани от пръсти глупости. Та занапред можеш да не ме четеш, както не те чета и аз. Просто не си ми интересен, а и дългите ти разводняващи постинги са скучни и безсмислени.

 

Редактирано Януари 24, 2018 от Last roman

[insighting]

Преди 4 часа, Last roman said:

А и мисля че нещата с тази широкопропагандирана толерастия ще приключат скоро, защото всяка изкуствена и насилствено налагана идеология винаги среща отпор.

Ако не приключат, ще се наложи обособяването на международни резервати.

Цитирай

http://www.mediapool.bg/bulgaria-se-gotvi-da-prieme-istanbulskata-konventsiya-s-rezervi-news273887.html

А "резервите", дето ги готвят сега, да се бяха проявили при самото подписване на конвенцията. Въпросът за уговорките е регламентиран във Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. Резерва на международен договор е официално едностранно заявление, в което се изразява желанието на държавата, която се присъединява към него, да изключи или измени определени положения в договора, както и да даде различно от заложеното в този договор тълкуване на определен термин, състояние или процес в международните отношения. Така че съответният текст от конвенцията няма да влезе в сила за тази държава, направила подобна уговорка.

Редактирано Януари 24, 2018 от insighting

[sir]

Преди 5 часа, Last roman said:

А и мисля че нещата с тази широкопропагандирана толерастия ще приключат скоро, защото всяка изкуствена и насилствено налагана идеология винаги среща отпор.

Точно така. Рано или късно ще приключат. За съжаление обаче, опитът показва, че приключването обикновено е съпроводено от здравословна доза кръвопролития.

[Малоум 2]

Преди 20 часа, vvarbanov said:

С педераса сами ще се определите кой е мъж и жена.

Даже, Дилов-син пусна виц (по памет): При гей-браковете, който се събуди с ерекция, той е мъжът!

[Last roman]

Докога защитата на жените ще бъде заложник на джендър идеологията?

Автор: Доц. д-р Марин Генчев, дмн

От 2015 г. досега министри на правосъдието са г-жа Цецка Цачева и г-жа Екатерина Захариева. Щом насилените жени са важни за тях, какви законодателни промени са направили в този период?

Quousque tandem abutere patientia nostra?

Cicero

Вчера в Аулата на Софийския университет се проведоха дебати относно Истанбулската конвенция, превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие. Организацията беше дело на председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева. Участваха представители на институциите, вероизповеданията, неправителствени организации и общественици.

Присъствах на първите 40 минути на дебатите. Изказванията на г-жа Цецка Цачева и г-жа Мая Манолова не ни изненадаха с нищо. Изненада за мен бе не позицията на Светия Синод, тя бе публикувана няколко дни по-рано, а бурните овации и ставане на крака, с които бе посрещната от половината зала.

Най-интересна бе обаче речта на г-жа Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас. Елегантното и делово излъчване ми направи дълбоко впечатление, особено на фона на някои от предходните изказвания. Винаги е трудно да се разбере какво казват дипломатите. Много важно е да разберем какво казват, какво не казват и какво показват. 

Какво ни каза г-жа Хопкинс:

“Учудвам се, че въпросът за защитата на жените въобще се подлага на дискусия!”

Представянето на дискусията около Конвенцията, като това дали да защитим или не българските жени от насилие, е трудно поправим удар върху нашето международно реноме. През последните седмици съм свидетел на активните опити на противниците на ратификацията на Конвенцията да покажат, че защитата на жените е тема, която не подлежи на коментар и трябва да се случи в най-бързи темпове, както и че дискусията трябва да се води около включването на термина “джендър” в нашето право. За жалост, всеки опит дискусията да се сведе до основния проблем - налагането на джендър идеологията, бива саботирано от поддръжниците на ратификацията на Конвенцията. Фактът, че защитата на жените се обвързва с приемането на Конвенцията, повдига един много важен въпрос: Докога обществата ще държат защитата на жените заложник на джендър идеологията?

“Обединеното кралство е участвало в създаването на кризисен център за жени…”

Един дипломат никога няма да каже в прав текст, че не сме си свършили работата. Но за мен това беше точно такава констатация - не сме си свършили работата. Така е. В България няма достатъчно места в защитените жилища. И в законодателството не сме направили достатъчно. Законът за защита от домашното насилие не е променян от 3 юли 2015 година. От 2015 г. досега министри на правосъдието са г-жа Цецка Цачева и г-жа Екатерина Захариева. Щом насилените жени са важни за тях, какви законодателни промени са направили в този период?

В Обединеното кралство не се обсъжда дали да ратифицираме Конвенцията. Първо привеждаме нашето законодателство в съответствие с всички членове на конвенцията и след това ратифицираме”.

В прав текст това звучи така: ако приемате международните си задължения сериозно, ратифицирайте Конвенцията едва тогава, когато сте напълно уверени, че вашето законодателство е в съответствие с Конвенцията. И наистина, ако послушаме страната с най-добрата и ефективна правна система в света, цялото напрежение ще спадне. Обществото ще може внимателно да прецени какви са последиците за всички нас. Няма ли да е необходимо да уточним, че в паспортите ще се нанася само биологичния пол, а не социалния пол? Че “джендър” е социална роля и не е нова/конкурентна дефиниция за мъж и жена?

Какво не ни каза г-жа Хопкинс:

Въпреки еднозначния ангажимент и призива да защитим жените, тя не ни призова да ратифицираме Конвенцията.

Очевидно е, че за Обединеното кралство и за г-жа Хопкинс защитата на жените и ратифицирането на Истанбулската конвенция не са свързани неща. И защо да са? Нали Конвенцията действа чрез местното законодателство? Тоест и само с промени в закона можем да постигнем същия ефект.

Какво ни показа посланикът на Великобритания:

Г-жа Хопкинс накара всички, които присъстваха на изказването й, да се вслушат в него. Направи така, че мнението на Обединеното кралство да бъде чуто и респектирано дори и по един маловажен за тях повод - дали България ще приеме джендър идеологията или не. Тя умело използва момента да повиши реномето на Обединеното кралство както сред поддръжниците, така и сред противниците на Конвенцията. Очевидно поканена да призове за ратификацията на Истанбулската конвенция, тя направи единствено това, за което е изпратена да работи - за интересите на Обединеното кралство.

В този момент можем да се спуснем в безкрайни тиради за нивото на нашите политици, но според мен не трябва да губим фокус върху най-важния въпрос:

Докога ще държим защитата на жените заложник на джендър идеологията?

http://new.glasove.com/categories/na-fokus/news/do-koga-shte-dyrzhim-zashtitata-na-zhenite-zalozhnik-na-dzhendyr-ideologiyata

[insighting]

Преди 14 часа, Last roman said:

Докога защитата на жените ще бъде заложник на джендър идеологията?

Сега се заговори за референдум. Но има ли смисъл от такъв? Защото си спомням какво се случи с последния. А защо текстът на Истанбулската конвенция не беше предварително съгласуван (парафиран)? Виждате ли как (под формата на един широкообхватен плебисцит) ще се изманипулира резултатът и прехвърли отговорността? Пактовете за правата на личността, ратифицирани от България през 70-те, за нищо ги нямат.

Цитирай

В Обединеното кралство не се обсъжда дали да ратифицираме Конвенцията. Първо привеждаме нашето законодателство в съответствие с всички членове на конвенцията и след това ратифицираме”.

Според Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното законодателство на държавата и имат предимство пред нормите на вътрешната уредба, които им противоречат. Така че с подписването на Конвенцията ние сме изразили съгласие със задължителността на международния акт. Следващият стадий е утвърждаването, за да бъде подготвено влизането му в сила. Поправки след неговото приемане са възможни чрез сключване на допълнително споразумение.

Цитирай

Въпреки еднозначния ангажимент и призива да защитим жените, тя не ни призова да ратифицираме Конвенцията.

Очевидно е, че за Обединеното кралство и за г-жа Хопкинс защитата на жените и ратифицирането на Истанбулската конвенция не са свързани неща.

Международното право се развива от Откритите международни договори, т.е. когато се приемат мерки от световен мащаб, тъй като тяхната роля е значителна. А за да бъде 'открит' един международен договор, трябва да са заложени условия, неограничаващи участието на държави, които не се включват в него.

[Last roman]

всъщност вече няма значение. Борисов би отбой. Така че циркът беше употребен /както обикновено/ за трупане на политически дивиденти и скоропостижно приключи.

Борисов сменил мнението си за Истанбулската конвенция и парламентът я оттегля:

https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Borisov-smenil-mnenieto-si-za-Istanbulskata-konventciia-i-parlamentat_673547.html

Редактирано Януари 25, 2018 от Last roman

[insighting]

Цитирай

не трябва да се бърза с вкарването ѝ в пленарна зала за гласуване и конвенцията ще бъде отложена за няколко седмици, няколко месеца

Държавният глава, ръководителят на правителството и военният министър имат права да вземат решения по международните договори. Останалите действат със специални пълномощия. Но един международен договор се признава при отсъствие на съществена грешка в текста му и ако са спазени императивните норми на международното право.

[Last roman]

цитат на деня: "Тази година мартениците щели да се казват Пижо,Пенда и Дженда!"

Редактирано Януари 25, 2018 от Last roman

[laplandetza]

Преди 17 минути, Last roman said:

цитат на деня: "Тази година мартениците щели да се казват Пижо,Пенда и Дженда!"

Ай си таковата, все си мислех за Мента( ментата от либарал дпс на онич с кръговете , халките и разширението и с хидрогелл)  и Менда ( знаете коя селска твяга)

п.п Дженда е име, така се казвала моя прапрабаба.

[insighting]

Преди 16 часа, Last roman said:

Тази година мартениците щели да се казват Пижо,Пенда и Дженда!

Заиграх се с един сърч за Дженда и Менда, но излезе Бренда, която ме препрати към "Огньовете на рая". Мога само да предположа (от това, което прочетох в пролога), че в почти всички нейни романи многократно се среща понятието 'болка', чието причиняване е напълно оправдано. Така девойките израстват с представата за болката и желанието или насладата и болката, приемайки това за нещо напълно естествено, защото са прочели, че скубането на коси или шляпането са част от играта. Така тези "бестселъри" се оказват своеобразни обучителни програми. Иначе дали ще четат романи, или ще гледат филмчетата на Дженди (Тартаковски), за подрастващите е важно да стимулират емоционалното си развитие.

[Last roman]

компетентно мнение от педиатър относно трансджендър дивотиите на нашето време /щото и в САЩ са пропищели от тях/:

I’m a Pediatrician. How Transgender Ideology Has Infiltrated My Field and Produced Large-Scale Child Abuse.

Transgender politics have taken Americans by surprise, and caught some lawmakers off guard.

Just a few short years ago, not many could have imagined a high-profile showdown over transgender men and women’s access to single-sex bathrooms in North Carolina.

But transgender ideology is not just infecting our laws. It is intruding into the lives of the most innocent among us—children—and with the apparent growing support of the professional medical community.

As explained in my 2016 peer reviewed article, “Gender Dysphoria in Children and Suppression of Debate,” professionals who dare to question the unscientific party line of supporting gender transition therapy will find themselves maligned and out of a job.

I speak as someone intimately familiar with the pediatric and behavioral health communities and their practices. I am a mother of four who served 17 years as a board certified general pediatrician with a focus in child behavioral health prior to leaving clinical practice in 2012.

For the last 12 years, I have been a board member and researcher for the American College of Pediatricians, and for the last three years I have served as its president.

I also sat on the board of directors for the Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity from 2010 to 2015. This organization of physicians and mental health professionals defends the right of patients to receive psychotherapy for sexual identity conflicts that is in line with their deeply held values based upon science and medical ethics.

I have witnessed an upending of the medical consensus on the nature of gender identity. What doctors once treated as a mental illness, the medical community now largely affirms and even promotes as normal.

Here’s a look at some of the changes.

The New Normal

Pediatric “gender clinics” are considered elite centers for affirming children who are distressed by their biological sex. This distressful condition, once dubbed gender identity disorder, was renamed “gender dysphoria” in 2013.

Commentary By

Michelle Cretella

Michelle Cretella, M.D., is president of the American College of Pediatricians, a national organization of pediatricians and other health care professionals dedicated to the health and well-being of children.

Transgender politics have taken Americans by surprise, and caught some lawmakers off guard.

Just a few short years ago, not many could have imagined a high-profile showdown over transgender men and women’s access to single-sex bathrooms in North Carolina.

But transgender ideology is not just infecting our laws. It is intruding into the lives of the most innocent among us—children—and with the apparent growing support of the professional medical community.

As explained in my 2016 peer reviewed article, “Gender Dysphoria in Children and Suppression of Debate,” professionals who dare to question the unscientific party line of supporting gender transition therapy will find themselves maligned and out of a job.

I speak as someone intimately familiar with the pediatric and behavioral health communities and their practices. I am a mother of four who served 17 years as a board certified general pediatrician with a focus in child behavioral health prior to leaving clinical practice in 2012.

For the last 12 years, I have been a board member and researcher for the American College of Pediatricians, and for the last three years I have served as its president.

I also sat on the board of directors for the Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity from 2010 to 2015. This organization of physicians and mental health professionals defends the right of patients to receive psychotherapy for sexual identity conflicts that is in line with their deeply held values based upon science and medical ethics.

I have witnessed an upending of the medical consensus on the nature of gender identity. What doctors once treated as a mental illness, the medical community now largely affirms and even promotes as normal.

Here’s a look at some of the changes.

The New Normal

Pediatric “gender clinics” are considered elite centers for affirming children who are distressed by their biological sex. This distressful condition, once dubbed gender identity disorder, was renamed “gender dysphoria” in 2013.

In 2014, there were 24 of these gender clinics, clustered chiefly along the east coast and in California. One year later, there were 40 across the nation.

With 215 pediatric residency programs now training future pediatricians in a transition-affirming protocol and treating gender-dysphoric children accordingly, gender clinics are bound to proliferate further.

Last summer, the federal government stated that it would not require Medicare and Medicaid to cover transition-affirming procedures for children or adults because medical experts at the Department of Health and Human Services found the risks were often too high, and the benefits too unclear.

Undeterred by these findings, the World Professional Association for Transgender Health has pressed ahead, claiming—without any evidence—that these procedures are “safe.”

Two leading pediatric associations—the American Academy of Pediatrics and the Pediatric Endocrine Society—have followed in lockstep, endorsing the transition affirmation approach even as the latter organization concedes within its own guidelines that the transition-affirming protocol is based on low evidence.

They even admit that the only strong evidence regarding this approach is its potential health risks to children.

The transition-affirming view holds that children who “consistently and persistently insist” that they are not the gender associated with their biological sex are innately transgender.

(The fact that in normal life and in psychiatry, anyone who “consistently and persistently insists” on anything else contrary to physical reality is considered either confused or delusional is conveniently ignored.)

The transition-affirming protocol tells parents to treat their children as the gender they desire, and to place them on puberty blockers around age 11 or 12 if they are gender dysphoric.

If by age 16, the children still insist that they are trapped in the wrong body, they are placed on cross-sex hormones, and biological girls may obtain a double mastectomy.

So-called “bottom surgeries,” or genital reassignment surgeries, are not recommended before age 18, though some surgeons have recently argued against this restriction.

The transition-affirming approach has been embraced by public institutions in media, education, and our legal system, and is now recommended by most national medical organizations.

There are exceptions to this movement, however, in addition to the American

College of Pediatricians and the Alliance for Therapeutic Choice. These include the Association of American Physicians and Surgeons, the Christian Medical & Dental Associations, the Catholic Medical Association, and the LGBT-affirming Youth Gender Professionals.

The transgender movement has gained legs in the medical community and in our culture by offering a deeply flawed narrative. The scientific research and facts tell a different story.

Here are some of those basic facts.

1. Twin studies prove no one is born “trapped in the body of the wrong sex.”

Some brain studies have suggested that some are born with a transgendered brain. But these studies are seriously flawed and prove no such thing.

Virtually everything about human beings is influenced by our DNA, but very few traits are hardwired from birth. All human behavior is a composite of varying degrees for nature and nurture.

Researchers routinely conduct twin studies to discern which factors (biological or nonbiological) contribute more to the expression of a particular trait. The best designed twin studies are those with the greatest number of subjects.

Identical twins contain 100 percent of the same DNA from conception and are exposed to the same prenatal hormones. So if genes and/or prenatal hormones contributed significantly to transgenderism, we should expect both twins to identify as transgender close to 100 percent of the time.

Skin color, for example, is determined by genes alone. Therefore, identical twins have the same skin color 100 percent of the time.

But in the largest study of twin transgender adults, published by Dr. Milton Diamond in 2013, only 28 percent of the identical twins both identified as transgender. Seventy-two percent of the time, they differed. (Diamond’s study reported 20 percent identifying as transgender, but his actual data demonstrate a 28 percent figure, as I note here in footnote 19.)

That 28 percent of identical twins both identified as transgender suggests a minimal biological predisposition, which means transgenderism will not manifest itself without outside nonbiological factors also impacting the individual during his lifetime.

The fact that the identical twins differed 72 percent of the time is highly significant because it means that at least 72 percent of what contributes to transgenderism in one twin consists of nonshared experiences after birth—that is, factors not rooted in biology.

Studies like this one prove that the belief in “innate gender identity”—the idea that “feminized” or “masculinized” brains can be trapped in the wrong body from before birth—is a myth that has no basis in science.

2. Gender identity is malleable, especially in young children.

Even the American Psychological Association’s Handbook of Sexuality and Psychology admits that prior to the widespread promotion of transition affirmation, 75 to 95 percent of pre-pubertal children who were distressed by their biological sex eventually outgrew that distress. The vast majority came to accept their biological sex by late adolescence after passing naturally through puberty.

But with transition affirmation now increasing in Western society, the number of children claiming distress over their gender—and their persistence over time—has dramatically increased. For example, the Gender Identity Development Service in the United Kingdom alone has seen a 2,000 percent increase in referrals since 2009.

3. Puberty blockers for gender dysphoria have not been proven safe.

Puberty blockers have been studied and found safe for the treatment of a medical disorder in children called precocious puberty (caused by the abnormal and unhealthy early secretion of a child’s pubertal hormones).

However, as a groundbreaking paper in The New Atlantis points out, we cannot infer from these studies whether or not these blockers are safe in physiologically normal children with gender dysphoria.

The authors note that there is some evidence for decreased bone

mineralization, meaning an increased risk of bone fractures as young adults, potential increased risk of obesity and testicular cancer in boys, and an unknown impact upon psychological and cognitive development.

With regard to the latter, while we currently don’t have any extensive, long-term studies of children placed on blockers for gender dysphoria, studies conducted on adults from the past decade give cause for concern.

For example, in 2006 and 2007, the journal Psychoneuroendocrinology reported brain abnormalities in the area of memory and executive functioning among adult women who received blockers for gynecologic reasons. Similarly, many studies of men treated for prostate cancer with blockers also suggest the possibility of significant cognitive decline.

4. There are no cases in the scientific literature of gender-dysphoric children discontinuing blockers.

Most, if not all, children on puberty blockers go on to take cross-sex hormones (estrogen for biological boys, testosterone for biological girls). The only study to date to have followed pre-pubertal children who were socially affirmed and placed on blockers at a young age found that 100 percent of them claimed a transgender identity and chose cross-sex hormones.

This suggests that the medical protocol itself may lead children to identify as transgender.

There is an obvious self-fulfilling effect in helping children impersonate the opposite sex both biologically and socially. This is far from benign, since taking puberty blockers at age 12 or younger, followed by cross-sex hormones, sterilizes a child.

5. Cross-sex hormones are associated with dangerous health risks.

From studies of adults we know that the risks of cross-sex hormones include, but are not limited to, cardiac disease, high blood pressure, blood clots, strokes, diabetes, and cancers.

6. Neuroscience shows that adolescents lack the adult capacity needed for risk assessment.

Scientific data show that people under the age of 21 have less capacity to assess risks. There is a serious ethical problem in allowing irreversible, life-changing procedures to be performed on minors who are too young themselves to give valid consent.

7. There is no proof that affirmation prevents suicide in children.

Advocates of the transition-affirming protocol allege that suicide is the direct and inevitable consequence of withholding social affirmation and biological alterations from a gender-dysphoric child. In other words, those who do not endorse the transition-affirming protocol are essentially condemning gender-dysphoric children to suicide.

Yet as noted earlier, prior to the widespread promotion of transition affirmation, 75 to 95 percent of gender-dysphoric youth ended up happy with their biological sex after simply passing through puberty.

In addition, contrary to the claim of activists, there is no evidence that harassment and discrimination, let alone lack of affirmation, are the primary cause of suicide among any minority group.

Over 90 percent of people who commit suicide have a diagnosed mental disorder, and there is no evidence that gender-dysphoric children who commit suicide are any different. Many gender dysphoric children simply need therapy to get to the root of their depression, which very well may be the same problem triggering the gender dysphoria.

8. Transition-affirming protocol has not solved the problem of transgender suicide.

Adults who undergo sex reassignment—even in Sweden, which is among the most LGBT-affirming countries—have a suicide rate nearly 20 times greater than that of the general population. Clearly, sex reassignment is not the solution to gender dysphoria.

Bottom Line: Transition-Affirming Protocol Is Child Abuse

The crux of the matter is that while the transition-affirming movement purports to help children, it is inflicting a grave injustice on them and their nondysphoric peers.

In fact, at least one study from 2008 found perceived discrimination by LGBT-identified individuals not to be causative.

These professionals are using the myth that people are born transgender to justify engaging in massive, uncontrolled, and unconsented experimentation on children who have a psychological condition that would otherwise resolve after puberty in the vast majority of cases.

Today’s institutions that promote transition affirmation are pushing children to impersonate the opposite sex, sending many of them down the path of puberty blockers, sterilization, the removal of healthy body parts, and untold psychological damage.

These harms constitute nothing less than institutionalized child abuse. Sound ethics demand an immediate end to the use of pubertal suppression, cross-sex hormones, and sex reassignment surgeries in children and adolescents, as well as an end to promoting gender ideology via school curricula and legislative policies.

It is time for our nation’s leaders and the silent majority of health professionals to learn exactly what is happening to our children, and unite to take action.

http://dailysignal.com/2017/07/03/im-pediatrician-transgender-ideology-infiltrated-field-produced-large-scale-child-abuse/

Редактирано Януари 26, 2018 от Last roman

[Last roman]

Абсурдите на политическата коректност:

http://www.168chasa.bg/article/6678246

[Last roman]

когато идиотията обхване цялото общество:

Канада ще има полово неутрален химн

Сенатът в Канада одобри законопроект, който предлага текстът на националния химн да стане "полово неутрален" чрез замяна на някои фрази, съобщава Си Би Си.

Така фразата True patriot love in all thy sons command ("Истинска патриотична любов на всички твои синове") ще се промени на True patriot love in all of us command ("Истинска патриотична любов на всички нас"). Това е първият успешен опит за промяна в текста след 12 предложения от различни парламентарни групи през последните години.

Според сенатора от Онтарио Франсис Ланкин кампанията се води от над 30 години. "Става въпрос за две думи, но промяната е огромна", каза тя.

Законопроектът беше предложен от депутата от Либералната партия на Канада Морил Беланже, който почина през 2016 г. След приключилото днес гласуване на трето четене окончателният закон трябва да бъде подписан от генерал-губернатора на Канада.

Срещу промяната имаше силна съпротива от някои консервативни сенатори, отбелязва Си Би Си. Дебатът по текста продължи 18 месеца (а в долната камара за пръв път беше гласуван в началото на януари), докато Ларкин не използва парламентарна процедура, наложила край на обсъжданията. Консервативният сенатор Лари Смит изтъкна "разочарованието" си и каза, че подобна стъпка трябва да се реши от "обществото" а не от парламента.

Създаден на френски език през 1880 г., химнът O Canada се сдобива и с английска версия през 1908 г., която обаче става официална едва десетилетия по-късно. Френският оригинал няма да се променя, тъй като по начало е "полово неутрален".

https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/02/01/3122233_kanada_shte_ima_polovo_neutralen_himn/

 

[Last roman]

Изненадващият триумф на контрареволюцията 

„Всички чудовища, родени от революцията, очевидно са работили единствено за каузата на монархията.” – Жозеф дьо Местр

В статията си „Изненадващият триумф на мултикултурализма”, Даниел Смилов ме провокира към размисъл с тезата, че „консервативната революция“ показва, че белите, хетеросексуалните, християните и прочее групи, които все още могат да се нарекат доминиращи или нормативни (макар официалната държавна политика да е насочена в обратната посока), всъщност не разрушват, а по-скоро приемат парадигмата на мултикултурализма, защото се опитват да получат културно признание от държавата, налагайки свои политически кандидати и най-ярък пример в случая е Доналд Тръмп. В този смисъл, те приемат идеята за множествеността на културите и искат институционална подкрепа за своята. На по-високо ниво, тезата на Даниел Смилов може да се прочете така: Не съществува либерално-консервативен сблъсък, а по-скоро консерваторите са идентитарна група, която се сблъсква с другите малцинства в контекста на управляващата либерална рамка. Така да бъде.

В предисловието на своя Tractatus Logico-Philosophicus, Витгенщайн пише така: „Може би тази книга ще бъде разбрана само от някой, който вече е имал мислите изказани в нея или поне сходни мисли”.  Именно затова, след кратък размисъл, установих защо съм бил толкова очарован от тази идея. Тя фигурира в заключението на моята статия Identity Politics: How the Radical Left Ruined Liberal Democracy, която от няколко седмици е в притежание на проф. Евгений Дайнов и чака да бъде публикувана в журнал по повод конференция, в която и тримата участвахме миналата година. Също така най-вероятно присъства във всяка втора статия на Дейвид Френч или Бен Шапиро в National Review, тъй като това все пак е основна теза на десните критици на Тръмп в последната година. Всички те изразяват опасение от факта, че републиканският електорат става все по-консистентен в идентичността си и все по-неконсистентен в идеологията си; или с други думи, че десните възприемат парадигмата на левицата, която разбира демокрацията като състезание между малцинства за получаване на придобивки от държавата.

В този смисъл, аз споделям наблюдението на Даниел Смилов, но изводите му ми се струват твърде пожелателни. Той умело интегрира новите събития в старата обяснителна схема, но пропуска най-важното – че ако е прав, то значи либералната демокрация може би вече не съществува.

За консервативната контрареволюция не е фатален проблем възприемането на identity politics. Всяка контрареволюция досега е възприемала част от идеите и инструментите на революцията, съзнавайки че пълното реконструиране на стария ред е невъзможно. Всички реставрации и опити за реставрация протичат така. Наблюдението на Даниел Смилов има драматично значение не за консерваторите, а за либералната система, защото означава, че Западният свят е преминал точката, отвъд която идеалът на либералната демокрация вече не може да бъде осъществен. А идеалът на либералната демокрация е именно държава, в която културата няма политическо значение; система на управление, в която институциите са независими от културния субстрат на обществото. Типичен революционен идеал, който загива в момента когато революцията победи.

Стабилността на такава система зависи в огромна степен от това „най-голямото малцинство” да не добива съзнание на такова и да не започне да действа организирано по подобие на другите малцинства. И тя може би щеше да продължи да работи по същия начин, ако либералният дискурс не потискаше толкова силно идеологическия дебат. Невъзможността да бъдат признати, а понякога дори и допуснати до разговор идеологическите и разумно конструирани аргументи срещу афърматив екшън, нелегалната имиграция, абортите и някои ЛГБТИ права, дотолкова задуши недоволството, че то можа да изкристализира само като идентитарен бунт. Повечето от аргументите срещу гореизброените политики всъщност дори не бяха реакционни и традиционалистки, а нормални класически либерални и демократични аргументи. Апогеят на потискането на диалога беше управлението на Обама, когато повечето такива въпроси бяха решени със съдебни решения и изпълнителни заповеди – т.е. без никакъв демократичен контрол. Ярък пример за това е DACA, с която Обама даде легален статут на стотици хиляди нелегални имигранти и която беше от компетенцията на конгреса, а не на президента. Друг пример бяха инструкциите на Обама към държавните училища, с които ги принуди да позволят на учениците да посещават тоалетна според пола с който се идентифицират.

На този фон, няма как да намираме днешното време за по-хубаво от „Запада от 50-те години на миналия век, който е бил мрачно и потискащо място”. Западът от 50-те години на миналия век е принадлежал на хората победили нацизма, докато днешният ден принадлежи на хора, които не са победили никого, но затова пък дават осъдителна морална оценка на великите мъже и жени преди тях. Може и да е имало само една национална култура и само два биологични пола, но затова пък е имало повече работещи социални институции – семейство, църква, местни общности – от сега, когато всички обществени отношения се арбитрират от всепоглъщащата държава, защото обществото е прекалено културно фрагментирано, за да намери неинституционален път за решаване на проблемите си. Също така през 50-те много повече деца са се раждали в стабилни семейства с двама родители, докато днес Даниел Смилов безстрастно констатира, че повечето деца се раждат извън брак, сякаш това е нещо модерно и трябва да се приеме, въпреки изобилието от изследвания, които показват, че децата без стабилно семейство имат по-голям риск от психически разстройства и цялостно по-лоши шансове в живота.

Големият ляв завой преобърна либералната демокрация. Първоначалното допускане на identity politics превърна Запада в арена на културна война, а не „консервативната революция”. Зад обвинението на Даниел Смилов, че „искаме война на културите” се крие всъщност недоволство от факта, че не сме се съгласили да я загубим служебно. Както винаги, либералите очакват хората да действат рационално, да вървят по най-малкото съпротивление, по очертаните пътища към прогреса. Когато маршът на историята те е осъдил на забвение, се очаква да отстъпиш, а не да вървиш напреки.

Ала историята е сурова съдница на всички – петдесетте години няма да се върнат никога, но и либералите никога няма да построят своята утопия. Ако ние сме обречени винаги да отстъпваме, то те са обречени никога да не са задоволени от победите си. Защото всяка революция се превръща в свое отрицание. Френската революция ражда републиката, републиката ражда Наполеон и Наполеон убива революцията. Либералната революция роди мултикултурализма, мултикултурализмът роди identity politics и сега identity politics убива либералната революция.

https://misal.bg/iznenadvashtiyat-triumf-na-kontrarevolyutsiyata/

[Last roman]

ГАЛЕРИЯ СВАЛИ ВИКТОРИАНСКА КАРТИНА С ГОЛИ НИМФИ – ЦЕНЗУРА ИЛИ АРТ АКЦИЯ?

http://www.ploshtadslaveikov.com/galeriya-svali-viktorianska-kartina-s-goli-nimfi-tsenzura-ili-art-aktsiya/

[Last roman]

Докога ще ми диктуват дали съм жена или не?

Актуално

До кога ще се допитвате за жените чрез феминистки, които отдавна са забравили за женската си същност? Знаете ли какво е насилие над жената? Това да я караш да се държи като мъж. Няма нищо по-неприятно и вредно от агресивна жена, която се опитва да се бори с природата си.

До кога ще се допитвате за жените чрез феминистки, които отдавна са забравили за женската си същност? Знаете ли какво е насилие над жената? Това да я караш да се държи като мъж. Няма нищо по-неприятно и вредно от агресивна жена, която се опитва да се бори с природата си. Отричат матката, която е нейната най-голяма сила, именно да дарява живот. Няма нищо по-вредно за жената от отнемането на нейната нежност, покорност, нейното търпение. Търпението е висш добродетел, преписван на жените и о, да, аз определено деля мъжете от жените. Но вие посегнахте и на мъжете, наричате ги „неандерталци „ бедняци”, ”загубеняци”, „насилници”, „не ставаш за нищо, говедо такова”.  А ние просто трябва да ги подкрепяме, да ги вдъхновяваме, да им даваме цялата си нежност...защото, нали с добра дума и с търпение можем да променим света. Така ни учи не само „патриархалното” християнство, но и източните  будисти,  западните ментори, индийците, по които толкова си падаме напоследък (имай предвид йога).
Отричам съществуването на равноправие. Равноправието настъпва само и единствено в небитието. Когато нямаш тяло, когато ти си сам и се изправяш пред Бога, Природата или това, в което вярваш. Не сме равни нито на ръст, нито по цвят на косата, нито по полова идентичност. Има увредени хора психически,  има такива с физически недостатъци, има жени, които не могат да раждат, има жени, които мразят мъжете, има жени, които не си лягат без мъж вечер. Ние не сме равни тук и сега.

Противопоставям се на жените, които карат мъжете да не ни отварят вратите, които не обичат да флиртуват деликатно като крило на пеперуда. Противопоставям се на жените, които ми налагат и ме карат да се срамувам, че искам да съм съпруга и домакиня на мъжа си. Които ни поставят в унизителното положение да сме равни с мъжете. Ако мъжете говореха, колкото нас, как ние ще си казваме и мрънкаме какво искаме. Защото ние мрънкаме, ние не искаме да носим тежки неща, не искаме да участваме в ремонтни дейности, не искаме да играем футбол. Ние искаме да сме нежни като балет, нежни като музиката на Шопен и силни в търпението си към Мъжа!
И призовавам всички жени, оставяйте се по-често в ръцете на мъжете, там е най-сигурно. Бог-мъж-жена-дете.

Автор: Дани Филипова

https://www.lentata.com/page_10556.html

[caress…]

Жената и нейната дълбинна психология

Пиер Дако

стр.34

Каква е тази тревожност?

Най-напред да припомним, че въпреки че твърди обратното или вярва в него, обикновеният мъж чувства, че жената е вътрешно по-стабилна. Отгатва в нея присъствието на една сдържана, проницателна, спокойна, понякога непредвидима, държана в запас, но неизменно присъстваща сила.

Мъжът усеща също така, че колкото и да е голямо женското търпение, той трябва да внимава да не премине отвъд определени граници. Нашата епоха го потвърждава напълно: мъжете „отпускат края", дават на жените известни права, отговорности и задължения, но само до момента, в който, повече или по-малко удовлетворени, жените възвръщат търпението си. От този миг нататък мъжете се освобождават от усещането за опасност.

Следователно мъжът отстъпва много неща на жената, понеже чувства, че ако прекали с потисничеството си, вътрешната сила (женската мощ!) може да скъса дигата и да помете всичко.

Горните отговори много добре показват какво символизира Самката в най-животинския смисъл на понятието: нещо, което „прави" безформена, необособена и инертна жива материя.

Защо впрочем тъпакът е оприличен с една нецензурна дума за женския полов орган? А никога с думата, означаваща мъжкия член? Това презрително наименование назовава едно празно, безкрайно глупаво, безформено, инертно, недоразвито същество.

Виждаме до каква степен хората се отвращават от факта, че са били само една безформена и кървяща маса, преди да заживеят съзнателно. Ругатнята „мръсна женска" означавала „необособена материя, напомняща ми, че самият аз съм материя".

Всички без изключение сме започнали живота си в една женска пещера; толкова сме били свързани с нея, че сме се отъждествявали с нея, преди да се отделим. И мъже, и жени сме били мрак и небитие, преди да си сдобием с искрата на съзнанието.

Тук се корени човешката драма, основата на инстинктивната фобия, жертва на която е жената от векове.

Страхът от небитието
Най-старият враг на човешкия род е Небитието.
Много е трудно да си обясним защо мъжът се страхува от небитието, отхвърля го с всички сили, за

разлика от жената, която след пубертета то възприема много по-спокойно.
Това е така, защото тя вече знае какво представлява животът: способна е да го създаде. Материята не я

плаши: утробата й произвежда същата тази материя. Тя не изпитва необходимост да се бори с времето, защото самата тя е времето. Не се бои от природата: свързана е с нея с всичките си фибри.

Обратното, мъжът не познава „живия" живот. Познава го единствено чрез разума си. От него никога не е произлизал видим живот. Мъжът е лишен от „утроба", която да го свързва с природата и с живата материя. Той е в плен на безпокойството, че един ден ще трябва да се върне в небитието, откъдето е произлязъл. Той има сметки за уреждане с отминаващото време. Животът му е надбягване по часовник: арбитърът е неизбежното му преминаване в небитието.

При мъжа смъртта и животът са тясно преплетени. Небитието е неговият страх, най-скритият, най- животинският, най-инстинктивният (но и най-силно изтласкваният).

С билета за влизане в живота майка му неизбежно му показва и изхода от него.

Именно тук жената влиза в играта. Засега нека останем при силно негативните усещания, породени у мъжа, и да се опитаме да ги обобщим.

Вечната песен, изпълнявана от мъжа, се състои от две части: преди да се родя, беше злокобният ужас от небитието; след смъртта ми ще бъда погълнат от същото това небитие. Ето защо:

1.Изпитвам фобия от всичко, което ми напомня за бъдещето ми небитие: —това, че съм бил необособена материя (в женската утроба);

• —  това, че постепенно съм се оформял (вътре в жената);

• —  раждането ми (излизането от небитието);

  —женската утроба и най-общо жената, която ми напомня какво съм представлявал.
  2.Изпитвам фобия от всичко, което ми предсказва бъдещото ми небитие:
  —смъртта;
  —жената, свидетелка на миналото ми небитие, която автоматически се превръща в прорицателка на

  очакващото ме небитие.
  3.Изпитвам фобия от всичко, което символизира небитието:

• —  студът, мракът, неподвижността;

• —  тишината, загадъчността, неизвестността;

• —  несъзнаваното;

• —  жената, чиято утроба — мрачна, влажна и тайнствена пещера, ми напомня за преходността ми;

• —  някои женски поведения, жестове или погледи, които предвещават унижение, подценяване,

  омаловажаване, поставяне под съмнение, поглъщане на личността ми.
  Ако приемем, че тези изводи съответстват на действителността, жената има основание за безпокойство, след като знаем как изглежда в очите на мъжа. И действително е така; а последствията, колкото и различни да са, могат да бъдат прочетени по страниците на човешката история.

Накратко: жената символизира средоточието на метафизичната тревожност, изпитвана от мъжа. Ето защо, за разлика от култа към фалоса, който винаги е господствал, .,култът към влагалището" никога няма да настъпи.

Сега вече разбираме по-добре мъжките поведенчески модели. Те са обусловени от най-силния страх — страха от смъртта. Ето защо жената лавира между това, което е (човешко същество от женски пол), и това, което представлява (унищожението на мъжката личност).

Наградата за страха

В разгара сме на битката, която мъжът води срещу жената. От гореописания страх произтичат две важни последици:

1. Когато жената е обект на тормоз, тя решава, че мъжът е злонамерен. В действителност мъжът като такъв, лично той е далече от какъвто и да е зъл умисъл. Командва мъжкото у него. Добре трябва да се разбере, че много мъже мачкат жените не защото са водени от желание за доминиране (както обикновено се смята), а за да държат под контрол противоположния пол, който е причина за тяхната тревожност. А това са две съвършено различни неща.

2. Когато жената е „освободена", тя приписва на мъжа твърде похвални лични намерения. Истината е, че обикновено мъжете „отпускат малко края", за да избегнат женския гняв, от който несъзнателно изпадат в паника. Всъщност освободената жена си остава поробена, тъй като работи в един мъжки свят и за благото на същия този свят. Това пък отново и отново позволява на мъжете да държат всичко под контрол.

Нещастието е в това, че мъжът не съзнава дълбоката си тревожност и отзвука й. Само осъзнаването (изключително трудно осъществимо!) би му помогнало да почувства жената съвършено различно, тоест обективно.

А и жената не подозира до каква степен се явява „опора" на мъжката фобия. Вероятно в това се крие смисълът на мисълта, изказана от Симон дьо Бовоар, с която започва настоящата глава. Ако нямаше жени, мъжете щяха да намерят друго нещо, върху което да проектират страховете си. 

[Last roman]

Белите хора трябва да умрат

Откога да си бял стана нещо срамно?

„Белите хора трябва да умрат“ не е евтина провокация, стръв, която да ви накара да отворите статията и да я затворите, за да се начислят едни прочитания. Не бих го нарекъл и факт, тъй като със сигурност доказателствата са разнопосочни. По-скоро е теория, която може би граничи с параноята, а може би не. Това е страх, моят страх, но и на много други „бели супремасисти“. „Неонацисти“. „Расисти“.

Един портрет

На 12 февруари Барак Обама представи пред обществото своя официален президентски портрет, който ще бъде изложен в Националната портретна галерия на САЩ. От десетилетия наред художествените качества на президентските портрети са последното нещо, което се гледа в тях и за което те се правят. Истински важното е тяхното политическо, обществено и културно послание*. Образът на 44-ия държавен глава на Щатите бе увековечен от Кехинде Уайлий, 39-годишен чернокож гей. Артист, специализиращ в рисуването на чернокожи знаменитости като европейски благородници. Артист, който доби особена популярност след портретите си на чернокожи жени, държащи прясно отрязаните глави на бели момичета.

Мисля, че започвате да разбирате накъде бия. Картината на Обама няма нищо общо с него и никога не е имала. Тя е послание. Но още по-лош в начинът, по който се приема това послание и артистът зад него. Демократите са във възторг, чернокожите са във възторг, либералите са във възторг от цялата „черност“ („blackness“ е думата, използвана от самите англоговорящи), лъхаща от портрет, модел и автор. Традиционно, всеки, който изрази неодобрение, е заклеймен като расист (тук няма нужда от дефиниране с „бял“, защото всички знаем, че расизмът е присъщ единствено на бялата раса. Както и всички знаем, че белите не може да са жертви на дискриминация**). За да разберете моята перспектива, си представете гневът и грохотът, който щеше да последва, ако Тръмп бе избрал художник, известен с картините си на бели жени, държащи в едната ръка нож, а в другата отрязани глави на чернокожи. Но това е друго, нали? Защото Доналд Тръмп е дяволът, а Барак Хюсеин за осемте си години на власт не фаворитизираше артисти, учени и общественици от едно определено малцинство...

Картина от творчеството на Кехинде Уайлий, изобразяваща "гневна и праведна" чернокожа жена, според автора. Снимка: bocamuseum.org.

Ако досега разсъжденията ми около творчеството на Кехинде може да се нарекат спекулации, то неговите думи са красноречиви. Той описва творбите си като вариации на популярния Ренесансов мотив за еврейката Юдит, обезглавяваща асирийския генерал Холоферн. „Това е заиграване с онова „убий белчото“ нещо“ („It’s sort of a play on the ‘kill whitey’ thing”), отговаря Уайлий. За незапознатите, „убий белчото“ е често срещан лозунг на радикални чернокожи групировки и течения като Черните пантери в САЩ и чернокожото население в ЮАР и Зимбабве (където е по-разпространен призивът „убий белия фермер“), целящи абсолютното унищожение и подчинение на бялата раса.

 Урок по история

Преди около година Би Би Си пусна в YouTube образователна поредица за историята на Острова от Каменната епоха, през келтите и римляните, до Средновековието. В анимациите за деца, които може да видите по-долу, правят впечатление чернокожи келти, представени като местно население. Не са малко и чернокожите римляни, между другото. Клипчетата предизвикаха огромно възмущение, но не и извинение от държавната телевизия.
Последният сезон на световния британски феномен – „Доктор Кой“ – също не остана по-назад от скритата, а на моменти и отявлена пропаганда на криворазбрана толерантност, която при всяка възможност напада белите и величае цветнокожите. Пример е краткият диалог от Е3.С10 „Тънък лед“, където героите попадат в Лондон през 1814 г. Там, изненадващо, всеки четвърти (броих ги!) човек се оказва чернокож. Това прави впечатление и на главната героиня в сериала, която отбелязва: „Интересно, Регентска Великобритания е доста по-черна от това, което показват по филмите“. Отговорът, който получава от спътника си, е кратък: „Както е бил и Иисус. Историята е бяло промиване / е промита от белите (whitewash)“.
Ще кажете, че съм дребнав, но няма да се съглася с вас. Когато държавната телевизия на една от колоните на европейската цивилизация открито и продължително изкривява и си измисля историята, за да служи на определена идеология, това не е конспирация. Когато сериал, гледан от милиони деца и юноши, насажда целенасочени комплекси на една конкретна раса, това не е смешно. Когато политическият, културен и обществен елит на най-могъща държава в света аплодира човек, който недвусмислено подклажда расова омраза, това не безпочвен страх. И това са само три примера, а имам още много, още десетки други.

Истински лъжи

Образованието и културата (от които може да кажем, че новините са част) са двата основни начина за промяната на мисленето на дадено население, за „промиването на мозъци“, ако щете. А промяната на мисленето води до промяна на действията. То води до ежеседмичните чудовищни кланета на бели в ЮАР, до отвличането и измъчването на американци само защото са имали нещастието да са бели, до изнасилванията на европейки от африкански и др. имигранти, защото „белите жени са курви“. До това води толерирането и разпространението на расистка пропаганда срещу бялата раса.
От друга страна, както стана ясно по-горе, върви и обратната идея, вменяването на вина у хората само за това, че са бели, че преди 200-300 години шепа негодници са забогатели от робски труд (роби, които, между другото, са били продавани от африканските вождове). Активно се вменява идеята, че белият хетеросексуален мъж е едва ли не Сатаната. Започвам да звуча нелепо вече, сигурен съм, но самата реалност става нарастващо сюрреалистична. Из европейските университети се разхождат младежи със сърп и чук по дрехите си, шведските власти прикриват престъпления, извършени от имигранти, а в гета и лагери като този при Кале изнасилват и обират необезпокоявани.
Не мисля, че всичкото това е плод на кроежите на задруга милиардери-илюминати-рептили, а е чисто и просто следствие на криворазбрана толерантност, от една страна, и опасна виктимизация, от друга. Съчетанието от двете може да доведе катастрофални ефекти. Смешно е, че дори трябва да се обяснявам, но искам да подчертая, че не мразя другите раси и различни хора. Просто не искам да се удавя в политическа коректност или да дочакам гърнето накрая да избухне. Защо трябва да се лашкаме в идиотски крайности?
„Белите хора трябва да умрат“ е рефрен, който започва да се чува все по-често под една или друга форма, а последиците, които води след себе си, започват да се проявяват и България няма да остане незасегната, тя и сега не е. Единственото, което всеки един от нас може и трябва да направи, е да отстоява непреклонно своето достойнство и наследство и да уважава достойнството и наследството на човека срещу себе си. Без значение от расата. В противен случай задължително ще се превърнем в жалки и презрени мекотели или в озлобени и агресивни комплексари. Не бива да се поддаваме на недоверието, страха и омразата към различните от нас, но, Бога ми, дори по-зле е безропотно да приемаме и толерираме ненавистта спрямо нас.

*Изгледайте епизод 3 от поредицата "Да, г-н Премиер", озаглавен "Премиерското обръщение" ("The Ministerial Broadcast"), за да добиете повече представа за важността на подобен род неща. Изобщо, целият сериал е много поучителен.

**Стъписващо, но доста разпространено мнение сред крайно либерално настроени хора и виктимизирани цветнокожи, според което белите просто не могат да са жертва на дискриминация, тъй като те са изначално привилегировани в този живот.

***
Автор: Калоян Константинов
Източник: offnews.bg

https://www.lentata.com/page_10613.html

[Du6ko]

Преди 14 часа, Last roman said:

Преди около година Би Би Си пусна в YouTube образователна поредица за историята на Острова от Каменната епоха, през келтите и римляните, до Средновековието. В анимациите за деца, които може да видите по-долу, правят впечатление чернокожи келти, представени като местно население. Не са малко и чернокожите римляни, между другото. Клипчетата предизвикаха огромно възмущение, но не и извинение от държавната телевизия.

Спомням си в правилен, исторически филм на Холивуд, мисля посветен на Аргонавтите нашият човек - тракиеца от Родопите Орфей беше чернокож. 

[Last roman]

Е, това беше само началото в /буквално/ очернянето на историята

 

[Last roman]

донякъде забавно, донякъде правдиво;

Цяла нощ валя сняг. На сутринта:

08:00 : правя снежен човек.
08:10 : минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.
08:15 : правя снежна жена
08:17 : детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.
08:20 : кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.
08:25 : вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28 : наричат ме расист защото двойката е бяла.
08:31 : мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена
08:40 : полицията пристига по сигнал да види какво става.
08:42 : казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават когато измърморвам: „Да, особено ако ви е навряна ….”
08:45 : домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките”, отговарям и ставам сексист.
08:52 : конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то.
09:00: показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред.
09:10 : разпитват ме имам ли съучастници
09:29 : никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми.

Поука: няма поука в тази история. Това е Франция днес.
Но нещата можеха да са различни, ако всеки проявяваше толерантност.

[Du6ko]

В Германия реакционната дясна националистическа АФД ( Алтернатива за Германия) предложи на гласуване в парламента (Бундестага) закон, подобно в Австрия да се забрани и в Германия носенето на бурките. Бурка е дреха фередже която напълно закрива жените и има само прорези за очите. Срещу това ограничаване се обявяват всички прогресивни, леви сили. В Германия и така вече е забранено на учители, съдии, жени полицаи и жени войници да носят бурки и са забранени бурките при шофиране на леки коли.  Така с тия закони жените са унижавани, насилавни да не носят траджиционно облекло и не им се дава възможност да се разкрият !

Отделно в 2 града в Германия - Кралсруе и Дюселдорф се забранява карането на коли дизел под Евро 6 и на стари бензинови автомобили под евро 3. Много ли е това или малко ? 80 % от дизел колите са под Евро 6 и на тия коли скоро ще бъде забранено да се движат в Германия. Това прави 13 000 000 леки коли дизелови , без да се броят бензиновите. Допреди 10 години се пропагандиращ дизела както модерен екологичен вариант ! Който изхъвърля по малко вредни газове от бензинката. Много екологично ориентирани наивници специално си купуваха дизел коли за да пазят природната среда. Сега се оказва че са ни лъгали. Ще плаща излъгания, а този който е лъгал ще прибере паричките . Част от дизел колите могат да бъдат снабдени с катализатори за цена от 1 500 до 3 400 Евро.