Най-нетолерантните побеждават. Диктатът на малцинството.

[Last roman]

Феминистка Испания и законите против мъжете

Днес по западните медии, както и напоследък в родните ни медии, се възхваляват всякакви феминистки инициативи, които целят да създадат един по-справедлив свят. Наскоро дори и в нашата столица световно известният „Марш за жената“ се състоя пред Софийския Университет. Стотици млади хора с плакати, настояващи равноправие и женски права скандираха с усмивки на лицата, вярвайки, че са от правилната страна на историята. Тази, която олицетворява справедливостта, равенството и прогреса. Аз от своя страна съм не малко скептичен именно спрямо подобно схващане за историята като праволинеен път към прогреса и ще покажа на вашето внимание един случай, който сериозно противоречи на този наратив. Някои от източниците, които посочвам ще са на испански, тъй като става дума за Испания.

Именно там преди години са приели закон, чиято цел е била същата каквато на младите ни сънародници с плакати пред Софийския университет по време на Марша за жената – повече равноправие и полова справедливост. Обаче последиците, както ще видите, съвсем не са това, което би следвало да очакваме от подобна законодателна инициатива, подета в името на прогреса.

За да се разбере по-обстойно половото право в Испания, както и политическата обстановка и настроения, които са го породили, трябва както с всяко друго нещо, да се погледне предисторията. Испания е интересен случай, защото за разлика от останалите западни европейски държави през 20-ти век, в които жените малко или много си извоюват своите политически права, там властва диктатурата на Франко, която агресивно налага традиционни полови роли, както чрез пропаганда, така и чрез законови мерки. Всички организации свързани с феминистки каузи са тежко преследвани и забранявани. На жени дори им е било непозволено да работят съответни професии и са били облагодетелствани от държавата, ако изберат да остават по домовете си да вършат домакинска работа и да се занимават с отглеждането на децата. Това от своя страна създава исторически багаж в половите взаимоотношения, който след падането на фалангисткия режим бележи общественото мнение, което започва да разглежда всякакви феминистки инициативи изключително позитивно и одобрително.

Една от двете главни партии в Испания, които доминират политическата сцена, откакто края на режима на Франко– Партията на социалистите – се възползва именно от тези обществени нагласи и с подкрепата на феминистки организации, както и академичната интелигенция, през 2003 г. приема нов закон на име „интегрирани протекционни мерки срещу половото насилието“ (акронимът на испански е LIGV).

Подобен закон не може да се намери другаде в Европа, както и наличието на специални съдилища, създадени с единствена цел да съдят мъже, е нещо, с което Испания се откроява от съседите си на стария континент. За това и приемането му е посрещнато с остри критики от страна на опозицията, които най-вече го порицават на базата, че е противоконституционен.

По-голямата част от общественото мнение обаче е в полза на него и го разглежда като стъпка в правилната посока.

Та какво представлява този закон?

Законът разграничава между домашно насилие и полово насилие. Това, което превръща едно насилие специфично в полово насилие е неговият мотив; в този конкретен правен случай сексизъм. Но тука е и проблемът: според закона„полово насилие“ може да бъде извършено само от мъже и вече се счита за типичното провинение от мъже.

Що се отнася до LIGV, всеки акт на насилие спрямо жена, извършен от мъж, може да се интерпретира като сексистко престъпление. Жена не може да бъде съдена спрямо него, тъй като той е създаден със специфичната цел да предпазва жени от предполагаемо полово насилие. Така дори и жена да извърши престъпление, подбудена от омраза спрямо мъжете – то не може да се разглежда като полово насилие.

Това всичко е в духа на правната традиция, наречена „позитивна дискриминация“, според която се смята, че чрез подобни законови мерки, целящи да привилегироват дадени социални групи над други, могат да разрешат проблеми с дискриминация в миналото спрямо тези социални групи. Подобно нещо се наблюдава и в Щатите спрямо чернокожи и други малцинствени групи, поради репресивните мерки от миналото, които и там са създали исторически багаж в расовите взаимоотношения, от който политици често се възползват.

Тази новопоявила се тенденция в правото има своите корени в администрацията на Франклин Делано Рузвелт, който подписва заповед, с която забранява на частни компании, извършващи държавни поръчки да дискриминират на база раса при набирането на нови попълнения към работната им ръка. В последствие и Джон Ф. Кенеди подписва заповед, с която на национално ниво порицава подобни дискриминационни практики и насърчава affirmative action спрямо тях, а пък при Обама се въвеждат и първите расови квоти при прием на студенти. Интересно обаче е, че по времето на президенството на Роналд Рейгън, много гласно се критикува подобна практика, като се посочва, че не води до нищо добро освен напразно възвръщане на проблема за раса в обществото отново, след дълги битки предполагаемо за да се премахне.

Една от най-добрите критики, писани по тази тема е на американския икономист Томас Соуел (Thomas Sowell), който заключава, че подобни законодателни инициативи са контрапродуктивни, защото насърчават членовете на социалните групи да се съсредоточават върху тяхната принадлежност към самата група, отколкото  индивидуалната им възможност за реализация. Други го критикуват като reverse discrimination (обратна дискриминация).

И наистина по мое мнение се стига именно до дискриминация с обратен знак или поне призиви за налагането ѝ. Като пример ще посоча искането на политическата партия „Обединени Леви“ да се премахне презумпцията за невинност, ако се отнася за случай на мъж, който е обвинен от жена; или на Балеарските острови, където отказът да плащаш издръжка може да се разглежда като полово насилие.

Друг притеснителен аспект на самия закон е, че дава прекомерна законова власт на жените над мъжете, докато свлича последните от правата им.

В един блог пише точно по този проблем и описва някои плашещи негови черти.

Например, ако в полицията се докладва за случай на полово насилие, мъжът автоматично ще бъде лишен от свобода за максимум от три дни като превантивна мярка. И няма нужда от нищо друго, освен от обвинението на жена, то е напълно достатъчно. Няма нужда от съдебни процеси, нито от доказателства. Това, разбира се, открива плашеща възможност за злоупотреба от страна на недобронамерени жени, и очаквано вече има много такива случаи в Испания.

Има изследвания, които показват, че поне 20% от обвиненията в полово насилие са необосновани и фалшиви. Също така, ако мъж получи обвинение в полово насилие, той може да загуби попечителство над децата си и ако е пред развод, има голям шанс да му бъде отнето всичко. Адвокатите в Испания вече препоръчват на жените да отправят обвинение в полово насилие, за да им е по-лесно да спечелят съдебната битка при разводи.

На жените разноските по делото са покрити от държавата и в някои случаи дори могат да получат финансова помощ за поне 11 месеца, както и безплатно място за живеене.

Както споменах, законът си има своите критици в Испания, които са изключително гласни – дори е бил създаден уебсайт от юристи-дисиденти, посветен в изобличаването му и хвърлянето на светлина върху негативните му последици. Повечето информация, която споделям тук е именно от него и ще посоча също така дисертация от уважаван юрист, в която той заключва, че законът е в ущърб на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и дългогодишни принципи в правото като равенство пред закона и презумпцията за невинност.

За съжаление реалността, която координирано се прикрива в Испания е, че тези нови радикални  промени в закона са имали и продължават да имат директен ефект върху животите на много невинни мъже. Често се стига до безкрайно дълги процеси, които възпрепятстват нормалното водене на живот. Те могат да загубят работата, или пък дома си, а в някои случаи и попечителство над децата им, както споменах по-горе. За съжаление има и по-тежки последствия дори.

Откакто законът е приет се наблюдава една стряскаща тенденция. Броят на случаите на самоубийство при млади мъже расте стремглаво и вече се е превърнал в главната причина за смърт при тях. Дори има твърдения, че има директна връзка между тази тенденция и приемането на закона.

При наличието на всичко, което досега се изброи се стига до въпроса защо този закон още е в сила? Защо не е бил премахнат, въпреки че е имало опити, които са били неуспешни или по-точно казано –  кой има интерес от поддържането му?

Най-голям интерес, естествено, имат феминистките организации, както и разнородните нпо-та свързани с каузи за жената, също и безбройните държавни агенции, създадени с подобни цели – цялата тази амалгама от групировки най-общо може да се определи като индустрия. Тази своеобразна индустрия е изключително заинтересована в съществуването на закона, тъй като от неговото наличие зависи тяхното главно препитание, както и главната им кауза. Баснословни суми от Европейския Съюз, както и от Министерството на Равенството (има такова министерство в Испания) се леят в промотирането на всячески инициативи. Списания, семинари, телевизионни реклами, конференции, политически митинги, дори и дрехи – всичко украсено с феминистката идеология, която насажда страх и разделение на база пол в обществото. Кампаниите предупреждават за „насилие“ от страна на приятеля ти, ако ти гледа телефона или не одобрява някоя твоя приятелка, но в същото време подобни неща остават пренебрегвани, ако ги извършват жени.

Феминистки и правителството целенасочено се опитват да убедят испанското население, че има някаква епидемия от убийства и полово насилие срещу жени. Естествено ако подобна епидемия има, то тогава наличието на тези организации, на този закон, както и на всички техни инициативи би било жизнено важно;но това просто не е така. Има стотици изследвания, който показват ясно, че домашното насилие се извършва почти наравно и от двата пола. Има също така изследвания, които твърдят, че жените са по-склонни към агресия от мъжете в Испания.

Това, което виждаме в Испания е създаването на изкуствен проблем от страна на организации, субсидирани от държавата, както и раздуването му до припадък. В последствие този изкуствен проблем и изникналото обществено недоволство от него се използва като оправдание за все по-голямо разширение на държавната власт и съответно все по-голямо потъпкване на личните свободи на испанските граждани.

Всичко това красноречиво показва, че без значение колко е благородна каузата – никога не бива да се използва като маскировка за овластяване на държавата. Аз съм убеден, че повечето феминистки, както и повечето хора, които ги интересува равноправието, са с бeзкористни мотиви и наистина просто желаят един по-справедлив свят.. Но също така не бива да забравяме как бюрократи и чиновници винаги са готови с отворени ръце да прегърнат подобна кауза, ако чрез нея могат да се сдобият с повече власт.

https://voinaimir.info/2017/05/мъжемразкото-законодателство-в-испа/

[Last roman]

До „кота нацизъм” ни доведе розовият фашизъм

Гост-автор: Александър Михайлов

Наскоро попаднах на тази статия в Клуб З, написана от Евгений Дайнов, където авторът (за пореден път) критикува българският народ (и народопсихология) в наши дни като деградирал до изключително низко и дори варварско ниво. Конкретният пример за това, който Дайнов адресира са скорошните безредици в Асеновград. Според авторът, причината за подобни конфликти и нарастването на етническото напрежение е…липсата на обноски. Да, по думите на автора, „езикът на омразата“ или както той се изразява, „бруталното говорене“ е основната заплаха за нашата цивилизация и култура.

Материалът се пише от човек, който се чувства в позиция на морално и интелектуално превъзходство пред вас, простите плебеи, и гадните популисти, които ги подстрекавате да рушат клетите европейски ценности на толерантност и плурализъм, с цел да ги подменят с фашизъм. Всъщност точно преди година, по повод Брекзит, съм написал следното:

„Елитите и интелигенцията допуснаха фатална грешка. Решиха, че след като те са умни, са задължително прави, че техните политически позиции и убеждения не само са правилните, но и единствените валидни и легитимни, а масата, понеже е глупава, задължително греши, а нейните политически позиции са първични, ксенофобски, расистки, продиктувани от популизъм, невалидни и нелегитимни. Елитът реши, че не е длъжен да дискутира, да убеждава простолюдието в правотата си чрез доводи и аргументи, да склонява и привлича хора към своята гледна точка. Елитът стана надменен. Елитът реши, че тези срещу него не просто са глупави и грешат, ами са фашисти, расисти, путинофили, ксенофоби, и като цяло по-лоши от Хитлер.

С такива хора не можеш да водиш дискусия, да ги убеждаваш, вместо това се подиграваш с тях, изолираш ги, отчуждаваш ги, маргинализираш ги. Обаче когато маргинализираш достатъчно голям брой хора, маргиналът се оказваш самият ти. Интелигенцията е забравила, че се намира в малцинствена позиция в условията на демокрация, чак сега се събужда за този факт, и реакцията й е да надава вой против демокрацията. Елитът и интелигенцията имат дълг и отговорност към обществото да дават визия, да задават курс, да водят, да убеждават в правотата си, да просветляват, да извисяват, да дават пример. Отговорността са я загърбили и разчитат, че ще бъдат приемани като нещо повече от другите просто ей така. Каквото са си постлали, върху такова ще легнат.”

Ако нацизмът се завърне, то ще е заради провала на прогресивните идеологии

Истина е, пропадаме във варварство, достигаме кота нацизъм, за това сте прав, но Ви убягват причините. Ако се завърне нацизмът през този век, то ще бъде именно заради провала на крайнолевите идеологии, тези, които са успяли да се наместят в мейнстрийм позицията и да се представят като социалдемократични, прогресивни, толерантни, умни и красиви. Розовият либералофашизъм ще върне традиционния фашизъм. За незапознатите с ефекта на махалото, той действа с пълна сила в политиката, достигането на една крайност води до обръщане на посоката до достигане на противоположна крайност. Хората, които претендират да са умерени, ако не осъзнават това, ще изпуснат махалото, и то ще отиде в крайност.

Колосална ирония е, че тези, които се борят за толерантност, против расизма, против вредни стереотипи, с такава охота стереотипират белите, хетеросексуални, православни мъже от български произход като простаци, насилници, биячи, и толкова обичат да лепят на хората етикетчета, завършващи на „ист” или „фоб”.

Наскоро дори ми направи впечатление как хомосексуалисти, които много обичат да правят същото, се засягат, когато някой употреби по техен адрес думата „хомосексуалист” вместо „хомосексуален”. Защо смятате, че публиката се прекланя пред силните, а не пред слабите? Не мисля дори и че осъзнавате как публиката прави разграничението между силните и слабите. Силните са тези, които демонстрират способност да решават проблеми, а като слабаци се показват тези, които не са способни да решат проблеми – вредни слабаци са тези, които или възпрепятстват решаването им, или ги създават. Западният свят в момента е изправен пред редица проблеми, най-видният от които е напливът от милиони души с различна култура и с различни ценности. Много от които са антитетични на вашите ценности като толерантност, свобода на убежденията и мисленето, плурализъм, върховенство на и равенство пред закона.

Кой ще защити либералните ценности?

Вие не сте достатъчно силни да защитите тези свои  ценности от този наплив, дори правите отстъпки по отношение на тези ценности, когато става въпрос за малцинства и мигранти. Готови сте да ограничите свободата на словото на хора, когато става дума за расови и сексуални малцинства, защото същите трябва да бъдат предпазени от омраза и лоши думи. Склонни сте също да отстъпите от върховенството на закона. Спомням си миналата година думите и действията на правозащитни организации по отношение на събарянето на незаконни постройки на роми. „Ама те горките роми, които са си построили незаконни коптори, които представляват потенциална опасност за обитателите си и околните, къде ще живеят, ако им бъдат съборени?”.

Не сте способни да защитите свободата на мисълта и убежденията от нахлуващите в Европа милиони мюсюлмани, чиито убеждения са антитетични на просвещенските ценности. Допускате тези да се капсулират в изолирани общности, където религиозният закон взима връх, и дори се опитват да наложат на местното население да се съобразява с техните разбирания за живота и света. Къде отива свободата ми да имам атеистични убеждения, когато се разходя в шериатска зона?

Либералните, толерантните, прогресивните, солидарните, вие внасяте в Европа милиони души, над половината от които са неграмотни на майчиния си език, необразовани са, нямат никакви умения, които могат да бъдат реализирани на свободен пазар на труда в интензивна на знание икономика. Те просто ще се влеят в масата на безработните, чакащи помощи, чакащи да бъдат радикализирани от духовници-фундаменталисти, ако не са дошли вече радикализирани и подготвени да извършват терористични актове. А много от тези хора са също толкова първични, дори първобитни, колкото тукашните биячи, които ритат старци на автобусни спирки. Нали сами твърдите, че тук си имаме достатъчно такива, защо ни е да си внасяме още? Защото либерализъм и толерантност.

Всички са равни, но някои са по-равни от други

В Асеновград виждаме, че чашата прелива. Недоволството достигна пик. Налага се клетите братя свестни, интегрирани роми, след успешно приключила декада на ромското включване, да смелят от бой група хора, за да се направи проверка дали не обитават незаконно построени жилища. А чак след това започва полемиката за прилагане на закона и за събаряне на незаконните им постройки. И какво се оказва, че равенството пред закона не важи, защото има една група хора, които са по-равни от другите, ползват се с политически и полицейски протекции. Народното недоволство няма да преглътне това, а потенциалните фашисти на бъдещето ще се възползват от това зрящо недоволство, за което вие създадохте условията.

Минавам покрай гей парад. Да речем, че падам от Марс, не знам кои са ЛГБТИКЮ-хората и за какво се борят, и първото нещо, с което се сблъсквам е стена от фуражка и пагон. Кои са тези хора, с какво са толкова специални, и защо ги пази толкова много полиция? Докато аз самият не чувствам, че се ползвам в такава степен със закрилата на силовите структури и закона, докато доверието в съдебната система в страната е около 3%. Аз нито вярвам, че полицията ще се намеси, когато моите права, сигурност и безопасност са застрашени, нито вярвам, че в съд ще намеря справедливост. Какво ми остава? Къде да отида, към кого да се обърна? Логично, ще се ориентирам към хора, които могат да ме убедят, че имат решения на проблемите ми.

А вие в тази обстановка какво правите? Искате да ограничите свободата на словото, за да се борите с уж грубия език. Искате да ограничите възможността на хората, които могат да изразят тези неща в писмена форма, да говорят свободно за съществуващите в обществото ни проблеми. Защото те ще посочат с пръст вас и ще кажат, че това е в следствие на вашите провалени политики. Вие си мислите, че цензурата ще победи фашизма, че ще го заличи. Точно обратното, той ще се развива под вашия радар като ъндърграунд култура, докато не набере достатъчно сила, че да дойде и да ви измете със сила.

Защо „либералите“ забравиха какво е значението на либерализма?

Тогава вашата толерантност и любезност няма да ви спасят от грубияните и насилниците. А вие твърдите, че вече сме там, че сме стигнали кота нацизъм. Не ви ли е страх тогава, че още утре тълпи от нацисти ще ви нападнат и ще ви бият заради тези глупости, които сте изписали? Как всъщност вие, слабаците, се надявате, че ще победите силните, когато ги доведете до заключението, че вие сте проблем, който има нужда от решение, и че единствения начин да се разберат с вас, е чрез сила?

А казват, че слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант. В отворения, свободен пазар на идеи, се очаква, че по-добрите идеи побеждават по-лошите. Това означава, че идеалите на просвещението, на модернизма, на европейската цивилизация, ценностите свобода на словото, мисълта и убеждението, толерантността, плурализмът, демокрацията, ще победят фашизма, фундаментализма и цензурата. А вие прибягвате до цензура, не желаете фашизмът да бъде изобличен, като се самодискредитира, като просто си отвори устата в публичното пространство, тъй че да го чуят всички.

Страх ви е от това, което биха казали хората с различно мнение от вашето. Виждам, че свободата на словото, мисълта и убежденията, не е ценност, която споделяте. Правото на другия да има различно мнение от моето, дори такова, което не одобрявам, за вас не е ценност. Тези мисли, както и фактът, че „Немските власти обискират домовете на 36 души заради коментари в социалните медии”, ме карат да се замисля и кои всъщност са фашистите.

http://ekipbg.com/nazism-rozov-fascism/

[Last roman]

Време разделно

Posted by Стефан Кичев | 16 авг., 2017

Александър Солженицин в своя монументален труд „Архипелаг Гулаг“ изследва в дълбочини естеството на човеконенавистния руски експеримент, както и разглежда многото пластове, върху които е построено, и върху които се крепи съветското общество; той впоследствие ще се счита за един от хората, свалили червената империя на злото.

В книгата си той изследва подчертаващите субстрати и предпоставки, върху които е изградено социалистическото право, и изобличава по какъв начин влияе на хората дадена идеология, която не е в унисон с човешката природа, когато насилствено им бъде наложена отгоре чрез закони.

За своите трудове той печели и Нобеловата награда.

Една от тези предпоставки, които се явяват централни за социалистическото право по негово време, е била тази за „естественото“ равенство между хората. Съдейки по тоталния икономически и социален колапс, който СС изпитва в края си, спокойно може да се каже, че тази предпоставка не отговаря на спецификите в природата на човека, т.е. не е вярна.

Виждайки тежкото разцепление и своеволие, което избухва на периоди в Щатите, изглежда, че именно подобен анализ или дисекция –в която се излага основополагащата идеология, от която извира политиката (и законите) в последните десетилетия – би послужила за добър отдушник на всички нелепости, често изпълнени с насилие, които наблюдаваме последните седмици там. Най-малкото би хвърлило малко светлина върху целия проблем.

Миналата седмица бяхме свидетели на един от най-големите националистки маршове в историята на страната – Unite the Right – както и на контрапротест, организиран от крайно-леви групи, измежду които и терористични групи като Антифа (Антифа е в списъка на Департаментa за вътрешната сигурност на САЩ за вътрешен тероризъм).

Всичко беше почернено от стряскащи сцени на насилие и политическо напрежение.

Вчера пък бяхме свидетели на банда крайно леви активисти, които своеволно свалиха и разбиха паметник, посветен на Конфедерацията (загубилата страна в гражданската война на САЩ), аплодирани от екзалтираната заобиколила ги тълпа с дитирамби на одобрение и омраза.

Какво се случва?

Цялото това напрежение, както и изненадващият му интензитет, не е нещо ново, а по-скоро от десетилетия насам то ври и кипи под повърхността и само чака подобни случки да се появят, за да покаже наяве уродливото си лице.

Уродливото лице се изразява в опасната идеология, която се следи почти безпардонно от политическия, академически и медиен елит в американската държава.

Разбира се, всяка идеология, която проповедниците й желаят да има влияние върху животите на хората или на общество, би следвало да се опредметява в дадени закони, които принципно са с цел да навигират действията и взаимоотношенията на гражданите.

Един подобен закон – или по-скоро набор от закони – които се явяват логично изражение на тази идеология са т.нар. affirmative action или позитивна дискриминация.

Те се състоят най-общо казано в законови привилегии за малцинствени групи, спрямо които в миналото са били извършени несправедливости, и съответно за които се смята, че подобни „облаги“ се явяват справедливо и нужно възмездие.

Подобни законови привилегии са, но не се ограничават до, квоти за малцинствени групи – изискване на работното място да има даден процент чернокожи и т.н. – както и специално утвърдена защита от реч, която може да се счита за „накърнение на достойнството“.

Наричам ги „законови привилегии“, защото те са точно това – не съществува защита от омразна реч за мнозинства като бели или християни – законодателството е с ексклузивната цел да брани малцинствени групи.

Ако се върнем в началото на анализа – още Александър Солженицин открива, че подобно законодателство винаги се корени в дадена идеология, която доколкото не отговоря на човешката природа, ще продължава да си показва „уродливото си лице“ в обществото чрез масови и престъпни безредици и брожения, белязани с политически характер.

Тия закони изразяват една отвратителна расова предубеденост, която подплатява идеологията, върху която са базирани – тази предубеденост се нарича „расизъм на ниските очаквания“.

Чернокожите и малцинствените групи се разглеждат от защитниците им, които са върли привърженици на тази легислатура, като неспособни сами да се справят в икономическата и социална динамика на обществото, и в нужда от помощ от закона, която да им даде така правдивото предимство над мнозинствата, които досега са доминирали.

Според расизма на ниските очаквания не се счита, че чернокожите, уповавайки се само на индивидуалните им способности, ще съумеят да си намерят работа – и за това е нужно чрез силата на закона да се принуждават фирми да ги наемат, само за да изпълнят нужната квота.

Подобна идеология, базирана на расова предубеденост (като расизмът на ниски очаквания), опредметена в дадени закони, има изключително негативни последици за чернокожите общности, което допринася за разпада на социална кохезия, който наблюдаваме в момента в американското общество.

На първо време съсипва мотивацията на всеки един млад чернокож да се разглежда като специален и уникален по себе си индивид, който би следвало сам да успее и да се наложи в света.

Вече не му се казва да нагърби на плещите си личната отговорност за своя живот, да си почисти стаята и да си намери работа, а вместо това бива насърчаван да открие съмишленици (чернокожи) и да се идентифицира с тях – като група, която има искания към политическата класа и която трябва да си търси „правата“, при това често под формата на протести, които преливат в долнопробни бунтове. (група за натиск)

Идеята върху която е построена американската държава, а именно „индивидът“, се ерозира от подобни закони, които открито насърчават племенно идентифициране с група, която се предполага, че е онеправдана, и която съответно си търси своите заслужени облаги.

Това унищожава стимула за индивидуално и личностно развитие особено при младите чернокожи и вместо това ги подтиква към групово действие, което често е насилствено и разбойническо, което от своя страна води до тяхната маргинализация и изолация от пазара на труда и изобщо работещото общество.

Статистиките за чернокожи тийнейджъри са умопомрачителни, както и нивото на нелегитимни деца, безработица и престъпност.

Подобна идеология в своето естество разделя обществото на два типа хора – онеправдани потиснати групи и безскрупулни потисници – това на свой ред води както до негативни последици за хората, които се виждат като „потиснати“, така и за тия, на които недоброволно им е приписана ролята на потисници..

Белите, хетеросексуални християни-мъже се надигат срещу идеологията, която я виждат зад подобни закони, и която я виждат, прегърната от елита на страната, докато малцинствените групи, вярвайки, благодарение на умелото политиканстване на демократическата партия, че са жертви на жесток институционален расизъм, им отвръщат още по-яростно.

Десните националсоциалисти нападнаха левите протестиращи, смятайки, че е крайно време да се отговори на насилието, изобразено от бунтовете на антифа, докато малцинствените групи, както и белите хора, които се считат за техни защитници и маршируват заедно с тях, рушат и бутат паметници, които те виждат като въплъщение на този старовремски ред, доминиран от силните на деня – белите християни-мъже.

Интересно е да се отбележи как наричаме крайно левите насилствени протестъри “антифашисти” и “антирасисти”, които наименования имат очевиден положителен оттенък, докато крайно десните участници медиите не ги отразяват като “антикомунисти”, а единствено “нео-нацисти”, “екстремисти” и подобни негативни нарицателни (често заслужени.)

Виждаме много сериозно до какви размирици води тази разрушителна идеология, която подплатява днешната политическа обстановка в щатите; не би било неуместно да се каже, че можем единствено да гледаме в миналото, четейки за кървавите сцени между кафяворизци и комунисти по улиците на Берлин по време на хитлеровия път към власт, и да се надяваме, че няма да се повтори.

Идеологията се нарича постмодернизъм, за която съм писал и преди, и която в политическо отношение много често се изразява чрез социализъм, прекомерна власт за административния апарат и крайно леви културни идеи (има посочени отдолу книги, които изследват този проблем в детайл) – и ще завърша с обяснение защо е важно да знаем за нея.

Както видяхме всички тия закони си имат идеологическа обосновка – повечето статии в най-популярните медии също си имат идеологическа обосновка, както и речите/действията на политически лидери, и ни най-малко поголовната поп-култура, генерирана от социалните мрежи – тя е там, дори и ние да сме невежи за нея – и е много по-ясно изложена и обстойно систематизирана мисловна школа, отколкото си мислим, както и много по-интелектуално приветлива за младите хора, тъй като се осланя на желанието им за бунт и радикална промяна.

И именно този бунт наблюдаваме, който през историята винаги се е манифестирал по кръвопролитен и мракобесен начин в политическата атмосфера – ние го наблюдаваме сега в щатите.

Свързана литература:
Jordan Peterson – Maps of Meaning
Aleksandr Solzhenitsyn – The Gulag Archipelago
Stephen Hicks – Explaining Postmodernism: Skepticism and Socialism from Rousseau to Foucault
René Fülöp-Miller – The Mind and Face of Bolshevism
Ludwig Von MIses – Omnipotent Government: The Rise of the Total State and Total War

https://misal.bg/vreme-razdelno/

[Last roman]

Какво, още ли не вярвате, че това е краят?

Автор: Михаил Велер, „Наш дом“

 

Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме – можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие.

 

Но в подсъзнанието ни тя съществува натрапчиво като благополучен алтернативен свят – даващ вяра и надежда, че хубавият живот е реален, че има към какво да се стреми човек. Това е светът на белите християни, с тях имаме една и съща представа за живота и човешките отношения.

 

Имаме обща литература, общи живопис и музика, философия и наука, технически прогрес, мода, представи за красотата, за доброто и злото. Дори буквите ни са еднакви, и дори обредите ни за сватби и погребения. Един е и нашият Бог.

 

Ние сме единно културно-идеологическое пространство.

 

А противоречията са, защото европейските страни са воювали много повече помежду си, отколкото Русия с която и да била от тях. Днес обаче става дума за НАШИЯ общ свят.

 

Оптимистите смятат, че старицата Европа ще се прокашля и търпеливо ще понесе случващото се – в края на краищата бежанците не са чак толкова много за 500-милионното процъфтяващо европейско население. И да: не е проблем да изхрани сегашното количество пристигащи на Стария континент. Това е погледът на честния или злонамерен идиот. Необятността и нерешимата сложност на мигрантския проблем далеч не е в днешната тълпа.

 

Мигрантите представляват нахлуването на армията, нейният авангард. Те идват тук не за да се претопят – в никакъв случай! Идват, за да претопят Европа. Стомашният сок вече е впръскан в обреченото тяло.

 

Последният етап от залеза на Европа се случва именно сега – пред очите ни. А социалните процеси се развиват експоненциално. Пикът на процъфтяването на цивилизацията отминава с удивителна скорост и бива заменен с нейния крах – историците знаят това.

 

Причината не е в мигрантите. Причината е в гнилия мозък на Европа.

 

За да разберем какво става, е необходимо да погледнем неотдавнашните предпоставки. А това е културната революция на битничеството, 50-те години в САЩ.

 

Група хомосексуалисти и наркомани с асоциални възгледи и творчески наклоннности формират етиката и естетиката на контракултурата. Три култови фигури – Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Джак Керуак. Разюздан секс, мръсотия, вулгарни фантазии, долнопробни лузъри безделници; и „да бъде проклето това общество, в което съм тъй нещастен“.

 

В онова общество са налице всички възможности за процъфтяване. Но тези млади хора с болна психика и изкривени мозъци виждат единствения начин за себеутвърждаване в това да прехвърлят „тегобите“ си на другите и да обвиняват света за своята душевна непълноценност.

 

Но! Животът е движение, промяна! А традиционните естетика и идеология на културата са в криза, изтощени са; величието и съвършенството са постигнати в миналото – от тук насетне какво? Изкуството – то пресътворява новото! И всяко младо поколение иска това, новото!

 

Ние ще променим обществото ви – ще го разрушим

 

Великата революция на хипитата от 1968 година в САЩ и Франция канонизира контракултурата. Долу буржоазната култура! Тоест: долу кариерата и изобщо честната работа; долу патриотизма (войната във Виетнам е преляла чашата), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, дору богатите кръвопийци и социалното неравенство. И главното – НЕ на на всички забрани, човек може да прави всичко, което му хрумне и му доставя удоволствие. Да живее братството и щастието.

 

Да пушим трева, да се друсаме, да свирим на саксофон. Да безделничим: будизъм! Плесента на преситената цивилизация извисява ръст.

 

През 1962 година чернокожият Джеймс Мередит е записан в Мисисипския университет с личната протекция на президента Кенеди. Няколко хиляди войници и национални гвардейци охраняват маршрута на първото му появяване на занятия; по време на възникналите безредици са убити двама, четиристотин са ранени.

 

През 1965-а се появяват „Черните пантери“ с тяхното радикално чернорасистко крило.

 

През 1967 година е застрелян Мартин Лутър Кинг. И едва през 70-те години на ХХ век правата на белите и черните американци са изравнени. Борците за справедливост побеждават. Но. След като процесът е тръгнал, няма как да бъде спрян. Давайте напред!

 

Тук не е мястото да се прави характеристика на Франкфуртската философска школа и да се излагат възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите ѝ стълбове. Ако сумираме крайния резултат: за десетилетия неуморна дейност на видните мислители академичната общност и западната младеж са проникнати от левите социалистически убеждения на „неореволюционизма“.

 

Разрушаването на буржоазната държава с нейните институции и нравственост е философски обосновано и морално приветствано. А доколкото пролетариатът с неговата прогресивна същност не се превръща в потребител в обществото, движеща сила на революцията стават напредничавата младеж и маргиналите.

 

Ние ще сложим край на буржоазната експлоатация на човек от човека и ще създадем справедлива братска общност от свободни хора. Моралът на бащите е лицемерен, културата им е самодоволна, техните закони задушават човека – а над всичко стои обусловеното от природните закони право на удоволствие. Именно в удоволствието са и щастието, и смисълът на историята.

 

Започва ИЗЧЕЗВАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените раждат малко и неохотно. През 1971 г. излиза епохалната книга на библията на политическата философия „Теория на справедливостта“ на Джон Ролс. Следствие на този многостранен труд е практическото внедряване в умовете и в практиката на втората част на принципа на справедливостта по Ролс. А именно: переразпределението на ценностите в държавата трябва да бъде в полза на бедните чрез отчуждаване на имуществото на богатите. Грубо казано –

 

от всекиго според способностите, всекиму според потребностите

 

Е, в реални и разумни граници. Имаше такъв вулгарнокомунистически тезис, който ни преподаваха по обществознание в съветското средно училище. Тук обаче той е подаден рамкирано с маса научни аргументи и разсъждения.

 

„Разбирате, нали: социалните отношения трябва да бъдат като в семейството, където силният и богатият се грижи за слабите и децата, които не работят, или за болните си братя и така нататък… Без да иска отплата – заради любовта и човечността. Така западните интелектуалци зауважаваха себе си, задето „разбират и приемат тези възгледи“. Искрено вярвам: тази е истината, умната и добрата.“

 

Всички видове лешояди и паразити вият от щастие. Задоволяването на техните потребности за сметка на работягите не само че получава силата на закон, но и силата на морална максима!

 

Безплатни жилища, образование, медицина, купони за продукти, дрехи – и джобни разходи! Защо им е, по дяволите, да работят? Принудителният труд е подла отживелица от тоталитаризма. Ти бачкаш! Ами плащай си данъците, боклук такъв! А аз заслужавам помощи.

 

Теорията на справедливостта на Ролс не желае да отчита психологията на личността и социалната психология като цяло – също. Блажената маниловщина се оказва изпълнима в епохата на изключително ефективното производство и свръхпроизводство.

 

Работягите са бесни заради необходимостта да издържат наглите паразити. Обяснява им се обаче, че това е закон, че са длъжни да бъдат по-добри и човечни; засрамете се, господа труженици! Та нали тези, които смучат соковете ви, са ваши братя!?

 

И ето че през 1969-а, в разгара на расовите и младежки вълнения и културно-морално-идеологическата революция на Запада нюйоркските хомосексуалисти се сбиват в своя бар с полицаите. И много бързо се самоопределят като маргинали, угнетени, малцинство на принципа на сексуалната си ориентация. Тоест: обект на съчувствие за хората с прогресивни убеждения. Да се борим за равенство! Историята познава много хомосексуалисти, просто тази разпра се случва в назрелия исторически момент.

 

Движението на хомосексуалистите, подето като борба на едно угнетено малцинство за своите права, напълно се вписва в контракултурата, в антибуржоазния контраморал, в

 

борбата за правото на личността да консумира удоволствията – като принцип на справедливостта.

 

За апологетите на „новото мислене“ отношението към хомосексуалистите се превръща в лакмус: ти за свободата на човека ли си, или не?! При това. През 70-те години гълъбчетата се борят за правото да не служат в армията. През 2000-а – обратно, за правото на военна служба. През 70-те борбата е изобщо против брака. После се стига до узаконяването на еднополовите бракове. И най-важното, което хомосексуалистите постигат: първоначално Американската асоциация на психиатрите, а след това и Световната здравна организация след дълги прения и гласувания с минимален превес на гласове изключва хомосексуализма от списъка на психическите патологии и го признава за „вариант на норма“.

 

Агресивният феминизъм се бори срещу всякаква форма на дискриминация на жените: за правото да служат в армията, да правят кариера, да имат пропорционално на мъжкото представителство в ръководните органи и да вдигат щанги… Пропагандира се образът на самостоятелната жена, която ражда едно дете около четиресетте си години.

 

Движението „чайлдфри“ налага модела на пълноценен живот изобщо без деца.

 

Бракът вече въобще не е задължителен, тази буржоазна клетка за свободните хора! Нравствено е всеки да живее с когото си иска, когато иска. С разпада на семейството започва да расте броят на извънбрачните деца. Извънбрачното съжителство на самотни майки с бащата на техните деца е икономически изгодно и за двамата родители, особено ако някой от тях (или пък и двамата) е безработен.

 

Държавата фактически поощрява материално разпада на семейството. И въобще – животът става по-богат и по-лесен, удоволствията са повече, желанието да поживееш и за себе си – също. Две деца в семейството се превръща в норма, а често и едно.

 

Раждаемостта пада рязко! Европейските народи вече не се възпроизвеждат – числеността им намалява.

 

ЗАПОЧВА УМИРАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените не искат да раждат. За последен път е било така при упадъка и края на Римската империя.

 

УМИРАЩАТА КУЛТУРА. Ето до какво се докарахме. С всичките тези равенства, свободи, ценности и принципи. С всичките тези видове равенства!

 

Започва политическото покаяние

 

Различните, малцинствата, слабите, бедните и угнетените по право получават братската помощ и любовта на силните и особено на тези, които по-рано са ги потискали. Довчерашните колонизатори започват да си скубят косите, надпреварвайки се да се опитват да направят колкото се може повече добрини за бившите колонизирани. Започват да ги приобщават към себе си, да ги заселват, да им дават гражданство и да ги обезпечават във всяко едно отношение.

 

За някакви си трийсет години милите обитатели на Африка и другите от Пакистан, Алжир и прочее превърнаха цели градове и райони в сметище и нямат никакво намерение да се махнат, тероризирайки приелите ги от глупост „коренни жители“.

 

„Мултикултурализмът“ и „ксенофобията” са изобретение на неграмотни идиоти, напомпани с добри намерения    

 

Грешчиците тук са две. Първата е показана най-обстойно в книгата на Ричард Лин „Еволюция. Раса. Интелект“. Тя е претъпкана с ужасяващи статистически таблици. С кошмарни данни. В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест на белия човек, за 100 – тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка – 70. На арабите и на негрите от САЩ – 85.

 

Цифрите са усреднени. В книгата всичко е подредено с най-големи подробности по страни, възрастови и социални групи, с коментари и бележки. След такава книга авторът би трябвало да бъде съден за „фашизъм, расизъм и ксенофобия“. Проблемът обаче не е в това.

 

Проблемът е другаде. А именно в това, че тези многобройни статистически изчисления не са опровергавани никога, никъде и от никого. Те не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, също е фашист!

 

Но самите данни си остават неопровергани.

 

Забележете, авторът принадлежи към бялата раса. Според неговите данни китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са. Според „теорията на справедливостта“ по-умните трябва да дават на по-малко умните. Винаги.

 

За трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства, за психологията на отношението им към труда – ни остава само да мълчим.

Втората грешчица. В своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решават да идентифицират хората политически коректно – най-вече по гражданство. В държавата всички са равни? В Америка всички са американци, в Англия всички са англичани, във Франция – французи. Но. Човекът се идентифицира по цял ред признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страната, в която живее.

 

И. „гражданин на Великобритания“ е поданство. Гражданството е юридическо понятие. А „англичанин“ е принадлежност към народа: към неговия език, култура, история, усещане за принадлежност към него, себеидентификацията като негова неделима част. Традициите, обичаите и навиците – те са нещо твое, единствено и родно. Може да имаш и пет гражданства – срещу пари и връзки. Но народът ти е само един.

„Доминантна самоидентификация“ – аз съм въвел това понятие. Това е,

 

когато „нашите йоркширкски момчета“, взривявайки лондонското метро, не са ваши!

 

Те са били граждани на страната ви. Но преди всичко са мюсюлмани, после пакистанци и чак след това – граждани на Великобритания. Пакистански мюсюлмани взривиха мръсните неверници, сред които живееха.

 

А не беше ли пълна глупост да ги пускат във Великобритания и да ги смятат за „свои“? Глупаците ги бият дори в олтара. Ислямът провъзгласява единството на всички мюсюлмани – противопоставяйки ги на „неверниците“. Отношението на исляма към неверниците е гъвкаво и при необходимост позволява всичко.

 

Ти може и да припадаш от възторг към самия себе си, защото смяташ имигранта мюсюлманин за свой беден брат. (И припадат!...) Само че негови братя са други мюсюлмани, а отношението му към тебе е добро, докато си му полезен за нещо.

 

В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие – което е възможно само чрез изграждането на демокрацията.

 

„Умен, умен, а глупак“, казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм могат да се окажат оптимални при различни условия.

 

Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена.

 

Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силните и жестоки управници могат да държат племената и народите си в мир и подчинение.

 

Разнородните образувания, чиито граници след разрушаването на Османската империя и деколониализацията бяха прецизно очертани от европейците, признават единствено въоръжената ръка над себе си.

 

Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферно налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече че в Европа ги канеха.

 

Демокрацията в Европа започна видимо да гние от момента, когато през 1979 година унгарската проститутка и „порноактриса“ Чичолина бе избрана със скандално ликуване в италианския парламент с хвалби по адрес на професията ѝ и остана в политиката четвърт век. Мигрантът се качва на главата на своя домакин точно толкова, колкото му се позволява.

 

През 2002 година ясно пролича липсата на достойнството у Европа – тогава палестински терористи превзеха храма „Рождество Христово“, взимайки монасите за заложници. Преговорите се водиха в продължение на много дни, никой не повдигна темата за кощунството, никой от терористите не пострада – пуснаха ги на свобода и дори ги приютиха в Европа.

 

Нека си представим огледалната ситуация: терористи християни превземат джамия в Мека. Колко погроми и убийства върху християни биха били извършени от мюсюлмани по целия свят?

 

Липсата на инстинкт за самосъхранение на Европа пролича, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът им предварително е гарантиран, независимо колко хора биха убили и какви зверства биха извършили. Волята на Европа за победа изчезна в момента, в който

 

група терористи посмя да постави изисквания пред държавата, шантажирайки я с живота на заложници.

 

Вместо в отговор да унищожи всички партньори, приятели, роднини и близки на терористите, което винаги – винаги в историята! – е гарантирало необходимия резултат, държавата позорно завърта опашка и след преговори пуска от затворите заловените по-рано убийци, които е трябвало да бъдат застреляни веднага.

 

Вместо „сомалийските пирати“ да бъдат потопявани на място, за което е нужна само една лека картечница на кораб, Западът обсъжда незначителни наща и ги откарва в „еврозатвори“ – ако изобщо успее да залови някои от тях. Обикновено обаче историята приключва с даване и получаване на откуп.

 

Вместо да разстрелват при първа възможност всички терористи, членове на „Ислямска държава“, и да изхвърлят от Европа всички, подозирани в тероризъм от специалните служби, европейските интелектуалци и чиновници разсъждават как да ги „интегрират“.

 

Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет тържествено обеща, че „терористите няма да успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности“. Под „ценности“ следваше да се разбира готовността англичаните и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които ги презират и цинично ги използват.

 

Затова пък мигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности: да не празнуват Рождество, да не консумират алкохол и свинско месо, да не ходят по бански на плаж и да не се пекат на слънце в парковете – при това изискват злобно!

 

„Мултикултуризмът“ и „ксенофобията“ са понятия, които по принцип отхвърлят социума като система, както и човека като органична съставна част в единството на социума. Става дума за упорито намерение социумът да се атомизира и раздели, а връзките между хората елейно да се сведат до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит той да бъде заменен с хибрид. Да се създаде някакво същество с глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера.

 

Социумът обаче е система, състояща се от хора, в която всеки знае какво да очаква от другия; в която правилата са еднакви, традициите и навиците са еднакви. Еднаква е представата за празниците и делниците, за императивите и табутата, за храната и свободното време, за дрехите и чувството за хумор. Това е една обща среда, където човекът не е заплашен от непонятни и неприятни изненади.

 

Човекът е едно цяло с околната среда – материална и информационна, биологична и социална. Социумът е културно единство. Няма как да бъде другояче.

 

Групите с различна култура, позиционирани като равноправни, неизбежно се стремят да променят държавата според своите възгледи и ценности – ако не могат да го сторят, плюят на тази държава и просто се ползват от облагите, които тя им дава. Така мюсюлманските общности, сплотени от религиозното си братство и солидарност, често тероризират „цивилизованото“ християнско мнозинство, което ги е приютило.

 

Чужденецът е стресов фактор, той държи в напрежение: непрекъснато трябва да внимаваме да не би някой да обиди някого, да се премине „червената линия“ – защото

 

представите на едните и другите за вежливост и страхливост, за доброта и слабост, за допустимо и недопустимо често са твърде различни.

 

Твоят народ, с който ти си едно цяло, е усвоил и защитил земята си и живее по свои правила. И когато мигрантът, нямайки отношение към твоята история, не споделяйки възгледите и правилата на твоя народ, налага своето битие в твоята страна по чужди за нея правила – при това обявявайки себе си за същия като тебе пълноправен хазяин, това разрушава социалната същност на народа, противоречи на социалния инстинкт на всеки негов член.

 

Всяка агресия на мигранта към коренното население се възприема като агресия на чуждия етнос към всичко, което е твое родно – при това на собствената ти земя! А поведението на много народи, изповядващи исляма, е крайно агресивно и конфликтно.

 

Възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до определено време?

 

Повечето мюсюлмани се отнасят напълно сериозно към идеята за бъдещото създаване на световен халифат.

 

Вече в редица европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците мюсюлмани са повече от учениците, принадлежащи към коренното бяло население. Още 10–15 години и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата. И тогава ще настъпи разплатата!

 

Ще ви дадат да се разберете за гей парадите, обиждащи религиозните им чувства! Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи! Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, за чайлдфрия и шортите по улиците! Пола до земята, омъжена – мълчиш, докато мъжът не те попита нещо! Ще ви обрежат до един! Ще ви покажат що е то свободен секс, бърз и безопасен! Изборът ще бъде или да ги пребиете с камъни, или да се продадете!

 

За Аллах няма малцинства и мнозинства – всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега – ще живеем във вашите домове и ще ядем вашия хляб: работете за нас, неверници. Те пътуват из Европа, а след себе си оставят потънали в мръсотия площади и разбити влакове, в които са ги возили безплатно.

 

„Европейските ценности“ довършват Европа. Те приличат на предозиране с морфин.

 

Повечето имигранти са здрави и силни млади мъже. Броят им ще се умножи по десет. Ще получат гражданство, ще доведат родителите и братята си, ще се женят и ще им се раждат деца.

 

Впрочем чичото на Ясер Арафат е бил мюфтия в Ерусалим. На стената в стаята си е държал портрета на Хитлер и е бил приет от Химлер в канцеларията на СС.

 

Мигрантът се катери по главата върху главата на домакина си точно толкова, колкото домакинът му позволява. Днес толерантният европеец се страхува да направи забележка на мигранта, страхува се да не би случайно да засегне госта друговерец. Ами значи сам си е виновен, че е презиран и тероризиран.

 

Не имигрантите ще довършат Европа. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ я довършват.

 

Изходът е не само в строгото спазване на мигрантските квоти. Само твърдата интеграция, по-точно асимилация на бежанците ще спаси нашия свят.

 

Със смесица от добродушна глупост и лицемерие европейските политици не желаят да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност. Прометей е оздравял и е станал толкова добър, че е решил да храни с черния си дроб всички лешояди; и сега те с удоволствие чакат докога ще им стигне цялото му тяло.

 

Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора „фашизъм“, значи, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а острите им зъби са все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на антифашизъм. Ако фашизмът се стреми към унищожаването на други народи, то съвременният антифашизъм се стреми към ликвидирането на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи.

 

Ако фашизмът решава своите задачи с оръжие и кръв, то съвременният антифашизъм (неоантифашизмът) решава своите задачи с ласки и шоколади. Но резултатът е смъртоносен! Като смазва меко, но неумолимо всяка съпротива до степен на унищожаване на каквото и да е инакомислие, неоантифашизмът провежда геноцид над собствения народ – обяснявайки му, че именно в това се състои щастието и свободата му. Народите на Европа изчезват физически – под звуците на химна за свободата и правата на малцинствата.

 

Създателят на Ордена на йезуитите би умрял от завист. Тоест проблемът не е в силата на имигрантите, а в самовнушеното за безсилието на Европа. Тя има сили, и не малко. Не й достигат дух, воля, страст. Господстващата контракултура представлява само изпреварващо отражение на разпадането на цивилизацията (така е било навсякъде и във всички времена).

 

Днешният разпад на морала е идеен разпад на цивилизацията,

 

след който бързо и невъзвратимо следва реален разпад, политико-икономически (това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самоподменят с мигранти – като прощава на чуждите натрапници простащината, агресивността и наглостта, не смеейки да засегне болното им самолюбие, предпочитайки да пази техните интереси, а не интересите на собствените си граждани, тя унищожава самата себе си.

 

Самите мигранти по принцип, и в частност мюсюлманските мигранти, изобщо не са виновни за разрушаването на културата, морала, семейството. Нито имат вина за поощряването на социалните паразити или за поставянето на знак за равенство между перверзиите и нормалното, за абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и като общ резултат от всичко това – за физическото измиране на европейците.

 

Ако някой твърдо е решил да се самоубие, с нищо не можеш да му помогнеш.

 

Ние ценим и уважаваме не днешните импотентни европейски изроди, а техните велики предци, които са създали най-прекрасната, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството.

 

Близките години ще покажат окончателния резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята изродена представа за света, наречена „европейски ценности“, и ще стане ислямска – или все пак ще намери у себе си сили да отхвърли цялото това зловещо бълнуване.

 

А засега мюсюлманските „бежанци“ нахлуват, за да я довършат.

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/kakvo-oshte-li-ne-vyarvate-che-tova-e-krayat

[ramus]

Направо се къса по шевовете от идеология и типичните и толкова шаблонни игри със словото и отдавна опознатите и заради това работещи реакции при прочита.

Авторът е сравнително обигран, но е твърде директен идеолог и пропагандатор. Може би така са му поръчали статията, а може да си е негов стил, но не ми се занимава да гледам други негови "произведения", а и за мен лично е без всякакво значение и интерес.

Заигравките със страховете, с статуквото и неговата опора и "мирис на сигурност', който носи, повърхностния, насочен към точно определена посока, поглед и лекотата с която се прехвърлят тези. Подреждането и преднамереното им представяне - всичко в предварителната посока на желаното, като негов краен резултат.

Общо казано - едно стандартно идеологическо послание, нищо особено откъм творчески похвати - направо е клиширано като "по учебник" . Насочено е към специфична определена таргет група, вече облъчена предварително и подготвена с основните си опорни точки...

А според мен жалкото е, че толкова много народ, вкл. и от тук пишещите, са подвластни на подобни идеологически "ветрове"... Но... нищо човешко не е чуждо... дори и за етикета "учени"...

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[Last roman]

нали знаеш, че заравянето на главата в пясъка и игнорирането на проблема не го решава, а само го задълбочава?

Разбира се винаги има и 'алтернативна' форма на 'съпротива' на варварската колонизация:

                    'Hug a Terrorist' Program Aims to Stop Spread of Extremism in Denmark

Police in Denmark have set up a controversial new program to stop the spread of radicalization and terror attacks.

In Aarhus, Denmark’s second largest city, authorities are using a method referred to by some as the “hug a terrorist” or "hug a jihadi" model of de-radicalization.

They are trying to change the minds of potential Islamic extremists by supporting them and offering them kindness rather than treating them as outcasts and criminals.

http://insider.foxnews.com/2017/08/09/hug-terrorist-program-aims-stop-spread-extremism-denmark-report

 

Редактирано Август 22, 2017 от Last roman

[ramus]

мисля си че времето на параноите за някои хора въобще не е свършвало - откарват си ги толкова хора цял живот. И с идеята че са спасители, че само проблеми намират, че имат решения... Че са и революционери, те виждат истината и го играят алтруисти - с мисия за народа, за честните, трудолюбивите и добрите хора... А всичко това са само маски... Обикновените маски на страхуващите се хора, тия дето винаги при всяко положение се оглеждат зад себе си, които виждат сенки, вместо светлина. които виждат проблем, там, където дъжд вали. За тях живота е обикновен низ от проблеми, опасности... дето дебнат отвсякъде и се посвещават да са внимателни и предпазливи, докато всъщност са плахи и страхливи. Това са хора които още живеят някъде сред тяхната версия на Джунгла насред която отвсякъде дебнат опасности, призраци и хищници

По принцип етапите в житията на всеки, би трябвало да се изживяват и израстват. Но... живота показва, че голямата част от тях са 'непреодолими бариери' и се развиват какви ли не фобии, паранои или мании. Всички деца минават през това и при тях всичко това е изкключително изменчиво и до настроения - идва и си отива. И все пак - масово някои хора блокират на някои от тях... и се фиксират трайно... та до цял живот.

Проблемите допълнително настъпват когато маниите и параноите се споделят от голям брой хора и си ги отразяват кръстосано едни на други. Между тях си ги приемат за даденост, и оттам - за естственост... И стават норма. И по тях почва да се мери всичко останало...

това са и най-характерния психичен тип, толкова подходящ за таргет група за обработка и манипулация. защото са изключително предсказуеми, сякаш са надписани като по учебник. Отгоре на всичко, характеристики като горните ги довеждат до онова, което се нарича консерва-тизъм и по принцип те са хора с много ниска степен на адаптивност. Промените за тях носят огромна опасност, планират всичко, което могат, стремят се да контролират каквото и да се случва... и някъде дълбоко тегне стаения ужас на непредвидимото и непредсказуемото.

Всичко това са елементаризми. всичко това е откакто свят светува. всички тия хора са основния поминък на всички манипулатори и това е от хиляди години. всичко това е основано на стереотипни реакции, задвижвани от страхови отпечатъци, в добавка с подходяща обработка сред съответствена социална среда... Всичкото по-горе е основано на инстинктивизми, които колкото и да се представят като разумни, като обосновани, като предпазливости и дори мъдрости, са си обикновени атавизми, останали работещи без да са докоснати от времето, сякаш "замразени"...

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[caress…]

Преди 4 часа, ramus said:

мисля си че времето на параноите за някои хора въобще не е свършвало - откарват си ги толкова хора цял живот. И с идеята че са спасители, че само проблеми намират, че имат решения...

Онези, които се изгубват в идеалите си, губят по-малко от онези, които са загубили идеалите си.

Думата "параноя" не причинява параноя, нито думата "спасители" - спасява.

Редактирано Август 22, 2017 от caress…

[ramus]

тънко и многозначно изказване, почти като коан... Идеята му каква е точно? - да предложи мнение... Защото този изказ не го предлага.

Ако идеята му е да предложи теза - няма как да я предложи. Нито пък аргументите и подходящия й контекст за извеждане и валидиране.

Поетичния стил е чудесно нещо... но само за поезия. Разбира се, че и това има смисъл и значение, но не става за практическа работа, особено от ментален характер.

И конкретно - "онези, които губят... губят по-малко от... или губят повече... ..

Загубата и печалбата са нещо твърде относително. А що се отнася до "идеалите" - за определен тип и етап от израстването са чудесни патерици - придават значение, вдъхновяват насочват и фиксират - когато не са налице други възможности... или е налице кризите на идентичности, придружени с изживявания и усещане за "изгубване".

извинете ме, но когато хората живеят с идеали - би трябвало да е до време и да се израсне. но обсебването на идеалите, идва когато е налице пристрастяване. А то идва от тясното ползване на идеалите за целите на личната идентификация. Само да спомена, че тази посока на процесите довежда до явлението фанатизъм - и то с висока степен на вероятност...

Колкото до второто изречение - думата ПАРАНОЯ не причинява параноя - а само я изразява и обобщава.

Думите... са само медиатори. Те не са нищо сами по себе си. Онова, което се говори чрез думите - също не е самото нещо, а е само говоренето за него. И то е тясно зависимо от тия които "си говорят за него"...

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[caress…]

Преди 4 часа, caress… said:

Онези, които се изгубват в идеалите си, губят по-малко от онези, които са загубили идеалите си.

Нямам навик да се самоцитирам, но ще направя изключение. Предположих, че мисълта е ясна. Първото изгубване води до развитие и позитивно разрушаване, второто до деградация, маргиналност и негативно разрушаване. Израстването предполага радикална промяна в схващането на отделния човек за отговорността и притежава винаги лична, конкретна етика.

Определението "поетичен" в случая е несполучлив опит за ирония. 

[ramus]

"Поетично и художествено" - е единствената възможност да не го нарека по друг начин, колега. Няма никаква ирония от моя страна, а защото дори в обясненията ви няма нищо практически вярно... Когато не разполагате с познание за механизмите и взаимовръзките, за взаимодействията и динамиката им - просто си пишете в каквото си вярвате. Като мнение - добре, като вярване - хубаво. Точно си пишете "идеалите си"...

Чудесно е, когато "правите изключения и се самоцитирате" в опит да се обясните. Но вие пишете убежденията си. Просто си ги пишете, ползвайки художествени литературни похвати. Така умело се скривате зад отговорността да се пише познавателен материал, а не лично и внимателно изследван практически.

Само да попитам - вие, точно кога сте се "изгубвали"? Ако да - разкажете с ваши думи какво точно се случва, как, откъде тръгва, през кое се минава, кои са идеалите сред които се изгубихте и как те останаха за вас "спасителния ви пояс"... И как Изгубения сред безбрежния океан на Нищото, се превръща в удавник  и "мъртвец", като вземе че си изгуби "идеалите си"... Горкият!

"Израстването" няма как да предполага единствено РАДИКАЛНИ промени - нито в схващането за отговорността, нито етиката. Израстването не е само чрез качествени подскоци, а и в етапи от надграждания и натрупвания...

Самото понятие "изгубване" означава много неща - особено за Изгубващия се, Изгубения... Но всичко това няма особено значение за вас. Не че е и задължително.

Много характерен момент за даден субект в битието е, когато липсите на лично и осмислено познание, минало през самия живот и практиката, чрез отношението на един изследовател, през него. И когато това липсва, се замества с готови форми на вдъхновителни "мъгляви" положения, които да запълнят "празното". За същото служат и заучените вярвания, които толкова неусетно се попиват и всяка попила ги личност, става техен рупор. Все пак, това им е и една от най-важните функции...

Редактирано Август 24, 2017 от ramus

[caress…]

Голям самохвалко сте, колега. От кога сте под властта на образа на самотния номад в света на масово заседналите хора?

Едва ли съществува човек, който да не се намира непрекъснато между чука на обществото и наковалнята на вътрешния си свят. Това вътрешно напрежение е моторът за всяко човешко развитие, не само вашето. Няма нужда да сте загрижен за моето развитие или деградация, те са лично моя грижа.

Благодаря ви за вниманието, но не смятам за нужно да продължавам с този спам.

[stinka (Rom)]

Преди 3 часа, ramus said:

"Поетично и художествено" - е единствената възможност да не го нарека по друг начин, колега. Няма никаква ирония от моя страна, а защото дори в обясненията ви няма нищо практически вярно... Когато не разполагате с познание за механизмите и взаимовръзките, за взаимодействията и динамиката им - просто си пишете в каквото си вярвате. Като мнение - добре, като вярване - хубаво. Точно си пишете "идеалите си"...

Чудесно е, когато "правите изключения и се самоцитирате" в опит да се обясните. Но вие пишете убежденията си. Просто си ги пишете, ползвайки художествени литературни похвати. Така умело се скривате зад отговорността да се пише познавателен материал, а не лично и внимателно изследван практически.

Само да попитам - вие, точно кога сте се "изгубвали"? Ако да - разкажете с ваши думи какво точно се случва, как, откъде тръгва, през кое се минава, кои са идеалите сред които се изгубихте и как те останаха за вас "спасителния ви пояс"... И как Изгубения сред безбрежния океан на Нищото, се превръща в удавник  и "мъртвец", като вземе че си изгуби "идеалите си"... Горкият!

"Израстването" няма как да предполага единствено РАДИКАЛНИ промени - нито в схващането за отговорността, нито етиката. Израстването не е само чрез качествени подскоци, а и в етапи от надграждания и натрупвания...

Самото понятие "изгубване" означава много неща - особено за Изгубващия се, Изгубения... Но всичко това няма особено значение за вас. Не че е и задължително.

Много характерен момент за даден субект в битието е, когато липсите на лично и осмислено познание, минало през самия живот и практиката, чрез отношението на един изследовател, през него. И когато това липсва, се замества с готови форми на вдъхновителни "мъгляви" положения, които да запълнят "празното". За същото служат и заучените вярвания, които толкова неусетно се попиват и всяка попила ги личност, става техен рупор. Все пак, това им е и една от най-важните функции...

И кво като един човек не познава "технологията" на мислене? Това не прави мненията му грешни. В крайна сметка те са продукт на взаимодействието между подсъзнателните му инстинкти и средата. Един човек може ясно да съзнава средата абстрахирайки се от подсъзнанието без конкретно да съзнава това. Освен всичко друго подсъзнателното далеч не е ирационално и атавизъм. Напротив заложено у всеки човек, то влияе на поведението му и по този начин е и част от средата.

[ramus]

Преди 2 часа, stinka (Rom) said:

И кво като един човек не познава "технологията" на мислене?

Аз технология за мислене никъде не съм споменавал и не съм я имал предвид. Като се има предвид че дори технологията на мислене е толкова сложен въпрос, а той е твърде добре постановен сред "видимата част" наречена съзнание, какво да се каже въобще за 'невидимите зони' на несъзнаваното...

Още от първото изречение мога ясно да обобщя реактивността. Това не може да е никакво смислено изречение, особено във форум, претендиращ да събира участници с заявен и деклариран поглед към познанието. Малко детски ще опитам но много аналогично е един ученик в 5 клас, след като е с ясна заявка колко добре решава квадратни уравнения, да заяви "ми какво като не познавам що е диференциално и интергрално смятане" ... Но най-важното е, че на всяко ниво на опознаване и надграждане, на някои хора винаги им се иска да е "достатъчно" и да не е нужно въобще каквото и да е друго.

Много добре разбирам че народно всеки може да го играе на размислител - колкото нивото и възможностите му за възприятие и отражение му позволяват. както и че всеки размислител го играе и на психолог, на философ, на политик или футболист. Но това е само на игра и изживявания... Като също така тия "разговори" са повече за маса с ракия и салата и шумна опиянена компания... И защото от тия "разговори" нищо не зависи и остават за лична употреба по изфантазиране кой колко е велик, мислител, разбирач и.... винаги и задължително прав... (поне за себе си)...

-------------

Знаете ли, колкото повече се затяга хватката на дразненето и негативното отношение при четене, толкова по-малко става менталния и смисловия пълнеж на един "диалог". То и диалог няма - като се впрегнат няколко човека, щото влизат в когнитивни и идеологични дисонанси, и в защитните си реакции се почват напълно лишени от сериозност и задълбоченост писания. А мен такъв "разговор не ме интересува и само влизам в загуба на време".

ЗАгуба е - защото каквото и да се напише, интерпретиращия като атакуван, влиза в негативна когнитивна фаза. Той няма как да го схване, нито да го усети - като това е също част от защитните механизми които мозъка му устройва. Възможност съществува, но изисква специфична подготовка, много опит и дадености, докато се стигне до рутина... При общото наблюдение тук, съвсем очевидно тия липсват.

За какво въобще да си играя да пиша, след като всяка фраза или общ прочит се свежда до подходящия 'отговор' и потъва някъде сред личните реакции на реагиращия. На други места вече съм направил достатъчно експерименти с настоящи участници, като ясно и аналитично посочвам как когнитивното ниво им пада рязко при защитна реакция. И обикновено тя се подклажда от идеологически разклащания.

С религиозни хора е принципно положение да не се говори за опорните точки на религията им. Схоластизма, догматизма и консерватизма може да имат много лица и показни измерения и форми. Това само ги маскира, но не ги променя, а и няма как.

За мен съдържателни разговори могат да се водят между повече зрели емоционално и психично хора... ХОРА, а не с още неизраснали своите възрастови емоционални етапи. Иначе останалото е напълно лишено от смисъл - поне за мен, и може да се срещне навсякъде сред народа... И след като се вижда навсякъде, защо да ми е нужно да си губя времето с поредния който влиза в реактивна фаза и я маскира с интелектуалните си воали. Пък това е малко детска игра. Ако той самия не е съзрял и не е свършил своята "лична работа" по развитието си в посоока към самопознаване (аз съм "мислещ", ама няма значение че не познавам технологията и процесите на мисленето) , значи губи смисъл и комуникацията, освен формална и повърхностна.

Редактирано Август 24, 2017 от ramus

[stinka (Rom)]

Преди 3 часа, ramus said:

Аз технология за мислене никъде не съм споменавал и не съм я имал предвид. Като се има предвид че дори технологията на мислене е толкова сложен въпрос, а той е твърде добре постановен сред "видимата част" наречена съзнание, какво да се каже въобще за 'невидимите зони' на несъзнаваното...

Още от първото изречение мога ясно да обобщя реактивността. Това не може да е никакво смислено изречение, особено във форум, претендиращ да събира участници с заявен и деклариран поглед към познанието. Малко детски ще опитам но много аналогично е един ученик в 5 клас, след като е с ясна заявка колко добре решава квадратни уравнения, да заяви "ми какво като не познавам що е диференциално и интергрално смятане" ... Но най-важното е, че на всяко ниво на опознаване и надграждане, на някои хора винаги им се иска да е "достатъчно" и да не е нужно въобще каквото и да е друго.

Много добре разбирам че народно всеки може да го играе на размислител - колкото нивото и възможностите му за възприятие и отражение му позволяват. както и че всеки размислител го играе и на психолог, на философ, на политик или футболист. Но това е само на игра и изживявания... Като също така тия "разговори" са повече за маса с ракия и салата и шумна опиянена компания... И защото от тия "разговори" нищо не зависи и остават за лична употреба по изфантазиране кой колко е велик, мислител, разбирач и.... винаги и задължително прав... (поне за себе си)...

-------------

Знаете ли, колкото повече се затяга хватката на дразненето и негативното отношение при четене, толкова по-малко става менталния и смисловия пълнеж на един "диалог". То и диалог няма - като се впрегнат няколко човека, щото влизат в когнитивни и идеологични дисонанси, и в защитните си реакции се почват напълно лишени от сериозност и задълбоченост писания. А мен такъв "разговор не ме интересува и само влизам в загуба на време".

ЗАгуба е - защото каквото и да се напише, интерпретиращия като атакуван, влиза в негативна когнитивна фаза. Той няма как да го схване, нито да го усети - като това е също част от защитните механизми които мозъка му устройва. Възможност съществува, но изисква специфична подготовка, много опит и дадености, докато се стигне до рутина... При общото наблюдение тук, съвсем очевидно тия липсват.

За какво въобще да си играя да пиша, след като всяка фраза или общ прочит се свежда до подходящия 'отговор' и потъва някъде сред личните реакции на реагиращия. На други места вече съм направил достатъчно експерименти с настоящи участници, като ясно и аналитично посочвам как когнитивното ниво им пада рязко при защитна реакция. И обикновено тя се подклажда от идеологически разклащания.

С религиозни хора е принципно положение да не се говори за опорните точки на религията им. Схоластизма, догматизма и консерватизма може да имат много лица и показни измерения и форми. Това само ги маскира, но не ги променя, а и няма как.

За мен съдържателни разговори могат да се водят между повече зрели емоционално и психично хора... ХОРА, а не с още неизраснали своите възрастови емоционални етапи. Иначе останалото е напълно лишено от смисъл - поне за мен, и може да се срещне навсякъде сред народа... И след като се вижда навсякъде, защо да ми е нужно да си губя времето с поредния който влиза в реактивна фаза и я маскира с интелектуалните си воали. Пък това е малко детска игра. Ако той самия не е съзрял и не е свършил своята "лична работа" по развитието си в посоока към самопознаване (аз съм "мислещ", ама няма значение че не познавам технологията и процесите на мисленето) , значи губи смисъл и комуникацията, освен формална и повърхностна.

Претенции за интелектуалност нямам подвоални или надвоални. Вярно че коментара беше заядлив, но не и негативен.

Добре, стига с тези методологии. Дай нещо от социална психология, психология на масите или подобно. Тва ме интересува. Конкретно по даден проблем. Ако искаш отговаряй, ако ти е под нивото и ти е скучно недей, твоя работа.

[Last roman]

Да не засегнем чувствата на другите. А нашите чувства?

Германската търговска верига Lidl заличи кръстовете от снимките на църквата "Анастасис" в Санторини, Гърция, от опаковките на гръцките продукти. Мотивите на компанията, изготвила кампанията, са, че те избягват да използват религиозни символи, защото уважават културното многообразие. В отговор правителството на Чехия призова за бойкот на веригата, докато не възстанови заличените кръстове. Реакции, естествено, имаше и в самата Гърция.

Едно маркетингово решение на частна компания предизвика сериозен диспут в социалните мрежи. Дали това решение е добро или лошо от икономическа гледна точка, не се наемам да коментирам - това ще покаже пазарът. Иска ми се обаче да обърна внимание на една тенденция, която се налага в европейските общества - да се отказваме от утвърдени традиции и норми, за да не засегнем нечии чувства.

Лондонското метро вече не посреща своите пътници с "Дами и господа", а със "Здравейте, всички" (за да не се пренебрегват онези, които се чувстват с някаква друга джендър-идентичност). Победителят в колоездачната обиколка на Испания вече не получава традиционната целувка от красиви момичета (било сексистко). Още преди години на шведските ученици бе забранено да носят в училище националния флаг (да не се засегнат децата на имигрантите). Що се отнася до посегателствата върху християнски символи (за да не се дразнят мюсюлманите), примерите са много - от премахването на кръста от емблемата на футболен клуб "Реал" (Мадрид), през замяната на кръста с хиксове от митрата на Синт Николаас (холандския Дядо Коледа), та до трансформациите и местенето на Коледната елха от центъра на Брюксел през последните години.

Според логиката на тази политическа коректност, едни следващи стъпки биха били следните:

• красивите жени ще трябва да ходят забулени, за да не потискат грозните с външния си вид;
• образованите и ерудирани хора ще трябва да опростяват речта си, за да не засягат невежите;
• богатите хора ще трябва да държат скъпите си коли само в гаража, за да не комплексират всички онези, които не могат да си позволят такъв лукс.

Може да звучи комично, но всъщност е плашещо. Защото, не дай си Боже, в случай на военен конфликт някой може да тръгне да призовава да не убиваме вражеските войници - за да не накърним чувствата на близките им... Прочее, под някаква форма това вече се случва - след всеки пореден терористичен акт в Европа едни хора започват да обясняват как не трябвало да мразим джихадистите (които ни избиват, точно защото мразят нас и нашия начин на живот).

Мултикултурализмът би следвало да означава разнообразие - и кръст, и полумесец. А всъщност излиза, че означава обезличаване. И отхвърляне на здравия разум.

Когато се опитваш да угодиш на всички, обикновено не успяваш да угодиш на никого. А когато се пазиш да не нараниш чувствата на едни, нараняваш чувствата на други.

Нашата европейска цивилизация е достигнала до днешното благоденствие (сравнено с останалия свят), благодарение на това, че е стъпвала на здрави устои, сред които основно място заемат семейните и християнските ценности. Днес обаче културният марксизъм атакува точно тези устои. А това не вещае нищо добро - Римската империя се разпада, защото е разядена от вътре, а не защото външните й врагове са по-силни.

Нито един от външните врагове на днешна Европа не може да се мери с нея по икономически, военни и демографски показатели. Европа може без проблеми да се справи и с руската "хибридна война", и с шантажа на Турция, и с ислямисткия терор, неофициално подкрепян от Саудитска Арабия. Но само при едно условие - ако е здрава. Затова на симптомите трябва да се обръща особено внимание.

Забелязва се обаче и друга тенденция. Проявите на прекомерна толерантност, политическа коректност и де факто отказ от собствената идентичност се случват все в онази част на Европа, която до преди три десетилетия беше на запад от Желязната завеса. Докато от бившия източен блок не идват подобни сигнали, напротив - идват решения.

Дали след още три десетилетия Европа отново няма да се дели на западна и източна, но вече с разменени роли?

https://news.bg/comments/da-ne-zasegnem-chuvstvata-na-drugite-a-nashite-chuvstva.html

[Р. Теодосиев]

Цитирай

Дали след още три десетилетия Европа отново няма да се дели на западна и източна, но вече с разменени роли?

Много ми хареса този цитат, а дали наистина това няма да се случи и дори по-скоро? 

[Last roman]

САЩ усъвършенстваха схемата за борба с „враговете на народа“

https://vz.ru/politics/2017/12/11/898633.html

[vvarbanov]

On 5.09.2017 г. at 10:37, Last roman said:

Германската търговска верига Lidl заличи кръстовете от снимките на църквата "Анастасис" в Санторини, Гърция, от опаковките на гръцките продукти. Мотивите на компанията, изготвила кампанията, са, че те избягват да използват религиозни символи, защото уважават културното многообразие. В отговор правителството на Чехия призова за бойкот на веригата, докато не възстанови заличените кръстове. Реакции, естествено, имаше и в самата Гърция.

Едно маркетингово решение на частна компания предизвика сериозен диспут в социалните мрежи. Дали това решение е добро или лошо от икономическа гледна точка, не се наемам да коментирам - това ще покаже пазарът. Иска ми се обаче да обърна внимание на една тенденция, която се налага в европейските общества - да се отказваме от утвърдени традиции и норми, за да не засегнем нечии чувства.

Едва ли Lidl се интересува от нечии чувства.Има си хас бизнесмени и търговци да изпитват скруполи.Тях ги интересува печалбата.Сбъркали са (или не са предвидили), като са поставили тия кръстове.Опитвайки се да поправят грешката затъват повече.То под въпрос е  защо  правителството на Чехия призовава за бойкот на търговската верига, като ги знаем какви са ми честни и почтени всички управляващи.Само това мисли правителството, главната му грижа са кръстовете.

Някой има интерес да млати Лидл, ама кой и защо не зная.

Същото е положението и с кашерната храна, имат далавера правят такава.Ако преценят че ще загубят или спечелят клиенти ще слагат и махат кръстове.Не става въпрос за морални ценности, а за пари.

Статиите пък са написани за пропаганда.

Целта е да се внуши, че Европа затъва.Ей на, махат  кръстовете, пием гадни еврейски напитки, натрапват ни гейовете и губим традиционните православни ценности.Това няма как да не доведе до срив на икономиката.Та не е лошо от сега да почнем да треперим.

Надеждата ни беше в САЩ, но и те са същите.

Преди 2 часа, Last roman said:

САЩ усъвършенстваха схемата за борба с „враговете на народа“

Нищо чудно че доларът им се клати!

Само който се държи здраво за кръста и мрази ЛГБТ ,ще оцелее в деня на страшния съд.

[Last roman]

по принцип изпадне ли едно общество в терор, насаждан от различни квазигрупички вътре в него, разклащащи моралните устои и унищожаващи общочовешките ценности и семейни традиции, нещата отиват към логичен край.

[ramus]

Преди 15 часа, Last roman said:

нещата отиват към логичен край.

краят на едно... е начало на друго. Справка - РИМска империя.

Т.н. "общочовешки ценности" не са това, което са, щом е възможно да се 'разклатят'.

Същото е с "моралните устои"... а най-малкото - "семейните традиции". Всичко това е на път да се смени с други форми и проявления. А хората които са белязани с 'тия форми' тръпнат защото нямат възможността да се проектират в "последващото" и на тях им изглежда абсурдно, неморално, крайно и разиграват театъра на апокалипсиса, който им подхвърлят отвътре несъзнателните им психични защити...

Всъщност - е просто, защото принципът е елементарен - нарича се общо 'преходност'... всичко е преходно, но на много хора непрекъснато им се иска да не е така, защото самите те са "прихванали и вкопчили подбрани вменени положения" за принадлежност и идентичност. И им се иска "да пребъдат", като обявяват за "вечни" тия свои "котви"... Вечни - ама надали

Всъщност е съвсем просто... и съвсем човешко. 

[Last roman]

напротив, общочовешките ценности като семейството /примерно/ са неизменни. Разклатят ли се веднъж, обществото е обречено.

[ramus]

Преди 51 минути, Last roman said:

общочовешките ценности като семейството /примерно/ са неизменни. Разклатят ли се веднъж, обществото е обречено.

кое точно... (общество) - дето е обречено? 

Обществата се менят, културите се менят, моралът се сменя, обществените отношения и формите им... "Семейството" не е неизменна форма на съжителство дори като основна културна клетка - имало е култури по историята и глобуса, с други форми на колективни съжителства и отношения. Между другото - има "други форми" и сега - на някои места по планетата...

Всичко това... както и което и да е друго - са преходни, а не вечни или абсолютни. Нито са границите на света или вселената.

Разбираема и съвсем човешка е позицията ти, но рационалността в нея е победена от (пред)убежденията ти.

Смисъла на традициите и повторението им - като символ на битката с непреходността - е съвсем ограничен... Страхът от изменение и смяна на ценности, издава неспособност за адаптация и реакцията от нея е - отричане на всяка промяна, до проекции за апокалипсис, щом се случи промяната.

[Frujin Assen]

Западната цивилизация е обречена.

Докато германци и американци раждат по 1-2 деца на семейство нигерийците и пакистанците имат по 10. Поради малкото млади хора запада се налага да си внася работна ръка (млади хора) от същите тия Нигерия и Пакистан. Резултата е големи общности от пакистанци и нигерийци в Германия и САЩ. При това тези хора не се интегрират, тъй като пасионарноста им е на светлинни години над европейската. Например обикновени хора с вик "Алах Акбар" се взривяват за идеите в които вярват. Кога за последно и колко често западняци са правили това?

[Last roman]

Да, накрая родовите общества, които наблягат на семейните връзки и традиционното правене на деца винаги бият тези, дето си гледат кефа или кариерата до 40-50 годишни, а после я намерят сили за гледането на едно дете, я не.

Редактирано Декември 13, 2017 от Last roman